Кризата за медицински сестри не предстои, а е в разгара си

Кризата за медицински сестри не предстои, а е в разгара си

Още преди 10 години България обяви бедствено положение и задаващ се критичен недостиг на медицински сестри. 10 години по-късно ситуацията е същата - ежедневни предупреждения, заплахи за протести и предстояща криза за специалисти по здравни грижи. За тези 10 години обаче нито една институция не направи абсолютно нищо и в момента кризата вече не е предстояща, а настояща. Просто държавата, здравната каса и болниците се правят, че не я забелязват.

В момента медицинските сестри у нас са точно два пъти по-малко от необходимото за нормално функциониране на здравната ни система. Понеже приемът и лечението по болници и кабинети не са спрели, липсата им на пръв поглед не изглежда да се усеща. Но всъщност там, където сестри няма, функциите им се поемат от близките на болните, от санитарите, от лекарите или от никого. И резултатът е налице - агресия и война между медицинския персонал и пациентите. Именно защото буферът го няма.

Дотолкова го няма, че повечето пациенти у нас дори не знаят каква всъщност е функцията на медицинската сестра, освен да мери температура и кръвно и да слага инжекции. Дефиницията за сестринството е, че това са хора, чиято работа е да се грижат за болни, затова и у нас те официално бяха преименувани на специалисти по здравни грижи. Освен че се грижат за хора, които не могат да правят това сами, те често са първите здравни специалисти, с които се среща пациентът, а работата им включва и това да обучават и съветват болния или близките му. Колкото и клиширано да е, първоначално професията се е наричала милосърдна сестра, точно защото не изисква само техническо изпълнение на назначени от лекаря манипулации. "Сестринството е уникална професия, за която се изисква университетско образование, съчетано с любов към хората, милосърдие, желание да помагаш и да се учиш непрекъснато, съпричастност към болката и страданието, готовност да се жертваш за другите, да работиш в екип и да изпълняваш служебния си дълг безотказно", казва Милка Василева, председател на управителния съвет на съсловната организация на сестрите - Българската асоциация на специалистите по здравни грижи. Понастоящем в България сестрите са на изчезване, както и милосърдието, което, когато става дума за медицина, не е етична норма, а задължителен елемент от лечебния процес, необходим за излекуването и възстановяването на пациента.

У нас на 100 000 души население се падат 485 сестри, а в Европа - 740. Стандартът за добри здравни грижи изисква на един лекар в лечебните заведения

да се падат по 4 сестри. У нас се падат 0.9.

"Има сестри, принудени да работят на 2 и дори на 3 места, за да получат възнаграждение за физическо оцеляване. Практика е 1 медицинска сестра да се грижи за 30 болни, както и 1 медицинска сестра да обслужва 2 отделения по време на нощно дежурство", обяснява Василева. "В продължилите почти 20 години реформи най-потърпевши се оказаха професионалистите по здравни грижи - най-вече медицински сестри и акушерки. Те първи бяха безразсъдно съкратени поради недоброто финансово състояние на лечебните заведения и българските пациенти устойчиво бяха лишавани от качествени здравни грижи", обяснява Василева. "Същността на сестринството и акушерството - милосърдието и човечността вече не бяха ценни", коментира тя.

Данните на асоциацията сочат, че от 2007 г. досега 9412 медицински сестри и 550 акушерки са заминали в чужбина. Други 15 000 са сменили професията си в България или са се пенсионирали. "Поради недалновидната политика на всички правителства до сега, съсловието на професионалистите по здравни грижи беше подложено на съкращения, унизителни условия и неприемливо отношение. Все по-често болнични директори с тревога съобщават за свободни работни места и активно търсят подходящ персонал. Това е трудна задача, тъй като вътрешната миграция на специалисти също е сериозен проблем. Тя поражда невъзможност за формиране на устойчиви медицински екипи и води до недобро качество на предлаганата медицинска услуга", казва Милка Василева.

"Основните проблеми, пред които са изправени медицинските сестри са унизително ниските заплати, неуважение към личността и професията им, неспазване на трудовото законодателство, липса на стандарти по здравни грижи", сочи анализът за БАСЗГ. Нещо повече, у нас няма изискване в болниците да се наемат определен брой сестри, както е при лекарите. За да работи със здравната каса хирургията, например, в дадена болница, трябва да има определен брой лекари и съответната апаратура. Изискване за сестри обаче няма. И резултатът е налице, болниците буквално пестят от тези заплати, а работата на сестрите се върши от санитарите и близките на болните.

Ниските заплати са немалка част от проблема. Те също не са обект на регулация. Има единствено задължителен минимум, определен в колективния трудов договор между работодатели и синдикати и

в момента той е 700 лв.

"Но дори и той почти повсеместно не се спазва поради недостиг на финансови средства в лечебните заведения или поради неподписване на КТД там", казва Василева. Но парите не са единствената причина професията у нас са умира. "Медицинските сестри заминават на запад много огорчени от неразбирането на професията им дори сред медицинските екипи, от унизителното отношение към тях, от незачитане на човешкото им и професионално достойнство. Дори ниското заплащане на труда остава на втори план", коментира Василева.

Медицинските сестри и акушерки, все още останали у нас, са принудени да работят на ръба на силите си, както и на ръба на закона. "Обществото очаква от тях усмивка, благородство и квалифицирана грижа, а всъщност получава само все още качествено изпълнение на лекарските назначения и манипулации, което налага близките на пациентите да ги придружават и да помагат на медицинските сестри или самостоятелно да извършват грижи. Медицинските специалисти се опитват да работят всеотдайно, но реално не разполагат с време да разговарят с пациента и близките му, да успокояват, да вдъхват надежда, да обучават за справяне с болестта или възникналото критично състояние. Това води до неудовлетвореност у хората и както вече често сме свидетели -

проявите на агресия не закъсняват

Това усложнява още повече и без това неблагоприятната работна среда и професионалистите по здравни грижи се чувстват омерзени от обидните заплати и лошото отношение", описва омагьосания кръг Милка Василева. Затова и проучванията доказват, че синдромът на изпепеляването е най-силно изразен при медицинските сестри. Благодарение на което у нас не просто сестрите са 2 пъти по-малко, отколкото са необходими за българското здравеопазване, но липсват изцяло структури в извънболничната помощ за детска и женска консултация, както и за домашни грижи.

Картината се усложнява повече и заради силното търсене на тези специалисти и в Европа, и по света. СЗО очаква недостиг на 200 000 медицински сестри само за Европа до 2020 г. "Професията на медицинската сестра е непримамлива за младите хора не само поради ниското заплащане на труда, а и защото изисква определени физически и психически качества, сериозно обучение в университет, продължаващо обучение през целия професионален път, работа често при рискови и неблагоприятни условия", обяснява Василева.

Затова от съсловната организация отдавна настояват за "сериозен анализ на тази критична ситуация на държавно ниво и бързи решения". "За да се обърне тенденцията към завръщане в България и към професията, е необходимо да се изградят политики на планиране на персонала, мерки за подбор и задържане и на първо място - осигуряване на достойно заплащане", смятат от БАСЗГ. "За да мотивираме младите хора да предпочетат професията на медицинската сестра, акушерката и останалите професионалисти по здравни грижи, обществото трябва да им подсигури добър материален статус и уважение", смята Василева. "Всяка уважаваща себе си нация се грижи за своите медицински специалисти, за да може да разчита на тях. Ние продължаваме да вярваме, че и България ще се погрижи за нас, ако иска да има здравеопазване", допълва тя.