В лунната стая валери Петров
Изтегляне 112.24 Kb.
|
| В ЛУННАТА СТАЯ
Валери Петров Разказвач: Предствление сега ще има – повярвайте във чудесата! На децата светлата пиеса весело изгрява в тъмнината. В нея винаги е хубав краят, чувствата са пламенни и чисти. В нея по веднъж играят даже най-великите артисти. Пеят своята неповторима песен и за нея свършек няма. Нищо, че артистите са малки, предствление ще има. А сега чуйте какво се случи с едно момиченце, което...Но най-добре е да започнем разказа си в стихове. И така, представете си, че... Над града се е стъмнило, девет е вече. А там, от прозореца, едно малко човече, Росица на име, от трети клас само, (макар да изглежда на ум по-голямо), затворено в клетка от сиви панели, се вглежда с надежда към спирката с надежда: не е ли това майка му, долу, до кварталната фурна- защото тя днеска била е дежурна. Но не, не е майка му, непозната жена е... И какво да прави то вече не знае... И ето, наляга го скука зловеща. А понеже е девет полека отсреща на съседните блокове между двата квадрата, вижте вече се готви да изплува луната. (Телефонен звън) Роси: Ало... Да, ама кога скоро?... Цял половин час?...Няма, ще те чакам!...Да, изсвирих ги 15 пъти!...Кога съм те лъгала?...Добре, още пет пъти, но да знаеш, че ако след половин час не се върнеш, утре няма да ти говоря целия ден! Ще навия будилника, за да видя кога ще си дойдеш!... (Навива будилника и сяда на пианото. Свири, бърка, ядосва се.) Роси: Няма да свиря! Мразя те! Ще те направя на парчета! Ще ти счупя зъбките- и черните, и белите! Ще те ритна! Ще те застрелям! (Странен човек с цилиндър и фрак излиза иззад пианото) Странния човек: Не, това вече на нищо не прилича! Отивам си! Всеки път си казваш: „Ха, това детенце, тези пръстчета, тези очички, тук нещо има!”, почваш да се надяваш, изтръгваш от себе си най-чистите звуци и каква е наградата? Само събираш прах! Схванал съм се от неупотреба! Отивам си! Роси: Ама чакай! Странния човек: Няма чакай! Докога ще чакам? Роси: Ама аз се ядосах не на теб, а на упражнението. С. ч.: Ядосваш се на него, а риташ мен. Не, ужасно съм разстроен! Как искаш да свириш на такова нещо? Роси: Ама аз не искам да свиря. С. ч.: Как ще искаш да свириш, когато изобщо не знаеш какво е музика! Музиката е, драга госпожице... (Пее)
Човекът без музика бедняк е последен, който даже не зне колко много е беден. Понеже че музиката е богатство голямо става ясно със слушане и свирене само. Слушай, Росенце, аз те разбирам и съм на твоя страна. Методите са неправилни. Да свириш етюди докато ти причернее! Хе-хе, мога да си представя! (Пее) Всички вън играят, с вик е пълен двора, но какво ли знаят възрастните хора. Те са всички същи, ужким все добри, а те връзват вкъщи, казват ти: „Свири!”. Вън крещят децата, гонят се със смях, само теб, горката, няма те при тях.
то нека всички бъдат /2/ сигурни, че ние лунни сме лъчи. (Влиза четвърти лъч) Лъч 4: Само че вие сте от старомодните. А аз съм кодово-компютърно информиран. Закъснях, защото срещнах един спътник и се повъртях малко с него. Приятно ми е! Роси: А какъв е този танц? Лъч 1: Валс, разбира се. Лъч 2: Ти знаеш ли кой е Щраус? Роси: Камилска птица. Лъч 3: Господи, все пак срамно е за една млада дама да не знае да танцува валс! Лъч 4: Ние сега ще те научим. (Влизат Дама и Кавалер, които танцуват валс и пеят) Песен-валс: Какво е валсът, питаш ни ти. Той танц е, във който човек се върти. Върти се не сам, въртят се двама, за валса са нужни кавалер и дама.
Песен на мишките: О, мъка и сълзи! О, болка и скръб! Кому ни остави, приятелю скъп? Додето сме живи по теб ще скърбим, наш кротки другарю, Котако любим!
най-после се спомина от мача скарлатина! /2/
със своите зъбки и лапа добра! Когато видяхме те болен, уви, тъй болно у всички сърцето се сви! Пр. -//- /2/ Песен на Котарака: Две дълги минути, а сякаш бе час! Те чакаха аз да се върна завчас. Сега бих могъл аз, приятелю благ, отново да скоча с настръхнал мустак. Пр. Рок! /3/ Един добър урок ще ви предам, така че родът ви ще заплаче! /2/ Мяу!
Роси: Няма да ги изядеш! С. ч.: Чакай, Росе, това е само игра! Лъч 1: Това беше номер от концерта. Роси: Какъв концерт? Лъч 2: Нашият концерт за раздрънкано пиано. Роси: Вие искате да ме накарате да свиря! Но аз не искам! Искам да си играя! С. ч.: Но „да играя” и „да свиря” е едно и също. На руски се казва „играть”, на английски – „to play”, на китайски – “дзин-дзин”. Роси: Ама на български не е така! И аз няма да свиря на пиано! Искам да си играя! Лъч 3: И ще останеш без музика? Лъч 4: Добре, щом не искаш, хайде да си играем на стихотворения. Лъч 1: Нека аз. Лъч 2: Аз накрая... Лъч 3: Аз след него! Лъч 4: Аз знам едно, само че първо трябва да си го преповторя. С. ч.: Росе, ти знаеш едно за лятото. Кажи го... Роси: Няма облаче в небето - ясно, топло лято. Нивите узрели светят, сякаш чисто злато. А отгоре във небето леко се издига и трепти, трепти с крилете малка чучулига.... (Лъчите ръкопляскат) С. ч.: Чудесно рецитираш! Толкова убедително, че виж кой идва... (Влиза Лятото) Песен на Лятото: Кой там облачета гони, кой в прозорците сияе, кой от хиляди балкони с огледалца си играй. Тротоарите са сухи, пълен е с игри светът и децата стават глухи, щом ги викат да ядат. И за всякое дете тайна е неразрешима, как могло е въобще някога да има зима. (Влиза дете с топка и хвърчило) Дете: Лято дойде ли тогава във игра отнасям се в забрава. Топка, футбол, колело, ей, че хубаво било! Ето, имам и хвърчило, дето би летяло като птица, ако днес не бе се закачило за една проклета жица. Може футбол ние двама да поритаме, додето няма разни фенове и фенки да ни разсейват докато чоплят семки. На дама или пък с въже, докато всеки днес не разбере, че във игра отнасям се в забрава лято дойде ли тогава. (Разнася се звън на будилник и Лятото и Детето излизат от сцената) С. ч.: Какво е това? Роси: Будилникът. Аз го сложих да звъни, за да не проспя връщането на мама. С. ч.: Така ли? Защо не ни каза? Тръгваме си вече. Лъч 1: Сбогом! Лъч 2: Сбогом, Росе. Роси: Защо бързате? Така хубаво си играехме... Лъч 3: Твоят будилник е марка „Лунжин” и значи е лунен часовник. Роси: Ама той е „Луч”. Лъч 4: „Лъч”, ама лунен. Значи можем да му преместим стрлките назад и майка ти ще се забави. С. ч.: И дори можем да го нагласим да върви бавно , в темпо Анданте забавато и Туто закъснуто. А пък ние ще действаме бързо, в темпо Виваче, обаче така че да е Молто играче и даже Подскачаче. (Чува се птича песен) Лъч 1: Чуй... Лъч 2: Познай какво е това. Роси: Птиче. Лъч 3: Какво птиче? Лъч 4: Слушай, то само си казва името. Песен на чучулигата: Само чели сте на книга тази дума чучулига, но как пее и каква е никое от вас не знае. /2/ Някой, може би, е чул, че мъничка съм и с качулче. Че в града /2/ децата не са виждали житата. /2/ Че за тях е непозната песента на небесата. Тези градски дечурлига, невидели чучулига. /2/ Песен на Чичопей: Чуй ти и моето гласче, звънти като звънче. Нищо че /2/ на вид съм кат врабче. Да ме бъркаш ти недей, аз съм Чичопей. Чичопей!
Ти по моето „ку-ку” ще познаеш кукувицата. Ку-ку.
най-модният начин е в забаваната песен.
Отдалече долетях, свойта песничка запях. /2/ Дългоклюн, червенокрак, с бял нагръдник, с черен фрак. /2/ Аз съм важен джентълмен, дасй ми влажен ден на мен. /2/ Хор на птиците: А сега да почнем слято във единен птичи хор. Пее веселото лято, пее синият простор. Чичопей! Ку-ку! Колко весело е туй! Гра-гра-гра, аз съм най-добра!
ръката на мама е нежна и лека. Тя много е мила и много добра е даже, когато не и се играе. И истински хубаво е в нашата къща само когато от служба се връща. (Сяда на пианото и свири. Лъчите и ръкопляскат и и поднасят цветя) С. ч.: Браво, Росенце! Много съм щастлив! Прав беше моят приятел френският композитор Жан Батист Люли, когато ми казваше: „Изкуството е странно неще- има го някъде, но трябва да се търси”. Лъч 1: Хайде да си тръгваме. Роси: Не си тръгвайте! Лъч 2: Време е да вървим. Роси: Ама...страх ме е сама... Лъч 3: Не те е страх. Ти си храбро момиче. Роси: Не ме е страх, но ми е тъжно. Много дълго се не трае, човек сам да си играе. Лъч 4: Ние пак ще дойдем.Ще си измислим и сигнал. Лъч 1: Щом ни изсвириш ново упражнение и ние- хоп, ще сме отново при теб. Лъч 2: Но само, ако го свириш без грешка. Лъч 3: А по-нататък ще усложним сигнала, за да не ни го познават. Роси: Вие, за да се радва мама. Лъч 4: Да, но главно, за да се радваш ти. Песен на лъчите и Странния човек: Спи ни, мъничко Росе, спи ни, смешно човече, концертът ни свършва и време е вече, както тъй спокойно говорим, това наше пиано да го затворим. (Роси заспива) Разказвач: Довиждане, старо пиано, с раздрънкан клавиш, довиждане, гости на В Лунната стая. Театъра детски със радост следиш, поука откриваш във чудна омая. (Всички участници излизат на сцената) Песен за край: Човекът без музика бедняк е последен, който даже не знае колко много е беден. Понеже, че музиката е богатство голямо, става ясно със свирене и слушане само. Разказвач: Хей, годината изтече, слънце весело пече. Ето, за раздяла вече бий училищно звънче. Сбогом, класни и контролни! Сбогом, времена глаголни! За игра и за отмора чака ни засмян простора! Песен: „Лято” 1. Сякаш момченце с кенарена ризка пристигна тук лятото мило и във реката водата разплиска, издигна в небето хвърчило. Пр. Лято /2/ богато, крилато, ти пак си при нас. /2/ 2. Метличинка синя в нивята откъсна, погали жита изкласили и ситен дъждец над поляните пръсна, да раснат тревичките мили. Пр. -//- /2/ 3. Пясъчни къщички там край морето с вълните пенливи направи, но сбраха се в миг сто дечица и ето- със тях във игри се забрави. Пр. -//- /2/ Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 112.24 Kb. Сподели с приятели:
|