В тази история поемаш ролята на свещеника от храма на Светлината брат Джейкъб. Можеш да разгледаш дневника

Често в хода на играта ще получаваш указания да запишеш дадена кодова дума. Или да провериш дали имаш записана такава.

Свещениците имат възможност да задълбочат знанията и уменията си в различни аспекти на Светлината. Джейкъб може да бъде екзорсист, лечител или изповедник.

Екзорсистите ползват уникални защитни молитви срещу създания на злото. Освен това, обикновено молитвите им са по-резултатни, когато са насочени срещу такива противници.

Лечителите имат много добри познания по билкарство и първа помощ. Могат и да лекуват чрез докосване, като в този случай ефектът е мигновен.

Изповедниците умеят да предразполагат събеседниците си да споделят своите тайни.

Запиши избора си в дневника!

Тук има две графи: благоразположение и болка. Започваш с 0 точки и за двете.

Тук ще трябва да записваш щетите, които евентуално ще му нанесеш. Започваш с 0.

• 
  Оценка на играта
  

Пролог
Аз съм брат Джейкъб. Мнозина смятат, че би трябвало да нося титла, която да подхожда на длъжността ми. Защото аз съм Върховният жрец на Храма на Предопределението. Да, този, който пише предсказанията в Книгата на Съдбата с мастило от смъртоносни черни рози и пера, подарени от ангели. Този, който изпраща Ревнителите на Съдбата надлъж и нашир, за да се уверят, че те ще бъдат изпълнени.

Ако някой мисли, че мога да бъда безпристрастен и да смесвам мрак и светлина в пророчествата, греши. Пътят на Светлината е единствения, който мога да следвам. Защото това е моят път. Моето опование и радост.

Някой ден може би ще трябва да си платя за това, че нарушавам Принципите на Предопредлението, на Храма, който трябва да пази баланса между ангели и демони. Но знам, че каквото и да ми се случи, ще си отида от този свят доволен, че съм успял да върна усмивките на много хора.

Сега не е моментът да говоря за това. Искам да се върна към далечните дни, когато дори не бях чувал за Книгата на Съдбата. Бях млад. Вярата ми в Светлината бе много силна, но спазването на някои от каноните се оказа трудна задача. Съселяните ми доверяваха тайни, които не можех да споделя с никого. В същото време, понякога се чувствах леко самотен, защото расото ми не позволяваше да имам съпруга или деца.

Наложи се да мина през много премеждия. Тогава мракът бе много по-силен, отколкото сега. А някои от слугите му идваха от други светове.

Архи-ревнителите ме помолиха да напиша тази история, за да служи за пример на всички свещеници от Храма на Предопределението. Това беше денят, когато разбрах, че съм успял да променя философията на Храма. Някои от архите са служили при трима различни Върховни Жреци, но именно в моите стъпки те виждат пътя, който трябва да се следва от всички служещи на каузата.

Мини на 1.
1

Бях привършил със сутрешната молитва и си припомнях някои любими пасажи от Книгата на Светлината. Беше ми приятно в Храма на Светлината. Нямаше нищо общо с пищните катедрали, които бях посетил като послушник, но беше уютно. И светло дори в облачен ден като днешния, заради многото прозорци.

Вратата на храма се отвори с мелодичен звън на камбанки.

- Добър ден, отче!

Смуглата жена с момчешки къса коса ме поздрави с усмивка. В ръката носеше кошница с билки.

- Калия, нека Светлината бди над теб. Не очаквах да те видя.

- Нима не ме срещаш поне веднъж седмично в лазарета? – повдигна вежди тя

- Имах предвид тук в храма. Какво те води тук, сестро. Мога ли да бъда полезен с нещо?

- Днес е денят между двете нощи на тринадесетото пълнолуние за годината. Цветовете от пламенен камшик трябва да останат тук, за да придобият целебни свойства. Нямаш нищо против, нали?

- Разбира се, че не, Калия.

Тя отиде до олтара и внимателно постави кошницата до него. Забелязах, че на ръкава на зелената й рокля са гравирани непознати за мен символи. Малко приличаха на златистите стилизации на слънце и луна върху бялото ми расо, но бяха по-сложни и вплетени една в друга.

Можеш да я попиташ за тайнствените символи (133) или за отношението й към Светлината (134)
2

- Извини ме отче, но ме чакат дела. Благодаря за отделеното време!

Видях с периферното си зрение как излиза от изповедалнята.

Вътрешният глас ми прошепна, че е най-добре да го последвам и да се опитам да го накарам да продължи историята си.

Разбира се, имаше вероятност той да се върне по-късно, когато е готов, така че можех да бъда пасивен и да го оставя да си отиде.

- Какво пишеше на бележката, братко?

- Беше ужасно – гласът му премина в задавен плач. – Ставаше дума за неописуеми картини на насилие и болка. За демони, които поразяват телата и душите... Отче, не искам нищо лошо да се случи на сина ми. Или той да нарани някого. Затова дойдох при теб. Мисля, че само свещеник може да му помогне

Какво ще отвърнеш?

- Доведи го при мен, нека поговоря с него (7).

- Аз ще отида при него, за да поговорим (8).

- Всеки човек има правото да върви по пътя на Светлината или мрака. Нито ти, нито аз трябва да се месим (9).

- Дълги години Кайн бе най-добър приятел с Айкън – сина на съседа. Двамата израстнаха заедно. Но в последно време между тях се заражда вражда. Веднъж ги заварих да се бият. А миналата седмица... - Дрейл шумно пое въздух. - Прибрах се вкъщи и видях Кайн долепен до прозореца. Гледаше навън. Направи няколко странни движения с ръце и прошепна нещо, което чух като “счупи крак”. Секунда по-късно до ушите ми достигна крясък. Изтичах навън. Намерих Айкън пред входната врата на къщата му – превиващ се от болка. Дланите му бяха върху глезена на десния му крак.

- Счупен ли беше? – попитах. Явно Айкън не беше стигнал до лазарета, иначе щях да знам.

- Не, само бе изкълчен. Два дни по-късно вече можеше да ходи без да куца.

Сбръчках чело и отвърнах:

- Братко, на всички понякога ни се струва, че чуваме разни неща. Сигурно така се е случило и при теб (10)

- Защо Кайн би искал да навреди на Айкън (11)

Закусих подобаващо и излязох от храма. Предупреждението на малкия ангел от миналата вечер, а сега и историята на съдията. Взе да ми идва малко в повече, така че се опитах да насоча вниманието си към външния свят и да забравя тревогите. Това бе едно от любимите ми упражнения от времето, когато бях послушник. “Няма никаква полза от един служител на Светлината, ако тя не озарява дълбините на душата му” казваше отец Йосиф, тогавашния ми наставник.

Насладих се на чистия въздух с нюанси на люлякови и черешови аромати, както и на песента на няколко славея и лястовички.

Насочих се към лазарета, както правех всяка сутрин. Поздравих няколкото селяни, които срещнах по пътя и погалих огромния черен вълк на Едрик месаря.

Лазаретът бе малка схлупена постройка. Преди година, кметът ми предложи да отреди по-голяма сграда за лечебница, но отказах. Слава на Светлината, рядко се бе случвало да е заето повече от едно от петте легла.

В началото на престоя ми в селото бях единствения, който отговаряше за лазарета, но успях да убедя местния епископ, че може да имам нужда от помощ. Преди три месеца ми бе поверен послушник. Флоренс бе млад и отдаден на каузата. Отнасяше се с необходимото уважение към мен и старание към пациентите.

- Светъл ден, Флоренс! – влязох през широко отворената врата.

- Дано да е Светъл до края, отче! – той се опита да се усмихне, но веднага след това сведе поглед.

- Какво се е случило?

- Имаме пациент с множество оплаквания.

В съседната стая лежеше мелничарят Бабел. Когато ме видя, впери напрегнат поглед в мен и каза:

- Отче... не съм д...

Мелничарят се задави и в продължение да половин минута не успя да нормализира дишането си. През това време погледнах ръцете му. Бяха покрити с яркочервени кървящи мехури.

- Каза, че има проблеми и със сърцето. Болки и ускорено сърцебиене – почти извика в ухото ми Флоренс.

Неволно се почесах по брадата.

Ако си избрал специализация лечител, мини на 14. Ако ли не – на 15.

7

- Отче, мога да опитам, но знам, че никога не би се съгласил. За всички тези години, така и не успях да възпитам в него любов към Светлината.

- Тогава аз ще отида при него, за да поговорим (8).

- Всеки човек има правото да върви по пътя на Светлината или мрака. Нито ти, нито аз трябва да се месим (9).
8

- Наистина ли би направил това?

- Разбира се. Мое задължение е да помогна на повереното ми от Светлината паство да върви по пътя й. Къде мога да го намеря?

- Често ходи до старата крепост или до новата гора. Разбира се, може да дойдеш и вкъщи вечер, макар че той не обича гостите.

- Още днес ще се срещна с него.

Запиши си кодовата дума “обещание”

- Благодаря ти, отче.

Дрейл не каза нищо. Просто стана от стола и си тръгна. Премини на 6.

- Дано да си прав за това отче. Но това не обяснява написаното на бележката. Премини на 3.

- Заради Магдалена, дъщерята на воденичаря. Мисля, че и Кайн, и Айкън са влюбени в нея до уши, и заради това са склонни да се обърнат един срещу друг

- А какво е отношението на Магдалена?

- Знам ли, отче? Кайн казва, че се държала мило и с двамата.

- Отче, страхувам се, че Кайн причини нараняването на крака на Айкън. Чувал съм, че някои вещери имат сходни подходи. Не искам нищо лошо да се случи на сина ми. Или той да нарани някого. За това дойдох при теб. Мисля, че само свещеник може да му помогне.

- Доведи го при мен, нека поговоря с него (7).

- Аз ще отида при него, за да поговорим (8).

- Всеки човек има правото да върви по пътя на Светлината или мрака. Нито ти, нито аз трябва да се месим (9).

- Почакай, братко – провикнах се аз. – Дошъл си при мен толкова рано. Явно имаш какво да ми кажеш.

Дрейл се върна в изповедалнята с наведена глава и зае мястото си.

Усетих, че трябва да поема инициативата – като го попитам за бележката (3) или за случката от миналата седмица (4).

- Почакай, братко – провикнах се аз. – Дошъл си при мен толкова рано. Явно имаш какво да ми кажеш

Може би не ме чу. Или не искаше да ме чуе. Във всеки случай останах сам в храма.

Премини на 6.
14

Можех да исползвам специалното си умение за лекуване чрез докосване (16), макар това да бе леко нарушение спрямо канона, който изискваше до него да се прибягва само в случаите на непосредствена необходимост за това.

Другият вариант бе да изпробвам да го лекувам по конвекционалния начин – с мазила и билки. Можех да се опитам да се справя с един от симптомите. Знаех, че комбинирането на лекарства може да се окаже опасно, за това бих изпробвал единствено крема от борови кори и лавандоровия прах.

Премини на 15.
15

- Къде е Калия? – попитах Флоренс.

- Изпратих едно от момченцата, които играеха на площада да я повика, но нея я нямало. Оставила бележка. Момченцето ми я донесе. На нея пишеше, че ще отсъства за ден-два.

“Великолепно! Сега ще трябва да се оправям без билкарката”

- Всъщност, ще успеем да се справим и сами, нали така, братко?

Погледът на Флоренс не изразяваше особена увереност, но кимна в знак на съгласие.

- Имаме три симптома и три лекарства. Кашлица – отвара от Бабино спасение. Разранен обрив – крем от борови кори. Сърцебиене – лавандоров прах. Можем и да ги комбинираме

Направи своя избор и запиши съответната кодова дума:

• 
  отвара от Бабино спасение – “баба”
  
• 
  крем от борови кори – “бор”
  
• 
  лавандоров прах – “прах”
  
• 
  отвара от Бабино спасение и крем от борови кори – “мишка”
  
• 
  отвара от Бабино спасение и лавандоров прах – “котка”
  
• 
  крем от борови кори и лавандоров прах – “куче”
  
• 
  и трите – “коза”
  

Обясних на Флоренс, че по моя преценка пациентът е достатъчно зле и мисля, че успях да го убедя. Не исках после да докладва на абата, че съм превишил правата си.

Послушникът гледаше с широко отворени очи, докато поставях ръцете си върху слепоочията на мелничаря. След това се помолих. Силна светлинна вълна изригна от ръцете ми и се вряза в болния. Той изохка, но веднага след това дишането му се успокои. Повечето от обривите му изчезнаха.

- Мога ли да си ходя? – попита Бабел с благодарност и блясък в очите

- В никакъв случай! – поклатих глава. – Ще останеш тук поне до сутринта. Брат Флоренс ще се грижи за теб.

Послушникът се опита да скрие разочарованието си, докато напусках лазарета.

Навън Денят бе повече от красив. А аз все по-отчаяно имах нужда да се разтоваря.

В кръчмата бе прохладно и пропито с аромата на отлежало вино. Последният не ми се струваше неприятен, а по-скоро безразличен, защото не пиех алкохол.

- Отче, както обикновено ли? – попита ме кръчмарят.

Кимнах и протегнах ръка, за да поема чашата с ментов сироп и меден прополис. Течността ме изпълни с енергия.

-Още едно, моля!

Огледах се. Две от масите бяха заети. На масата в ъгъла, едър мъж от селото обясняваше разгорещено:

- Не трябваше да постъпват така с Калия и Хенрик...

Втората бе близо до вратата. Там беше седнал човек, облечен в прашни дрехи.

Разходката бе изключително приятна, до момента, в който почти не бях премазан от едрия вран кон, язден от дежурния стражар. През облаците прах, с които бях обсипан видях как стражарят със сетни сили успя да укроти силното животно и да слезе от гърба му. С плахи стъпки се приближих към тях.

- Отче, съжалявам, надявам се не съм те стреснал – сбръчка чело той

- Всичко е наред, братко – погледнах към коня, в чиито очи все още се прокрадваше сянка на безпокойство. – Какво го изплаши?

- Нямам представа. Патрулирах в района на старинната крепост. Стори ми се че видях сянка...на някакъв хищник. Конят изцвили и запрепуска към селото.

Погалих стражевия кон по меката муцуна и се запътих към лазарета (22).

- Бащата на Калия бил кмет на Враново. Между момичето и Хенрик пламнала силна любов. Кметът не обичал Хенрик, тъй като бил от много бедно семейство. Младежът го знаел, но въпреки това се престрашил да поиска от него ръката на Калия. Бащата обезумял. Теглил един бой на Хенрик и му забранил да се доближава до любимата си дъщеря. Злите езици твърдят, че младежът се заклел в Мрака, че ще докаже на всички какво може като причини море от смърт във Враново. След случката, Калия се преселила в нашето село. Станала помощник на стария билкар, който скоро починал и оставил къщата в нейно владение.

Явно тази история се бе развила докато бях послушник. Интересно. Изпих и втората чаша мента и се насочих към лазарета. Запиши си кодовата дума “кал” (22).
21

- Слава на Светлината! – поздравих непознатия

- За мен е чест, отче – той свали шапката си и ме покани да седна.

Оказа се приятен събеседник. Разказа ми за далечните земи, които е посетил и за екзотичните животни, които е видял. В един усетих, че е минало много време и реших да се върна в лазарета. Мини на 22.

Ръката ми бе на бравата на вратата на лазарета, когато се сетих за посетителя от тази сутрин. Ако имаш кодова дума “обещание”, мини на 23. Ако ли не, можеш да влезеш в лазарета (24.)

Обещанията, дадени от свещеник на Светлината бяха нещо много силно. Най-добре бе да направя всичко възможно, за да намеря сина на съдията и да говоря с него. Дрейл ми бе казал къде вероятно мога да го открия : край старата крепост (25); новата гора (26) или вкъщи (27). Можех и да рискувам репутацията си и да “забравя” за обещанието и да вляза в лазарета (в такъв случай си запиши кодова дума “дом” и мини на 24).

Имах лошо предчувствие за състоянието на Бабел.

Старата крепост се намираше близо до селото. От масивната постройка не беше останало много. Преди стотина години тук трябва да е живял феодалният господар, но вече такъв нямаше, а много от изсечените камъни бяха използвани за построяването на обществени сгради в околните села.

Предпазливо влязох в крепостта. Внимавах да не настъпя някоя от едрите змии, които обичаха да се препичат по това време на деня.

Изведнъж, сякаш от нищото се появи черен силует. Приличаше на огромна котка, но имаше поне три опашки, завършващи с шипове. Нещото се затича към мен. Трябваше ми малко време, за да осъзная, че съм нападнат от демон

Разстоянието до новата гора не бе малко, но пътеката минаваше през изцяло залесен район, така че бе приятно хладно и това ми позволяваше да крача бързо. Преди няколко години бе имало пожар. Кметът бе решил да достави екзотични дървета, с които да замени изгорелите.

Носеха се слухове, че новите дървета (много високи, с огромни листа) са от далечни магически земи и поради тази причина са особено ценни за вещерите.

Там, на границата между старата и новата гора, видях Кайн, внимателно оглеждащ падналите клони. За момент ми се стори, че около него има силна аура, простираща се в радиус на десетина метра. В него имаше някаква необяснима за мен сила.

- Брат Джейкъб...какво правиш тук? – попита ме той остро

Какво трябваше да отвърна?

- Идвам само да поговорим… (34).

- Идвам по молба на баща ти (35).

- Идвам, за да те върна в пътя на Светлината (36).

Дрейл ме посрещна със широка усмивка и ме покани да вляза. Оказа се, че Кайн не е вкъщи, така че трябваше да изчакам. Съпругата му ми сервира домашни сладки и ябълков сок.

Когато се прибра и разбра, че съм в къщата, Кайн твърдо заяви, че излиза, и че няма да се прибере, докато съм там. Дрейл се опита да го разубеди, но без особен успех.

Нямах друг избор, освен да си взема още една сладка и да се върна в лазарета.

Състоянието на Бабел бе леко влошено. Гласът му бе почти изчезнал, ръцете му трепереха, а мехурите бяха станали по-големи. Страхувах се, че положението със здравето му бавно но сигурно излиза извън контрол.

Състоянието на Бабел бе влошено. Гласът му бе почти изчезнал, ръцете му трепереха, а мехурите бяха станали по-големи и кървяха обилно, образувайки съсиреци по дрехите му. Страхувах се, че положението със здравето му бавно но сигурно излиза извън контрол.

Състоянието на Бабел бе силно влошено. Гласът му бе почти изчезнал, ръцете му трепереха, а мехурите бяха станали по-големи кървяха обилно, образувайки съсиреци по дрехите му.Имаше и кръвотечение от носа.Страхувах се, че положението със здравето му бързо и безвъзвратно излиза извън контрол. Още по-неприятно ми беше, че подозирах, че влошаването му се дължи отчасти на неадекватната ми намеса.

Имах опит в битките срещу създания на мрака, така че действах инстинктивно. Прошепнах бърза молитва, която бе удовлетворена и около мен се образува сферична светлинна бариера. Демонът се блъсна в нея е отскочи на два разкрача. Втора молитва го накара да избухне в светлинна експлозия. От него не остана дори помен.

Явно Кайн не бе тук.

Можеш да го потърсиш край новата гора (26), вкъщи (27) или да се върнеш в лазарета (24).
33

Нямах особено голям опит с битките срещу създания на мрака и реагирах прекалено бавно. Прошепнах молитва и около мен се образува сферична светлинна бариера. Но демонът вече бе върху мен, вкопчил лапи в гърлото ми. Допира със сферата го отхвърли на два разкрача. Втора молитва го накара да избухне в светлинна експлозия като от него не остана дори помен. Разтрих гърлото си. Нямах някакво трайно увреждане, но уплахата ми бе много силна.

Явно Кайн не бе тук.

-…и ако компанията ми не ти е приятна, просто кажи и ще си тръгна.

Смиреният ми отговор явно намали напрежението.

- Гората не е моя, отче, дори да не желая да говоря с теб, нямам право да изисквам да ме оставиш сам. Всъщност, – младежът сложи ръце на слепоочията си и ги разтри. – Може би трябваше отдавна да говоря с теб, но...изпитвам известни съмнения, че би могъл да ме разбереш.

-Опитай, синко. Не знам дали ще успея, но ще дам най-доброто от себе си.

Кайн седна на земята и взе една клонка която започна да премята от ръка в ръка.

- Отче, случвало ли ти се е много да искаш да постигнеш нещо, но да не знаеш как.

Усмихнах се.

- Мисля, че до сега Светлината ми е дала почти всичко, от което имам нужда.

- Почти? – младежът ме изгледа въпросително.

- Е, нека не говорим за мен. Тук съм за да поговорим за това какво Светлината може да направи за теб.

– Мракът също помага понякога. Преди около месец, намерих книга със заклинания ето там – Кайн посочи близкия храст.

Изпитах силни съмнения, че Кайн е намерил книгата, а не му е била дадена от някого, но реших да не повдигам въпроса.

- От известно време ги изпробвам – продължи момчето. Един ден мога да стана велик вещер и да имам всичко, от което се нуждая.

Усетих кръвта да навлиза в главата ми.

- А знаеш ли колко хора са загубили всичко, включително и душите си, по пътя, по който си поел?

Момчето ме погледна изплашено.

Ако имаш кодова дума “метла” и решиш да дадеш за пример Калия, мини на 149.

Ако имаш кодова дума “вино”и решиш да насочиш разговора към Магдалена, премини на 40.

В противен случай, отиди на 41.
35

Още докато произнасях думите разбрах, че вървя по тънък лед.

- Нима – иронично повдигна вежди Кайл. – И от кога, освен на Светлината, изпълняваш волята и на баща ми. Ако той толкова иска да говори с мен, защо не го направи лично, вместо да си зарива носа в хорските дела?