В о е н н о м е д и ц и н с к а а к а д е м и я катедра „Медицина на бедствените ситуации и токсикология” д-р Стойко Тодоров Колев
Изтегляне 0.81 Mb.
|
|
В О Е Н Н О М Е Д И Ц И Н С К А А К А Д Е М И Я Катедра „Медицина на бедствените ситуации и токсикология” д-р Стойко Тодоров Колев МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА ГОТОВНОСТТА НА БОЛНИЦИТЕ ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ В СОФИЯ ПРИ КРИЗИ А В Т О Р Е Ф Е Р А Т на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „ДОКТОР”
НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ: Доц. д-р Николай Чобанов, д.м. РЕЦЕНЗЕНТИ: проф. д-р Милан Петров дмн доц. д-р Красимир Гигов дм. София, 2015 г. Дисертационният труд съдържа общо 137 страници и е онагледен с 17 таблици, и 24 фигури. Книгописът включва 128 заглавия, от които 25 на кирилица и 103 на латиница. Проучванията са осъществени в катедра „Медицина на бедствените ситуации и токсикология” при МБАЛ-София, ВМА и девет лечебни заведения за болнична помощ на територията на гр. София. Докторантът работи като главен експерт в НИЛ по военномедицинско разузнаване, катедра „Медицина на бедствените ситуации и токсикология”. Докторатът е обсъден, приет и насочен за защита пред научно жури от Катедрен съвет при катедра „Медицина на бедствените ситуации и токсикология” към МБАЛ-София, ВМА на 28.05. 2015 г. Защитата на дисертационния труд ще се състои на 13.07.2015 г. от 13 ч. в Аулата на ВМА, гр. София, бул. „Св. Г. Софийски” № 3 на открито заседание на научното жури. Материалите по защитата са публикувани на интернет страницата на Военномедицинска академия на адрес: www.vma.bg
1.1.1. Анализ на риска от наводнения 8 1.1.2. Анализ на риска от земетресения 8
1.2.1 Анализ на риска от крупни химически аварии 9 1.2.2 Анализ на риска от пожари в град София 10
1.3.1. МБАЛ на територията на град София 11 1.4. Инструменти за оценка готовността на МБАЛ за медицинско осигуряване при БС 12 1.4.1. Инструменти използвани от чужди агенции и организации 12 1.4.2. Инструменти използвани у нас 13 1.5. Анализ на нормативната база в РБ 13 1.6. Изводи от литературния обзор 13 ІІ. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ 14 ІІІ. МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ 15 ІV. СОБСТВЕНИ ПРОУЧВАНИЯ 16 4.1 Постановка на проучването 16 4.1.1 Формулировка на задачата 17 4.1.2 Избор на обектите за извадката 18 4.1.3 Въпроси в анкетата 19 4.2 Използвани методи за статистическа обработка и анали 20 4.3. Резултати от анкетата 21 4.3.1 Контрол на данните 21 4.3.2 Разпределение на стойностите 22 4.3.3. Разпределение по групи въпроси 26 V. ОБСЪЖДАНЕ 31 5.1. Система за комуникация и алтернативна система при БС 31 5.2. Специалната обработка на пострадалите 31 5.3. Въздействие на бедствията върху хора с хронични заболявания и деца 32 5.4. Психологично осигуряване при възникване на БС 32 5.4.1. Организация и управление на психиатричната помощ 33 5.5. Обучение на медицинските кадри за действия при БС 33 5.6. Изводи 34 VІ. ОБЩИ ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ 34 6.1. Общи изводи 34 6.2. Предложения 36 ЗАКЛЮЧЕНИЕ 38 ПРИНОСИ 39 ПУБЛИКАЦИИ СВЪРЗАНИ С ТЕМАТА 40 ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ БС - Бедствена ситуация БЧК - Български червен кръст ВМА - Военномедицинска академия ВМУ - Висше медицинско училище ГДПБЗН - Главна дирекция за пожарна безопасност и защита на населението ЕСС - Единна спасителна система ЗЗБ - Закон за защита при бедствия КПИ - Кризисна психологична интервенция КХА - Крупни химически аварии ЛЕО - Лечебно евакуационно осигуряване ЛЗ - Лечебни заведения МБАЛ - Многопрофилна болница за активно лечение МБАЛСМ - Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина МБС - Медицина на бедствените ситуации МЗ - Министерство на здравеопазването МО - Медицинско осигуряване МУ - Медицински университет МШК - Медведев-Шпонхойнер-Карник НМТБ - Национална многопрофилна транспортна болница ОСР - Остра стресова реакция ПОВ - Промишлени отровни вещества ПТСС - Посттравматичен стресов синдром РБ - Република България СБАЛОТ - Специализирана болница за активно лечение по ортопедия и травматология СЗО - Световна здравна организация СМБАЛ - Специализирана многопрофилна болница за активно лечение УМБАЛ - Университетска многопрофилна болница за активно лечение ЦМС - Централна метеорологична станция ЯА - Ядрена авария APIC - Association for Professionals in Infection Control and Epidemiology ERI - Emergency Response International FEMA - Federal Emergency Management Agency NIMS - National Incident Management System
Тези тенденции продължават и през последните години и това може да се илюстрира като се разгледа статистиката само за 2010 г., която често е наричана година на природните бедствия. През тази година се случиха събития, последиците от което могат да се опишат единствено като хуманитарни катастрофи. Природните и антропогенни бедствия през 2010 г. се отразиха много тежко на световната икономика, коствайки й 222 млрд. долара (169 млрд. евро). Най-тежки обаче са загубите изразени с броя на загиналите и пострадали хора. За 2010 г. регистрираните жертви на бедствия са над 260 хил. Материалните щети между 1970 и 2008 г. са стрували на човечеството 2,3 трилиона долара, като основната част от загубите се дължи на земетресенията и сушите, а най-тежко страдат бедните страни. Глобалната стойност на загубите дължащи се на природни бедствия може да се утрои и да достигне 185 млрд. долара годишно, отбелязват с тревога експерти на ООН и Световната банка. Безспорен е фактът, че при наличие на такива значителни щети са необходими огромни усилия при ликвидиране на последствията от БС. На преден план в този комплекс от дейности изпъква оказването на медицинска помощ на пострадалите. В световен мащаб най-често за тази цел се използват определени схеми (системи). Използваната у нас система е известна като ЛЕО. Съществена роля в тази система играят наличните ЛЗ. По тази причина е наложително те да притежават съответната подготовка и оборудване и да поддържат постоянна готовност за оказване на медицинска помощ на пострадали при БС. Ето защо, въпросът за оценката на готовността на ЛЗ за действие при БС има решаващо значение за ефективното ликвидиране на последствията от тях. Именно на този проблем е посветен настоящият дисертационен труд. 1. Литературен обзор Оценката на риска е процес, който обединява множество научни методи, модели и информация с цел определяне на възможните нежелани въздействия от природни бедствия и антропогенни катастрофи върху човешкото здраве и околната среда. Оценката на риска включва определяне на потенциалната опасност, характеризирането й, оценка на степента на излагане на риск и характеризиране на риска. Най-общо оценката на риска може да бъде разделена на две фази: в първата се определят възможните нежелани последствия, а във втората – вероятността и последствията от проявата им. 1.1. Оценка на риска от природни бедствия в град София Оценка на риска от природни бедствия в РБ, респ. в София-град, е направена въз основа на данни отразяващи човешките и икономическите загуби от бедствия между 1980 и 2009 г. в годишния доклад на ООН и Световната банка за 2009 г. Този рисков профил е анализ на смъртността и икономическия риск от загуби от природни бедствия в страната. Данните в табл. 1 показват мястото на което се нарежда нашата страна по броя на засегнатите от бедствия в световен мащаб. Анализът на представените в доклад на ООН и Световната банка за 2009 г. данни също така показва, че РБ е: страна със сравнително ниска степен на риск; средногодишно най-висока е вероятността от наводнения, следвани от екстремни температури, бури и земетресения; най-значителен е броят засегнати (пострадали) от наводнения, следван от тези при бури и земетресения; а най-много са загиналите при наводнения. Що се отнася до понесените икономически загуби, отново на преден план изпъкват тези от наводнения.
Таблица 1. Място в света на РБ по брой засегната популация при БС
1.1.1. Анализ на риска от наводнения в град София Оценката на данни те от обзора на литературата водят до заключението, че значителни наводнения на територията на София могат да настъпят при излизане на реките от коритата им, скъсване на диги, преливане, частично или пълно разрушаване на стените на язовирите, хвостохранилищата и сгуроотвала, при което най-застрашени ще бъдат районите „Панчарево”, „Искър”, „Подуяне”, „Кремиковци”, „Надежда”, „Сердика”, „Нови Искър”, „Младост” и „Слатина” ). Времето за пристигане на водите до застрашените райони е от 15 до 360 минути, което силно ограничава времето за провеждане на мероприятията по защита на населението, животните, материалните и културни ценности. 1.1.2. Анализ на риска от земетресения в град София Максималният очакван магнитуд за земетресение в Софийската сеизмична зона, където попада София-град, е до 7,0 по Рихтер. В този смисъл София и нейните околности не са сред най-опасните в сеизмично отношение части на страната, каквито са сеизмичните зони Шабла и Струма с максимален магнитуд до 8,0 по Рихтер и Маришката зона - с максимален магнитуд до 7,5 по Рихтер. Въпреки това, сеизмичната активност на Софийската зона представлява значителен интерес поради голямата концентрация на промишлени и граждански обекти и високата плътност на населението в нея. Направеният анализ показва, че София-град е високо рискова земетръсна зона и разрушенията и съответно човешките загуби могат да бъдат значителни (Фиг. 4). 
Фигура 4. Земетресение в София - 6,5 по Рихтер (18.09.1858 г.) 1.2. Оценка на риска от крупни химически аварии (КХА) и пожари в град София 1.2.1. Анализ на риска от химически аварии Европейското географско дружество оценява степента на риска от КХА в Европа въз основа на концентрацията на химически заводи по райони (брой на химическите заводи за кв. км) (фиг. 5). Забележимо е, че РБ като цяло се характеризира с ниска и много ниска концентрация на химически заводи. В София-град обаче, (зоната е обозначена с триъгълник) тя е не само най-високата за страната, но и за Балканския полуостров и е сравнима с тази на най-високо индустриализираните райони в Западна Европа (виолетово оцветените райони). Взимайки предвид социално-икономическите условия в страната, това прави района особено уязвим при КХА. Това е едно от наблюденията, което ни насочи към настоящото проучване. Столична община се отличава с висока степен на индустриализация (фиг. 5). Характерът на икономическите обекти и функционирането на предприятия от различни отрасли на икономиката на територията на Столична община създават потенциални предпоставки за възникване на различни по мащаби и последствия аварии и катастрофи.
Фигура 5. Опасност от КПА в Европа и РБ От разгледаните от нас данни, както и от други източници публикувани в литературата, може да се направи извода, че повечето от големите промишлени предприятия с потенциални предпоставки за възникване на различни по мащаби и последствия от КХА са съсредоточени основно в следните райони: Северна промишлена зона, Източна промишлена зона, Югозападна промишлена и Югоизточна промишлена зона. 1.2.2. Анализ на риска от пожари в град София Средногодишният брой на пожарите и произшествия на 1000 души за 5 годишен период в град София е около средната за страната. Броят на пожарите със загуби обаче, само за 2008 г., е най-висок в София град – 1 362, следван от Пловдивската община - 915 и община Бургас – 701. Тази тенденция се запазва и в следващите години. Взимайки предвид особеностите на поразяващите фактори при пожари, както и концентрацията на населението, плътността на постройките и промишлените обекти в град София, които са най-високи в страната, а също така съществуващите предпоставки за по-голяма концентрация на населението в обществени (театри, кина, офиси и др.) и жилищни сгради, може да се направи извода, че София е една от най-рисковите пожароопасни зони в страната. 1.3. Място и роля на лечебните заведения при оказване на медицинска помощ при БС От направения анализ в литературния обзор е видно, че във възприетата у нас система за ЛЕО при БС, решаваща роля и място заемат ЛЗ за болнична помощ. Съществен момент е, че в нея се включват всички ЛЗ за болнична помощ, независимо от техния вид и форма на собственост. От друга страна е видна, че най-пълно отговарят на тези изисквания и потребности МБАЛ поради многопрофилната им структура. Оценката на рисковите фактори на територията на съответното ЛЗ е базата на която се извършва прогнозиране на медицинските последствия, изясняване начините за борба с тях, вземане на необходимите превантивни мерки за ограничаване на медицинските последици, организиране на спешни медицински мероприятия и ликвидиране на последиците от възникналите бедствени ситуации. 1.3.1. МБАЛ на територията на град София На територията на София-град са разкрити и функционират повече от 40 ЛЗ за болнична помощ. Като ЛЗ за болнична помощ на територията на отделните райони на София-град, имащи най-съществено място и роля в ЛЕО при БС, ние приемаме следните: Район Триадица МБАЛ - София, ВМА; УМБАЛ „Александровска”; УСБАЛССЗ „Св. Екатерина”; МБАЛ „Св. София”; МБАЛ „Св. Ив. Рилски”; Район Сердика НМТБ „Цар Борис III”; Втора МБАЛ; Пета МБАЛ; Район Красно Село МБАЛСМ „Пирогов”; Четвърта МБАЛ;
МБАЛ „Токуда”; УМБАЛ „Лозенец”;
МБАЛ „Доверие”; Район Младост МБАЛ „Св. Анна”; Район Оборище УМБАЛ „Царица Йоанна”; Район Средец Първа МБАЛ; Район Люлин МБАЛ Люлин От проучените данни относно ЛЗ за болнична помощ на територията на София-град, може да се направи извода, че в града има достатъчен брой ЛЗ, обаче съществува значителна дислокация по райони. По-голямата част от тях са концентрирани в район Триадица и район Сердика. В районите: „Младост“, „Овча Купел”, „Оборище”; „Средец”; и „Люлин”, оказването на медицинска помощ при БС ще бъде проблематично не само поради диспропорцията между броя на жителите и капацитета на ЛЗ, но също така и поради тяхната отдалеченост на някои от тях („Младост“, „Овча Купел” и „Люлин”) от централните градски райони. 1.4. Инструменти за оценка готовността на МБАЛ за медицинско осигуряване при БС В нашата и световна литература са публикувани многобройни проучвания анализиращи възможностите и готовността на ЛЗ за действия при БС. Много от тях посочват различни пропуски в организацията на тази дейност в зависимост от данните на техни проучвания. Повечето автори, обаче са на мнение, че създаването и прилагането на система за оценка на готовността на ЛЗ за действия при БС е от особено важно значение. В нашето проучване ние отделихме особено внимание и анализирахме инструментите за оценка готовността и възможностите за действие при БС възприети от някой водещи международни и наши организации. Акцентът поставихме най-вече по отношение на критериите за оценка в конкретни условия, като се постарахме да търсим форми и методи за тяхното адаптиране за тези в град София. Навсякъде по света се полагат усилия за намиране на ключови показатели, които да дават възможност за надеждни и валидни анализи на състоянието на готовност при БС Анализът има важна роля за да се преосмисли моделът за действие още преди настъпването на дадено събитие така, че да е възможно да се идентифицират силните страни и недостатъците и да може той съответно да бъде подобрен. Прегледът на съществуващите инструменти за оценка в областта на аварийната готовност показва, че много агенции и организации инвестират значими ресурси в усилията за развитието на такива инструменти. Единодушно е мнението, че за да отговаря на изискванията за включване в анализа, даден инструмент трябва да отговаря на следните условия: да се фокусира върху всички вероятни опасности, да акцентира върху готовността и възможностите за действие при БС и да обхваща множество измерими критерии.
Резултатите от многобройни проучвания на практически упражнения и реални действия при БС в Съединените щати и други страни показват предвидими грешки, повечето от които са свързани с присъщите ограничения на дадената здравната система и които продължават да пречат на ефективните действия в тези условия. Като такива се посочват:
Успоредно с проучването на американския опит, ние отделихме необходимото внимание и на този на други страни и организации, които имат богат, най-вече практически опит в тази насока. От направения анализ е видно, че в световната практика се правят много усилия в посока на анализиране на готовността и възможностите на ЛЗ за действия при БС, като при повечето от тях вниманието се фокусира върху измерими критерии (персонал и оборудване, планиране, практически упражнения и т.н.). Тези подходи са ефективни при оценка на капацитета за необходимите възможностите за действия при БС. Практиката обаче показва, че при условия на БС, дори ако тези критерии са покрити (изпълнени), може да не се постигне желания резултат. Като причина за това, почти всички автори единодушно сочат недостатъчно налични кадри в засегнатата зона или пък обстоятелството, че ЛЗ не могат успешно да използват наличния капацитет, както и някои други субективни и обективни обстоятелства. Като основен проблем на много от разгледаните инструменти, повечето автори изрично посочват, че те не определят елементите, които трябва да се оценяват. Също така, че липсва унифицирана методология за оценка на нивото на подготовката и готовността. Повечето инструменти дават възможност на ръководния персонал да определи областите, които са от значение за готовността за действия при БС, но не функционират като ефективен механизъм за оценка. 1.4.2. Инструменти използвани у нас В теорията и учебната практика в Р. България, като основен инструмент за оценка готовността на МБАЛ за действие при БС се приема разработените от ЛЗ планове за дейността им при възникване на. По оценка на повечето автори е задължително планът да се разработва в два основни варианта – единият е когато ЛЗ попада в зоната на поражение, а вторият – когато ЛЗ е извън нея. В плана разработен и предлаган от посочените автори се разглеждат следните основни въпроси: - мероприятия, които се провеждат в подготвителния период; - степен на подготвеност на личния състав; - сили и средства, които ЛЗ изпраща в огнището или съседни общини; - възможности за предварително осигуряване на материални средства (легла, храна, транспорт и др.) и медикаменти (антибиотици, обезболяващи, кръв и обемозаместващи разтвори, кислород, превързочни материали и др.) - възможности за разкриване на допълнителни легла и освобождаване на легла общо и по клиники/отделения, в зависимост от поразяващата нокса и др. Авторите подчертават, че при планирането на дейността по медицинското осигуряване трябва да се отдели внимание и на хигиенно-противоепидемичното осигуряване, защото при криза се създава сложна и тежка хигиенно-епидемиологична обстановка. Каталог: bin -> documents -> sub sub -> Доц д-р Божин Димитров Камаринчев, дмн, вма член на научното жури за защита на дисертационния труд, определен със заповед на Началника на вма №828 от 04. 06. 2015 sub -> До председателя на Научното жури определено със заповед на Началника на вма №828 от 04. 06. 2015 sub -> Военна епидемиология и хигиена sub -> В специализирани научни издания sub -> До председателя на научното жури, определено със заповед на началника на вма Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|
