В обятията на шамбала



страница3/20
Дата21.07.2016
Размер3.47 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

КАМБАНАТА

Заедно с „нашия" як заслизахме по пътеката.

- Хайде, миличък! - повтаряше Селиверстов и приятелски го потупваше.

Когато слязохме в низината, изведнъж отдясно зърнах нещо познато. Да не би да ми се е сторило? Якът също спря като зако­ван. Отстъпих няколко крачки назад и се загледах в пролуката между него и Селиверстов.

- Мръдни, Сергей, не си прозрачен!

Все гледах натам, но виждах само облаци. Мобилизирах под­съзнанието си, защото разбирах, че то е отреагирало по-бързо от съзнанието. Дори, струва ми се, се надух като пуяк. Постепенно някъде отвътре възникнаха образи, започнаха да се конкретизи­рат и в крайна сметка въображението ми нарисува средновековен замък с крепостни стени и камбани. Лъхна на нещо православно.

- Приятели, не видяхте ли там средновековен замък?

- Какво ти става, шефе?!

Стоях и продължавах да се вглеждам в пролуката между ти­бетските хълмове. След няколко минути Селиверстов деликатно подхвърли:

- Предлагам да тръгваме. Якът се изнерви, няма и трева, само пясък и камъни.

- Сега, сега...

Удължавах времето, сякаш очаквах... неизвестно какво. „Виж ти, вярата ми в силата на подсъзнанието не е угаснала. Обратно -тук сякаш се е изострила", отбелязах си наум.



Каменната камбана

В същия миг облаците леко се изместиха и в пролуката между хълмовете се появи като от приказките невероятна по размери камбана - цилиндрична, с овален връх. На „темето" й имаше две стъпала, над които се намираше конусовидно разширение, плав­но преминаваше в цилиндър.

- Каменна камбана! - изревах аз. - Ето я!

Всички наизваждаха фотоапаратите си. Равил грабна видеока­мерата и като погледна през окуляра, на свой ред извика:

- Камбаните са две!

Спогледахме се и вече с невъоръжено око забелязахме близо до първата камбана върха и на втората. Докато ги рисувах, се вглеждах във всеки детайл. Постепенно очите ми започнаха да различават отляво на камбаните някаква конструкция.

- Не мога да разбера какви са странните пирамиди, които пре­минават в дъгообразна конструкция? - прошепнах аз, едва пом­ръдвайки замръзналите си устни. - Мъглата ми пречи.

Въпреки че не можахме да разгледаме добре конструкцията, прилепена до ясно очертаните камбани, все пак успях да я скици-рам. Оказа се, че огромна каменна дъга се допира с двата си края до две стъпаловидни пирамиди.

- Каква сложна конструкция! - с удивление разглеждах рисун­ката. - Какво ли е предназначението й?

- Несъмнено изкривява пространството - произнесе Рафаел.

- Между другото, сигурно влияе и върху времето. Дъгообразната й част страшно напомня за огледалото на Козирев.

- Искам да разбера - Селиверство вирна глава - с каква цел тук са изкривявали пространството и са променяли хода на вре­мето? Какво са искали да постигнат?

Въпросите на Селиверстов останаха без отговор.

Звукът на камбаните

В този момент ми хрумна, че може би древните учени са има­ли познания за пространството като физическа реалност, И са го изучавали обективно, като са фиксирали всички негови извивки.

и са знаели докъде води един или друг начин на изкривяването му. Че си­гурно са разполагали с апаратура и са били в състояние да влияят вър­ху хода му, като са изг­раждали гигантски ка­менни съоръжения.

Вече ясно осъзнавах, че веществото е изкриве­но пространство, в кое­то времето е спряло, а енергията - изкривено пространство, в което обаче времето тече. Раз­бирах, че в Града на боговете древните учени са създавали някак­ви вещества и различни видове енергия с помощта на забележителни каменни конструкции. Но какви са били те? И за какво са служели?

Не ми даваше мира мисълта, че тук е било създадено нещо грандиозно и величествено. Но от какво? И от кого? Седнах на земята и се усетих съвсем-съвсем мъничък. Какво биха могли да означават тези камбани? Едва ли са ги построили за красота?! Ако предположим, че изкривяват пространството под формата на камбана..., но за какво е било нужно това - за създаването на камбаноподобно вещество? Или на камбаноподобна енергия? И защо камбаната е толкова грамадна? Та нали размерът на ато­мите...

В края на краищата окончателно се обърках. Това свещено мяс­то, където по волята на съдбата бяхме попаднали, беще обвито с безброй тайни. Древни тайни... Усещах, че аз - обикновеният три­измерен руснак с невзрачната татарска фамилия Мулдашев - не мога да разбера замисъла на древните хора, не осъзнавам дълбо­чината на познанията им и не схващам прилаганите от тях техно­логични принщ1пи. Беше ми позволено единствено да зърна ле­гендарния Град на боговете и да... изграждам хипотези за предназначението му.

Тогава, излегнал се върху тибетския пясък, не знаех, че съвсем скоро ние, руските уче­ни, внезапно ще повдигнем за­весата на древната тайна и до­ри ще се изплашим, че сме я разбрали.

- Шефе, я чуй - гласът на Ра-вил Мирхайдаров прекъсна мислите ми. Обърнах се и пог­леднах към него - и той наб­людаваше камбаните. - Струва ми се, че разпространените в по­вечето религии камбани са взети от Града на боговете. Били са създадени по подобие на тибетскит - Равил ги посочи. - Според мен камбаната не само възпроизвежда звуци, а по-скоро е фигуpa, която изкривява пространството и концентрира около себе си онези фини енергии, които предизвикват у хората благопристой­ни и богоутвърждаващи емоции. Те се разпространяват чрез зву­ците, издавани от камбаната, и сякаш призовават хората да се обър­нат към Бога.

- Сигурно си прав - отвърнах аз и се надигнах от земята.

- Ако навлезем в периметъра на ей онази дъгообразна конст­рукция, която най-вероятно е огледало на времето, сигурно ще преживеем живота си мигновено и ще изгорим - вметна Селиверстов.

- Градът на боговете е създаден само за посветените - въздъх­на Равил.

- Да тръгваме, момчета - изкомандвах аз.


КАКЪВ Е КАЙЛАС

След известно време, и то чак когато се спуснахме от хълма, пред нас се разкри свещеният Кайлас.

- Ето го! - възкликна Рафаел Юсупов.

- Върви ни на време! Небето е кристално синьо - засмя се Селиверстов.

- Сергей! - подвикна му Рафаел. - Снимай ни на фона на све­щената планина!

- Съгласен. Само минете леко встрани, защото якът ви за­крива.

Гледах към върха на свещения Кайлас, който се извисяваше над склона. Покрит със сняг, той искреше на фона на синьото не­бе. От планината лъхаше на нещо магично.

- Центърът на тантрическите сили на Земята - промърморих под носа си. После събрах момчетата и започнах да се разпореж­дам: - До настъпването на здрача остават около три часа и поло­вина. Оттук Кайлас се вижда частично, по-скоро само върхът. Предлагам да се разделим на групи. Сергей и Рафаел да отидат при яковете, говедарите и водача, за да построят лагера. А ние с Равил ще се насочим към долината, за да получим по-широк об­зор към Кайлас. После ще продължим на изток, за да огледаме югоизточната страна. Хайде да се възползваме от хубавото време! Вероятно ще се върнем по тъмно. Вече си отбелязах коорди­натите на нашия бъдещ лагер. Не забравяйте по някое време да включите фенерче или да стреля­те със сигналния пистолет. Става ли?

- Добре.

- Равил, да тръгваме, че вре­мето лети. Хей, я подхвърлете по едно шоколадче!

Селиверстов затършува из джобовете си.

- Ето, вземи!

Не бяхме направили с Равил и няколко крачки, когато видяхме, че „нашият" як смени посоката и тръгна подире ни.

- Дявол да го вземе! - изругах аз.

- Я, чуйте! Сергей, застани отпреде му и бъди също толкова важен като него - Рафаел Юсупов ме посочи. - А вие с Равил застанете зад нас и след двеста метра незабелязано променете посоката. Така якът дори да забележи, че ви няма, ще тръгне ре­дом с онзи, който върви пръв - ще възприеме Селиверстов като Мулдашев.

Най-величествената пирамида на света

Експериментът излезе успешен и ние с Равил бързо закрачих­ме в източна посока. След като изминахме 6 километра, спряхме на място, откъдето свещеният Кайлас изглеждаше най-величест­вен. В сравнение с него околните хълмове бяха невзрачни и нез­начителни. Той приличаше на грандиозна и необичайна стъпало-видна пирамида. Не оставаше и най-малкото съмнение, че пира­мидалната конструкция с височина 6666 метра е създадена от чо­вешки ръце или... Близките до нея планински хребети с обичайни върхове и клисури сякаш подчертаваха изкуствения й произход.

- Шефе, това не е естествена планина. Пирамида е - тихо про­мълви Равил, като не откъсваше

поглед от Кайлас. - Пък и кой би идвал на поклонение тук, колко­то и да е красива планината. Хо­рата се прекланят пред най-вели­чавата пирамида на света.

- Добре го каза. Браво! Защо обаче не се покланят на египетс­ките и мексиканските пирамиди? Защо идват именно тук, в Тибет?

- ???


- Струва ми се - заекнах от затруднение и аз самият, - струва ми се, че с тази пирамида е свър­зано понятието живот, животът... на човека.

Мислите отново се оплетоха в

главата ми като вихър. Опитвах се да намеря обясйение за връз­ката между свещения Кайлас и живота на човека, но не постигнах нищо. Тръснах глава и отново се взрях в Кайлас.

- Виж, Равил, според мен стъпалата се виждат по-добре оттук, от югоизточната страна, отколкото от югозападната.

- Така изглежда.

- А уж снежната шапка, която покрива Кайлас, трябва да е ед­наква отвсякъде. Да не би да влияят отблясъците?



Пълна загадка

- Кайлас е пълна загадка! - сви рамене Равил. - Може би тан-трическите сили изопачават зрителните възприятия по неразби­раем за нас начин. Може би... Кой знае?

Давах си сметка, че на това свещено място се сблъскваме с една от най-големите тайни на човечеството. Тя беше невероятно величествена и грандиозна и някак ненатрапчиво подсказваше, че е породена от самия Бог.

Отново си спомних за книгата на Ангарика Говинда и за твър­дението му, че оста, съединяваща многобройните светове, мина­ва през тази планина (или пирамида?). В главата ми изникнаха и думите на Бонпо-лама, че комплексът Кайлас е бил построен с помощта на петте елемента. Ами ако допуснем, че тази ос, съеди­няваща паралелните светове, е легендарната енергия на петте еле­мента и единната енергия на паралелните светове, наричана s ре­лигиите жизнена сила. А тя се управлява само от чувствата - от същите чувства, които ни обземат ежеминутно и ежесекундно, но които - за разлика от нашите - са кристално чисти и озарени от истинска любов към Бога.

Че петият елемент на нашия триизмерен свят - човекът, е не-дееспособен поради ниския потенциал от чисти чувства и затова не може да стане съучастник в сътворяването на енергията на петте елемента. И тъй като навярно паралелните светове си по­магат един на друг, може би четириизмерен човек, прехвърлил се навремето в нашия триизмерен свят от Шамбала или от пара­лелните светове, е запълнил липсата на петия елемент - човека. След това чудодейната сила на петте елемента е проработила тук, в района на Вечния континент, като е издялала планините и ги е превърнала в учудващо сложни пирамиди и огледала на вре­мето. Именно тук се е изграждало нещо много-много важно! Но какво? Не знаех.

- Шефе, време е да тръгваме - подкани ме Равил. - Да тръгваме - въздъхнах аз, сякаш се освобождавах от мис­лите си.



Издяланият лик на Кайлас

Като тръгнахме обратно в западна посока, спряхме почти сре­щу свещената палнина. И от тази позиция тя изглеждаше вели­чествена, личеше стъпаловидната й конструкция и централната бразда, чието предназначение не ни беше известно.

За какво ли е тя?

Продължихме да се връщаме на юг, като се изкачвахме по скло­на и се отдалечавахме от свещената планина, за да разгледаме по-добре основата й, която отблизо бе закрита от планините. Прид­вижихме се почти на един километър от предишното си място и забелязахме, че след стъпалата долу се появи урва с полукръгла форма,, толкова характерна за югоизточната част на Кайлас.

Щом се отдалечихме с още един километър на юг, урвата стана по-дълбока - вече се вижда­ше дъното й. Равил монтира ви­деокамерата върху статива и започна да го оглежда.

- Колко са равни краищата на урвата! Сякаш е отрязана с нож.

- Наистина - съгласих се и аз, след като погледнах през визьора. - Само дето по среда­та й минава бразда. Между дру­гото, шерпът на англичанина Тим, май се казваше Гелу...

- Онзи, дето използваше червена лента срещу въшките?

- Същият. Та той твърдеше, че стъпалата на Кайлас изхвър­лят човека в пропаст. И то толкова дълбока, че дълго се лети във въздуха, докато се стигне дъното й. Сигурно е имал предвид точ­но тази урва.

- Ами, хвърчи се... - Равил изчисли на око - около 700 метра, а може би и километър.

- Оглеждам върха на Кайлас - продължих аз, без да се отле­пям от визьора - и не мога да разбера има ли там площадка. Гелу твърдеше, че има, но хората не можели да пребивават там. Само боговете имали право. Планината изхвърлила долу дори богопо-добните йоги Миларепа и Бонпо.

- Нима вярваш на един въшлив и полуграмотен човек? - ис­крено се учуди Равил.

- Какво като е въшлив. Той повтаря онова, което от дете е чу­вал в легендите. А те съхраняват древните знания и рядко лъжат! РавИл, хайде да разгледаме върха на Кайлас от различни посоки -от юг, запад, север, изток. Не изключвам възможността да съста­вим математически реконструиран модел и да Си изясним има ли площадка или няма.

- И за какво ни е необходимо?

- Не зная - отговорих мрачно.

Тогава не бях сигурен дали наистина ще успеем да съставим математически модел на Кайлас и да открием на върха му израв­нена квадратна площадка. Размислите за нея щяха да ни прибли­жат към тайната на Ноевия ковчег.

Тогава продължавах да гледам през визьора на видеокамерата.

- Под урвата в югоизточната част на Кайлас се виждат стран­ни камъни и пясъщ!.

- Шефе, дай да погледна и аз. Наистина! Пясъкът и камъните сякаш са стружки, останали след рязане на дърво - ахна Равил.

- Ами да! Точно там се крие загадката! Те са останали след обработването на планината, докато са й придавали пирамидална форма.

- Интересно дали са струговали Кайлас с онзи странен апарат, съхранен в храма Сваямбанат?

- Възможно е - промълвих аз.

Все още не знаех, че след няколко дни ще открием друг древен апарат - неизмеримо по-мощен. Изглежда планините са били издялани с него.

Разделителната бразда

Сгънат над визьора, гледах към каменните отломъци и централ­ната вертикална бразда на Кайлас. „Интересно, от какво пък се е получила тя?", повтарях си наум, без да отлепям поглед от нея.

След няколко минути се обърнах, взех картата и ориентирах проекцията на вертикалната бразда на Кайлас в южна посока - тя минаваше точно през тясната седловина между езерата Манаса-ровар и Ракшас, сякаш ги разделяше. Според монаха Тленнурпу от манастира Чу-Гомпа преди хиляда години Кайлас е бил управ­ляван от Бога на демоните, който е създал дяволското езеро Рак­шас. А преди 2300 години добрият Бог на име Тиуку Точе е обра­зувал свещеното езеро Манасаровар. Да не би браздата да е раз­делителната черта между доброто и злОто?

Проекцията на вертикалната бразда в южна посока стигна и до планината Гурла-Мандата, която според тибетските предания съ­що е свещена. Но тук ме изведе не към върха й, висок 7728 метра, a към превала между нея и разположения по на изток друг планински масив.

Вгледах се настървено в заснежения превал и вече без да се учудвам, открих там конструкция, която при­личаше на малка пирамида с абсолютно правилна фор­ма и две стъпала. На върха й имаше образувание, кое­то от запад беше покрито със сняг и стоеше върху ня­какъв чист бял квадрат, ог­раничен от черна зигзагооб­разна линия. Дълго оглеж­дах белия квадрат, но не мо­жах да разбера какво предс­тавлява - приличаше на сняг, но вътре в квадрата той беше по-бял. Защо? Не ми беше ясно.

- Пирамидата е доста далече. Оттук има поне няколко десетки километра. Детайлите не се виждат. Белият квадрат е много инте­ресен - промърморих си под носа.

- Пирамидата не е чак толкова малка. Големината й е почти като Хеопсовата, само че ние я гледаме отдалеч - надзърна през окуляра Равил. - Но сред тибетските гиганти тя наистина изглеж­да малка. Шефе, защо според теб им е притрябвало да издигат тук толкова грамадни пирамиди? Какъв е смисълът? Обърни се, пог­ледни към Кайлас! Та това направо е пирамидален колос. Супер-пирамида!

- Не знам, Равил, но усещам, че този град е бил издигнат от древните с някаква много важна и величествена цел.

Известно време стояхме мълчаливо, след което предложих:

- Хайде да се изкачим още по-нагоре. Ще ми се да разгледам по-добре самото дъно на урвата. Може би и там има пирамиди. Само че вече се смрачава, а се появи и лека мъгла. Да побързаме!



Какво има на дъното на урвата

След около два километра отново поставихме статива на виде­окамерата и погледнахме през окуляра. Дъното на урвата се виж­даше сравнително добре, макар и замъглено. Както и предпола­гах, там имаше три пирамиди, но освен тях изпъкваха и две разк­лонения от самата планина. Западната верига завършваше с нещо подобно на огромен каменен стълб, на чийто връх личеше малка пирамида. Източното разклонение беше по-дълго - приблизител­но около 2-3 километра.

Намерих плосък камък и ка­то се разположих върху него, започнах да скицирам. Разби­ра се, рисувах доста схематич­но и понякога добавях онези участъци, които бяха покрити със сняг, бяха разрушени или не се виждаха достатъчно от­четливо заради мъглата. Естес­твено, можех да сгреша и да сметна някое планинско възви­шение с правилна форма за пи­рамида, но се кълна, че никога и никъде не съм фантазирал. А и нямаше смисъл - Градът на бо­говете и без друго беше пълен с чудеса.

Направи ми впечатление един по-особен участък - нещо като тераса, върху която се издигаха две стъпаловидни пирамиди. Ед­ната - по-малката, която обозначих с № 100, имаше срязан връх и две вертикално срязани страни. Другата - № 99, завършваше с остър връх и имаше четири страни.

Малко по на югоизток на друга, по-ниско разположена тераса, се издигаше още една пирамида - № 101, която завършваше с обемиста цииндрична издатина.

Внимателно огледах западното и източното разклонение на Кай-лас.

- Равил! Тату ни спомена за два Кайласа - Голям и Малък. Помниш ли?

- Помня, разбира се. Вече от доста време търся Малкия Кайлас - съсредоточено сбърчи вежди Равил.

- По думите на Тату Малкият Кайлас се намира на висока ка­менна издатина от западната страна на Големия Кайлас и пред­ставлява малка, но ясно забележима пирамида. Тату спомена също, че ролята на Малкия Кайлас не е по-незначителна от тази на Големия.

- Аз също се учу­дих тогава - подкрепи ме Равил. - Погледни към за­падното разклонение с цилиндричната издати­на, която завършва с пи-рамида. Според мен то­ва е Малкият Кайлас. Вярно е, че сме далеч. Хайде да се приближим и да проверим дали е така.

Направих схемата на Малкия Кайлас -№ 4, и на Големия Кайлас-№98.

Източното разкло­нение на Големия Кайлас - № 103,.имаше извита форма и се на­мираше на същото ниво, на каквото беше и предполагаемият Ма­лък Кайлас. Любопитното беше, че върху това разклонение също се забелязваше вертикална бразда - № 102, идентична на централ-ната бразда на Големия Кайлас. Пак бразда! Тя пък за какво е? Какво ли разделя тук?

Докато разглеждах източното разклонение, забелязах перифер­на издатина - 104, и дълго я разглеяадах през визьора на ви­деокамерата и с бинокъл. В нея се таеше нещо зловещо. Може би точно това беше Секирата на кармата, за която пишеше Ангарика Говинда?

Разглеждах още няколко минути източното разклонение на Го­лемия Кайлас. Чувството на вътрешна тревога, което необясни­мо как ме овладя, постепенно прерасна в страх. Опитах се да го превъзмогна и започнах да скицирам източното разклонение на Големия Кайлас. Тогава дори и не подозирах, че рисувам обратната страна на Ог­ледалото на царя на смъртта Яма.

Щом приключих, с бърз ход се на­сочихме на северозапад. Свещената планина ту се скриваше зад хълмо­вете, ту отново се появяваше, като всеки път ни поразяваше със своето величие.

Колко пирамиди има тук

Скоро пред нас се разкри гледка­та на цяла група пирамидоподобни конструкции, разположени по на юг от Кайлас.

-- Колко пирамиди има тук! - възкликна Равил.

- Усещането е, че се наслагват една върху друга. Прилича на пирамидален конгломерат. Между другото, тази група пирами­доподобни конструкции е разположена на по-голямо разстояние от Кайлас, отколкото групата, която току-що скицирах.

- Изглежда са много древни пирамиди, на доста места личат разрушения - въздъхна Равил. - Какво многообразие на формите обаче! Нито една...

- Хайде да скицираме и снимаме! Скоро ще се стъмни - пре­къснах го аз. - Ти снимай с фотоапарата и видеокамерата, а аз ще пообиколя наоколо.

Разделихме се и аз потърсих по-удобни места, откъдето напра­вих първите скици. Забелязах, че появилите се кълбовидни обла­ци започнаха да хвърлят черни сенки върху онези пирамидопо­добни конструкции, които вече бях скицирал. Едва ли трябваше да очаквам, че снимките и видеофилмът ще се отличават с високо качество. Фото- и видеотехниката трудно пробиват през мрака на високопланинските сенки, докато човешкото око е способно да го стори и да улови поредицата детайли на необикновените планини.

Най-интересна ми се стори една странна конструкция, която бях отбелязал в експедиционния си дневник под № 92. Нейните ши­роки стъпала се изкачваха наго-ре и завършваха с триъгълен „покрив". Интересно, какво би могло да означава пространст­во, изкривено по такъв необича­ен начин? Какво ли вещество са създавали древните хора, щом са изкривявали пространството в подобна форма и са спирали в него времето? Ако са създавали някаква молекула, защо е с та­кива гигантски размери? Нима първоначално молекулите са имали пирамидоподобни форми и са се различавали една от дру­га по вида изкривено простран­ство? Въпросите застрашително се мйожаха, без обаче да намират отговори.

От ляво, на запад от № 92, се виждаха две пирамидални конструкции - 89 и 90, между които се извисяваше обикновен тибетски хълм с неестествено остър връх. Пирамидалната конструкция № 89 беше доста разрушена, но и там достатъчно ясно личаха стъпала. На горната й площадка се виждаха постройки, които мо­же би бяха предаватели на непознати нам видове енергии. № 90 беше стьпаловидла двустранна пирамида с ясно очертан центра­лен отвор на горното стъпало.

Коминът

Най-силно впечатление ми направи един обикновен хълм с не­естествено остър връх. За да го разгледам по-добре, се изкачих на съседното възвишение и оттам ясно видях, че на върха му стър^ чи цилиндричен комин.

- Равил! Ела насам! Донеси видеокамерата и бинокъла!

Равил се приближи и аз му посочих комина:

- Според теб какво е това?

- Прилича на грамада - продума той. - Понякога местните жи­тели или туристите отбелязват планинските пътеки с каменни гра­мади.

- Грамада, висока колкото три-четириетажна сграда. Как се из­дига подобно чудо? Ами че тя ще се срути!

- Да, така е - съгласи се Равил. - Имам усещането, че този гладък цилиндър е изрязан от цял камък, занесен е на върха и е поставен там по същия начин, както са били пренесени и поставе­ни каменните великани на Великденските острови или са били из­граждани египетските пирамиди.

- Прилича на цилиндър. Сякаш е фар...

- Но без прозорци и врати.

- Интересно, какво ли е предназначението му? Имам идея. А та?

- И аз също - Равил сведе глава.

Замълчахме. Изпълваше ме все по-голяма вяра, че всички тези така наречени конструкции, които разглеждахме, снимахме и ски-цирахме, не са резултат от чудноватата работа на вятъра и водата. Че са били създадени в древни времена - твърде контрастно се открояваха те на фона на естествените тибетски хълмове. А и се усещаше известна последова­телност, съзнателно и целена­сочено планиране, за жалост неразбираемо за нас. Ясно бе­ше само, че са архаични и са­мо руините напомняха за няко­гашната красота на Града на боговете.

Замислих се за методите, прилаганите при изграждането на тези гигантски съоръжения. Изглеждаше така, сякаш естес­твените планини са били обра­ботвани, а огромните скални блокове са подреждани, за да образуват строго определена конструкция. Как е ставало то­ва? И с каква цел? Не знаех.

Отново разгледах комина с бинокъл.

- Равил, върху него има някакъв клюн. Любопитно ми е накъ­де сочи? Дай да определим с компаса по картата!

След като пет минути въртяхме компаса и двамата едновре­менно възкликнахме:

- Сочи към Малкия Кайлас! Ненапразно Тату спомена, че той не отстъпва по значение на Големия Кайлас.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница