Увод Третият сектор в България: проблеми на развитието (1990-2001) Развитие на организациите от третия сектор


Чуждото финансиране и общността на НПО



страница8/12
Дата13.07.2017
Размер1.04 Mb.
#25656
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

4. 2. Чуждото финансиране и общността на НПО

Анализът на динамиката и спецификата на чуждото финансиране на българските НПО е абсолютно необходим, като се има предвид, че появата и развитието на третия сектор в България се дължи в много голяма степен на финансов ресурс, дошъл отвън. След демократичния пробив през 1989 г., смятан за важен фактор за утвърждаването на ценностите и практиките на гражданското общество, секторът постепенно се превърна в политически приоритет за редица правителствени и неправителствени агенции в Западна Европа и в САЩ.


В резултат на различни политически и икономически фактори този процес придоби по-специфични измерения в България в сравнение с централна и източна Европа. Освен това помощта, изпратена на българските НПО, съставлява само малка част от цялостната подкрепа, оказвана от Запада в полза на демократичния преход в страната. (В сравнение с подкрепата, осигурява от международни агенции или чужди правителства, предоставяна на българското правителство).
В първите години на демократичните промени възникващите НПО в България бяха включени в ограничени по обхват опитни програми. Повечето средства, предоставяни от американски държавни и частни организации и лица например, не идваха като пряка помощ, а чрез посредничеството на организации и институции със седалища извън страната. Основна грижа бе липсата на административен и програмен опит, който да позволи на младите български НПО ефективно да усвояват отпусканите отвън средства.
Освен Фонд "Отворено общество" - София, основан като част от мрежата на Сорос в Източна Европа, в страната почти нямаше други институции, които да заделят средства за осъществяването на граждански инициативи. Някои посолства имаха ограничени програми за отпускане на стипендии, действаха и местни клонове на европейски обществени или частни фондации ("Фридрих Науман", "Фридрих Еберт", частната фондация "Swiss Solon", американският Национален демократичен институт, Международният републикански институт и някои други). Повечето от най-големите частни американски фондации, които от 1990 г. бяха много активни в Полша, Унгария и Чехия, не проявяваха почти никакъв интерес към България.
В този начален етап (1990-1993 г.) се оформи принципен конфликт по стратегиите на развитието, предизвикан от ниския интерес към процесите в България и слабото взаимно опознаване. Докато чуждите представители на донорите искаха бързи и осезаеми резултати, за да оправдаят намерението си да работят в България, местните НПО се нуждаеха от дългосрочни проекти, които да им позволят да се подготвят за адекватни и ефективни действия в новата (демократична) обстановка.
Конфликтът не прие драматичен характер, но имаше сериозни последици. Притиснати от времето, нуждата от ресурси и слабите вътрешни връзки в третия сектор, местните НПО не можаха да изработят здрава стратегическа концепция за мисия на третия сектор и дори ясно виждане за своето съществуване. Много НПО се изкушиха да предпочетат да усвояват опита на готово, в пакет с вижданията (и средствата) на грантодателя. Като дезертираха от отговорността да очертаят мисията на третия сектор като цяло, тези организации оставиха задачата в ръцете на спонсорите (по-напреднали, с повече експертиза, практика и средства). И тъй като местният трети сектор не произведе подобна стратегия и виждане, дарителите свикнаха сами да изработват своите програми за отпускане на средства, своите практики и цялостна политика – в голяма степен откъснати от действителното положение в България, от оценка на местните нужди, откъснати от елементарни познания за България и при крайно ограничена база-данни.
Ситуацията започна да се променя от 1994 г., когато се забелязва нарастване на броя и мащабите на програмите за отпускане на средства за неправителствените организации в България. Силно се подобри качеството на обраната връзка, самите донори получиха достъп до български източници за случващото се в страната. Освен това, повечето от съществуващите вече програми се отвориха за по-пряка подкрепа на българските НПО. Такъв бе случаят с двете основни програми на Европейската общност, опериращи от Брюксел и осигуряващи средства в помощ на изграждането на демокрацията и на програми, засягащи непривилегировани групи (PHARE Democracy и PHARE LIEN). Докато през първите години от своето съществуване те предоставяха помощи само на проекти, разработени под ръководството на свързани с ЕС организации - като българите бяха само партньори - и двете програми постепенно се отвориха към финансиране на дейности по проекти, разработени и ръководени на място. И ФАР Демокрация, и PHARE LIEN започнаха да отпускат по-малки по обем средства по програми, задвижвани и контролирани от органи вътре в страната - първоначално от делегацията на ЕС в България, а след 1995 г. от български НПО, работещи по договор.
По-трудно бе изживяно геостратегическото изоставане в мисленето и концептуализирането на чуждата помощ. В рамките на международните институции доминираха процеси, политически линии и начин на мислене, които не позволяваха на българските НПО да партнират с участие в разработване на стратегии. В средите на българския трети сектор се установи трайно разбиране, че това са процеси, предизвикани и управлявани от по-висшите нива, където думата на българските НПО няма особена тежест. Което доведе до пасивност в очакване на положителни промени в политиката на чуждите дарители.
