В държавен вестник, бр. 105 от 29. 12. 2005 г е обнародван Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, в сила от 01. 01. 2006 г. Единствено разпоредбите на допк- чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, б. „д и т. 4 б

Изтегляне 176.25 Kb.

Дата	14.01.2019
Размер	176.25 Kb.
	#110078

Производство по установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - Любомир Владикин, адвокат от София
В Държавен вестник, бр. 105 от 29.12.2005 г. е обнародван Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, в сила от 01.01.2006 г. Единствено разпоредбите на ДОПК- чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, б. „д” и т. 4 б. „в”, § 11, т. 1, б. „б” и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, влизат в сила в деня на обнародване на кодекса- 29.12.2005 г. (§ 88 от ДОПК). ДОПК отменя, считано от 01.01.2006 г. Данъчно процесуалния кодекс.
Във връзка с отмяната на ДПК, възниква въпросът за реда на приключване на висящите административни, изпълнителни и съдебни производства. Общият принцип, е че за незавършилите към 01.01.2006 г. съдебни производства по отменения ДПК се довършват по досегашния ред (по реда на ДПК), като страна в производството е съответния орган на Националната агенция по приходите, съответно Агенцията за държавни вземания. (§ 5, ал .4 от ДОПК). По отношение на процесуалните действия по незавършилите административните и изпълнителните производства по ДПК се прилагат разпоредбите на ДОПК (§ 5, ал. 3). Това означава, че по висящите данъчни и изпълнителни производства пред Националната агенция по приходите, съответно пред Агенцията за държавни вземания, в случаи, че не е издаден данъчно ревизионен акт до 31.12.2005 г. или акт на публичния изпълнител, органът по приходите, съответно публичния изпълнител трябва да преповтори цялото производство по установяване на задълженията, съответно по принудително изпълнение по новия ред. Това е така, тъй като в ДОПК изрично не е предвидено, че висящите производства само ще се довършват по новия ред. Когато са налице данъчно ревизионен акт или акт на публичния изпълнител, същите подлежат на обжалване по реда предвиден в ДОПК. По отношение на споровете по жалби по административен и съдебен ред по смисъла на глава осма от Кодекса за социално осигуряване и чл. 349-350 от КСО, те се довършват от Националния осигурителен институт. В случаите на издаване на разпореждане за събиране на суми по ревизионни актове за начет, производството по издаване на разпореждането и неговото обжалване се извършват от Националния осигурителен институт по досегашния ред, ако актът за начет е издаден преди влизането в сила на ДОПК. Разпоредбите на ДОПК се прилагат по незавършилите административни и изпълнителни производства по глава седма от КСО.
Отсрочените и разсрочените публични вземания по отменения Данъчно процесуален кодекс, Кодекса за социално осигуряване и Законът за здравно осигуряване, срокът на плащане, на които изтича, след влизането на ДОПК, запазват действието си до окончателното плащане, съобразно даденото разрешение (§4).
За неуредените с ДОПК случай се прилага субсидиарно разпоредбите на Закона за административното производство и Гражданско процесуалния кодекс (§2 от ДОПК).
І. Публични и частни вземания
Съгласно чл.162, ал. 1 от ДОПК, държавните и общинските вземания се разделят на публични и частни. Публични са държавните и общинските вземания, изрично посочени в ал. 2 на чл. 162 от ДОПК, а именно:
1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините;
7. по влезли в сила наказателни постановления;
8. лихвите за вземанията по т. 1 - 6. Всички останали държавни вземания извън тези, които са публични са частни. Разграничението на държавните вземания на публични и частни e особено важно с оглед обстоятелството, че публичните вземания се установяват и събират по реда на ДОПК, докато частните по общия ред (чл. 237, б „л” от ГПК). Агенцията за държавни вземания установява и събира, определените със закон частни държавни вземания. Агенцията събира следните частни държавни вземания, посочени в ЗСДВ:
1. по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г.;
2. по § 46 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банките;
3. по гаранционни споразумения и временни финансови помощи;
4. от задължения към закритите Държавен фонд за реконструкция и развитие и Държавен фонд „Енергийни ресурси”;
5. на Държавен фонд „Земеделие”, за които има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители;
6. други частни държавни вземания, чието събиране със закон е определено да се извършва от Агенцията за държавни вземания.
Общите правила за установяване на публичните вземания са предвидени в чл. 166 от ДОПК. Общият принцип е, че установяването на публичните вземания се извършва по реда или от органа определен в съответния закон. В случай, че в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер, по реда за издаване на административен акт, предвиден в Закона за административното производство. Когато в съответния закон не е определен органът, който да издаде актът за установяване на публично вземане, той се определя от ръководителя на съответната администрация или от кмета на общината.
ІІ. Установяване на задължения по декларации
Установяването на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски се извършва по реда на ДОПК. Установяването на задължения се извършва:
а) въз основа на подадена декларация, когато задълженото лице само определя основата за облагане и задължението за данък и/или задължителни осигурителни вноски
б) въз основа на акт за установяване на корекция по подадена декларация по б. „а”
в) въз основа на акт за установяване на задължение, когато задълженото лице декларира обстоятелства, определени със закон, а данъчния орган изчислява размерът на задължението, при поискване от задълженото лице или служебно от органа по приходите -
въз основа на ревизионен акт.
Задълженията за данъци и осигурителни вноски се установяват с декларация от задълженото лице, когато то самостоятелно изчислява основата и дължимия данък и/ или задължителните осигурителни вноски. Тази декларация е частен писмен свидетелстващ документ, който има установително действие по отношение на определената от данъчния субект основа и изчисления данък и/или задължителна осигурителна вноска и е винаги изпълнително основание за започване на принудително изпълнение (чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК). В този случай декларацията замества ревизионния акт, който се издава за определяне на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Такива декларации са напр. по чл. 41, ал. 1 от Закона за облагане на доходите на физически лица и по чл. 51, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане. В случай на несъответствие в декларацията, което засяга основата за данъчно облагане или за изчисляването на задължителни осигурителни вноски или размера на задължението, органът по приходите, издава акт за установяване на задължението, с който се коригира подадената декларация.
Когато органът по приходите определя конкретния размер на задължението, на основание заявяване на факти и обстоятелства от данъчния субект (напр.декларацията по чл.15 от закона за местните данъци и такси) , размерът на задължението се определя със съобщение, което не представлява акт, с които се установява задължението и не подлежи на отделно обжалване. Този вид декларации нямат установително действие по отношение на задължението за данъци и задължителни осигурителни вноски. Независимо от това размерът на задължението подлежи на внасяне от задълженото лице в срока, определен в съответния закон, но съобщението за размера на данъка не е основание за принудително изпълнение (чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК). Единствено след изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 във връзка с чл. 108, ал. 2 от ДОПК, размерът на данъка, определен в съобщението се приема за окончателно установен, т.е. ДОПК, придава на съобщението по чл. 107, ал. 3 от ДОПК установително действие, но същевременно погасителната давност по смисъла на чл. 171, ал. 1 от ДОПК за това задължение ще изтече и оттам същото ще се погаси. Установяването на задължението се извършва от органа по приходите, при поискване от страна на задълженото лице или служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия, с акт за установяване на задължението.
ІІІ. Производство по издаване на ревизионен акт
1. Данъчна ревизия
Данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт. В случай, че не е издаден ревизионен акт и не е образувано производство по установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичане на годината, в която е подадена декларацията или е следвало да бъде подадена декларацията, задълженията по чл. 105 - 107 от ДОПК се считат за окончателно установени.
Производството по издаване на ревизионен акт се образува, с издаване на заповед за възлагане на данъчна ревизия, чието съдържание е определено в чл. 113, ал. 1 от ДОПК. За разлика от режима за образуване на данъчно ревизионно производство, и в случаите при подаване на данъчна декларация, когато данъчният орган, определя самостоятелно размера на данъчното задължение с изпращане на данъчно съобщение (чл. 63, ал. 2 от ДПК- отм.), то по реда на ДОПК с подаването на декларация не образува ревизионното производство. Ревизионно производство може се образува само и единствено със заповед за възлагане. Дори в случаите, когато подадена декларация има установително действие, т.е. когато задълженото лице само е определило основата за облагане и размерът на задължението (аргумент от чл. 108, ал. 2 от ДОПК), се издава заповед за възлагане на данъчна ревизия. Ревизията се възлага:
- от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална данъчна дирекция по отношение на данъците, които постъпват в републиканския бюджет и задължителните осигурителни вноски
- от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.
- ръководителят на звеното “местни приходи” в съответната община по отношение на местните данъци
Ревизията представлява съвкупност от действия на органа по приходите, насочена към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Заповедта за възлагане на данъчна ревизия не подлежи на самостоятелно обжалване, а само и единствено с издадения ревизионен акт. Само заповедта за прекратяване на ревизионното производство подлежи на обжалване по реда на обжалване на ревизионните актове. Срокът за извършване на ревизията е 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Ако този срок се окаже недостатъчен, органът възложил ревизията, може да удължи срока до 1 месец с нова заповед. При особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът на ревизията може да бъде продължен общо с не повече от три години с заповед за възлагане от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, издадена на основание мотивирано предложение на териториалния директор.
2. Ревизионен доклад
Преди издаването на ревизионния акт, ревизиращите органи по приходите съставят ревизионен доклад, не по-късно от 14 дни от изтичане на срока за извършване на ревизията. Издаването на ревизионния акт се предхожда от установителен етап, в който се установява фактическия състав на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски и се определя размерът на задължението. Ревизионния доклад е помощен акт, подготвящ издаването на ревизионния акт. Като помощен акт ревизионния доклад не се ползва от презумпцията за вярност относно фактическите констатации и основанието за издаване на ревизионен акт. Ревизионния доклад, представлява акт, издаван след извършване на данъчната ревизия, с определено от закона задължително съдържание. Ревизионния доклад съдържа:
1. имената и длъжността на органите, които го съставят;
2. номера и датата на доклада;
3. данни за ревизираното лице;
4. обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й;
5. извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях;
6. направените фактически и правни изводи и основанията за тях;
7. предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания;
8. предложение за установяване на задълженията;
9. опис на приложените доказателства;
10. подписи на органите по приходите, съставили доклада (чл. 117, ал. 2 от ДОПК). Ревизионния доклад се подписва от ревизиращите органи, посочени в последната заповед за възлагане на ревизия. С ревизионния доклад не се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски или възстановяват резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване. Последното се извършва с издаването единствено на ревизионен акт. С ревизионния доклад се прави предложение за установяване на задълженията на ревизираното лице за данъци и задължителни осигурителни вноски. Такова предложение се прави и в случаите, когато при ревизията не са установени различни размери на задълженията от тези, декларирани от ревизираното лице. Ревизионният доклад се регистрира в програмен продукт на съответна дирекция по приходите , като получава дата и номер, след което същият, заедно с приложенията към него се връчва се връчва в 3 дневен срок от съставянето му на ревизираното лице. Последното в 14 дневен срок може да направи възражения срещу ревизионния доклад и да представи доказателства, пред органите извършили ревизията. По искане на ревизираното лице, ако 14 дневния срок се окаже недостатъчен, той се удължава но не повече от 1 месец. В 3 дневен срок от изготвянето на ревизионния доклад, органите извършили ревизията (ръководителят на екипа), изготвя и представя на органа възложил ревизията уведомление за съставен ревизионен доклад.В 2 дневен срок след получаване на уведомлението органът възложил ревизията издава заповед, с която определя органа по приходите, който следва да издаде ревизионния акт. В деня на издаване на заповедта, органът възложил ревизията я предава на компетентния орган. Органите по приходите, който могат да издават ревизионни актове са лицата посочени в чл. 7, ал. 1 т. 4 от Закона за националната агенция за приходите, а именно: служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжност „главен експерт по приходите”, „старши експерт по приходите”, „експерт по приходите”, „главен инспектор по приходите”, „старши инспектор по приходите” и „инспектор по приходите”. Органът по приходите, които следва да издаде ревизионния акт изисква преписката от органите извършили ревизията, незабавно след получаване на заповедта, с която е определен да издаде ревизионния акт. В 14 дневен срок от подаване на възражението, съответно от изтичане на срока на подаването му, органът по приходите издава ревизионен акт или прекратява производството със заповед, когато установяването на задълженията или отговорностите, в конкретното производство е недопустимо. Компетентния орган за издаване на ревизионен акт, издава ревизионен акт, като в него може да установи задължения на ревизираното лице посочени в предложения от ревизиращия екип ревизионен доклад или в променен размер, основаващ се на констатациите, съдържащи се в ревизионния доклад и допълнително представените доказателства от ревизираното лице. Заповедта за прекратяване на ревизионното производство се издава, когато установяването на задълженията е недопустимо. Такъв би бил случая, когато, включените в обхвата на ревизията задължения по периоди са определени вече с влязло в сила съдебно решение.
3. Ревизионен акт
С ревизионния акт се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски; възстановяват се резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон; възстановяват се не дължимо платени или събрани суми.
Ревизионният акт се издава в писмена форма и съдържа определени реквизити, изчерпателно изброени в чл. 120 от ДОПК, а именно: името и длъжността на органа, който го издава; номера и датата на акта; данни за ревизираното лице; обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й; мотиви за издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът. Неразделна част от ревизионния акт е ревизионния доклад. Новост е, че мотивите на ревизионния акт (фактическите и правните констатации), не се считат верни до доказване на противното в производството по обжалване, както предвиждаше- чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.). Липсата на такава презумпция за вярност, означава, че в производството по обжалване на ревизионния акт, тежестта на доказване относно фактическите констатации и събраните доказателства е в лицето на органа по приходите.
Издаденият ревизионен акт или заповед за прекратяване на ревизионното производство се връчват на ревизираното лице от органът компетентен да издаде ревизионния акт в 7 дневен срок от издаването му. Едновременно с тези актове се връчва и заповедта за определяне на компетентен орган. В случаите, когато има издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки по инициатива на органът компетентен да издаде ревизионния акт, ревизионния акт се връчва едновременно с него. В деня на връчване на ревизионния акт, копие от него се предава в отдел “Обработка на плащания и задължения” в съответната териториална дирекция, за отразяване на установените при ревизията задължения в данъчната и осигурителната сметка на ревизираното лице.
Установеното с данъчно ревизионен акт задължение, подлежи на доброволно плащане в 14 дневен срок от връчване на ревизионния акт (чл. 127, ал. 1 от ДОПК). Обжалването на ревизионния акт не спира неговото изпълнение (чл. 153 от ДОПК), т.е. същия подлежи на предварително изпълнение. След изтичане на 14 дневния срок за доброволно изпълнение, ревизионния акт, независимо дали е обжалван, подлежи на принудително изпълнение.
4. Ревизионен акт, при особени случаи
До тук беше разгледано, издаването на ревизионен акт по общия ред, но ДОПК предвижда издаване на ревизионен акт в особени случаи. Ревизията при особени случаи се отнася само и единствено за задължения за данъци, но не и за задължителни осигурителни вноски. В резултат, на което ревизия при особени случай, относно задължителни осигурителни вноски, не може да се възлага.
Съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите определя по своя преценка основата за облагане с данъци, като прилага конкретен размер на данъка, предвиден в съответния материален закон. Предпоставка за прилагане на ревизионното производство при особени случай- установяване на данъчната основа от органа по приходите, е наличие на поне едно от обстоятелствата, посочени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно:
1. до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация;
2. налице са данни за укрити приходи или доходи;
3. когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи;
4. липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред;
5. документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване;
6. данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28 от ДОПК;
7. декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК определя случаите, при които е допустимо прилагането издаването на ревизионен акт при особени случаи, докато нормата на ал. 2 установява задължителни критерии, които органът по приходите следва да анализира, при определяне на данъчната основа. Последните, доколкото са относими и необходими, с оглед индивидуализирането на данъчния дълг са задължителни за прилагане, тъй като органът по приходите не преценява данъчната основа на “око”, а при условията на обвързана компетентност. При определяне на основата за облагане, органът по приходите анализира, всички относими за ревизираното лице обстоятелства. В чл. 122, ал. 2 от ДОПК са посочени обстоятелствата, които органът по приходите анализира, като могат да се ползват и други доказателства, които да послужат за определяне на данъчната основа. За определяне на данъчната основа, органът по приходите, взема в предвид всяко едно от следните обстоятелства:
1. вида и характера на фактически осъществяваната дейност;
2. платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания;
3. движението и остатъците по банковите сметки;
4. официалните документи и документите с достоверни данни;
5. наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или частично дейността;
6. търговското значение на мястото, където се извършва дейността;
7. капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването;
8. брутните приходи/доходи (оборота);
9. броя на заетите за осъществяване на дейността лица;
10. сключените договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му;
11. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали;
12. обобщените данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия;
13. ценовите и другите условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, включително данните за такива сделки между свързани с ревизирания лица;
14. обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина;
15. получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит;
16. други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата.
Ревизионният доклад се обосновава с обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
В случай, че стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране, получено от него и/или размера направените разходи от лицето и свързаните с него лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „а” от ДОПК явно и съществено надвишават размера на декларираните получени средства се презюмира до доказване на противното, че е налице подлежащо на облагане с данъци печалба или доход. С оглед установяване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, ревизираното лице е длъжно да декларира имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране и техния размер.
5. Ревизионен акт при отговорност на трети лица
Трети лица са лицата, който са задължени да удържат и внасят данъка или задължителните осигурителни вноски или лицата, който имат задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на носителя на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок (чл.16 от ДОПК). Такива са лицата, които отговарят солидарно с длъжника или в случаите по чл. 19, ал. 2 от ДОПК - до размера на извършеното плащане, съответно на намалението на имуществото, а именно: лицата, които удържат и внасят данък при източника (чл.18, ал. 1 от ДОПК); лицата, които изплатят на длъжника вземания, върху които е наложен запор (чл. 206, ал. 2 от ДОПК); нотариус или съдия по вписванията, които състави, съответно разпореди да се впише акт без представена декларация за липса на непогасени подлежащи на принудително изпълнение за данъци, мита или задължителни осигурителни вноски (чл. 264, ал. 1 от ДОПК) или при неспазване на разпоредбата на чл. 264 от ДОПК (когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат публични държавни и общински задължения, действията могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет); член на орган на управление или управител на задължено лице или лице, което по закон удържа и внася данъка, укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви, вследствие на което не могат да бъдат събрани задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски (чл. 19, ал. 1 от ДОПК); управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на лицето безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице се намали и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски (чл. 19, ал. 2 от ДОПК); В случай, че трето лице, което по закон е удържало данъка или задължителната осигурителна вноска, но не ги е внесло, отговорността на носителя на задължението се погасява (чл. 18, ал. 2 от ДОПК).
Отговорността на третите лица се установява с ревизионен акт по реда на глава ХV от ДОПК и се реализира й в случаите, когато по отношение на длъжника публичното вземане е погасено, поради следните обстоятелства: при смърт на физическото лице; след разпределение на постъпленията от осребряването на актива на юридическото лице; при заличаване на юридическото лице, след прекратяване с производство по ликвидация (чл. 21, ал. 2 от ДОПК). Солидарната отговорност означава, че изпълнението на цялото задължение може да се изисква от страна на органа по приходите от всеки един длъжник- носителя на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, лицето което удържа или внася данъци или осигурителни вноски и лицето, което отговаря за задълженията на предходните две лица. Единствено по отношение на членовете на органите на управление или управителите, ДОПК е установил поредност по отношение на обезпечението и принудителното изпълнение, като те се насочват първо срещу имуществото на задълженото лице (чл. 20 от ДОПК). В случай, че задължението на носителя на задължението отпадне, отпада и отговорността на третите лица. Когато последните са платили, по издадения им ревизионен акт, задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, същото подлежи на връщане по реда на раздел І, глава ХVІ от ДОПК.
Тъй като третото лице не е носител на задължението за данъци и задължителни осигурителни вноски (извън хипотезата на чл.18, ал. 2 от ДОПК), то когато изпълни чуждото задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски по влязъл в сила ревизионен акт, встъпва в правата на публичния взискател по отношение на направените обезпечения и реда на вземането в производството по несъстоятелност или в изпълнителното производство срещу длъжника (чл. 180, ал. 1, т. 3 от ДОПК). Третото лице встъпва до размера на своята претенция срещу задълженото лице.
6. Ревизионен акт при несъстоятелност
Задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, установени с ревизионен акт могат да се събират, чрез участие или присъединяване към открито производство по несъстоятелност. Когато задължението е установено с влязъл в сила ревизионен акт, синдикът го включва в списъка на приетите от него вземания. В случай, че задължението е установено с ревизионен акт, който не е влязъл в сила, то се включва под условие от синдика в списъка на приетите вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725 от ТЗ, освен ако друг закон не предвижда друго (чл.164 от ДОПК). Вземането по не влезлия в сила ревизионен акт е под отлагателно условие и то се включва в първоначалното разпределение, като оспорено вземане. За него се заделя съответната сума от разпределението. Ревизионния акт се връчва от органа на приходите в сроковете по чл. 685 и 688 от ТЗ, като вземанията за данъци и задължителни осигурителни вноски се смятат за предявени в срок. След изтичане на срока по чл. 685, ал. 1 от ДПК вземанията за данъци и задължителни осигурителни вноски, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват.
7. Ревизионен акт по закона за местните данъци и такси
Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК (чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ), определени със заповед на кмета на общината. Служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органите по приходите, като кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното “местни приходи” в съответната община на териториален директор на Националната агенция по приходите. Местните данъци, това са данъците, които постъпват в общинския бюджет, а именно: данъка върху недвижимите имоти, данъка върху наследствата, данъка върху даренията, данъка при възмездно придобиване на имущества и данъка върху превозните средства, други местни данъци, определени със закон. Териториалната компетентност, относно установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се определя по местонахождението на общината, в приход на чийто бюджет следва да постъпи съответния местен данък (чл. 8, ал. 5 от ДОПК).

Изтегляне 176.25 Kb.

Сподели с приятели: