Увод Третият сектор в България: проблеми на развитието (1990-2001) Развитие на организациите от третия сектор
Изтегляне 1.04 Mb.
|
3. 2. Граждански контролГражданският контрол е основен проблемен ъгъл в отношението между третия сектор и държавата. Общественият диалог за същността на гражданското общество, за ролята и мястото на гражданския контрол в България през изминалото десетилетие (както и практиките на граждански контрол) преформулираха неколкократно тази концепция. (Вж. напр. 14) Разсъжденията по тази тема са силно затруднени от липсата на консенсус по значението на термина – гражданският контрол често се разбира като политически контрол, парламентарен, съдебен контрол и пр. Съществуват дори системно развити тези, според които държавно-административният контрол е форма или проява на граждански контрол. (Ср. 5). За целите на този текст гражданският контрол се схваща като осъществяван от представители на гражданското общество, т. е. изцяло в контекста на отношенията трети сектор - първи сектор. Въпреки терминологичните неясноти, обективният преглед на събитията, конфликтите и резултатите от тях през последното десетилетие показва, че бяха постигнати сериозни резултати - както на равнище на обществения дебат, така и на равнището на практики на контрол и дори на равнище приемане на гражданския контрол. На равнището на обществения дебат идеята за контрол върху държавата изгуби светотатствения си характер. От чисто теоретична гледна точка дебатът изчисти и открито конфронтационния елемент в идеята за граждански контрол. Причината за това е отчасти в развитието на българската демокрация. (Разбиран в началото на 90-те години като налагане на правила на държавата, сега той се възприема като налагане на демократичната държава да спазва собствените си правила.) Гражданският контрол, при всички неясноти в определението, бе развит във всички основни области. От процедурна гледна точка конфликтът и противопоставянето бяха приети за норма на взаимоотношенията, като коректив на властта, а не като трагичен сблъсък. От юридическа гледна точка бе прието, че държавата не е законът и законът може да се използва срещу нея. И пр. Като резултат бе развита обществена представа за гражданския контрол като ограничаването на властта (политическа, административна, икономическа, религиозна и пр.). Конкретно - ограничаване на властта в строго законови рамки; ограничаване в интерес на гражданите; ограничаване не в ущърб, а в полза на ефективността. Ограничаване в смисъл властта и нейните структури да не остават единствен тълкувател на самите себе си (например да не определят сами средствата за постигането на някакви цели). Същественото развитие на тази концепция комбинира "ограничаването на властта" с посочване на области за разширяване на действието на властта. (Да се насочи вниманието на едно министерство или общинска администрация към проблемите на отделна група хора е типичен пример за натиск в посока разширяване на обсега на действие на властта.) Тази еволюция даде възможност за установяване на параметри за възможно сътрудничество с властта (държавата). Общественоприети бяха и двете условни части на гражданският контрол - диалог (търсене и обмяна на информация, изясняване на позиции, формулиране на становища, оценки и послания) и натиск (критика, демонстрация, стачка, граждански протест). Като цяло бе разкъсано гениалното уравнение на тоталитаризма: общество = държава, което позволяваше всяка претенция към държавата да бъде изведена като вражески акт, насочен срещу самото общество, срещу всички хора, взети заедно и поотделно. Утвърдено бе по-модерното схващане за правата на данъкоплатеца - да знае, да иска, да контролира. В резултат на дейността на НПО бе разширен обхватът на гражданския контрол. Вече се приема, че едно гражданско общество само формулира приоритетите на своята дейност и "обектите" за контрол. (Те могат да бъдат проблеми на екологията, морала, религията, местното развитие, свободата на словото, достъпът до информация, абортите.) С цената на много проби и грешки бе прокаран път на някои механизмите за контрол. (Те остават все още най-слабата страна на гражданския контрол и могат да бъдат илюстрирани с мъчителния проблем за достъп до информация, събрал в себе си много конфликти, няколко закона, обществен дебат и много нерешени въпроси дори в края на 2002 г.) Променени бяха нормите на възприемане на гражданския контрол. (Вече е закономерно Конституционният съд да конституира като заинтересувани страни по дело неправителствени организации (Българския хелзинкски комитет, гражданско сдружение "Свободно слово" и др.). За граждански контрол можем да говорим само когато "страна" в този контрол е гражданското общество, неговите представители. В този смисъл българските НПО през последните 10 години успяха да предложат опити и примери в много широк диапазон на намеса: от проблеми на цензурата до екологични експертизи; от полицейско насилие до настояване за публичност на правителствени документи; от законодателни искания до контрол върху прилагането на закона; от спазване на човешките права до независими икономически експертизи и групи за натиск. Т. е., НПО успяха да се легитимират като основен "агент" на гражданския контрол, да впишат гражданския контрол в съществуващите процедури, правила и регламент на демократичната държава. Твърдението може да се илюстрира най-добре върху екстремалния пример - събитията от началото на 1997 г. Те ясно противопоставиха два възгледа върху протестите. Единия, според който протестиращите нарушават конституционния текст ("гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите", чл. 58, ал. 1). Техните действия нарушават правата на други граждани, тези действия са произвол и закононарушение, подлежащи на санкции. Другия – основан върху концепцията, че "протестът и конфликтът, в т. ч. под формата на гражданско неподчинение, са път за усъвършенстване на обществения ред, за създаване на нов обществен ред, който отговаря на субстанциалните характеристики на реалното гражданско общество" (4, с. 51). 1997 г. сблъска двата възгледа и доведе до серия преоценки на стари представи. Тя даде тласък и за осъзнаване на силата на гражданското общество. Осъзнато бе, освен това, че гражданското неподчинение (което е на границата на закона), е крайна мярка. И като всяко крайно средство, е много рисковано. Затова в обществен интерес е гражданският контрол да използва съществуващите правила, да разработва нови правила, процедури и механизми. Хрониката на развитието в отношенията между третия сектор и държавата води към избистряне на няколко извода, които могат да изглеждат частни, но са от съществено значение за стратегическото планиране в бъдеще. Първо. Като цяло, редица от неправителствените организации в своите действия (по силата на своите цели и дейност) бяха принудени да влязат в режим на враждебни отношения или на конфронтация с администрацията. Това бе продиктувано от самия факт на тотален държавен монопол върху всички области на живота. В този смисъл се оказваше, че най-разнообразни проекти (свързани със събиране на информация, междуетнически отношения, свобода на словото, екология, контрол върху избори, международно сътрудничество, работа с бедни и инвалиди и пр.) съдържаха в себе си елемент на намеса в прерогативите на държавата. С оттеглянето на държавата от някои области на живота някои от “естествените” (за периода на прехода) предпоставки за конфронтация отпадат. Второ. При системно поляризираните обществените отношения в страната конфронтацията с администрацията (често партийно назначавана) в много случаи конституираше тези НПО като страна в политически конфликт: "за"-"против" (партия, мнозинство, идеология). В тези случаи неправителствените организации - дори когато запазваха чисто програмните си цели - вече не бяха схващани само като неправителствени. Поради факта, че се занимават с остри, болезнени за обществото или просто нелицеприятни проблеми, запазването на "непартийна" позиция се оказваше понякога просто невъзможно. Всичко това остави в наследство впечатлението за агресивно конфронтационен характер на отношенията НПО-държава. Трето. “Еволюцията” на отношенията между третия сектор и държавата се дължи в някаква степен и на промените в самата държава, в структурата на властта и нейната организация. За диалога са необходими две страни. Ако можем да говорим напр. за успехи на гражданския контрол в България, те се дължат в някаква степен и на другата "страна". Може да се твърди, че за изминалите 12 години българската държава и администрация са изминали сериозен път към нормализация на отношенията с третия сектор. Има основание за прогнозата, че драстично влошаване на тези отношения по подобие на епизоди от миналото вече не са възможни. Като цяло третият сектор още не може да разчита на системно сътрудничество от страна на държавата, но са налице благоприятни тенденции в тази посока, които трябва да бъдат използвани, тъй като са обективно в общ интерес. Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 1.04 Mb. Сподели с приятели:
|