В буквален превод: под-култура, частична култура. В социологията, антропологията и културологията представлява група от хора с различен тип поведение, вярвания, които ги различават от общата и широка култура на мнозинството
Изтегляне 25.87 Kb.
|
Субкултурите може да се различават заради критерии като възраст, раса, етническа принадлежност, клас, пол. Категориите, които отличават субкултурите от общата култура, включват естетически, религиозни, работни, политически, сексуални или комбинация от посочените фактори.Членовете на определена субкултура обикновено показват принадлежността си към нея чрез отличителен и символичен стил. Ето защо изучаването на дадена субкултура често включва изучаването на символиката в дрехите, музиката или други отличителни черти на членовете й, както и начина, по който членовете на доминиращата култура интерпретират тези символи. Ако субкултурата се характеризира със системно противопоставяне на ценностите на доминиращата култура, тя може да се определи като контракултура. Идентификацията на субкултурите може да е затруднена поради присвояване на техния стил (особено облекло и музика) от масовата култура за комерсиални цели. Субкултурата, която е важна за изследването на романа е тази на пънк-рока. В буквален превод пънкът е популярна култура сред младите хора, особено през края на 70-те години, тя включва бунт срещу авторите, погледнат през призмата на бунтарско поведение, дрехи, коса, както и слушане на бърза, силна музика. На английски сленг, означава буквално: Млад мъж, който се бие и е свързан с криминални действия2. Пънк-идеологията се свързва със запазване, отстояване, и увеличаване на личните права на отделния човек. Идеите на пънк-субкултурата са свързани в повечето случаи с директна, драстична и по някои път дори екстремна промяна на обществото. Голяма част от пънк-течението е поддържала и продължава да съхранява анархистката идеология в движенията си. Пънк-рокът води началото си от Англия. Известно е, че английското общество е консервативно и с много строги правила. След края на двете световни войни хората са уморени от заповеди. В следствие, на което се появяват така наречените „пънкове”. Това са декласирали се хора, боклуци, утайки на обществото, които живеят по собствени правила – вандалстват, бият се, рушат всичко около себе си. Те не само се противопоставят на света – обществения строй, класовото разделение, правилата, но и на самите себе си. Цялото им съществуване изразява бунт, това е начинът, по който те заявяват своята гражданска позиция, ако изобщо можем да говорим за такава. В идеологията на това движение стои анархията. Анархизмът се свързва с хаос в обществения, културен и социален живот. Идеята е да няма правила, всички човешки същества да бъдат свободни и всичко да им бъде позволена. Тази привлекателна концепция запленява младите и те искрено вярват, че обществото може да съществува по този начин. Външните белези на тази субкултура са кубинките, косата направена на гребен, оцветена в различни ярки цветове, размъкнатите тениски, пиърсингите по цялото тяло. В края на 70-те години субкултурата започна да се диверсифицира, което довежда до разпространението на фракции като нова вълна, пост-пънк, 2-тонен, поп-пънк, хардкор-пънк, без вълна, уличен пънк и Oi. Пънк субкултурата е повлияла на други подземни музикални сцени като алтернативен рок, инди музика, кросоувър траш и екстремни поджанри на хеви метъл (предимно траш метъл, дет метъл, speed metal и NWOBHM). Ново движение в Съединените щати става видимо в началото и средата на 90-те години, като се стреми да съживи пънк движението, премахвайки някои от атрибутите на хардкора. Въпреки че искат да се различат от своите предшественици – хипитата, пънковете живеят по същия начин: взимат много наркотици, пият, събират се в едно помещение. Има разлика между пънковете в Англия и тези в Америка. Английските пънкове са първообраза при тях всичко е до краен предал, те са приели, че са на дъното на класовото разделение, нямат амбиции, нямат желание да се социализират, да работят или да създадат семейство. Те вярват в анархията и тя диктува тяхното съществуване. Героите, които описва Дженифър Игън също отговарят на това описание, но при тях това е просто етап – те са тийнейджъра, които искат да се дистанцират от проблемите си. Всичко това е представено нагледно в трета глава от книгата: „Питай ме, дали ми пука“[CITATION Дже122 \p 46 \l 1026 ]. В нея се разказва за тийнейджърските години на главния герой Бени и за групата, към която принадлежи. Те са повлияни от пънкрок движението възникнало през късните 70-те година на XX век. Героите се противопоставят на системата, взимат наркотици и повечето от тях за членове на бандата „ Изтегляне 25.87 Kb. Сподели с приятели:
|