В гр. Хага кралство нидерландия



Дата18.06.2018
Размер316.39 Kb.
#73945
СЪЮЗ НА СЪДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Член на МАС

www.judgesbg.org

office@judgesbg.org

РАБОТНО ПОСЕЩЕНИЕ

В ГР. ХАГА

КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ
26-29 май 2015 г.

24 август 2015 г.


Съдържание


Съдържание 2

Въведение 3

Цел на посещението 3

Обмен на информация 4

Разисквани теми и проблеми 5

Международно сътрудничество по наказателни дела с основен фокус върху трафика на хора 5

Евроджъст 8

ЕЗА и екстрадиция 9

Върховен съд на Нидерландия. Уеднаквяване на съдебната практика и подбор на върховните съдии 11

Подбор 14

Атестиране 16

Дисциплинарна дейност 17

Работа на ОС Хага и кариерно развитие 19

Правно положение на съдията и синдикална дейност


21

Синдикална дейност 22




Въведение

Настоящият доклад обобщава впечатленията и информацията, натрупани по време на второто работно посещение в гр. Хага, Кралство Нидерландия в периода 26 – 29 май 2015 г. Посещението е дейност по проекта „Изграждане на благотворна среда за независима съдебна власт в България”, финансирано от Правителството на Кралство Нидерландия. Във визитата участваха 6-ма български съдии от различни нива в съдебната власт.


Списък на участниците:

Аглика Адамова (ВАС);

Весислава Иванова (САС);

Васил Петров (СРС);

Галина Иванова (САС);

Розалина Ботева (СРС);

Станислав Цветков (РС Севлиево);

Цел на посещението

Целта на посещението бе участие в професионален диалог и обмяна на опит по съществени за проекта теми, а именно:




  • международноправно сътрудничество в областта на наказателното право; Европейската заповед за арест, екстрадицията, трафика на хора;

  • кариерно израстване и професионална оценка работата на съдията;

  • унифициране на съдебната практика;

  • правно положение на съдията;

  • дисциплинарния процес на съдията;

  • синдикална дейност.

Работното посещение задълбочи сътрудничеството с холандските колеги от Съюза на съдебната власт и даде възможност за запознаване с демократичните традиции и култура в Кралство Нидерландия.

Обмен на информация


Обменът на информация се осъществи предимно чрез презентации, срещи, разговори, участие в дискусионни формати, събиране и анализ на данни, интервюта. Освен с представителите на организацията домакин – Холандския Съюз на съдебната власт (Nederlandse Vereniging Voor Rechtspraak, NVvR):

Съдия Мария ван де Схепоп (Maria van de Schepop) – председател на Холандския Съюз на съдебната власт, NVvR

Съдия Анжела Каптейн (Angela Kaptein) – председател на Комисията за международни отношения към NVvR

Съдия Ивон Кастейн (Yvonne Kastein) – член на Комисията за международни отношения към NVvR

Съдия Паола Бернини (Paola Bernini) – член на Комисията за международни отношения към NVvR

Съдия Александър Беелартс ван Блокланд (Alexander Beelaerts van Blokland) – Апелативен съд Хага

Съдия Мапи Велд-Фоля (Mappie Veldt-Foglia) – Апелативен съд Хага

Съдия Стефи ван Льоквен (Steffie van Lokven) – Окръжен съд Източен Брабант

Жаклин Тимер (Jacqueline Timmer) – NVvR
групата се срещна и с:
Проф. Екатерина Трендафилова – Международния наказателен съд;

Дюверке Стикелбрьок (Diewerke Stikkelbroeck) – прокурор в националната прокуратура;

Хан Мораал – национален представител на Нидерландия в Евроджъст; бил е прокурор 35 години, включително главен прокурор;

Каспар ван дер Схафт (Kasper van der Schaft) – прокурор;

К. Схаап (C. Schaap) – съдия във Върховния съд на Нидерландия и председател на Комисията по подбор към ВС;

Ханс Сторм (Hans Storm) – Върховен съд на Нидерландия;

Пол Роуен (Paul Rouwen) – председател на Комисията за статута на магистратите към NVvR; съдия в ОС Зееланд Западен Брабант;

Роел Х. Смитс (Roel Smits) – съдия и член на управителния съвет на ОС Хага;

Съдия Янеке Боквинкел (Janneke Bockwinckel) – НПО „Съдии за Съдии“ (Judges4Judges);

Съдия Тамара Тротман (Tamara Trotman) – НПО „Съдии за Съдии“ (Judges4Judges);

Съдия Жолиен Схукинг (Jolien Schukking) – НПО „Съдии за Съдии“ (Judges4Judges);
Работната група посети Върховния съд на Нидерландия, офисите на Евроджъст (в сградата на Международния наказателен съд) и офиса на NVvR.

Разисквани теми и проблеми




Международно сътрудничество по наказателни дела с основен фокус върху трафика на хора

В Нидерландия организацията на прокуратурата съответства на организацията на съдилищата (11 ОС; 4 АС и 1 Върховен съд). В структурата на прокуратурата е създадено специално звено, наречено Национална прокуратура (НП). В нейните правомощия влиза борбата с организираната международна престъпна дейност, включително тероризъм, трафик на хора и др. Ръководителят на НП е подчинен на главния прокурор от Върховната прокуратура. Главният прокурор осъществява надзор над работата на НП и дава препоръки, но на практика прокурорите от НП имат широка свобода при извършването на конкретни разследвания. Съществува вътрешна комисия, съставена от няколко прокурори, които преценяват дали дадено следствено действие, свързано с подслушване, е необходимо и пропорционално.


Националната прокуратура може да внася обвиненителни актове пред всички съдилища, но на практика обикновено го прави пред 4, които имат юрисдикция върху определен вид престъпления: Амстердам (холандска организирана престъпност, хероин), Ротердам (пране на пари, престъпления, свързани с наркотици (предимно кокаин), идеологически престъпления, детска порнография, международни престъпления), Ден Бош (престъпления, свързани със синтетични наркотици), Зволе (трафик и контрабанда на хора).
В Нидерландия проституцията е разрешена от закона, но експлоатацията на хора не е (без значение дали става въпрос за сексуална или напр. в строителството или селското стопанство). Експлоатирането в земеделието и строителството обаче са далеч по-лесни за разследване – хората са склонни да споделят, върху тях не тежи социална стигма, нито са подложени на сериозни заплахи както при проституцията. От повдигнатите обвинения около 80% са за трафик на хора и сексуална експлоатация (голяма част от хората, свързани с тези престъпления, са от Източна и Централна Европа, като най-много са от Румъния). Жертви на трафик са най-вече непълнолетни момичета и момичета с психически увреждания. В същото време престъпните групи, занимаващи се с трафик на хора, са много адаптивни – когато в Холандия започват първите разследвания за трафик на хора през 2008-2009 г., извършителите демонстрират заможност (скъпи коли, големи жилища, банкови сметки с големи суми и т.н.), което е улеснявало в значителна степен полицията. Понастоящем разследванията са затруднени, тъй като тези групи вече не показват висок стандарт на живот (напр. карат стари коли), а парите се пренасят физически чрез различни хора (възможността да се пренасят суми до 10 000 евро без декларация също затруднява разследването).
Дюверке Стикелбрьок, с която работната група имаше среща, е прокурор от НП със специализация в разследването на трафика на хора. Решението на ЕСПЧ по делото Ранцев срещу Кипър и Русия1, постановено по жалба № 25965/04 на 7 януари 2010 г., е от ключово значение за борбата с това престъпление, защото освен че признава трафика на хора за задълбочаващ се и разрастващ се трансграничен проблем през последните години, посочва задълженията, които държавите – страни по конвенцията, трябва да поемат, за да осигурят необходимите мерки за справяне с различните аспекти на наказателното преследване. Стикелбрьок изтъква, че мерките следва да са фокусирани върху превенцията, наказанието на извършителите и защитата на жертвата и подчертава, че държавата има позитивни задължения за справяне с трафика. В Нидерландия определението за трафик на хора се основава на определението, съдържащо се в чл. 3, б „а“2 от Протокол за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика на хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност. Трябва да се прави разлика с нелегалния трафик на мигранти, който представлява „осигуряване на нелегално влизане или нелегално пребиваване на физическо лице в някоя от Държавите - страни по настоящия Протокол, където това лице няма гражданство или постоянно местожителство, с цел придобиване на преки или косвени финансови или материални облаги“.3 Чл. 273f от холандския Наказателен кодекс обхваща всички форми на трафик на хора. Поради трансграничния характер на този вид престъпление неговото наказателното преследване е най-ефективно, когато съществува международно сътрудничество. Това включва паралелно разследване, взаимна правна помощ и съвместни екипи за разследване (СЕР)4.
Възможността да се създаде СЕР е установена в чл. 13 от Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси (2000 г.), както и Рамковото решение относно съвместните екипи за раследване от 2002 г. СЕР се създава за определен срок въз основа на споразумение между компетентните органи на две или повече държави-членки на ЕС (без да е необходимо да се използват традиционните способи за взаимопомощ по наказателноправни въпроси). Споразумението се сключва за конкретно разследване и позволява пряко сътрудничество между екипите от различни държави, което включва бърз и непрекъснат обмен на информация, съответно – и бързо вземане на решения. Този вид сътрудничество не позволява създаването на общ екип, който да разглежда определен вид престъпления, нито съществуването на постоянно действащ екип. Тъй като става въпрос за разследване, екипите са съставени от представители на прокуратурата и полицията, но не и от съда. Създаването и функционирането на СЕР се подпомага от Евроджъст и Европол. За да бъде ефективна работата на СЕР, при създаването им следва да се посочат конкретните способности и дефицити на участниците (очертава се капацитетът и се създава предвидимост). От особено значение по време на работата са личният контакт и съобразяването с културните различия между представителите на различните държави (това се явява по-сериозно предизвикателство от ограниченията в законодателството).
Между България и Нидерландия има два СЕР: Бургас – Леуварден и Сливен – Утрехт. Това са основните български градове, откъдето в Холандия пристигат момичета, жертва на трафик.
При наличие на споразумение за СЕР всички доказателства, събрани в България, могат да се използват в Нидерландия (това е уредено в холандския НПК). Доказателствената им сила е същата, както ако са събрани в Холандия. В Нидерландия констативният протокол, съставен от полицай, е доказателствено средство, различно от свидетелските показания и има по-голяма тежест от тях, тъй като полицаите полагат служебна и религиозна клетва при встъпване в длъжност. Съдията обаче е този, който взема окончателно решение кои доказателства и доказателствени средства да кредитира. При разследване на трафик на хора, свързан със сексуална експлоатация, не се използват холандски агенти под прикритие, а само чужденстранни. Протоколът, съставен от чуждестранните агенти под прикритие, не се ползва със същата доказателствена тежест, както констативния протокол, изготвен от холандски полицай.
За да се отнеме придобито от престъпна дейност имущество на дадено лице, срещу него трябва да има влязла в сила присъда. Изчисленията относно размера на придобитото чрез престъпна дейност имущество се извършват по два метода: 1. счетоводен метод и 2. метод на транзакцията (индикатор например са регулярните транзакции на определени суми към едно и също лице). Вторият метод се използва масово по дела за наркотици, но не и при тези за проституция. Може да се наложи запор и възбрана без да е необходимо пълно доказване (чрез молба за обезпечение, която съдът уважава или отхвърля).
В Нидерландия е предвидена законова възможност гражданите да подават сигнал до апелативния съд, ако считат, че прокуратурата не изпълнява служебните си задължения, включително – ако прокуратурата не е образувала досъдебно производство.

Евроджъст

Работна среща се проведе и с г-н Ханс Мораал – национален представител на Нидерландия в Евроджъст, който е бил прокурор в продължение на 35 години, включително и главен прокурор. Той представи ролята, структурата и работата на Евроджъст.


Дискусиите за създаването на тази институция започват още през 90-те години, но началото й е поставено през 2002 г. с Решение 2002/187/JHA, изменено и допълнено от Решение на Съвета 2009/426/JHA5 от 16 декември 2008 г. на Съвета на Европейския съюз. Катализатор за учредяването й са атаките от 11 септември 2001 г. в САЩ. От 2003 г. седалището на Евроджъст е в гр. Хага. Всички държави-членки са членки на институцията, а от 2009 г. дейността се разширява и към трети страни чрез споразумения за сътрудничество. САЩ, Норвегия и Швейцария имат собствени бюра в Евроджъст. Извън споразуменията са създадени „контактни точки“ в още 23 държави.
В управлението на Евроджъст участват всички държави-членки (органът на управление се нарича „колеж“ и се председателства от президент). Част от финансирането на структурата се осигурява от Брюксел, друга – от държавите-членки. Това не пречи на независимостта на разследванията, тъй като оперативните задачи се определят самостоятелно. Всяка държава-членка има свое „бюро“ – неговата численост може да бъде малка (1 национален представител) или по-голяма (5-6 човека: национален представител, заместници, асистенти). Националните представители са командировани в съответствие с техните правни системи и са на постоянна служба в гр. Хага. Евроджъст разполага с около 250 души помощен персонал. Към него са и секретариатът на Европейската съдебна мрежа, Мрежата от лица за връзка срещу геноцида, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, както и Мрежата за съвместни екипи за разследване.
Чл. 85, ал. 1 от ДФЕС посочва мисията на Евроджъст: „да подкрепя и засилва координацията и сътрудничеството между националните органи за разследване и съдебно преследване по отношение на тежката престъпност, засягаща две или повече държави-членки, или изискваща съдебно преследване върху обща основа, на базата на извършените оперативни действия и на информацията, предоставена от органите на държавите-членки и от Европол.“ Институцията стимулира и подпомага координацията между държавите-членки (По-специално чрез улесняване на изпълнението на молби за екстрадиране и взаимопомощ по наказателни въпроси) с цел по-ефективна борба срещу трансграничната престъпност. В кръга на престъпленията, върху които Евроджъст фокусира работата си, са тероризъм, трафик на наркотици и хора, пране на пари, компютърни престъпления, корупция, престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС, престъпления против околната среда, участие в организирана престъпна група и други. Двата вида престъпления, които се сочат и от Брюксел като приоритетни и които се нуждаят от особено внимание, са тероризъм и нелегален трафик на мигранти. Необходимостта от Евроджъст се обуславя от сложността на разследването на трансграничните престъпления (поглед върху престъпните явления във всяка държава-членка), нуждата от незабавни действия (традиционното съдебно сътрудничество е прекалено бавно), различиятя в правните системи (риск от недопустимост на доказателствата), културните различия (Ханс Моралл също ги определя като по-голямо предизвикателство в сравение с различията в правната уредба в отделните държави).
Конкретният начин на действие е следният: прокурор от дадена държава-членка (напр. Нидерландия) сезира съответния национален представител в Евроджъст, защото, например, има подозрения за действия на претъпна група с участници от друга държава (напр. Полша). Сезираният национален представител се обръща към своя колега в Евроджъст от Полша, който от своя страна се свързва с полски прокурор/и. След това се провежда координационна среща между компетентните органи по разследването от двете държави. Към Евроджъст има и координационен център. Той подпомага извършването на предстояща акция (претърсване и изземване и др.). Това представлява опростен обмен на информация. При сложния обмен се създава СЕР (тенденцията е към увеличаване броя на СЕР, но една от вероятните причини за това би могла да бъде финансирането, което Евроджъст отпуска за СЕР). Освен работата по същество Евроджъст организира и обучителни срещи, семинари и т.н.

ЕЗА и екстрадиция


В Амстердам се намира централната структура за взаимопомощ по наказателноправни въпроси – Международен център за правна помощ, като на територията на страната функционират общо десет центъра. Във всеки един от тях се разглеждат молби за правна помощ и има контактни точки. Производството по ЕЗА се разглежда единствено в ОС Амстердам. В Нидерландия, подобно на България, прокурорът може сам да издаде ЕЗА, което е изключение от други държави-членки, където трябва и санкция на съда. В производството по екстрадиция6 прокурорът се явява и представител на държавата-молител.
По думите на Каспар ван дер Схафт (прокурор) най-голям дял от ЕЗА, които трябва да бъдат приети за изпълнение, са към Полша и Румъния. Основна причина за това е голямата миграция от тези две държави, както и голямата активност на прокуратурата в Полша, която действа съобразно изискването за задължителното наказателно преследване във всеки конкретен случай за извършено престъпление, без възможност за преценка дали да образува наказателно производство. В периода 2007 – 2013 г. България е била на трето място по брой издадени ЕЗА от Нидерландия. Броят на издадени ЕЗА от България, които следва да бъдат изпълнени в Нидерландия, е около три пъти по-малък. Около 50% от ЕЗА, подлежащи на изпълнение в Нидерландия, са в случаи на висящо задочно наказателно производство.
Нидерландия има правото да откаже да изпълни ЕЗА в случаи, в които има съмнение за нарушаване на основните човешки права на обвиняемия, когато лицето се изисква, за да бъде съдено за престъпление, наказуемо по-малко от 12 месеца лишаване от свобода (по холандския закон) или за изпълнение на наказание лишаване от свобода по-малко от 4 месеца, когато деянието не съставлява престъпление по закона на замолената държава и други, посочени изчерпателно в закона (Surrender Act). Производството по ЕЗА в Нидерландия се развива пред една инстанция и решението на съда не подлежи на обжалване. Прокурорът обаче може да отложи изпълнението и поради лични причини на лицето, чието предаване се иска. Основание за отказ е т.нар. „доказана невинност” – например в случаите, в които се установи несъмнено и по сигурен начин, че исканото за предаване лице е било другаде в инкриминирания период. Г-н Схафт посочи случай, по който е работил и се е установило, че лицето било в затвор, която информация той проверил чрез съответната затворническа администрация.
Холандия не е длъжна да екстрадира собствените си граждани. Поради това са налице случаи, в които едно лице след продължително пребиваване е придобило холандско гражданство и при молба за екстрадиция от държавата му по произход такава бива отказана. Досега има само два случая на отказана екстрадиция заради наличие на съмнение, че ще бъдат нарушени човешките права на обвиняемия. Има случаи на отказ към Италия заради лошите условия в затворите, констатирани с пилотно решение по делото Ториджиани и други срещу Италия7.


Върховен съд на Нидерландия. Уеднаквяване на съдебната практика и подбор на върховните съдии

Върховният съд (ВС) на Нидерландия е касационна инстанция, произнася се само по правото и въз основа на фактите, установени от по-долната инстанция. Върховният съд постановява окончателно решение само ако не са налице нови или неустановени фактически положения, в противен случай връща делото на апелативния съд.


ВС има 3 колегии: гражданска (разглежда около 500 дела годишно), наказателна (разглежда около 4000 дела годишно) и данъчна (разглежда около 1000 дела годишно). Всяка колегия се състои от 10 съдии. 30-те съдии решават около 5500 дела на година (част от тези 5 500 дела приключват с преценка по допустимост – дали да се провежда производство пред ВС). Основополагащи и сложни дела се разглеждат от 5-членен съдебен състав, а всички останали – от 3-членен. Няма особени мнения, а се постига консенсус.
С административни дела могат да бъдат сезирани обикновените съдилища или специални трибунали. ОС, АС и ВС разглеждат данъчните дела, а ОС и специалните трибунали разглеждат останалите административни дела. Тези трибунали включват:


  • Централния съвет за обжалване (Central Appeals Council ), който разглежда дела относно социални осигуровки и държавни служители;

  • Административно отделение на Държавния съвет (Administrative Jurisdiction Division of the Council of State) – общо административно право. Последна инстанция за административните дела; предоставя консултативни становища при изготвяне и изменение на относимото законодателство;

  • Колегия за обжалване на търговски и индустриални въпроси (Trade and Industry Affairs Appeal College) – икономическо публично право.

Така ВС е последна инстация за данъчните дела, а за останалите административни дела обжалването се осъществява пред посочените по-горе структури (а не АС). Целта в бъдеще е броят на тези трибунали да се намали, като същестуващите се обединят. Върховният съд има „Научно бюро“. В него работят перспективни млади юристи, които извършват правни изследвания. Обикновено заемат длъжността в продължение на около 6 години.

Целта на работата на Върховния съд е да осигурява единството на съдебната практика и да подпомага развитието на правото. Чрез конкретни дела, включително такива, по които главният прокурор дава противоречиви заключения, ВС идентифицира и анализира системните проблеми и постановява решения, с които проследява как се е развивал във времето даден институт. ВС предприема редица мерки, за да няма противоречива съдебна практика:

- Издава обзорни решения /могат да се сравнят с тълкувателните при нас/, като целта е уеднаквяване на противоречивата практика по различни видове дела;

- След като се изготви дадено проекторешение, то се предоставя на всички отделения за мнение;

- Тъй като двете върховни съдебни инстанции – ВС (последна истанция по граждански, наказателни и данъчни) и Държавният съвет (последна истанция по административни) са самостоятелни структури, съгласуването на съдебната практика помежду им следва да се следи внимателно. Поради тази причина има практика съдии от ВС да се назначават в Държавния съвет. Освен това всеки месец се организира среща между съдиите от ВС и Държавния съвет, по време на която се обсъждат процедурни въпроси. Така например заедно са взели решение колко трябва да е даден процедурен срок, след чието просрочване се дължи определено обезщетение;



  • ВС организира събрания с председателите на АС;

  • ВС организира учебен ден, в който провежда обучения за всички окръжни съдии, разглеждащи данъчни дела;

  • Организират се едномесечни стажове във ВС за съдии от ОС и АС;

  • Съдии от ОС и АС могат да бъдат заместник-съдии във ВС – правата и компетентността им са същите като на върховни съдии;

  • При обучения стремежът е да се канят лектори, които са извън структурата на ВС, за да се избегне капсулираност на Съда.

Около 20-25% от решенията по гражданските дела се отменят, по наказателните дела – 1 от 8 решения се отменят, а по данъчни – 1 от 6.

Към ВС работи генерален прокурор8. Неговата основна задача е предоставянето на независими консултативни становища. По принцип консултативното становище прави преглед на фактите, въз основа на които Върховният съд трябва да вземе решението си; на правните въпроси, на които Съдът следва да даде отговор; на решението на съда, което се обжалва по касационен ред и обобщава съществуващата съдебна практика. Понякога се представят няколко възможни варианта за решаване на делото. При гражданските дела и част от наказателните дела представянето на консултативно становище е задължително. При данъчните дела няма такова изискване. Върховният съд е свободен да приеме или отхвърли становището.

В допълнение към това основно правомощие генералният прокурор има още няколко:


  1. Жалби срещу съдии

Гражданите могат да подават жалби срещу непристойно поведение на съдии пред управителния борд на съответния съд. В случай на неудовлетворяващо ги решение по жалбата, то може да се обжалва пред генералния прокурор към ВС.
Генералният прокурор, след като са запознае с жалбата и събере доказателства, има възможност да сезира ВС за налагане на наказание на съдията, но няма правомощие да го направи сам9.


  1. Внасяне на искане във ВС за временно отстраняване и освобождаване от длъжност на съдии

Съдиите са несменяеми. По силата на холандския закон за съдебната власт съдиите се пенсионират на 70-годишна възраст. Те не могат да бъдат временно отстранявани или освобождавани от длъжност от правителството или парламента.

Ако например съдията не е физически или психически пригоден да изпълнява задълженията си или ако е осъден за тежко престъпление, той може да бъде отстранен или освободен от длъжност от ВС.


  1. Касация в интерес на еднаквото прилагане на закона

Касационните решения са важни както по отношение на правилното приложение на закона, така и за развитието на правото и уеднаквяване на съдебната практика. Често ВС има последната дума по правни въпроси от първостепенно социално значение. Понякога обаче подобни правни въпроси не достигат до Върховния съд, тъй като от волята на страните по дадено дело зависи дали да подадат касационна жалба.


За решаването на този проблем е предвидена касация в интерес на еднаквото прилагане на закона. Когато повдигането на определен правен въпрос е в интерес на обществото, генералният прокурор е упълномощен от закона да подаде касационна жалба пред Върховния съд. Генералният прокурор може да бъде сезиран от прокуратурата, други съдилища, правителството, бизнеса, отделни граждани и адвокати.



  1. Преследване на длъжностни престъпления

Според Конституцията на Кралство Нидерландия делата за престъпления, извършени в хода на изпълнение на служебните задължения от лица, заемащи висши държавни длъжности (депутати, министри и държавни секретари), се разглеждат от Върховния съд (от 10-членен съдебен състав). Решението на ВС не подлежи на обжалване. Генералният прокурор е отговорен за съдебното преследване по тези дела, но не той образува наказателно производство. То се образува с Кралски указ или с решение на долната камара на парламента. Подобно дело в Нидерландия обаче никога не е имало.


Подбор


Сред съдиите във ВС има съдии, адвокати, преподаватели. Адвокатите и преподавателите обикновено имат опит като заместник-съдии10. Върховният съд се стреми да привлича юристи с познания и практика в различни правни отрасли. Желателно е във всяка колегия да има съдии, специализирани в определена материя – напр. в гражданската колегия да има специалист по право на ЕС, интелектуална собственост; в наказателната – данъчни злоупотреби; в данъчното отделение – митническо право.

Макар да се правят опити за равенство между половете, едва 16% от върховните съдии са жени. Очаква се, че през септември 2015 г. този процент ще бъде 29 %. Това обаче не може да се гарантира, защото зависи от качествата на конкретния кандидат. Няма нормативно закрепен квотен принцип.

По думите на съдия Схаап (председател на Комисията по подбор на съдии към ВС), върховни съдии стават само най-талантливите юристи. От особена важност е умението им отлично да мотивират решения и способността им да работят в екип. Трите колегии следят кариерното развитие на юристи, които правят впечатление със своята компетентност. Процедурата по подбор на съдия във ВС започва с публикуване на обява за свободно място във ВС. Към ВС има Комисия по подбор, в чийто състав влизат съдии от трите колегии. Изготвя се списък с имената на отличилите се юристи, който се попълва постоянно и когато възникне вакантна длъжност се пристъпва към по-конкретни разговори, включително такива, които целят насърчаване на хора от списъка да кандидатстват. Съдиите от трите колегии, които следят авторитетните юристите, предлагат имена за допълване на списъка. Комисията провежда предварителни разговори с кандидатите, които са се отзовали на обявата. Резултатите от събеседването се обсъждат със съдиите от съответната колегия, в което кандидатът следва да бъде назначен след приключване на избора. Изготвя се списък с подходящи кандидати, който е таен. Окончателният списък съдържа имената на 6-ма кандидати и препоръки, изготвени от Комисията. Подредбата в списъка е в градиращ ред, като на първо място е всъщност и най-предпочитаният според ВС кандидат. Списъкът заедно с препоръките се предоставя на Президиума на ВС, след което се изпращат до парламента. В парламента се провеждат срещи между депутатите и кандидатите. По правило парламентът се съобразява с изготвените от ВС препоръки и кандидата, поставен на първо място и представя решението си на МС. Самото назначение се извършва от Краля на Нидерландия. Назначението е пожизнено до навършване на пенсионната възраст от 70 г. След 65-годишна възраст е възможно частично пенсиониране или участие в съдебен състав само като заместник-съдия.

По отношение на подбора на прокурорите процедурата е сходна. Разликата е, че няма предварителен списък с отличили се юристи, макар че е възможно да поканят някого, когото са забелязали като изявен юрист, насърчавайки го да се отзове на обявата. Свободното място за прокурор се публикува с обява. Генералният прокурор към ВС изготвя списък, който внася в Министерство на провосъдието и сигурността. Желателно е списъкът да съдържа 3 имена, но е имало случаи, в които е посочено само едно лице. Назначаването се извършва от Краля.

Кандидатурата за председател на Върховния съд на Нидерландия се издига от съдиите във ВС, като за такъв се предлага един от съдиите във ВС. Първоначално се провеждат вътрешни консултации в рамките на ВС. Провежда се консултация с министъра на правосъдието и сигурността, но тя има съвещателно значение и няма решаващо значение. Всички съдии от ВС участват в изготвянето на профил на бъдещия председател. Профилът се изпраща и до министъра, който се запознава с него и дава становище. Тъй като изискванията към председателя и съдържанието на профила са различни при всяко ново назначение, холандските съдии смятат, че не е неодходимо той да е уреден в закона. Така например при изготвянето на последния профил от особено значение е било председателят да осъществява контакти с председателите на ВС от други държави, да бъде много комуникативен, „строител на мостове“ (между отделните съдилища и между институциите). На подобно изискване в миналото не се е гледало с добро око, тъй като се е считало, че би могло то да застраши съдебната независимост. По принцип председателят на ВС се назначава пожизнено, но се е утвърдила фактическата практика след изтичането на 6 години от избора му той да подава оставка и да се избира нов.

Атестиране


Атестирането се извършва веднъж годишно. Заместник-председателят на съответната колегия провежда „атестационен разговор“ със съдията веднъж годишно, а председателят на ВС провежда такъв веднъж на година и половина. Разговорът е относно актуалните проблеми в работата на съдията, определени правни проблеми, конкретни съдебни решения. По време на процедурата не се обсъждат актовете на съдията по същество, освен ако не се касае за много фрапантен случай в практиката му. Досега това не се е случвало. Целта на атестирането изключва да се дава оценка на актовете на съдията, поради което броят на потвърдените, изменените и отменените актове не е релевантен за атестирането.

Процедурата е сходна и при по-долните инстанции. Председателят на отделение провежда разговор относно работата на съдията – следи се за това дали и колко често е отлагал дадено дело, ка се отработват часовете, добра ли е комуникацията на съдията с колегите му, посочва ли навреме кога ще се ползва предвиденият отпуск, поддържа ли професионалната си квалификация и др. След това се изготвя доклад, който се предоставя на съдията и се добавя към личното му досие. Председателят на съда има достъп до досиетата. Докладите от разговорите обаче се използват при кариерното израстване. Подобно на ВС, и в останалите съдилища се обявяват свободните места, като кандидатите се интервюират от специална комисия, която изпраща становище до председателя и взема решение заедно с него. Ако вземането на решение е трудно, тогава може да се използва информация от досието. Ако кандидатът е от друг съд, председателят на съда, в който е обявено свободното място, би могъл да се свърже с председателя на съда, в който кандидатът правораздава, за да получи информация. Председателят на съда, в който е обявено свободното място, уведомява съдиите за това кои са кандидатите и се допитва до тях за мнения. Преди години, когато съдилищата са били по-малки, някои от тях са имали практика да организират общо събрание на всички съдии, на което заедно се стига до решение кой да бъде назначен. Комисията по подбор извършва дейността си по предварително изготвена детайлна длъжностна характеристика, имаща характера на профил на желания кандидат, която може да се допълни или измени в зависимост от случая. Неизбраните кандидати не могат да обжалват решението, но могат да проведат разговор, в който да им бъде предоставено обяснение. Те могат да кандидатстват отново едва след три години (време, необходимо за развиване на професионалните им качества и капацитет).


Дисциплинарна дейност


По отношение на дисциплинарните мерки и процедури има ясна очертана законодателна рамка. Така единствената оценка, която се прави е на фактите и по този начин се избягва рискът от произвол. Законът предвижда налагане на следните дисциплинарни наказания:

  • Писмено предупреждение, което се налага от председателя на съда;

  • Временно отстраняване от длъжност (налага се от Върховния съд);

  • Освобождаване от длъжност (налага се от Върховния съд).

Председателят може да отправи писмено предупреждение в случай, че съдията е проявил небрежност по отношение на своите задължения или е нарушил конкретни правила, като например – поверителността на произнасянето или забраната за извънсъдебен контакт със страните. Ако съдията, след като е получил предупреждение, отново извърши нарушение, той може да бъде освободен от длъжност. Подобна санкция никога не е била налагана във ВС. Законът предвижда основанията за освобождаване от длъжност. Те се делят на факултативни и задължителни. Факултативните са: влязла в сила присъда за тежко престъпление; влязло в сила решение за обявяване в несъстоятелност или за назначаване на настойник на съдията; неработоспособност поради болест; действия, които сериозно накърняват правосъдието и посоченото по-горе повторно извършване на дисциплинарно нарушени след отправено писмено предупреждение. Задължителните основания са: неработоспособност поради причини, различни от заболяване, заемане на длъжност, която законът определя като несъвместим с поста на съдия (напр. адвокат или нотариус) и загубата на холандско гражданство. До постановяване на окончателното решение за уволнение по дисциплинарното дело съдията се отстранява временно от длъжност. Основанията за временно отстраняване са идентични с тези за уволнение, т.е. съдията трябва да е обвинен в извършване на нарушение, за което се предвижда това наказание.

През последните 4 години от длъжност са освободени само 2-ма съдии по здравословни причини и 1 по друга причина. Освобождаването се квалифицира като уволнение. Обикновено в този случай съдията сам моли ВС за това, защото социалните осигуровки в този случай са по-високи от трудовото му възнаграждение. Един съдия е освободен поради непригодност – не е работила добросъвестно (не е идвала навреме, не е била подготвена за делата) и след отправено писмено предупреждение от председателя, не е реагирала. Отправянето на писмено предупреждение е необходимо, за да се даде възможност на съдията да коригира поведението си.

Върховният съд е единственият орган, който има правомощие да освобождава съдии от длъжност. Той не може да се самосезира, необходимо е Върховната прокуратура (ВП) към ВС да го направи. ВП се сезира от председателя на съда, в който правораздава съдията, чието освобождаване се иска, но може да бъде сезиран и от съдии, граждани, включително и да се самосезира. Съдията, срещу когото се води дисциплинарно производство, се кани на изслушване с генералния прокурор.

Генералният прокурор провежда предварителни разговори и с председателя на съда, който го е сезирал. Той преценява дали делото да бъде внесено във ВС. Към този етап е възможно, и това е обичайната практика досега, съдията сам да подаде оставка, защото съществува риск в бъдеще да срещне проблеми при упражняване на друга юридическа професия. Решенията по дисциплинарните дела се публикуват и макар името да не присъства, по думите на Ханс Сторм от ВС, „Холандия е малка държава и всичко се разбира“. Генералният прокурор внася молба за освобождаване от длъжност, която следва да е мотивирана и към нея да са приложени доказателства. ВС е длъжен да я разгледа. Дисциплинарните дела се решават от 5-членен състав, в който влизат съдии от 3-те колегии. Въпросният съдебен състав е своеобразно IV-то отделение на ВС. Съдебният състав по принцип се председателства от председателя на ВС, като той избира членовете на дисциплинарния състав. По време на заседанията съдията се изслушва, за да се гарантира правото му на защита. Заседанията са закрити.

Отделно от това съществува процедура за внасяне на жалби срещу съдии за етични нарушения – за начина им на работа, за поведението ми спрямо страните в процеса. Всеки съд съставя собствени правила относно жалбите. Всеки гражданин може да внесе подобна жалба чрез съда до генералния прокурор, който от своя страна да сезира ВС по въпроса. ВС преценява дали конкретен съдия е имал некоректно поведение. Генералният прокурор изслушва жалбоподателя, съдията и ръководството на съда. За последните 4 години е имало 5 подобни сигнала. Имало е случай на жалба срещу генералния прокурор (внесена от прокурор). Поради това, че случаят е бил особен и ГП не е могъл да проучва жалбата срещу себе си, е била създадена нарочна комисия. Тя е дала становище, с което ГП не е бил съгласен и поради това жалбата е внесена във ВС. Конкретният казус е следният: генералният прокурор е бил редактор на юридическо списание и като такъв е написал уводна статия, в която говори за конкретно висящо дело (той не е страна по него). ГП смята, че жалбата е неоснователна, защото е написал статията в ролята си на редактор, а не на генерален прокурор. ВС уважава жалбата, тъй като счита, че ГП е публична личност, чиято професия е добре позната на читателите на списанието.

Работа на ОС Хага и кариерно развитие


В Нидерландия тече усилен процес по дигитализиране и автоматизиране на съдебното производство. Веднъж в годината съдът провежда анкета, адресирана до клиентите на съда. Към момента резулатите сочат, че гражданите са недоволни от автоматизацията и достъпа до информация, но са удовлетворени от качеството на правосъдието и независимостта на съдиите. Автоматизацията изглежда примамлива и от финансова гледна точка, тъй като чрез въвеждането й се спестяват големи средства.

Съдия Роел Смит (член на управителния борд на съда) разказа, че ОС Хага заема площ от 70 000 кв.м., има 60 заседателни зали и 1600 посетители на ден. Бюджетът на съда е 67 млн. Евро, като от тях 14 млн. са за наем на сградата. На щат работят 210 съдии (132 жени и 79 мъже). Голяма част от тях работят на непълно работно време (минимумът е 2 дни и 1/2 на седмица), като към тях има изискаване за преминаване на обучение от 30 образователни часа на година. За 2014 г. са разгледани 180 000 дела11. Голяма част от тях са решения по дела, сходни на заповедните производства, които в Нидерландия фактически не се пишат от съдията. Около 70-80 000 са неприсъствени решения. Голяма част от работата се извършва от съдебни помощници, като по този начин се осигуряват условия съдията да се съсредоточи върху аналитичната дейност. Това се улеснява и от процеса по компютризация, който допълнително опростява процедурите и свежда до минимум необходимостта от намеса на съдия.

Следните въпроси могат да се свържат с кариерното развитие на съдиите:


  • Подбор и обучение

Повече за първоначалния подбор и обучение на бъдещи съдии може да бъдат открити в Доклада от първото работно посещение (2014 г.). Според съдия Смит от ОС Хага около 30% от обучаващите се за съдии отпадат най-вече поради неспособност да анализират и пишат сложни текстове (особено по гражданско и търговско право).

  • Работа и атестация

Процедурата по атестация е описана по-горе.

  • Ротация и специализация

В Нидерландия има изискване всеки съдия да има знания от поне две правни области. Поради тази причина се предвижда т.нар. ротация – на всеки 4-6 години съдията започва да правораздава в нова правна област. След навършване на 57-годишна възраст изискването за ротиране отпада. Все пак има изключения – например за съдии, които се занимават с патентно право, което изисква особено задълбочена специализация. Разрешението за ротиране като че не се посреща еднозначно от съдиите, тъй като при всяка смяна им е нужно по-дълго време, за да навлязат в материята.

  • Възможности за кариерно развитие

Кариерата на съдията може да се развие в две посоки: повишаване и влизане в борда за управление на съда. Повишаването от своя страна може да бъде на място в ранг (старши съдия и старши съдия „А“) и в длъжност. Няма изискване за определен юридически стаж при повишаването. За получаването на ранг „старши съдия“ или „старши съдия А“ се провежда събеседване с председателя на съда. Той преценява дали кандидатът за ранг отговаря на изискванията. Изискванията са съдията да има познания да правораздава в поне две правни области, да е бил ръководител на отделение или да има друг управленски опит, да е показал способности за въвеждане на нови организационни практики или развитие на правото. За ранга „старши съдия А“ има допълнително изискване за значителен принос на съдията към развитието на правото (например старши съдия А в ОС Хага е и преподавател). Заплащането на старши съдия е било равно на заплащането на съдия в АС, но през последните години АС са получили по-голямо финансиране, съответно – по-големи заплати, което е довело до това, че едни от най-добрите съдии в ОС Хага са предпочели не израстването по старшинство в рамките на съда, а повишаване в АС.

Стратегическият план за развитие на системата на съдебната власт предвижда към 2018 г. делата да отнемат 40% по-малко време поради дигитализацията и опростяването на процедурите; удовлетвореността от достъпа до правосъдие да достигне 70% (през 2013 г. е 56%); да укрепне компетентността на съдиите и съдебната администрация чрез специализация и приемане на професионални стандарти; съдиите да имат повече време за сложни дела (6%), да бъдат намалени разходите и съдебната администрация (40%).



Правно положение на съдията и синдикална дейност


Отвоюването на независимостта на Нидерландия от Испания преди около 300-400 години е оказало влияние при формирането на идентичността на съдебната система. Развитието на демократичните процеси започва през 1813 г. Особен принос за развитието на държавата и правото имат Вилхелм I и неговият син Вилхем II. Холандското право до голяма степен е заимствано от френското.

Чл. 117 от Конституцията на Нидерландия предвижда, че съдиите се назначават пожизнено с кралски указ, изпълняват задълженията си до достигане на пенсионна възраст, предвидена със закон и в определени от закона случаи могат да бъдат отсранени или освободени от длъжност.

Правното положение на съдията до голяма степен се покрива с този на държавния служител. По този въпрос има становище на Министерство на правосъдието и сигурността. Отношението държава-съд е като работодател-работник. Очаква се правният статус на съдиите и държавните служители да бъде изравнен на този на хората в частния сектор (напр. социалното и здравно осигуряване ще е еднакво за всички). Въпреки че се цели унифициране на правното положение, важните правораздавателни функции на съдията не позволяват например той да бъде уволнен от председателя на съда.

За съдиите в Нидерландия не съществува задължение да декларират имуществото си, макар че могат доброволно да декларират наличието на определени финансови интереси (притежанието на акции например). Не съществува орган, който да проверя начина на живот на магистратите, нито е имало дискусия по този въпрос. Осъществяването на политическа дейност не е забранено, но не е желателно. Ако съдия напусне системата на съдебната власт, той не получава обезщетение.


Синдикална дейност


Холандският съюз на съдебната власт е синдикална организация, която защитава както идеалите, така и материалните интереси на своите членове (чл. 2 от Устава на организацията). NVvR разграничава индивидуалните интереси (на членовете на организацията) и колективните интереси (на всички съдии в Нидерландия).

Около 75% от представителите на съдебната власт са членове на NVvR (членуват както съдии, така и прокурори). Съюзът е признат официално като представител на цялата съдебна власт през 1957 г. (създаден е през 1923 г.) Членство може да бъде предоставено на лица, които са спомогнали за постигането на целите на организацията чрез дейността си (напр. академична дейност). То се предоставя с официална покана от УС на NVvR.



За съдиите има договорена и фиксирана 13-та заплата. Заплащането на съдията е равно на най-високата заплата на държавен служител.

1 http://hudoc.echr.coe.int/sites/eng/pages/search.aspx?i=001-96549#{"languageisocode":["BUL"],"appno":["25965/04"],"documentcollectionid2":["CHAMBER"],"itemid":["001-139633"]}

2 "трафик на хора" означава набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора чрез заплаха или използване на сила или други форми на принуда, отвличане, измама, заблуда, злоупотреба с власт или с уязвимо положение или чрез даване и получаване на плащания или други облаги за получаване съгласието на лице, което има контрол върху друго лице, с цел експлоатация; експлоатацията включва като минимум експлоатиране на проституцията на други лица или други форми на сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, робство или дейности, сходни с робството, заробване или отнемане на телесни органи;

3 Протокол срещу нелегалния трафик на мигранти по суша, море и въздух, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност

4 JIT – от англ. Joint Investigation Teams

5 http://eurojust.europa.eu/doclibrary/Eurojust-framework/ejdecision/New%20Eurojust%20Decision%20%28Council%20Decision%202009-426-JHA%29/Eurojust-Council-Decision-2009-426-JHA-BG.pdf

6 Вж. Европейска конвенция за екстрадиция и съпътстващите я допълнителни протоколи: http://conventions.coe.int/Treaty/EN/Treaties/PDF/Bulgarian/024-Bulgarian.pdf


7 http://hudoc.echr.coe.int/sites/eng/pages/search.aspx?i=001-115937#{%22itemid%22:[%22001-115937%22]}


8 Procurator General – това не е фигурата на главния прокурор. Има прилики с правомощията на генерален адвокат.

9 (вж. „Дисциплинарна дейност“ на стр. 17)

10 Заместник-съдиите са съдии ad hoc; те са канени за участие в съответния съд при възникнала необходимост – голямо постъпление на дела, например. Те са уважавани юристи – адвокати, професори и др., няма строга регулация и специфични критерии, по които става подборът им; заплащането им е скромно. В  Закона е предвидено, че заместник-съдии, които не са викани за участие в съдебно заседание 2 години, могат да бъдат заличени от списъка. Те също са несменяеми.

11 Това включва: 23 000 наказателни дела; 12 000 граждански дела; 12 000 семейни дела; 10 000 дела, свързани с непълнолетни; 110 000 дела, разглеждани от кантонски съд (преди това са били районни съдилища, а сега са част от ОС): трудови, прости наказателни и граждански дела с малък финансов интерес (до € 25,000). Освен тях ОС Хага е единственият, който разглежда патентни дела, дела за международни отвличания на деца, международни наказателни дела.




Каталог: static -> 5502d30ee4b0f063546540ec
5502d30ee4b0f063546540ec -> Закон за устройството на съдилищата в България (зус), с който се поставя началото на правната уредба на съдебната система на Третата българска държава
5502d30ee4b0f063546540ec -> Задачата и нейните граници 2 Глава първа 4 Ученията на деветнадесетия век 4
5502d30ee4b0f063546540ec -> Фpaгмeнти от историята на изграждането на правната култура при българите
5502d30ee4b0f063546540ec -> Организация на съдебната власт в българия в периода 1878-1941 г
5502d30ee4b0f063546540ec -> Държавен съвет №402742 ecli: fr: 2016: 402742. 20160826
5502d30ee4b0f063546540ec -> Какво научихме от германските затвори


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница