II. мярка 214 агроекологични плащания. какво се цели с прилагането на агроекологични дейности в земеделските стопанства?

1. 
   Същност, цели и ползи на мярка 214 „Агроекологични плащания”
   

Мярката „Агроекологични плащания” е част от Националната агроекологична програма на България и нейната главна цел е да поощри въвеждането на щадящи околната среда методи на земеделско производство. Общият индикативен бюджет по тази мярка за целия период 2007-2013 година е 435 340 701 евро.  

Агроекологичните плащания ще бъдат предоставяни на земеделските стопани, за да бъдат подпомогнати за това, че полагат повече труд, влагат повече средства и понякога претърпяват загуби в името на това да опазват природата, която е общо богатство на всички ни. В зависимост от избраната агроекологична дейност, плащанията, базирани на единица площ, варират от 20 до 505 Евро на хектар. Агроекологичните плащания могат да се получават в комбинация с директните плащания на площ, както и с тези за така наречените необлагодетелствани райони. В определени случаи, когато площите, с които кандидатстват земеделските стопани не са подходящи за директни плащания на площ, земеделските стопани могат да кандидатстват само по мярка „Агроекологични плащания. Недопустими за директни плащания например могат да бъдат наетите високопланински пасища в Националните пакове „Пирин” и „Централен Балкан”, когато са заети с камъни и скали, но са годни за паша.

За да получават агроекологични плащания земеделските стопани, трябва на доброволен принцип да поемат агроекологични ангажименти за пет последователни години. Това изискване е поставено, защото агроекологичните дейности не могат да дадат незабавни резултати и да окажат веднага положителен ефект върху околната среда. Необходимо е те да бъде прилагани по-продължителен период от време, при това на едни и същи парцели, за да окажат очаквания благоприятен ефект върху околната среда.

Основните цели на мярката „Агроекологични плащания” са:

• 
  увеличаване на разбирането и знанията на земеделските стопани за въздействието, положително и отрицателно, на селскостопанските практики върху околната среда, особено по отношение на управлението на почвите и водите и опазване на биологичното разнообразие;
  
• 
  поощряване на използването на екологичното планиране в практиките за управление на земеделските стопанства чрез въвеждането на многогодишен план за управление на хранителните вещества и план за сеитбообращение;
  
• 
  подкрепа за развитието на биологичното земеделие като екологосъобразен метод за селскостопанско производство, който е и икономически изгоден;
  
• 
  съхраняване на генетичното разнообразие чрез подкрепа за опазването на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство и традиционни сортове от земеделски култури особено, когато те предоставят допълнителни екологични ползи за обществото;
  
• 
  запазване на биологичното разнообразие чрез насърчаване на опазването на земеделските земи с висока природна стойност, които са застрашени в случай на промяна на начина на земеползване, интензификация на производството и/или изоставяне на земеделските земи, включително и чрез подкрепа за традиционните животновъдни практики в определени територии;
  
• 
  поддържане и възстановяване на традиционния селскостопански ландшафт и характеристики на ландшафта, които имат културна, природна или екологична стойност, особено по отношение на биологичното разнообразие;
  
• 
  запазване на почвените и водните ресурси, включително в районите, в които почвите са засегнати от силна ерозия или са застрашени от загуба на хранителни вещества или от замърсяване със селскостопански източници;
  
• 
  подпомагане на земеделските стопани, които доброволно поемат задължение да управляват земеделски земи в защитените зони по Натура 2000², преди въвеждането на законови задължения по управлението на тези земи.
  

• 
  Мерките за поддържане и възстановяване на ливади и пасища влияят положително не само на биологичното разнообразие, но и осигуряват опазване на почвата и контрол на ерозията. Пример за намаляването на почвената ерозия в резултат на контролирана паша и почистване на пасищата, е представен в доклада “Деградация на почвите от земеделските земи в България”³ е района на село Вълкосел, община Сатовча. Без мерките загубата на почва е била средно 0,065 t/ha за година. С прочистването на камъните и храстите от пасището и контролирана паша тази стойност намалява до 0,056 t/ha за година.
  

• 
  Защитният почвозадържащ ефект на ивиците тревиста, дървесна и храстова растителност по речните брегове е значителен. Като пример могат да се посочат данните от наблюдения през 1985-88 г. в експериментална станция за ерозия на почвата – Мирково от наклонени земи с крайбрегови тревни и горски пояси. За угар 70 метра плюс тревен пояс 5 метра е отчетена ерозия на почвата 1,20 t/ha на година, докато за угар 70 метра плюс тревен пояс 20м това количество намалява до 0,21 t/ha на година. Същият почвозадържащ ефект имат и горските пояси покрай речните брегове. В същото време площите около речните корита са застрашени от наводнения поради липсата на крайбрежна растителност (гори), която в повечето случай намалява този риск.
  

• 
  Превръщането на обработваеми земи в пасища в Италианската провинция Умбрия е довело до намаляване на ерозията с 30 t/ha на година.
  

