В психологията се срещат различни проекти за структура на учебната дейност. 1 Върху тяхната основа, може да предложим следната



Дата13.11.2017
Размер85.25 Kb.
Психологическа структура на учебната дейност



В психологията се срещат различни проекти за структура на учебната дейност.1 Върху тяхната основа, може да предложим следната:

Целта представя очаквания резултат от решаването на учебна задача,

Чрез целта учебната дейност осъществява познавателната си функция

Главната цел на училището - цялостното развитие на учащите се,

Мотивът за учене изпълнява функциите на вътрешна подбуда, която регулира протичането на учебната дейност.

Учебните действия, ръководени от учителя, съставляват важна структурна част на учебната дейност. Учебните действия - умствени или практически, могат да бъдат най-разнообразни: ориентировъчни, изпълнителски, контролиращи, оценяващи

Условията на учебната дейност могат да се разделят на две групи - външни и вътрешни фактори. Към външните се отнасят конкретната дидактическа ситуация

Към вътрешните фактори се отнасят личните качества и особености на учащите се,

Външните фактори на учебната дейност /преподаването/, заедно с вътрешните фактори /усвояването/ осигуряват двустранния процес на обучение. Тази специализирана обществена дейност, при която учителите ръководят, а учащите се усвояват, има решаващо значение за цялостното развитие на ученика.

Формиращи функции на учебната дейност



обучението има решаваща роля за формирането на личността на ученика,

Сред мнозинството от психолозите и педагозите има, обаче единодушие, че обучението е основният и решаващ фактор за развитието на учащите се. Ето кои са техните аргументи:

В обучението учащите се усвояват обобщен човешки опит.

В кратък период /съкратено/ младите генерации овладяват основното, което човечеството е постигнало за хилядолетия.

  • Обучението има доживотна формираща функция за развитието на човека. Тя не се прекратява със завършването на средното и висшето училище. Под формата на самообучение през целия си живот човек усвоява обществен опит и по този начин се развива като личност и като специалист в съответната област;

Обучението, за разлика от другите дейности, осигурява не само знания, но и начини за овладяване на знания под формата на „похвати самообучение”.

Ролята на обучението за развитието на личността обаче не бива да се преувеличава.. Неговите възможности имат определени граници:

В рамките на обучението не е възможно да се осъществи цялостна реализация на достигнатата степен на развитие –

Обучението не винаги се диференцира в съответствие с възрастовите и индивидуалните различия на учащите се.

Формиращи функции на другите форми на дейността

. Играта, трудът, спортът, битът имат някои специфични възможности за влияние върху формиране на личността на учащите се, каквито липсват на основната форма на дейността - обучението.
Игровата дейност например има редица специфични преимущества при формирането на личността;

Игровата дейност има-доброволен характер,

Игровата дейност е „територия” за неограничено творчество –
При правилно ръководство чрез нея се развиват всички сфери, качества и способности на личността.
Трудовата дейност също има някои специфични функции за развитието на учащите се:

Трудовата дейност има ясни мотиви

Трудовата дейност подлежи на съвременна организация,

В трудовата дейност се създават възможности за реално подражание на възрастните.

Продуктите ла трудовата дейност са предназначени не само за субекта, но и за другите хора,

Битовата, спортната и др. дейности също имат свои специфични функции за формиране на личността на учащите се.

  • предимствата на едната или другата форма на дейност да се съчетаят по най-добрия начин в дневния, седмичния и месечния режим на живот на учениците.



Психология на самосъзнанието и саморазвитието


Процесите на самосъзнанието заемат централно място във формирането на личността, като в голяма степен определят способностите за саморегулация на поведението,

Една от главните функции на самосъзнанието е да направи достъпни за детето, резултатите от постъпките му и така да даде възможност да се разбере какъв е той, да оцени себе си,

Самосъзнанието в психологическата наука се разглежда на различни нива по отношение на развитието на човека. Така например то се разглежда на ниво организъм, социален индивид и личност.

Функциите на самосъзнанието се коренят в представите на Аз-образа и идеалното „Аз", като отразяват и противоречието между тези две структури на самосъзнанието.

Формирането на мислите и предсавите за самите личности се осъществява в процеса на контактите на хората с различни индивиди в течение на целия живот.

В детството у човека се формира самосъзнание и започват да се обособяват първите представи за самия него;

Специфични характеристики на Аз-образа



"Аз"-образът се разглежда като структурно образувание на самосъзнанието

Самосъзнанието на детето е предметно и образно. То вижда себе си в средата на другите такъв, какъвто се е образувал неговият "Аз"-образ. В повечето от случаите " Аз" -образът е свързан с чувство

Аз"-образът, като всеки психичен образ, упражнява ориентировачна и регулативна функция по отношение на поведението

"А3"-образът определя избора на модели (стандарти) на поведение, формирането на цели и нивото на претенции, което те изразяват.
Самооценката – важен психологически източник за личностно саморазвитие
Самооценката се отнася към ядрото на личността и е важен регулатор на нейното поведение

Самооценката определя свойствата на характера на човека,

учебната дейност представлява доминиращ и определящ фактор при определянето на самооценката в училищна възраст.

Актът на сравняване е особено важен при оценяване на себе си,

Сравнението трябва да се осъществява като не се надценяват едни и се подценяват други, а да се стимулират децата към постигане на по-добри резултати и личностно развитие.

Самопознание, самовъзприятие, саморегула-ция. Психологически предпоставки за личностно саморазвитие
. Самопознанието се актуализира и в процеса на общуването, като при това, колкото е по-широк кръгът на общуване на детето, толкова са по-големи възможностите за сравняване и познаване на своята собствена личност.

Особено внимание заслужават изследванията по проблема за формирането на саморегулацията при децата.
Умението за саморегулация представлява важно психологическо условие за реализирането на процеса на личностно самоусъвършенстване като саморегулацията включва:
1. готовност за правилно възприемане на изискванията на другите хора, на групата;

2. готовност за анализ на ситуацията, в която трябва да се действува във връзка с реализацията на тези изисквания;

3. готовност за анализ на собствените възможности за успешно изпълнение на изискванията;

4. умение да се планират различни сфери на живота съответно с външните условия и вътрешните възможности;

Психологически форми за изграждане на „Аз”-а



Значителното отклонение на самооценката от адекватната у човека води до нарушаване на душевното равновесие като се променя и цялото поведение. Занижената самооценка се проявява в една повишена тревожност, повишена ранимост, което кара човека да намали, да съкрати контактите с други хора

. За хората със занижена самооценка много проблеми изглеждат неразрешими.
Високата самооценка създава условия у човека да се ръководи от своите принципи независимо от мнението на обкръжаващите го. Ако самооценката не е много завишена, то тя може да окаже положително влияние на самочувствието.

Съществен въпрос е проблемът за т. нар. самооценъчна тревожност - възприемане от човека на относително неутрална ситуация, като съдържаща заплаха за самооценката, представата за себе си и преживявания, в резултат на което се развива силно вълнение, тревога, страх.

Изследванията на Дж. Стейнс показват, че учителят е в състояние да измени "Аз"-концепцията на ученика, като демонстрира определено поведение. Като действува с помощта на позитивни стимули, той може да засили увереността на своите ученици в техните способности

Според К. Роджьрс за личността ключово понятие и структура е самосъзнанието и особено от гледна точка на развитието у човека на позитивно самовъзприятие. Резултат от самосъзнанието е не само приемане на себе си, но и вяра в себе си, в способността да се направи правилен избор по отношение на самия себе си
Според него съществуват три необходими и достатъчни условия за личностни изменения: емпатия, безусловно позитивно отношение към ученика, искреност и неподправеност в общуването.
Самосъзнанието заема централно място във формирането на личноста. То дава възможност на учащия се да отдели себе си от външния свят, да познава вътрешния си свят, да го преживява и по определен начин да се отнася, както към външния, така и към вътрешния си свят.

Психологическата структура на учебната дейност



В психологията се срещат много проекти за структурата на учебната дейнос.Целта на учебната дейност е очаквания резултат от решаването на една учебна задача,а целта на училището е цялостното развитие на учащия се.Учебната дейност – умствена или практическа бова много разнообразна: оценчваща,оринтировачна и контролираща.Тя има 2 фатора – вътрешен и външен.Вътрешния фактор е конкретната дидактическа ситуация , а външния фактор е личните качества и особенности на учащия се.Външната (преподаването) и вутрещната(усвояването) правят двустранното обучение.
Формиращи функции на учебната дейност
Обучението има решаваща роля за формирането на личността на ученика.То е основен и решаващ фактор за развитието на учащите се.Обучението не се прекратява с заваршване на образованието,то е доживотно.Човек през целия си живот под формата на самообучение усвоява обществения опит и се развива в дадена област като специалист.В рамките на обучението не е възможно да се достигне до решаваща степен на развитие.

Формиращи функции на другите качества на дейността

Играта,спортът,битът имат някои качества,които ги няма при другите дейности за формирането на личността.

Игровата дейност има редица специфични фактори за формирането на личността.Тя е “теритирия’’ за неограничено творчество.При правилно ръководство може да се развият всички сфери,качества и способности на личността.

Трудовата дейност - има сащо редица фактори,които помагат при формирането на личността.Тя има ясни мотиви и подлежи на савременна организация.В нея се създава възможност за реално подражание на възрастните.




Психологич на самосъзнанието и саморчазвитието
Процесите на саморазвитие заемат централно място във формирането на личността,като и помагат за определяне способността на саморегулация на поведението.Саморазвитието прави достапни за детето резултатите от неговите постъпки.Саморазвитието се разглейда на различни нива при хората.то се разглежда на ниво организъм,социален индивид и личност.Функциите на самосъзнанието са свързани с представителите на Аз-образът и “Аз”,като отразъват и техните противоречия.В дедството у човек се формира самосъзнание и започват да се обособяват първите представи за него.

Специфична характеристика на Аз образът

Аз”образът се разглежда като структурно образование на самосъзнанието.Самосъзнанието при детето бива предметно и образно.То се вижда между много хора,такъв какъвто се е изградил неговия ”Аз” образ. “Аз”образът е свързан с чувство и като повечето психични образи той упражнява оринтировачност в поведението на детето.


Самооценка-важен психологчески източник за личностно саморазвитие
Самооценката се отнася към ядрото на личността и е важен регулатор за нейното поведение.Тя определя своиствата на характера на човека.Актът на самооценката е особенно важшн при оценяването на себе си.Саморегулацията,самовъзпитанието и самопознанието са психологически предпоставки за личностно саморазвитие.Самопознанието се актуализира в процес на общуването.
Проблеми за формиране на саморегулацията при децата

Умението за саморегулация представлява важно психологическо условие за реализирането на личното самоусъвършенстване като саморегулацията включва: готовност за шъзприемане на изискванията на другите хора ; готовност за анализ на ситуацията ; готовност за анализ на сабствените възожности и умение да съчетава различни сфери в живота си.




1



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница