Увод Третият сектор в България: проблеми на развитието (1990-2001) Развитие на организациите от третия сектор



страница1/12
Дата13.07.2017
Размер1.04 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
ТРЕТИЯТ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ: ИЗВОДИ ОТ ХРОНИКАТА НА РАЗВИТИЕТО

(1990-2002 Г.)
1. Увод

2. Третият сектор в България: проблеми на развитието (1990-2001)

2.1. Развитие на организациите от третия сектор

2.2. Типологизация на организациите от третия сектор

2.3. Самоорганизация на третия сектор

3. Неправителствените организации и държавата (властта, партиите и политиката)

З. 1. Неправителствените организации и властта

3. 2. Граждански контрол

4. Финансови практики

4. 1. Проблеми на финансирането, оцеляването и развитието

4. 2. Чуждото финансиране и общността на НПО

4. 3. Влияние на чуждестранната помощ върху третия сектор (практически резултати).

4. 4. Обща оценка

4. 5. Политика на набиране на средства (fund-raising)

5. Условия за работа и развитие на третия сектор. Актуален контекст (2002 г.)

6. Проблеми на правната рамка (Закон за юридическите лица с нестопанска цел)

7. Заключение

8. Библиография


1. Увод



Изграждането на българското гражданско общество през последните години е просто друга гледна точка към промените във всички области на политическия, обществения, икономическия и личния живот в България след 1989 г. Организациите от третия сектор извървяха заедно с цялото общество пътя на 12-годишните реформи. Този път, означаван често с понятието “преход”, още не е завършен, но вече подлежи на анализ с различни научни инструменти. Целта на изложението по-долу обаче не е да анализира “прехода”, а само да помогне за анализа на съвременното състояние и перспективите за развитие на организациите от третия сектор.
От тази гледна точка уводните изречения придобиват собствен смисъл, свързан с ясното съзнание за силно противоречивия път на българското гражданско общество. Развитието на организациите на третия сектор бе съпътствано от конфликтни периоди и тенденции, които повлияха върху специфичната роля на тези организации. Имаше например период, в който неправителствените организации бяха използвани за прикритие на търговски сделки. Имаше и период, в който гражданското общество и неговите организации бяха принудени да съхраняват проектите за обществени реформи (като пазарна икономика, граждански контрол, евроатлантическа ориентация) – по време, когато политическата класа не успяваше да поддържа развитието на мотивите, ценностите и практиките, свързани с осъществяване на обществени реформи. Имаше дори период, в който неправителствените организации бяха обвинявани в служба на чужди интереси и разузнавания.
Неправителствените организации се пребориха с негативния имидж, с обвиненията в търговия с националните интереси, с обвиненията в липса на експертиза. Пребориха се за правото си да бъдат коректив, да осъществяват граждански контрол, да разработват стратегии и да утвърждават практики. Пребориха се с открита враждебност на изпълнителната власт (по време на кабинета на Виденов); накараха управляващите да осъзнаят потенциала и значението на гражданското общество; намесиха се със съществен принос в процеса на интегриране на България в евроатлантическите структури.
Фактът, че организациите от третия сектор извървяха заедно с цялото общество пътя на реформите, означава също и негативи. Неправителствените организации не останаха незасегнати от характерните особености на “прехода” – вътрешно разделение, остра политизация, липса на диалогичност, бавно осъзнаване на реалности, бавна адаптация към промените и пр. В случая обаче по-важен е опитът на проби и грешки, придобит на скъпа цена. Оценка на развитието и на наученото в процеса на това развитие може да се използва в бъдеще – за да не се повтарят грешки, за да се очертаят печеливши тактики, за да се извлече поука от натрупания опит. Разработка от подобен характер би могла да помогне не само за оформяне на адекватна съвременна картина на състоянието на третия сектор. Та би могла да послужи и като основа за прагматична стратегическа прогноза – която отделните неправителствени организации биха могли да използват в съответствие със своите специфични характеристики.
Необходими уточнения:

1. За целите на този текст под трети сектор се разбира общността на неправителствените организации. (За целите на текста изглежда нерационално и нецелесъобразно отклонението в терминологични и общотеоретични разсъждения върху определенията, още повече, че по терминологичните въпроси вече има достатъчно разработки.) Под неправителствени организации тук ще разбираме институционализираните недържавни, самоуправляващи се, непартийни, несиндикални и нерелигиозни организации с идеална цел, регистрирани по Закона за лицата и семейството. Т. е. този текст умишлено ще оперира с терминология, която към днешна дата е неточна. (Терминът “организации с идеална цел” не е легално дефиниран, а и много от използваните характеристики са двусмислени. Неясни са и почти всички определения, използвани по различно време и в различни източници или в медиите – като “нестопански организации”, “граждански организации” или дори “гражданско общество”). Законът за юридическите лица с нестопанска цел, в сила от 2001 г., използва друга, по-коректна от правна гледна точка терминология.


Много от проблемите на третия сектор обаче са свързани с времето преди 2001 г. и изясняването на тези проблеми налага използване на “неправителствени организации” и абревиатурата НПО. Изразът вече е придобил голяма публичност и се е наложил както в обществото, така и в експертните среди. При това, част от проблемите на НПО през изминалите години бяха свързани и с неясната терминология, заложена в израза “неправителствени организации”. Още на равнище терминология например можем да вникнем в част от проблемите на привнесен модел (“неправителствени” организации и абревиатурата НПО са заемка – NGO на английски, ONG на френски). Още на равнище терминология можем ясно да забележим апофатичното дефиниране – описание чрез това, което организациите не са (неправителствени, нестопански, непартийни, недържавни, несиндикални, нерелигиозни и пр.). И да вникнем в проблема за обществен сектор, който търси мястото си сред вече утвърдени реалности със собствени имена. Който се самоутвърждава чрез отграничаване от вече съществуващото. Т. е., бори се за собствената си легитимност, за признание като самостоятелен обществен субект.
2. Текстът няма характера на академична разработка или изследване. Неговата цел е много по-практическа и е свързана с извличане на изводи и оценки, които да се използват за бъдеща работа и планиране. Тази разлика е съществена. Тя позволява и дори налага самокритично признание за факта, че информацията за общността на неправителствените организации в България все още е непълна, не съвсем надеждна и е едностранчива – проблем, който съпътства дори сериозни изследвания на НПО. Практически все още не е възможно да се генерализират и обобщят данните за НПО дори в основни параметри като точен брой на организациите, финансово състояние, роля на пазара на труда и пр. Няма меродавни данни за броя на служителите на пълно работно време, на заетите на непълен работен ден, на доброволците. Няма данни за времетраенето на тяхната работа, за оперативните и капиталните разходи, за привлечените средства и тяхното разпределение. За кадровия състав и качеството на работната сила, за опита и ефекта от работата на НПО. (Съществуващите справочници и резултати от справочни проекти осигуряват частични данни за неясна обща картина). По редица причини нито едно от многобройните изследвания върху неправителствените организации в България не могат да претендират да са представителни за целия сектор.
При тези уговорки изводите, предложени тук, също не могат да претендират за меродавност. Макар че са използвани различни изследвания и източници, поради посочените по-горе причини констатациите и изводите не са защитени с числа, проценти и бази-данни.
Смисълът на посочване на изводи без достатъчно числови гаранции не е пореден принос към изобилната книжнина на частични изследвания. В случая става дума за изводи, които биха могли да ни ориентират за основни зависимости в областта на НПО към днешна дата (дори да поставяме под въпрос причинно-следствените връзки или да оспорваме зависимостите като оформящи тенденция). Съобразно с тези цели, историческото развитие на гражданското общество в България и на организациите от третия сектор не е обособено самостоятелно и е засегнато само там и само дотолкова, доколкото подкрепя изводите с разумна по обем обстоятелственост. Проблемният подход е съзнателно търсен с цел да се поставят и дефинират по-ясно въпроси и проблемно-конфликтни области, а не толкова с цел обяснение или описание на обстоятелства, факти, събития и позиции. Посочването на основните проблемни зависимости не описва картина, а опит за скициране на критичните точки, от които зависеше развитието на НПО в България и могат да се окажат важни за бъдещето на третия сектор като цяло.


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница