Дематериализация или пренасяне в друго измерение

Докато гледах грамадната каменна плоча, ясно осъзнах, че за да я създаде и премести, Миларепа е използвал силата на мисъл­та, като е прехвърлял триизмерното вещество на камъка в четириизмерния свят, а не е предизвиквал дематериализация на камъ­ка в рамките на триизмерния свят, тоест не го е трансформирал в енергия. Ако беше използвал ефекта на дематериализация, то то­зи процес би предизвикал отделянето на голямо количество енер­гия - нещо като взрив, който със сигурност би намерил отраже­ние в легендите.

В крайна сметка стигнах до извода, че след като е „рисувал" в гранитната скала обемния мисловен образ на „изрязваната" плоча, йогата е прехвърлял в четвъртото измерение само най-близ­ките до него каменни слоеве. В резултат триизмерното вещество на скалата около плочата е изчезвало в безкрайните далнини на четвъртото измерение. А каменната плоча е „паднала" от скалата в готов вид. Изглежда по същото време той е размахвал ръце, произнасяйки заклинанията, което вече е намерило отражение в преданията - „обработвал е плочата с ръце".

Антигравитацията

А как Миларепа е пренесъл плочата? Ако това наистина е ста­нало с помощта на „очите", изглежда се е проявил антигравита-циянният ефект на силата на мисълта. Трудно беше, скъпи читате­ли, да повярвам на друго обяснение, защото грамадната плоча лежеше пред мен, пренесена тук преди 1000 години, когато не е имало нито трактори, нито кранове. Но какво е гравитация и ан-тигравитация?

По-горе вече отбелязах, че според мен веществото е изкриве­но пространство, вътре в което е заключена енергията на време­то. Под думата „заключена" разбирам спирането на хода на вре­мето. Добавих обаче и думите: „или почти е спряло". Точно това „почти", което доста дълго се задържа в моите размисли, започна да играе главна роля при анализирането. Според мен точно това „почти" е гравитацията.

Отново нищо не мога да твърдя категорично, но ми се струва, че веществото е изкривено пространство, в което времето е спря­ло напълно. Повтарям - напълно! И няма... тегло. Което означа­ва, че всяка хилядотонна скала може да стане по-лека и от пухче, ако в нейното вещество времето спре напълно... без онова „поч­ти". Но в реалните условия то съществува. „Почти" означава ма­лък, много бавен ход на времето във веществото. А ходът на вре­мето, както вече обсъдихме, е енергия - подобна на електричест­вото или... гравитацията например.

Гравитацията, струва ми се, е енергия, определяна от бавния ход на времето. Разбира се, енергията на гравитацията е по-слаба, отколкото например енергията на ядрения разпад. Но тя присъст­ва навсякъде, където има вещество.

С помощта на силата на мисълта, тоест на енергията на сво­бодното време, изглежда може да се спре ходът на времето във веществото и да се получи антигравитационен ефект, при който веществото става по-леко от пух. Енергията на свободното време е такава енергия, която е способна да влияе върху времето в раз­личните му състояния. А благодарение на това може да се извър­шват чудеса, за които дори не подозираме. За тази цел обаче тряб­ва да знаем заклинанията, които свято се охраняват от Царството на мъртвите. Миларепа-йога очевидно е знаел някои от тях и ги е прилагал. Не бива да се изключва възможността той наистина да е пренасял тежести с „очите си", когато силата на мисълта е пре­дизвиквала не само спиране на времето във веществото на камъ­ка и го е олекотявала, но е притежавала и телекинетични свойст­ва. Това е ставало вероятно по следния начин: Миларепа е вдигал във въздуха „ошлайфаната с ръце" грамадна каменна плоча с пог­леда си и пак с него я е пренасял по въздуха на такова разстояние, докъдето му стигал погледът, а после още и още...

Освен това, скъпи читатели, ще се повторя, като кажа, че в град Пемза живее човек, който е в състояние да повдига чугунени пло­чи и да ги задържа над гърдите си. Изглежда той умее да използва си­лата на мисълта и да пре­дизвиква антигравитаци­онен ефект. Може би до­ри не знае, че умее да спира времето във ве­ществото за сметка на своята енергия на сво­бодното време или сила­та на мисълта.

Самият тунел, тоест пещерата, която Мила­репа облицовал с камен­ни плочи, е била изгра­дена навярно по следния начин. Той е „нарисувал" мисловния образ на тунела и всяко ве­щество, което е изпълвало вътрешната част на тунела, е прехвър­лил със силата на мисълта в четвъртото измерение. Така в трииз­мерния свят е останал само тунелът.

Изглежда те също владеят силата на мисълта и знаят заклина­ния, с помощта на които им се удава да направят горе-долу това, което е правил Миларепа-йога. Именно по време на медитация лечителят „рисува" мисловния образ на своята ръка, с която трябва да проникне в човешкото тяло. После „рисува" и пространството около ръката, в което ще „работи". Ширината на това пространс­тво е познато само на него. Той знае също, че мисловното прост­ранство трябва да се премества заедно с ръката му.

В това мисловно пространство се разиграват основните съби­тия. Той концентрира силата на мисълта си точно в пространството около своята ръка. Може би разбира, че неговата мисъл е енергия на свободното време, може би не. Според мен обаче той изпълва триизмерното вещество на мисловното пространство с енергия на времето. Концентрирайки се все повече и произнасяйки заклинани­ята наум, той пълни с тази енергия веществото около ръката си, докато във възбуденото му подсъзнание не се чуе жадуваното прещракване, което маркира преминаването на тетраедрически изкриве­ната материя в октаедрически изкривена. С една дума, след прещ-ракването триизмерната материя се превръща в четириизмерна са­мо в очертаното чрез мисълта пространство около ръката. После лечителят смело вкарва ръката си в човешкото тяло и тя свободно преминава през него. Той разбира, че е извършил чудо и то благо­дарение на своята собствена сила на мисълта. Вдига очи към небе­то и произнася наум: „Благодаря ти. Боже! Благодаря ти, че ме дари със силата на мисълта! Че в главата ми неизвестно откъде изплува това изпълнено със страст заклинание и се появи призивът да лекувам хората, като вкарвам в телата им ръката си, за да „напи­пам болестта" и да я извлека от тях."

Лечителят знае, че заклинанието е предадено лично и само на него. Че няма право да разкрива тайната, защото така му е наре-

дил свръхчовекът. Ако го каже ня­кому, веднага ще умре. Трудно му е да осъзнае кой е този свръхчо­век, но чувства, че той присъства незримо в него самия - в мънич­кия филипински човечец с невз­рачна фигура, който по негова во­ля е станал лечител. И само по­някога дълбоко в душата му, като ярък сноп светлина, се появява мисълта, че той, лечителят, е не­що като „изложбен експонат". За­дачата му е да демонстрира сила­та На мисълта, която все още не може да бъде поверена на чове­чеството заради злобните, завистливите, алчните и подлите хора, които не дават възможност на другите да осъзнаят напълно сми­съла на красивия, страстен и драз­нещ въображението символ -Чистата душа.

Съмнявам се, че той знае не­що за четириизмерната материя, която създава със своята сила на мисълта в очертаното около ръ­ката му пространство. Той знае обаче, че именно това простран­ство дава свобода на ръката му „да прониква навсякъде". Той си­гурно се чуди на своите способ­ности, а после, след като излезе от състоянието на медитация или транс, хвърля поглед към бедни­те филипински колиби и още повече се чуди защо Бог не е дал на всички останали хора, бездарно съществуващи в тях, способността да използват силата на мисъл­та. С нейна помощ те биха могли да правят чудеса и да превърнат живота си в истинско вълшебство. Лечителят естествено не знае, че ако на хората, които хранят свинете си близо до бамбуковата колиба, им се разреши да използват на воля силата на мисълта, то повечето от тях ще се превърнат в демони и ще се унищожават един друг в угода на долнопробните си стремежи. О, колко вода трябва да изтече, докато хората започнат да живеят с кристално светли мисли в душите си.

Размърдах се на пейката, като се опитах да се отърва от тъж­ните мисли, и отново потънах в света на филипинските лечители. По принцип разбирах, че ръката му, „облечена в зона", в която триизмерното вещество се превръща в четириизмерно, може без­препятствено да влезе в тялото на човека. Изглежда процесът на преминаване на триизмерното вещество в четириизмерно се из­вършва мигновено. Затова накъдето и да посегне той вътре в тя­лото на болния, тъканите и органите му, намиращи се в зоната около ръката му, моментално стават четириизмерни. Зоната, коя­то лечителят е „заредил" с енергия на свободното време, действа безотказно. Изглежда зоната има малка ширина. Поне в докумен­талните филми за филипинските феномени не се вижда около ръ­цете им широка прозрачна ивица.

Пак погледнах към каменната плоча на Миларепа. Внезапно ме обзеха съмнения. „Нещо не е така! - възкликнах наум. - Нещо не пасва! Когато разсъждавах за евентуалния механизъм на „ра­бота" на Миларепа-йога, излизаше, че той е прехвърлял трииз­мерната почва от мисловния образ на тунела в четириизмерния свят, където тази почва е изчезвала в безкрайните далнини на па­ралелния свят. Тогава защо тъканите на човека, които лечителят също прехвърля в паралелния четириизмерен свят, не изчезват?"

Отново се почесах по плешивината. Нейната двуизмерна по­лирана повърхност ми беше неприятна. Мисловният ми апарат се напрегна и почти изправен, си казах: „Петте елемента! Само пет­те елемента - водата, огънят, вятърът, земята и човекът, могат да преминават от един свят в друг и да се връщат обратно. Всичко друго остава там, след като бъде прехвърлено в паралелния свят. Само петте елемента се връщат обратно! Затова тъканите на чо­вешкото тяло, прехвърлени от лечителя в друго пространствено измерение, могат да се върнат обратно в нашия свят, където жи­веем и... боледуваме."

Главата ми клюмна от умора. Мислите ми течеха плавно и спо­койно. Всичко се подреждаше в една обща система. Вече разби­рах, че енергията на свободното време, тоест силата на мисълта, може да действа в зоната около ръката на хилъра, като за миг изпълва триизмерните тъкани на болния и след прещракването променя качественото им състояние в четириизмерна материя. После, следвайки ръката на хилъра, „зоната" се премества и прех­върля нови тъкани на болния в четириизмерното състояние. До­като тъканите, напуснали влиянието на „зоната", с обратно прещ-

ракване се връщат в триизмерното състояние. Този процес - прех­върлянето на материята от триизмерния в четириизмерния свят и обратно - се извършва мигновено.

Съмнявам се, разбира се, че тези краткотрайни преминавания от единия свят в другия са под съзнателния контрол на лечителя. Из­вестно е, че в подобни моменти той почти изключва своето съзна­ние. Някакъв създаден от Бога механизъм, намиращ се в подсъзна­нието, ръководи този процес, като засилва или намалява зарежда­нето на „зоната" с енергията на свободното време. О, колко загадки се крият още в баналното на пръв поглед понятие време!

Спомних си, че по някое време лечителят извлича с ръката си от човешкото тяло някакво парченце месо. Какво е то? Очевидно е болестотворният агент. Предполагам, че лечителят „вижда" бол­ните участъци точно в четвъртото измерение, където те сигурно излъчват особена светлина и се възприемат от него с подсъзнани­ето му, в което той е потопен.

Обаче тогава остава, образно казано, „дупка" или дефект на мястото на премахнатия болен орган. Но човешкият организъм не търпи вътре в себе си „дупки". Това ми е известно като хирург. „Дупката" (или дефектът) задължително трябва да бъде запълне­на - най-добре с регенерирала здрава тъкан, в най-лошия - с шев. Познавам неколцина хора, които са се лекували при филипински­те лечители. Те нямаха никакви белези от шевове по тялото си, а един хирург - повярвайте - винаги би ги различил. Следователно, вадейки болестотворната телесна част, лечителят веднага „заши­ва дупката", останала на това място, с нормална здрава тъкан, без да прави шев. Как става това?

Замисляйки се над тази тема, усетих такова напрежение, че ин­стинктивно се изправих от пейката, където седях.

Файлът на регенерацията

Докато слушах обичайната препирня между Селиверстов и Юсупов, отново потънах в мислите си. Разсъждавах по темата за различните възможности тъканите на мястото на даден дефект да регенерират. Неочаквано за самия себе си стигнах до извода, че в света на четвъртото измерение е възможно тъканите да регенери­рат мигновено!

В този миг си спомних приказките и фантастичните филми, в които раните на пришълци от Космоса зарастват пред очите ни. Като лекар зная, че механизмът за зарастване е доста сложен и дълъг. Необходимо е в раната да се появят базисни клетки, а те да се превърнат в други клетки, които да започнат да се делят, обра­зувайки себеподобни. Нужно е също така „фабриката за колаген" - фиброобластите, да произвеждат колаген, който да образува снопчета от влакънца и т.н. Ако в паралелния четириизмерен свят регенерирането протича мигновено, то това означава, че меха­низмът е съвсем различен.

Регенерирането на тъканите в нашия триизмерен свят старти­ра и протича под контрола на непозната нам програма, която спо­ред мен се локализира в човешкото биополе. Тя ръководи невероятно сложния процес на самостоятелно възстановяване на тъка­ните. Тогава тече балансирано възпроизвеждане не само на клет­ки, но и на влакънца, молекули, матрици и ред дрзти елементи, съставящи тъканта. Програмата сякаш нарежда на клетките и мо­лекулите: „Размножавайте се и растете според този план!" А клет­ките и молекулите се подчиняват на този „файл на регенерация­та". Те съзидателно работят, за да може след няколко месеца на мястото на дефекта, тоест „дупката", да се създаде новата тъкан. Човешкото съзнание е неспособно да възприеме съществуването и действието на този биополеви „файл на регенерацията". Човеш­кото подсъзнание обаче знае за него всичко и ръководи работата му, без да затормозява съзнанието, което и без друго е претрупа-но с многобройните проблеми на изхранването, поддържането на хигиената, задоволяването прищевките на любимата и други по­добни.

И тъй, в триизмерния свят „файлът на регенерацията" старти­ра процеса на естествения растеж на тъканите, за да може след няколко месеца (повтарям - след няколко месеца!) гордо да ра­портува пред подсъзнанието: „Край! Дупката е затворена, тъка­ните са възстановени!" Подсъзнанието на триизмерния човек си­гурно кима утвърдително, но сигурно му е малко тъжно, понеже знае как работи неговият четириизмерен събрат. Убеден съм, че в загадъчния и призрачен четириизмерен свят също съществува би­ополеви „файл на регенерацията", чието предназначение, образно

казано, е „да затваря дупките". Но той работи на друг принцип и е по-съвършен. Не започва процес на деление на клетките, а мигно­вено стартира... процес на материализация. Как става това?

Хайде да се опитаме да проникнем в тайните на хипотетичния четириизмерен свят. Разбира се, там бушуват по-мощни енергии и потенциалът на силата на мисълта, тоест на енергията на сво­бодното време, е по-висок. Естествено е в този по-наситен с енер­гия на времето свят да съществуват онези феномени, за които ние, по-слабо заредените с енергия триизмерни хора, говорим като за чудеса - антигравитация, материализация, дематериализация. Си­гурно има и много други процеси, за които дори не можем да се досетим. Сигурно и медицината там е съвсем друга.

Най-вероятно тя също се базира върху силата на мисълта на тамошните хора. Техните лекари приличат повече на шамани и според мен лекуват не толкова с лекарства, колкото със силата на мисълта. Най-силните им хора се удостояват със званието лека­ри. Кой, ако не те, ще знаят, че в основата на лечението лежи съз­даденият от Бога „файл на регенерацията", по чиято програма миг­новено може да се „отгледа" нова тъкан на мястото на наранена­та, благодарение на възможностите за материализация.

Лекарите и учените в четириизмерния свят разбират, че най-важната енергия е енергията на времето. По учебните предмети „Енергия на времето" и „Светът на мислите" трябва задължител­но да имаш отличен, понеже те градят ос­новата на всички зна­ния. В тяхното учили­ще сигурно препода­ват определени закли­нания, които трябва да бъдат наизустени. Без да се знаят те, е невъзможно да се жи­вее в свят, чиято енер­гетика се базира вър­ху силата на мисълта.

Разбира се, в медицинските институти бъдещите лекари изучават заклинанията, помагащи да се дематериализират патологичните обекти и веднага, на същото място, да се материализира нормал­на човешка тъкан.

Може би в четириизмерния свят лекуват рака по следния на­чин. Притежаващият екстрасензорни способности лекар намира в четириизмерното тяло на пациента тумор с метастази. Той кон­центрира и насочва своята сила на мисълта точно натам, като про­изнася няколко заклинания. „Файлът на регенерацията" се задей­ства веднага, като отначало дематериализира неотговарящата на програмата на файла туморна тъкан и на секундата чрез материа­лизация „отглежда" на мястото й нова нормална тъкан. Така бив­шият онкоболен си тръгва здрав.

Лекарят, разбира се, знае, че мисълта е енергия на свободното време. За сметка на силата на своята мисъл, многократно умно­жена и пренасочена от заклинанието, той ускорява хода на време­то в патологичния участък на тъканите. В резултат веществото се превръща в енергия. (Изглежда в четириизмерния свят съществу­ват различни заклинания за дематериализация. Сигурно лекарят избира онова, при чието използване се отделя безвредна за орга­низма енергия.) Веднага следва друго заклинание - за материали­зация, след което силата на мисълта почти спира хода на времето в биополевата програма на дадения участък или във „файла на регенерацията", където има точни енергийни копия на здрави клет­ки и всички останали органи. Щом като времето в енергийните копия на клетките спре или почти спре, те веднага стават вещест­вени, тоест се материализират.

Не мисля, че лекарят всеки път шепне заклинания. Най-вероят­но ги казва наум или те сами се подреждат едно след друго, дока­то той е изпаднал в състояние на транс, освобождавайки от бре­мето на съзнанието своето божествено подсъзнание. Ето защо про­цесът на регенерация протича светкавично.

Мнозина от четириизмерните хора навярно сами се лекуват, понеже Бог им е разрешил да използват светите заклинания. Той ги е въвел в тяхното подсъзнание, затова е достатъчно само да си пожелаят и... раната сама зараства пред очите им. А Бог ги е до-

пуснал до тях, защото разцветът на обществото им се дължи на Чистата душа.

По-малко ли тежат четириизмерните гиганти

Може би Бог е направил за тях още едно благо дело - намалил е теглото им. За тази цел мъничко е увеличил скоростта на локал­ното време във веществото на октаедрически изкривеното прост­ранство на четириизмерния свят, за да намали силата на гравита­цията.

Главата ми съвсем клюмна. Нямах сили дори да се почеша по тила.

- Шефе, за какво мислиш? - прекъсна ме гласът на Селиверстов.

- За филипинските лечители.

- Аз пък гледам ръцете на Рафа-ел Гаязович. Виж какви са костеливи и загребващи, с такива ръце само из чужди тела да лазиш.

- Защо пък да са загребващи? -възмути се Рафаел.

- Костеливата ръка винаги е заг­ребваща - мъдро обобщи Селиверс-тов.

- Какви ги дрънкаш! Аз съм само един безкористен учен! - скочи сре­щу него Юсупов.

- Казват, че в Америка такива кос­теливи като вас ги поставят на спе­циална диета със сандвичи и пица. Не ги оставят, докато не напълнеят тол­кова, че не само корем да им порас­не, а и пръстите им да се покрият с мазнина. Там имало поверие, че кос­теливата ръка е загребваща. Затова има толкова тлъсти американци. Те просто прикриват своята страст да загребват. Иначе никой от тях няма да успее да прецака съседа. А ако не го прецака, каква радост му остава? И що за живот е това -без подобна радост? Принуждават се да пълнеят, за да прикрият любовта си към парите. А костеливият... той направо си издава алчността - поучително приключи монолога си Селиверстов.

- Какво искаш да ми внушиш? Че защото съм костелив, оби­чам парите, така ли?

- Без преки аналогии! Може би говоря за костеливостта в пре­носен смисъл. А вие, Рафаел Гаязович, всичко възприемате бук­вално! Човек може да си помисли, че главата ви е само от кости! - поомекна Селиверстов.

- Я се погледни! Тук направо на вейка заприлича. Къде ти е коремът? Къде?! Няма го! Тибет те изсмука...

- Кой ме е изсмукал? - ококори се Селиверстов.

- Тибет до такава степен изсмука тлъстините ти, че и твоите ръце станаха костеливи като моите. А за страстта да загребват няма какво да приказваме. От тебе като от касиер-домакин на ек­спедицията човек не може да изпроси нито стотинка. Всички пари си скатал в чантичката на кръста.

- Да, поотслабнах малко. И коланът на чантичката преместих с шест дупки. Затова пък тя не се смъква от корема ми и не ми увисва между краката, както при някои...

Светът на мислите и пространствата

Огледах с вътрешния си взор всички свои размисли за силата на мисълта и допуснах хипотезата, че светът се състои, общо взе­то, от две части:

• Свят на мислите, в който съществува и управлява свобод­ната от пространството мислеща енергия на времето, ръководена от Главното начало на свободното време, тоест от Бога;

• Свят на пространството (по-точно - на пространствата), къ­дето времето - Божественото начало - е заключено вътре в мате­рията, съобразно строгата система на изкривените пространства на различните светове, като по този начин оформя многобройни­те и систематизирани варианти на материален живот, в основата на които лежат веществото и енергията.

Главата ми забръмча от пренапрежение. Каменната плоча на Миларепа лежеше пред мен. Едва повдигнах глава и си прошеп­нах: „Благодаря ти. Боже, че ми прати тези мисли!"

Още веднъж ще изброя какво може да постигне силата на ми­сълта. Списъкът е доста дълъг: да прехвърля от едно пространст­вено измерение в друго, да преобразува енергията на едно прост­ранствено измерение в енергия на друго, да дематериализира, да материализира, да създава антигравитация... А колко още фено­мени може да роди мисълта, която ни посещава и денем, и но­щем! Колко чудеса биха се осъществили, ако я освободим от на­тиска на заблудените души! Та нали тя се ръководи непосредстве­но от... самия Бог!

В този миг осъзнах, че хаотичните ми предположения се бяха подредили в стройна система. Това чувство ми беше познато! То никога не ме е подвеждало! Щом възникнеше, аз се надигах, оти­вах в операционната и смело пристъпвах към операцията. След като приключех с последния шев, откъсвах поглед от микроскопа и за да не ми се присмеят операционните сестри, тайно отправях взор към небето. Лицето ми бе скрито под хирургичната маска и аз тихичко прошепвах: „Благода­ря ти, Боже!"

- Той дълго мисли - каза мо­нахът и ме посочи, когато излязох­ме от манастира. - Това е добре.

После разказа вече известната ми легенда за борбата между Ми-ларепа-йога и Бонпо-йога, когато двамата стигнали до върха на све­щения Кайлас и по време на дву­боя разрушили северната му стра­на.

- Миларепа-йога е допуснал грешка, като е влязъл в двубой с Бонпо-йога - разказваше той. -Заради нея не са му простили и не са го пуснали в Царството на мър­твите. Освен това са изличили от паметта му заветното заклинание. Затова Миларепа сам е започнал да прокарва отделен вход натам... където са Вечният живот и щас­тието...

Сведох очи и си помислих за правото на човека да греши. Спомних си за едно момиче, чии­то родители до такава степен го

надзираваха и се страхуваха да не направи нещо фатално през пубертета, че тя в крайна сметка им се възпротиви. И пожела да греши. Мечтаеше да греши.

Веднъж ми разказа следното: „Изпаднах в истерия. Започнах да чупя чинии. Замерях с всичко, което ми попадаше под ръка!

Котката се скри в ъгъла! Родителите ми се втрещиха! А аз им викам: „Вие какво, гледате ме като писано яйце! Предпазвате ме от грешки, така ли? Да не би вие самите никога да не сте греши­ли?! Та нали сте събрали акъл точно чрез грешки! И аз искам, искам да получа своите синини и да се науча да живея, а не да следвам вашите указания като някаква безлична мухла! А може би точно това искате, за да демонстрирате пред мен своята „мъд­рост"? Показвайте я, ама не пред мен - сополанката, а пред дру­гите, които също са се поучили от своите грешки! Май няма да ви мине номерът! Страх ви е да го сторите пред тях! Опасявате се, че вашата „мъдрост" ще се окаже пълна глупост! Пред мен, не­дозрялата, може, така ли?! Не мен предпазвате от грешки, а удов­летворявате своето самолюбие! Аз пък искам да допускам греш­ки! Искам, искам, искам..."

Скоро момичето напусна семейството си, отиде да живее под наем и започна така да греши и да отмъщава на родителите си. После навакса изпуснатото истерично, пресилено, усещайки дъл­боко удовлетворение от всяка своя грешка. Разбира се, родите­лите й отначало се възмущаваха и дори се отрекоха от нея. След време родителският дълг отново ги върна към дъщеря им. Тя обаче ги измерила от главата до петите със студения поглед на чужд човек.

- Остарели ми изглеждате - отбелязала сухо.

Запълнило дефицита от грешки, момичето благопристойно сключи брак с напълно приличен, леко пълничък и мекушав мла­деж, с когото заживя в нашия триизмерен свят, пълен с противо­речия и контрасти, където няма само бяло, а задължително се по­явява и черното, за да можем чрез взаимния им контраст да се радваме на широкия свят.

Мъжът й се оказа домошар и абсолютно образцов съпруг, кой­то винаги кимаше одобрително и никога не й възразяваше. Вед­нъж тя не изтърпяла и му тръснала: „Ех, Ваньо, да беше отишъл някъде да се позабавляваш с други жени! Защо все вкъщи седиш?!"

Щом излязохме от манастира на Миларепа и разреденият въз­дух на височина 5000 метра изпълни дробовете ми, си спомних още един подобен случай. Живяло едно красиво момиче. С едри гърди, с дълга плитка и елегантна походка. То имало безброй обо­жатели. Започнало обаче да се среща с един мъж и скоро забреме­няло. Гинекологът „зарадвал" бъдещата майка, като й казал, че ще има близнаци. Тя обаче бързо разбрала, че не обича бащата на своите деца. А поставяла любовта на първо място в живота си, в това число и към децата, които носела в утробата си. Тогава на­пуснала мъжа, с когото имала връзка, и станала самотна майка на две прекрасни дечица - момченце и момиченце. Пристигнала с тях в дома на родителите си. „Какво пък толкова!" - казали те и взели на ръце двете напикани и врещящи бебета. Родителите й разбирали, че дъщеря им е допуснала грешка и че не е постъпила „като хората". Но те я обичали и знаели, че тя поставя любовта на първо място.

След няколко години неочаквано срещнах младата майка на улицата и я попитах как са децата.

- Растат - отговори тя, озарена от майчинското си щастие.

- А как е личният живот? Срещна ли някого...

- О! - смути се тя. - Срещнах. Много ме обича, истински, по мъжки...

- А ти него? -Да.

- Заедно ли сте?

- Не. Той е женен. Но нали не е задължително. Казват, че пър­вата жена е от Бога. Затова пък...

- И всичко това в името на любовта?

- А как да живея, ако не изпитвам любов! Само за да постъпя „като хората"? Ако майката не усеща любов в душата си, то и децата й ще пораснат неспособни да обичат.

- Виждам, че изобщо не се разкайваш - погледнах я с добри очи.

- Бог ми изпрати тази грешка, за да изпита любовта в моята душа - отговори тя, свеждайки поглед.

Тези думи се бяха врязали в паметта ми. Осъзнах, че грешката е преди всичко изпитание, изпратено от миналото по твоята кар-мична линия. Разбрах също, че критерий за оценка на поведение­то е любовта, която си длъжен да съхраниш в душата си. „Нима

наистина са се свършили мъ­жете, заслужаващи да бъдат обичани истински?", помислих си с негодувание.

Спомних си и предсказани­ето на Елена Блаватска, че чо­вечеството вече излиза от „ма­териалната яма" и че в по-на­татъшното му развитие ще се засилва духовният компонент в човешката душа. В това от­ношение ние, мъжете, като че ли изоставаме от жените. Тях природата ги е дарила с по-го­лям чувствен потенциал. Те често скучаят с нас, защото преизпълнената им с чувства душа се нуждае да ги отдаде, а не да съзерцава тъпо планината от мускули, върху които е опъната тениска с твърде къси ръкави, за да се демонстрира цялото „мъжко достойнство". Получава се та­ка, че много жени предпочитат да са самотни, но верни на мечтата си. Други стават самотни майки, за да възпитават момчетата като истински мъже на бъдещето - антиподи на планините от мускули в прилепнали тениски, а момичетата - като принцеси на бъдеще­то, които с един поглед ще облагородяват всичко наоколо и ще внушават на хората, че скоро ще настъпи „чувственият век". Си­гурно много грешки ще допуснат хората, следвайки този път, но те все по-добре ще разбират, че не бива да живеят ограничени от понятието „като хората", а според това, което им „повелява ду­шата". А грешките - тези вездесъщи душевни изпитания, упори­то и деликатно ще ги подтикват да осъзнаят основополагащото понятие Чиста душа. Някой ден, нека дори да е в далечното бъде­ще, те ще усетят великата радост да бъдат Чисти. После ще за­почне новата ера - ерата на чудесата, на онези чудеса, които се намират например тук, в Града на боговете, но не са създадени от нас, поне не и засега.

Отново погледнах камъка, обработен от Миларепа. Сигурно той е владеел технологиите на Чистата душа. Защо тогава е до­пуснал грешката да влезе в двубой с Бонпо-йога? Нима и такива хора могат да грешат? Нима и боговете грешат? Защо светът е така устроен, че винаги и навсякъде всички да се учат от грешките си? А уважението към възрастните не е ли всъщност уважение към „цицините", получени при преодоляването на грешките? Ни­ма внезапното издигане на един млад и талантлив учен е само озарение, което не е минало през житейските изпитания, а твор­чеството на побелелия учен е упорит труд „под сянката на цици­ните"?