Анализ на нормативната база в България

• 
  непрекъснатото увеличаване на броя и гъстотата на населението на града;
  
• 
  непрестанното нарастване на индустриализацията в града;
  
• 
  недостатъчно добре развита инфраструктура;
  
• 
  проблеми с поддръжката и възобновяването на някои промишлени обекти;
  
• 
  висока концентрация на промишлени и граждански обекти.
  

Отчитайки актуалността на проблема и базирайки се на направените в литературния обзор извод, си поставихме следната ЦЕЛ при разработването на дисертационния труд:

а) изследването се концентрира върху дейността на държавните лечебни заведения за болнична помощ;

б) изключени са частните лечебни заведения за болнична помощ, и другите видове лечебни заведения, предвид тяхното голямо разнообразие и все още недостатъчно пълно изясненото им място в дейността при БС.
За постигането на поставената цел и изпълнението на планираните задачи използвахме следния материал:

• 
  национални нормативни документи (закони, наредби, инструкции, справки и други);
  
• 
  публикации в нашия и световен специализиран печат;
  
• 
  дисертационни трудове и други материали свързани с темата;
  
• 
  плановете за медицинско осигуряване при БС на някои от най-големите ЛЗ в гр. София.
  

С помощта на логическия метод анализирахме и разкривахме причинно-следствените връзки между многообразието от фактори влияещи върху готовността на ЛЗ за действие приБС, като на тази база определяхме условията, основните принципи, критериите и методите, които имат приложимост и приоритет при разработване на плановете на ЛЗ.

• 
  Наблюдение, събиране и анализ на достъпната информацията.
  
• 
  Формулиране на хипотези и установяване на зависимости между компонентите на проблема по данни от наблюдението.
  

• 
  Постановка на задачите;
  
• 
  Построяване на модел;
  
• 
  Проверка на достоверността на модела;
  
• 
  Препоръки за използване на модела.
  

Основната цел на настоящото изследване е усъвършенстване на методите за управление и създаване на основа за информационна база, с оглед обосноваването на бързи и оптимални управленски решения на различни равнища. Навременните и адекватни реакции при възникване на кризисни ситуации изискват целенасочена подготовка – процес на планиране, координация, обучение и осигуряване. Първата стъпка към постигане на тази цел е проучването на реалното състояние на плановете и степента на готовност на всички структури, свързани с този процес. Особено важни за редица етапи от реакцията на възникнали БС са ЛЗ, на тях се разчита за онези бързи и правилни действия, които ще намалят вредните въздействия и ще минимизират последствията от всички неблагоприятни и вредни фактори. По тези причини, поставената конкретна цел на това изследване бе да се проучи готовността на ЛЗ в град София за такива действия, както и направени ли са съответните адекватни оценки за рисковете при евентуални ситуации след бедствия, аварии и катастрофи. Получаването на описание и обобщаващи характеристики за състоянието и развитието на обектите в тази конкретна област трябва да ни даде основа за анализи, необходими за управленски и оптимизационни действия.

Проучването показа, че нашата генерална съвкупност от ЛЗ в град София се състои от 40 болници (нашите статистически единици). Поради сравнително големият им брой, бе преценено, че проучването не може да бъде изчерпателно, т.е. да изследваме всички ЛЗ, като всяко от тях отговори на всички поставени въпроси. Съответно с това, проучването бе планирано като репрезeнтативно (или извадково) статистическо изучаване. За постигане на поставената конкретна цел, на първи етап бе определен обема и обхвата на необходимото извадково изследване, така че да се постигне необходимата гаранционна вероятност и да се минимизира допустимата грешка.
4.1.1. Формулировка на задачата.

Целта на статистическото изучаване по данните на представителна извадка е да се определят с добра точност важните параметри на цяла съвкупност от обекти, като при това получаваме и допълнителното предимство да разширим програмата на изследването, като наблюдаваме повече признаци и навлезем в по-голяма дълбочина на изучаваните явления.

Задачата за избор на обектите в проучването бе формулирана по следния начин:

Да се определи размерът на извадка, въз основа на която ще се оценят относителните дялове на ЛЗ в София, които отговарят по определен начин на въпросите в изработената анкета. Определена беше горна граница на максималната грешка ε = 0,33 при гаранционна вероятност P_w = 0,95, или за α = 0,05. Сравнително голямата стойност на ε се обяснява с това, че отговорите на въпросите в анкетата могат да имат само три стойности „Да”, „Не” или „Не е отбелязано” (означаващо без попълнен отговор). Това не са числови стойности (при които стандартно се изисква да имаме ε = 0,05), а оценки по номинална скала, по която измерваме неметрирани (качествени) признаци, това в нашия случай са отговори на въпроси. За всяко значение (отделен отговор на въпрос) ни интересува броят на единиците, попаднали в скалата, като отделните стойности са взаимно изключващи се.

Нямаме информация от други проучвания за размера на разсейването в цялата съвкупност, поради което определяме една консервативна оценка на относителния дял π. Тя се получава при допускането, че вероятностите за определен отговор на всеки от въпросите са равни (за отговор „Да” и за отговор „Не”), тоест приемаме че вероятностите са равни: p = q = 0,5. Използваме стандартизираното (нормирано) отклонение z , измерващо разликата между конкретните стойности на параметъра и съответната средна стойност. Вземаме неговата таблична стойност 1,96 за зададената гаранционна вероятност 0,95 , и за минималния брой на обектите в извадката получаваме:

n = z².π.(1 – π) / α² = z².p.(1 – p) / α² = 1,96².0,5.0,5 / 0,33² = 3,8416 . 0,25 / 0,1089 = 8,8191

Този резултат показва, че избирайки извадка от 9 обекта от нашата съвкупност, ние ще постигнем максимална грешка под 1/3 (33%), при гаранционна вероятност 0,95 за оценките на цялата съвкупност от ЛЗ в град София. Нашата генерална съвкупност не е с голям размер и относителният дял на извадката ни ще бъде: n / N = 0,225 или 22.5%. При тези условия, множителят за крайност се изчислява по основната формула за отношението на стандартните отклонения на цялата съвкупност и на избраната извадка:

Трябва задължително да използваме този множител, тъй като отношението (или делът на извадката) ни n / N = 0,225 е значително по-голямо от критичната стойност 0,05.

Тогава извадковото стандартно отклонение σ_s ще бъде доста по-малко от стандартното отклонение в цялата съвкупност σ и можем да намерим тяхното отношение така:

σ_s = σ . k / √ n = σ . 1,02532 / 3 = σ . 0.34177

Виждаме, че при така избрания размер на нашата извадка, стандартното отклонение на извадковото разпределение (нарича се средна стандартна или стохастична грешка) ще бъде над 3 пъти по-малко от отклонението σ в генералната съвкупност. Малката стохастична грешка ще означава, че извадковите средни ще са по-близки до центъра на извадковото разпределение, т.е. по-близки и до средните на цялата съвкупност.

Нашият избор трябваше да бъде колкото е възможно по-близък по параметри до генералната ни съвкупност, т.е да получим коректно представяне на всички обекти, близко до представителна извадка. Затова, за целите на проучването, ЛЗ бяха разделени в 4 основни групи по техния тип и дейност (табл. 2).

Типове лечебни заведения.

КОД	ТИП	ОПИСАНИЕ НА ТИПА
1	УМБАЛ	Университетски многопрофилни болници за активно лечение
2	УСБАЛ	Университетски специализирани болници за активно лечение
3	МБАЛ	Многопрофилни болници за активно лечение
4	СБАЛ	Специализирани болници за активно лечение

За допълване съвкупността от ЛЗ, бе добавена една структура, която не е болница в истинския смисъл – Ректората на МУ-София. Преценихме, че за по-пълно проучване и по-точна оценка на готовността и възможностите на ЛЗ в София за действие при БС, това добавяне ще бъде полезно. Включването на тази структура в извадката, не нарушава представителността на изследването, тъй като принципът за възпроизвеждане на съвкупността в максимална степен е спазен.

За да се намалят или елиминират, доколкото е възможно, субективните и обективните грешки в проучването, изборът на конкретни ЛЗ за извадката бе подчинен на няколко изисквания. На първо място, трябваше да бъдат включени по-големи болници, предимно университетски. По тази причина от групата „УМБАЛ” бяха избрани четири от най-големите (общо 44,4 % от извадката). За втората по значимост група – „МБАЛ”, бяха избрани три градски болници (или 33.3% от извадката). От другите две групи трябваше да се избере по едно ЛЗ – едно от групата „УСБАЛ” и едно от групата „СБАЛ”. Окончателният списък на определените за извадката ЛЗ е показан в табл. 3.

По такъв начин, изборът на проучваните ЛЗ представлява случайна извадка, при която са включени МБАЛ, УМБАЛ и СБАЛ в територията на София-град.

Избрани за проучването лечебни заведения.

Код	Група (тип)	Наименование на лечебното заведение
3	1	УМБАЛ "Александровска"
6	1	УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" (спешна медицина)
7	1	МБАЛ – София към ВМА
8	2	СБАЛ по ортопедия и травматология "Проф. Бойчо Бойчев"
16	3	Първа МБАЛ
17	3	Втора МБАЛ
19	3	Пета МБАЛ
36	4	СБАЛ по инфекциозни и паразитни болести "Проф. Иван Киров"
41	1	Ректорат на МА, Медицински университет – София

По този начин, след определяне на списъка от въпроси, на които трябва да отговарят тези избрани лечебни заведения, проучването можеше да бъде проведено. Като основен тип, то беше определено като еднократно, специално организирано, за анализ и оценка на текущото състояние на готовността и възможностите на ЛЗ в София за реакция при БС.

Въпреки, че изследването е определено като еднократно, трябва да отбележим, че едно периодично повтаряне на това проучване по същата, или в известна степен изменена и усъвършенствана програма, би било изключително полезно. Това би дало възможност да се проследят промените, развитието и динамиката на подготовката на ЛЗ.
4.1.3 Въпроси в анкетата.

Бе решено за избраните ЛЗ да бъдат попълвани стандартни анкети с отговори на определен набор от въпроси, които подбрахме на база на определените от литературния обзор критерии. В изследването бяха включени 18 въпроса, които са групирани по своята степен на важност в темите, изброени в табл. 4.

Теми на групите въпроси

ГРУПА	НАИМЕНОВАНИЕ НА ГРУПАТА
1	Планиране и управление
2	Координация и комуникации
3	Специализирани дейности
4	Обучение и осигуряване

С цел да се избягват грешки при попълването на анкетите, породени от неразбиране или неспазване на инструкциите, стремежът беше въпросите да са формулирани кратко и ясно, предполагащи точен отговор. По този начин до голяма степен беше намалена възможността за допускане на систематични грешки, което би причинило натупване на единиците при някои въпроси и би изместило резултатите в определена посока.

От множеството формулирани въпроси, на базата на литературния обзор и анализа на инструментите, посочени в проучването за оценка за готовността на ЛЗ при БС, избрахме тези, за които бе преценено, че отговарят на посочените условия и и ще осигурят възможно най-пълна обективна информация за готовността на ЛЗ (табл. 5).
Таблица 5.

Включени в анкетата въпроси по групи.