В края на април докато подготвяхме срещата на екипа на „Благодат в сърцето ми узря идеята за една разширена среща

Зная, че това е много дълбоко в сърцето ми и искам Бог да го осъществи и да вложи желание на много от читателите на списанието и тези, които получават Новия Завет на брайл и mp3. Вярвам че това ще е среща за духовен пробив в небесата за незрящите в България.

Твърде често незрящият стои сам в своя свят отделен от другите. Това затваряне и обособяване само в средата на незрящи е тъжна картина. Различно е, обаче за приелите Исус, но те имат друг проблем с вливането като части в тялото Христово. Все някак липсата на зрение е бариера за голяма част от хората. Все си мислиш, че си различен и не те приемат или просто няма с кой да отидеш до църква. Това не е с всеки, но е често явление. След отиване в църква не се получава контакт незрящия отива слуша и си тръгва. Това не е части едни на други това не е мост за израстването на хората с увреждания. Благодарна съм за моя пастор и за още няколко пастори, които с всичко са показали на нас без зрение, че сме ценни за Исус и после и за тялото Христово. Зная, че страните са две аз и тези без физически проблем. Аз в себе си съм протегнала ръка и се намериха скъпи приятели – моят пастир и семейството му и църквата, които здраво държат ръката ми и аз техните. Ние сме си нужни едни на други. Моля се и други мои приятели да намерят място като пълноценни части за тялото Христово. Моля се тази бариера на неприемственост да падне и да се спусне моста на любовта и грижата за изграждането на общи мостове едни към други.

Моля се за повече и повече сърца на пастири – бащи, които с Божията помощ да превържат и да носят живот в сърцата на хората с различни увреждания. Моля се ние да не сме обект само за полагане на ръце, но да бъдем приети и обичани. Да бъдем прегърнати и изградени като пълноценни личности в Божието дело.

Днес има все още ръце протегнати, но са празни. Няма кой да ги поеме. Те чакат. Зная, че Исус държи тези ръце, но Той каза, че ако на един от най-малките сте го направили, то на Мен сте го направили.

Не е нужно да казва някой „Бог да те благослови”, а сърцето му да не знае как да излее благословението. Бог е дал да се обичаме едни други и да благославяме. Освен Божията част има и нашата част, която Той няма да извърши.

Има сърца, които търсят приемане; има ръце, които са празни и никой не ги държи; има обаче слепи очи, които са видели Светлината и се борят самотата и болката да не ги повали. Те търсят и искат да намерят приятели в \Исус, за да могат да противоустоят на хитростите на сатана.

Има две възможности да вземеш протегнатата ръка или да я подминеш. Изборът е личен.

Пак ще кажа, че благодаря на Бог за ръцете, които не се уморяват да държат и за сърцата, които обичат и приемат различните.

Има спуснати мостове и те могат да се умножат. Строителите сме ние и вие. Нека да се изградят стабилни и здрави мостове, които бурните ветрове на живота да не ги разклати и реките на различията да не ги потопи. Нека слънцето на правдата да огрява и милостта на Господа да ги измива. Нека има съграждане.

Вярвам, че Божието сърце е задоволено когато се градят такива мостове на приемане.
По този повод и не само сега си мисля, че са малко хората, които са готови да служат и да имат грижата за хората на колички, глухонемите и слепите. Оставени са да живеят в своя свят в оковите, тишината и тъмнината.
А именно Исус има свобода за оковите на душите; глас за тишината на самотата и светлина за тъмнината в сърцата.
Просто много ме боли...
Къде са тези приятели? Затворени у дома без свобода; без връзка с Исус и вярващите; без живот в Божието тяло.

Боли ме, когато гледат на нас като материал за полагане на ръце, а не със служене от сърце.

Със загриженост