В рамките на проект „Процес на формулиране и реализиране на местни политики важен за всеки гражданин

В рамките на проект „Процес на формулиране и реализиране на местни политики – важен за всеки гражданин”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски социален фонд

1. 
   ВЪВЕДЕНИЕ
   

Настоящият документ е разработен като „Етап 3: Анализ на тенденциите за развитие на община Пирдоп към момента на изпълнение на ОПР(2007-2013) на общината” и е част от дейностите по Договор от 13.02.2013 г за Консултантска услуга да се извърши оценка на изпълнението на заложените в ОПР(2007-2013)на община Пирдоп приоритети и цели, да анализира на идентифицираните слабости в ОПР и изготви предложения за актуализация, да проучи опита на държавите членки на ЕС за разработване на политики, да анализира тенденциите за развитие на община Пирдоп към момента на изпълнение на ОПР(2007-2013) на общината, да разработи правила за ефективен мониторинг и контрол при изпълнението на конкретни политики от общинската администрация Пирдоп, да разработи наръчник за стратегическо планиране, както и да осигури отпечатването на последния в рамките на проект „Процес на формулиране и реализиране на местни политики – важен за всеки гражданин”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски социален фонд.

Анализът предвижда събиране на актуална статистическа информация и формулиране на адекватни тенденции, необходими за разработване на бъдещите политики за развитие на общината. Анализът е необходим при подготовка на общинския план за развитие от общинската администрация. Резултатите ще обосноват бъдещите политики на общината. При изпълнението на дейността са спазени изискванията за обема и съдържанието на събраната информация, заложени в Методическите указания на МРРБ за актуализиране на действащите стратегии и планове за регионално и местно развитие.

В представения доклад от проведения анализ на тенденциите за развитие на община Пирдоп доклада специфичната информация е структурирана в съответствие с изискванията на нормативните документи:

• 
  Общ профил на община Пирдоп;
  
• 
  Демографско състояние и тенденции;
  
• 
  Специфични данни:
  

• 
  Степен на икономическо развитие;
  
• 
  Секторна структура;
  
• 
  Инвестиции;
  
• 
  Заетост;
  
• 
  Производителност на труда;
  
• 
  Предприемачество;
  
• 
  Развитие на бизнес услугите;
  
• 
  Инфраструктурно развитие:
  

• 
  Опазване и подобряване на околната среда;
  
• 
  Изследвания, технологично развитие и иновации;
  
• 
  Развитие на човешките ресурси:
  

• 
  Териториално развитие и перспективи.
  

Община Пирдоп се намира в административните граници на Софийска област, в централните части на Република България във високите подбалкански полета и заема източната част на Златишко-Пирдопската котловина, заградена от север и юг, съответно от Стара планина и Средна гора, а от запад и изток от праговете Гълъбец и Козница. Териториалното разположение на общината е 80 км източно от столицата София и 312 км западно от град Бургас, като транспортната връзка се осъществява по главен път І-6 София – Бургас, който от своя страна представлява и основна транспортна ос. Географското положение на общината създава добри транспортни връзки. Удобни пътища го свързват с околните общини, столицата и други главните градове на България. Златишко - Пирдопката котловина е със средна надморска височина 670 м. и има определено южно изложение около 20%. Няма регистрирани рудни и нерудни находища на територията на общината.

Сложната морфология на релефа и голямата разлика в надморската височина предопределят на територията на общината да се наблюдават два вида климат – умереноконтинентален и планински. Умереноконтиненталният е характерен за териториите под 1000 м н.в. Средна гора възпрепятства проникването на Средиземноморското климатично влияние. Континенталния характер се смекчава от Стара планина, която служи като преграда за северните ветрове. Климатът в общината се характеризира с дъждовна пролет, прохладно лято, слънчева есен, сравнително мека зима, голяма годишна амплитуда на температурата на въздуха (22,2ºС). Средната годишна температура на въздуха е 9,3 С, а абсолютната минимална температура е -28,4 ºС. За преобладаващата част от територията на общината валежният режим е благоприятен – средногодишните валежи са 615 мм (за България 650 мм), с летен валежен максимум (220 мм; юни – 88 мм) и зимен валежен минимум (104 мм; януари – 31 мм). Снежната покривка се задържа около 100 дни. Средната стойност на относителната влажност е 68 %.

Релефът, климатът, растителността и основната скала обуславят сравнително голямата пъстрота на почвените типове на територията на общината. Кафявите горски почви – тъмни, преходни и светли, заемат обширни пространства на територията на общината. Подходящи са за отглеждане на картофи, ръж, едногодишни фуражни култури, влакнодаен лен, естествени ливади. Канелените горски почви също заемат голяма част от територията. Подходящи са за отглеждане на пшеница, ечемик, овес, царевица. При благоприятни микроклиматични условия върху тях се развиват добре и някои овощни видове – сливи, круши, ягоди и др. В долините на реките са разпространени алувиални и алувиално-делувиални почви, подходящи за отглеждане на зеленчуци, ягоди, овощни градини, царевица, цвекло и др. По билото на Стара планина са развити планинско-ливадни почви, богати на органично вещество и с добре оформен чим.

На територията на общината не са констатирани интензивни ерозионни процеси въпреки преобладаващият разчленен планински характер на терена с изключение на земите над гр. Пирдоп. Това се дължи предимно на голямата залесеност на района и на добрите почвени и климатични условия. На места в по-ниските части на общината на стръмни, главно южни и западни наклони с малка лесистост се е развила площна ерозия. Рядко се среща струйчеста и ровинна ерозия. В следствие на дългогодишната дейност на Медодобивния комбинат и нарушение на хумосния слой- северно от гр. Пирдоп, огромни площи от земи за селскостопанско ползване, на които хумосния слой е отнесен са отчуждении и преотредени през 70-те години на миналия век за горски фонд. Проведении са редица мероприятия през последните 15-20 години за спиране на ерозионните процеси (залесяване, времени баражни укрепления и др.) За значително въздействие за спиране на дълбочинната ерозия е необходимо да се актуализира проект „Укрепване на водосборите на реките „Манджарин” и „Славци”.

През територията на общината протичат реките: “Тополница”, “Дебелска”, “Манджарин”, “Славци”, “Манина”, “Куфарита”. Населените места Пирдоп и Душанци се захранват с питейна вода от каптирани извори, находящи се предимно в Стара планина. Общото количество на водните запаси от питейна вода е в нормите и е достатъчно за обслужване на населението.

Разпространението на растителността е в зависимост от климата, почвите и другите природни условия. На територията на общината са разпространени дървесните видове дъб, явор, ясен, габър, топола, бреза и акация, а над 800 м н.в. са разположени букови съобщества, които в значителна степен придават общия вид на горската растителност. В границите на буковия пояс в по-високите части се срещат ели, смърч, бял бор и други иглолистни. Горите играят роля за формирането на местния климат, предпазват почвите от ерозия, регулират водния режим на реките, намаляват силата на вятъра, имат голяма естетическа стойност и важно значение за реализирането на туризма и рекреацията на хората. Екологичните условия за развитието и разпространението на животните в района на общината са твърде разнообразни и създават благоприятни условия за развъждането им. Въпреки сравнително малката площ на общината в нея съществува богат и своеобразен животински свят. От полезния дивеч се срещат: елен, сърна, див заек, диви свине, вълци; от птиците: гривек, балкански кеклик, яребица, пъдпъдък, гургулица. В общината има над 200 вида птици, някои от тях редки видове, които дават предпоставка за развитие на фото и хобитуризъм. От влечугите се срещат пепелянки, смок, усойници, гущери и др., а в реките пъстърва, мряна, кефал, червеноперка и др. Разпространението на полезния дивеч предполага възможности за ловен туризъм.

Важна предпоставка за развитието на селското и горското стопанство, селищната мрежа, туризъм и рекреация, техническата инфраструктура, са поземлените ресурси. Земеделските територии заемат общо 53 848дка – (35% от площта на общината при средно за страната 58,7%). Потенциалите на земеделските земи на община Пирдоп следва да бъдат оценявани като предпоставка за очертаващите се приоритети в нейното развитие. Един от тях е свързан с формирането на модерен аграрен сектор. Обработваемата земя в земеделските територии е с обща площ 16 527 дка, като най-голяма площ заемат нивите – 16 370 дка; трайни насаждения 84 дка, 73 дка разсадници. На територията на общината няма изградени поливни площи от държавни водоизточници. Мерите и пасищата заемат площ от 26 272 дка. Заедно с обработваемата земя те формират т.нар. стопанисвана земя – общо 42 799 дка, или 28% от територията на общината. Площите на пасищата и естествените ливади, условно наречени “тревни площи”, са ресурс за развитието на говедовъдството и овцевъдството. Площта им заема 7003 дка, или 5 % от територията на общината. В последните години голяма част от ливадите и пасищата са изоставени и постепенно се превръщат в пустеещи и обрасли с храстовидна растителност територии. Горските територии включват площта на Държавния горски фонд и Общински горски фонд и заемат 90 918дка – 60% (при средно за страната 33,6%). Този процент определя т.нар. “лесистост на територията”, значително по-висока от средната за страната – 31,7%. Населените места и другите урбанизирани територии заемат 5 231 дка площ (3% при средно за страната 5,0%). От тях 3213 дка са в селищните територии на населените места, 1925 дка - промишлени и складови зони, 76 дка - застроени терени извън регулация, и 17 дка - гробищни и извънселищни паркове. Водните течения и водните площи са с относителен дял от 1,1 % (при средно за страната 1,8%) - с площ 1601 дка, от които площта на реките е 249 дка, язовирите заемат 1352 дка. Депата за битови отпадъци са с най-малка площ – 10 дка (0,01% при средно за страната 0,3%) . Площта на териториите за техническа инфраструктура е 504 дка (0,3% при средно за страната 0,6%).

Вследствие възстановяването на собствеността върху земеделските земи в изпълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и на възстановяване на собствеността по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) на територията на общината са установени следните видове собственост:

Частна собственост са 25 715 дка, или 17% от общата територия на общината. Държавна собственост са 45 966 дка (30% от територията на общината). Това са земите на Държавния горски фонд; Държавния поземлен фонд; част от територията на населените места дка, териториите на водните течения и водните площи, републиканската пътна мрежа и жп лините. Общинска е собствеността върху 52376 дка това е предимо общински поземлен фонд, включващ нивите, трайните насаждения, мерите и пасищата, както и полските пътища и прокари, част от населените места депата за битови отпадъци, общинската пътна мрежа, общински горски фонд и др. На религиозни организации е собствеността върху 30 дка земеделски земи разположени в землището на с. Душанци.

Една от възможностите за провеждане на целенасочена политика от общината е рационалното използване на земеделските земи, чиято собственост не е възстановена по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), и съгласно този закон те се стопанисват и управляват от общината. След изтичането на 10-годишен срок от влизането в сила на плановете за земеразделяне тези земи стават общинска собственост.

На територията на община Пирдоп има една защитена територия и една защитена зона, които са с наименование „Централен балкан” и попадат в категорията Национален парк.

Община Пирдоп е с площ 152,4 кв. км площ, което е 0,14% от територията на България и 2,16% от територията на Софийска област. Населението на община Пирдоп е 8 293 души, което е 0,11% от населението на България и 3,35% от територията на Софийска област. Населението на община Пирдоп по данни от преброяването през 2011 г. е намаляло с 10.4% спрямо населението от 2001 г., Общината е съставена от 1 град – общинският център Пирдоп с население 7 485 души и 1 село, което е с население 808 души.

Отрицателният естествен и механичен прираст и задълбочаващите се процеси на “стареене” засилват процесите на стагнация в демографското развитие на община Пирдоп. Установените трайни негативни тенденции в развитието на населението водят до влошаване на демографския профил, изразяващ се във влошаване на възрастовия състав на населението, намаляване на възпроизводствения (репродуктивния) потенциал, понижават се и трудовите възможности на местното население. Възрастовата структура на населението в община Пирдоп през 2011 г. е следната: в под трудоспособна възраст е 1 077 души (12.99%), в трудоспособна възраст е 5 541 души (66.82%), а в над трудоспособна възраст е 1 675 души (20.20%). Население на 7 и повече години по местоживеене в община Пирдоп е 7 825 души, от които повече от половината - 50.75% е със средно образование. Втората по големина група е с основно образование, като относителния й дял е 22.88%. Относителния дял на лицата с висше образование е 15.22%, на лицата с начално - 6.57%, а на тези които са с незавършено начално и никога не са посещавали училище - 4.40%.

Икономическата активност на населението се отчита за лица на 15 и повече навършени години. В община Пирдоп относителния дял на лицата, който са икономически активни е 56%, като неактивни икономически са 44%. От икономически активното население (86.68%) са заети лица, което е 48.25% от населението на 15 и повече навършени години. От икономически неактивното население с най-висок относителен дял са пенсионерите, който са с относителен дял 73.30% и 32.50% от населението на 15 и повече навършени години.

Демографските проблеми на община Пирдоп са свързани с цялостното й социално-икономическо развитие. Те се отнасят до протичащите процеси и формираните структури на населението - отрицателно естествено възпроизводство и влошена възрастова структура на селското население. Тенденциите в развитието на населението са: намаляване на общия му брой, застаряване на населението на селата, повишаване на образователното равнище

Средногодишното равнище на безработицата в община Пирдоп е 9.9% за 2012 г., което е по-ниско от средногодишното за Софийска област (11.18%) и за страната (9.47%). След 2009 г. безработицата показва трйна тенденция към увеличение. По данни от Дирекция „Бюро по труда” - гр. Пирдоп най-засегнати от безработицата са лицата над 40 годишна възраст. Делът на безработните лица - жени е по-висок от колкото на мъжете. По образователно равнище, най висока е безработицата при лица със средно образование. Продължителността на безработицата при регистрираните лица в община Пирдоп се разглежда на няколко групи, като най-висок дял от безработните са без работно място за период от 1 до 2 години.В община Пирдоп безработните лица са включени в 3 програми за заетост и обучение - Национална програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” (компоненти “Личен асистент”, “Опазване и възпроизводство на българската гора”, “Проекти на работодателите в селското стопанство”), Национална програма “Заетост на младежи в публичната администрация”, Национална програма “Обучение и заетост на хора с увреждания”. Мерките за професионално обучение и насърчаване на заетостта са насочени към безработните младежи, хората в неравностойно положение на пазара на труда и на продължително безработните лица. Проблемите на заетостта и безработицата в община Пирдоп са взаимосвързани: висок дял на продължително безработните лица, специалистите и безработните жени. Тенденциите в развитието на заетостта и безработицата не показват съществени изменения през последните години. Наблюдава се намаляване на дяла на обявените работни места на свободния пазар и увеличаване на равнището на безработицата.

Във връзка с анализа на икономическо състояние на община Пирдоп липсват данни за дълготрайните материални активи на един жител, както и за разпределението на брутния вътрешен продукт и броя на регистрираните юридически лица. Разположението на община Пирдоп на главен път София – Бургас, планинския релеф, и близостта й до гр. София обуславят сравнително добра степен на развитие на промишленото производство и търговията. Пирдоп е център на медодобивното производство. В северозападната окрайнина на землището на Пирдоп е разположен медодобивен комбинат, собственост на фирмата ‘Аурубис’.

По данни на Дирекция „Бюро по труда” относителният дял на заетите лица в частния сектор е 77%, а в обществения - 23%. Въпреки намаляването на броя на работните места за 2007-2009 г. се е увеличила средната годишна работна заплата с 32%, което е белег за повишаване на икономическото състояние на общината и за нейното положително развитие. За частния сектор е характерно по високо ниво на средна годишна заплата, като в сравнение с обществения сектор, заплатите в частния са с 82% по-високи. Размерът на средната годишна заплата при мъжете и жените също се характеризира със значителни разлики. При мъжете е със 78% по-висока спрямо тази на жените. Като цяло икономическата структура на община Пирдоп се определя от частния бизнес. Около две трети от работоспособното население е заето в тази сфера. В района функционират и няколко строителни фирми, които извършват проектиране и строителство.

Селско стопанство - потенциалите за развитие на селското стопанство на територията на общината се определят от множество фактори, голяма част от които са ограничители. Преобладаващият полупланински характер на територията предопределя, както размера и относителния дял на видовете земеделски територии, така и възможностите за развитие на определени подотрасли. Основни ограничители са релефните, почвените и до известна степен климатичните условия. Териториите над горския пояс в северната част на общината, достигащи до над 1 520 м н.р., в голямата си част представляват високопланински пасища, но също са и непригодни за селско стопанство площи - скали, сипеи и др. В по-ниския пояс на Подбалкана, земеделските земи са предимно разпокъсани и маломерни, труднодостъпни, с големи наклони и в различна степен ерозирани. Разпокъсаността на обработваемите земи и сравнително големите наклони ограничават възможностите за интензификация на селското стопанство. С относително по-благоприятни условия за развитие на отрасъла са речните долини и леко хълмистите територии в южните и югоизточните части на територията. От климатичните фактори основни ограничители са късните слани и ранните мразове, които не позволяват отглеждането на ранни и късни зеленчуци и други топлолюбиви култури. От друга страна, сравнително по-добрите условия на овлажняване на въздуха и почвите са добра предпоставка за развитието на овощните градини, малиновите и ягодовите насаждения, естествените ливади и пасищата. Почвите в по-голямата част от територията са преобладаващо плитки, нископродуктивни, кисели, подходящи преди всичко за естествена тревна растителност. Значително разпространение, предимно в земеделските територии, имат канелените и кафявите горски почви. Характеризират се със средно до силно кисела реакция и ниско естествено плодородие. Подходящи са за по-невзискателни култури, като картофи, овес, ръж и естествена тревна растителност. Алувиалните и деалувиалните почви имат ограничено разпространение в речните долини и отчасти на притоците им. Имат лек механичен състав - песъчлив до средно песъчливо-глинест. Имат алкална реакция, рохкави са, леко се обработват след валежи и поливане. Подходящи са за отглеждане на зеленчукови и фуражни култури. Планинско-ливадните почви са разпространени над горския пояс - по билните части на Стара планина. Растителността е естествена тревна - високопланински пасища.

Посочените природни условия обуславят ниския относителен дял на земеделските земи и обработваемите земи и особено на нивите и съответно високия относителен дял на площите с естествена тревна растителност естествени ливади и пасища. Преструктурирането на отрасъла в последните години - възстановяването на собствеността върху земеделските земи и установяването на дребното фамилно стопанство като основна форма на стопанисване, е причина за ниската степен на използваемост на този основен ресурс. На територията на община Пирдоп деградацията на земите и почвите (киселинност, засоляване) е силно изразена. Добивът и преработката на рудни изкопаеми са замърсили почвите с тежки метали, поради което те са с наднормено съдържание на Cu, Zn, Cd. В община Пирдоп не би могло да се развива биологично земеделие без да се предприемат широкомащабни дейности свързани с очистка на голяма част от земеделските земи.

В община Пирдоп растениевъдство се свързва с отглеждане основно на фуражни култури за задоволяване нуждите на селскостопанските животни. Приоритет имат грубите фуражи. Естествените ливади заемат около 40% от обработваемата земя. Съотношението на тревни площи към ниви до голяма степен определят екстензивния характер на земеделието и специализацията в животновъдството (говедовъдство, овцевъдство и козевъдство), базирани на производството на сено от естествените ливади и ползване на значителния размер мери и пасища. Слабо е застъпено отглеждането на животни за угояване.

• 
  С най-добри условия за развитие на интензивно селско стопанство са югоизточните части от територията, където релефните и почвените условия, както и сравнително големият размер на нивите благоприятстват такова развитие;
  
• 
  В планинските землища условията са неблагоприятни за интензивно земеделие, но съществуват възможности за развитие на планинско пасищно животновъдство на базата на значителния размер пасища, както и на добива на сено от естествените ливади;
  
• 
  Значителен размер обработваеми земи не се използват. Основни причини са раздробяването на земеползването, трудната достъпност поради стръмните терени и липсата на пътища, както и застаряването на населението,
  
• 
  Наложителни са промени във формата на стопанисване, които да доведат до създаване на по-едри съвременни стопанства. Това може да се осъществи чрез стимули за агрофирми, арендатори или земеделски кооперации, които да имат интерес, поемайки рисковете, да наемат, купуват или организират използването на по-нископродуктивни земи.
  
• 
  При внедряване на подходящи форми на стопанисване и технологии, съществуват условия за производство на продукти предимно от животновъдството, като козе, овче и краве мляко и производните им, пчелен мед, както и производство на билки и плодове.
  

За района на общината голямо значение имат буковите гори. Срещат се главно в южните склонове на Стара планина от 800 до 1500 м н.в и в Средна гора . Ограничено се срещат и в хълмисто-предпланинския район. Естествените насаждения са предимно чисти букови, по-малко чисти габърови и смесени от двата вида. Често в състава им участват явор, ясен, шестил, трепетлика и др. По изкуствен начин са създадени култури от бял бор, смърч, смесени с ела, зелена дуглазка, бреза или издънков бук. Създадени са и култури от бук, смесени с явор, бреза, ива и др. От храстите се срещат леска, хвойна, шипка, черни боровинки, къпина, малина и др. Залесената площ от горския фонд на oбщината е 4 226.3 ха. Незалесената горска площ е 526.80 ха. Горските пасища са с площ 117.2 ха. Общият запас на дървесина без клони в горския фондна общината е 683 805 куб. м. Лесоустройствените проекти на Държавно лесничейство „Пирдоп” и Лесоустройствената програма на Общинско звено по стопанисване и управление на горите - осигуряват добри предпоставки за стопанисване и ползване на горския фонд. Основните насоки на организация на горското стопанство в общината, предвидени в лесоустройствените проекти, са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им. В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт – дървесината. Проектирани са подходящи залесявания, реконструкция на насажденията, сечи и други мероприятия, изцяло съобразени с екологичните условия на района. В семепроизводствените насаждения целта е производство на висококачествени семена от най-важните за района видове. От горите на територията на общината се добива дървесина, която се продава на различни потребители, добиват се и дърва за огрев. Развитието на дейностите, свързани с възпроизводството, ползването и опазването на горите, създава работни места на немалка част от населението на общината. На територията на горския фонд ще се осъществяват и в бъдеще редица странични ползвания – паша на едър и дребен добитък, добив на сено от голите площи. Има добри условия за добив на билки, семена, горски плодове и гъби. Страничните горски ресурси се използват много под възможностите, които предлагат горите.

Градът е център на туристически маршрути към Стара планина и Средна гора. На територията на общината извършва дейност едно туристическо дружество. По направени проучвания от община Пирдоп в момента има 3 действащи хотела през цялата година с над 10 легла: Хотел “Средна гора” **– 60 легла; Хотел “Борова гора” **** – 50 легла; Хотел “Централ - Пирдоп” ** – 21 легла. Хотелите са от различен тип категория и предоставят възможност за настаняване на различни видове туристи в зависимост техните предпочитания. На територията на общината са разположени и хижите „Паскал”, „Мали извор”, „Артьовица”, „Орлин”, „Дражил”, „Павел Делирадев”, „Еленско”, „Планинска среща”, РМО Металургремонт”, Профилакториум „яз. Душанци” и други.

Като цяло туризмът в Община Пирдоп е сравнително слабо развит, но въпреки това съществуват условия за краткотраен отдих и спортен риболов. Развитието на отрасъла ще доведе от една страна до нови възможности за развитие на малкия и среден бизнес в общината, създаване на нови работни места, промотиране и използване на местните природни ресурси. От друга са необходими значителни инвестиции, за да се подобри прилежащата инфраструктура и да се маркетират туристическите обекти.

На територията на община Пирдоп е създадена добра мрежа от институционални структури, чиято основна дейност е свързана с подкрепата на гражданите и бизнеса за задоволяване на техните потребности. Такива са банковите и застрахователните структури, функциониращи на територията на общината, като седалищата на банковите клонове и представителства са разположени в общинския център. Данъчната администрация е представена от Данъчна служба в гр. Пирдоп.

Включва образованието, здравеопазването, културата, търговията, социалните дейности, управлението, туризма, битовите услуги и др. В основни линии тук са включени отраслите и дейностите с обслужващи функции. Социалните функции на разглежданите отрасли и обслужващи дейности, които могат да бъдат диференцирани като:

• 
  Интегриращи обществото - обслужващи отрасли и обслужващи дейности (образование, култура и религия);
  
• 
  Осигуряващи живота - отрасли и обслужващи дейности (здравеопазване, социални грижи и др.);
  
• 
  Създаващи условия за сигурност на населението - дейности и системи (съдебна система, вътрешен ред и др.).
  

Оценката за развитието на образованието и образователната инфраструктура е положително през периода на изпълнение на Общинския план за развитие за периода 2007 - 2013 г. Развитието и издръжката на образованието е един от основните ангажименти на местната власт. През 2010 г. 31% от разходната част на общинския бюджет са в областта на образованието. Съгласно Регистър на средните училища и детски градини към Министерството на образованието, младежта и науката през учебната 2010/2011 г. има четири действащи училища и една целодневна детска градина, който са позиционирани в гр. Пирдоп. През периода 2003 - 2010 г. са закрити две детски градини и едно училище - основното училище в с. Душанци.

Здравеопазването като обслужваща дейност, пряко свързана с живота и здравето на населението, е обект на държавната и на общинската социална политика. Здравеопазването на територията на община Пирдоп се предоставя от едно лечебно заведение за болнична помощ и две за извънболнична помощ. "Многопрофилна болница за активно лечение - Пирдоп" е лечебно заведение за болнична помощ, в която жителите на общината могат да получат медицинска помощ по следните дейности: диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ; родилна помощ;

рехабилитация; диагностика и консултации, поискани от лекар или лекар по дентална медицина от други лечебни заведения; вземане, съхраняване, снабдяване с кръв и кръвни съставки, трансфузионен надзор.

Социалната политика, провеждана от държавата и общината, освен в развитието и издръжката на социалната инфраструктура, е насочена и към социалното подпомагане на лицата в неравностойно положение – инвалиди, възрастни и самотни хора, лица с физически и психически увреждания, сираци и др. Социални услуги на територията на община Пирдоп се предоставят от един център, предоставящ социални услуги в общността и от една специализирана институция.

Визията за развитие на културните процеси в общината се основава на разбирането за културата като важен феномен за развитието на общността. Съгласно дефиницията, приета от държавите - членки на Европейския съюз, културата включва: културно наследство, изпълнителски изкуства, библиотеки, книги и книгоиздаване, визуални изкуства, архитектура, аудио и аудио-визуални изкуства, мултимедия както и дейности, които са на границата между традиционните изкуство и новите форми на творческа активност – филмово производство, реклама, занаяти, дизайн, мода и др. Новите информационни технологии, процесите на глобализация изискват от обществото адекватни на съвременната социокултурна среда подходи и решения във всички области на културното “производство”. Ето защо стратегически важни са принципите на конкурентност и многообразие, партньорство, диалогичност, социална и икономическа ефективност и устойчивост, децентрализация и равнопоставеност на достъпа до обществените ресурси. Запазването на културата и историческото наследство подържа и съхранява пирдопското население. Развитието на културната дейност на територията на община Пирдоп главно се осъществява чрез съществуващите институции в областта, които са един музей, две читалища и две библиотеки. Активно в организирането на културни мероприятия участват общината, църковното настоятелство, Клуб “Родолюбие”, Клуб “Съхрани българското”.

Сигурност и обществен ред - обслужващите функции на общинския център и неговият административен статут са предпоставки за появата на специфичен тип институционални структури. Такива са структурите на съдебната власт и на другите правоохранителни институции. Град Пирдоп е седалище на Районен съд, на Районна прокуратура и следствие. От органите за сигурността и обществения ред, които се намират на територията на общината, основно място заемат деконцентрираните структури на МВР – Районно полицейско управление и Районно звено за противопожарна и аварийна безопасност. Местната власт осъществява функции по взаимодействието с органите по сигурността и обществения ред при закрилата на децата и гражданите на обществени места, при определяне на пропускателния режим в училищата и детските заведения и обезопасяване на училищните дворове.
2.6. Инфраструктурно развитие

Транспортната и пътна инфраструктура на територията на Община Пирдоп е: първокласна - път І-6 София – Бургас; четвъртокласна - 36 км.; улична мрежа на град Пирдоп - 106,7 дка; улична мрежа на село Душанци - 44,4 дка. Общата оценка на транспортната система е задоволителна. Пространствената организация на пътната мрежа позволява удобен достъп на населението от отделните населени места до центъра, а от там и връзка с останалата част на областта и страната. Необходимо е да се предприемат действия и да се търсят възможности за финансиране за ремонт на пътната мрежа, която е в лошо техническо състояние. Проблеми в експлоатацията и ползването на пътната мрежа възникват във връзка със зимния сезон. Обслужването с железопътен транспорт се осъществява, чрез частта от подбалканската линия София - Карлово - Бургас/Варна. Дължината на участъка на територията на общината е 7 км. Линията е електрифицирана. На територията на общината има само една гара – Пирдоп . Сега съществуващата железопътната линия преминава през индустриалния квартал на гр. Пирдоп.

Транспортно обслужване в община Пирдоп е добро, като са налице изградени транспортни комуникации в почти всички посоки (по-затруднено те се осъществяват в северна посока - сложно преминаване през Стара планина). Редовни автобусни линии свързват град Пирдоп с градовете София, Карлово, Стрелча и Панагюрище. Вътрешнообщинските връзки се осъществяват по утвърдена транспортна схема, разработена съобразно реалните потребности на населението.

Водоснабдяване - през територията на общината протичат реките: “Тополница”, “Дебелска”, “Манджарин”, “Славци” и “Манина”. Захранването с питейна вода за град Пирдоп и село Душанци, става от каптирани извори, намиращи се предимно в Стара планина. Водните запаси към момента са в нормите и са достатъчни за обслужването на населението. Основните проблеми свързани с водопроводната мрежа на община са загубите на количеството вода и физически остаряла мрежа, която е изградена от етернитови тръби.

Енергийната инфраструктура през периода на изпълнение на Общинския план за развитие е подобрена, като за това основно са допринесли дейностите, изпълнени за реконструкция на електромрежата в гр. Пирдоп.
2.7. Екология и опазване на околната среда.

Състоянието на околната среда в община Пирдоп е пряко свързано с урбанизацията на територията, използването на ресурсите й, развитието на промишлеността, дългогодишните дейности в селското и горското стопанство, степента на влаганите инвестиции в инфраструктурата и пречистването на отпадъчните води. Района е със сериозна екологична обремененост предвид това, че тук се развива рудодобивна и преработвателна промишленост, която до голяма степен не е била съобразена със световните екологични стандарти. Основния начин на замърсяване е чрез въздушните емисии на SO2, SO3 и прахови емисии съдържащи тежки метали , отделящи се при работата на металургичното производство. В резултат на това почвите са с наднормено съдържание на Cu, Zn, Cd, а водите с променливо PH, As и др. За всичко това до голяма степен спомагат и някой природни особености на района предвид котловинния му характер и протичащите инверсионни процеси в него. Контролът върху състоянието на околната среда се провежда по компоненти на средата и фактори в съответствие с поредицата от специализирани закони за управление на околната среда, приети през последните години за сближаване със законодателството на ЕС. В резултат на предприетите мерки за опазване на околната среда след 2010 г. се наблюдава значителен спад на количеството ФПЧ във въздуха. Количеството на серния диоксид също е намаляло спрямо 2007 г.

Качество на водите - Състоянието на повърхностните и подземните води зависи от концентрацията на урбанизирани територии и промишлените дейности, както и от степента на изграденост на канализационната и пречиствателната инфраструктура. Хидрографската мрежа в общината се формира от по-големите реки Славци, р. Тополница и др. Източниците на замърсяване в поречието на р. Тополница са от промишлени води от производствените фирми на територията на общината и изпуснати битови води от канализациите на гр. Пирдоп и с. Душанци. В резултат на това водите са с променливо PH, As и др. тип органични замърсители. За подобряване качеството на питейната вода и в двете населени места на общината е са предприети мерки да се изградят пречиствателни съоръжения, съгласно нормативните изисквания. За осигуряване на успешното приключване на стартиралите проекти е необходимо да бъдат осигурени собствени финансови ресурси за авансирането на дейностите до етап на възстановяване на разходите от програми на ЕС.

Почви - степента на замърсяване и деградиране на почвите в голяма степен е обусловена от дейностите в промишлеността, неефективното земеделие, естествените процеси (водна ерозия, други екзогенни фактори), експлоатацията на природни богатства и депонирането на отпадъците. На някой места на територията на общината деградацията на земите и почвите (киселинност, засоляване) е силно изразена. Добивът и преработката на рудни изкопаеми замърсява почвите с тежки метали поради което почвите са с наднормено съдържание на Cu, Zn, Cd, As. В покрайнините на населените места са създадени незаконни, неконтролирани сметища, замърсители на почвата и водите.

Отпадъци. - генерирането на битови отпадъци е в зависимост от мястото на образуване на отпадъците и стандарта на живот на населението и варира по сезони. Съществува и сериозен екологичен проблем, свързан с твърдите битови отпадъци. Сметището на територията на Община Пирдоп е с отдавна изпълнен капацитет. За периода на изпълнение на целите и приоритетите на общинския план за развитие се наблюдава и повишаване на ефективността на управлението на отпадъците, като е въведена система за организирано сметосъбиране и сметоизвозване, рекултивиране в съществуващото депо за твърди битови отпадъци в с. Душанци и са ликвидирани нерегламентирани сметища в крайните райони на населените места, след което са почистени и терените. В процес на изпълнение е проект по техническа помощ за закриване и рекултивация на общинско депо за БО, намиращо се в м. Сулюманица, гр. Пирдоп и провеждане на морфологичен анализ на битовите отпадъци генерирани на територията на община Пирдоп.

Радиационна обстановка - на територията на гр. Пирдоп радиационната обстановка се следи от местната структура на “Гражданска защита”. Два пъти дневно се измерва бета и гама лъчение, отчитани в Р/час. Нормалният гама-фон за България е около 0,030 мР/ч. За гр. Пирдоп показанията варират от 0,020 до 0,022 мР/ч. Няма данни за нейонизиращи лъчения и влияние върху хората и околната среда.

Зелени площи в населените места - озеленените площи на общината се обединяват в зелена система като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи, предназначени за широко обществено ползване – парк, градини, улично озеленяване, извънселищни паркове и лесопаркове.