Увод Третият сектор в България: проблеми на развитието (1990-2001) Развитие на организациите от третия сектор
Неправителствените организации и държавата (властта, партиите и политиката)
Изтегляне 1.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. 1. Неправителствените организации и властта
3. Неправителствените организации и държавата (властта, партиите и политиката)От самото начало на демократичните промени в България третият сектор бе обременен от конфликти с държавата и властта. Част от общественото движение срещу комунистическия режим преди 10 ноември 1989 г. бе организирано именно като гражданско движение (по екологичен проблем, свързан с обгазяването на гр. Русе). Част от съпротивата срещу политиката по възродителния процес бе организирана на правозащитен принцип. В известен смисъл третият сектор се легитимира чрез и посредством конфликта с държавата и властта – като основна характеристика на българския (а и не само на българския) преход. Отношенията на неправителствените организации с държавната власт във всички общества са свързани с конфликт на интереси. В конкретните български условия през 90-те години те придобиха характера на конфликт с концепцията “повече държава” (като синоним на "силна държава", "правилно управление", "обществен ред" и пр.). В критичните за България години на преход концепцията за “повече държава” се реализира като системна тенденция на администрацията към централизирано управление, затваряне на информацията за управленските решения, монопол върху базата данни за обществено-икономическото развитие, недиалогичност, враждебност и пренебрежение към субектите на гражданското общество. Както показва българският опит, с поемането на реалната власт практически всяка политическа сила проявява подобни тенденции – вероятно поради факта, че те й гарантират по-лесно (по-безпроблемно) управление. Логиката е разбираема: третият сектор се опитва да решава въпроси независимо от администрацията и в немалко случаи - срещу нея. Отношенията им не могат да бъдат идеални: администрацията е принудена да се съобразява с нов коректив, тя получава още един проблем към многото проблеми в своята дейност. 3. 1. Неправителствените организации и власттаПредвид на особените отговорности на третия сектор в България (по отношение изграждането на гражданско общество и улесняване процесите на прехода), общуването с институциите на властта е постоянна необходимост. Нещо повече, в развитието на третия сектор в България точно отношенията с институциите дадоха най-характерните черти в облика на сектора. В същото време отсъствието на живи традиции - във функционирането на гражданско общество от една страна, и на открито представително управление от друга - изпълват отношенията между НПО и правителството с трудности и конфликти. През първата половина на 90-те години тези отношения варираха от трудни до открито враждебни. Макар че и от двете страни бе постигнат известен напредък - най-вече на различните нива на местната администрация и на средните нива в централните институции, самият факт, че 1997 г. започна с масово надигане на гражданите срещу правителството показа огромен дефицит на диалог и практики за сътрудничество. Част от проблемите в отношенията на НПО и държавата могат да се считат и за типични за нововъзникващите демокрации. Двете страни, или по-точно, техните непосредствени представители - държавната администрация (централна и местна) и различните НПО - влязоха във взаимоотношения без необходимите умения и практически опит, и в повечето случаи обременени от стари представи за отношенията между гражданите и държавата. Очертаването на новия периметър на дейности отне повече от 10 години, а очевидната неспособност да се води диалог и да се преговаря показа, че българите имат сериозни проблеми както с концепцията за гражданското общество, така и с концепцията за отношенията на гражданското общество с държавата. От гледна точка на неправителствените организации, основната причина за конфликтите се корени в неспособността на политическата класа да формулира и отстоява задачите на прехода към съвременно демократично общество. Конфликтният ъгъл на отношенията се предопределя от самия характер на развитието на третия сектор, появил се и самолегитимирал се като опозиция на държавната власт. Третият сектор реално започна с неформални сдружения на интелектуалци, опитващи се да отворят страната за основни демократични ценности и практики. Като опозиция на официалната власт (държавата) възникнаха и екологичното гражданско движение, клубовете за демокрация и правозащитните организации. След 1989 някои от тях създадоха политически партии и организации (също с опозиционен характер). Други неправителствени организации бяха пионери в изследването на демокрацията, като мобилизираха интелектуалния елит за разпространение на демократичните ценности и опит. (Отново в опозиционни измерения). На началния етап от своето развитие НПО действаха до голяма степен като интелектуален ресурс за алтернативни проучвания и разпространение на демократични знания, по-късно – като катализатор за гражданско участие при вземане на политически решения, свързани с различни обществени проблеми. И в този случай “опозицията” на държавата бе трайна характеристика на дейността им. Възникнали като алтернатива на централизираната обществена организация и поведение, неправителствените организации достигат до човешки групи и проблеми, които често остават в периферията на държавната политика. Неправителствените организации имат голям ресурс и потенциал да постигат промяна на местно и национално ниво, да дават гласност на съществуващи потребности и възможности за развитие на хората, за и с които работят. Гражданските организации често са много по-гъвкави, когато трябва да се достигане до съществуващи проблеми. Причината е в тясната им връзка с гражданския потенциал и възможността да търсят решения заедно със засегнатите от съответния проблем. (Добър пример е реакцията на третия сектор при хуманитарната криза от 1996-1997. Повечето организации, независимо от сферата в която работят, реагираха на рязко променената ситуация в страната.) Нито една от изброените в този параграф особености обаче не би могла да се “хареса” на държавата от началото на 90-те години. Средата на 90-те години представи водораздел на тези отношения. (Точно това бе времето, когато "неправителствени организации" бе видимо разчитано като "антиправителствени"; "недържавни" като "антидържавни"...) 1996 г. отбеляза най-ниската точка на развитие, когато ръководителят на Националната служба за сигурност можеше да заяви пред най-многотиражния национален ежедневник: "У нас се появиха като гъби огромен брой чужди организации, фондации, асоциации и пр. Под формата на най-различни легитимни и не съвсем сондажи, проучвания, проекти, конкурси и помощни акции те започнаха и продължават да събират много широка по обем и съдържание, многоаспектна информация за това, което става в България. Понякога ни учудва смисълът на някои от изследванията, но в повечето от тях прозират цели, които заслужават квалификации с по-специална терминология. Един по-задълбочен анализ безспорно показва, че след обработка и редица други манипулации част от събраните данни при тези мащабни проучвания биха послужили и на разузнавателните централи, което не се и съмнявам, че става. Очевидно въпросът има две страни. Законова - означава ли тази дейност събиране на факти и данни, представляващи държавна тайна. Политическа - може ли с политически средства в двустранен диалог да се намери приемлива и за двете страни граница, която да не се нарушава." (20). Без да хронологизираме детайлно отношенията между НПО и държавата, можем да твърдим, че точно около средата на 90-те години се очертаха някои положителни тенденции. Първо, към средата на 90-те години в държавни институции се появи поколение служители (в средните равнища на управление), по-отворени и отговорни към гражданите, които постепенно се откъсват от представата за себе си и съответните институции като "Властта". И възприемат една по-отворена култура - на представителното управление. Второ, обективно нарасна силата на гражданското общество. Показа го още конфликтът между правителството и местната общност в Сапарева баня през 1994-1995 г.във връзка с изграждането на деривацията Джерман-Скакавица. По-късно жестокият опит от кризата през 1996-1997 г. накара част от политическата класа да преосмисли отношението си към НПО и извънполитическите структури изобщо. След избирането си президентът П. Стоянов публично обеща подкрепа за утвърждаването на гражданското общество и задачите и целите на НПО и в общи линии “наказателният контрол” върху НПО отпадна от дневния ред на управляващите (периодът на управлението на Виденов разви отношение към НПО като към организации “виновни по презумпция” в антидържавно поведение). Ролята, която НПО и гражданските сдружения изиграха в националните протести, свалили социалистическото мнозинство от власт в началото на 1997 г., убедиха политическата класа, че третият сектор не е каприз на демократичното развитие, а реална сила. Трето, стана ясно, че откритият натиск от страна на държавата не е възможен и е безперспективен като цяло. (Например през 1995-1996 г. правителство се опита да делегитимира целия трети сектор като подложи на ожесточен натиск Фондация "Отворено общество". Стилистиката и отношението на кабинета на Виденов определено подсказваха, че в представите на държавното ръководство третият сектор представлява опасност за стабилността на държавата). Промените, за които става дума, засегнаха и двата глобални модела на взаимно възприемане. Държавата възприемаше високомерно НПО като аматьори, които се бъркат, където не им е работата. (Както се оказа, експертизата на НПО бе оценена в чужбина, което принуди държавата към допълнителна преоценка). НПО и гражданските сдружения дълго време възприемаха институциите на централното управление като нещо далечно и враждебно. През 1997-2000 г. промените обаче станаха видими. Накратко, към 2002 г. са налице елементи за промяна на отношенията от конфронтация към партньорство, а периметърът на “правомощията” е много по-добре очертан. Промените, за които стана дума, произтичат също от основни характеристики на третия сектор. В периода на преход българските неправителствени организации бяха призвани да играят важна роля за осигуряване на жизненоважните връзки с гражданството. Оформиха се целите да се води публичен дебат по трудните проблеми на деня; да се балансират интереси при провеждане на реформата, да се стимулират институционални и поведенчески промени. Оформи се и разбирането, че неправителствените организации могат да бъдат само един от всички фактори на социалната промяна и не могат да заместят държавата, нито да поемат нейните отговорности. Така на практика се очерта необходимостта от някакво сътрудничество с държавните институции и органите, които са овластени да вземат решения. Макар и трудно, през 1992-1997 (предимно на принципа на проби и грешки) бе постигнато разбирането, че устойчивостта на прехода зависи и от умението да се работи съвместно дори в случаите, когато подходите и позициите се различават. Но партньорството като подход и най-вече като практика се оказа много трудно предизвикателство както за зараждащото се гражданско общество, така и за държавните институции. Самите неправителствени организации все още носят белезите на опозиционни структури по отношение на държавата, опасявайки се от възраждане на стари практики и традиции. Правителството, което в продължение на десетилетия е било единственият фактор на обществената сцена, все още трудно приема необходимостта да споделя отговорностите и ресурсите с други актьори на гражданското общество. Дори когато подобни намерения се декларират в програмни или политически документи, изпълнението им се оказва по-трудно от очакваното. Още един конфликтен ъгъл трябваше да бъде притъпен през изминалите години. Енергията на третия сектор (идеи, пари, хора, ентусиазъм, иновационни подходи) бе посрещана от бюрокрацията като “неконтролируема” енергия. Стремежът към контрол бе естествената стереотипна реакция на видим “проблем”. На второ място, същата тази енергия (проекти, дейности, критики, издания, семинари, кампании, медийни изяви, обществен натиск) бе посрещната като предизвикваща “хаос”. Реакцията “да се въведе ред” (“да се укрепи държавността”) бе също стереотипна реакция – опит за отговор с познати средства на непознато предизвикателство. Слагането на ред и контролът вървят ръка за ръка. Резултат от комбинирането им са недоверието към сектора като цяло, враждебност (в различни граници), стремеж за изолация (напр. отказ от информация) и дори създаването на особената клиентелистка категория "GoNGO” (правителствените НПО). Партньорство може да има само между страни, които се познават достатъчно добре и преодоляват взаимните предразсъдъци и недоверието. Взаимното опознаване донесе плодове още преди 1995-1996 г. Шокът от кризата и общите усилия за търсене на изход и развитие през 1997 откриха нови възможности за стратегически партньорства около целите и задачите на прехода. С дейността си неправителствените организации доказаха на обществото, че гражданските инициативи имат потенциал за преодоляване на тежки проблеми. Неправителствените организации се пребориха за граждански контрол върху осъществяването на Програмата на ЕС за спешна социална помощ в България (ESAP1 - 1997 и ESAP2 - 1998 на обща стойност 40 млн. екю). Коалиции от организации, които участваха в наблюдението на двете програми, осигуриха пряка връзка с хората и обществените съвети по места, а в някои случаи успяха да допринесат и за по-доброто осъществяване на програмата. За последните 12 години се провалиха много инициативи за организиране на институции с участието и на правителството, и на НПО. Не бе създаден дори постоянен форум за среща на двете страни за обсъждане на проблеми и противоречия. (За периода 1992-2000 г. неуспешните опити включват: планове за съвместен орган, който да подкрепя България в чужбина; съвместен клуб на фондации и парламентаристи; Съвет на НПО към президентството; различни "проевропейски" организации, създадени от правителството и с участието на НПО в подкрепа на европейската интеграция.) Въпреки това, през 1997-2002 г. са налице и успешни примери за партньорство. Правителството все по-сериозно търси неправителствените организации за участие както при разработването на стратегии, така и при осъществяването им. Неправителствени организации бяха включени в законодателна работа. Някои от предвидените правителствени програми, свързани с разкриването на нови работни места, социално развитие и екология, съдържат компонента за тясно сътрудничество с неправителствените организации, както и за възлагане на конкретни услуги на граждански структури. Развива се диалогът и сътрудничеството на местно ниво. Редица местни граждански групи имат вече опит и положителни резултати от работата си в партньорство с органите на местната и централната власт. Списъкът на успешните примери за партньорство вече е доста дълъг и включва Фондацията за реформа в местното самоуправление, “Отворено общество”, Център за изследване на демокрацията, Ресурсен център на неправителствените организации, Атлантическият клуб в България, Център за либерални стратегии, Институт за регионални и международни изследвания, Фондация АКСЕС-София, С.Е.Г.А. и др. Във всички изброени случаи става дума за координиране на усилия за постигане на някакъв значим ефект, разпознат като важен и смислен и от държавата, и от НПО. Във всички изброени случаи става дума за намиране на най-малкото общо кратно при съществуващите разлики в интереси, ресурси, цели на НПО и структури на властта. Независимо от факта, че в този тип партньорски отношения се намесиха НПО от типа GoNGO, натрупаните факти са много важни сами по-себе си, тъй като водят към извода за известна промяна не само в отношенията между третия сектор и държавата в смисъл на взаимно признаване и приемане, но и в смисъл на сътрудничество. Към подобен извод трябва да се подхожда предпазливо. Първо, някои правителствени институции, макар и враждебно настроени към НПО, осъзнаха факта, че НПО (и съвместните инициативи на НПО и държавата) могат да разчитат на чуждестранни спонсори. В резултат към различните министерства бяха създадени псевдо-НПО, които привличат външна финансова подкрепа и създават "имидж". Второ, лексиката на “граждански сдружения” бе използвана от политически сили (напр. БСП) за чисто политически цели, с което се ерозира по принцип концепцията за действие на третия сектор. Въпреки всичко, общият извод изглежда формулира променена зависимост на отношенията между НПО и държавата към 2002 г. Секторът е жизнеспособен; вече има необходимите умения да формулира задачите и целите си, да преговаря и да действа успешно в своя защита. Има натрупан опит в установяване на диалог и климат на сътрудничество с правителствените институции. Съществува реална перспектива да се стигне до институционализирани форми на сътрудничество на НПО с централното управление като цяло; с парламента, различните министерства, местни власти и дори с политическите организации. При целия скепсис към готовността на държавата да партнира, трябва да се признае, че през 2002 г. ситуацията е драстично променена в сравнение с 1996 г. Не само лексиката на държавно-политическите елити е променена, съществува и реална промяна в готовността на държавата да партнира за осъществяване на определени цели. Разбира се, дневният ред на държавата и на третия сектор не могат да съвпадат в детайли, но вече е налице разбирането, че в някои принципни области партньорството по съвпадащи приоритети на дневния ред може и трябва да бъде използвано, защото води до резултати. (Борбата с корупцията и евроатлантическата ориентация са само два от примерите за съвпадащи приоритети. Такива съвпадения обаче могат да бъдат открити в области като екология, местно самоуправление, повишаване на квалификацията, икономическо развитие, междуетнически отношения и др.) Това на свой ред означава, че независимо от взаимните резерви и горчив опит от миналото, съществуват реални и практически предпоставки за промяна не само на отношенията, но и на практическите действия. Важно е също да се подчертае, че някои грантодатели поощряват този тип сътрудничество. Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 1.04 Mb. Сподели с приятели:
|