Увод Третият сектор в България: проблеми на развитието (1990-2001) Развитие на организациите от третия сектор


Третият сектор в България: проблеми на развитието (1990-2001)



страница2/12
Дата13.07.2017
Размер1.04 Mb.
#25656
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

2. Третият сектор в България: проблеми на развитието (1990-2001)

По редица причини в първата половина на 90-те години неправителствените организации в България (в сравнение с други страни) трябваше да се нагърбят с голяма част от бремето на прехода към демократична обществено-политическа система, основана на пазарната икономика и свободата на личността. Неуспехите на политиците и на медиите да разяснят и подкрепят реформаторските усилия прехвърлиха значителна отговорност върху третия сектор. Той трябваше да се справя не само с типичните проблеми на неправителствените организации, но и с препотвърждаване на дневния ред на прехода. Нещо повече, третият сектор трябваше да подпомага възникването на манталитет и практики, характерни за гражданското общество - като гаранция за прехода, застрашен от късогледи представи и сакати реформи. Към средата на 90-те години НПО дори се притекоха на помощ на политиците от демократичните сили при определяне на политическите приоритети; помагаха и на медиите при усвояване методи, характерни за страните с утвърдена демокрация; подтикваха правителствените институции (централни и местни) към търсене на взаимодействие с гражданите, и едновременно с това насърчаваха българите да се държат като граждани. Тази специфична ситуация до голяма степен обяснява естеството на проблемите пред третия сектор в България и хвърля светлина върху редица основни тенденции в развитието му. На първо място тук става въпрос за факта, че организациите на третия сектор бяха принудени да се нагърбят със задачи, за които самите организации не бяха добре подготвени. Тези организации бяха принудени да се учат в движение, да разработват в движение теории и практики, да изясняват в движение вътрешносекторни проблеми, теми и конфликти. При това – в тежки обществени и финансови условия за съществуването на третия сектор като цяло.




2. 1. Развитието на организациите от третия сектор

2. 1. 1. Съществен географски дисбаланс. София доминира категорично както по брой на организациите, така и по броя на организации, обществено разпознаваеми като “важни”, “успешни”, “влиятелни” и “структуроопределящи”. Налице е и дисбаланс между разпределението в големите градове – от една страна, и всички останали населени места – от друга. (Пловдивска област се утвърждава като втори по големина конгломерат от НПО). По принцип общността на НПО в другите областни центрове е по-слаба, особено в северозападна България. Като общо правило (със своите изключения), колкото по-малко е населеното място, толкова по-слаба е общността на НПО.


2. 1. 2. Според характера на своята дейност, повечето организации са еклектични, понякога работят в отдалечени една от друга по характер области (напр. здравеопазване и култура), целите и каузата им са дефинирани по неясен начин дори за тях самите, а практиките - несистемни. (Това е една от причините за крайно трудното систематизиране на НПО по “области на действие”.) Изводи и заключения за диференциация, профилиране и специализация в дейности, за пропорциите между различните сфери на дейност изглеждат област, в която рисковете от грешки са най-много. Каквито и опити да се правят за систематизиране на “сфери на дейност” (с параметри като икономика, спорт, култура, медии, екология, международна дейност, човешки права, здравеопазване), рисковете от грешки надхвърлят разумните стойности. Статистическите празноти са огромни и не могат да бъдат попълнени с допълнителни данни (напр. анкети с ръководители на НПО или изследвания на общественото мнение).
2. 1. 3. Очакваното от някои експерти през 1994-1996 г. рязко забавяне на броя на новосъздаващи се НПО изглежда погрешна прогноза. Темпото на създаване на нови НПО през 2000-2002 г. спада, но много бавно. Опитът да се прогнозира броят на неправителствените организации в бъдеще не изглежда продуктивен и – което е по-важно - не изглежда свързан с особени ползи за глобална оценка или за стратегическо планиране.
2. 1. 4. Финансирането на НПО остава подчинено на международни източници. Вътрешното финансиране от страна на частния сектор в България бе съвсем незначително до 1995-1996 и към 2002 г. ситуацията не се е променила особено, независимо от общата финансово-икономическа стабилизация и подобряващата се законова среда след 1997 г. При това, вътрешното финансиране – доколкото го има - е крайно несистемно и се осъществява най-вече инцидентно (по повод на местни, национални, спортни и др. събития).
2. 1. 5. Третият сектор все още масово се възприема и дори самовъзприема като “привнесен отвън” модел. Практически липсва (може би с изключение на читалищната дейност) осъзнаване или развитие на традициите на българския “трети сектор” и дарителството от епохата на Възраждането или в годините до 1944 г. (фондове, настоятелства, фондации, гилдии, благотворителни дружества, ефории и пр.).
Налице е парадоксален ефект. След 1990 г. българското общество реализира “завръщане” към миналото в редица области (реституция в икономиката, възстановяването на партии, връщане на географски названия, изследователска и образователна преоценка на миналото, търсене на корени на бизнес-традиции, възстановяване на личностни авторитети, на комуникационни практики и др.). В третия сектор нямаше подобен ефект. Парадоксът се състои в това, че практиките от миналото са известни (Вж. напр. 19). Но преобладаващата оценката на експерти от самия трети сектор не е в полза на “завръщане” и “възстановяване”, а в полза на “градеж на ново”. Напр.: “Предвид на днешните изисквания, не би било уместно НПО да черпи непосредствено от опита на своите предшественици. Резултатът от това би бил съмнителен, тъй като организациите от миналото са по-скоро ориентирани към държавата, отколкото към извоюване на автономия в борба със съответните държавни институции.” (1).
Тук използването на домашния опит се отрича и са посочени мотиви за това. Както и да оценяваме мотивите, факт е, че дори в самия трети сектор господства схващането за кауза de novo, за принципно ново начало и принципи. Т. е., не за “реституиране” на практики, схеми и нагласи от българското минало, а за изграждане на нов тип практики, схеми и нагласи, на нов сектор.
2. 1. 6. От своя страна това предполага заимстване на готови модели, адаптацията им в български условия, копиране или заимстване на практики, схеми, опит отвън. Българско общество през последните 12 години бе активно ангажирано в търсене на примери и модели за развитие в различни области. Но в случая с третия сектор се търсеше нещо изцяло ново. В подобни случаи следваните модели са по правило много далеч от спецификата на “реципиента”, и затова преките заемки могат да претърпят провал при механично наслагване - плътно и безкритично - върху различна обществена реалност.
(Българският "трети сектор" например активно усвояваше практики на дейност по модела на САЩ, без да са налице организационно-финансовите предпоставки на американския модел. Това заимстване напомня изграждането на горните етажи на сграда без предварително излети основи. През 1995 г. например в САЩ даренията за благотворителни институции са били 144 милиарда долара, или 2% от брутния вътрешен продукт, докато в България голяма част от предприемачеството, на което третият сектор би могъл да разчита, води съдбоносна борба за собственото си оцеляване. Принципните разлики във фундамента доведоха до принципно разминаване на различни равнища – от обясненията на американски експерти как се прави “affirmative action” с доброволци, до опитите на българските НПО да убеждават грантодателите, че не всички български таксита издават фактури.).
2. 1. 7. Практически все още липсва обществено възприемане на третия сектор като “привличащ чуждестранен финансов ресурс”. Частично причината е в пропастта, отворена от одържавяването на всички обществени дейности в периода на комунистическото управление в страната. Като резултат, през 90-те години като източници на “легитимен” доход се възприемат държавата (държавни предприятия, държавна служба, общинска служба) и частният бизнес. Всички останали (вкл. НПО) само “харчат”. Практически липсва обществена подкрепа и дори разбиране за онзи аспект от работата на НПО, свързан с набирането на средства, т. нар. fund-raising. Липсва и обществено разбиране, че този процес всъщност често е привличане на средства на чужди данъкоплатци за “харчене” в България.
(Проблемът не е свързан само с обществения образ на НПО в България. Този проблем засяга перспективите за бъдеща интеграция на третия сектор в обществено-икономическия живот на страната. Ако принципите на функциониране на третия сектор са загадка за средностатистическия българин, това означава тежки проблеми в бъдещите опити на третия сектор да играе по-съществена роля в обществото, защото в самото обществено мнение ще съществува дефицит на разбиране и приемане.)
2. 1. 8. Обществените практики и законодателството успяха постепенно да поизтрият петната от началните години на третия сектор. Имиджът на третия сектор обаче се подобрява много бавно. Дейността на фондациите “Сапио”, “Св. Пантелеймон”, академични фондации и студентски сдружения нанесе вреди на третия сектор в масовите представи, които могат да бъдат илюстрирани с представата за България и “българския чадър” по света. Всеки човек, представил се като работещ във фондация, е чувал много пъти въпроса: “Като Сапио ли сте?” или “Много ли пари перете?”.
НПО не разбраха колко важно за тях – и полезно за решаване на въпроси от дневния ред на НПО - е установяването на постоянно присъствие на медиите в третия сектор и неговите дейности. Медийното присъствие бе разглеждано изцяло през призмата на полза за отделната организация, т. е. на реклама от предизборен тип, която да осигури “видимост” на организацията и нейните лидери. (Най-добре-медиатизираният печели при равни други условия). Не бяха положени основите на цялостна политика за връзки с обществеността – което би осигурило подкрепата и доверието на обществото.
2. 1. 9. Отношенията на НПО с държавата остават отношения с изключителна важност за съществуването, развитието и ролята на третия сектор. По тази причина те заслужават специално внимание и ще бъдат разгледани отделно. Тези отношения не са изяснени докрай, неяснотите са многобройни и могат да се контекстуализират дори в международен план, в частност на Балканите, където проблемът е много сериозен. (Напр. проблемът с т. нар. “GoNGO”, “правителствени неправителствени организации” и тяхната роля. Гърция и Турция са два от примерите – въпреки съществените разлики между двете държави, и двете са известни с изобилието на “GoNGO” и понякога са сочени като пример за изкривено развитие на третия сектор като цяло). Националният дарителски фонд "Тринадесет века България" и Международната фондация "Людмила Живкова" (по-късно преименувана в Международна фондация "Св. св. Кирил и Методий"), са типични примери за “GoNGO” от епохата на комунистическите концепции за “държавно-общественото начало”. Изживяването на концепцията за “държавно-общественото начало” постави много неща на мястото им, но в новите условия останаха мощни стимули и мотиви за “GoNGO” (преформулирани и адаптирани към тези условия). Твърдението може да се илюстрира с дейността на фондации като “Бъдеще за България”, “Българка”, “Ценности”, използващи ресурса на политическото и държавното начало, а не на гражданската инициатива.



Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница