Увод: След 927 г България изживява един продължителен кризисен период,довел до нейната гибел в началото на XI в. Кризата в България се развива успоредно с разцвета на византийската държавност през х-началото на Xiв
Изтегляне 157.95 Kb.
|
| Самостоятелна борба за запазване независимостта в българската държава(България 927-1018г)
Увод:След 927 г България изживява един продължителен кризисен период,довел до нейната гибел в началото на XI в.Кризата в България се развива успоредно с разцвета на византийската държавност през Х-началото на Xiв,които очертали една неблагоприатна за България историческа перспектива. Изложение:Цар Симеон имал четирима сина:Михайл(първороден),Петър,Иван и Боян Магесник.По неизвестна причина той лишил от престола Михайл и обявил за свой приемник Петър.Михайл се замонашил,а Петър в началото на своето управление имал за опекун вуйчо си-видния болярин Георги Сурсувил.През лятото на 927 г български войски нахлули в Източна Тракия.Този факт показва,че Петър направил опит да възобнови войнствената политика на баща си спрямо империята,но станало ясно,че византийският император Роман Ликапин започнал да се готви за сериозен отпор.Тогава българите провели преговори за мир.Сведения за това се съдържат в “Хронография на продължителя Теофан Изповедник”.На 8 октомври 927 г в Константинопол е подписан мирен договор с важни клаузи: I-България остава в границите си от 896 г и 904 г.Голяма част от Симеоновите завоевания в Източна Тракия са върнати на империята II-Византия признава титлата на Петър “цар на българите” III-На българския църковен глава е признат сан на патриарх Признанието на българския духовен глава,означавало,че България вече официално се сдобива с автокефална църква.Отстъпката на Византия на владетелската титла води и до обявяване на пълната независимост на българската църква.Епохалната борба,започната от княз Борис I и продължена от цар Симеон,завършва с пълна победа при цар Петър.Петър се оженил за внучката на Роман Лакапин-Мария,която в чест на сключения мир била преименувана на Ирина.С това е положено началото на така наречените династически бракове в средновековната история,те допълнително скрепяват сключени споразумения или мирни договори.Причината за резкия завой на българската политика спрямо Византия е свързана с настъпилата голяма умора след продължителните и тежки Симеонови войни.Съвсем наскоро след възцаряването на Петър срещу него последователно въстават двамата му братя.По сведения на “Продължителя” на Теофан Изповедник през 928 г въстанал Иван,а през 930 г и Михайл.Петър успял дса се справи с опитите за бунт на двамата си братя,но това показва нестабилността на политическото управление в България.През 927 г или най-късно през 931 г след седемгодишно заточение в България сръбският княз Четлав избягал и се върнал в Сърбия.Сведения дава Константин Багренородни.Там Четлав вдига въстание и успял да освободи Сърбия.Петър не попречил с нищо на отделянето на Сърбия от България.При управлението на цар Петър срещу България се изправил още един нов враг-маджарите.През 934 г маджарите преминали през цяла България и достигнали до околностите на Константинопол,където са отблъснати от византийците.През 943,948,958 и 962 г маджарите достигнали до пределите на Византия.Не се знае колко техни походи завършили само на българска територия било то на север или на юг от река Дунав.През 943 г срещу Византия подготвили поход и русите.Киевският княз Игор събрал голяма войска и привлякал за съюзници печенегите.Византийците били предупредени навреме за подготвения поход от стратега на тема (голяма област) Херсон и българския цар Петър.Византийците изпратили при русите видни съновници,носещи скъпи подаръци и злато.Княз Игор достигнал до река Дунав и тук се спрял като наредил дружините си да се върнат обратно.Но печенегите получили като обезщетение за осуетения поход разрешение от него да нападнат и опустошат българските земи.Отново българските земи станали обект на нападение,този път от страна на племената на печенегите.В това събитие се вижда ръката на Византия-тя допуска България да стане изкупителна жертва вместо нея.През 944 г във Византия станал преврат.Нов император станал Константин VII Багренородни.При неговото управление отношенията между Византия и България останали сравнително спокойни.Това продължило и при неговия наследник Роман II.Въпреки това отношенията между цар Петър и наследниците на Роман Лакапин непрекъснато се обтягали.Причина за това били маджарските нашествия и смъртта на царица Ирина.Вероятно през 963 г договорът от 927 г бил възобновен.Императорът поискал ултимативно от българския цар да прекрати нахлуванията на маджарите и достигането им до византийските земи.Като залог за лоялността на Петър,императорът изисква неговите синове Борис и Роман да бъдат пратени като заложници във Византия.Цар Петър бил принуден да се съгласи.Но нападенията на маджарите продължили.През 965 г се провели безрезултатни преговори на българите с германския император Отон I срещу маджарите.Тогава цар Петър сключил договор със самите маджари: I-договорът задължавал маджарите да не опустошават българските земи в походите срещу Византия II-българският цар поел ангажимент да не помага на византийците против маджарите Но извършеният завой във външната политика не бил достатъчно обоснован.България не можела да разчита на маджарите.И на североизток границата ставала все по-нестабилна-печенегите били по-скоро потенциален съюзник на Византия,отколкото приятелски съседи на България.Маджарите и печенегите постепенно ликвидирали българската власт в земите отвъд река Дунав.външно-политическата обстановка ставала все по-тежка.Трудности България изпитвала и във вътрешно-политическото си развитие.Това предизвикало появата на богомилската ерес.За бързото ú разпространение говори фактът,че цар Петър предприел гонения на богомилите.Сведения за това се съдържат в запазеното второ писмо на патриарх Теофилакт до царя. Оценката на управлението на цар Петър е сложна и противоречива.Според част от историците,той трудно може да получи позитивна оценка.Напоследък се обособява по-различно отношение към цар Петър,отчитащо че той управлява в една крайно неблагоприятна политическа обстановка. През пролетта на 967 г непрекъснато влошаващата се криза в отношенията между Византия и България достигнала своя връх.Според “Историята на Лъв дякон”,новият император Никифор Фока отправил заплахи към България.Наскоро след това една византийска войска нахлула в българските предели,но нейните действия имали по-скоро демонстративен характер.Никифор Фока предложил на цар Петър помирение,но при условие,че българите не допускат маджарите да нахлуват във византийските земи.Заради договора си с маджарите,цар Петър отказал.Същевременно българите замисляли ответен удар.Научавайки за това,Византия потърсила съюзник,с чиято помощ да се справи с българите-княз Светослав Киевски.При него бил изпратен някой си патриций Калокира.Неговата мисия целяла привличането на руския княз за съюзник на Византия.В началото на лятото на 968 г голяма руска войска(60 хил.души),предвождана от княз Светослав Киевски достигнали до река Дунав.Тук го посрещнала 30 хил.българска войска,която претърпяла поражение от руската армия.Били превзети 80 крепости в Източна България.В края на лятото на 968 г княз Светослав бил принуден да се върне внезапно,защото печенегите обсадили Киев.Според някои историци това навременно нападение на печенегите било осигурено от българската дипломация.Според други то станало под натиска на византийската дипломация,която предизвиквайки силата на Светославовата армия решила да не допусне достигането ú до византийските земи.През лятото на 969 г княз Светослав Киевски след като се справил с печенегите отново нехлул в българските земи.Неговите цели,изложени в “Повесть Временное лето”,разкриват една изключително амбициозна програма.Но последиците за България били тежки: I-цар Петър получил удар и се оттеглил в манастир,където починал през 970 г II-междувременно на българския престол застанал първородния му син Борис II(970-971 г).И във Византия станала важна държавна промяна-новият император Йоан Цимисхий(969-976 г) бил много амбициозен III-По времето на своя втори поход в българските земи (969-971 г) княз Светослав Киевски действал като завоевател-окупирал североизточните части на България,превзел Преслав,пленил Борис II ,минал старопланинските проходи и се спуснал във византийските земи,фактически от Преслав русите управлявали източните български земи.Светослав постигнал успехи и в Тракия-завладял Пловдив.След овладяването на значителна част от Тракия,Светослав променил отношението си към българите.Той въстановил Борис II на власт и се помирил с българските боляри,привлякал и маджарите и печенегите на своя страна.Според Йоан Скилица на тази основа Светослав разполагал с огромна войска,но разнородна и недисциплинирана.Затова тя претърпяла неуспех в Източна Тракия,в битка при Аркадиопол.След това княз Светослав се оттеглил на север за да се защитава в Преслав,Дръстър и др.През пролетта на 971 г Йоан Цимисхий събрал голяма войска,преминал проходите на Стара планина и се насочил към Преслав,защитаван от българска и руска войска.Преслав паднал в ръцете на Йоан Цимисхий,който започнал да се подготвя за решителна разправа с княз Светослав.Светослав се укрепил в Силистра,но там имало настроения срещу него.Основания за това дава факта,че там наказал със смърт 300 боляри,а други хвърлил в тъмница.3 месеца продължила обсадата на Дръстър.След преговори за мир с византийците,русите постигнали споразумение с тях.Русите можели безпрепятствено да се завърнат в земите си,но обещали никога повече да не се появяват в българските земи.След постигнатото споразумение веднага започнало изтеглянето на руските войски.Някъде около река Днепър при засада от печенегите,княз Светослав бил убит.Според Лъв Дякон след този успех Йоан Цимисхий се върнал обратно,но на практика византийците овладели значителна част от днешна Северна България,Тракия и Беломорието.Останалите български земи на запад и югозапад останали свободни.Североизточна България пада под византийски контрол с решаващата помощ на русите.До скоро в историческата наука нашествието на русите,начело с княз Светослав се представяше само като пряк резултат от византийските интриги,при което се прикриваха истинските стремежи на киевския княз и неговите конкретни действия.В духа на идеологизирането на историята,съюзът между българи и руси се разглеждаше като “начало на българоруската бойна дружба”.Едва ли Византия би могла да се справи сама с все още силната българска държава.Руската агресия се оказва основната причина за падането на Североизточна България под византийска власт.След като цар Петър получил удар,от Византия бил върнат Борис II на българския престол.Но когато България започнала да изпитва тежките удари на руските нашественици и на практика останала без владетел(защото Борис и Роман все още се намирали в Константинопол),в западните български земи започнало съпротивително движение от страна на синовете на управителя на средецкия комитат Никола:Давид,Моисей,Арон и Самуил.Сведения за това дава Йоан Скилица.Те се обявили за самостоятелни управители на югозападните български земи в края на 969 г.Според Йоан Скилица император Никифор Фока очевидно изплашен от действията на комитопулите,изпратил в България синовете на цар Петър Борис и Роман.По-големият-Борис бил обявен за български цар под името Борис ІІ.Но синовете на комит Никола имали по-голям авторитет от новия български цар и неговия брат.Затова свидетелства факта,че българският патриарх Дамян от Преслав намерил убежище при комитопулите.Четиримата братя си поделили свободните земи.Давид поел управлението на най-южните области с център Преспа,Моисей над земите на Струмишката област,Арон над Средецката област,а Самуил-над Видинската.Главната задача била освобождението на завзетите през 971 г от византийците територии на изток.Няколко години те събирали сили и се подготвяли за голямата борба.През 976 г умира Йоан Цимисхий-покорителят на Североизточна България.Нов византийски император става Василий ІІ(976-1025 г).Комитопулите използвали тази смяна на византийския престол и успели да освободят Североизточна България.Но в разгърналата се упорита борба жертва станали Давид и Моисей.Независимо от това войските на Арон и Самуил успели да ликвидират византийската власт в днешна Североизточна България.Разгромена била и византийската власт на север от река Дунав-сведения за това се съдържат в “Анонимът на Хазе” или “Записки на готския топарх”.Вероятно Самуил е бил този,който е възстановил българската власт нас влашката низина.В този момент Византия не разполагала с достатъчно сили за противодействие срещу освободителното движение на българите.Затова в ход били пуснати други средства-“бягството” на пленените Борис и Роман.След инцидент на българовизантийската граница оцелелият Роман се озовал при Самуил във Видин.Самуил станал негов пръв помощник след 976 г.Роман бил провъзгласен за български цар,което показва,че Самуил проявил лоялност към него.Но фактическата власт и съпротивата се намирала в ръцете на комитопулите.През 981 г войната се прехвърлила изцяло на юг-от Тракия до Тесалия,Елада и Пелопонес.Превзета била и крепостта Париаг.През лятото на 986 г император Василий ІІ се отправил към Средец.Според Лъв Дякон след несполучливса обсада на Средец,той тръгнал по обратния път.На 17 август 986 г се състояла голяма византийската и българската войска в прохода Траянови врата.Битката била убедително спечелена от българите и направила впечатление на византийските историци-Лъв Дякон,придворният пост Гиометър,Матей Едески,битката е спомена и в Битолския надпис на Иван Владислав.Битката при Траянови врата от 17 август 886 г се сравнява с тази във Върбишкия проход(26 юли 811 г).Разликата е само в съдбата на императорите-Василий ІІ се оказал по-щастлив от Никифор І Геник. През 986 г се разиграла трагедия в семейството на комитопулите,свързана с византийските интриги.Йоан Скилица описва съъбитието-че Арон и почти цялото му семейство били избити.По молба на Самуиловия син Гаврил Радомир,бил оставен жив синът на Арон Иван Владислав.Тежкото за българския царски двор събитие било причинено от сближаването на Арон с Византия и стремежите му да заграби със себе си властта.Има две схващания относно въпроса кога се е случила тази трагедия.Според П.Петров,Й.Андреев и др. Тази жестока разправа на Самуил с изменилия му брат е станала 10 г по-рано,т.е. през 976 г,малко след гибелта на другите два брата Давид и Моисей.Според Петър Мутафчиев,Васил Златарски,Васил Гюзелев и др.това събитие станало през 986 г.Най-вероятно 986 г се случва това събитие,защото през 976 г борбата току що е започнала и на дневен ред било освобождението на българските земи.Затова едва ли през 976 г Арон е бил привърженик на византийците.С бнамесата си през 986 г и решителните си действия Самуил предотвратил възможна гражданска война в България.След 986 г българите се насочили Солунската област почти до Солун.Самуил превзел важните крепости Верея и Сервия.На юг действията му све насочили към Епир,на запад-войските му достигат до Адриатическо море,присъединявайки Драчката област.През 991 г Василий ІІ постигнал успех в сражение с българите-успял да плени българския цар Роман.Той бил отведен в Константинопол и хвърлен в византийския затвор и тогава Самуил се провъзгласил за цар (997-1014).Със смъртта на Роман се прекратила династията на хан Крум по пряка линия.Въпреки че нямало законни наследници на престола,Самуил притежавал необходимите владетелски качества и през 997 се провъзгласил за цар на българите.Но за да се смята истински легитимен цар той трябвало да получи международно признание.Вероятно по това време Самуил се обърнал към папата в Рима с молба да бъде призната неговата владетелска титла.Може би с цел да засегне Византия папата удовлетворил Самуиловата молба.(косвен извор за това е едно писмо на цар Калоян до папа Инокентий ІІІ) През 997 г столица на българската държава станал град Охрид.За разлика от Преслав,който е граден с добре огладени каменни блокове,вътрешното укрепление на Охрид е с отломени камъни.През 997 г Самуил се отправил с войската си към Солун.В сражение с византийците,българите постигнали успех.След него войската на цар Самуил нахлула дълбоко във византийските земи и опустошила Тесалия,Беотия,Атика и др области и през Коринтския провлак нахлула в Пелопонес.Една византийска армия се впуснала да го преследва и го достигнала при река Сперхей.В състоялото се сражение българите претърпели тежко поражение.През 998 г Самуил предприел голям, поход срещу сърбите,сведения за него се съдържат в Духлянския летопис.Действията на Самуил показват,че той имал намерение да се огради с верни васалски владетели.Самуил влязал в съюзни отношения с Унгария-Гаврил Радомир се оженил за дъщерята на унгарския крал.От началото на ХІ в Византия минала в настъпление срещу българската държава на един доста широк фронт.През 1001 г според Йоан Скилица Византия провела успешен поход в резултат на който си възвърнала властта на днешна Североизточна България.През 1002 г Василий ІІ извършил настъпление на запад като се стремял да откъсне Тесалия от владенията на Самуил.На византийците се предават Верея и други крепости и градове.Сериозна съпротива оказват малко Самуилови войводи(сред тях са управителя на Сервия-Никулица и на Воден-Драгоман).Византийците си възвърнали властта над Тесалия и Южна Македония.През 1003 г маджарите опустошили северозападните български земи.Това довело до разтрогване на брака между Гаврил Радомир и унгарската принцеса.През същата 1003 г византийските войски превзели Видин след предателство извършено от местния митрополит.Скоро след това маджарите окончателно ликвидирали българската власт.Самуил изпратил войски в Източна Тракия и превзел Адрианопол.Но след като ограбил града се върнал обратно.Същото направил и Василий ІІ-спуснал се по поречието на река Морава и река Вардар,превзел Скопие и се насочил към Средец.На пътя му обче се изправила крепостта Перник,отбранявана от болярина Кракра Пернишки.През 1004 г Василий ІІ свалил неуспешната обсада и през Пловдив се връща в Константинопол.В началото на ХІ в съотношението на силите между България и Византия се променили в полза на империята.Още през първите четири години на ХІ в византийците спечелили редица успехи,които оказали решително въздействие върху много Самуилови военначалници.Това предопределило развитието на военния сблъсък между двете държави в следващите години.Между 1005-1013 г бойните действия между българите и византийците продължили.Според Йоан Скилица:”Императорът на преставал всяка година да навлиза в България и да опустошава и разорява всичко по пътя си”.Но не се стигнало до решаващи битки.Развръзката настъпила на 29 юни 1014 г,когато се състояла битката при село Ключ в планината Беласица.Йоан Скилица описва последвалите събития.Византийците намерили проход през планината и внезапно нападнали българската войска,която претърпяла тежък разгром.Значителна част от войниците били взети в плен.По заповед на император Василий ІІ били ослепени 14000/15000 български пленници.Жестоката и нечовешка постъпка на Василий ІІ има само един аналог в историята.През ХІІІ в пр.Хр. асирийският цар Салманасар І нападнал държавата Митани и след като разбил митанийската войска,пленил и ослепил 14400 войници-поради това императорът получил прозвището Българоубиец.Последиците от разгрома в битката при Беласица се изразяват в: І-унищожена е значителна част от българската армия.Това допълнително повлиява върху започналата преди това деморализация ІІ-починал цар Самуил(на 6 октомври 1014 г).България загубила един от най-добрите си владетели,съчетаващ военни и дипломатически качества и направил много в борбата срещу византийската експанзия през последните десетилетия на Х и първите на ХІ в.Неговото име става символ на упорите борба за запазване независимостта на българската държава. ІІІ-предишната мощ и сила на България вече не можели да бъдат възстановени.Тези последици се проявили при управлението на Самуиловия син Гаврил Радомир (1014-1015 г).Той се изявил като енергичен,млад владетел,положил много усилия да организира отбраната на страната,дори разгромил голяма византийска армия,водена от управителя на Солун.Но това не било достатъчно за успешно противопоставяне на византийското настъпление.Василий ІІ изпратил силна войска,която завладяла стратегически важните крепости Воден,Призрен,Прилеп,Щип,Мъглен.Военните успехи на Византия продължавали.Междувременно в българския царски двор се разиграла кървава драма.През 1015 г синът на Арон Иван Владислав организирал заговор срещу Гаврил Радомир и го отстранил от престола,подобни събития не вещаят нищо добро за България.Иван Владислав управлява три години,той предприема истинско гонение на Самуиловия род.Новият цар прави неуспешни опити да сключи примирие с император Василий ІІ.През 1015 г императорът отново навлиза дълбоко в българските земи като стигнал до Охрид и го превзел.Скоро обаче се видял принуден да напусне града за да спаси една поставена в тежко положение византийска военна част.При това положение Иван Владислав избрал Битоля да изпълнява функциите на главен град в българската държава.Сведения за това дава Битолския надпис.През 1016 г Василий ІІ отново обсадил Перник за 88 дни.Въпреки това той не успял да постигне успех срещу енергичния Кракра,вдигнал обсадата и се оттеглил.През февруари 1018 г Иван Владислав се насочил към Драч.В хода на неговата обсада българския владетел бил убит.Гибелта на владетеля,умората от войните,отчаянието от неуспехите,страхът за богатствата,привилегиите и земите накарали редица български боляри без борба да се предадат на византийците.Отново най-пълен в изложението си е Иван Скилица.Византийският автор дава и примери за борбата на оцелели боляри срещу византийците.Например престолонаследникът Пресиян заедно с братята си Алуспан и Арон се укрепили в планината Тамор и оттам продължили борбата.Боляринът Иваш се укрепил в крепостта Пронища,където се задържал 55 дни.Примери на съпротива са и действията на болярина Никулица,болярите Гавра и Елемаг,боляринът Сермон и др.Въпреки усилията на част от българската аристокрация,Византия успяла да прекъсне държавното съществуване на Първото българско царство.Политическите причини за края на българската държава са свързани от една страна с Византия,която в края на Х и началото на ХІ в се намирала във възход,а от друга със събитията в България.След смъртта на цар Самуил българските владетели не успявали да се противопоставят на византийската експанзия.Дори във вътрешнополитическо отношение Иван Владислав вместо да организира отпор и отбрана на България прави опит за сключване на примирие при неизгодни условия.От 1018 до 1185 г българската държава прекъсва независимото си политическо съществуване и става част от Византия.Има и социални причини-състоянието на българското болярство.То не е единно.Това лишава българите от единни водачи.В последните години се разглежда теория,защитена от Велико-Търновски историци.Според нея Пресиян-синът на Иван Владислав е последният български владетел,а не баща му.Доказателствата в полза на тази теория са: І-единствен от всички пленени от Василий ІІ български аристократи,най-големият син на Иван Владислав получава титлата “магистър”,останалите били удостоени с титлата “патриций”.”Магистър” е наречен преди това плененият Борис ІІ през 971 г,а по-късно въстаническият водач Алусиян през 1041 г.Тези събития показват,че титлата е давана само на владетели. ІІ-През 1026 и през 1029 г според документите “магистър Пресиян Българина” на два пъти участвал в заговори срещу тогавашните византийски императори,като си поставил за цел да овладее византийския престол.Никои друг от синовете на Гаврил Радомир или Иван Владислав не се забърква в такива опасни дела.Но един макар и бивш български владетел може да си позволи подобни действия. ІІІ-през 1951 г е намерен надгробен надпис за “княз” Пресиян.Според един от изследователите този надпис трябва да се върже единствено със сина на Иван Владислав.Пресиян е наречен княз,но не се знае каква титла носят владетелите след цар Самуил.Титлата цар не се среща нито за Гаврил Радомир,нито за Иван Владислав.Дори и в Битолския надпис не се среща титлата цар,Иван Владислав е наречен “Самодържец български”.Дали синът и племенникът на Самуил не се отказали доброволно от титлата цар,която не съответствала вече на ниското положение,в което те изпаднали заедно с цялата защитавана от тях страна е дискусионен въпрос.Вероятно събитията се разиграли бързо след смъртта на Иван Владислав и не в полза на престолонаследника Пресиян.Капитулационните настроения обхващали не само отделни боляри,но и царица Мария и патриарх Дамян.Вероятно последният е отказал да короняса за владетел Пресиян и това го е принудило да бяга чак в Албанските планини,може би тук той все пак е провъзгласен за владетел макар че не се знае кой е извършил това.Тази теория въпреки логичните доказателства се нуждае от още изследвания.Затова общоприето е ,че последният владетел на Първо българско царство е Иван Владислав.Няма никакви съмнения,че развитието на политическите събития след 981 г са част от историята на Първо българско царство.По този въпрос са правени множество спекулации-например за македонско националноосвободително движение.Но няма никакво македонско националноосвободително движение,Самуил никога не е бил цар на македонците,никога неговата държава не е била “македонска”.Професор Марин Дринов за известно време наложи в българската историография названиято “Западна българска държава”,за да изтъкне,че след покоряването на Североизточна България,българската държавност продължава да съществува в Западните земи,но това също не е точно.Някои учени говорят за “Самуилова България”-и това е невярно.Няма “Западна българска държава” или “Самуилова България”,защото България е една до падането ú под византийска власт през 1018 г,както източната,така и западната ú част са единна държавност.Затова когато пада източната част,другата-западната част на България продължава да съществува и да се бори.Цар Самуил полага значителни усилия да възстанови целостта на българската държава-такава,каквато тя е била при управлението на цар Симеон и цар Петър.Но поради редица причини през 1018 г България престава да съществува като самостоятелна държава.По време на византийската власт българите подготвят и осъществяват редица въстания.Успешно завършва въстанието на Асен и Петър през 1185/1186 г,с което се възстановява самостоятелното вече Второ българско царство. Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 157.95 Kb. Сподели с приятели:
|