В предаването „Преди всички” на радио „Хоризонт” по темата за проблемите в докторанското обучение в България Водеща: Таня Милушева

След кратко изложение на проблема, състоящ се в реална заплаха от финансова санкция – връщане на всички стипендии, получени по време на докторантурата, Кънчо Драгнев изказа следните аргументи, оспорващи правомерността на такива действия:

• 
  Средствата, получени от държавния бюджет под формата на стипендия не могат да се изискват от университета, тъй като не са собственост на висшето училище, което е вторичен бюджетен разпределител;
  
• 
  Не може да се санкционират докторантите за това, че са обучавани в институция, която няма научен, преподавателски, финансов и материален ресурс да ги обучава. Това се вижда от статистиката на успешно защитилите докторанти през последните години, чийто дял варира между 0% и 0.9%;
  
• 
  Научното ръководство е неефективно и незаинтересовано да подпомага изграждането на млади доктори. Докторантите не се обучават от университета, а самостоятелно организират учебното и научното си развитие. От написването на индивидуалния план, през оформяне на изпитните конспекти и намиране на материали за тях, подготовка и самостоятелно финансиране на участия в научни конференции – всичко е дело на докторанта, без реална помощ и съдействие от ръководител или от научното звено;
  
• 
  Научната компетенция на ръководител и изпитни комисии често не отговарят на съвременното равнище на световната наука;
  
• 
  Докторантът няма нужда от формален ръководител, а от компетентна научна помощ, обективно оценяване на възможностите, мотивация за научно развитие;
  
• 
  Въпреки, че докторантурата е част от тристепенна форма на обучение и докторантът би трябвало да бъде обучаем (студент), университетът не осигурява абсолютно никакъв учебен процес, материали, техника, място за обучение;
  
• 
  Докторантът, ако е неспособен за разработване на дисертация, това може да се установи още преди първата, преди втората и даже преди третата атестация. Не е редно след като са преминали три положителни атестации, докторантът да бъде отчисляван без право на защита и да бъде принуждаван да връща пари за трите години, за които е атестиран като успешно изпълнил задълженията си;
  
• 
  За неуспешната защита на докторанта или недостигането до етап на защита отговорност би трябвало да понесат научното звено и научния ръководител. Има немалко научни ръководители, които не са довели до успешна защита поверения им обучаем. Интересно на какво основание им се поверява ръководството на поредния млад човек;
  
• 
  На финансова санкция подлежат самите научни звена, тъй като според диференцирания норматив за издръжка на обучението на докторанти сумата превеждана например на ТУ-София е над 4000 лв. годишно за докторант. Какво става с тези пари, за какво се ползват, след като научните звена нямат разходи за обучение на докторанти?
  
• 
  Според Наредба за държавните изисквания за приемане и обучение на докторантите :