• 
  Подкрепата за земеделските стопани да засяват зимни култури за зимуващите птици спомага също и за намаляване на ерозията и загубата на N (азот) в почвата. Зимните култури са не само храна за птиците, но играят положителна роля и за контрол на ветровата ерозия и загубата на азот от почвата. Тревната покривка и културите възпрепятстват измиването на азот и неговото попадане във водата и по-дълбоките почвени слоеве. Обратното, когато почвата се остави като угар и не е засята или естествено обрасла с растителност азота не се задържа и се отмива от дъждовете и при снеготопенето.
  

• 
  Намаляването на използването на пестициди и торове има положителен ефект за опазване на почвата от замърсяване. В Пиемонт, Италия опитно е изчислено, че за култури от царевица, ориз и лозя, при които са прилагани агроекологични дейности за намаляване на внасянето на торове и пестициди – замърсяването с азот, фосфор и калий е намаляло от 29 до 55 % в сравнение със същите култури отглеждани само при спазване на правилата за добра земеделска практика. Тези мерки водят и до опазване на водите от замърсяване.
  

• 
  Прилагането на агроекологичните дейности в Ирландия показва увеличаване на видовото богатство както на животинските, така и на растителните видове, особено по края на обработваемите земи (оставени ивици с естествена растителност) и в синорите. Увеличава се броя и разнообразието на птиците и насекомите, които обитават ивиците с естествена растителност и синорите и са естествени врагове на вредителите по земеделските култури. В Дания демонстрационното прилагане на агроекологични дейности целящи опазване на биоразнообразието във Варде Адел води до завръщане на ливадният дърдавец (световно застрашен вид) и до увеличаване на видовото богатсво на тревни видове.
  

Мярка 214 АЕП се състои от пет под-мерки, във всяка от които има едно или повече направления, в които може да има отделни дейности допустими за подпомагане.

1. 
   Мярка „Агроекологични плащания”
   
   1. 
      Биологично земеделие - БЗ
      
      1. 
         Биологично растениевъдство - БР
         
      2. 
         Биологично пчеларство - БП
         
   2. 
      Поддържане на земи с висока природна стойност (ВПС)
      
      1. 
         Възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с висока природна стойност - ВПС1;
         
      2. 
         Възстановяване и поддържане на преизпасани затревени площи с висока природна стойност - ВПС 2;
         
      3. 
         Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места - ВПС 4;
         
   3. 
      Поддържане на характеристики на ландшафта (ХЛ)
      

1. 
   Традиционно отглеждане на овощни култури – ХЛ 3
   

4. 
   Опазване на почвите и водите
   
   1. 
      Въвеждане на сеитбооборот за опазване на почвите и водите – ПВ 1
      
   2. 
      Контрол на почвената ерозия – ПВ 2
      
5. 
   Традиционно животновъдство (ТЖ)
   
   1. 
      Опазване на застрашени местни породи – Ж1;
      
   2. 
      Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) – Ж2;
      

• 
  Наредба № 12 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (обн., ДВ, бр. 41 от 22.04.2008 г., изм. и доп., бр. 70 от 8.08.2008 г.).
  

• 
  В мярка 214 „Агроекологични плащания” за под –мярка „Земеделски земи с висока природна стойност” (ВПС) се подпомагат само земи, утвърдени със Заповед № РД 09-328/02.06.2008г. на министъра на земеделието и храните, която е поместена на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ - РА).
  

• 
  Нерегистрираните кандидати в Интегрираната система за администриране и контрол могат, при поискване, да получат формуляр на заявление и графичен материал за местонахождението на ползваните от тях земеделски парцели от общинските служби по земеделие или от областните разплащателни агенции;
  
• 
  Ежегодно общинските служби по земеделие предоставят на всички земеделски стопани, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол, формуляр на заявление за кандидатстване, попълнен с наличните данни за тях и графичен материал за местонахождението на ползваните от тях през предходната година земеделски парцели
  
• 
  Земеделските стопани подават общо заявление за подпомагане по схемите и мерките, като отбелязват за кои плащания;
  
• 
  Срокът за подаване на „Общо заявление за подпомагане” е от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане.
  
• 
  При кандидатстване за направления "Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места" и/или "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвата и водите" от мярка 214 „Агроекологични плащания”, заявленията се подават в периода от 1 март до 30 март на годината, в която се кандидатства за подпомагане;
  
• 
  Заявлението се подава веднъж годишно;
  

• 
  Постоянния адрес на кандидата - физическо лице;
  
• 
  Адреса на управление на кандидата - юридическо лице, или едноличен търговец.
  

През първата година на кандидатстване заявлението за подпомагане по АЕП се счита и за заявление за плащане. За втората, третата, четвъртата и петата години се подават само заявления за плащане за вече поетите агроекологични задължения.

Заявлението за подпомагане по АЕП може да бъде добавено в последствие към общото заявление за плащане на площ в упоменатите срокове.

След 15 май е възможно да бъдат подавани заявления по АЕП, но както и за СЕПП ще бъде наложена санкция от 1% от бъдещето компенсаторно плащане за всеки работен ден на закъснение, като крайният срок за подаване на заявленията е 9 юни.

При необходимост от корекции по данни в заявлението за подпомагане по АЕП можете да извършите това в срок до 9 юни, като за периода след 31май до 10 юни се налага глоба в размер на 1% на работен ден.

В общото заявление за плащане на площ трябва да отбележите в секцията „Схеми и мерки за подпомагане”, че кандидатствате за агроеколгични плащания (АЕП), като маркирате съответстващото квадратче.

• 
  за биологично отглеждане на култивирани гъби, оранжерийни площи, посевен и посадъчен материал - 0,1 ха;
  
• 
  за ХЛ 3, ВПС 4.1, ВПС 4.2, ВПС 4.4 и ВПС 4.5 - 0,3 ха;
  
• 
  за ВПС 4.3 - 5 ха;
  
• 
  за традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) – Ж 2 - 5 ха.
  

• 
  Биологично пчеларство – най-малко 20 пчелни семейства
  
• 
  Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) – на паша се изкарват най-малко 50 овце, или 10 говеда, или 10 коня, или комбинация от тях, но не по-малко от 10 ЖЕ⁴.
  

Обръщаме Ви внимание, че срещу всеки парцел, за който кандидатствате за АЕ дейности в общото заявление за плащане на площ, трябва да се нанесе съответният код на АЕ дейност. Кодовете на АЕ дейности, може да намерите в Приложение 1 .

Бенефициенти могат да бъдат само земеделски стопани, които са:

• 
  физически лица,
  
• 
  еднолични търговци или
  
• 
  юридически лица.
  

• 
  биологичното растениевъдство;
  
• 
  биологичното пчеларство;
  
• 
  традиционното отглеждане на овощни култури – навсякъде, където съществуват стари (над 25 години) овощни градини;
  
• 
  опазването на застрашени от изчезване местни породи;
  
• 
  въвеждането на сеитбообращение за опазване на почвите и водите – но с предимство в нитратно уязвимите зони;
  
• 
  контрола на почвената ерозия – но с предимство в районите, застрашени от ерозия.
  

• 
  възстановяването и поддържането на недоизпасани затревени площи с висока природна стойност – само в райони, определени като райони с висока природна стойност;
  
• 
  възстановяването и поддържането на преизпасани затревени площи с висока природна стойност – само в райони, определени като райони с висока природна стойност;
  
• 
  управлението на земеделски земи в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места – само в райони, определени като орнитологично важни места
  
• 
  традиционните практики за сезонна паша на животните (Пасторализъм) – само на територията на Националните паркове “Пирин” и “Централен Балкан”
  

Кандидатът може да избере да прилага различни агроекологични дейности в своето стопанство. Те могат да бъдат една или няколко едновремено, стига да няма ограничения по отношение на географския обхват за прилагане на съответната дейност/и.

На един и същи парцел могат да се комбинират единствено агроекологични дейности, за които се извършва плащане на единица площ с агроекологичните направления „Опазване на застрашени от изчезване местни породи” и „Биологично пчеларство”.

Когато изберете да прилагате комбинация от дейности, имайте предвид, че не можете да получавате по-високи нива на плащания от посочените по-долу:

• 
  Едногодишни култури : 600 евро/ха;
  
• 
  Многогодишни култури : 900 евро/ха;
  
• 
  Друг начин на земеползване: 450 евро/ха;
  
• 
  Застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство: 200 Евро/ЖЕ.
  

В случай, че искате да увеличите общата площ върху, която изпълнявате агроекологични дейности с повече от 20 % или с над 2 ха трябва да подадете ново заявление за подпомагане и да поемете нов пет годишен ангажимент. Парцелите от новото заявление отново подлежат на одобрение за участие в мярката.

Ако увеличите площите с до 20 % или под 2 ха, то не е необходимо да подавате ново заявление за подпомагане. Увеличаването на рамера на общата площ е позволено само през първите три години.

През първите три години от включването Ви в мярката, може да увеличавате броя на животните от редките местни породи или пчелните семейства без да поемате нов пет годишен АЕ ангажимент, но ще получавате подпомагане само за одобрените животни и пчелни семейства за текущата година. В случай, че увеличите техният брой след третата година, поемате нов пет годишен АЕ ангажимент.

Има общи изисквания, които са валидни за всички кандидати за участие, независимо от избраната подмярка или направление, и специфични изисквания, в зависимост от избраните една или няколко агроекологични дейности.

Общите изисквания към Вас и всички други кандидати за подпомагане са:

• 
  земеделската площ, върху която ще прилагате агроекологични дейности (в системата за идентификация на земеделските парцели) и/или
  
• 
  животните, с които кандидатстват за получаване на агроекологични плащания (в системата за идентификация и регистрация на животните)
  

3. 
   Да спазвате изискванията по управлението на избраната от Вас агроекологична дейност за период от 5 последователни години. Ако избраната агроекологична дейност се основава на площ, трябва да се извършва върху едни и същи земеделски парцели в продължение на този период.
   

• 
  Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние;
  
• 
  минималните изисквания за торене използване на продукти за растителна защита⁵;
  
• 
  Правилата за добра земеделска практика, утвърдени съгласно чл. 6. т. 1 от Наредба № 2 от 13.09.2007 за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници;