В обувките на Москов

В обувките на Москов

Новият управител на Националната здравноосигурителна каса д-р Глинка Комитов, без да губи дори минутка, "влезе в обувките" на здравния министър д-р Петър Москов. По време на изслушването му от ресорната парламентарна комисия и Народното събрание той предложи мерки, които припокриват или допълват реформаторските намерения на Москов. В това няма нищо чудно. След като правителството предприе офанзивата за пълен контрол върху надзорния съвет на осигурителната институция, на практика в най-скоро време Москов ще е нещо като "шеф в сянка" на Комитов. "Новинката" е, че досегашният директор на столичната Втора градска болница настоява за въвеждане на диференцирано заплащане за болниците по клиничните пътеки. Разликите в оценката на пътеките няма да се калкулират спрямо вида на собственост на лечебниците, а ще зависят от комплекс фактори. Ща се отчитат разходите за дейност и допълнителните плащания на болниците, а надбавка ще получават тези, които имат висококвалифицирани кадри, последно поколение апаратура и нови сгради. Не е трудно да се предугади, че ако тази схема бъде приложена, облагодетелствани ще са модерните частни клиники, университетските болници, както и "прясно" обновените с европроекти по оперативната програма "Регионално развитие". А за общинските и някои областни, които и сега едвам оцеляват, ще настъпи краят на света.

Комитов призова здравните заведения да не се притесняват да приемат пациенти, тъй като касата щяла да заплати реално извършената от тях дейност. Уловката се крие във фразата - "стига тя да отговаря на определените от настоящата нормативна уредба изисквания". Това значи, че лечебниците ще си получат парите чак когато покажат папка с документи, дебела колкото “Война и мир”, за всеки пациент на легло. Ще се иска доказателство, че болният не може да бъде излекуван от джипито си, плюс направление за хоспитализация, документирана преценка за наличие на клинични и параклинични индикации за прием, извършени диагностични и терапевтични процедури по болнични кодове, епикриза с анестезиологични и други пре-доперативни консултации, както и оперативен протокол за всяка клинична пътека от хирургията. Отделно, диагнозата трябва да присъства в блок-кодовете на заболяванията по международната квалификация на болестите "Ревизия 10". Така формулирано, звучи, че болниците повече ще пишат, отколкото ще работят, а пациентите ще бъдат подбирани с тежък приемен изпит.

И ако това не е достатъчно, Комитов предупреди клиниките да очакват нормативни промени, с които ще се повиши контролът върху харчовете им. Става дума за поправки в Закона за здравното осигуряване, които дават право на здравната каса да се рови в трудовите договори на специалистите, в месечните им графици, отпуски и болнични, в договорите с други лечебни заведения, в медицинското оборудване, в изразходваните пари за лекарства и медицински изделия. Това ще важи за всички, подписали договор с институцията. В допълнение, ще се следят изкъсо плащанията, потребителските такси, изборът на екипи или лекари. Бюджетите на болниците ще излязат "на светло" и така търговската тайна за здравните акционерни дружества ще падне. Инспекторите на касата, съвместно с медицинския одит и съсловните организации, дори и с НАП, готвят внезапни проверки. Този "отбор" не само ще констатира нарушения постфактум, но и ще налага глоби на място. Санкциите ще бъдат повишени. При констатиране на неизвършена, но отчетена дейност или на медицинска услуга, която не отговаря на условията за хоспитализация, най-тежкото наказание ще е прекратяване на договор по клинична пътека.

Бъдещият управител на касата обеща "железен контрол" над разходите за лекарства, особено в онкологията, както и ежемесечни отчети на плащанията по това перо. Според него институцията трябва да се ориентира към прогенерична политика, за да се намалят парите за медикаменти. Единственият въпрос, по който Глинка Комитов се разграничава от Москов, е идеята да се плащат здравни вноски за 15 години назад, тъй като такава давност не съществувала в закона.

Чакай, ако можеш

Дълги листи на чакащите и два-тримесечно "висене" пред кабинетите на специалистите очакват пациентите, след като влезе в сила новата методика за разплащане с болниците. Правителството вече одобри документа, според който лечебниците ще получават до 95 на сто от изработените през 2014-а средства, ако осигуряват спешност, и с 5% по-малко, ако нямат такава.

Въпреки напрежението в средите на болничните управители, лекарите и пациентите от ресорното ведомство никак не бързат на извадят "на светло" конкретна информация как ще се формират въпросните списъци и кои болни ще останат "на повикване". Заместник здравният министър д-р Ваньо Шарков само подметна, че не очаква трусове в системата, тъй като правилата за формиране на листите на чакащите съществували още от 2011 година. Шарков каза, че пациенти в животозастрашаващи състояния или такива, чиито заболявания попадат в групата на социалнозначимите и предизвикват най-висока смъртност, няма да чакат. "От друга страна - уточни той - един болен с херния, която не е заклещена, няма необходимост от спешно лечение, а понякога такива хора сами отлагат своето лечение и казват, че ще се оперират малко по-късно." По думите му, ако даден пациент е в листата на чакащите или лечебното заведение има необходимия ресурс в рамките на съответния месец да го поеме, той ще ползва единствено това, което внася в касата. Но ако иска да мине по-бързо, тогава вече болният трябва да плати допълнително в доброволно здравноосигурително дружество.

Защо ще се доплаща в частните здравни фондове, а не в самите болници, не е много ясно. Всъщност процесът трябваше да се прецизира с въвеждането на спешен, базов и допълнителен пакет на медицинската помощ. Но от тях досега ни вест, ни кост, а листите идват и всички са в недоумение. Според председателя на Асоциацията на университетските болници проф. Валентин Игнатов единственият начин за лечебниците да се вместят в бюджетните лимити е, като отложат неспешните пациенти с по един-два месеца. Колегата му от столичната Първа градска д-р Цветомир Димитров обаче отбеляза, че лечебното му заведение няма да върне никой нуждаещ се от болнична помощ и ще очаква от здравната каса да се плати дейност на 100 процента. Доктор Пламен Данаилов от севлиевската болница "Д-р Стойчо Христов" пък смята, че българинът не е свикнал да чака и иска да получава веднага и на място високоспециализирана медицинска помощ. Затова е трудно да се предвиди какво ще се случи след подготвяната рестрикция. От своя страна експертите на Центъра за защита на правата в здравеопазването посочват, че трябва много внимателно да се разделят заболяванията, "за да не извадим очи, вместо да изпишем вежди". А от пациентската организация допълват, че в други държави в пакета са включени всички заболявания и разделянето е спрямо методите на лечение - осигуровката покрива най-евтиния, а ако някой иска повече, си доплаща.

Бившият социален министър д-р Хасан Адемов е на мнение, че методиката за финансиране на лечебните заведения ще доведе до редица проблеми, като един от тях е формирането на листи на чакащите. Освен това много болници ще заведат дела срещу касата заради неплащане на извършена дейност и ще ги спечелят, тъй като по закон тя е длъжна да покрива всичко. Немалко пациенти вероятно също ще потърсят закрилата на закона и ще подведат под отговорност болниците и държавата, ако здравната система ги третира като натрапници.