В обятията на шамбала



страница8/20
Дата21.07.2016
Размер3.47 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   20

КАМЕННИЯТ ЛАЗЕР

На сутринта ме събуди Селиверстов:

- Шефе, ставай! Монументът, за който разказа монахът... вече се вижда! Прилича на лазер!

Монументът Тшела Намсум Пикс

- Това е Тшела Намсум Пикс - обясни Юсупов.

- Къде?

- Ето го пред нас - посочи Селиверстов. - Не виждаш ли, ей там стърчат две огромни плочи с остри краища, а между тях има нещо като седловина, която ги съединява.



- Виждам - окончателно се разсъних аз.

- Красив е, нали?!

По-близката до нас плоча изглеждаше като леко извит полуовален лист с конусовидно образувание на върха, което продължа­ваше надолу и по средата на плочата преминаваше в конусовидна изпъкналост, а тя от своя страна плавно преливаше във вдлъбна-тост. Формата на по-близката плоча беше необичайна и елегант­на. Ясно си личеше границата между нея и основата на монумен­та - изглеждаше така, сякаш плочата не е продължение на камен­ната основа, а излиза някъде от вътрешността й. Създаваше се впечатлението, че вътре в каменната основа плочата преминава в кълбовидна конструкция, която й дава възможност да се движи като в коленна става.

Задната плоча имаше листовидна форма с назъбени краища. Тя също беше вградена в основата на монумента. Но за разлика от първата изглеждаше така, сякаш е закрепена яко и е непод­вижна.

Разстоянието между двете беше към 500 метра. Съединяваше ги седловина с остри краища, която се беше разрушила на две мес­та. Но ако разрушеният участък близо до задната плоча явно има­ше естествен характер, то клиновидната вдлъбнатина в седловина-та, близо до предната, може би не беше разрушен участък, а конст­руктивна особеност на монумента.

- Странен монумент, а!? Какво ли е предназначението му?

- Не зная - тихо отговори Равил.

- Това е огромен лазер - уверено заяви Селиверстов. - Шефе, все пак съм бивш летец и отбирам от техника.

- Думата бивш не по­вишава авторитета ти, приятелю! - иронично подхвърли Юсупов.

- Ами какво да ви ка­жа, Рафаел Гаязович -настръхна Селиверстов и ядно изгледа Юсупов, - не е моя вината, че Съ­ветската армия се раз­падна и бях принуден да добавя „бивш" към про­фесията си. Но това не намалява знанията ми, а и в авиационното учили­ще съм изучавал лазери.

- Сигурно си имал са­мо тройки!

- Аз ли? Винаги съм имал много добри оценки.

- Но не и отлични!

- Е, да, отлични - не. Но винаги много добри.

- Тогава - усмихна се Юсупов -да се доверим на твоите много добри познания за лазерите. Макар че по-добре щеше да е, ако бяха отлични.

- Шефе! - обърна се към мен отча­яният Селиверстов. - Какво става!? Човек тъкмо да разгърне мисълта си и веднага се намира някой, който да го прекъсне и да отклони разговора към дреболии. Забрани на Рафаел Га­язович да ме прекъсва!

- Забранявам! - засмях се аз. -Хайде, Сергей, продължавай на глас.

- Тъй-тъй - започна да събира мислите си Селиверстов.

- Тъй-тъй... - пак не се въздържа Рафаел Юсупов, Селиверстов го погледна с негодувание и започна:

- Лазерът е нещо много сериозно...

- В очната хирургия също се прилагат лазери, тъй че и ние разбираме туй-онуй. Знаем, че е нещо много сериозно - отново се намеси Юсупов.

. - Рафаел! Остави Серьожа да говори! - смъмрих го аз.

- Ако говорим... сериозно - Селиверстов хвърли поглед към Юсупов, - можем да кажем, че лазерът се състои от две огледала, пространството между които се нарича резонатор, и се зарежда с енергия, която придобива характер на кохерентно излъчване, т.е. излъчване с точно установена фаза на колебание. В резонатора едното огледало винаги е напълно неподвижно и притежава свойс­твото да отразява стопроцентово. Второто е подвижно, за да се настройва спрямо честотата на вълната. То се изработва от по­лупрозрачен материал, способен не само да отразява излъчване­то, но и при достигането на определена мощност да го пропуска под формата на лъч. Всички лазери - медицински, военни или тех­нически, са изградени на този принцип.

- За какво ни разказваш всичко това? - пак го жегна Рафаел Юсупов.

- За да ви обясня - Селиверстов невъзмутимо и многозначи­телно повдигна показалеца си, - че при този монумент са спазени всички принципи за конструиране на лазер. Това е огромен дне­вен лазер. Ето какво искам да ви кажа, Рафаел Гаязович!

- Така ли!?

- Не „така ли", а точно така!

Лично аз нищо не разбирах от лазери. Въпреки това разсъжде­нията на Селиверстов не ми се сториха лишени от основания. На­истина върху монумента Тшела Намсум Пикс добре се виждаха две огледала (или плочи), пространството между които можеше да се приеме за резонатор. А и задното беше прикрепено много яко, както трябва да бъде в лазера, за разлика от предното, което беше конструирано така, че да е подвижно, за да се настройва спрямо кохерентното излъчване. Пак се вгледах внимателно в предното огледало, защото ме беше впечатлила неговата форма. И отново ми се стори, че то продължава навътре в каменната осно­ва, подобно на обла става, която осигурява подвижността му. Яс­но личеше, че двете са направени от различни камъни - задното беше от черен гранит, а предното - от не толкова плътна тъмно­кафява скала.

- Сергей, не ти ли се струва, че предното и задното огледало са от различни скални видове?

- Несъмнено! Задното трябва да осигурява стопроцентно от­разяване на кохерентното излъчване. Предното пък следва да е от такъв материал, който да става проницаем или поне полупрони-цаем за кохерентното излъчване при достигане до определена сте­пен на енергийно натоварване на резонатора.

- Тоест лазерният лъч трябва да излиза направо от камъка, от който е направено предното, така ли?

- Точно така.

- А връзката между огле­далата? Нея как я обясня­ваш?

- Това е средата, където се осъществява кохерентно­то излъчване.

- Не те разбирам.

- Различните видове из­лъчвания се разпространяват по различен начин в различ­ни среди. Например коефициентьт на пречупване във въз­душна или вакуумна среда е един, а в скална - съвсем друг. Затова дължината на вълната вътре в среда, съста­вена от камъни, ще е доста по-малка, отколкото дължи­ната на вълната във въздуха - обясни Селиверстов.

- Можем ли да направим извода, че подбирайки вида на средата - например различни видове скали, ще изградим та­кава връзка между огледала­та, че дължината на вълната ще пасне на разстоянието меж­ду тях и по този начин ще по­лучим съвършено кохерентно излъчване?

- Точно така се постъпва при конструирането на лазери­те - едновременно се изчисля­ват разстоянието между огле­далата и коефициентът на пре­чупване на средата.

- А какво би представлявала в такъв случай клиновидната вдлъбнатина в седловината? - посочих към монумента аз.

- Може би това е мястото, където резонаторът се зарежда с енергия. Само че можеш ли да си представиш, шефе, да заредиш лазер с такива размери, това е ...

- Какво?

- Нито един вид съвременна енергия не може да зареди резо­натор с подобни размери, за да се получи кохерентно излъчване. А древните изглежда са успявали.

Още веднъж се опитах да определя на око разстоянието между огледалата на монумента - беше най-малко 500 метра. Спомних си, че някъде бях наблюдавал резонатор на обикновен лазер в дейс­твие. Синкавата струя на кохерентното излъчване пращеше и пре­ливаше и сякаш застиваше в пространството между огледалата, раздалечени едно от друго на 1 см. А тук - цели 500 метра.

Селиверстов сякаш улови мислите ми и подхвърли:

- Дължината на резонаторите на онези лазери, които работят в спектъра на светлинното излъчване, е 1 см. Максималната дъл­жина на резонатора, ако не греша, достига около 2 метра. А тук са цели 500!

- Може би този монумент не е древен лазер, а нещо друго? -усъмних се аз.

Селиверстов се замисли за миг, после уверено продължи:

- Да приемем, че монументите в Града на боговете са измисле­ни от някого и изработени по някакъв начин - Селиверстов поглед­на към Юсупов. - След като никой не се съмнява, че с помощта и на най-съвременната "гехника не бихме могли да изградим нито Дома на щастливия камък, нито самия Кайлас, оттук следва, че древните са използвали апарати, чийто принщш на действие може и да раз­бираме, но които евентуално ще измислим едва в далечното бъде­ще. Тогава човечеството ще използва подобни апарати, защото ще е усвоило нови видове енергии, които ще са в състояние да заредят резонатора на такъв грамаден лазер.

- Енергията на петте елемента - едва-едва промълвих аз.

- Известно е също така - разпалено продължаваше Селиверс­тов, - че колкото е по-дълъг резонаторът на лазера, толкова по-тънък и мощен е лъчът, излизащ от полупрозрачното предно ог­ледало. При дължина на резонатора 500 метра лъчът би трябвало да е съвсем тънък и да притежава такава сила, на която да не издържи дори и планина. Накратко, с помощта на лъча, изпускан от такъв грамаден лазер, планината лесно може да бъде прерязана.

- Сигурно така древните са моделирали планините... - намеси се в разговора и Равил.

- Не ме прекъсвай! - скастри го Селиверстов.- Не мога нищо да докажа. Не твърдя със сигурност, но ми се струва, че този ла­зер е работил в инфразвуковия диапазон...

- Какво говориш? - учудих се аз.

- Напълно е възможно. Този диапазон на колебания моряците наричат гласа на морето и безумно се страхуват от него, тъй като често предизвиква депресия, припадък и дори спиране на сърцето.

Промъкнах се в палатката, намерих компаса и като излязох отново навън, определих посоката на предполагаемия лъч.

- Ама че работа! Лъчът от лазера е насочен точно към портата на Шамбала и към Малкия Кайлас, тоест към камъка на Шантама-ни.

- Излиза, че инфразвуковото лазерно облъчване защитава и входа към Шамбала, и легендарния камък на Шантамани! - опули се Равил. - Шесто ниво на защита! Никой не може да се приближи там. Най-важните елементи от Града на боговете са защитени и чрез смъртоносен инфразвук.

- Не твърдя, че каменният лазер е работил и... работи в инфра-звуковия диапазон. Само предполагам - смути се Селиверстов.

- Но логиката подсказва, че предположението е вярно, тъй ка­то по пътя на лъча се намират най-охраняемите части от Града на боговете - разпалено заяви Равил.

Лазерна обработка на планините

Аз също бях превъзбуден. Мислите бушуваха в главата ми, а радостното усещане, предизвикано от сполучливата догадка, при­ятно гъделичкаше въображението ми. Все пак си наложих и наг­ласих мисловния си апарат на режим разсъждения.

Лазерната обработка на планините очевидно е била прилагана в периода, когато се е изграждал Градът на боговете. Тогава мо­нументите са били оформяни от естествените планини. Най-веро­ятно свръхмощният лазер е изпълнявал грубата работа - напри­мер срязване на планински връх, отделяне на монумент от пла­нински хребет и т.н. Например за Дома на щастливия камък, кой­то имаше формата на вертикално поставена 800-метрова книга, е трябвало да се отстранят доста скали, за да се отдели той от ес­тествения хребет. Вероятно за целта е бил използван лазер. В про­тивен случай излишните скали и отломъците биха запълнили ця­лото пространство между монументите.

Имахме достатъчно основания да си зададем въпроса колко ка­менни лазера са действали, докато е траело строителството? От-скачайки малко напред, ще ви доверя, че не срещнахме повече нито една конструкция, която да прилича на каменния лазер. За­това направихме извода, че е работил само той. Но как тогава лъчът му би могъл да стигне до онези монументи, които са закри­ти от планините? Напълно вероятно е на върха на най-високия от тях - свещената планина Кайлас - да е било монтирано огледало. Към него се е насочвал лъчът на свръхмощня лазер, а завъртането на огледалото и накланянето му под различни ъгли е позволявало да се обработват планините, обкръжаващи Кайлас, и да се „стопя­ват" ненужните отломъци.

От мястото, където бе разположен гигантският лазер, върхът на Кайлас се виждаше отлично. Ако някога там е имало отразява­що огледало, то лазерният лъч би могъл да стигне до него без каквито и да е пречки. За целта е било необходимо да се накланя предното огледало на каменния лазер назад, за да може излиза­щият от него лъч да се отклони нагоре - към върха на Кайлас.

И тъй, очертаваше се хипотезата, че с помощта на един свръх-мощен лазер и отразяващото огледало на върха на Кайлас са се обработвали планините в целия район на комплекса от монумен­ти в Града на боговете. Напълно възможно е за оформянето на монументите от противоположната страна на Кайлас да са били употребявани допълнителни отразяващи огледала, поставяни зад изгражданите монументи.

Разсъждавайки за строителната технология, неизбежно си спом­них за „машината на древните", която бяхме видели в храма Сва-ямбанат в Катманду. За нея се говореше, че е била изнесена от загадъчната пещера на Харати. Според храмовия служител Ки-рам тя е била предназначена да „прави планини". Нещо повече, консултацията с академик А. В. Акимов потвърди хипотетичната възможност подобна „машина" да се задейства чрез менталната, т.е. психичната енергия, а това съвпадаше с описанията в тибетс­ките текстове, че „машината" се е подчинявала на човешката ми­съл и е хвърчала, въртяла се е с бясна скорост и е обработвала планините.

От изложеното дотук напълно логично беше да се предполо­жи, че за създаването на монументите в Града на боговете е бил използван не само свръхмощният лазер, но и специалните „ма­шини на древните". С лазера се е извършвала грубата работа -изсичани са били каменни блокове от планинските хребети, отло­мъците са били стопявани, а с помощта на „машината" монумен­тите са дооформяни. Не е изключено те да са били прилагани и при изграждането на празните пространства вътре в монументи­те, чието наличие допускахме. Това важи особено за Дома на щас­тливия камък.

Отново ще ви доверя, скъпи читатели, изпреварвайки събития­та, че Валентина Яковлева откри в една от интерпретациите на тибетската „Книга на Мър­твите" (F. Fremantle, Lumi­nous Emptiness, Boston & London, 2001, p. 79), че све­щената Ваджра (умалено копие на видяната от нас „машина на времето") е оръжие с непреодолима си­ла и мощ. От санскритски названието й се превежда като „мълния и елмаз".

Покриването на мону­ментите с мазилката също не се е извършвало ръчно -за тази цел са съществува­ли специални технологии и съоръжения. Спомних си думите на Астаман Биндачарая, че в пещерата на Харати са скрити различни машини от древността. Представих си наследството от техническите пости­жения на древните, съхраняващо се в подземията на Кайлас. Как­во ли щеше да стане, ако имахме достъп до тях!



Свръхмощна защита

Вероятно гигантският каменен лазер е бил използван не само при строителството на Града на боговете. Напълно е възможно да работи и сега и да защитава двете основни съкровища - портата към Шамбала и Малкия Кайлас (камъка Шантамани).

Отново прехвърлих в главата си средствата за тяхната защита - и без инфразвуковото излъчване те бяха достатъчно мощни. Пор­тата към Шамбала беше охранявана от енергията на сгъстеното време и можеше да бъде отворена само със специалното заклина­ние, което предполага да се влезе в телепатичен контакт с Царст­вото на мъртвите. Пирамидата на Малкия Кайлас, вътре в която според нас е легендарният камък Шантамани, е разположена вър­ху три съединени каменни стълба с височина 600-800 метра и е

абсолютно недостъпна. До нея се намират и двете скални образу­вания - куличката и коминът, подобни на наблюдателни уреди, чиято цел е да следят какво става около Малкия Кайлас.

Хипотезата за допълнителната инфразвукова защита е напъл­но обоснована, тъй като каменният лазер е насочен точно към пор­тата на Шамбала и Малкия Кайлас.

Отново огледах блестящата заснежена пирамида на Малкия Кайлас и си спомних как ми бе хрумнало, че вероятно камъкът Шантамани е специален уред, с помощта на който Шамбала конт­ролира нашите мисли и въздейства върху тях. Ето защо разделе­ната на няколко нива свръхмощна защита е необходима. В ръцете на полудивия (в сравнение с Шамбала) съвременен човек камъкът Шантамани би се превърнал в невероятно по своята мощ оръжие, чрез което някой би могъл да контролира мислите и поведението на хората и да ги принуждава да му се подчиняват.

Не ме напускаше и мисълта, че може би свръхмощната защита е издигната не само срещу нас, неразумните, а и срещу други, по-разумни форми на живот, за чието съществуване започваме да се досещаме. Само Шамбала знае какъв е светът на ангелите и какви сили бушуват там, зад невидимата стена на паралелния свят.

- Шефе, говедарите вече събраха яковете. Време е да товарим, а ние още палатките не сме сгънали! - наруши тишината плът­ният баритон на Селиверстов.

- Идвам, идвам...

Съзидателната енергия на древните

На практика не се съмнявах, че за енергийното зареждане на гигантския лазерен резонатор е била използвала менталната, т.е. психичната енергия на древните хора. Вече знаех, че тази енер­гия, чиято сила все още не осъзнаваме напълно, се мобилизира посредством заклинания - чрез онези монотонно произнасяни зву-ци и думи, които само йогите познават. Най-важните от тях се съхраняват в самата Шамбала. А технологията на древните може да бъде наречена технология на заклинанието. Нейните плодове видяхме със собствените си очи тук - в Града на боговете.

От наша гледна точка животът на древните изглежда е бил из­ключително странен. Достатъчно е било да произнесат дадена въл­шебна дума и някъде от пространството се е появявала мощна сила, която са могли да командват. Единственото условие е било да не я използват под въздействието на завистта или за отмъще­ние, без свещения контрол на съвестта.

Представих си, че на същото място, където се намирах, някога е стоял древен човек, висок повече от 10 метра, и също е гледал към каменния лазер. Погледът му е бил насочен към конусовид­ния връх на предното огледало на каменния лазер, за да вкара чрез него своята психична енергия в резонатора. Той е концентри­рал вниманието си върху собствените си чувства, като ги е прев­ръщал в нещо леко, светло и летящо и най-важното - преизпълвал ги е с любов към Бога. Постепенно е започвал да усеща, че целият свят прелива от чувства и най-сетне забелязвал онова, ко­ето подсъзнателно очаквал - че там съществуват и процъфтяват чувствата на водата, земята, огъня и вятъра. Те обаче са били твър­де различни от човешките, макар и също толкова силни и живот­рептящи.

Древният човек още повече концентрирал вниманието си, осъзнавайки, че чуждите за него чувства на водата, земята, огъ­нят и вятъра са същевременно и родни, че ги обединява любовта към Бога, който е създал света, в чиято основа лежат тези пет елемента.

Той лесно се концентрирал върху любовта си към Бога, защо­то тя не само изпълвала цялото му същество, но и била залегнала като основен принцип в обществото, в което живеел. Любовта към Бога се е възприемала и като духовен, и като енергиен закон на Вселената. Той не е могъл да си представи, че в далечното бъ­деще хората ще добиват енергия от нефта и газта. В онези време­на основната енергия се е намирала в човешката душа и е трябва­ло да бъде само мобилизирана чрез любовта към Бога.

След това той очаквал реакцията на другите четири елемента. И най-сетне усещал, че странното любовно чувство на водата се е съединило с неговото любовно чувство, че силата на водата го е подкрепила - по-точно... подкрепила е любовта му към Бога. Древ­ният човек едва издържал на тази мощ, когато към неговите и без това силни чувства се присъединили също толкова силните чувс­тва на водата. Но той упорито стоял на мястото си, понеже жела­ел да достигне силата на петте елемента. Другите елементи обаче сякаш го проверявали, като го наблюдавали как ще понесе слива­нето с водата. Древният човек стоял и все повече се концентрирал върху любовта си към Бога с надеждата, че земята, огънят и вя­търът ще отговорят на неговия емоционален порив.

Енергията на земята, сливайки се с неговата и с тази на водата, предизвикала дори облекчение. Тя сякаш напомнила на човека за неговото единство със земята и тялото му започнало леко да тре­пери от излишъка на чувствена енергия. Сливането с енергията на огъня приличало на светлинна мълния - толкова ярка, че древни­ят човек за миг забравил за каменния лазер. Последни се слели с него чувствата на вятъра, които породили страстното му желание да лети. При това така, че паралелните светове да прелитат пок­рай него като красиви пейзажи.

Древният човек усетил разтърсващо единство с цялата Все­лена, уловил с погледа си формата на конусовидното образувание върху каменния лазер и произнесъл онова закли­нание, което не бива да се употребява, преди да се слееш с чувствата на во­дата, земята, огъня и вя­търа. В този миг очите му излъчили мощен енергиен поток, преливащ в цвето­вете на дъгата, който дос­тигнал до конусовидното образувание върху пред­ното огледало на камен­ния лазер, след което се прехвърлил в резонатора на лазера. Ско­ро излъчваната от него енергия заредила резонатора и като блес­тящ лъч увиснала в пролуката между огледалата на лазера.

Сега вече древният човек знаел, че е подсигурил енергийното снабдяване на каменния лазер и неговите приятели - също строи­тели в Града на боговете, ще могат да завъртят предното огледа­ло на лазера така, че неговата енергия да попадне точно върху отразяващото огледало, монтирано на върха на Кайлас. Така кон­структорите на монументите щели да обработват планините с не­говата енергия. Той, древният човек, бил горд, че е осъществил сливането на енергията на петте елемента.

А тя продължавала да го пронизва, без обаче да предизвиква вътрешно напрежение. Съпровождали я многоцветни видения -видения, появили се от различни паралелни светове. Древният човек разбирал, че точно така трябва да бъде, понеже енергията на петте елемента е общата енергия на паралелните светове. С цялата си душа усещал, че той е Божи син, защото го пронизва­ла божествената енергия - онази, която съществувала преди да бъдат създадени световете и която се отличавала с девствена чистота.

Сведох глава и видях мръсните остри връхчета на татарските си галоши. После навлякох експедиционния си екип, измих си зъ­бите и лицето и започнах да пълня раницата. Не ми даваше мира въпросът за сметка на каква енергия ка­менният лазер е работил в постоянен инфразвуков режим?

Оставих раницата настрана и повдиг­нах глава към огромната пирамида на Кайлас. Огледах я цялата и забелязах ня­колко монумента, които наподобяваха пирамиди. Ако пирамидите концентрира­ха космическите енергии, то тук, в Града на боговете, изглежда всичко е пресмет­нато така, че с тяхна помощ да се събира онзи диапазон от енергии, необходим за постоянното зареждане на резонатора на каменния лазер и за перманентното му действие в инфразвуковия режим. Навярно съществуваха и предавателни устройства, фоку­сиращи енергията в резонатора на каменния лазер.

Все още не знаех, че съвсем скоро ще открием десетки конст­рукции, подобни на каменни антени или огледала, които очевидно препредаваха енергията на пирамидите към каменния лазер.

Тъкмо бях напълнил раницата си и в душата ми внезапно въз­никнаха съмнения, свързани с факта, че знанията ни за лазерите далеч не са професионални. Но ще отскоча малко напред, скъпи читатели, за да ви кажа, че когато приключихме експедицията, про­ведох подробни консултации с изтъкнатите физици А. В. Акимов, Г Г Тертишни и С. Н. Кружков. Спорихме дълго и се родиха куп идеи. Но, общо взето, всички се съгласиха, че конструкцията при­лича на грамаден лазер, който би могъл да работи (хипотетично!) с ментална енергия. А талантливият инженер Сергей Николаевич Кружков остана поразен най-вече от предното огледало на камен­ния лазер и изрази възторга си от него.

Отново ме навести мисълта, че каменният лазер е действал чрез божествената енергия на петте елемента, която се е подчинявала на древните само при абсолютна чистота на душата.

Без да разбирам защо, приближих се до ручея, съблякох се до кръста и се измих с ледената вода. После се облякох и отново зареях поглед към свещения Кайлас.
КОСМИЧЕСКОТО ОГЛЕДАЛО НА КАЙЛАС

И от другата страна Кайлас изглеждаше величествен. Знаех, че свещената планина е центърът на тантрическите сили на плане­тата и следователно се намираме в тяхна власт. Спомних си и думите на старшия човек, че силите в пещерата на Харати са му приятни и няма желание да излиза оттам. Спомних си и размисли­те преди началото на експедицията по темата „Планината мис­ли!". А те свидетелстваха, че към нея трябва да се приближаваме с чиста душа. Обърнах се към момчетата и ги попитах:

- Кажете ми честно! Приятно ли ви е тук, близо до свещения Кайлас?

Всички замлъкнаха - изглежда анализираха душевното си със­тояние. Пръв се обади най-простодушният - Селиверстов:

- Аз, шефе, се чувствам отлично и ми е весело. И последната риза бих си свалил и... - той изгледа Юсупов. - А бе, хубаво ми е на душата! Само едно ме гложди. Когато се приближавахте през нощта с Равил към лагера, защо не сте видели фенерчето. Защото аз си знам, че ви светех, а не съм седял в палатката...

- Остави тази работа!

- Не е случайно, че поклонниците се стремят насам. На човек му става хубаво на душата - добави Равил.

Волю-неволю в мен се създаде впечатлението, че „планината ни е пуснала при себе си" и че ние, подобно на старшия човек, усещаме тантрическите сили като нещо приятно. В главата ми изплува и твърдението му, че Кайлас е жив, а тантрическите сили са неговата мисловна енергия. Тя вижда и анализира душата на всяко живо същество, застанало пред свещената планина. Добре, че върнах от Непал в Москва кинооператора Квитковски, а не го взех с нас. Щяхме да се срамуваме пред планината заради праг­матичната му душа.

Изпреварвайки яковете, продължихме напред. Не свалях очи от западната страна на Кайлас и търсех удобна позиция за скици-ране. Селиверстов от време на време се извръщаше към натова­рените якове и си припяваше.

Западната страна на Кайлас блестеше под лъчите на слънцето. Всички щракаха с фотоапаратите и снимаха с видеокамерата, аз обикалях близките възвишения и правех скици. Беше сравнител­но топло, вятърът беше утихнал.

„Я виж ти, на пръв поглед изглежда така, сякаш западната стра­на на Кайлас е вдлъбнато огледало. А всъщност геометрията му е доста сложна" - прошепнах си аз, свел глава над окончателната рисунка. Горната част представ­ляваше гигантска стъпаловидна вдлъбната повърхност. Ъгълът на наклона спрямо хоризонталната ос беше около 45 градуса. Снежните преспи блестяха отгоре и откъм юж­ната страна, но тук много добре се очертаваха стъпалата. Грамадната стъпаловидна чаша беше с размери минимум 700 на 700 метра.

Към мен се приближи Равил и посочи „чашата", която рисувах:

- Прилича на космическо огле­дало...

Понечих да го попитам за пред­назначението й, но в последния мо­мент си замълчах - нито той, нито аз бяхме в състоя­ние да дадем дори хипотетично пра­вилен отговор.

Долната част на чашата завър­шваше с красиво оформена вдлъб­натина, която пла­вно преминаваше във вдлъбната ур­ва с ориентиро­въчна дължина 600 метра. А от южната страна на урвата, на малко по-ниско ниво се виждаше Малкият Кайлас като правилна остро-върха пирамида, поставена върху три каменни стълба, чиято ви­сочина беше около 600-800 метра.

„Виж ти! Камъкът Шантамани, т.е. Малкият Кайлас е разполо­жен съвсем близо до космическото огледало", отбелязах си наум и продължих проучванията си.

Още по-надолу се виждаше стъпаловидна повърхност, която също беше вдлъбната, но нямаше същата правилна форма като космическото огледало. В центъра й се забелязваше заоблено въз­вишение, а на три места - огледални конструкции, които сякаш бяха монтирани там. Отначало гледката ми се стори хаотична, но след като огледах урвата от различни точки, постепенно осъзнах, че по-скоро тук е изградена цялостна конструкция, чийто замисъл си оставаше напълно неразбираем за мен. „Вероятно е създадена, за да пренасочва фините енергии", реших аз и продължих по-на-татък.

Спомних си, че през 1998 година в гр. Ришикеш - Индия, в един от храмовете държах в ръце една книга, озаглавена „Енерги­ята на съзнанието". Тогава я прелиствах, като с всяка следваща страница се учудвах все повече. Там пишеше, че някога някой е разделил енергията на човешкото съзнание на повече от 200 вида, всяка от които имаше свое название и беше описана толкова под­робно, с толкова схеми и рисунки, та човек трудно можеше да си представи, че целият този колосален труд е плод на буйна фанта­зия. Свещеникът в храма ми обясни, че книгата е преведена на английски от санскрит и е била написана в дълбоката древност от учени на велика цивилизация, живяла на Земята преди нас. Оче­видно древните са владеели тайните на фините енергии и са били наясно, че чрез конструирането на различни форми те могат да бъдат насочвани така, че да влияят върху съзнанието.

Още по-надолу по западния склон на Кайлас от различни глед­ни точки се забелязваше и друга дъговидно вдлъбната урва с тол­кова съвършени форми, че не оставаше и капка съмнение по от­ношение на изкуствения й произход. Докато я гледах през бино-къла, все ми се струваше, че в горната й част се открояват един-два реда каменни фигури - или еднакви скални образувания, или древни статуи, изменени вече от климатичните фактори.

- Каква ли роля изпълнява дъговидната конструкция? - въз­дъхнах аз и кисело се усмихнах, защото не се сещах за отговора. Равил, който стоеше до мен, се засмя. - Какво, Равил? - обърнах се към него.

- Ето какво си мис­ля - огледалото улавя космическата енергия и я разпределя между пирамидите в Града на боговете, които по този начин я усвояват. Така ли е?

- Кой знае...

- Защо да не прие­мем, че космическото огледало на Кайлас е локатор, чрез който разположената под планината Шамбала общува с други свето­ве? - вдъхновено про­дължи Равил. - Техни­ческото й ниво позво­лява подобно нещо! Може би благодаре­ние на огледалото са отлитали в космоса?

- Кой знае... - отново въздъхнах аз.

И двамата замлъкнахме. Освен с фантазията Си не разполагах­ме с друго средство, за да разберем поне отчасти творението на древните хора. Трябваше да изминат почти три години, за да мо­жем ние с Равил, анализирайки картата-схема на Града на богове­те, да стигнем до извода, че западната му част, включително и споменатото космическо огледало, е било изградено, за да се уп­равлява времето и да се създаде... нов човек. За това обаче, скъпи читатели, ще поговорим в следващия том. Обещавам ви, че пъте­шествието в „тялото на времето" ще е увлекателно.

- М-да... - измучах аз сега, прекъсвайки мълчанието. - Знаеш ли какво ми хрумна?

- Какво?

- Помниш ли стар­шият човек, който твър­деше, че Харати чете човешките мисли и та­ка вижда всичко? Хара­ти най-вероятно е човек от Царството на мърт­вите. Значи Царството на мъртвите чете наши­те мисли, нали така?

- Ами да.

- Освен това стар­шият човек спомена, че и самият Кайлас е способен да чете мис­лите на хората, пристигнали тук. Така в крайна сметка стигаме до извода, че камъкът Шантамани, скрит в пирамидата на Мал­кия Кайлас, също следи и анализира човешките мисли. Оттук следва, че ние с теб сме прозрачни като стъкло. Всичките ни мис­ли стават известни там... Само дето ние с теб едва ли сме толко­ва опасни, че някой да си губи времето и да ги анализира. Но освен нас съществу­ват и ангели, призра­ци, хора от паралел­ните светове и извън­земни. Нали и те съ­що мислят? - Запа­лих цигара и продъл­жих: - От Шамбала, Царството на мърт­вите и самият... кос­мически Кайлас четат нашите мисли. Най-важното е, че всички те сигурно обръщат внимание дали в душите ни има зли и отрицателни мисли, които не бива да бъдат допускани до тази светиня, където може би е създаден... новият човек. Та нали те са разрушителен фактор, нещо като „инфекци­озна бомба" за процеса на съзиданието.

Отново потеглихме напред. Слънцето грееше. Мислите ни бя­ха светли и чисти. Всичко в този свят ми изглеждаше прекрасно.

- Шефе, виждам някакъв дворец, но без прозорци и врати! -чух зад гърба си възторжения глас на Равил.

1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница