В общински детски комплекс-варна монка Николова Директор на общински детски комплекс-Варна

В началото на ХХІ век, животът във всичките му измерения изисква даване простор на творческите личности, с нестандартно мислене и богато въображение, с добре развити умения да изследват, да съграждат, да се конкурират, да решават трудни проблеми чрез намирането на оптимални варианти за това. В този смисъл очакванията са насочени най-много към изявените и надарените личности, към „златните деца на обществото” както ги нарича с основание преди векове Платон.

Като директор, с десетгодишен стаж в Общински детски комплекс-Варна, съм свидетел на десетки нормативни документи и програми за интеграция на деца със специални образователни потребности /където се разбират само децата, които имат физически или психически увреждания/ и за деца в неравностойно социално положение, но като че ли темата за даровитите деца, които също са деца със специални образователни потребности, се изчерпва с осигуряване на минимални стипендии, чрез Мерките за закрила на даровитите деца. Но за да стигнат тези деца до спечелване на призови места от национални и международни конкурси, олимпиади, състезания, които да им донесат финансово стимулиране, някой трябва да е работил с тях.

В България все още съществуват извънучилищните педагогически учреждения за работа с талантливи и даровити деца в свободното им от учебни занятия време в областта на науката, изкуството и спорта. В годините те доказаха, че са единствената институция, която целенасочено работи за откриване на таланта на детето и има интердисциплинарен характер на обучение. Тези извънучилищни педагогически учреждения все повече се превръщат в социално-сигурна среда за общуване на децата и място за алтернативната им заетост в борбата срещу негативите на обществото ни, които все по драстично нарастват: агресия, насилие, наркомания, проституция, алкохолизъм…

В ОДК - Варна се обучават 2800 ученици в три направления „Наука”, „Изкуство” и „Спорт” .

С влизането в сила на новия закон за предучилищното и училищното образование, се предвижда тези институции да се преобразуват в Център за подкрепа на личностното развитие на интересите, способностите, компетентностите и изявата в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта. Това налага нов поглед към тези звена. Те трябва да се доразвият като центрове, които ще могат да диагностицират дарованието и таланта на детето в най-ранна възраст. Налага се да се увеличат индивидуалната работа с децата, за да се открият закодираните заложби и в същото време да се разработват не само авторски програми на учителите, свързани с учебния процес в извънучилищната форма, но и разработването на индивидуална програма за всяко дете. Тези центрове трябва да отговорят на новите предизвикателства и да предложат нова визия за развитие пред традиционните образователни модели и традиционните форми на общуване. Ясно и категорично фокуса трябва да падне върху развитието на личността на детето и ученика, с неговата автономност и свобода на избор, право на личен стремеж към преуспяване и благоденствие, принадлежност, участие и отговорност към множество общности и групи едновременно.

За да изработим новата си стратегия за понататъшно развитие и адаптиране на дейността си към новите реалности по мое предложение и решение на ПС на Общински детски комплекс, организирахме и проведедохме научно-практически семинар на тема „Предимства, проблеми и предизвикателства в работата с талантливите и даровитите деца в ОДК” с научен ръководител проф. Петър Балкански, дп.

Учителите от ОДК предварително работиха по Методични обединения, като проведоха анкета сред учениците си и техните родители, с цел да си отговорим на въпросите как даровитите деца се чувстват сред своите съученици, дали точно тези изявили се в дадена сфера на изкуството деца, са най-популярни сред връстниците си и защо отделят от своето свободно време за да посещават школите, клубовете и спортните занимания в ОДК . Интервюираха се деца от различни школи с въпросите: „Какво получавате в ОДК?”, „Какво не ви достига в ОДК?”, „Как се отнасят съучениците Ви към вашите успехи?”, „Ти лидер ли си във вашия клас? Кои и какви са лидерите в класа?”. „Знаят ли съучениците ти за дарбата ти да твориш? Уважават ли я? Уютно ли ти е в класа?”, „Как се чувства твоето творческо „Аз” в клуба/школата в ОДК”.

Резултатите ни послужиха при разработването и писането на докладите. Работата по групи даде възможност да се обменят мнения по направления, да се изслушат различни казуси, които имат учителите за решаване или са решили, проучихме научна литература в тази област.

Колегите се обединиха в няколко доклада: ”Формиране на личности и активни граждани в школите от методично обединение „Наука”;” Взаимодействието между извънучилищните педагогически учреждения и неправителствените организации в процеса на социализация на детската личност” ; „Даровитите деца – грижа и отговорност на педагозите от методично обединение „Музика” при ОДК – Варна”; „Проблеми и отговорности при работата с деца от „новото” поколение”; „С обич и отговорност за децата”; Спортът, спортистът и извънучилищната работа- проблеми и предизвикателства”; „Детето и театърът”.

На семинара бяха поканени представители на академичната общност, на местната власт, директори на училища, учители, които се занимават с извънкласна дейност, родители, психолози, читалищни секретари, НПО, хора от различни сфери, които имат отношение и пряко работят с такива деца и могат да откроят проблемите, предимствата и предизвикателствата в обучението и личностното развитие на децата-таланти.

След семинара направих задълбочен анализ на всички доклади, анкетното проучване сред учениците, мненията изложени от родители и присъстващите на семинара от различни области на обществения живот.

Запознах се с изследване на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в XXXIX-то Народно събрание, което показва, че в актовете на Европейския съюз проблемът за закрилата и образованието на даровитите деца има сравнително оскъдна правна уредба. Директива 1248 за образованието на даровитите деца от 1994 г. указва на държавите-членки общите насоки за вътрешно-правно регламентиране на съществените въпроси, отнасящи се до децата с дарование и специални им нужди. Директивата има препоръчителен характер. Тя указва целите - какво трябва да бъде постигнато и предоставя свобода на държавите-членки сами да определят начините и средствата за постигането им. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/ прогласява правото на образование за основно човешко право, а Директивата указва необходимостта от приемането на специални разпоредби за даровити деца в областта на образователната система и образователната политика. Дадени са общите критерии, на които трябва да отговаря определението на понятието "даровитост". Всяка държава разполага със свободата да приеме във вътрешното си законодателство легална дефиниция на понятието, която да отговаря на следните критерии: разбираемост; достъпност; оперативност, като проблемът за особените дарби се разглежда преди всичко в светлината на менталната надареност. 
Изрично е подчертано, че образователната система в повечето държави е насочена изключително към задоволяване на образователните нужди на мнозинството от деца, осигурявайки най-подходящото за тях образование. Затова Директивата препоръчва изработването и прилагането на специална образователна програма, която да задоволи образователните нужди на даровитите деца. Чрез избор на най-подходящото за тях образование, ще им бъде предоставена възможност да развият напълно своите способности, за да бъдат полезни както на себе, така и на обществото като цяло. За предпочитане е разпоредбите за даровитите деца в дадена област да бъдат съобразени с обикновената училищна програма. Същевременно гъвкави учебни програми и обогатяването им с допълнителните занятия дават повече възможности за избор и поощряват развитието на всички деца, а не само на даровитите. Освен това те дават възможност за идентифициране и задоволяване на специалните образователни нужди на възможно най-ранен етап. Указва се в програмите за подготовка на учители да се включат стратегии за разпознаване на даровитите деца с изключителни способности или специални таланти.

Проф. Балкански – разделя капацитета на децата в четири групи, като приема ,че най-висшата форма на развитие и най-малка по обем, е тази на талантливите и даровитите деца и точно те трябва да бъде обект на извънучилищните звена. А масовото училище, което работи с основния контингент ученици, да бъде приемник на идеите и практиката, които се инициират от тези „методически инкубатори” на творчество и идеи, както ги нарича той.

• 
  Даровитите деца имат природна даденост, талантливите деца имат заложби и всички те имат вътрешна необходимост за изява на възможностите си;
  
• 
  Детето с помощта на родителите си само прави своя избор в каква област да се занимава, според собственото си и това на родителите усещане за проява на талант. По големите ученици сами правят този избор.;
  
• 
  Проявяват постоянство при поставяне на целта и засилено любопитство в определена област;
  
• 
  Тези деца се отличават с повишена работоспособност и изявено трудолюбие;
  
• 
  Усвояват много бързо материала, който се преподава още по време на занятието, поради наличието на интерес;
  
• 
  Авторските програми на учителите при осъществяване на учебно-възпитателния процес, са разработени според възможностите и интересите на децата;
  
• 
  Обикновено тези деца проявяват по-високи способности не само в една определена област, а в по-широк кръг дейности и затова участват и в няколко форми. Обикновено детето, което свири, то има и певчески талант или артистични качества;
  
• 
  Характерно за даровитите деца е и това, че имат стремеж да постигнат високо качество на това, което имат да вършат. Ако не са сигурни, че могат да постигнат това, те са склонни да се откажат временно от поставената задача, докато се почувстват готови за това;
  
• 
  Даровитите деца проявяват интерес да общуват предимно с по-възрастните от тях, понеже това задоволява по-пълно интересите им. При контакт с по-малките или връстниците те заемат роля на инициатори, организатори, водачи. В школите на ОДК участват деца на различна възраст, където се наблюдава обгрижване на малките, от страна на големите ученици и обратно малките искат да подражават на големите;
  
• 
  Имат изострено чувство към проблемите на живота, смъртта, битието, безкрайното, доброто, лошото, отношението между себе си и хората;
  
• 
  Неформалното общуване, дава възможност за себеизразяване и усещане за принадлежност към групата;
  
• 
  Работи се с деца от различни училища, на различна възраст, но с общи интереси, което ги кара да се възприемат като една общност;
  
• 
  Провеждането на заниманията в нестандартна, различна от училищната среда обстановка, формира ново поведение, основаващо се на взаимното уважение и зачитането правата на всички участници;
  
• 
  Обществено значимата цел и перспективата пред колектива, се възприемат от ученика, като лично значими;
  
• 
  Дискусията, интерактивните методи на обучение, взаимодействието между членовете на групата, диалогът по актуални младежи проблеми, карат ученика да се чувства, като част от процесите и промените, които настъпват в обществото;
  
• 
  Усвояват се ценности, предполагащи себеуважение и толерантност към другите.
  
• 
  Турнетата на съставите в страната и чужбина, за участия в конкурси и фестивали, дават възможност децата да живеят заедно, да проявяват своя характер и същевременно да го променят, ако той не се възприема от групата;
  
• 
  Притежават умения да застават пред разнородна аудитория, да са съпричастни към различни обществени каузи, да изграждат умения за контакт с публиката, сценично присъствие, самочувствие и рутина;
  
• 
  Участията им в национални и международни сцени, конкурси и фестивали изграждат в тях високи критерии и професионални умения, разширяват кръгозора им, добиват възможности за анализ и корекции с цел усъвършенстване;
  
• 
  Съвместна работа между отделните школи –общи концерти, продукции и проекти, което не само създава усещането за общност на децата в ОДК, но и изгражда в тях знания за другите видове изкуства.
  
• 
  Голяма роля за ефективността на работата с талантливите деца в Детския комплекс и тяхната по нататъшна реализация има личността на учителя. Личност с висока теоретична и професионална подготовка, социално активна, отличаваща се със съвременен стил на научно-педагогическо мислене, емоционално отзивчива, с висока нравственост.
  
• 
  Родителите са основен партньор на учителя при реализирането на творческите му проекти, както с школата като цяло, така и при индивидуалната работа с детето.
  
• 
  У децата, които се обучават в школите на ОДК се наблюдават всички видове интелигентност, които дефинира професорът по психология Хауърд Гарднър и който разработва "теорията за мултиинтелигентността"
  

• 
  Езикова интелигентност тя се свързва с особено висока способност за изразяване на мисли. Този вид даровитост е особено силно развита при поети, автори, оратори. Тези деца имат широк речник и осъзнават нуждата от думи за означаване на специфични нюанси при изясняването на дадено явление; Притежават живо въображение. Имат чувство за хумор и склонност към необичаен начин за изразяване. Още преди да могат да четат те проявяват настойчиви желания да им се чете, а след усвояване на четенето се увличат в самостойно четене, като често избират книги, които не са за тяхната възраст.
  

Тя се наблюдава при децата от литературния клуб, от театралните формации, от школите по гражданско образование, от школите по изучаване на православни ценности и традиции;

• 
  Музикална интелигентност - изисква добре развита способност да се мисли музикално, да се разпознават ритми. Тя се среща при децата от вокалните групи, детския хор, детската опера, школата по пиано ;
  
• 
  Логико-математическа интелигентност - логическо мислене и следване на причинно-следствената връзка между нещата. Типично при този вид даровитост е също така умението да се борави с числа, количества и операции. Тези деца виждат логическите връзки между изследваните обекти, притежава подчертана способност към абстракция, обобщение, организация на материала. Тя се забелязва при учениците от компютърната школа, школата по конструиране, по зоология и препариране, като при момчетата този факт се свързва с даровитост;
  
• 
  Пространствена интелигентност - способност нещата да се възприемат визуално и пространствено, притежават живо въображение; Те проявяват по-изострена наблюдателност, като не пропускат да отбележат и най-малките промени в околната среда. Този вид интелигентност се наблюдава при децата от школата по приложни изкуства, конструиране, препариране, корабомоделизъм, приложна информатика;
  
• 
  Демонстрация на особени физически способности - подобна даровитост се наблюдава при спортисти, танцьори. При нас това са децата от спортните школи - футбол, баскетбол, хандбал, спортна гимнастика, хореографските и балетните школи;
  
• 
  Екзистенциална интелигентност - способност да се изследват съществени въпроси, свързани с живота, да се търсят отговори на фундаментални въпроси. Тези деца са с изключителна инициатива и способност за продължителна работа. Този вид даровитост се среща при децата от школите по религия, по гражданско образование-Детски парламент, школа „Европейски мост” ;
  
• 
  Природна интелигентност - наблюдение, разпознаване на природата и нейните феномени се наблюдава у децата от школата по изобразително изкуство, зоология и препариране, религия; В тясна връзка с наблюдателността се проявява и изострена любознателност, която се изразява преди всичко със стремежа на децата да поставят най-разнообразни въпроси за всичко, което става около тях, за всичко, което чуват да се споменава от възрастните или от средствата за масова комуникация.
  
• 
  Телесно-кинетична интелигентност - психомоторна способност се наблюдава у децата от школата по акробатика и скокове на батут;
  

• 
  Родителите не забелязват способностите на децата си. Много високоинтелигентни деца, поради небрежността на своето семейство остават "неразпознати";
  
• 
  Даровитите деца проявяват особености в поведението си – хиперактивност, склонност към спорове с учители и ученици, понякога прекалено бурно и по този начин отблъскват и дистанцират другите от себе си;
  
• 
  Проявяват съпротива по отношение на авторитети, склонност към самостоятелна работа и желание да се види ефектът от тази самостоятелност;
  
• 
  Притежават необикновена самокритичност за възрастта си и неудволетвореност от постигнатото;
  
• 
  Отказ от учене в училище, за сметка на участията си в извънучилищни форми;
  
• 
  Социална отчужденост;
  
• 
  Психоматични оплаквания - главоболие, коремни болки..;
  
• 
  Депресивни състояния;
  
• 
  В училище, поради огромното натоварване, често не забелязват уменията на тези деца. Не обръщат внимание на тяхната наблюдателност, памет, рефлективност…. и няма възможност за индивидуална работа;
  
• 
  Даровитите деца често потискат креативността си или я жертват, за да не изглеждат по различни от другите. Това може да доведе до неуспеваемост в училище, апатия, примиренчество и противоречия в детското общество;
  
• 
  Често такива деца, фантазират, идентифицират се с героите на сцената и могат да съпреживеят живота на героите и това до доведе до емоционални състояния на плач, мъка, разочарование;
  
• 
  Много често повечето такива деца са чувствителни и затворени в себе си. Това им пречи да се включват в колективната работа. А екипността е в основата на успеха;
  
• 
  Голямата чувствителност може да доведе до тежко изживяване на своите неуспехи. Затова е необходимо да си поставят по-реални цели, защото в противен случай може да настъпи т.нар. парализиран перфекционизъм, оказващ отрицателно влияние върху стремежите на детето и училищната му успеваемост; склонност към съревнование - изпитват непреодолима потребност от превъзходство (състезания, олимпиади) и още много други. Перфекционизмът понякога оказва отрицателно влияние върху стремежа на детето и юношата. Желанието му за успеваемост го прави раздразнително и затворено в своя свят. Не изпитва нужда от други деца до себе си. Преобладава стремежът за превъзходството над другите, а не потребността да общува с останалите;
  
• 
  Прекалено преждевременното и едностранното насочване на детето, в една определена област на човешкото развитие също е неправилно;
  
• 
  Не се познава много добре проблемът за ранимостта на надарените деца с оглед на психичното им здраве, защото то е основна предпоставка за максимална самоизява;
  
• 
  Погрешно разбиране от страна на родителите, че децата им трябва да посещават определена школа според техните разбирания, с цел детето им да бъде ангажирано, без да отчитат неговото желание и талант;
  
• 
  Надарените деца са със силно развити интелектуални способности в областта на абстрактното мислене. В часовете по информационни технологии се работи с остаряла техника. Няма средства за обновяването й. А науката непрекъснато върви напред и изпреварва нашите технически възможности.
  
• 
  В училищата не се работи целенасочено с надарените деца, защото обучението е ориентирано към „средния” тип ученик. Тези деца, остават извън обсега на учителя и са поставени в ситуация на задържащо обучение, но и не ги насочват към специализирани институции, каквато е ОДК.
  

• 
  Необикновеното въображение, инициативата и оригиналността у даровитите деца ни заставя да свързваме художественото и педагогическото начало в единен процес.Умеем ли го това?;
  
• 
  Преходният период за детето/оформянето на неговото съзнание, способността му да управлява своя вътрешен свят/, е най-отговорната и най-трудната възраст в живота на човека. Можем ли да поемем отговорността за неговото художествено възпитание и израстване?
  
• 
  В нашето съвременно общество се усеща кислороден глад за човечност. Понякога у децата липсват критерии за красиво и безобразно, за възвишено и низко, за добро и зло. Наша задача е да възпитаваме бъдещия духовно извисен човек;
  
• 
  Голямата чувствителност на даровитите деца може да доведе до тежко изживяване на неуспехите. Трябва да внимаваме с тях!
  
• 
  Има сериозна разлика в качеството на обучение в школите на ОДК и в училищата в полза на извънучилищната работа с децата;
  
• 
  Учителят в училище поставя на първо място образователните цели и задачи на урока, каквито са изискванията и не успява да обърне сериозно внимание на децата
  
• 
  Работата с децата изправя учителя по ИТ пред редица предизвикателства. Той трябва да е на ниво, отговарящо на потребностите на обучаемите. Трябва да намира начин да ги мотивира да дадат максималното от себе си при изпълнение на заданието. Скучните задачи остават неразрешени. В ерата на интернет откриването на информация не е проблем. Проблем е преработването, смилането и осмислянето й, което се отнася не само за информатиците, но и за всички педагози;
  
• 
  Най-голямото предизвикателство в школата по приложна информатика е работата с деца със СОП и деца в неравностойно социално положение. Предизвикателство е за учителя да се подготвя за срещата с тези деца. Предизвикателство е за учителя непрекъснато да търси нови средства и подходи в работата си.
  
• 
  Родителите трябва да бъдат поддръжници, а не треньори на децата от спортните школи. Тяхната роля в отношенията родител – треньор – състезател е като подкрепа с главно П. Те трябва да са най-големият фен на децата си.
  
• 
  Преподавателите и родителите поддържат тесни връзки по между си. Много от родителите свидетелстват, че за тях ние сме част от семейството им, което е признание за педагогическите и човешки умения на учителите за мотивиране и създаване на среда, в която цари доверие, подкрепа, разбирателство и общи цели. Благодарни сме на всички родители, които през годините не само са поверявали децата си на нас, за да развиваме техните заложби, но и са ни допускали до техния личен свят, за да изграждаме тези мостове по между си, които съдействат за успехите на талантливите деца;
  
• 
  Създаване на условия за съвместна работа на талантливите деца от различните школи в ОДК;
  
• 
  Талантливите деца в школите на ОДК имат възможност да се срещат с различни творци в областта на спорта, на науката, на изкуството, ръководители на популярни състави, личности и имена, които са образци за тях, хора от които се учат;
  
• 
  Родителите - неизменна част от този взаимно свързан триъгълник – дете-учител-родител. Защото успехите на тези талантливи деца биха били немислими без мълчаливата всеотдайност на техните семейства. Връзката на педагозите с тях е толкова естествено близка, щото спомага за установяването на един прекрасен микроклимат, в който да разцъфне талантът на детето;
  
• 
  Изграждането на позитивна представа за бъдещето е мощен стимул в творческия процес.
  
• 
  Центровете за подкрепа на личностното развитие на даровитите деца, с център детето;
  
• 
  Центровете за подкрепа на личностното развитие на даровити и талантливи деца, методични центрове за учителите от училищата, които работят в извънкласни форми.
  

„Има само две трайни неща, които можем да се надяваме да завещаем на децата си. Едното е корени, а другото – криле.” Ходинг Картър