В аржентина можеш да сменяш сезоните за дни



Дата25.01.2018
Размер53.47 Kb.
В Аржентина можеш да сменяш сезоните за дни

Тук всичко е огромно - разстоянията, телешките пържоли, темпераментът на хората, създали тангото

В Аржентина човек може да сменя сезоните без да напуска границите. Страната е известна със седемте си климатични зони. За няколко дни можете да се изтягате по плажовете на Атлантическия океан, да карате ски в Барилоче, да се разхождате сред огромни кактуси и лами край Тукуман или да видите безкрайните ледени полета на Огнена земя и водопадите Игуасу. А купонът, който тук няма край, ще смени и сезона в кръвта ви.

Аржентина едва ли ще ви зашемети с някакви културно-исторически забележителности, но затова пък природните са в изобилие. И всички те могат да се достигнат за часове. Около 4 часа е полетът от Буенос Айрес до най-южната населена точка на света - Огнена земя.

Но преди да се отправят към своя предпочитан "сезон", повечето туристи минават през града на “хубавия въздух” - Буенос Айрес. И се шашват от размерите му.

Всичко тук е огромно - градът, телешките пържоли, темпераментът на хората, създали тангото. Аржентинската столица се слави и с двете най-големи улици в света. "Ривадавия" е най-дългата със своите 30 км. Сгради се нижат от двете й страни, като последната е с номер 25 667. "Нуеве де Хулио" (Девети юли) пък е широка 130 м, има по 10 платна във всяка посока и е най-големият търговски район в света. На нея се издига прочутият театър "Колон", център на оперното и балетното изкуство на цяла Южна Америка, който също е сред най-големите в света. Буенос Айрес е и един от най-гъсто населените градове с около 14 млн. жители, разпределени в около 50 квартала.

Човек не може да се загуби в града въпреки размерите му. Улиците са успоредни и лесно ще се ориентирате в квадратите. Единствената трудност са големите разстояния. Но пък повечето забележителности са в центъра, близо до площад "Майо", на който е и президентския дворец Каса Росада (Розовата къща). Сред тях са катедралата Метрополитан, където е гробът на националния герой от войните за независимост Хосе де Сан Мартин, музеите на изкуствата, на естествените науки, на киното, на колониалните изкуства, Международната художествена галерия, културният център "Сан Мартин", Обелискът на свободата, висок 97 м, най-старата църква в града “Сан Игнасио”.

Буенос Айрес предлага различни забавления и се смята за най-европейския град в Латинска Америка, наричан е “южноамериканския Париж”. Любопитни атракции са "Фиеста гаучо" и "Танго-шоу", които представят бита, кухнята, нравите и музиката на гаучосите (аржентинските каубои), както и развлекателен спектакъл с участието на най-добрите изпълнители на танго.

Особено поетичен чар на града на Борхес придават лилавите дървета, които цъфтят навсякъде. Един от колоритните квартали е "Ла Бока", в превод "Устата". Името му е метафора на пристанището, което поглъща идващите в страната емигранти. Първите заселници тук били италианци от Генуа. Заедно с други пристанищни работници, те вдигнали жилища от тенекии и баласт от опаковката на корабните стоки. След време художникът Бенито Мартин оцветява съборетините в ярки цветове. Така бедняшкият квартал става привлекателно за туристите място. Основната уличка там се нарича "Кайе Каминито" ("Пътчето") и е кръстена на едно от най-популярните танга. През деня на нея се събират художници и музиканти, за да припечелят някое песо. Идват и инвалиди, които рисуват с уста.

Тук мит и реалност се преплитат подобно на аржентинци, танцуващи танго. В заведенията човек усеща тръпката от носталгичните му ритми. Твърде рисковано е обаче да се скита тук вечер, въпреки че наоколо се навъртат полицаи.

В огромния град има и луксозни квартали с приказни къщи, отрупани с цветя и зеленина. Такива са например "Реколета" и "Палермо". Архитектурата тук е еклектика от различни стилове. Любимо място на местната бохема пък е "Сан Телмо", който е най-старият квартал. Той се намира на север от "Ла Бока" и навремето е бил най-аристократичният. Много артисти живеят тук в елегантни къщи в колониален стил.

Всяка неделя на площад "Дорего" в квартала се прави пазар на антикварни вещи. Той е определено най-любопитната атракция в града. Тук човек може да намери изящни стари вещи или да си купи колоритен сувенир в стил "гаучо", докато местни двойки се вихрят наоколо в аржентинско танго.

Макар че градът се състои от разнородни общности, жителите на Буенос Айрес са известни под общото име "портеньо". Общото в нрава им е изключителната охота за приказки, особено ако са свързани с футбол, политика и жени. Чужденките обаче трябва да внимават с темпераментния латиноамериканец. По-ласкав поглед или усмивка вече се тълкува като покана за нещо повече.

Нощите в Буенос Айрес съвсем не са отредени за сън. Едва към 10 часа вечерта започват да се пълнят ресторантите, към 2 сутринта пък идва времето на дискотеките. Тук дори е популярно да те канят на вечерно празненство, което включва и сутрешна закуска.

Често младежки групи продължават купона в прочутия курорт в страната - Мар дел Плата, от където е родом големият аржентински музикант Астор Пиацола. Курортът е на около 400 км разстояние, но тук това никого не тревожи.

Колоритът на Мар дел Плата дават вилните къщи, построени от богати хора, които идват само по време на сезона. Всяка от тях е в различен стил - английски, испански, немски. Въпреки това, те се съчетават чудесно. Общото между тях са китните градинки, подредени с много вкус.

Навремето Мар дел Плата, разположен на атлантическото крайбрежие, се прочул с хубавия въздух, който лекува дихателни болести. По-късно станал толкова моден, че всеки аржентинец мечтаел да прекара отпуската си тук. Да разказваш спомени от почивката си в курорта било изключително престижно. Имало дори случаи, в които хора без възможност да платят ваканция тук си купували храна за седмица и се затваряли в домовете си. След това разказвали, че са били на почивка в Мар дел Плата.

За да развличат многобройните си гости, местните построили огромно казино, на което и в Лас Вегас могат да завидят. И до днес то държи първенството с това, че в него най-много хора могат да играят в един и същи момент. Казиното изглежда толкова внушително, че чужденците обикновено го взимат за важна обществена сграда.

Ако човек иска да усети истинския дух на местните хора обаче, трябва да посети аржентинското ранчо. Такива имения има из цялата страна, както и около Мар дел Плата. По-голямата част се намират в Пампа. Някои са луксозно обзаведени и притежават удобствата на първокласен хотел. Други пък привличат с колониалния си стил, с аскетичната си, но изискана елегантност. Гостите се потапят в бита на местните каубои - гаучосите. Яздят коне на воля, доят животните, подстригват овцете. При късмет можете да видите типичните конни състезания и шоуто "Пайада", в което мъжете пеят импровизирани стихове на китара.

Тук ви очаква и кулинарна вакханалия. Основните блюда са от прочутото "бифе" (телешко печено) и вкусни ребърца, обилно полети с хубаво аржентинско вино. Телешкото се поднася алангле, без подправки. Месото е много крехко и направо се топи в устата. Наред с мръвките местните умират за емпанада - тесто с пълнеж главно от риба или месо със зеленчуци и подправки. В чест на емблематичния специалитет се правят и ред фестивали.

Местните гаучоси очакват от гостите уважение към традициите им. Не е прието, например, да се посрещат гости късно вечер или по време на обедната почивка "сиеста". Силното ръкостискане е равносилно на регистрирането в хотел. Домакините канят гостите да участват в домашните дейности, но не се смята за редно външни хора да се намесват в приготвянето на печеното месо. То е като свещенодействие, достъпно само за посветените.

Пиенето на типичния чай мате също е свещен ритуал. При него, почти като при чайната церемония, си има определени правила. Запарката се приготвя от листата на вечнозелено дърво. Пие се в подобен на кратунка съд, наричан мате, откъдето идва името на напитката, с метална или дървена пръчица - бомбийя, която е с малка цедка в долния край. Тук самата покана за пиене на “напитката на боговете”, както я наричали индианците гуарани и кечуа, означава да ви допуснат близо до себе си. Затова е неучтиво да откажете. Първата глътка отпива домакинът. Нормално е той да я изплюе на пода като ритуал или просто защото е студено или горчиво. Всички пият от една и съща сламка. Не бива да я чистите, местите или духате в нея, нито пък да поблагодарите и откажете чая още след първата глътка.



Докато отпивах поредната глътка мате, но вече изтегната върху седалката в самолета, и наблюдавах на монитора пред мен как “сребърната” страна (името Аржентина идва от латинската дума за сребро) неумолимо се отдалечава, разбрах думите на Маркес. В един свой разказ той описва как във времето на свръхзвуковите скорости човек за часове се придвижва от един континент до друг. Но за това кратко време пренася единствено тялото си, а душата му се връща много по-късно. Така че засега търсете моята в Аржентина.

Мария Петкова


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница