В последните 50-60 години невербалната комуникация се превръща в обект на изследване на значителен брой науки

Сега, махалото е в другия край на акцента и за разлика от времето преди 30 години невербалната комуникация е станала дотолкова важна, че почти няма научен труд върху общуването, който повече или по-малко да не засяга проблема. Тя присъства както като украшение, като израз на модерно, така e и по-сериозно изследвана. Излолзвайки различните сигнали за контрол на реакции или направление на чувствна, всеки индивид е уникален, логично и първите му впечатления от непознатите срещу него да са различни. Не малко са сигналите – кръстосани ръце, присвити очи, потящи длани, погледи встрани и др., които дават точна информация за това, как ни приемат – на сериозно, несериозно или с насмешка.

Познанията за езика на тялото, които всекидневно могат да ни помагат в общуването скъсяват дистанцията и времето към ефективна комуникация. От голямо значение е това да сме естествени. Невербалната комуникация включва информацията, която се излъчва от външния вид и движенията на тялото /телесните знаци и сигнали/ или се предава чрез промени в гласа, чрез звук, цвят, светлина, миризма, както и чрез пространственото поведение и, съзнателно или не, целенасочено или случайно въздействие върху материалната среда. Приема се от органите за осезание на друг индивид и се взима предвид и евентуално влияние на поведението му. Функциите на невербалната комуникация са: формираща /структорираща/, демонстративно-изразна, маскиращо-неутрализираща и релаксираща. Езикът на тялото е процес, с който хората чрез разменяне на телесно-пластични сигнали и конкретно организиране на пространството осъществяват връзка помежду си.

Междукултурните различия се подчертават в литературата, свързана със спецификата на невербалната комуникация. Напълно възможно е да възникнат затруднения в общуването, породени от неразбиране или превратно разбиране.

Независимо от културната традиция на индивида думите и движенията винаги се излъчват едновременно и то по толкова предсказуем начин, че всеки добре трениран човек може със затворени очи да познае само като слуша тона на гласа му в момента на движението.

“Какво представлява езикът на тялото и как да се научим да го разбираме?”

Основните моменти, които трябва да бъдат разгледани и характеризирани са:

• 
  чувствителност, интуиция и предчувствие
  
• 
  вродени /генетично заложени/, заучени традиционни сигнали
  
• 
  основни жестове и техният първоизточник
  
• 
  жестови снопове
  
• 
  лицемерен език на тялото или как да лъжем успешно
  

Редица изследвания и научни дебати са посветени на въпроса, дали несловесните сигнали са вродени, заучени, генетично предавани от поколение на поколение или придобити по някакви други пътища. Изводите подсказват, че почти всички жестове попадат в някоя от споменатите категории.

Голяма част от нашето несловесно поведение е заучено и смисълът на много от движенията и жестовете ни е предопределен от културната традиция.

Повечето от основните жестове при общуване са еднакви по целия свят. Когато хората са щастливи, те се усмихват. Когато са тъжни или ядосани се мръщат или се цупят. Кимнето с глава се възприема като знак за съгасие и потвърждение. Врътването пък – обратното. Присвиването на раменете означава, че човекът срещу нас не ни разбира. Жестът на пръстена или “всичко е наред” се тълкува в различните културни традиции по друг начин. Някъде свити по този начин пръстите са обида. Хубаво е да споменем и “и жестът на дигнатия палец”, знакът на V.

Една от най-сериозните грешки, която може да се направи в езика на тялото е да се тълкува един-единствен жест, изолирано от другите съпътствуващи го жестове или извън контекста на конкретните обстоятелства. Това е същността на жестовия сноп.

За да прикриеме лъжите си, ние хората нсай-често използваме лицето си – повече от която и да било друга част на тялото. Пускаме усмивки, кимане и намигане, като по този начин се опитваме да замаскираме лъжата в думите си, но за нещастие сигналите на тялото ни издават истината и така се получава разминаване между жестовете на тялото и мимиката на лицето. Вариантите на жестове с докосвания до лицето най-общо са: прикриване на устата, докосване на носа, потриване на окото, потриване на ухото, почесване по врата, пръсти в устата.

Сигналите на очите неимоверно много говорят за душевността на човека, те са огледало на душата му. Често употребяваме следните фрази: “Пронизваме с очи”, “Погледът му е смъртоносен”, “Очите му играят”, “Урочасваме с поглед”, “Той има такъв особен, искрящ поглед”, “Лоши очи”. В книгата “Говорещите очи” Хес казва, че при междуличностното общуване човешките очи излъчват най-показателните и точни сигнали за вътрешната нагласа, защото са цнтрално ключова точка на лицето и тялото като цяло, зениците им функционират независимо от останалите му части. Те могат да изразяват развълнуване, отрицателни емоции /ефектът на свиване като мъниста или като на змия/. Изразяват любов, а оттам лицето сияе.
Пример:

За древните китайски търговци на скъпоценни камъни е било обичайна практика да наблюдават разширяването на зениците на купувачите по време на пазарлъците за цената. Известно е, че покойният милиардер Аристотел Онасис е носил винаги тъмни очила по време на делови преговори, за да попречи на зениците да издават мислите му.

Поведението на погледа като част от лицевото изражение се характеризира в няколко основни типа: делови поглед, социален поглед, интимен поглед, кос поглед “из под вежди”. Възниква въпросът – ако някой мениджър иска да смъмри мързелив служител кой тип поведение на погледа, а оттам и на лицето ще избере. Дали присвитите устни, устните сочещи наляво или в тип целувка ще покажат, че говорите напълно сериозно.

Разглеждането до тук на казуса по учебната дисциплина “Бизнес комуникации” не би бил пълен, ако не се допълнат двата най-широко разпространени жестове с глава. А именно: кимането и поклащането в страни. Основните позиции на главата са три:

• 
  изправена – характерна за човек, който има неутрална нагласа към онова, което чува.
  
• 
  заинтригуваща позиция – жените често използват този жест на главата, накланяйки я в страни, за да покажат интерес към някой привлекателен мъж.
  
• 
  критична - когато главата е наклонена надолу, това означава отрицателна дори критична нагласа. Тази позиция на главата обикновено е придружена от жестови снопове на критична оценка.
  

• 
  емоционални- информират за емоционалното състояние на индивида и отношението към действие, текст или др. Той е спонтанен и сравнително трудно се поддава на контрол.
  
• 
  изобразителен (описателен жест ) има за задача да характеризира външно описвания обект. Насочва към форма, ширина, дължина, обем, специфично движение и др.
  
• 
  указателен жест- дава препоръки, имащи отношение към контрола на погледа.
  
• 
  условен жест – т.нар. емблема, символ или пластичен йероглиф ( ръкостискане, кръстене, махане за сбогом, заканване с пръст, поклон и др.) изпълнява най-често функция по заместване на речта, но може и да има съпътстващ характер.
  

Напоследък е особено модерно да се говори и за най-различни пространства в метафоричен план- идеологически, политически, културни, медийни, виртуални и др. Нас в случая ни вълнува реалното пространство, това което обитаваме, което можем да видим, измерим, обходим и др. Първоначално човек го приема като даденост, а след това като собственост. Проксемиката като дял от невербалната комуникация подробно разглежда видовете пространство- такова с фиксирани характеристики, полуфиксирано и неформално. Излизайки от самата дефиниция за пространство и неговите видове според Хол, личното пространство е очертаната с мислена линия пространствена сфера, обем около човека, която другите не трябва да нарушават. Нерядко това се използва съвсем целенасочено за притискане на противника и намаляване на потенциала му в диалога и особено в някои негови форми.

Личната територия е свързана с повече от едно място в пространството. Различните лични територии имат отношение към личния живот, професията и др. на даден човек. И тук нарушаването се възприема като агресия. Значение за общуването имат ориентацията, разположението с оглед височината и местата със статус.

КАК ДА НАУЧИМ ЕЗИКА НА ТЯЛОТО И НЕВЕРБАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ?

Отделете си поне петнадесет минути дневно, за да проучвате и тълкувате жестовете на другите хора, а също и за да осъзнаете и осмислите собствените си жестове. Удобни за “читалня” са всички места, където хората се запознават и общуват. Летището е особено подходяща сцена, на която може да се види разгръщането на целия репертоар от човешки жестове, тъй като там хората открито изразяват чрез мимика и език на тялото обзелите ги тревога, гняв, съжаление, щастие, нетърпение и най -различни други емоции. Чудесни възможности за подобни проучвания предоставят и различните социални изяви, делови срещи и забави. След като сте понавлезнали в изкуството да разшифровате мимиката и жестовете, можете да отидете на някое шумно парти, да се усамотите цялата вечер в ъгъла и да си прекарате страхотно и незабравимо, докато наблюдавате различните ритуали на езика на тялото, чрез които присъстващите си говорят помежду си. Телевизията също предоставя великолепни възможности за невербално общуване. Намалете до край телевизора и първо се опитаите само по образа да разберете за какво става дума. Започнете на всеки пет минути да увеличавате звука за няколко секунди, за да проверите доколко правилно четете несловесния език на говорещия. Не след дълго вече ще можете да изгледате цяла програма, без изобщо да ви се налага да увеличавате звука, за да разберете какво става – точно както постъпват и глухонемите хора.

1. проф. дфн Руменчев В., Невербална комуникация в публичната реч и деловото общуване, Университетско издателство “ Св. Климент Охридски”