Докато в началния период вътре в страната действаше само една дарителска организация ("Отворено общество"), от 1994-1995 г. станаха реалност още две големи дарителски инициативи. Програмата "Гражданско общество" на ЕС, която вече действаше в Полша и Чехия, обхвана и България. Като част от Показателната програма, договорена между Брюксел и българското правителство, бе учредена Фондация за развитие на гражданско общество, която трябваше да осъществява инициативите на програмата "Гражданско общество".
През 1995 г. USAID положи началото на програма за отпускане на средства "Демократична мрежа" с цел пряко подпомагане на българските НПО в областта на изграждането на гражданско общество, икономическото развитие и създаването на мрежа за обществена безопасност. Тази програма бе част от по-широка инициатива, обхващаща редица страни в Централна и Източна Европа. Осъществяването й се улеснява от местните офиси на американския Институт за устойчиви общности.
Постепенно страната попадна в полезрението и на други европейски и американски обществени дарителски организации, както и на частни спонсори. (Фондацията "Чарлз Стюарт Мот", големите холандски неправителствени организации, предоставящи помощи за развитие - Novib и Cebemo). И това позитивно развитие обаче би трябвало да се припише по-скоро на собствена инициатива или интереси на грантодателите (подтикнати от общественото мнение в собствените си страни, лични интереси, или съвет на експерти), а не на активен местен трети сектор, привличащ подкрепа за осъществяване на проектите си.
Основният извод в случая: в България много трудно си пробива път разбирането, че местните НПО са в състояние да оказват влияние и дори да насочват притока от ресурси към страната. Многобройните обективни причини за подобна нагласа (от историческите традиции до лъкатушния път на българския преход) могат да бъдат открити в досегашната част на този текст.
Там могат да се намерят и обективни причини за друг дефект. Отношенията между грантодателя и грантополучателя, възникващи в процеса на осъществяването на програми и проекти, в повечето случаи не прераснаха в здрави партньорски отношения, не доведоха до установяването на стабилни стратегически връзки, нито до създаването на собствен български облик на третия сектор или до извоюването на собствено положение в световната общност на НПО в глобалния дневен ред на НПО.
Макар че липсват достоверни интегрирани данни за обема и характера на разпределяне на финансовата помощи за възникващата общност на НПО в България, приоритетите все пак изглеждат възможни за описване: защита на човешките права, разрешаване на конфликти (вкл. междуетнически), опазване на околната среда, изграждане на демократично общество, преход към пазарна икономика, изграждане на мрежа от НПО, борба с бедността и местно развитие, помощи за социално слабите.
(Заедно с пряката помощ идваха и средства като непряка подкрепа - за техника, обучение, проучвания, конференции и семинари, обмен на опит, командировки, стипендии и пр. В повечето случаи тези непреки форми за оказване на помощ включваха участието на западни НПО, които играеха ролята на получатели на отпусканите средства и на програмни партньори, покриващи редица приоритетни области.)
Всичко това на практика означава, че външната финансова помощ през 1990-1993 г. е оформила до голяма степен характера и тематичните полета на съвременната общност на НПО. Ако използваме тематичната типологизация на НПО (предпочитана в повечето източници за третия сектор), лесно ще се убедим, че днешният образ на третия сектор като тематични области е оформен до голяма степен още в началния етап на неговото развитие – независимо от последващата еволюция, преструктуриране на сектора, независимо от създаването на нови НПО, драматичните обществени събития през десетилетието и пр.
Изводът заслужава специално внимание, защото и на следващите етапи от развитието на третия сектор (какъвто и хронологичен подход да използваме), тенденцията остава ясно забележима. На съвременния етап например (последните 3-4 години), ролята на европейските фондове и програми нараства. Това води на свой ред до адаптация на третия сектор към съответните приоритети, вкл. до промяна на основните дейности и традиционни интереси на някои по-стари НПО. Причината е естествена - възможност за усвояване на средства по новите приоритети, организирани като “Calls for proposals”.
Сам по себе си този факт на пръв поглед не е свързан със забележими негативни последици. Заслужава си обаче да обърнем специално внимание върху него, тъй като сега става ясно, че между оцеляването и развитието, изведени в подзаглавието на тази част, е налице съществено противоречие. Третият сектор в България по съвсем обективни причини е по-скоро принуден да се развива според зададени приоритети, отколкото е в състояние да формулира и инициира собствени приоритети. Причините са финансови, т. е. фундаментални, а не са свързани толкова с качеството на човешкия потенциал на НПО, успеха или неуспеха на реализирани проекти и пр. От това следва, че високото самочувствие и високата самооценка за собствената роля на много ръководители на НПО са неоснователни. Че самодоволството и изживяването на някои НПО лидери като водачи и гуру в национален мащаб почива върху изкуствена преценка. Че част от самовъзхвалите за ролята на третия сектор трябва да бъдат коригирани чрез по-трезва оценка на обективни реалности.



Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница