Увод Третият сектор в България: проблеми на развитието (1990-2001) Развитие на организациите от третия сектор
Финансови практики 4. 1. Проблеми на финансирането, оцеляването и развитието
Изтегляне 1.04 Mb.
|
4. Финансови практики4. 1. Проблеми на финансирането, оцеляването и развитиетоДосега няма достатъчно сериозни изследвания, които да позволяват глобални изводи върху финансирането на третия сектор като обеми, разпределение във времето, разпределение по сектори и тематика и пр. Разглеждани са частни проблеми на финансирането на третия сектор (вж. напр. 3). Възможностите на българския бизнес и начините за по-активното му използване за целите на НПО са все още неясни. Налице са фрагментарни данни, които трудно подлежат на обобщаване, а крайният резултат не е достатъчно представителен. По тези причини в тази част са представени наблюдения, изводи и тези, които могат да бъдат оспорени. Те обаче се основават на разменяна в рамките на третия сектор информация. За разлика от други области на действие, от гледна точка на дарителския потенциал на българския бизнес нулевата точка е средата на 1996 г., когато българският бизнес на практика престана да се занимава с благотворителност. Фактически не оставаха никакви свободни ресурси за дарения. (Естествено, извън областта на недекларираните доходи, формирани в сенчестата икономика). Без съмнение, ситуацията се промени през следващите години, но твърде бавно. Резултатът е, че българският бизнес не е сериозен спонсор на третия сектор и няма изгледи тази ситуация да се промени в близко бъдеще. Оттеглянето на частния сектор от благотворителната дейност накара много НПО да се замислят как самите те да организират икономически дейности, които да им носят печалба. Трябва да се предполага, че търсенето на подобни варианти ще продължи и в бъдеще. Българското законодателство обаче не предлага почти никакви възможности за това, а Законът за юридическите лица с нестопанска цел (2000 г.) изрично го забранява. На практика, НПО са изправени пред силно противоречиви дадености: наличие на база, експертиза, информация, човешки потенциал, опит в дадена област – от една страна, и от друга – невъзможност да използват тези дадености за дейност с цел печалба. Вариантите за легален изход биха били преминаване в областта на бизнеса. Това обаче не винаги е изгодно, а в много случаи не е възможно. Много НПО се изкушават да прибягват до вариантите за нелегален изход и действат на ръба на законно установените форми. Вариантите за нелегален изход включват многобройни практики от най-различен характер: продажба на експертиза, счетоводни манипулации, участие в търговия с влияние, PR кампании, рафинирани схеми за отчитане на средства и пр. Морално осъдителни или направо незаконни, тези практики трябва да се преценяват на фона на реалната заплаха от финансова смърт, т. е., в случаите на оцеляване на организацията (каквато бе ситуацията през 1996-1997 г.). Липсата на средства е постоянен спътник на НПО, а НПО със сигурност за бъдещето си в средносрочен план (2-5 години) са много редки изключения. Спонсорирането от бизнеса носи със себе си две същностни противоречия. Бизнесът обикновено разглежда своето участие с идеята за възвращаемост и тази логика е бизнес-логика. (Една банка например се ангажира в работата на НПО, с различни благотворителни и хуманитарни дейности с цел привличане на вложители). Т. е., в най-невинния случай практиката на спонсорство изисква "подкрепяните групи" и личности да действат като рекламни агенти. Параметрите на подобно партньорство трябва да се оценяват от самата организация – чрез калкулация на ползи и вреди за проект, кауза или имидж. По същата логика спонсорите предпочитат дейности, които биха били интересни за отразяване в медиите. Това води до изкривяване на възможностите, тъй като дейностите в третия сектор не са поставени в равни условия. Бизнес-дарител би предпочел да спонсорира рокфестивал вместо дейността на екоорганизация; би предпочел да спонсорира международна конференция - която ще бъде силно медиатизирана - вместо правозащитна дейност. Със сигурност може да се очаква, че ще продължи практиката да се подкрепят дейности с идеална цел, свързани с интереси на спонсорите. (Тук става въпрос за средностатистически условни примери, а не за по-очевидните случаи на свързани интереси, при които се финансират НПО и инициативи с очевидна политическа протекция. Случаи на фирми и банки, интересуващи се от възможностите за инвестиции или износ в дадена държава, които подкрепят организации за приятелство със съответната държава. Финансовата подкрепа за политици и политически партии от политически фондации не е обект на разглеждане тук). Общността на интересите ще се оформя като доминиращ фактор в дарителската философия и практика на бизнеса, което е в състояние да деформира част от задачите на третия сектор. (Веднъж засегнали “нелегалния изход” като тема, би трябвало да уточним съществен аспект на проблема “финансиране, оцеляване и развитие”. Принципите на работа по проекти в най-общия случай изправят една НПО пред негативите на ограничено във времето финансиране – пауза между два проекта или застъпването на няколко проекта. Работата “на финансови порции” е мощен мотив за нарушения. НПО например е намерил добър експерт по даден проект, експертът вече е натрупал опит. НПО апликира за продължаването на проекта, но трябва да изчака 4 или 6 месеца процедури за одобрение. За тези месеци експертът не може да бъде задържан с обещания, тъй като продължение на проекта може и да няма. Когато продължението на проекта бъде одобрено, експертът вече си е намерил друга работа. Подобни проблеми НПО би могло да реши само при наличието на резервни средства. Набирането им обаче не е лесно, тъй като самофинансирането на НПО е с крайно ограничени възможности. НПО трябва да реши задача за квадратурата на кръга и това е обективна предпоставка за различни видове измами: счетоводни машинации, фиктивни отчети, фалшиви схеми на курсови разлики - особено процъфтяваща дейност преди въвеждането на валутния борд, осчетоводяване на неизвършени разходи, подправяне на документи, използване на документи с невярно съдържание и пр. Разбира се, подобни практики могат да се използват с чисто користна цел – т. е., когато съществуването на НПО изобщо не е застрашено. В случая става въпрос за обективната дилема, пред която НПО могат да бъдат изправени: да спазват стриктно всички изисквания на закона и договора с грантодателя - или да загинат. И без това от чисто сметководна гледна точка специфичните особености на дейността на НПО налагат нестандартни решения. Нерядко качествата на счетоводителя играят ключова роля в намирането на най-добрия път през законовата рамка и актуалните проблеми и нужди на организацията.) Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 1.04 Mb. Сподели с приятели:
|