Увод Третият сектор в България: проблеми на развитието (1990-2001) Развитие на организациите от третия сектор
Проблеми на правната рамка (Закон за юридическите лица с нестопанска цел)
Изтегляне 1.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 7. Библиография
6. Проблеми на правната рамка (Закон за юридическите лица с нестопанска цел)Гражданското общество по принцип изпреварва нормативната база, регулираща неговите дейности. С особена сила това заключение се отнася до нормативната база за дейността на третия сектор. За целите на този текст не изглежда необходимо да се прави преглед на развитието на правната рамка, засягаща неправителствените организации през последните 12 години. Този преглед обаче би доказал недвусмислено верността на твърдението за забавяне на нормативната рамка. Законодателството за неправителствените организации закъсня и може да се твърди, че изоставането още не е наваксано. Този извод заслужава специално внимание – изоставащата регулаторна рамка е в основата на някои от сериозните проблеми, свързани с третия сектор като цяло. Например терминологичното объркване, обременило теорията и практиката на третия сектор – какво е неправителствена организация? То е свързано не на последно място със Закона за лицата и семейството (ЗЛС), в чиито рамки НПО се развиваха в продължение на години. ЗЛС не само бе остарял по смисъл и по дух още през 1989 година. Той позволи в очертаните от него рамки да съществуват най-разнообразни формации, за които нямаше място другаде в законодателството от времето на развития социализъм. Като резултат по ЗЛС бяха регистрирани "Браншови камари и съюзи" - сдружения, чиито членове осъществяват сходна стопанска дейност в един и същ отрасъл на икономиката. ЗЛС “приюти” регионални асоциации на общините - доброволни сдружения с нестопанска цел. (Чрез тях общините осъществяват съвместна териториално-устройствена, социално-икономическа, екологична и инвестиционна политика, като съвместяват националните приоритети, регионалните програми и местните интереси.) Дори Движението за права и свободи бе “сдружение с нестопанска цел”, а решение от 26. 04. 1990 г. по гр. д. № 2574/1990 г. на СГС просто вписва в регистъра на политическите партии сдружение с нестопанска цел "Движение за права и свободи”… Друг пример: съдбоносният за авторитета и образа на НПО проблем на “перачи на пари” бе свързан с използването на съществуващи законови разпоредби, които даваха възможности за допълнителни доходи под прикритието на неправителствена организация като юридическо лице. "Нестопанските организации със стопанска ориентация" нанесоха такива вреди на публичния образ на третия сектор, че тяхното влияние се чувства и днес, десет години след като (през 1992 г.) нормативната уредба бе променена. От своя страна, точно нанесените поражения върху образа на третия сектор до голяма степен бяха причина да закъснее разработването на подходяща законова уредба, създаваща благоприятна среда за гражданските организации. Като резултат противоречието се задълбочи още повече: дейността на НПО бе силно компрометирана – в ярък контраст с нарастващото значение на някои НПО при определяне на общественото мнение и резултатите от обществената дейност на третия сектор като цяло. През изминалите години до 2000 г. въпросът за закон за неправителствените организации бе многократно поставян, защитаван, обсъждан и коментиран, дори със съвсем ясни послания (Вж. напр. 10). Организациите от третия сектор участваха на различни етапи от подготовката му, а Центърът за изследване на демокрацията подготви поне три отделни варианта на законопроект, обсъждани на различни форуми с участието на представители на третия сектор. Като особено характерологичен момент от отношението на НПО към законодателството за НПО трябва да се посочи парадоксалният факт (неартикулиран публично), че много от не правителствените експерти и лидери съзнателно защитаваха тезата за смисъла от забавяне на ново законодателство. Тяхната логика бе мотивирана от дългогодишния опит на работа във враждебна среда – те се опасяваха, че приемането на нова законова рамка може да бъде използвано за ограничаване на правата и възможностите на действие на третия сектор. (През 1994-1996 г. имаше многобройни симптоми за подобни намерения от страна на управляващите). Така се оформи нов конфликт. От една страна, устойчивостта на гражданските инициативи и изобщо цялата дейност на третия сектор зависи от създаването на благоприятна среда (законова, данъчна) вътре в страната. Въвеждането на правна уредба, която да позволи на организациите от третия сектор да работят по-ефективно, би трябвало да е винаги в дневния ред на всички управляващи. Просто защото темата за третия сектор е основна тема на гражданското общество – а “Република България (…) създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество”, според Конституцията (чл. 4, ал. 1). От друга страна, новата правна уредба закъсня поради неспособност на самото гражданско общество да се споразумее с “политическото” и с “другите” общества (бизнеса, общественото мнение) по параметрите на това законодателство. Така Република България през 1990-2000 г. създаде “условия за свободно развитие на гражданското общество” като просто остави третия сектор да се развива в условията на ЗЛС – закон, приет през 1949 г., съдържащ много ограничени възможности за гражданите да се самоорганизират; без разпоредби, които да стимулират дарителството в страната; безнадеждно изостанал с десетилетия от живота. В продължение на десет години подготвяните проектозакони за неправителствените организации, както и предложенията за бъдещо стимулиране на даренията за неправителствени проекти не успяваха да стигнат до гласуване или биваха спирани в парламента, доминиран от БСП. Очакванията, че в новото Народно събрание тези законови актове ще имат по-добро бъдеще, се сбъднаха само частично. През 1997-1999 г. бяха положени усилия за разработване на нормативна уредба, и резултатът от тези усилия е приемането на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). ЗЮЛНЦ бе обнародван в “Държавен вестник”, бр. 81 от 6 октомври 2000 г. и влезе в сила от 1 януари 2001 г. Законът без съмнение е голяма крачка напред в организирането и регулирането на дейностите от третия сектор. От гледна точка на проблемно-конфликтния подход, избран в този текст обаче, има смисъл да се посочат проблемите, свързани със законовата рамка. 1. ЗЮЛНЦ позволява отделянето на юридическите лица с нестопанска цел в обособена собствена нормативна сфера и наистина конкретизира някои отговори, свързани с целите, функциите и дейността на НПО, за тяхното точно място в рамките на обществените потребности и отношенията им с другите институции. Прецизирана е и терминологията, която – както бе посочено на няколко места по-горе по различни поводи – създаде сериозни проблеми, неразбиране, объркване и двусмислени тълкувания за характера на НПО. (От гледна точка на коректния подход към темата трябва да се признае, че използването на “неправителствени организации” като описателна характеристика е неточно, то трябва да бъде заменено с “юридически лица с нестопанска цел”, ЮЛНЦ. Изразът обаче още не е придобил достатъчно гражданственост - “НПО” трайно е навлязъл в речника на експерти, политици и медии. “НПО” влезе там с толкова голям труд, че излизането му няма да е лесно). ЗЮЛНЦ се опитва да установи по-строг и поставен на по-рационални основи контрол върху дейността на ЮЛНЦ по принцип. 2. ЗЮЛНЦ въвежда разделението на дейността на ЮЛНЦ на дейност в общественополезна и в частна полза. Уреждането на тази материя е направено “в съответствие със съвременните достижения на световната практика в областта на правното регламентиране на неправителствения сектор” (11, с. 7). Разделението обаче е чуждо на досегашната практика и не е съвсем ясно какви реални последици ще има за досега единната общност на НПО (За общността на организациите, регистрирани по Закона за лицата и семейството). Разделението “в общественополезна” и в “частна” полза, прокарано в ЗЮЛНЦ, съвсем не е толкова самоочевидно по смисъл, колкото изглежда например от чл. 37 (3) и чл. 38 (1) на ЗЮЛНЦ. Според разпространената в средите на НПО интерпретация, ЮЛНЦ в частна полза би трябвало да действа “в интерес на членовете си или на определени лица”, а ЮЛНЦ в общественополезна полза – в интерес на по-големи групи. Те “работят за цели от полза за цялото общество” (11, с. 77). Тази разлика обаче не е прокарана в разпоредбите на ЗЮЛНЦ – не е сигурно, че е възможно изобщо тази разлика да бъде прокарана. Вместо това за определяне на дейността е използван значително по-лесният принцип на тематично изброяване, според което ЮЛНЦ, определени за извършване на общественополезна дейност, се свързват с дейности като “развитие и утвърждаване на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, науката, културата” и пр. области, изброени надлежно в пет точки на чл. 38, ал. 1. Както и би следвало да се очаква, резултатът от избрания подход в някои случаи противоречи на общоприетите представи за “тематично” обособяване. Училищните настоятелства например “могат да бъдат определени за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза”. (Въпроси и отговори, с. 67). От гледна точка на разпоредбите на ЗЮЛНЦ това е точно така. Това обаче означава, че едни училищни настоятелства “работят за цели от полза за цялото общество”, а други училищни настоятелства – не. 3. При липсата на яснота, и независимо от по-активната намеса на държавата по проследяването на дейността на ЮЛНЦ за общественополезна дейност, много от съществуващите НПО се пререгистрираха точно в ЮЛНЦ за общественополезна дейност. Основният мотив обаче изобщо не бе работа в обществена полза (обществената полза не е дефинирана в закона). Основният мотив бе привлекателното обещание в чл. 4 – единственото изречение в Общите разпоредби, определящо взаимоотношенията с държавата. Обещанието не е юридическа категория и затова изводът за обещаващата държава трябва да бъде мотивиран. Според чл. 4 на ЗЮЛНЦ, “Държавата може да подпомага и насърчава регистрираните в централния регистър юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания при условия и по ред, определени в съответните специални закони”. На практика това означава, че само регистрираните ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност ще могат да се възползват от “подпомагане” и “насърчаване”. Въпреки пространното изброяване на облекченията, текстът не предвижда никакви ангажименти от страна на държавата да подпомага и насърчава, а само възможност за това. Т. е., налице е обещание, чието изпълнение е съмнително в обозримо бъдеще. Много трудно можем да очакваме митнически облекчения за НПО например, а и останалите облекчения са доста смътна перспектива при финансово-икономическото състояние на българската държава и специфичната рамка на валутния борд. Освен ако тези облекчения не са “определени в съответните специални закони” и не засягат точно определени юридически лица с нестопанска цел. Подобна подозрителност към обещанията на държавата е здравословна, още повече като си припомним случая с поправките към "Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност" от 8 октомври 1996 г. (“Обещанието” на държавата тогава бе за стопроцентно гарантиране на сметките на онези фондации и сдружения с нестопанска цел, които членуват в Съюза на българските фондации и сдружения.) Здравословният скепсис ще позволи на НПО (ЮЛНЦ) да се отнасят по-трезво към перспективата за облекчения – тя за момента изглежда далечна. Да се твърди, че едно ЮЛНЦ, регистрирано в обществена полза, “има право да ползва облекченията, предвидени от закона за организациите от обществена полза” (11, с. 76-77) в момента има само правен смисъл, не практически. Защото от практическа гледна точка законът не предвижда облекчения, той предвижда само, че облекчения може и да има. 4. В самия закон на ЮЛНЦ за общественополезна дейност е посветена отделна глава (трета), в която са изведени допълнителни изисквания към работата им, разходване и разпределение на повереното им имущество и пр. – според описанието на общественополезна дейност. То включва няколко основни направления, обхващащи много широко поле от възможности за действие, където границата между “общественополезната” дейност и дейността “в интерес на определени лица” може да се размие. Не е ясна и перспективата за предоставяне на имуществото след ликвидация - на друга организация с идеална цел или на съответната община по регистрацията на имуществото със задължението да се продължи същата или близка дейност. (Доколкото “същата” и особено “близка дейност” подлежат на тълкуване.) Не са ясни и някои процедурни аспекти. Напр. представителството чрез писмено пълномощно, разрешено при гласуването в ОС, може да доведе до съотношение 1:4 на присъстващи към брой изразени гласове - доста странна конфигурация при вземане на важни решения (избор на УС, изменение на устава, преобразуване или прекратяване на сдружението и т. н.). Подобна странна конфигурация може да възникне и при възможността в УС да присъстват и лица, които не са членове на сдружението (посочени от юридическите лица-членове на сдружението). Тъй като няма ограничение за техния брой, би могло да се стигне до положение, при което важни решения могат в състав от лица, които не са членове на сдружението. Без съмнение, подобни казуси изглеждат изкуствени, но хипотезите са налице и трябва да бъдат посочени при оценката на толкова дълго подготвян закон. Като цяло, липсата на правилник за приложение на ЗЮЛНЦ (изведена като позитив, доколкото се ограничава възможността на изпълнителната власт да тълкува разпоредбите на закона) има и своите негативи. Правилникът би могъл да конкретизира много постановки, макар механично и незадоволително. Сега спорните положения в закона ще се тълкуват от съда, на когото просто е прехвърлена неблагодарната задача да тълкува например какво е правното съдържание на неправни и крайно абстрактни понятия като “духовни ценности”, “гражданско общество”, “личностна реализация” и пр. 5. Стопанската дейност на неправителствените организации е критичен проблем, по който теорията не се е произнесла еднозначно. Съвместимостта на третия сектор с предприемаческия принцип на печалбата е все още дискусионна на експертно равнище (вж. 13, стр. 30). ЗЮЛНЦ очевидно е възприел теоретичния принцип за разпределяне на печалба като вододел между третия сектор и втория. В закона изрично се посочва, че ЮЛНЦ не разпределят печалба (чл. 3, ал. 6). Въпреки това, редица проблеми остават нерешени. ЮЛНЦ всъщност могат да извършват стопанска дейност (свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани). Те могат и да реализират приходи (чл. 3, ал. 3). Онова, което не могат, е да разпределят печалба. Т. е., въпреки забраната за разпределяне на печалба, вероятно биха могли да се открият средства за заобикалянето на забраната. Всъщност, гаранцията срещу злоупотреба не е задължението на ЮЛНЦ приходите да се използват “за постигане на определените в устава или учредителния акт цели” (чл. 3, ал. 3). Тя е в постановката, че стопанската дейност на ЮЛНЦ се подчинява на условията и реда, определен със съответните закони (за съответната стопанска дейност). Водещото начало на чл. 3 от закона е по-скоро идеята, че на ЮЛНЦ не трябва да е изгодно да извършват стопанска дейност. Те са свободни да избират средствата за постигане на целите си (ал. 1); само закон може да ги ограничи в избора на средствата (ал. 2). Но ако случайно решат да изберат да извършват допълнителна стопанска дейност, приходът трябва да отива за точно определени цели (ал. 3) и без да се разпределя печалба (ал. 6). И, ако по даден проект едно средностатистическо ЮЛНЦ има възможност да отпечата издание, най-вероятно ще трябва да се откаже да го продава, защото едва ли в устава или учредителния акт е вписан предметът на стопанската дейност (както изисква ал. 4). След толкова ефективно блокиране на възможностите за стопанска дейност, големият въпрос стои по друг начин. Ако ЮЛНЦ не разпределят печалба, тяхното финансиране трябва да е обект на специално внимание. Въпросът с дарителството не е изяснен в закона, липсват текстове, които да изобщо да регламентират кой на кого може да дарява средства или имущество, ще се ползват ли дарителите с данъчни облекчения, могат ли те да остават анонимни? Въпросът с облекченията за дарителството е оставен за други закони. Строгият регламент за стопанската дейност на ЮЛНЦ е налице, регламентът за облекчения, финансиране, дарителство и пр. липсва. С други думи, има основания да се твърди, че законодателят си е поставил - и решил - една доста тясна (и “лесна”) задача. Добре са регламентирани процедури, кворуми, регистрации, ликвидации, контрол и пр. “Трудните” задачи са оставени за после. Проблемът с контрола е решен, проблемът със стимулите – не. Интересите на държавата са защитени, а ЮЛНЦ трябва да се оправят както могат. Сходен подход е налице при опита ни да дефинираме “общественополезна дейност”. ЗЮЛНЦ го използва много активно. Но законодателят е въвел регламент (чл. 38, ал. 1), без да предлага дефиниция. Логиката на закона е, че регламентът е дефиниция. Онова, което законът разрешава на “ЮЛНЦ за общественополезна дейност” – това е то “общественополезна дейност”. Не случайно в отговор на въпроса “Какво е общественополезна дейност” експертният отговор всъщност цитира едно към едно изброеното в чл. 38, ал. 1 (от развитие и опазване на духовните ценности до екологията.) Тъй като описанието е много широко, би могло да се предположи, че то обхваща всичко области, в които биха могли да действат ЮЛНЦ в обществена полза и покрива представите за общественополезна дейност. Законодателят не е използвал стандартната формула “По смисъла на този закон общественополезна дейност е…”. Причината вероятно се крие в последната точка – държавата не само си запазва право да регулира и контролира. Законодателят е предвидил да може сам да определя какво е “общественополезно”. Защото общественополезни цели не са само развитието на духовните ценности, подпомагане на социално слабите, защитата на човешките права и останалите изброени в чл. 38, ал. 1. Оказва се, че общественополезна цел е и всяка друга цел, каквато можем да си представим - стига да е определена със закон като общественополезна (точка 5 от чл. 38, ал. 1). Да съпоставим този малко парадоксален извод с чл. 4: държавата може да предоставя облекчения на ЮЛНЦ чрез “специални закони” – данъчни, кредитно-лихвени, митнически. И ще получим законов регламент, който странно напомня на злощастния случай “Сапио”. (Държавата може да определи със специален закон цел/дейност А за общественополезна цел/дейност и една НПО – сега “юридическо лице с нестопанска цел”, наречено Б – да получи митнически облекчения…) В заключение ще добавим, че критиката към текста на закона не е самоцелна. Достатъчно е да хвърлим един поглед върху предварително известните мнения по законопроекта преди приемането му, за да се убедим, че слабостите са били известни отдавна. Напр. становището на синдикат “Промяна” посочва, че “Липсата на уредба на взаимоотношенията държава - граждански организации е огромен недостатък на настоящия законопроект. Тук се дава възможност единствено за взаимоотношения с правораздавателните органи, но не и за взаимодействие с държавните институции в центъра и по места. Т. е. държавата отново приема ролята на контрольор, но не и партньор на неправителствените организации. Не са предвидени механизми за сътрудничество с държавните институции. (…) Преди да бъде приет на второ четене и да влезе в сила Законът за юридическите лица с нестопанска цел, трябва да бъде подготвено правосъзнанието на неговите адресати относно същността и целите на резделенията на юридическите лица с нестопанска цел на такива в частен и в обществен интерес. В настоящия законопроект няма ясна дефиниция на дейността на сдруженията като такава в частен или в обществен интерес. В същото време е заложено като норма организациите да се самоопределят като такива в частен или в обществен интерес. (…) В представения законопроект не става ясно какви ще бъдат параметрите на сътрудничество между държавните институции и неправителствените организации. Не се третира възможността за създаване на съвместни консултативни органи, за обмен на информация и т. н. В законопроекта е заложена единствено регулиращата функция на държавата, но не и партниращата!” (12). Обективната оценка на ЗЮЛНЦ изисква да се посочат позитивите на закона. Такива има и те са сериозни. Всяка оценка обаче изхожда от сравнение. Ако сравняваме ЗЮЛНЦ със Закона за лицата и семейството, крачката напред е голяма. Ако сравняваме ЗЮЛНЦ с действителността и перспективите на новия век, законът показва сериозни несъвършенства. Макар че според вече цитирания експертен коментар ЗЮЛНЦ е “в съответствие със съвременните достижения на световната практика”, два абзаца по-долу същият коментар посочва, че “Практиката на окръжните съдилища по приложението на новия закон не е голяма и показва отделни противоречия в тълкуването му. Все още няма публикувана практика на Върховния касационен съд. Оскъдна е и практиката на министъра на правосъдието във връзка с действието на Централния регистър [на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерството на правосъдието], няма никаква практика и Върховният административен съд.” (11, с. 8). С други думи, проблемите в приложението на закона са в бъдеще. 7. Библиография1. Гарнизов В. Третият сектор в България: статистика, тенденции, събития. В: “Инициатива за подкрепа на гражданското общество в България”, Асоциация АКСЕС, С., 1997. 2. Think Tanks in Central and Eastern Europe: A Comprehensive Directory. Freedom House, 1997. 3. Станчев, Кр. Благотворителни и финансови практики, свързани с българските неправителствени организации: опитът от 1996. В: “Инициатива за подкрепа на гражданското общество в България”, Асоциация АКСЕС, С., 1997. 4. Фотев Г. Гражданското общество. БАН, С. 1992. 5. Гражданският контрол над полицията. Албатрос, С. 1996. 6. Дарителите на първите дами. Сп. “Сега”. Бр. 30. 30 юли – 5 август 1998 г., с.28-30. 7. Клисарска А. Големият брат на ОДС. Интернационали и фондации. Сп. “Сега”. Бр. 17. 30. 04 – 6. 05. 1998 г., с. 14-15. 8. Партии и фондации. Сп. “Сега”. Бр. 25. 3 - 9. 07.1997 г., с. 16. 9. Колев, А., Якимова, Р. Фондациите-офшорките на българския бряг. Сп. “Сега”. Бр. 30. 30.07-5.08.1998 г., с.28-30. 10. Ценков, Емил. Третият сектор има нужда от нов закон. В. “Континент”. 7-8. 12. 1996 г., с.8. 11. Бояджиев, М., Шербанов, В. Закон за юридическите лица с нестопанска цел. Въпроси и отговори. Фондация “Ресурсен център” и “Български център за нестопанско право”. София, 2001 г. 12. Становище относно Закон за юридическите лица с нестопанска цел (www.promyana.org/st/op/000417_zulnc.html). Представено пред средствата за масова информация на 17 април 2000 г. 13. Правен и данъчен режим на юридически лица с нестопанска цел. ПИОР, 1996. 14. Гражданският контрол в Република България. Принципи, параметри, практики. Асоциация АКСЕС и издателство “Отворено общество”. София. 1999. 15. Национална харта за взаимодействие между публичната власт и гражданските организации. (Проект). София. Юни 2002. Автори: Меглена Кунева, Заместник-министър на външните работи и Главен преговарящ с Европейския съюз, Емил Кошлуков, Председател на Комисията по въпросите на гражданското общество към Народното събрание, Райна Карчева (Министерство на външните работи), Живко Георгиев (Фондация “Общество и информация” и “Галъп), Пенка Добрева (Фондация “Общество и информация”), Албена Стамболова (Фондация “Общество и информация”), Иван Кръстев (Център за либерални стратегии), Стелиян Стойчев (Фондация “Ресурсен център”), Красимир Кънев (Български Хелзинкски комитет), Велизар Шаламанов (Фондация “Джордж Маршал център”), Стефан Попов, Райна Гаврилова и Велико Шербанов (Фондация “Отворено общество”), Михаил Иванов (Национален съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет), Михаил Бояджиев (Български център за нестопанско право), Любомир Иванов (Атлантически клуб в България и Фондация “Манфред Вьорнер”) и Гинка Капитанова (Фондация за развитие на местното самоуправление). 16. Кюранов, Д. Съюзът на българските фондации създава клиентелизъм. В. “Капитал”. 6-12. 10. 1997 г., с. 31-32. 17. Николов, Й. ФРГО-централната банка на гражданското общество. В. “Капитал”. 6-12.10.1997 г., с. 31 18. Рудникова, И. Два кита делят пространството на третия сектор. В. “Капитал”, 6–12. 10. 1997 г. 19. Николова, В., Стоянова, Р. (съставители). Дарителство и дарителски фондации в България 1878 – 1951. Законови актове и административни разпоредби. Съюз на българските фондации и сдружения. Национален център за развитие – информация и анализи на НСО. София. 1997 20. “МВР първо ляга под ножа заради корупцията”. Интервю с полк. Юлий Георгиев, шеф на Националната служба за сигурност. В. “24 часа”, 2 октомври 1996 г., с. 14. Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 1.04 Mb. Сподели с приятели:
|