В настоящата дипломна работа се изследват основните въпроси свързани с методологията и организацията на отчитане на финансовите разходи в предприятието



страница1/6
Дата27.09.2018
Размер494.5 Kb.
#83669
  1   2   3   4   5   6

Увод

В настоящата дипломна работа се изследват основните въпроси свързани с методологията и организацията на отчитане на финансовите разходи в предприятието.

Счетоводното отчитане на приходите и разходите е сложен, непрекъснат, целенасочен, икономически и организационно - технически процес на управление, който се осъществява по определена технология с помощта на система от методи и средства, целящ постигането на ефективен контрол върху тяхната динамика.

Размерът, ролята и значението на финансовите разходи в условията на интензификация на процесите по утвърждаване на пазарните принципи в националната икономика имат нарастващо значение за икономическият просперитет и конкурентноспособността на предприятията.

На тази основа, въпросът за счетоводното отчитане на финансовите разходи придобива особена значимост и актуалност, затова тяхното счетоводно отчитане изисква специално внимание. Целта е финансовите разходи умело да се следят и управляват с оглед влиянието им в крайния финансов резултат.

Спецификата на финансовите разходи определя и големия интерес към тяхната счетоводна интерпретация. Настъпилите промени в модела на икономиката през последните години доведоха до увеличаване значимостта на финансовите разходи спрямо разходите въобще.

В практиката често се допускат съществени нарушения при осчетоводяването на финансовите разходи, които се дължат на недостатъчното познаване на тази група разходи и неправилното им тълкуване. Това налага по-обстойно и задълбочено изследване и отчитане на финансовите разходи.

В специализираната литература съществуват множество разработки, третиращи счетоводното отчитане на финансовите разходи. По въпроса са работили такива имена в областта на счетоводството, като Дамян Дамянов, Васил Божков, Иван Душанов, Стоян Дурин и други. Следва да се отбележи, че в повечето от публикаците в частта, в която разглеждат финансовите разходи са кратки и засягат счетоводнтото отчитане на финансовите разходи в общи линии и в контекста на цялостното отчитане на разходите.

Това изследване бе осъществено във фирма “ВИЛИ – АЛ” ООД – гр. Русе. Основният предмет на дейност на дружеството е производство, доставка и монтаж на алуминиева и пластмасова дограма за строителството. Анализът на финансовите разходи в рамките на настоящата разработка ще бъде илюстриран с конкретни примери от оперативната отчетност на “ВИЛИ – АЛ” ООД, а за онези категории разходи, които са характерни на банките и небанковите финансови посредници, ще се направят примерни постановки на счетоводни записвания.

Информационната база на изследването е формирана от данни на финансово – счетоводния отдел на “ВИЛИ – АЛ” ООД, законови и подзаконови нормативни актове, както и научни разработки и други публикации в специализирания печат, имащи отношение по темата. Представени са възможните случаи на възникване на финансови разходи и практическата реализация на отчитането им.

В настоящата разработка се поставя задача да се изследва детайлно същността и класификацията на финансовите разходи и тяхното отчитане, като в изследването се включат и такива, сравнително слабо разработени аспекти на проблема, като значение за формиране на финансовия резултат, подробна характеристика на сметките за отчитане на финансовите разходи, документооборот, възможности за подобряване на отчитането на финансовите разходи.

Глава първа

СЪЩНОСТ, КЛАСИФИКАЦИЯ И ЗНАЧЕНИЕ НА ФИНАНСОВИТЕ РАЗХОДИ




1. Същност на разходите

Съгласно Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти, разходите са “намаляване стойността на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието и намаляване на неговите активи или увеличаване на неговите пасиви, което води до намаляване на собствения капитал отделно от това, което се дължи на капиталовложителите при разпределението на финансовия резултат”.1

Това разпределение обхваща, както онези разходи, възникнали в резултат на обичайната дейност на предприятията, така също и загубите.

Закона за счетоводството и Националния сметкоплан регламентират методиката само за синтетично отчитане на разходите. Аналитичното отчитане на разходите се подчинява на структурата, обема, спецификата на производството и характера на произвежданите изделия в отрасли и дейности.

Подборът на признаците за аналитично отчитане трябва да бъде “освободен от всякакви ограничения, в зависимост от конкретните потребности от управленска информация и създаване на условия за вземане на ефективни управленски решения”.2

Съгласно Общите разпоредби на Закона за счетоводството “разходите се формират от намалението на стойността на активи, начисляването на трудово възнаграждение, социални осигуровки, здравни осигуровки и други, в резултат на осъществена дейност в предприятието, независимо от момента на тяхното изплащане”.3

Съгласно Закона за счетоводството, счетоводното отчитане на разходите е организирано в две направления:

Първото направление е регламентирано със съдържанието на чл. 17 ал. 1 от Закона за счетоводството, който гласи: “Разходите се отчитат като разходи по икономически елементи /материали, външни услуги, амортизации, възнаграждения, осигуровки и други/, финансови разходи, извънредни разходи и разходи за данъци върху печалбата”.4 Тази групировка на разходите е на база на тяхното икономическо съдържание, което е в съответствие с принципите на отчитането на разходите в практиката.

Второто направление е според технико-икономическото предназначение на разходите. Регламентирано е от Закона за счетоводството, че “Продукцията в предприятията се оценява текущо по себестойност, която се формира на базата на основните производствени разходи”.5 В основните производствени разходи не се включват финансовите разходи, извънредните разходи и разходите за организация и управление /административните разходи/ на предприятието.

При отчитане на разходите в тези две направления като основен принцип в счетоводната политика на Република България е възприет принципът на начисляване на разходите. Разходите от сделките и събитията се отразяват счетоводно в момента на възникването им и се представят в Годишния счетоводен отчет на предприятията (Еднолични Търговци и Търговски Дружества) независимо дали са изплатени или не. Този принцип се потвърждава в Общите разпоредби на Закона за счетоводството, чл. 4, ал. 1, т. 1.

Разнообразието от разходи налага класифицирането им на базата на различни признаци.

Схема 1
Групиране на разходите


Според икономическата им същност


Материални разходи




Р

А

З

Х

О

Д

И
Трудови разходи


Според състава на разходите
Едноелементни разходи




Комлексни разходи


В зависимост от начина на включване на разходите в себестойността



Преки разходи




Непреки разходи



Според отношението към обема на дейността
Променливи разходи




У
В зависимост от ролята и значението на разходите в производсвения процес
словно постоянни
разходи

Основни разходи

Допълнителни разходи
З
Според изискванията за

калкулиране на себестойността
ависи от отрасъла и информационните потребности на предприятието


Материални разходи – възникват при използването на овеществен (минал) труд в дейността на предприятието – разходи за употребени материали, начислени амортизации и други.
Трудови разходи – характеризират се с вложеният жив труд. Измерват се с начислените суми за работни заплати и социално осигуряване.
Едноелементни (прости) разходи – тези, които имат еднородно икономическо съдържание като напр. Разходи за материали, разходи за заплати и др.
Комплексни (многоелементни) разходи – тези, които притежават разнородно икономическо съдържание. Такива са разходите, произтичащи от производствен брак, разходите за организация и управление и др.
Преки разходи – тези, които са пряко свързани с производството на определен вид продукция и се отнасят директно в себестойността – напр. Изразходваните материали, суровини, начислените заплати и др.
Непреки (косвени) разходи – свързани с производството на няколко изделия, дейности или обекти в предприятието и се включват в себестойността на продукцията посредством разпределение на предварително определена основа, т.е. по косвен начин.
Променливи разходи – те са непосредствено свързани с промените в обема на произведената продукция. Такива са разходите за материали, горива, енергия, суровини и др.
Условно-постоянни разходи – всички онези разходи, чийто размер не се влияе особено от промените в обема на дейността, напр. Разходите за управление.
Основни (технологични) разходи – свързани са непосредствено с производството и са обусловени от технологичния процес (разходи за основни материали, горива и др.)
Допълнителни разходи – отнасят се предимо до организацията и управлението на стопанската единица
“Всички тези или други класификации не могат да се поставят и използват едновременно за изграждане на определена групировка на разходите. В условията на пазарната икономика в нашата страна групировката на разходите се основава на признака “произход” на разходите.”6

Въз основа на този класификационен признак “произход” разходите се групират в две големи групи:



  • разходи за дейността и

  • извънредни разходи (разходи извън дейността).

Разходите за дейността са свързани с осъществяване предмета на дейност на предприятието, затова те са постоянни, целесъобразни, често повторяеми, производителни.


Съгласно националното счетоводно законодателство разходите за дейността се обособяват в отделни видове по икономически елементи: материали, външни услуги, амортизации, възнаграждения и осигуровки и други разходи.
Като разходи се отчитат още начислените провизии и разлики от преоценка на активи. Към разходите за дейността се отнасят и финансовите разходи, но поради особеното им значение при условията на пазарната икономика се предвижда тяхното отчитане в отделна група “Финансови разходи”, като се подразделят на разходи за лихви, отрицателни разлики по операции с финансови активи и инструменти, отрицателни разлики от промяна на курсове по валутни операции и други финансови разходи.

Разходите извън дейността (извънредните разходи) възникват случайно или са породени от събития извън обичайната дейност и не се очаква да се повторят отново в близко бъдеще. Те влияят отрицателно на финансовия резултат. Те се разглеждат още като разходи, свързани с операции по управлението.

Извънредните разходи не са присъщи на предмета на стопанската дейност, имат необичаен и извънреден характер. Обособяват се в отделна група като “Извънредни разходи” и обхващат:



  • принудително отчуждени активи, включително кражби и ограбвания, установени от съответнитие органи, когато не са открити виновни лица;

  • напълно или частично унищожени активи в резултат на стихийни бедствия;

  • разходи, които възникват от отписани вземания, глоби, липси;

  • други разходи извън обичайната дейност, които са възникнали независимо от волята и действията на ръководството на предприятието.

Липсите на активи произтичат от промени във физико-химичните свойства, унищожаването им от стихийни бедствия и от кражби. В тези случаи е необходимо да съществува доказателство, че няма виновно материално отговорно лице.


Групирането на разходите създава полезна информация за потребителите, като им дава възможност да оценят ефективността на направените разходи.

Всеки друг начин на групиране е възможен, ако осигурява възможност за повишаване ефективността от дейността на предприятието.

Групировката на разходите по класификационния признак “произход” има значение за:


  • обособяването към раздел 6 Сметки за разходи в Националния сметкоплан на четири групи сметки: 60 Разходи по икономически елементи, 61 Разходи за дейнастта, 62 финансови разходи и 69 Извънредни разходи.

  • Съставянето на отчета за приходите и разходите, в частта за разходите, в която се обособяват отделни групи за: разходи за обичайната дейност, класифицирани като разходи по икономически елементи и финансови разходи, и извънредни разходи.

Организацията на отчитането на разходите се влияе от конкретните видове дейности, осъществявани от предприятието. Използват се разнообразни по структура и функционално предназначение сметки: операционни, калкулационни, събирателно-разпределителни и др. Това се налага с цел да се създаде нужната информация за управлението на разходите. Сметките, отчитащи разходите се съдържат в раздел 6 ‘Сметки за разходи’ на Националния сметкоплан. В раздела са предвидени няколко групи счетоводни сметки, имащи значение за стопанската дейност:

Група 60 – Разходи по икономически елементи

Група 61 – Разходи за дейността

Група 62 – Финансови разходи

Група 63 – Загуба /разходи/ от обезценка

Група 64 – Разходи и приходи по данъци

Група 65 – Разходи за бъдещи периоди

Група 66 – Разходи по пряко застраховане

Група 67 – Разходи по пасивно презастраховане

Група 68 – Разходи активно презстраховане

Група 69 – Извънредни разходи


Всички сметки за отчитане на разходите са активни.

Разходите, свързани с дейността на предприятието се отчитат първо по икономически елементи, а след това и по функционално предназначение.


Финансовите и извънредните разходи се отчитат чрез отделни сметки, без да се записват преди това по сметките от група 60 ‘Разходи по икономически елементи’.

Разходите, произтичащи от дейността на предприятието се отчитат най-напред по икономически елементи посредством използването на сметките от група 60 ‘Разходи по икономически елементи’:



601 – Разходи за материали

602 – Разходи за външни услуги

603 – Разходи за амортизации

604 – Разходи за заплати /възнаграждения/

605 – Разходи за осигуровки

606 Разходи за данъци, такси и други подобни плащания

607 – Разходи за провизии

608 – Разходи от последващи оценки на активи

609 – Други разходи

Тези сметки са операционни и се водят с чисти обороти. Дебитират се с извършените разходи, групирани по икономически елементи, срещу кредитиране на различни сметки според вида на разходите и начина на извършването им. В края на отчетния период сметките от група 60 ‘Разходи по икономически елементи’ остават без салдо.

Чрез тези сметки се осигуряват данни за попълване на Отчета за приходите и разходите. Сметките от група 60 ‘Разходи по икономически елементи’ се използват от всички предприятия, независимо от характера на извършваната от тях дейност. Така се осигурява необходимата информация както за управлението на самото предприятие, така и за външните потребители.

Разходите за дейността се отчитат и по функционално предназначение. Те се обобщават в следните групи:




  • основни производствени разходи

  • разходи за организация и управление /административни разходи/

  • разходи за продажба на продукция

  • разходи за бъдещи отчетни периоди

Предприятието само определя критериите за групиране на разходите по тези групи. При разпределението на разходите предприятието самостоятелно определя базата, начинът и времето, по които да стане това.

За отчитането на разходите по функционално предназначение се използват сметките от група 61 ‘Разходи за дейността

611 - Разходи за основна дейност

612 - Разходи за спомагателна дейност

614 - Разходи за организация и управление

615 - Разходи за продажба на продукция
Сметките от група 61Разходи за дейността’ се дебитират срещу кредитиране на сметките от група 60Разходи по икономически елементи’.

Сметка 611Разходи за основна дейност’ се използва за отчитане на основните производствени разходи, формиращи себестойността. Към сметка 611Разходи за основна дейност’ могат да се открият сметките:



6111 - Разходи за промишлена дейност

6112 - Разходи за търговска дейност

6113 - Разходи за транспортна дейност и други.

Аналитичното отчитане се организира по видове производства и по статии на калкулацията.

Сметка 612Разходи за спомагателна дейност’ се използва за отчитане на разходите за спомагателната дейност. Аналитичното отчитане ще се извърши по видове спомагателни дейности и по статии на калкулацията.

Сметка 614Разходи за организация и управление’ се използва за отчитане на разходите, свързани с общото управление и функциониране на предприятието. Ако е необходимо към сметката може да се открият следните сметки:



6141 - Общопроизводствени разходи

6142 - Разходи за управление

Аналитичното отчитане се организира по служби, отдели, цехове и по разходи.

Сметка 615Разходи за продажба на продукция’ служи за отчитане на разходите, свързани непосредствено с продажбата на продукция, стоки, услуги и начислените разходи за покриване на несъбираеми и трудносъбираеми вземания от продажби. Аналитичното отчитане може да се организира по видове и групи продукция.
Извънредните разходи имат случаен, необичаен характер. Такива са липси на активи в резултат на кражби и бедствия, за които застрахователните предприятия не носят отговорност и няма виновни лица и други.

Повечето от извънредните разходи касаят операциите по управлението на предприятието.

Синтетичното отчитане на извънредните разходи се извършва чрез сметките от група 69 ‘Извънредни разходи

691 – Извънредни разходи

Аналитичното отчитане към сметката може да се организира по видове на активите, които липсват.

Аналитичното отчитане се организира по видове разходи.

Сметките за извънредни разходи осигуряват информация за съставянето на Отчета за приходите и разходите на предприятието, в който те са представени в отделен раздел (Раздел IV Извънредни разходи на основната двустранна форма).


Може да се заключи, че разходите са ключов параметър за всяка фирма. Те се разглеждат като резултат от определена дейност, осъществена от предприятието. Тя представлява трудов процес, процес на изразходване на жив и овеществен труд.

Разходите възникват със създаване на предприятието. Създаването на едно предприятие поражда структури и дейности, а те от своя страна пораждат разходи. Предвид изложеното предприятието само определя критериите за групиране на разходите, а при разпределението им предприятието самостоятелно определя базата, начинът и времето, по които да стане това.



  1. Същност на финансовите разходи


Обособяването на финансовите разходи като отделна група е наложено от необходимостта да се осигури по-качествена информация за управлението на предприятието, по отношение на преценката за ефективността от получените кредити и целесъобразността от притежаването на валута и ценни книжа.


Финансовите разходи се отнасят до получени заеми, валута и движими ценности и се формират от лихвите по кредити, отрицателни курсови разлики, продажбата и обезценяването на краткосрочните инвестиции. Финансовите разходи често се наричат и отрицателни разлики от използвани активи.

Наличието на финансови разходи в предприятието се дължи на:



  • кредитните ресурси, които се използват

  • отрицателните резултати от движението на финансовите им средства във вид на валута и инвестиции.

В условията на пазарната икономика размерът и ролята на финансовите разходи имат нарастващо значение за икономическият просперитет и конкурентноспособността на предприятията.


На тази основа, въпросът за счетоводното отчитане на финансовите разходи придобива особена значимост и актуалност, затова тяхното счетоводно отчитане изисква специално внимание. Целта е финансовите разходи умело да се следят и управляват с оглед влиянието им в крайния финансов резултат.


  1. Класификация на финансовите разходи

“Финансовите разходи включват разходите за лихви, разходите по операции с финансови активи и инструменти, разходите по валутни операции, разходите от последващи оценки на финансови активи и инструменти и другите финансови разходи”7.

Финансовите разходи могат да се представят схематично така (Схема 2):
Схема 2




ФИНАНСОВИ РАЗХОДИ


Разходи за лихви

Разходи по операции с финансови активи и инструменти

Разходи по валутни операции

Финансови разходи за бъдещи периоди

Други финансови разходи

Обособяването на финансовите разходи в отделни групи сметки се обяснява с това, че те “не са елемент на т.нар. съкратена себестойност, нито на пълната себестойност на продукцията и услугите и на разходите за стоково обръщение”.8


Разходите за лихви са в резултат на заеми и дългове, представляващи предварителна договореност. Те се отнасят както до парични заеми, така и до заемите в натурално изражение. “Начислените лихви по получените заеми се отчитат като текущ финансов разход”.9
Разходите по операции с финансови активи и инструменти се формират в процеса на продажба на движими ценности – акции, облигации, благородни метали, скъпоценни камъни.
Съгласно Национален Счетоводен Стандарт 32 ‘Финансови инструменти’ “в края на годината дългосрочните инвестиции се оценяват по справедливата им цена”.
Когато намаляването на балансовата им стойност от преоценката не може да стане за сметка на създадения резерв за съответната инвестиция, то това намаление се отчита като текущ финансов разход.
Съгласно приложимия счетоводен стандарт краткосрочните инвестиции се оценяват в края на всеки месец по борсовата им цена, в случай че те са регистрирани на борсата и са борсово продаваеми.

Отрицателните разлики от преоценката им се отчитат като текущ финансов разход.

“Разликите от продажбата и преоценката на дългосрочните инвестиции на инвестиционните дружества се отчитат като резерви. Намалението на стойността на дългосрочните инвестиции е за сметка на резерва или ако няма такъв, или той е недостатъчен се отчита като текущ финансов разход”.10
Разходите по валутни операции произтичат от промяната на валутните курсове към момента на извършване на дадена стопанска операция във връзка с паричните средства, вземанията и задълженията във валута, извършвана съгласно разпоредбите на Закон за счетоводството и Национален Счетоводен Стандарт 21 ‘Ефекти от промените във валутните курсове’. Паричните средства, вземанията и задълженията деноминирани в чуждестранна валута се преоценяват по централния курс на БНБ в края на всеки месец, като възникналите отрицателни разлики от преоценката се отчитат като текущи финансови разходи.
Финансовите разходи за бъдещи периоди са предимно отрицателни разлики от продажбата на държавни ценни книжа, предплатени лихви, финансови разходи по наемни договори и други.
Другите финансови разходи представляват изплащане на комисионни, такси и други такива основно по валутни операции. Финансовите разходи водят до намаляване на финансовия резултат за текущия отчетен период.

4. Значение на финансовите разходи

Размерът, ролята и значението на финансовите разходи в условията на интензификация на процесите по утвърждаване на пазарните принципи в националната икономика имат нарастващо значение за икономическият просперитет и конкурентноспособността на предприятията.


Въпросът за счетоводното отчитане на финансовите разходи придобива особена значимост и актуалност, затова тяхното счетоводно отчитане изисква специално внимание. Целта е финансовите разходи умело да се следят и управляват с оглед влиянието им в крайния финансов резултат.
Спецификата на финансовите разходи определя и големия интерес към тяхната счетоводна интерпретация. Настъпилите промени в модела на икономиката през последните години доведоха до увеличаване значимостта на финансовите разходи спрямо разходите въобще.
В практиката често се допускат съществени нарушения при осчетоводяването на финансовите разходи, които се дължат на недостатъчното познаване на тази група разходи и неправилното им тълкуване. Това налага по-обстойно и задълбочено изследване и отчитане на финансовите разходи.

Глава втора


ОТЧИТАНЕ НА ФИНАНСОВИТЕ РАЗХОДИ

1. Характеристика на сметките за отчитане на финансовите разходи


Отчитането на финансовите разходи се извършва чрез сметките от група 62 ‘Финансови разходи’. Групата съдържа следните сметки:



621 - Разходи за лихви

622 - Разходи за провизиране на рискови активи

623 - Разходи по операции с финансови активи и

инструменти



624 - Разходи по валутни операции

625 - Разходи от последващи оценки на финансови

активи и инструменти



629 - Други финансови разходи

По структура и функционално предназначение тези сметки са операционни. Дебитират се с извършените финансови разходи, а в края на отчетния период се кредитират, като със сумата по тях се коригира финансовия резултат от дейността на предприятието.

Сметка 621Разходи за лихви’ отчита начислените лихви за текущия период. Тези разходи се отнасят за възникнали заеми и дългове, които са резултат от предварителна договореност. Към сметката могат да се обособят съответните четирицифрени сметки:

6211 - Разходи за лихви в левове

6212 - Разходи за лихви по валутни операции

6213 - Разходи за лихви по дългове, свързани с

дялово участие

Чрез сметка 622 ‘Разходи за провизиране на рискови активи’ се отчитат начислени разходи за провизиране на рискови активи в банките и други финансови институции, следователно не е обект на настоящия дипломен проект.

Сметка 623Разходи по операции с финансови активи и инструменти’ се използва за отчитане на отрицателните разлики от операции с дългосрочни и краткосрочни инвестиции. Разходи по операции с инвестиции могат да възникнат при закупуване и продажба на инвестиции – акции, облигации, благородни метали и скъпоценни камъни. Към сметката могат да се водят следните сметки:


6231 - Разходи по операции с краткосрочни

инвестиции



6232 - Разходи по операции с дългосрочни

инвестиции


Сметка 624Разходи по валутни операции’ е предназначена за отчитане на отрицателни разлики от валутни операции. Такива разлики могат да възникнат при промяна на валутни курсове на чуждестранна валута и в случаите предвидени в чл. 24 от Закон за счетоводството.
Могат да се обособят две сметки, за да се разграничи използването на сметка 624Разходи по валутни операции’.

6241 - Отрицателни курсови разлики

6242 - Отрицателни разлики от преоценка на парични

средства, вземания и задължения в чуждестран-

на валута
Сметка 625Разходи от последващи оценки на финансови активи и инструменти’ се използва за отчитане намалението на справедливата стойност на финансови активи и инструменти при извършена преоценка по реда на приложимите счетоводни стандарти.
Сметка 629Други финансови разходи’ е предназначена за отчитане на начислените за текущия период такси и комисионни по валутни операции. Аналитичното отчитане се организира с откриването на няколко четирицифрени сметки:
6291 - Комисионни в левове

6292 - Комисионни във валута

6293 – Порто
Сметките за финансовите разходи осигуряват информация, необходима за съставянето на Отчета за приходите и разходите на предприятието, в който те са представени в самостоятелен раздел (раздел IIІ Финансови разходи на основната двустранна форма).

2. Отчитане на финансовите разходи


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница