В съвременна България а в т о р е ф е р а т на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор” по научна специалност „Философия на културата, политиката, правото и икономиката”



страница1/3
Дата23.07.2016
Размер413.92 Kb.
  1   2   3


Българска академия на науките

Институт за изследване на обществата и знанието

Вероника Сергеевна Рацеева
Символният потенциал на престижното потребление

в съвременна България
А В Т О Р Е Ф Е Р А Т
на дисертационен труд

за присъждане на образователната и научна степен „доктор”

по научна специалност „Философия на културата, политиката, правото и икономиката” (Философска антропология) с шифър 05.01.13


София, 2013 г.
ОБЕМ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита на разширено заседание (семинар) на секция „Антропологически Изследвания” към Института за изследване на обществата и знанието при БАН на 19 ноември 2012 г.

Дисертацията се състои от увод, три глави, заключение, библиография и приложение и е с обем 246 страници. В увода са аргументирани актуалността на проблема, обекта, предмета, въпросите и задачите на изследването. Всяка от главите е организирана в няколко раздела. В заключението са представени основните изводи. Библиографията включва 190 източника (173 литературни и 17 от интернет-пространството), от които 88 на български и руски език и 102 на английски, френски и немски език.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 22 януари 2013 г. от 14 часа в Заседателната зала на бул. „Патриарх Евтимий” № 6 в гр. София, на заседание на избрано от Научния съвет на ИИОЗ жури.


Рецензенти:
проф. дфн Даниела Сотирова
доц. д-р Дмитрий Варзоновцев




СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД



Увод

І. ПЪРВА ГЛАВА

Теоретичните и методологически аспекти на изследването на социалната природа на потребителското поведение

І.1. Исторически преглед на въпроса за изучаване на демонстративното потребление (conspicuous consumption)

І.1.1. Зараждането на дискусията за потреблението и потребителството

І.1.2. Формиране основите на икономическия подход към изследване на потребителското поведение

І.1.3. Оформяне на социокултурния подход в изучаването на потребителското поведение

І.2. Методологически аспекти на социокултурния подход към изследване на потреблението

І.2.1. „Потребителската грамотност” - вкусът като символен конструкт

І.2.2. Варианти за периодизация на демонстративното потребление

І.2.3. Същностни моменти на феномена на демонстративното потребление

І.2.4. Луксът в съвременните теории на потреблението и връзката му с демонстративното потребление

ІІ. ВТОРА ГЛАВА

Интерпретативният проблем за терминологичното несъответствие между „демонстративно потребление” (conspicuous consumption) и „престижно потребление”

ІІ.1. Престижното потребление в руската и българската научна литература

ІІ.2. Деконструкция на понятието „престиж”

ІІ.3. Социално-историческият контекст на генезиса на понятието „престиж”

ІІ.3.1. Престижът като естетика на властовите игри в придворното общество

ІІ.3.2. Масовизация на престижа и прехода му от сферата на изкуството в политическата сфера

ІІ.3.3. Трансформациите на публичната сфера и утвърждаването на новите значения на „престижа“

ІІ.4. Дефиниране на понятието „престиж“ и уточняване на терминологичното разграничение между „демонстративното“ и „престижното“ потребление

ІІІ. ТРЕТА ГЛАВА

Съвременните измерения на потребителската култура и престижното потребление в България

ІІІ.1. Еволюция на потребителската култура в България от Възраждането до съвременния етап

ІІІ.2. Съвременното състояние на пазара на лукс в България

ІІІ.3. Профил на съвременния български потребител на стоки и услуги от класа лукс

ІІІ.4. Потребителските измерения на абитуриентските балове в съвременна България

(case study)



Заключение

Библиография

Приложение
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Актуалност и значимост на изследвания проблем. Цели, задачи, методология на изследването.
В съвременните икономически развити общества, където потреблението достига несравними с миналото мащаби и се превръща в пълноценен институт за социализация, е изключително важно научното осмисляне на моделите и механизмите на потребителското поведение. Една от заслужаващи внимание разновидности на това поведение е потреблението, ориентирано към престиж, което въпреки значителния си евристичен потенциал все още не получава адекватно научно осмисляне.

Противоречивата вътрешна природа на това явление, сложността на неговия механизъм и, преди всичко, някои терминологични интерпретативни разминавания в научната литература, сякаш не позволяват и до ден днешен да бъде предложена единна концепция за дефинирането и обяснението на общите му принципи и закономерности.

Научната съдба на понятието „престижно потребление” се преплита тясно с превода на понятието „conspicuous consumption”, въведено от американския икономист Торстейн Веблен (The Theory of the Leisure Class, 18991). В руско- и българоезичната научна литература то се превежда обичайно като „престижно потребление”. Подобен превод води до сериозни терминологични обърквания поради семантично неопределената област на понятието „престиж”. Развивайки се и получавайки отделен живот (по пътя на множество повторения и разнообразни интерпретации), погрешно преведеният термин постепенно губи връзка с „първоизточника” и започва да се осмисля отделно от оригиналното понятие и от контекста, който го е породил. Така закономерно се стига до некоректно, нерефлектирано използване на предиката „престижен”, в резултат на което се получават смесвания и обърквания на понятия от различни категориални редове.

Това положение на нещата сериозно затруднява анализа и оценката на състоянието на проблематиката в българската и рускоезичната научна литература и изисква терминологични разяснения и щателна интерпретативна работа за определяне границите и обема на понятията „престижно потребление” и „демонстративно потребление” (conspicuous consumption). Очевидно е, че прокарването на границата между двете понятия трябва да стане по линията на анализа на понятието „престиж” – детайлно лексикографско разглеждане съвместно с историческо и социокултурно изследване на контекста, който го поражда. Съвкупния анализ на последния на няколко равнища ни предлага теоретична основа за очертаване понятийната рамка на „престижното потребление”.

Казаното дотук, обаче, би останало единствено в рамките на чистото теоретизиране относно характера и мястото на този вид потребление в глобалния свят, ако не се обърнем към изследване на неговите конкретни прояви в специфични социокултурни условия, какъвто е случаят с постсоциалистическа България, където могат да се открият някои специфики на зараждащо се престижно потребление в сравнение с икономически развитите западни общества.

В тази връзка може да се каже, че съвременна България, все още не е достигнала до развитата фаза на „обществото на потребление”. Поради това често пъти се откриват вулгарно-демонстративни форми на потребление, чиято хипертрофирана природа обаче е богат източник за изследване на символните аспекти на новоформиращата се потребителска култура. В България последната все още не е получила адекватна оценка и отговарящо на значимостта на феномена ниво на научно разглеждане. Не са анализирани социалните последици и функции на ориентираното към престиж потребление.

Осмислянето на проблема в повечето случаи се осъществява в публицистична и есеистична форма, като социалното негодувание се долавя по критично-саркастичните коментари на публичното поведение на мутри, олигарси, фолк-звезди и други, считани за „ВИП” личности.

На този фон се налага отчитането на комуникативните функции на трудно проправящото си път в някои социални слоеве престижно потребление. Проявите му в съвременна България изискват изработване на нужния концептуален апарат и комплексно изследване, предполагащо интердисциплинен подход. Само по този начин същността на престижното потребление може да бъде разкрита като цялостен, многопластов феномен.



Целта на дисертацията е да се разкрие символния потенциал на ориентираното към престиж потребление в съвременна България. Това предполага изследване на начина, по който определени материални и нематериални блага се превръщат в знаци за принадлежност към определен тип елитни или престижен групи. Разпознаването на субектите на потребление като принадлежащи към тези групи става въз основа на знаковата страна на потреблението, но често пъти последната може да бъде превърната и в източник на социални заблуди.

Постигането на целта изисква използването на интердисциплинен, интерпретативен подход, обединяващ постиженията на различни науки за човека и обществото на лингвистична основа, като се търси съчетание на диахронните и синхронни подходи заради сложния, комплексен характер на изследваните феномени. Поради понятийните неясноти в научната литература дефинирането на термина „престижно потребление” изисква: първо, историческо проследяване на социалните феномени, явяващи се референти на съответното понятие; второ, деконструкция на самия термин „престиж”, както и на производното му прилагателно „престижен”, което по нерефлексивен начин и в резултат на погрешна интерпретация/ превод започва да се използва в руската философска и социологическа литература. Поради тези причини се налага дефиниране на понятието „престижно потребление”, което да обхване символните аспекти на изследвания социален феномен и не единствено в рамките на България.



Предметът на изследването е знаковата страна на потребителските практики. Обектите на потребление се разглеждат не толкова като включени в стоково-паричния, колкото в символния или знаков обмен, осъществяващ се в рамките на определена социокултурна общност.

Обектите на изследването имат сложен, комплексен характер. Поради това част от дисертацията има метатеоретичен характер, свързан с анализ на:

- Теориите на потреблението – от ХVІІ в. до наши дни, като се прави паралел между западноевропейските теории на демонстративното потребление и теориите, които се развиват основно в постсоциалистическа Русия, където получава гражданственост терминът „престижно потребление”.

- Понятийния апарат, с който си служат различните направления, поставящи си за цел да изследват проблемите на онзи тип потребление, което не е насочено пряко към задоволяването на определени физиологични потребности.

- По-специално внимание се отделя върху престижа като социален феномен, намиращ се в пряка зависимост от характера на разпределението и промяната на властовите отношения.

- Изследването включва и емпирична част, проследяваща отношението на съвременните български абитуриенти към характера на потреблението, свързано с тържествените балове, ознаменуващи прехода им към нов етап от техния жизнен цикъл.

Задачи:

- Проследяване на историята на теориите за демонстративното потребление (conspicuous consumption). Изследване върху потреблението като форма на междуличностна, следователно знаково или символно опосредствана комуникация, в хода на която се формират определени ценности и нагласи за конкретни потребителски практики.

- Анализ на съществуващите в руско- и българоезичната научна литература изследвания на потреблението с акцент върху интерпретативния и методологичен проблем, породен от нерефлексивното въвеждане на термина „престижно потребление”.

- Деконструкция на понятието „престиж”, достигаща до най-ранните значения на думата в латинския език, от който тя преминава във френския, а впоследствие и в останалите западно- и източноевропейски езици.

- Проследяване на диалектическата връзка между престижа като ценностен феномен, и властовите отношения, в рамките на които се утвърждава значението на този тип ценност.

- Дефиниране на понятията „демонстративно” и „престижно потребление” чрез посочване на тяхната същностна отлика.

- Разглеждане на психологичните и социално-антропологични фактори, стимулиращи генезиса на двата вида потребление.

- Изследване на някои основни интерпретации на българските изследователи за еволюцията на потребителската култура в България от Възраждането до наши дни. Разкриване на тази основа на съвременното състояние на пазара за лукс в България като източник и инфраструктура за демонстративно и престижно потребление.

- Реконструиране на профила на субекта на престижното потребление (българските елити) въз основа на материали от масмедиите.

- Полево анкетиране на абитуриенти от елитни столични гимназии, както и виртуално анкетиране в интернет пространството, с цел очертаване на личностните профили на младежите, на които тепърва им предстои да се впишат в обществото като търсещи своето място в социалната йерархия субекти.

Методология: в изследването се използват социокултурния подход към изучаването на потребителското поведение (М. Дъглас, Б. Айшерууд); концепцията на Ж. Бодрияр за символното измерение на потреблението, както и тази на П. Бурдийо за потреблението като инструмент за производство на различия в социалното поле. За разглеждането на еволюцията на „престижа” като властови и социокултурен феномен се използват теориите на Н. Елиас, Ю. Хабермас, Т. Парсънз. При изследването на съвременната потребителска култура в специфичния български контекст прибягваме към интерпретации, основаващи се на семиотичния подход, приложен към културното поле. В практическата част на дисертацията за анализа на резултатите от анкетирането е използвана теорията за личностните профили на М. Дъглас.

КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница