Фигура 12. Относителни разпределяния на отговорите в група 4. 5. ОБСЪЖДАНЕ

• 
  Комуникационни системи базирани на инфрачервена светлина.
  

• 
  Комуникационни системи базирани на микровълни
  

• 
  Спътникови системи
  

Значителен брой публикации в литературата показват, че въпреки значимостта на проблема, много болници и здравно ангажирани ведомства пропускат да включат специфичната уязвимост на тези групи в своите ръководства за ЛЕО при БС. Нашето проучване безспорно показва подобна трактовка на проблема и у нас. По наше мнение, насочването на вниманието към проблемите засягащи грижата за пациенти с хронични заболявания и деца в условията на БС допринася за значителното подобрение на качеството, достъпа и ефективността на грижите за тази групи от населението в условията на БС.

За реализация на защитата на населението в РБ е изградена ЕСС, която включва в състава си ГДПБЗН, центровете за спешна медицинска помощ, отделни формирования от полицията и армията (при определени ситуации) и др.

В ЗЗБ се изброяват дейностите на ЕСС по защита на населението. Една от основните дейности е тази по оказване на психологична помощ на пострадалите и на спасителните екипи.
5.5 Обучение на медицинските кадри за действия при БС
Особеностите на медицинската дейност при БС изисква специфично обучение и придобиване на умения, различни от ежедневната практика. Натрупаният световен опит отчетливо показва, че липсата или недостатъчното обучение на медицинските кадри за работа при екстремални условия е сериозен проблем за ефективно ЛЕО на пострадалите лица.

Най-общо, цикълът на обучение е съобразен със степента на образование на обучаващите се и съдържа въпроси от четири основни направления, а именно:

• 
  Оказване на медицинска помощ при бедствена ситуация;
  
• 
  Обществено здравеопазване;
  
• 
  Управление на медицинското осигуряване при БС;
  
• 
  Поразяващи фактори на природните и антропогенните катастрофи.
  

• 
  Обучение на персонала за специалната обработка на пострадалите;
  
• 
  ЛЕО на пострадалите с хронични заболявания;
  
• 
  ЛЕО на педиатричната популация;
  
• 
  Психологично осигуряване при възникване на БС;
  
• 
  Теоретично и практическо обучение на медицинските кадри за действия при БС;
  
• 
  Система за комуникация и алтернативна система при БС;
  
• 
  Определяне ролята на всички медицинските кадри притежаващи умения, и специализирани компетенции (фармацевтите и др.) за ЛЕО при БС.
  

Въз основа на направения литературен обзор, проведеното проучване и обсъдените резултати, ние смятаме, че могат да се направят следните общи изводи:

• 
  непрекъснатото увеличаване на броя и гъстотата на населението;
  
• 
  високата и непрестанно нарастваща индустриализация в града;
  
• 
  недостатъчно добре развитата инфраструктура;
  
• 
  наличието на проблеми с поддръжката и възобновяването на някои промишлени обекти;
  
• 
  висока концентрация на промишлени и административни обекти.
  

• 
  наводнения;
  
• 
  земетресения;
  
• 
  промишлени аварии.
  

• 
  Комуникациите;
  
• 
  Болничната сигурност в условия на БС;
  
• 
  Процедурите за деконтаминация и дегазация;
  
• 
  Оборудването и обучението на болничния персонал;
  
• 
  Липсата на практически упражнения.
  

• 
  В гр. 1 – „Планиране и управление”, дейностите при политравматизъм и масово постъпване на пострадали;
  
• 
  В гр. 2 – „Координация и комуникация”, планирането на алтернативни системи за комуникация;
  
• 
  В гр. 3 – „Специализирани дейности”, дейностите по химическата защита и психологичното осигуряване;
  
• 
  В гр.4 – „Обучение и осигуряване”, планиране на обучението и финансовото осигуряване.
  

• 
  Липсата на пункт за специална обработка;
  
• 
  Планиране на психологическото осигуряване;
  
• 
  Планиране на педиатрично осигуряване и на пациенти с хронични заболявания;
  
• 
  Периодични програми за обучение на персонала и провеждането на практически упражнения за действия при БС през последните 3 години.
  

I. „Планиране и управление”: Извършване на периодична оценка (през 5 години) на риска от БС в района на МБАЛ. Планиране организацията и структурата на органите за управление при БС (кой каква длъжност заема, каква отговорност има и какви са преките му задължения). Разработване на писмен план за действие при БС за съответното ЛЗ. В плана да се отрязват дейностите за действие при политравматизъм и масови жертви. Анализиране на възможностите за увеличаване на легловата база на съответното ЛЗ и запасите от кръв, плазма и животоспасяващи медикаменти.

II. „Координация и комуникации”: Създаване на система за реда и начина на оповестяване при БС. Създаване на система за алтернативна комуникация. Организация и координация на сътрудничество с други лечебни заведения, агенции и ведомства.

III. „Специализирани дейности”: Изграждане на пункт за специална обработка (вкл. сортировъчен пост, отделение за деконтаминация, деконтаминационна техника и обучение на медицинския персонал за тези дейности). Дефиниране на дейностите по химическа защита. Дефиниране на дейностите по биологична защита. Дефиниране на дейностите по радиационна защита. Планиране на психологичното осигуряване. Планиране на педиатрично осигуряване. Планиране на медицинското осигуряване на пациенти с хронични заболявания (на хемодиализа, диабет и др.).

IV. „Обучение и осигуряване”: Планът за действие при БС да бъде осигурен финансово и материално, отразено със съответни разчети и документи. Да бъдат разработени програми за периодично обучение на персонала за действия при БС, които да се обновяват през три години. Да бъдат разработени програми за практически упражнения на персонала, които да се обновяват ежегодно.

Водещо при всички тях е, че причиняват пряко и косвено многобройни човешки жертви, които се нуждаят от медицински грижи, обществено осигуряване и психологическа помощ. Изпълнението на тази задача изисква създаване и поддържане в готовност за действие на медицинските сили и средства, притежаващи необходимите способности.

Проблемите, с които се сблъскват българските медицински работници при подготовката и участието им в оказването на медицинска помощ в условията на БС, налагат някои промени целящи усъвършенстване и повишаване ефективността на тази дейност. В тази връзка, възниква необходимостта от оптимизиране на плановете за подготовка на ЛЗ за действие при БС. Именно на тези въпроси сме посветили настоящия труд.

Искрено се надяваме, че въз основа на формулираните от нас основни изводи от проведеното изследване и произтичащите от тях препоръки, ще може да се постигне реално оптимизиране на системата за подготовка на ЛЗ за действие при БС.

1. Извършен е за първи път у нас анализ на съвременните методи за оценка на готовността на ЛЗ за медицинско осигуряване при БС и е определен най-адекватния за приложение в практиката в РБ.

2. За първи път у нас обстойно е анализиран риска от специфични за София-град БС и са идентифицирани произтичащите от тях основни проблеми.

3. Разработени са и са предложени научно обосновани оптимизирани критерии, които да се използват при анализиране готовността на МБАЛ и други ЛЗ в София-град за действие при БС.

4. Разработен и предложен е оптимизиран модел за оценка на готовността за действие при БС на ЛЗ в София-град.

5. С помощта на специалист-програмист е създадена специализирана компютърна програма за въвеждане, обработка и обобщаване на резултати от проведени анкетни проучвания относно готовността на МБАЛ за действие при БС.

1. За първи път у нас е извършен анализ на готовността за действие при БС на част от най-големите ЛЗ в София-град.

1. 
   Канев, К,. Ст. Колев, К. Паскалев. Анализ на възможностите на медицинските сили и оценка на готовността в гр. София при БС. // Сборник доклади от симпозиум с международно участие „Традиции и съвременност в медицинската география и медицината на бедствените ситуации”, София, 25-26.10.2012. (под печат).
   

2. 
   Колев, Ст., К. Паскалев. Ролята на общо практикуващия лекар за действие при БС. // 17^-ти Конгрес на БВМК, Сборник резюмета, РР 177, Белград, Сърбия, 2012.
   

3. 
   Колев, Ст., Н. Чобанов. Здравеопазване в Украйна. // В: Кратка оценка на медицинската обстановка Украйна, С., ВМА, 2014, с. 100-116.
   

4. 
   Колев, Ст. и съавт. Учебник по медицина на бедствените ситуации – глава ІV. // София, 2013, (под печат).
   

5. 
   Kanev K., Kolev S., Paskalev K. Pharmacist’s Role in Disaster Management // 18 ^th Congress of Balkan Millitary Committee, 22 – 25 May 2013, Istambul, Turky; Abstract book, РР 170.
   

6. 
   Kanev K., Paskalev K., Chobanov N., Kolev S. Antidotes – the Role of the Pharmacy in Medical Response in Crisis. // Toxicological Problems. Military Publishing House, Sofia, 2014, p. 449-453.
   

7. 
   Kolev S. – Analysis of the preparedness of the hospital for active treatments in Sofia, Bulgariaq for public health emergency during disasters // 19 ^th Congress of Balkan Millitary Committee, 7-10 May 2014, Plovdiv, Bulgaria, Abstract book, PP-31 p 182.