В края на ХХ началото на ХХI век световно стопанство се доминира от процес на трансформация, познат под термина глобализация


Структура и динамика на външноикономическите отношения на Либия



страница7/18
Дата17.09.2016
Размер2.83 Mb.
#9917
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   18

2.Структура и динамика на външноикономическите отношения на Либия.
Националното стопанство взаимодейства с международното чрез трансграничния пренос на стоки и услуги, капитал и производствени фактори. Размера и структурата на тези три основни потоци определят не само степента на неговата международна интегрираност, но и начина и механизмите на взаимодействие, както и последиците за развитието. В този смисъл, анализът на външноикономическите отношения на една национална икономика в съвременните условия не може да бъде изчерпан само с извеждане характеристиките на международния стокообмен на страната, но следва да включи и анализ на преноса на капитал и международната трудова миграция, както и участие в регионални споразумения или международни програми, улесняващи движението на трансграничните потоци и задълбочаване на икономическите връзки.
2.1. Външна търговия.
Международната търговия със стоки е първата и основна форма на международни икономически отношения в сферата на обръщението. Тя възниква на основата на международното разделение на труда, което само по себе си е „частен случай, разновидност на общественото териториално разделение на труда, при което производителите от различни страни се специализират в производството на определени блага (стоки и услуги), които те взаимно разменят на международния пазар”41.

Като една все още развиваща се страна, износителка на петрол, международната търговия е основната форма, под която либийската икономика взаимодейства със световното стопанство. Тъй като страната е изцяло зависима от износа на петрол (основен източник на доход), икономическото развитие и стабилност на джамахирията са изложени под прякото въздействие на растежа на световното индустриално производство, цените на ресурсните пазари, еволюцията на международните отношения, а в последните няколко години и на климатичните изменения и свързани с тях поврати в екологичната политика на развитите страни.

Кратката история на международните търговски отношения на страната са белязани от преплитането на икономически и икономически интереси, нескончаеми санкции и ограничения, както и от следваната близо три десетилетия радикалната външна политика на полковник Кадафи. В този смисъл интерес за техния анализ представляват динамиката и структурата им в началото на XXI век, когато страната отново е извадена на международната карта като равнопоставен партньор.

Параметрите на външната търговия на Либия са резултат от въздействието на няколко фундаментални фактори:



    • Факторната обезпеченост – Либия разполага единствено със огромни залежи на петрол и природен газ, липсват неенергийни ресурси за преработващата промишленост, както и технологичен потенциал и висококвалифицирани специалисти за изграждане на конкурентоспособен непетролен сектор;

    • Географското положение и колониалното минало – традициите в отношенията с европейските страни в миналото и в новата история на страната определят до голяма степен географската структура на износа и вноса;

    • Динамиката на световното производство – като страна износителка на петрол външната търговия на страната е функция основно на международното потребление на енергоресурси и тяхната цена на световния пазар;

    • Размера на икономиката – Либия е малка страна и не може да провежда напълно автономна външнотърговска политика. Нещо повече, тя е силно зависима и от глобалните политически процеси, с които (както на скоро нейните управници разбраха) следва да се съобразява.

До падането на санкциите, наложени от ООН и САЩ, Либия среща неимоверни трудности в осъществяването на външнотърговските си отношения. Така още през 2003 г. износът на страната нараства от 9804 млн. щ.д. на 14648 млн. щ.д., а през 2005 г. неговата стойност е вече три пъти по-голям от този в периода на международни санкции.


Показатели_за_размера_на_външна_търговия_на_Либия__за_периода_2000_-_2005_г.'>Таблица 2.1

Показатели за размера на външна търговия на Либия

за периода 2000 - 2005 г.

(в млн. щ.д.)

Показател

2000

2001

2002

2003

2004

2005

Стоков износ, от който:

13379

10969

9804

14648

20410

30948

Петрол

12929

10549

9620

14159

19533

30448

Други

450

420

184

489

877

500

Стоков внос

4129

4825

7408

7200

8768

10875

Износ услуги

172

183

402

442

437

488

Внос услуги

890

1033

1539

1597

1914

2320

Търговски баланс

8532

5294

1259

6293

10165

18241

Текуща сметка

7763

4267

652

5158

7410

17325


Източник: Либийска национална банка; МВФ

Освен износа, ръст (макар и по-малък) след 2002 г. отбелязва и вноса на стоки в страната. Като цяло Либия е нетен износител, като излишъка по търговския й баланс към 2005 г. възлиза на 18241 млн. щ.д. и се дължи изцяло на износа на петрол, който към същата година формира 98,3% от приходите на страната. Това дава възможност на Либия да формира огромен валутен резерв, с помощта на който да гарантира стабилността на паричната си единица, да субсидира вътрешното производство и потребление, както и да реализира структурната си политика.

Статистиката за външната търговия на Либия ясно показва зависимостта на страната от достъпа до пазарите на индустриалния свят и най-вече този на ЕС. Дори и въвеждането на търговските санкции от страна на САЩ не водят до промяна в географската насоченост на търговските потоци на Либия. Нещо повече, петте американски петролодобивни компании, които са принудени да напуснат джамахирията42, оставят след себе си активи и оборудване за над 2 млрд. щ.д., които продължават да създават близо 2,3 млрд. щ.д. доход годишно, но сега под управлението на Националната петролна корпорация (НПК). Важно е да се отбележи, че Либия е една от двете страни от ОПЕК, които не национализират съоръженията на чуждите компании, а им предоставя възможност за джоинт-венчъри с НПК.

Ако се проследят данните за географската структура на износа през последните години се вижда, че Либия запазва структурата на основните си търговски партньори. Най големият вносител на либийски петрол през целия период е Италия, като към 2005 г. нейният дял в общия износ на страната е 41,5%. На практика първите три търговски партньори (Италия, Испания и Германия) потребяват над 61%, а първите пет (Италия, Испания и Германия, Турция и Франция) близо 75% от добития петрол и петролни продукти. Подобна степен на търговска концентрация е изключително лош показател за външнотърговската политика, тъй като тя означава изключително висока степен на зависимост от икономическото развитие и търговска политика на споменатите страни. А в случая с Либия това може да се окаже фатално.



Подобна е и композицията в географската структура на вноса. Европейските страни осигуряват 61,1%, а 21,7% са резултат от търговските отношения с азиатските държави. Отново основните източници на вносни стоки са Италия и Германия, но тук степента на концентрация не е толкова висока.


Таблица2.2

Структура на вноса на Либия по страни и региони за периода 1999-2005 г.

(в % от общия)

Регион/страна

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

Арабски страни

10,4

11,6

10,2

9,7

10,1

6,1

8,7

Други африкански страни

0,4

0,6

0,9

0,4

0,4

0,2

0,3

Азиатски страни, в т.ч.

20,1

18,7

14,5

18,5

13,8

22,9

21,7

Япония

4,9

4,6

3,5

6,5

8,7

8,3

3,1

Европейски страни, в т.ч.

63,4

61,3

37,9

63,3

71,8

63,1

61,1

Франция

5,5

5,5

4,4

4,4

4,9

4,0

5,2

Германия

14,5

11,8

13,1

11,2

8,9

12,0

9,3

Гърция

0,9

0,7

0,4

0,8

1,0

0,6

0,8

Италия

18,3

19,1

24,3

24,4

18,4

18,3

11,9

Холандия

2,0

2,3

2,6

1,8

1,3

1,1

1,0

Испания

2,8

3,3

1,8

1,9

1,4

1,5

1,0

Турция

0,7

1,0

1,3

1,5

2,1

1,8

2,0

Великобритания

6,4

5,8

5,7

7,0

5,4

4,1

3,4

Северна Америка, в т.ч.

4,9

7,2

5,8

7,2

3,5

7,5

7,8

Канада

1,3

0,9

0,6

1,1

1,1

1,8

0,8

САЩ

2,0

2,1

2,8

2,9

1,9

2,5

3,0

Други

0,8

0,6

0,7

0,8

0,4

0,2

0,4


Източник: Национално статистическо бюро, Либия; МВФ

Графика 2.1

Структура на вноса на Либия по региони през 2005 г.



Източник: Национално статистическо бюро, Либия; МВФ
Таблица2.3

Структура на износа на Либия по страни и региони за периода 1999-2005 г.

(в % от общия)

Регион/страна

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

Арабски страни

5,9

5,4

6,6

6,2

4,6

3,9

3,6

Други африкански страни

1,1

*

0,3

0,4

0,2

0,2

0,1

Азиатски страни

1,2

0,5

2,8

3,3

4,9

4,1

15,1

Европейски страни

91,5

93,9

90,0

89,9

89,9

90,5

76,8

Франция

6,4

5,6

3,6

3,7

2,6

2,1

5,6

Германия

19,1

15,3

14,1

13,3

14,7

18,3

9,7

Гърция

2,4

2,6

2,3

2,4

2,2

2,1

3,2

Италия

37,8

42,6

41,6

41,0

39,6

39,3

41,5

Холандия

1,0

0,7

1,2

1,1

0,9

0,7

2,0

Испания

13,7

15,2

15,5

17,1

14,7

13,3

10,0

Турция

5,7

7,5

6,2

5,8

7,7

8,3

7,5

Великобритания

1,3

2,3

1,8

2,8

2,4

1,7

2,0

Северна Америка

0,3

0,2

0,3

0,2

0,4

1,3

4,4


Източник: Национално статистическо бюро, Либия; МВФ

Графика 2.2

Структура на вноса на Либия по региони през 2004 г.


Източник: Национално статистическо бюро, Либия; МВФ

Както бе споменато, основният експортен източник на доход за либийската икономика е петролът и петролните продукти. Техният дял варира между 92% и 95% през различните години. На практика страната няма изградено промишлено (дори секторно, да не говорим за ансамбъл) производство, което да задоволява вътрешното потребление, а още по-малко да реализира износ. Освен порочната структурна политика, причина за това е и липсата на природни ресурси, освен енергийни, на територията на Либия, които да позволят или направят рентабилно създаването и развитието на преработваща промишленост. От друга страна крайно тежките климатични условия пречат на развитието на растениевъдството и животновъдството, което преди откриването на петролните залежи създава сериозни трудности пред изхранването на населението. Тези особености на либийската икономика налагат вноса на селскотопанска продукция, неенергийни суровини, както и промишлени стоки, които компенсират липсващото или недостатъчно вътрешно производство. Естествено финансирането на това потребление става изцяло благодарение на постъпленията от търговията с петрол.


Таблица 2.5

Продуктова структура на вноса на Либия за периода 1999-2005 г.

(в % от общия)

Стокова група

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

Храни и живи животни

14,7

20,1

17,1

15,0

13,4

14,1

14,8

Алкохолни напитки и тютюн

1,0

0,3

0,4

0,4

0,1

0,2

0,4

Суровини и материали, без горива

24,1

18,8

18,1

21,9

22,3

21,3

22,5

Горива, лубриканти

0,5

0,3

0,1

1,3

0,7

0,7

0,3

Животински и растителни мазнини

3,0

3,7

1,9

0,9

3,1

1,9

1,4

Химически продукти

8,0

7,2

6,5

8,5

5,3

4,0

5,9

Оборудване и транспортни средства

38,4

41,0

42,3

43,0

48,0

48,0

47,6

Други промишлени стоки

10,3

8,6

13,6

9,0

7,1

9,8

7,1


Източник: Национално статистическо бюро, Либия; МВФ


Графика 2.3


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница