В историческото развитие на българската държава от Освобождението до наши дни се извършват 10 основни административно-териториални реформи
Изтегляне 55.13 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Благоевград
- София
- Перник , а Ямбол
- Варна , Шумен , Разград , Силистра , Русе
- Габрово и Монтана
- 16.06.2010 г. Димитър Попов
| Хроника на обособяване на регионите в България
В историческото развитие на българската държава от Освобождението до наши дни се извършват 10 основни административно-териториални реформи:
1884 г. - в Княжество България са възстановени 3 окръжия - Трън, Ловеч и Орехово (дн. Оряхово); 1885 г. - след Съединението на Източна Румелия с Княжество България в страната има 23 окръжия - София, Трън, Кюстендил, Татар Пазарджик (дн. Пазарджик), Пловдив, Хасково, Стара Загора, Сливен, Бургас, Варна, Шумен, Разград, Силистра, Русе, Търново (дн. Велико Търново), Свищов, Севлиево, Ловеч, Плевен, Орехово (дн. Оряхово), Вратца (дн. Враца), Лом и Видин; 1890 г. - закрито е едно окръжие - Оряховското; 1900 г. - закрити са четири окръжия: Трънското, Свищовското, Ломското и Пазарджишкото;
1913 г. - създадени са два нови окръга с административни центрове: Струмица (дн. в Република Македония) и Гюмюрджина (дн. Комотини - в Република Гърция); същата година - Базарджик (дн. Добрич) и Силистра стават административни центрове на двата южнодобруджански окръга в Кралство Румъния - съответно на окръг (рум. - judeţ) Калиакра и на окръг (рум. - judeţ) Дуростор, като те остават такива до 1940 г., когато с Крайовската спогодба Южна Добруджа е върната на Царство България; 1915 г. - създаден е нов окръг с административен център Одрин (дн. Едирне - в Република Турция); 1919 г. - след Първата световна война в България има 15 окръга - тези, които са създадени през 1901 г., заедно с три нови - с административни центрове: Петрич, Пашмаклий (дн. Смолян) и Мъстанли (дн. Момчилград); отделно Добрич и Силистра са окръжни градове в Кралство Румъния; 1922 г. - създаден е нов окръг с административен център Хасково;
в същото време Базарджик (дн. Добрич) и Силистра продължават да са окръжни градове в Кралство Румъния (според данни от преброяването в северната ни съседка през 1930 г. - населението на двата жудеца (окръга) наброява общо 378 344 души: от които 37, 9 % са българи - 143 209 души, 34, 1 % са турци - 129 025 души, 20, 5 % са румънци - 77 728 души и 7, 5 % са от други националности - 28 382 души); 1935 г. - създадени са три нови области с административни центрове: Горна Джумая (дн. Благоевград), Кърджали и Търново (дн. Велико Търново), същевременно градовете Варна, Русе и Видин са извадени от административната опека на съответните областни управи и получават права на области; същата година тези промени са отменени, като остава в сила административно-териториалното деление от 1934 г.; 1941 г. - обособена е нова област с административен център Русе; 1944 г. - обособена е нова област с административен център Горна Джумая (дн. Благоевград); 1945 г. - седалището на Шуменска област е преместено във Варна и тя е преименувана на Варненска;
1951 г. - закрити са два окръга - Ямболският и Видинският, а седалището на Горнооряховския - е преместено във Велико Търново и той е преименуван на Великотърновски;
1961 г. - закрити са два окръга - Пловдив-град и Варна-град;
1991 г. - седалището на Разградска област е преместено в Русе и тя е преименувана на Русенска;
Повечето от сегашните 28 области съществуват непосредствено преди и след Съединението на Източна Румелия с Княжество България, когато от двете страни на Балкана има 23 окръжия. В това число не влизат регионите на Горна Джумая (дн. Благоевград), Пашмаклий (дн. Смолян) и Кърджали, които тогава все още са в пределите на Османската империя, но след балканските войни стават неразделна част от българската държава. Окръжни центрове на юг от Стара планина са: София, Трън, Кюстендил, Татар Пазарджик (дн. Пазарджик), Пловдив, Хасково, Стара Загора, Сливен и Бургас. Единствено Перник и Ямбол, които днес са областни градове, не са средища на региони и през 1886 г. По-късно Трън постепенно губи своите регионални функции, за сметка на много по-бързо развиващия се от него град Перник, а Ямбол се отделя от административната опека на Сливен и става център на свой регион. Не е по-различна картината и на север от Балкана, където окръжни центрове са: Варна, Шумен, Разград, Силистра, Русе, Свищов, Търново (дн. Велико Търново), Севлиево, Ловеч, Плевен, Орехово (дн. Оряхово), Вратца (дн. Враца), Лом и Видин. Търговище е окръжен център няколко години след Освобождението (под името Ески Джумая) и от 1959 до 1987 г. Добрич се издига като такъв по време на румънското владичество над Южна Добруджа, а през втората половина на ХХ век Севлиево и Лом отстъпват регионалните си функции, съответно на Габрово и Монтана. Само две от тогавашните окръжия в Княжество България не успяват да се обособят като отделни региони. Оряховското - което престава да съществува от 1 януари 1890 г. - населените места, влизащи дотогава в състава му, преминават към Вратца (дн. Враца), а част от тях след време - и към Плевен. И Свищовското - закрито през 1900 г. - неговата територия е поделена между Търново (дн. Велико Търново), Плевен, а по-късно и Русе. Този кратък исторически преглед показва недвусмислено, че 28-те области в нашата страна са част от българската национална идентичност. 16.06.2010 г. Димитър Попов Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 55.13 Kb. Сподели с приятели:
|