В съвременна България а в т о р е ф е р а т на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор” по научна специалност „Философия на културата, политиката, правото и икономиката”

за присъждане на образователната и научна степен „доктор”

по научна специалност „Философия на културата, политиката, правото и икономиката” (Философска антропология) с шифър 05.01.13


София, 2013 г.
ОБЕМ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита на разширено заседание (семинар) на секция „Антропологически Изследвания” към Института за изследване на обществата и знанието при БАН на 19 ноември 2012 г.

Дисертацията се състои от увод, три глави, заключение, библиография и приложение и е с обем 246 страници. В увода са аргументирани актуалността на проблема, обекта, предмета, въпросите и задачите на изследването. Всяка от главите е организирана в няколко раздела. В заключението са представени основните изводи. Библиографията включва 190 източника (173 литературни и 17 от интернет-пространството), от които 88 на български и руски език и 102 на английски, френски и немски език.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 22 януари 2013 г. от 14 часа в Заседателната зала на бул. „Патриарх Евтимий” № 6 в гр. София, на заседание на избрано от Научния съвет на ИИОЗ жури.


Рецензенти:
проф. дфн Даниела Сотирова
доц. д-р Дмитрий Варзоновцев

СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

(case study)

Противоречивата вътрешна природа на това явление, сложността на неговия механизъм и, преди всичко, някои терминологични интерпретативни разминавания в научната литература, сякаш не позволяват и до ден днешен да бъде предложена единна концепция за дефинирането и обяснението на общите му принципи и закономерности.

Научната съдба на понятието „престижно потребление” се преплита тясно с превода на понятието „conspicuous consumption”, въведено от американския икономист Торстейн Веблен (The Theory of the Leisure Class, 1899¹). В руско- и българоезичната научна литература то се превежда обичайно като „престижно потребление”. Подобен превод води до сериозни терминологични обърквания поради семантично неопределената област на понятието „престиж”. Развивайки се и получавайки отделен живот (по пътя на множество повторения и разнообразни интерпретации), погрешно преведеният термин постепенно губи връзка с „първоизточника” и започва да се осмисля отделно от оригиналното понятие и от контекста, който го е породил. Така закономерно се стига до некоректно, нерефлектирано използване на предиката „престижен”, в резултат на което се получават смесвания и обърквания на понятия от различни категориални редове.

Това положение на нещата сериозно затруднява анализа и оценката на състоянието на проблематиката в българската и рускоезичната научна литература и изисква терминологични разяснения и щателна интерпретативна работа за определяне границите и обема на понятията „престижно потребление” и „демонстративно потребление” (conspicuous consumption). Очевидно е, че прокарването на границата между двете понятия трябва да стане по линията на анализа на понятието „престиж” – детайлно лексикографско разглеждане съвместно с историческо и социокултурно изследване на контекста, който го поражда. Съвкупния анализ на последния на няколко равнища ни предлага теоретична основа за очертаване понятийната рамка на „престижното потребление”.

Казаното дотук, обаче, би останало единствено в рамките на чистото теоретизиране относно характера и мястото на този вид потребление в глобалния свят, ако не се обърнем към изследване на неговите конкретни прояви в специфични социокултурни условия, какъвто е случаят с постсоциалистическа България, където могат да се открият някои специфики на зараждащо се престижно потребление в сравнение с икономически развитите западни общества.

В тази връзка може да се каже, че съвременна България, все още не е достигнала до развитата фаза на „обществото на потребление”. Поради това често пъти се откриват вулгарно-демонстративни форми на потребление, чиято хипертрофирана природа обаче е богат източник за изследване на символните аспекти на новоформиращата се потребителска култура. В България последната все още не е получила адекватна оценка и отговарящо на значимостта на феномена ниво на научно разглеждане. Не са анализирани социалните последици и функции на ориентираното към престиж потребление.

Осмислянето на проблема в повечето случаи се осъществява в публицистична и есеистична форма, като социалното негодувание се долавя по критично-саркастичните коментари на публичното поведение на мутри, олигарси, фолк-звезди и други, считани за „ВИП” личности.

На този фон се налага отчитането на комуникативните функции на трудно проправящото си път в някои социални слоеве престижно потребление. Проявите му в съвременна България изискват изработване на нужния концептуален апарат и комплексно изследване, предполагащо интердисциплинен подход. Само по този начин същността на престижното потребление може да бъде разкрита като цялостен, многопластов феномен.

Постигането на целта изисква използването на интердисциплинен, интерпретативен подход, обединяващ постиженията на различни науки за човека и обществото на лингвистична основа, като се търси съчетание на диахронните и синхронни подходи заради сложния, комплексен характер на изследваните феномени. Поради понятийните неясноти в научната литература дефинирането на термина „престижно потребление” изисква: първо, историческо проследяване на социалните феномени, явяващи се референти на съответното понятие; второ, деконструкция на самия термин „престиж”, както и на производното му прилагателно „престижен”, което по нерефлексивен начин и в резултат на погрешна интерпретация/ превод започва да се използва в руската философска и социологическа литература. Поради тези причини се налага дефиниране на понятието „престижно потребление”, което да обхване символните аспекти на изследвания социален феномен и не единствено в рамките на България.