В обятията на шамбала

Монахът ме изгледа внимателно със своите тъжни очи и не отговори. С жест ни прикани да се приближим към малкия олтар, където горяха свещи и бяха подредени десетина статуетки, изоб­разяващи божества.

Докато се приближавах, някой ме дръпна за лакътя. Обърнах се - беше Равил.

- Шефе - прошепна той, - внесох под якето си видеокамерата. Искам тайно да снимам.

Аз му кимнах заговорнически.

- А къде е входът към пещерата? - прогърмя басът на Селиверстов.

- Не ти ли е ясно, че входът е преграден от олтара, за да не могат хората да влизат там и да попадат под влиянието на психо-енергийната бариера на пещерата, която според легендата води към Царството на мъртвите - скастри го Юсупов.

- Вече се сетих - отвърна Селиверстов. - Щях да мина и без вашето подсказване.

- Тогава защо питаш?

- Всеки има право да пита?

- На такова свято място е по-добре да се мълчи - с поучителен тон заяви Рафаел Юсупов. - Още повече на място, свързано с мъртвите, защото те обикновено мълчат.

- Аз пък съм жив. А вие, Рафаел Гаязович, като си сложите бялата маска ...

- Хайде без евтини намеци - разсърди той. - Това съвсем не означава...

- Шефе - Равил оглеждаше олтара, -- отзад се вижда стена, изградена от камъни, която прикрива входа към пещерата.

Селиверстов разгледа стената и подхвърли:

- Не само олтарът прегражда входа! Видяхте ли, Рафаел Гая­зович...

Спомних си разказа на непалеца Туктен. Според него пещерата на Миларепа е изградена от огромни каменни плочи, които не могат да повдигнат дори хиляди хора вкупом.

- А къде са каменните плочи? - попитах аз.

- Ето ги. - Монахът посочи лошо осветената част от стената над олтара. В полумрака наистина видях огромна плоча, поставе­на хоризонтално на височина 2,5 метра.

- Може би ще разрешите да снимаме плочата? - обърнах се към него.

- Не, не, не - категорично запротестира той. - Не е разрешено!

- Но защо?

- Шефе, успях да снимам с видеокамерата. Да се надяваме, че е станало - прошепна в ухото ми Равил.

Монахът ни разказа, че квадратната плоча е широка 4 метра и с дебелина 40 сантиметра. Поставена е върху две шлифовани гра­нитни скали, в горната част на които са направени специални пра­воъгълни вдлъбнатини за плочата. Ширината на прохода между скалите е 2,5 метра. Преди 20 години неговият учител построил каменната стена, която прегражда прохода, за да не може хората да влизат вътре в пещерата и да загиват. Пак той наредил олтарът да бъде поставен пред преградната стена.

Приближих се към олтара и наистина видях встрани от него две обработени скали с вдлъбнатини за поставяне на плочата. Тя явно се отличаваше от другите по своята структура и цвета на гранита. Лежеше върху тях неподвижно, сякаш беше напасната идеално. Оп­ределих на око тежестта й - беше някъде около деСет тона.

- А истина ли е, че Миларепа е обработвал плочата на друго място? - обърнах се пак към монаха.

- Да, това място е високо в планината - отговори той.

- Обработвал я е с ръцете си и я е пренесъл тук с помощта на очите си? - подсмихнах се.

- Да, да - закима монахът. - Искам само да добавя, че велики­ят йога Миларепа е направил много такива плочи и ги е пренесъл тук, за да прегради с тях входа към пещерата, която пак той е изградил сам.

- С какво е „направил" пещерата? Пак ли с ръцете?

- Разбира се. С какво друго? - почуди се монахът на моята недосетливост.

- Не е ли разполагал с някакви уреди?

- Не, уреди не е имало.

- Да не би с ръцете си да е направил цял тунел в скалистата почва? - усъмни се Рафаел Юсупов.

- Разбира се - невъзмутимо отговори монахът.

- Да... - избоботи Юсупов, - при това прераждане едва ли ще разберем точния смисъл на израза „работа с ръце". Напълно въз­можно е в следващия живот...

- Разбира се, вие, Рафаел Гаязович, пак няма да го разберете -някъде отстрани подхвърли Селиверстов.

-Защо пък?

- Ами защото не се прераждате твърде сполучливо! - автори­тетно произнесе Селиверстов.

- Несполучливо?! Аз ли не съм сполучлив?

- Да, несполучлив сте!

- Ти да не би да си нещо повече! Да ти имам прераждането...

- Добре де - подаде ръка за помирение Селиверстов, - в този свят всички не сме много сполучливи... нито можем тунели да копаем с ръцете си, нито с очите си да пренасяме плочи. При това положение ще твърдите ли все така, че сме сполучливи? Единственото, което можем, е да вдигнем камък от земята и да го из­ползваме като оръжие на пролетариата. Надявам се, че при след­ващото прераждане ще имаме по-голям късмет.

Размисли за силите на паралелния свят

Отдалечих се в другия край на манастира и се замислих. Може би Миларепа е работил с ръцете си на принципа на филипинските лечители. Една мисъл упорито ми повтаряше, че те влизат по ня­какъв вълшебен начин в човешкото тяло и „работят" там с по­мощта на силите от паралелния четириизмерен свят. Напълно въз­можно е Миларепа също да е използвал силите от паралелния свят, за да обработи камъка.

Почесах се по тила и продължих да анализирам. Искрено вяр­вах, че паралелните светове съществуват, независимо че са неви­дими за нас. Според мен понятието пространство не означава са­мо разстоянието от оградата до плевнята, а е основа на мирозда­нието. Различните изкривявания на пространството създават раз­лични вещества и енергии. Всичко, което виждаме около себе си, всъщност е изкривено пространство. Напълно ясно съзнавах, че многообразието на вариантите може да е безкрайно. Но същевре­менно разбирах, че Създателят не е дал възможност на простран­ството да се изкривява хаотично. Той го е групирал според харак­тера на изкривяването. Изкривеното пространство от типа триъ­гълник (като обемна фигура - тетраедър) е създало триимерния свят, в който живеем, а изкривеното пространство от типа чети­риъгълник (като обемна фигура - октаедър) е създало четириизмерния свят и т.н.

Ние, триизмерните хора, виждаме само триизмерната котка, триизмерната жена, триизмерния завистник и не се досещаме, че те - и котката, и жената, и завистникът - могат да бъдат и четириизмерни! Пространството е странна субстанция - то е многоли-ко. Достатъчно е само да се промени типът изкривяване от триъ­гълник на четириъгълник и изведнъж всичко наоколо ще стане различно. Ще се появи един нов свят и пред вас, скъпи читатели, ще изникнат нови лица, само дето ще бъдат четириизмерни. Мо­же би сред тях ще намерите своята нова четириизмерна любов.

Струва си да ви напомня нещо от вече написаното. А именно, че триизмерното вещество изглежда е триъгълно изкривено прос­транство, където времето е спряно (или почти спряно!). Цялото разнообразие на веществата се определя от различието на ъглите в триъгълника. Триизмерната енергия е триъгълно изкривено прос­транство, в което времето тече. Всички варианти на видовете енер­гия също се определят от разликите в ъглите на триъгълниците. Сигурно разбирате, че същата логика може да се приложи и спря­мо четириъгълно изкривеното пространство, петоъгълно изкри­веното и т.н.

Естествено, трудно ни е да си представим, че веществото от паралелния свят е невидимо и ние сякаш преминаваме през него. Уверявам ви, скъпи читатели, че е точно така, понеже веществото е празно пространство. Ако образно си представим, че ядрото на атома е равно по-големина на грахово зърно, то електронът ще лети на разстояние 5 километра. На подобно разстояние ние, прос­тете, изобщо няма да забележим граховото зърно. А и твърдостта на камъка или елмаза зависи не от плътността на неговото вещес­тво, а от типа изкривяване на загадъчната субстанция, наречена пространство.

Струва ми се освен това, че Създателят е предвидил и възмож­ността да се преминава от един паралелен свят в друг. По прин­цип това би трябвало да става лесно. Например, ако триъгъл­но изкривеното пространство се превърне в четириъгълно или обратното. Само че на све­та трябва да съществува сила, способна да го осъществи! Каква би трябвало да е тя?

Разбира се, не мога да зная с точност, защото не съм Бог, а само дребничък, висок едва 1,80 м триизмерен човек. Имам обаче правото да се досещам и да правя предположения. Например: силата, която е способна да променя типа изкривяване на пространството или, казано с други думи, да ни прехвърля от един свят в друг, е силата на мисълта. Струва ми се, че мисълта се нами­ра извън пространството, и съм убеден, че тя се състои от също толкова значима субстанция, колкото и пространството.

В такъв случай от каква субстанция се състои мисълта?

Не мога да твърдя със сигурност и нищо не мога да докажа, но според мен мисълта е съставена от енергията на времето. Защото само времето може да повлияе върху пространството. Единствено то определя дали триизмерно изкривеното пространство да е ве­щество (ако времето е спряно) или енергия (ако тече). Все пак смя­там, че мисълта е не просто време, свързано с пространството, а е свободно време, тоест свободната енергия на времето, която жи­вее извън пространството по свои собствени закони в прекрасния свят на мислите - света на времето. Ненапразно най-дълбокият сми­съл на изключително мъдрите източни религии се свежда до това, че Бог е преди всичко време и че главната мандала на света е Кала-чакра - мандалата на времето, по аналогия с която е построен Гра­дът на боговете със сияещия над него свещен Кайлас.

Отново се почесах по тила и с неприятно чувство установих, че в горната му част има плешивина. Представих си, че силата на мисълта или... силата на свободното време е способна да прех­върля веществата и енергиите от един свят в друг. Тя въздейства пряко само върху определените от Бог пет първични елемента -огън, вода, вятър, земя и човек. Докато за останалите природни създания този закон не важи.

Ако силата на мисълта прехвърли в някакъв паралелен свят което и да е природно създание - котка, дърво или завистник, то това творение ще изчезне в безкрайната далечина на другия свят. То ще се разпадне и няма да се сглоби наново в друга котка, дърво или... И само човек с Чиста душа (а не завистник!)... или вода... или огън... или вятър... или земя няма да се разпаднат в другия паралелен свят, няма да се слеят с безкрайността му, а грациозно ще се съберат и ще се изправят пред паралелните хора или пара­лелната вода... или паралелния огън... или паралелния вятър... или паралелната земя в нов паралелен облик. Със своята поява те ще затвърдят силата на мисълта, в която (ех, колко е важно!) главен постулат е чистотата на помислите.

Шефе! Рафаел Гаязович съвсем ме довърши! Обиди ме зара­ди думата прерожденец! - чух гласа на Селиверстов.

- Стига сте се заяждали! Оставете ме да помисля още малко.

Сега вече можех да си представя, че Миларепа е изсичал от скалите огромни плочи и дори е направил тунел с ръцете си. Той е прехвърлял веществото, което е обкръжавало мисловния образ на плочата или на почвата вътре в предполагаемия тунел, към чет­въртото измерение, където то безследно е изчезвало, и е оставял в триизмерния свят плочата или тунела.

Миларепа е знаел, че Бог го е надарил със сила на мисълта от много висока степен, с помощта на която е могъл да превърне триизмерното вещество в четириизмерно. Той е разбирал, че ми­сълта е енергия на свободното време. Затова с помощта на ми­сълта е въздействал върху една от двете главни съставки на ми­розданието - времето, а другата е пространството. Той е изпол­звал енергията на времето... чрез своята мисъл. Как е ставало това?

В този миг мислите ми станаха по-абстрактни и се опитаха да вникнат в тайните на мирозданието. Дори приседнах на някаква пейка в манастира на Миларепа и отново се почесах по тила с неприятното усещане за плешивина.

Представих си, че веществото е изкривено и затворено прос­транство, вътре в което е заключена енергията на времето. В триизмерния свят тя е заключена вътре в тетраедъра - обемната фигура на триъгълника, в четириизмерния свят - в октаедъра, тоест вътре в обемната фигура на четириъгълника, и т.н. Но ма­кар и заключена, енергията на времето не губи своята сила. Тя само е притаена и се проявява веднага, щом определени обстоя­телства й позволяват да излезе навън. Ненапразно например ед­но банално парче дърво може да гори с ярък огън или гъстата черна течност, наричана нефт, да съдържа в себе си толкова енер­гия, че почти всички достижения на съвременното човечество се базират върху използването й. Струва ми се, че във всич­ки видове енергии - незави­симо дали е топлинна или някаква друга - най-важни­ят елемент е скритата и тайнствена енергия на вре­мето, пусната навън.

Напълно обосновано е в тази връзка да си зададем въпроса какво ще стане, ако за сметка на силите на свободното време (или силите на мисълта) увеличим енергийния потенциал на заключеното вътре време, например на триизмерно изкривено­то пространство? Дали изкривеното пространство ще се разпад­не, като се разтресе от прекаленото количество на клокочещата в него енергия на времето?

Не зная защо, но ми се струва, че триизмерно изкривеното прос­транство под формата на тетраедър няма да се разпадне, а ще от-реагира автоматично. С едно прещракване то ще превърне тетра-едърния тип изкривяване на пространството в октаедърен, тоест в четириизмерен. Вследствие на това триизмерното (или тетраедърното) вещество ще стане четириизмерно (или октаедърно), тоест ще се превърне във вещество от паралелния четириизмерен свят, където всичко е различно - други са жабите, дърветата, простете, жените и много-много... други четириизмерни неща. И трябва да кажем, че това друго е много по-мощно не просто защото е по-едро, а защото във всяка частица на четириизмерното вещество е заключено по-голямо количество енергия на времето.

Преминаването към друг, по-висок паралелен свят е чудо, раз­бира се. Но то е достижимо, защото Бог е създал сила, способна да го осъществи. Тя се нарича енергия на свободното време или сила на мисълта.

Колко важно е да владеем мислите си, да ги чистим от налепи­те на вездесъщите призиви на алчния, завистливия или подлия ха­рактер. Когато успеем да заредим със своята мисъл (или с енер­гията на свободното време) баналното триизмерно вещество и чуем желаното прещракване, сигнализиращо за преминаването му в четириизмерно вещество, тогава внезапно ще усетим своята лич­на сила на мисълта. Тогава пред теб - бившия триизмерен човек, ще се отвори новият четириизмерен свят, където може би ще отк­риеш своята нова... четириизмерна любов!

Как обаче триизмерната енергия може да бъде превърната в четириизмерна?

Разбирах, че триизмерната енергия е тетраедрически изкри­вено пространство, в което - за разлика от веществото - време­то тече, а не е заключено. Въпреки това не можех да си предста­вя как времето може да тече в тетраедрически изкривеното прос­транство. Все мислех и мислех, като от време на време прекар­вах длан по плешивината си. Не си го представях образно. Дори ми се стори, че от многобройните почесвания си бях направил мазол на плешивината. И тогава осъзнах, че понеже съм трииз­мерен човек, никога няма да мога да си го представя. За тази цел би трябвало да стана най-малкото четириизмерен, а може би и петизмерен.

Понамръщих се, когато установих, че плешивината ми не мо­же да оправдае своето предназначение като „признак за голям ум".

Съвсем ясно си пред­ставих обаче как чо­век с висока степен на силата на мисълта е способен да „зареди" с мисълта си, тоест с енергията на свобод­ното време, трииз­мерното време, тоест онова, чието течение е ограничено от три­измерно изкривеното пространство. Щом „зареждането" дос­тигне определено ни­во, нещо прещраква и преобразува триизмерните „рамки" на хода на времето в четириизмерни. После станалата вече по-мощна след зареждането енергия на времето тече в новия четири­измерен „коридор", изчезвайки завинаги от триизмерния свят и запълвайки новия четириизмерен.

Тогава си помислих, че хората от по-висшите паралелни све­тове биха могли, ако пожелаят, да „източат" нашия триизмерен свят, като преобразуват триизмерните енергии в своите четири-пет- или шестизмерни светове. Те никога няма да го сторят обаче. защото разбират, че силата на мисълта, способна да прехвър-ля енергиите и веществата от един свят в друг, им е дарена от Бога. А той е създал тези светове и е вдъхнал на хората в тях способността да мислят, като използват енергията на свободното време. Но сигурно чистотата на техните четириизмерни или пе-тизмерни помисли е по-голяма.

Тилът ме засърбя. Стана ми жал за невидимите двуизмерни хора, принудени да живеят в плоския свят. Нямаше как да им изразя съчувствието си, защото не притежавах онази сила на ми­сълта, която би могла да ме прехвърли в техния неприятен свят, който прилича на равна гладка плешивина. А още по-жал ми ста­на за едноизмерните хора, принудени да живеят в една линия, от която им е толкова трудно да слязат. Или... хората на нулевото измерение, които пребивават в една точка - те пък изобщо не мо­гат да се измъкнат. Нещо повече - нямах никакво желание да по­падам там дори от любопитство или съчувствие.

Стори ми се, че едноизмерният свят е създаден, за да претър­пяват там наказанията си онези, които са заменили чистотата и силата на мисълта срещу свръхсит тумбак или клокочеща омра­за. С една дума, този свят е бил създаден като ад. Естествено, едва ли някой умира от желание да се озове там.

- Е-е-ех! - изпъшка Селиверстов, докато се опитваше да пов­дигне плочата, поставена навремето от Миларепа точно на това място.

- Няма да стане! Слаби са ни силиците! - изкоментира Рафаел Юсупов.

- А вие, Рафаел Гаязович, да не би да сте по-силен?! - възмути се от думите му Селиверстов. - Аз за разлика от вас поне се опитах!

Материализиране и дематериализиране

В този миг ми хрумна мисълта, че Миларепа е използвал не само механизма за преобразуване на триизмерното вещество на камъка в четириизмерно. Напълно възможно е да е превръщал триизмерното вещество в триизмерна енергия, като е задействал хода на времето във веществото. С други думи, Миларепа е мо­гъл да предизвика процес на дематериализация на веществото, тоест процес на преминаване на веществото в енергия в рамките на едно измерение. За него е бил възможен и обратният процес - материализацията, когато ходът на времето в енергията е трябва­ло да бъде спрян.

Очевидно енергията на свободното време е необикновено сил­на. Ако овладеем силата на своята мисъл, можем да правим чуде­са - да преминаваме в други светове, да дематериализираме или материализираме.

Силата на мисълта може да бъде опасна

Както си седях на пейката в манастира на Миларепа, внезапно с ужас си помислих, че човек, владеещ силата на мисълта, е изк­лючително опасен. Та нали с помощта на тази невероятна сила противникът може да бъде дематериализиран. Той ще се превър­не в кълбо кипящи енергии или ще бъде прехвърлен в паралелен свят - например в свят от нулевото измерение, където животът преминава в точка и откъдето никога няма да се върне. „Човек, който владее силата на своята мисъл, едва ли не става Бог! Той може почти всичко! - прощепнах си тихо. - Колко е важно да бъ­дем добри и да имаме само чисти помисли! В противен случай човекът се превръща от полубог в демон."

Мислите ми отскочиха към нашия свят, от който се бях отда­лечил безкрайно. Пред взора на моето въображение изплуваха лица на съвременни хора. Те далеч не винаги бяха одухотворени и при­ятелски. Само израженията на децата бяха добри и мили. Но как­то се знае, не децата управляват вкусовете в обществото, тъкмо обратното - то учи децата как да живеят „по-реално". Ние ги ка­раме да вярват не само в доброто, но и в лошото. Обясняваме им, че хората по природа са зли и че не бива да се оставят някой да ги обижда, че трябва да умеят да се защищават. Ние ги принуждава­ме да мислят най-вече за себе си, а не за околните. Самите ние не разбираме обаче, че така култивираме в тях егоизъм, като ги от­далечаваме от божествения постулат да обичат преди всичко хо­рата. А американските екшъни, пропагандиращи образа на „доб­рия егоист", ни подпомагат в тази дейност и затвърждават в деца­та, че „свещената мъст" е най-доброто деяние.

Възпитавайки децата, ние искаме да ги направим подобни на себе си. Но и на нас понякога, забили нос във възглавницата, ни се ще да вярваме в чудеса. В същите чудеса, в които толкова иск­рено вярват децата. Чувстваме се превъзходно под влиянието на нощните мисли, когато съзнанието си отпочива и на преден план излиза вечното подсъзнание. То ни въвежда в света на мечтите - в онзи свят, в който всички хора са добри. Все пак такъв свят съ­ществува. Наистина съществува! Но... в друго измерение.

Нашият свят не бива да узнава тайната сила на мисълта. Ако това се случи, ще настъпи невероятна катастрофа. Хората ще за­почнат да си съперничат по пътя към безграничната власт, като се прикриват под маската на „отмъстителния добряк" и в крайна смет­ка ще заличат нашия свят. Най-вероятно Земята ще се измести с 6666 километра и ще изтрие от лицето си това заблудено човечес­тво, неосъзнало божествения постулат, че „трябва да се обичат преди всичко хората!". Кой знае, ако продължава така, Бог ще прехвърли нашето триизмерно човечество в двуизмерния свят, в който ще живеем като насекоми върху гладък лист хартия и ще си представяме целия свят като плоскост, закрепена върху гърбове­те на три кита. Дълбоко в душите си ще усещаме, че всеки „кит" олицетворява света на някое от измеренията и тъповато двуиз-мерно ще скърбим по загубения триизмерен свят, в който - оказ­ва се - ни е било по-хубаво, отколкото тук, върху плоскостта.

Спасителните заклинания

Убеден съм, Бог е предвидил „защита" за триизмерното чове­чество, за да го предпази от съблазнителното овладяване на чудо­дейната сила на мисълта. Струва ми се, че „защитата" се крие в тайните заклинания, тоест мантрите. Само онзи, който знае зак­линанията, може да я овладее. Известно е освен това, че същест­вуват множество заклинания. Броят им е голям, защото всяко е ориентирано към конкретен аспект, който активира силата на ми­сълта. Опитайте се да ги научите всичките! Господ дава по едно заклинание на човек. Ако изобщо му дава!

Спомних си пещерата на Харати и двамата мъже, които слу­жеха там. Свещеникът и старшият човек знаеха заклинанието за влизане в сомати-пещерата. Бившият свещеник я беше разкрил на жена си, след което тутакси умрял - Харати не му простил. Очевидно Царството на мъртвите и Шамбала са създадени до го­ляма степен, за да охраняват свещените тайни на заклинанията, да не допуснат неособено добрите триизмерни хора до чудодейната сила. Сигурно те наистина виждат всичко и четат мислите на все­ки от нас.

По принцип ми беше известно, че отделни хора знаят някои от заклинанията, предадени им от свръхчовека, който установя­вал телепатичен контакт с тях. Хималайските йоги дори ми показаха някои неща. Когато ме посветиха в тайните по вре­ме на третата хималайска екс­педиция, в очите им можеше да се прочете явен възторг от факта, че е достатъчно някой да прошепне заклинание, да помисли какво най-страстно желае и то ще стане реалност. Йогите обаче признаваха, че дарените им заклинания се от­насят за не толкова важни проблеми, например - как да се пазят от студа, как да пре­бивават дълго време под вода­та, как да убият с поглед ко­кошка и т.н. И твърдяха, че на света не съществуват заклина­ния, с помощта на които би могло да се извърши нещо твърде лошо. Тези заклинания се пазят строго, защото...

В паметта ми изплува обра­зът на Сан Баба, който умее­ше да материализира пепел и ориз, както и да ги дематериализира. Спомних си как той ма­териализира пепел и я издуха от дланта си. А неговият замес­тник по научната част - г-н Мурти, ми разказа, че Саи Ба­ба знае заклинание, което представлявало поредица от числа, но пред никого не го споменавал, защото... Размърдах се на пей­ката и отново огледах плочата, която Миларепа беше „оформил с ръ­цете си" и „пренесъл с очите си". И се опитах да вникна що за човек е бил той. Свръхчовек? Или...? Подсъзнанието ми под­сказваше, че Миларепа е бил изключително силен йога, но не и свръхчовек. Знаел е важни заклина­ния - повече от другите йоги, но не е бил свръх­човек, защото онзи знае всички заклинания, отнасящи се към земния живот.

В такъв случай кой е свръхчовекът? Разбира се, нямах и нямам право да зная, но ми се струва, че той е мъртъв, който живее в Царството на мъртвите. Още веднъж ще повторя - мъртъв.