В. Телеграф, 14 декември 2009 г. – I част Защитниците не знаят къде се членува



Дата15.10.2018
Размер350.83 Kb.
#88878
В. Телеграф, 14 декември 2009 г. – I част

Защитниците не знаят къде се членува



В. Телеграф, 14 декември 2009 г. – II част

Защитниците не знаят къде се членува


В. Телеграф, 14 декември 2009 г.

За члена има прости правила





Plovdiv-online.com, 2 декември 2009 г.

Филолози държат на пълния член, Ели Крумова не го щяла
Кореспондентката на депесарското издание „Монитор” Ели Крумова възмути преподавателите в Пловдивския университет с дописка, че не щат повече пълния член в българския език. Това не е вярно, заявяват от ПУ по повод култовото писание на кореспондентката „Българският остава без пълен член”.
Цитираното в статията във в. „Монитор” мнение на доц. д-р Красимира Чакърова за премахване на пълния член в българския език, както и твърдението, че тя призовава колегите си филолози да осъществят подобна промяна, са неверни и манипулативни. Във всичките си изявления по време на конференцията тя е била категорична, че „членуването при мъжки род безспорно има синтактични основания”.
Някои медии са я цитирали точно, други са й приписали изрази и внушения, които преподавателката от ПУ „Паисий Хилендарски” никога не е правила, казват в официална позиция филолозите-преподаватели в ПУ.
Да живее пълният член!
Академика.БГ, 2 декември 2009 г.

Никой от Пловдивския университет не е искал отмяна на пълния член
Неверни и некоректни са тиражираните информации в медиите, че преподавател от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” иска премахване на пълния член в българския език. Това е официалната позиция на висшето училище по повод начина на отразяване на конференцията „Език – литература – обществени институции” във в. „Монитор”.

В броя на вестника от 27 ноември 2009 г. – ден след откриване на научната конференция в Пловдив, бе отпечатана уводна статия със заглавие „Българският остава без пълен член” с автор Ели Крумова. За изключително кратко време това заглавие бе тиражирано в различни модификации в други медии, а в последствие предизвика и анкети по интернет форуми, телевизии и вестници с единствен въпрос „За или против пълния член?”. Подобно внушение е некоректно и неправилно, защото:

1. В дните на конференцията са се дискутирали теми по правописни въпроси, а не както се твърди в статията, че „езиковеди от 14 университета променят граматиката”. Този акцент е бил изтъкван многократно пред медиите от модераторите доц. д-р Красимира Чакърова и доц. д-р Елена Гетова, като за това свидетелства и съдържанието на програмата, публикувана в сайта на Филологическия факултет и разпространена в линк в съобщението до медиите от 25 ноември т.г. Очевидно някои журналисти са направили собствен прочит на новината, което създава грешна представа за целите на конференцията и променя дневния ред на дискусиите.

2. Цитираното в статията във в. „Монитор” мнение на доц. д-р Красимира Чакърова за премахване на пълния член в българския език, както и твърдението, че тя призовава колегите си филолози да осъществят подобна промяна, са неверни и манипулативни. Във всичките си изявления по време на конференцията тя е била категорична, че „членуването при мъжки род безспорно има синтактични основания”. Някои медии са я цитирали точно, други са й приписали изрази и внушения, които преподавателката от ПУ „Паисий Хилендарски” никога не е правила.

3. Както доц. д-р Чакърова, така и останалите филолози, неведнъж са подчертвали, че въпросното правило не е сред най-сериозните проблеми в писмената практика на младите хора. Конкретно на конференцията на 26 и 27 ноември т.г. пък е съобщено, че проблемът за членуването на имената от мъжки род ще бъде една от дискутираните теми на предстоящата кръгла маса на 4 декември в ПУ „Паисий Хилендарски”. Такава сериозна езикова реформа като премахването на пълния член би била възможна само след широка дискусия, в която да се включат както специалисти езиковеди, така и цялото българско общество. Да се предполагат действия преди нея обаче е некоректно и невярно.

4. Превратно във в. „Монитор” са представени и разсъжденията на доц. д-р Красимира Чакърова за влиянието на интернет общуването върху състоянието на съвременния български правопис. Това влияние тя коментира като негативно, без обаче да лансира абсурдната идея, че евентуалните бъдещи реформи в правописа трябва да се съобразят с „влиянието на чатовете, форумите и социалните мрежи, защото тяхната небрежност налага нови норми”. Подобно грубо изкривяване на фактите и превратно тълкуване на изявленията на преподавателката от ПУ „Паисий Хилендарски” води след себе си негативни отзиви и обидни квалификации, което уронва престижа и авторитета на филолозите в едно от най-старите висши държавни училища.



Преподавателите от Филологическия факултет благодарят сърдечно на онези медии, които коректно отразиха новината от научната конференция „Език – литература – обществени институции”, и ги канят да се включат активно в дискусията на 4 декември от 13,00 ч. в Заседателната зала на ПУ „Паисий Хилендарски” по проблемите на българския правопис.

E-plovdiv.com, 2 декември 2009 г.

Официална позиция на Пловдивския университет относно публикации за езикова реформа

Внушенията в медиите, че преподавател иска промяна в пълния член, уронват престижа на висшето училище
Неверни и некоректни са тиражираните информации в медиите, че преподавател от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” иска премахване на пълния член в българския език. Това е официалната позиция на висшето училище по повод начина на отразяване на конференцията „Език – литература – обществени институции” във в. „Монитор”.
В броя на вестника от 27 ноември 2009 г. – ден след откриване на научната конференция в Пловдив, бе отпечатана уводна статия със заглавие „Българският остава без пълен член” с автор Ели Крумова. За изключително кратко време това заглавие бе тиражирано в различни модификации в други медии, а в последствие предизвика и анкети по интернет форуми, телевизии и вестници с единствен въпрос „За или против пълния член?”. Подобно внушение е некоректно и неправилно, защото:
1. В дните на конференцията са се дискутирали теми по правописни въпроси, а не както се твърди в статията, че „езиковеди от 14 университета променят граматиката”. Този акцент е бил изтъкван многократно пред медиите от модераторите доц. д-р Красимира Чакърова и доц. д-р Елена Гетова, като за това свидетелства и съдържанието на програмата, публикувана в сайта на Филологическия факултет и разпространена в линк в съобщението до медиите от 25 ноември т.г. Очевидно някои журналисти са направили собствен прочит на новината, което създава грешна представа за целите на конференцията и променя дневния ред на дискусиите.
2. Цитираното в статията във в. „Монитор” мнение на доц. д-р Красимира Чакърова за премахване на пълния член в българския език, както и твърдението, че тя призовава колегите си филолози да осъществят подобна промяна, са неверни и манипулативни. Във всичките си изявления по време на конференцията тя е била категорична, че „членуването при мъжки род безспорно има синтактични основания”. Някои медии са я цитирали точно, други са й приписали изрази и внушения, които преподавателката от ПУ „Паисий Хилендарски” никога не е правила.
3. Както доц. д-р Чакърова, така и останалите филолози, неведнъж са подчертвали, че въпросното правило не е сред най-сериозните проблеми в писмената практика на младите хора. Конкретно на конференцията на 26 и 27 ноември т.г. пък е съобщено, че проблемът за членуването на имената от мъжки род ще бъде една от дискутираните теми на предстоящата кръгла маса на 4 декември в ПУ „Паисий Хилендарски”. Такава сериозна езикова реформа като премахването на пълния член би била възможна само след широка дискусия, в която да се включат както специалисти езиковеди, така и цялото българско общество. Да се предполагат действия преди нея обаче е некоректно и невярно.
4. Превратно във в. „Монитор” са представени и разсъжденията на доц. д-р Красимира Чакърова за влиянието на интернет общуването върху състоянието на съвременния български правопис. Това влияние тя коментира като негативно, без обаче да лансира абсурдната идея, че евентуалните бъдещи реформи в правописа трябва да се съобразят с „влиянието на чатовете, форумите и социалните мрежи, защото тяхната небрежност налага нови норми”. Подобно грубо изкривяване на фактите и превратно тълкуване на изявленията на преподавателката от ПУ „Паисий Хилендарски” води след себе си негативни отзиви и обидни квалификации, което уронва престижа и авторитета на филолозите в едно от най-старите висши държавни училища.
Преподавателите от Филологическия факултет благодарят сърдечно на онези медии, които коректно отразиха новината от научната конференция „Език – литература – обществени институции”, и ги канят да се включат активно в дискусията на 4 декември от 13,00 ч. в Заседателната зала на ПУ „Паисий Хилендарски” по проблемите на българския правопис.

Bgfactor.org, 2 декември 2009 г.

Официална позиция на Пловдивския университет относно публикации за езикова реформа

Внушенията в медиите, че преподавател иска промяна в пълния член, уронват престижа на висшето училище
Неверни и некоректни са тиражираните информации в медиите, че преподавател от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” иска премахване на пълния член в българския език. Това е официалната позиция на висшето училище по повод начина на отразяване на конференцията „Език – литература – обществени институции” във в. „Монитор”.
В броя на вестника от 27 ноември 2009 г. – ден след откриване на научната конференция в Пловдив, бе отпечатана уводна статия със заглавие „Българският остава без пълен член” с автор Ели Крумова. За изключително кратко време това заглавие бе тиражирано в различни модификации в други медии, а в последствие предизвика и анкети по интернет форуми, телевизии и вестници с единствен въпрос „За или против пълния член?”. Подобно внушение е некоректно и неправилно, защото:
1. В дните на конференцията са се дискутирали теми по правописни въпроси, а не както се твърди в статията, че „езиковеди от 14 университета променят граматиката”. Този акцент е бил изтъкван многократно пред медиите от модераторите доц. д-р Красимира Чакърова и доц. д-р Елена Гетова, като за това свидетелства и съдържанието на програмата, публикувана в сайта на Филологическия факултет и разпространена в линк в съобщението до медиите от 25 ноември т.г. Очевидно някои журналисти са направили собствен прочит на новината, което създава грешна представа за целите на конференцията и променя дневния ред на дискусиите.
2. Цитираното в статията във в. „Монитор” мнение на доц. д-р Красимира Чакърова за премахване на пълния член в българския език, както и твърдението, че тя призовава колегите си филолози да осъществят подобна промяна, са неверни и манипулативни. Във всичките си изявления по време на конференцията тя е била категорична, че „членуването при мъжки род безспорно има синтактични основания”. Някои медии са я цитирали точно, други са й приписали изрази и внушения, които преподавателката от ПУ „Паисий Хилендарски” никога не е правила.
3. Както доц. д-р Чакърова, така и останалите филолози, неведнъж са подчертвали, че въпросното правило не е сред най-сериозните проблеми в писмената практика на младите хора. Конкретно на конференцията на 26 и 27 ноември т.г. пък е съобщено, че проблемът за членуването на имената от мъжки род ще бъде една от дискутираните теми на предстоящата кръгла маса на 4 декември в ПУ „Паисий Хилендарски”. Такава сериозна езикова реформа като премахването на пълния член би била възможна само след широка дискусия, в която да се включат както специалисти езиковеди, така и цялото българско общество. Да се предполагат действия преди нея обаче е некоректно и невярно.
4. Превратно във в. „Монитор” са представени и разсъжденията на доц. д-р Красимира Чакърова за влиянието на интернет общуването върху състоянието на съвременния български правопис. Това влияние тя коментира като негативно, без обаче да лансира абсурдната идея, че евентуалните бъдещи реформи в правописа трябва да се съобразят с „влиянието на чатовете, форумите и социалните мрежи, защото тяхната небрежност налага нови норми”. Подобно грубо изкривяване на фактите и превратно тълкуване на изявленията на преподавателката от ПУ „Паисий Хилендарски” води след себе си негативни отзиви и обидни квалификации, което уронва престижа и авторитета на филолозите в едно от най-старите висши държавни училища.
Преподавателите от Филологическия факултет благодарят сърдечно на онези медии, които коректно отразиха новината от научната конференция „Език – литература – обществени институции”, и ги канят да се включат активно в дискусията на 4 декември от 13,00 ч. в Заседателната зала на ПУ „Паисий Хилендарски” по проблемите на българския правопис.

Дарик радио, 2 декември 2009 г.

Неверните публикации уронват престижа ни, твърдят от ПУ
Неверни и некоректни са тиражираните информации в медиите, че преподавател от Пловдивски университет „П. Хилендарски" иска премахване на пълния член в българския език. Това съобщиха от висшето учебно заведение по повод начина на отразяване на конференцията „Език - литература - обществени институции" в някои медии. Според преподавателите в дните на конференцията са дискутирани теми за правописни въпроси, а не за да променят граматиката.
Цитираното мнение на доц. д-р Красимира Чакърова, че иска премахване на пълния член в българския език и призовава колегите си филолози да осъществят подобна промяна, са неверни и манипулативни. Според ПУ толкова сериозна езикова реформа би била възможна само след широка дискусия, в която да се включат както специалисти езиковеди, така и цялото българско общество.

В. Марица, 3 декември 2009 г.


В. Новият глас, 30 ноември 2009 г.

В. Новият глас, 30 ноември 2009 г. – I част


В. Новият глас, 30 ноември 2009 г. – II част

В. Новият глас, 30 ноември 2009 г. – III част



В. Марица, 27 ноември 2009 г.



В. Новият ден, 27 ноември 2009 г.



Дарик радио, 26 ноември 2009 г.

Младежите пишат на латиница, за да не се чудят „а” или „ъ”
Изискванията, които имаме към кандидат-студентите относно правопис, пунктуация и граматика не се припокриват със знанията, които получават те след завършване на средното си образование. Тъжната статистика, която излезе преди дни, че 50% от българите са неграмотни, го потвърждава. Това заяви един от организаторите на „Паисиевите четения" и преподавателка в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" доц. д-р Красимира Чакърова.
Оказа се, че младежите изписват голяма част от думите грешно, имат изключително беден словесен речник и не използват синоними, защото не ги познават. Интернет допълнително раздвоява подрастващите, като ги кара да пишат с латински букви, дори когато използват лист и химикал, коментират специалисти. Доц. Чакърова смята, че това може да се тълкува като бягство от казуса дали да се напише „а" или „ъ", „о" или „у", „е" или „я".
Според доц. Чакърова, основната причина се корени в това, че нишката между средното и висше образование се къса. Когато децата учат нормите от 1-ви до 7-ми клас, ги усвояват, после обаче до 12-ти клас се набляга на литература и това, което учениците са знаели, се забравя. Тя посъветва всички да учат нормите, за да не изпадат в графата неграмотни.

ПОТВ "Тракия", 26 ноември 2009 г.

Интернет променя правописа на българските ученици и студенти
Интернет променя правописа на българските ученици и студенти. До този извод стигнаха филолози от Пловдивския университет. Променящият се правопис, използването на книжовния език и грешките допускани в употребата му са темите в тазгодишната научна конференция на „Паисиеви четения" в ПУ. Според филолозите, причините за все повечето неграмотни ученици се дължат на интернет-чатовете, форумите и социалните мрежи. Техният неангажиращ и неофициален характер налага нови норми на говорене и писане. Целта на конференцията е да привлече вниманието на научната общност към проблемите на учениците с правописа. Участваха представители на 14 български и чуждестранни университета. За добро ли за лошо и след конференцията младите ще си говорят както си искат.

Dariknews.bg, 27 ноември 2009 г.

Зам. министър представя доклад в ПУ
Kръгла маса по ономастика на тема "Име и общество“ ще се проведе в днешния втори ден на тазгодишната научна конференция "Паисиеви четения“ в Пловдивския университет «Паисий Хилендарски“. В нея ще вземе участие зам.-министърът на културата д-р Тодор Чобанов. Той ще представи пленарен доклад за прабългарските имена.

Заседанието ще води от старши ас. д-р Борян Янев в Централната библиотека на университета.



Радио Пловдив, 26 ноември 2009 г.

Красимира Чакърова, катедрата по български език в ПУ "П.Хилендарски"
Радио Пловдив: 50 % от завършващите средно образование са неграмотни – констатацията е на специалистите от интернет портала за езикова грамотност „Академика”. Точно днес пък променящият се правопис, най-честите грешки и ролята на интернет и форумите ще бъдат сред темите на започващата научна конференция „Паисиеви четения”. Тя се организира от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и в нея ще вземат участие учени от 14 висши учебни заведения. Още за необходимостта от реформа в българския език и за констатациите на филолозите ще научим от доц. Красимира Чакърова от катедрата по български език в Пловдивския университет. Добро утро.
Красимира Чакърова: Добро утро.
Р. П. – Да започнем първо с целта на тази конференция и да кажем в началото на нашия разговор и другите теми, които ще обсъждате по време на двудневния форум.
К. Ч. – Както вие споменахте, това са традиционни научни срещи под егидата на филологическия факултет на Пловдивския университет. Тази година темата на нашата конференция е „Език, литература, обществени институции”, разбирайте връзката между тях и различните проекции, които тя предполага. Конференцията реално ще се разположи в рамките на три различни дни, значи днес е откриването в 10 ч в шеста аудитория на ректората, утре се провеждат също заседания и много интересна кръгла маса по проблемите на българската ономастика, а на 4 декември е кръглата маса по актуалните проблеми на правописа – това, което и вие анонсирахте като много актуално в момента предвид състоянието на грамотността особено сред младите хора.
Р. П. – В началото на нашия разговор аз цитирах едно проучване на интернет портала „Академика”, че 50 % от завършващите образование са неграмотни. Вие споделяте ли това мнение, защото в крайна сметка гимназистите впоследствие идват във висшите учебни заведения т. е. проблемът се прехвърля?
К. Ч. – Разбира се, аз лично не мога да боравя с такива точни цифри, защото не съм извършвала такива статистически проучвания, но мога да се солидализирам с това, че в сравнение с предходни години, примерно ако се върнем назад 10 г., има наистина различие и тое на наистина за съжаление не е в посока на подобряване, а по-скоро на влошаване състоянието на правописната култура на младите хора. Особено това личи в неумението да пишат текст собствен.
Р. П. – На какво се дължи това и до каква степен негативната статистика е заради интернет форумите, които, може би, налагат и нови норми на говорене и писане?
К. Ч. – Да, разбира се, това е една от причините. Много често забелязваме, че младите хора предпочитат например в интернет пространството да боравят на латиница и да изписват българските думи с латинските символи. Даже открихме скоро термин, с който се обозначава таз истранна графика – маймуница. Признавам от името на гилдията, че и на мен така ми изглежда, но съгласете, че пък това прикрива една неувереност в правописа, примерно, изписването на „ъ” вече стана незадължително в много позиции, където тази буква трябва да се появи младите хора предпочитат просто латинското изписване с „а”. Това, за съжаление, рефлектира вече и в тяхната правописна практика при официални изяви, да речем, един изпит. Или това, което е най-шокиращо – изписването на специфичните чат символи – да речем, вместо „ч” – цифричката „4” или вместо „ш” – „6” и т. н. Всичко това влияние и те вече, според мен, загубиха чувство за мяра по отношение на това кое е позволено и кое не е позволено, кое могат да пренасят от интернет в своите официални писмени изяви и кое не. Така, че това е едната причина. Другата причина е може би състоянието на средното училище, обучението по български в средното училище, качеството на учебниците, структурирането на учебните програми, липсата на плавна връзка между средното училище и университета. Може би, критериите, които поставят университета не съответстват на знанията, които младите хора получават в средното училище и се получава така един неприятен срив на входа на университета.
Р. П. – Т. е. вие споделяте мнението на голяма част от преподавателите, че учебниците по български език и литература трябва основно да се преработят, защото до този момент практиката сочи, че те са неизползваеми за учениците, да не говорим, че в много голяма част от случаите в тези учебници има и доста чуждици?
К. Ч. – Разбира се, че е така. Имало е случаи, когато студенти, споделяйки спомени от годините в училище са ми казвали, че те са се нуждаели от речник, за да могат да превеждат определени пасажи от своите учебници. Според мен не би трябвало да бъде така. Учебникът трябва да е разбираем, за може младият човек да се ориентира в научната материя и да я възпроизвежда точно.
Р. П. – Сега учебниците се пишат от преподаватели от висшите учебни заведения. Така ли трябва да продължи и за в бъдеще тази практика или?
К. Ч. – Доколкото моите наблюдения показват, разбира се, това е една екипна работа и в нея не участват само преподаватели от висшите училища, но и учители с дългогодишен стаж, които много добре познават и спецификите на възрастовата група, и методическите изисквания, учебните цели, но като че ли превес определено взема научното слово, научната идея на така, както казваме ние, високата наука на университетските преподаватели. Аз не виждам нищо лошо в това те да участват, но би могло просто да се помисли за едно балансиране в подхода към учебното съдържание и действително повече колеги-учители, някои от които са изключително равнище в своята подготовка и теоретична, и методическа да се включат в тях. Трябва да се познава много добре аудиторията, за която са предназначени тези учебници.
Р. П. – Един много важен и дискутиран в последно време въпрос е именно необходима ли е реформа в българския език? Вие какво мислите?
К. Ч. – Може би визирате реформа в българския правопис?
Р. П. – Да.
К. Ч. – Значи, за реформа, аз лично смятам, че е малко пресилено, но някакви корекции в определени норми, които съществуват в момента и които изключително затрудняват младежите, си струва да бъде мислено в такава посока. Може би това беше идеята на нашата катедра да организира най-напред кръгла маса, тя ще бъде, както споменах, на 4 декември, на тази кръгла маса ще участват представители на различните висши училища в България, но тя ще бъде по-скоро прелюдия към конференцията, посветена на правописа, която ще се проведе по същото време – ноември, 26 и 27 ноември следващата година – 2010 г. и тя, надявам се, ще се превърне в един много сериозен научен форум, в който ще се огласят най-важните актулни проблеми на правописа – такъв какъвто е сега.
Р. П. – Можем ли да ги кажем сега в аванс и да кажете според вас какви промени трябва да настъпят?
К. Ч. – Ами, то каквото и да кажа ще бъде лично моя оценка, защото ние, откровено казано, в собствената катедра нямаме напълно еднакви възгледи в това отношение, защото е нормално, всички са така специалисти, познавачи и имат лични гледища, лично моето мнение е, че в устройството на правописа трябва да се съхрани разумна доза и консерватизъм, което означава да не отидем в другата крайност тотално елементализиране на правописа, премахване на всякакви, примерно, конкретики на неговото използване т. е. лично аз смятам, че не трябва да тръгваме в посоката на тоталната промяна, защото тя ще доведе до още по-голяма несигурност. Но, ето, примерно, един конкретен случай е правилото за използване на променливо „я”. Значи, знаете, това правило, което разделя българската езикова територия на две части, много ясно личи кога човек е представител на западната част, кога на източната и това правило е допуснало много изключения. Когато то трпябва обаче да се овладее от младия човек, представете си, че той е от Западна България, той трябва да научи всички тези изключения, буквално да ги възпроизведе т. е. да ги наизусти. Това не трябва обаче да бъде мерилото за неговата грамотност т. е. ние така трябва да структурираме нормата, че тя да не затруднява до такава степен младия човек, че примерно в една група думи да се допуска да има изключения в това изключение, още едно изключение и така речникът се учи буквално по групи думи. Би трябвало да има една строга логика, която да пронизва системата и която да дава сигурност. И това е само един пример. Има и други такива случаи.
Р. П. – А пълният член?
К. Ч. – Няма да коментирам членуването, защото не мисля, че членуването на затруднява чак толкова много младите хора. Друг е въпросът, който коментират колегите, доколко той е толкова логично, защото той е само в един от трите рода, вярно, разграничава позициите на частите на изречението, има някаква симантична страна, но това е само в един от трите рода, за останалите два това дефиренциране „пълен” – „кратък” просто не съществува. Така че това е по-скоро някакъв коментар доколко има смисъл, но аз не мисля, че членуването е ябълката на раздора и най-големия проблем на младежите.
Р. П. – Добре, благодаря ви за този разговор. Чухте доц. Красимира Чакърова от катедрата по български език за необходимите, според нея, промени в правописа. Както чухте и от новинарските ни емисии днес в 10 ч в Пловидвския университет „Паисий Хилендарски” започва конференция „Паисиеви четения”.

В. Марица, 26 ноември 2009 г.


В. Новият глас, 26 ноември 2009 г.



Akademika.bg, 25 ноември 2009 г.

Обсъждат променящия се правопис на „Паисиевите четения” в ПУ
Променящият се правопис, най-честите грешки при използване на книжовния език в медийното пространство, ролята на интернет и форумите ще бъдат част от темите на тазгодишната научна конференция „Паисиеви четения”. Събитието се провежда на 26 и 27 ноември в Ректората на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, съобщи зам.-деканът на Филологическия факултет доц. Д-р Петя Бъркалова.
На тазгодишното издание ще участват 14 университета и образователни институции от страната и Европа. На него ще бъдат представени както най-новите изследвания на Паисиевото творчество, така и развитието на световната литература от времето на V век пр. н. е. до наши дни, каза доц. д-р Елена Гетова, координатор на конференцията.
Големият времеви интервал ни дава възможност да направим едно по-мащабно сравнение на развоя на литературата и езика – от писаното върху пергамент слово до книгите джобен формат, смятат от Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”. Оригинални са прочитите на „История на Пелопонеските войни”, писана от Тукидит в средата на V в. пр. н. е., така и на най-новите научно-фантастични романи на съвременния руски автор Виктор Пелевин, смята доц. Бъркалова.
Езиковедите и литературоведите не могат да пренебрегнат явленията в най-новите комуникационни канали – чатовете, форумите и социалните мрежи. Техният неангажиращ и неофициален характер налага нови норми на говорене и писане. Промяната активно се налага и от популярните видове медии като телевизията, радиото и интернет агенциите, подчерта доц. д-р Красимира Чакърова, един от организаторите на „Паисиевите четения”.
Темата за взаимовръзката между езика и обществени институции е актуална и изисква по-голяма внимание от страна на научната общност, смятат домакините на проявата. Затова организират като съпътстващо събитие на конференцията кръгла маса под надслов „Актуални проблеми на съвременния български правопис”, чийто инициатор е ректорът на Пловдивския университе проф. дфн Иван Куцаров.
Наред с оригиналните прочити на класическите текстове в българската литература ще бъдат представени и малко познати модерни балкански и славянски автори, обясни д-р Гетова. Езикът и литературата като социологически категории, институционалното мислене за факти, документи, обществено-културни фактори, представи за детство, болест, старост и политически кризи са основните теми на пленарните доклади и дискусии по време на „Паисиевите четения”.
В рамките на форума преподавателите от ПУ „Паисий Хилендарски” проф. дфн Диана Иванова и доц. Елена Гетова ще представят издания с научните трудове на висшето училище за 2008 г.
Освен Пловдивския университет от българска страна със свои разработки ще участват представители на Института за български език „Проф. д-р Любомир Андрейчин“ – БАН, Университет по хранителни технологии – Пловдив, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Югозападен университет „Неофит Рилски” – Благоевград, Университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас и Медицински университет – Варна.
Пленарни доклади за сходствата в литературните образи и явления сред славянските народи ще изнесат преподаватели от полските висши училища „Адам Мицкевич” – Познан и „Мария Кюри – Склодовска” – Люблин. От Чехия гостуват учени от университетите в Острава и Бърно и от Карловия университет в Прага. Свои научни трудове върху българския език и литература ще представят и изследователи от университета „Гази” в Анкара, потвърди д-р Гетова.
В рамките на „Паисиевите четения” на 27 ноември ще се проведе и кръгла маса на тема „Име и общество”. Там с пленарен доклад за прабългарските имена ще участва и зам.-министърът на културата д-р Тодор Чобанов, съобщиха домакините.

Plovdiv24.bg, 25 ноември 2009 г.

Обсъждат променящия се правопис на "Паисиевите четения" в ПУ

Променящият се правопис, най-честите грешки при използване на книжовния език в медийното пространство, ролята на интернет и форумите ще бъдат част от темите на тазгодишната научна конференция „Паисиеви четения". Събитието се провежда на 26 и 27 ноември в Ректората на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски", съобщи зам.-деканът на Филологическия факултет доц. Д-р Петя Бъркалова.


На тазгодишното издание ще участват 14 университета и образователни институции от страната и Европа. На него ще бъдат представени както най-новите изследвания на Паисиевото творчество, така и развитието на световната литература от времето на V век пр. н. е. до наши дни, каза доц. д-р Елена Гетова, координатор на конференцията.
Големият времеви интервал ни дава възможност да направим едно по-мащабно сравнение на развоя на литературата и езика - от писаното върху пергамент слово до книгите джобен формат, смятат от Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски". Оригинални са прочитите на „История на Пелопонеските войни", писана от Тукидит в средата на V в. пр. н. е., така и на най-новите научно-фантастични романи на съвременния руски автор Виктор Пелевин, смята доц. Бъркалова.
Езиковедите и литературоведите не могат да пренебрегнат явленията в най-новите комуникационни канали - чатовете, форумите и социалните мрежи. Техният неангажиращ и неофициален характер налага нови норми на говорене и писане. Промяната активно се налага и от популярните видове медии като телевизията, радиото и интернет агенциите, подчерта доц. д-р Красимира Чакърова, един от организаторите на „Паисиевите четения".
Темата за взаимовръзката между езика и обществени институции е актуална и изисква по-голяма внимание от страна на научната общност, смятат домакините на проявата. Затова организират като съпътстващо събитие на конференцията кръгла маса под надслов „Актуални проблеми на съвременния български правопис", чийто инициатор е ректорът на Пловдивския университет проф. дфн Иван Куцаров.
Наред с оригиналните прочити на класическите текстове в българската литература ще бъдат представени и малко познати модерни балкански и славянски автори, обясни д-р Гетова. Езикът и литературата като социологически категории, институционалното мислене за факти, документи, обществено-културни фактори, представи за детство, болест, старост и политически кризи са основните теми на пленарните доклади и дискусии по време на „Паисиевите четения".
В рамките на форума преподавателите от ПУ „Паисий Хилендарски" проф. дфн Диана Иванова и доц. Елена Гетова ще представят издания с научните трудове на висшето училище за 2008 г.
Освен Пловдивския университет от българска страна със свои разработки ще участват представители на Института за български език „Проф. д-р Любомир Андрейчин" - БАН, Университет по хранителни технологии - Пловдив, Софийски университет „Св. Климент Охридски", Югозападен университет „Неофит Рилски" - Благоевград, Университет „Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас и Медицински университет - Варна.
Пленарни доклади за сходствата в литературните образи и явления сред славянските народи ще изнесат преподаватели от полските висши училища „Адам Мицкевич" - Познан и „Мария Кюри - Склодовска" - Люблин. От Чехия гостуват учени от университетите в Острава и Бърно и от Карловия университет в Прага. Свои научни трудове върху българския език и литература ще представят и изследователи от университета „Гази" в Анкара, потвърди д-р Гетова.
В рамките на „Паисиевите четения" на 27 ноември ще се проведе и кръгла маса на тема „Име и общество". Там с пленарен доклад за прабългарските имена ще участва и зам.-министърът на културата д-р Тодор Чобанов, съобщиха домакините.

News4000.bg, 25 ноември 2009 г.

Обсъждат променящия се правопис на „Паисиевите четения” в ПУ
Променящият се правопис, най-честите грешки при използване на книжовния език в медийното пространство, ролята на интернет и форумите ще бъдат част от темите на тазгодишната научна конференция „Паисиеви четения”. Събитието се провежда на 26 и 27 ноември в Ректората на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, съобщи зам.-деканът на Филологическия факултет доц. Д-р Петя Бъркалова.
На тазгодишното издание ще участват 14 университета и образователни институции от страната и Европа. На него ще бъдат представени както най-новите изследвания на Паисиевото творчество, така и развитието на световната литература от времето на V век пр. н. е. до наши дни, каза доц. д-р Елена Гетова, координатор на конференцията.
Големият времеви интервал ни дава възможност да направим едно по-мащабно сравнение на развоя на литературата и езика – от писаното върху пергамент слово до книгите джобен формат, смятат от Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”. Оригинални са прочитите на „История на Пелопонеските войни”, писана от Тукидит в средата на V в. пр. н. е., така и на най-новите научно-фантастични романи на съвременния руски автор Виктор Пелевин, смята доц. Бъркалова.
Езиковедите и литературоведите не могат да пренебрегнат явленията в най-новите комуникационни канали – чатовете, форумите и социалните мрежи. Техният неангажиращ и неофициален характер налага нови норми на говорене и писане. Промяната активно се налага и от популярните видове медии като телевизията, радиото и интернет агенциите, подчерта доц. д-р Красимира Чакърова, един от организаторите на „Паисиевите четения”.
Темата за взаимовръзката между езика и обществени институции е актуална и изисква по-голяма внимание от страна на научната общност, смятат домакините на проявата. Затова организират като съпътстващо събитие на конференцията кръгла маса под надслов „Актуални проблеми на съвременния български правопис”, чийто инициатор е ректорът на Пловдивския университет проф. дфн Иван Куцаров.
Наред с оригиналните прочити на класическите текстове в българската литература ще бъдат представени и малко познати модерни балкански и славянски автори, обясни д-р Гетова. Езикът и литературата като социологически категории, институционалното мислене за факти, документи, обществено-културни фактори, представи за детство, болест, старост и политически кризи са основните теми на пленарните доклади и дискусии по време на „Паисиевите четения”.
В рамките на форума преподавателите от ПУ „Паисий Хилендарски” проф. дфн Диана Иванова и доц. Елена Гетова ще представят издания с научните трудове на висшето училище за 2008 г.
Освен Пловдивския университет от българска страна със свои разработки ще участват представители на Института за български език „Проф. д-р Любомир Андрейчин“ – БАН, Университет по хранителни технологии – Пловдив, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Югозападен университет „Неофит Рилски” – Благоевград, Университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас и Медицински университет – Варна.
Пленарни доклади за сходствата в литературните образи и явления сред славянските народи ще изнесат преподаватели от полските висши училища „Адам Мицкевич” – Познан и „Мария Кюри – Склодовска” – Люблин. От Чехия гостуват учени от университетите в Острава и Бърно и от Карловия университет в Прага. Свои научни трудове върху българския език и литература ще представят и изследователи от университета „Гази” в Анкара, потвърди д-р Гетова.
В рамките на „Паисиевите четения” на 27 ноември ще се проведе и кръгла маса на тема „Име и общество”. Там с пленарен доклад за прабългарските имена ще участва и зам.-министърът на културата д-р Тодор Чобанов, съобщиха домакините.

Diploma.bg, 25 ноември 2009 г.

Да обсъдим променящия се правопис в ПУ
На 26 и 27 ноември 2009 г. в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” ще се състои традиционната научна конференция "Паисиеви четения". На нея ще се срещнат представители на четиринадесет университета и образователни институции от страната и Европа, за да изследват езика и литературата през последните 25 века. Пленарен доклад ще изнесе и зам.-министърът на културата Тодор Чобанов.
Част от темите на конференцията ще бъдат променящия се правопис, най-честите грешки при използване на книжовния език в медийното пространство, ролята на интернет и форумите. Ще бъдат представени както най-новите изследвания на Паисиевото творчество, така и развитието на световната литература от времето на V век пр. н. е. до наши дни, каза доц. д-р Елена Гетова, координатор на конференцията.
Темата за взаимовръзката между езика и обществени институции е актуална и изисква по-голяма внимание от страна на научната общност, смятат домакините на проявата. Затова организират като съпътстващо събитие на конференцията кръгла маса под надслов „Актуални проблеми на съвременния български правопис”, чийто инициатор е ректорът на Пловдивския университет проф. дфн Иван Куцаров.
"Големият времеви интервал ни дава възможност да направим едно по-мащабно сравнение на развоя на литературата и езика – от писаното върху пергамент слово до книгите джобен формат, смятат от Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”. Оригинални са прочитите на „История на Пелопонеските войни”, писана от Тукидит в средата на V в. пр. н. е., така и на най-новите научно-фантастични романи на съвременния руски автор Виктор Пелевин, смята доц. Бъркалова.
Езиковедите и литературоведите не могат да пренебрегнат явленията в най-новите комуникационни канали – чатовете, форумите и социалните мрежи. Техният неангажиращ и неофициален характер налага нови норми на говорене и писане. Промяната активно се налага и от популярните видове медии като телевизията, радиото и интернет агенциите, подчерта доц. д-р Красимира Чакърова, един от организаторите на „Паисиевите четения”.
Наред с оригиналните прочити на класическите текстове в българската литература ще бъдат представени и малко познати модерни балкански и славянски автори, обясни д-р Гетова. Езикът и литературата като социологически категории, институционалното мислене за факти, документи, обществено-културни фактори, представи за детство, болест, старост и политически кризи са основните теми на пленарните доклади и дискусии по време на „Паисиевите четения”.
В рамките на форума преподавателите от ПУ „Паисий Хилендарски” проф. дфн Диана Иванова и доц. Елена Гетова ще представят издания с научните трудове на висшето училище за 2008 г.
Освен Пловдивския университет от българска страна със свои разработки ще участват представители на Института за български език „Проф. д-р Любомир Андрейчин“ – БАН, Университет по хранителни технологии – Пловдив, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Югозападен университет „Неофит Рилски” – Благоевград, Университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас и Медицински университет – Варна.
Пленарни доклади за сходствата в литературните образи и явления сред славянските народи ще изнесат преподаватели от полските висши училища „Адам Мицкевич” – Познан и „Мария Кюри – Склодовска” – Люблин. От Чехия гостуват учени от университетите в Острава и Бърно и от Карловия университет в Прага. Свои научни трудове върху българския език и литература ще представят и изследователи от университета „Гази” в Анкара, потвърди д-р Гетова.
Откриване: 26 ноември, четвъртък от 10,00 часа в 6-а Аудитория на ПУ „Паисий Хилендарски”, Ректорат, ул. „Цар Асен” № 24

Пленарните доклади и дискусиите ще се провеждат в сградата на Ректората на 26 и 27 ноември:

- Заседателната зала на 1 етаж;

- 7-а семинарна зала на 3 етаж;

- 6-а Аудитория на 1 етаж;

- Централна библиотека на ПУ „Паисий Хилендарски”.



News.dir.bg, 25 ноември 2009 г.

Обсъждат променящия се правопис на "Паисиевите четения" в ПУ
Променящият се правопис, най-честите грешки при използване на книжовния език в медийното пространство, ролята на интернет и форумите ще бъдат част от темите на тазгодишната научна конференция „Паисиеви четения". Събитието се провежда на 26 и 27 ноември в Ректората на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски", съобщи зам.-деканът на Филологическия факултет доц. Д-р Петя Бъркалова.

На тазгодишното издание ще участват 14 университета и образователни институции от страната и Европа. На него ще бъдат представени както най-новите изследвания на Паисиевото творчество, така и развитието на световната литература от времето на V век пр. н. е. до наши дни, каза доц. д-р Елена Гетова, координатор на конференцията.

Големият времеви интервал ни дава възможност да направим едно по-мащабно сравнение на развоя на литературата и езика - от писаното върху пергамент слово до книгите джобен формат, смятат от Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски". Оригинални са прочитите на „История на Пелопонеските войни", писана от Тукидит в средата на V в. пр. н. е., така и на най-новите научно-фантастични романи на съвременния руски автор Виктор Пелевин, смята доц. Бъркалова.

Езиковедите и литературоведите не могат да пренебрегнат явленията в най-новите комуникационни канали - чатовете, форумите и социалните мрежи. Техният неангажиращ и неофициален характер налага нови норми на говорене и писане. Промяната активно се налага и от популярните видове медии като телевизията, радиото и интернет агенциите, подчерта доц. д-р Красимира Чакърова, един от организаторите на „Паисиевите четения".

Темата за взаимовръзката между езика и обществени институции е актуална и изисква по-голяма внимание от страна на научната общност, смятат домакините на проявата. Затова организират като съпътстващо събитие на конференцията кръгла маса под надслов „Актуални проблеми на съвременния български правопис", чийто инициатор е ректорът на Пловдивския университе проф. дфн Иван Куцаров.

Наред с оригиналните прочити на класическите текстове в българската литература ще бъдат представени и малко познати модерни балкански и славянски автори, обясни д-р Гетова. Езикът и литературата като социологически категории, институционалното мислене за факти, документи, обществено-културни фактори, представи за детство, болест, старост и политически кризи са основните теми на пленарните доклади и дискусии по време на „Паисиевите четения".

В рамките на форума преподавателите от ПУ „Паисий Хилендарски" проф. дфн Диана Иванова и доц. Елена Гетова ще представят издания с научните трудове на висшето училище за 2008 г.

Освен Пловдивския университет от българска страна със свои разработки ще участват представители на Института за български език „Проф. д-р Любомир Андрейчин" - БАН, Университет по хранителни технологии - Пловдив, Софийски университет „Св. Климент Охридски", Югозападен университет „Неофит Рилски" - Благоевград, Университет „Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас и Медицински университет - Варна.

Пленарни доклади за сходствата в литературните образи и явления сред славянските народи ще изнесат преподаватели от полските висши училища „Адам Мицкевич" - Познан и „Мария Кюри - Склодовска" - Люблин. От Чехия гостуват учени от университетите в Острава и Бърно и от Карловия университет в Прага. Свои научни трудове върху българския език и литература ще представят и изследователи от университета „Гази" в Анкара, потвърди д-р Гетова.

В рамките на „Паисиевите четения" на 27 ноември ще се проведе и кръгла маса на тема „Име и общество". Там с пленарен доклад за прабългарските имена ще участва и зам.-министърът на културата д-р Тодор Чобанов, съобщиха домакините.



Education.dir.bg, 25 ноември 2009 г.

Паисиеви четения” организира ПУ


Езиковеди от 14 европейски университета и образователни институции ще дебатират на 26 и 27 ноември 2009 г. в Пловдив последните резултати от изследвания на Паисиевото творчество, съобщи БТА.

Срещата е част от научна конференция "Паисиеви четения", организирана от ПУ "Паисий Хилендарски". Това съобщи заместник-деканът на Филологическия факултет Петя Бъркалова. На форума ще присъстват и изследователи на езика и литературата през последните 25 века, доклад за което ще изнесе заместник-министърът на културата Тодор Чобанов. Той ще представи и пленарен доклад за прабългарските имена - част от срещата на тема "Име и общество". Променящият се правопис, най-честите грешки при използването на книжовния език в медийното пространство, ролята на Интернет в тази област са сред останалите теми на конференцията. В съпътстващата програма е включена кръгла маса на тема "Актуални проблеми на съвременния български правопис", където ще се осъжда взаимовръзката между езика и обществените институции.


Insurance.bg, 25 ноември 2009 г.

В Пловдив ще обсъждат съвременния български правопис

14 университета изследват езика и литературата през последните 25 века
Променящият се правопис, най-честите грешки при използване на книжовния език в медийното пространство, ролята на интернет и форумите ще бъдат част от темите на тазгодишната научна конференция „Паисиеви четения”. Събитието се провежда на 26 и 27 ноември в Ректората на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, съобщи зам.-деканът на Филологическия факултет доц. д-р Петя Бъркалова.

На тазгодишното издание ще участват 14 университета и образователни институции от страната и Европа. На него ще бъдат представени както най-новите изследвания на Паисиевото творчество, така и развитието на световната литература от времето на V век пр. н. е. до наши дни, каза доц. д-р Елена Гетова, координатор на конференцията.

Големият времеви интервал ни дава възможност да направим едно по-мащабно сравнение на развоя на литературата и езика – от писаното върху пергамент слово до книгите джобен формат, смятат от Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”.

Езиковедите и литературоведите не могат да пренебрегнат явленията в най-новите комуникационни канали – чатовете, форумите и социалните мрежи. Техният неангажиращ и неофициален характер налага нови норми на говорене и писане. Промяната активно се налага и от популярните видове медии като телевизията, радиото и интернет агенциите, подчерта доц. д-р Красимира Чакърова, един от организаторите на „Паисиевите четения”.

Темата за взаимовръзката между езика и обществени институции е актуална и изисква по-голяма внимание от страна на научната общност, смятат домакините на проявата. Затова организират като съпътстващо събитие на конференцията кръгла маса под надслов „Актуални проблеми на съвременния български правопис”, чийто инициатор е ректорът на Пловдивския университе проф. дфн Иван Куцаров.

В рамките на форума преподавателите от ПУ „Паисий Хилендарски” проф. дфн Диана Иванова и доц. Елена Гетова ще представят издания с научните трудове на висшето училище за 2008 г.

В рамките на „Паисиевите четения” на 27 ноември ще се проведе и кръгла маса на тема „Име и общество”.

Obrazovanie-bg.com, 26 ноември 2009 г.

Обсъждат променящия се правопис на „Паисиевите четения” в ПУ

14 университета изследват езика и литературата през последните 25 века, пленарен доклад изнася и зам.-министърът на културата Тодор Чобанов

Променящият се правопис, най-честите грешки при използване на книжовния език в медийното пространство, ролята на интернет и форумите ще бъдат част от темите на тазгодишната научна конференция „Паисиеви четения”. Събитието се провежда на 26 и 27 ноември в Ректората на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, съобщи зам.-деканът на Филологическия факултет доц. Д-р Петя Бъркалова.

На тазгодишното издание ще участват 14 университета и образователни институции от страната и Европа. На него ще бъдат представени както най-новите изследвания на Паисиевото творчество, така и развитието на световната литература от времето на V век пр. н. е. до наши дни, каза доц. д-р Елена Гетова, координатор на конференцията.

Големият времеви интервал ни дава възможност да направим едно по-мащабно сравнение на развоя на литературата и езика – от писаното върху пергамент слово до книгите джобен формат, смятат от Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”. Оригинални са прочитите на „История на Пелопонеските войни”, писана от Тукидит в средата на V в. пр. н. е., така и на най-новите научно-фантастични романи на съвременния руски автор Виктор Пелевин, смята доц. Бъркалова.

Езиковедите и литературоведите не могат да пренебрегнат явленията в най-новите комуникационни канали – чатовете, форумите и социалните мрежи. Техният неангажиращ и неофициален характер налага нови норми на говорене и писане. Промяната активно се налага и от популярните видове медии като телевизията, радиото и интернет агенциите, подчерта доц. д-р Красимира Чакърова, един от организаторите на „Паисиевите четения”.

Темата за взаимовръзката между езика и обществени институции е актуална и изисква по-голяма внимание от страна на научната общност, смятат домакините на проявата. Затова организират като съпътстващо събитие на конференцията кръгла маса под надслов „Актуални проблеми на съвременния български правопис”, чийто инициатор е ректорът на Пловдивския университе проф. дфн Иван Куцаров.

Наред с оригиналните прочити на класическите текстове в българската литература ще бъдат представени и малко познати модерни балкански и славянски автори, обясни д-р Гетова. Езикът и литературата като социологически категории, институционалното мислене за факти, документи, обществено-културни фактори, представи за детство, болест, старост и политически кризи са основните теми на пленарните доклади и дискусии по време на „Паисиевите четения”.

В рамките на форума преподавателите от ПУ „Паисий Хилендарски” проф. дфн Диана Иванова и доц. Елена Гетова ще представят издания с научните трудове на висшето училище за 2008 г.

Освен Пловдивския университет от българска страна със свои разработки ще участват представители на Института за български език „Проф. д-р Любомир Андрейчин“ – БАН, Университет по хранителни технологии – Пловдив, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Югозападен университет „Неофит Рилски” – Благоевград, Университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас и Медицински университет – Варна.

Пленарни доклади за сходствата в литературните образи и явления сред славянските народи ще изнесат преподаватели от полските висши училища „Адам Мицкевич” – Познан и „Мария Кюри – Склодовска” – Люблин. От Чехия гостуват учени от университетите в Острава и Бърно и от Карловия университет в Прага. Свои научни трудове върху българския език и литература ще представят и изследователи от университета „Гази” в Анкара, потвърди д-р Гетова.

В рамките на „Паисиевите четения” на 27 ноември ще се проведе и кръгла маса на тема „Име и общество”. Там с пленарен доклад за прабългарските имена ще участва и зам.-министърът на културата д-р Тодор Чобанов, съобщиха домакините.



Радио Пловдив, 26 ноември 2009 г.

Започват "Паисиеви четения"
Променящият се правопис и най-често допусканите грешки при използването на книжовния език ще обсъждат по време на започващата научна конференция „Паисиеви четения”. Организатор е Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. В конференцията ще участват преподаватели от 14 университета.

В. Монитор, 26 ноември 2009 г.

14 университета на форум за правописа в Пловдив
Променящият се правопис, най-честите грешки при използване на книжовния език в медийното пространство, ролята на интернет и форумите ще бъдат част от темите на тазгодишната научна конференция „Паисиеви четения". Събитието се провежда днес и утре в Ректората на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски", съобщи зам.-деканът на Филологическия факултет доц. д-р Петя Бъркалова. На тазгодишното издание ще участват 14 университета и образователни институции от страната и Европа.

В. Труд, 26 ноември 2009 г.

Учени бистрят как се променя правописът

Боряна Димитрова
Променящият се правопис, най-честите грешки при използване на книжовния език в медийното пространство, ролята на интернет и форумите са част от темите на конференцията “Паисиеви четения”, която се открива в четвъртък в Пловдивския университет.

Във форума участват 14 университета и образователни институции от страната и Европа, съобщи зам.-деканът на Филологическия факултет доц. д-р Петя Бъркалова.

“Езиковедите и литературоведите не могат да пренебрегнат явленията в най-новите комуникационни канали - чатовете, форумите и социалните мрежи. Техният неангажиращ и неофициален характер налагал нови норми на говорене и писане.

“Промяната идва и от телевизията, радиото и интернет агенциите”, подчерта доц. д-р Красимира Чакърова, един от организаторите на четенията. Като съпътстващо събитие на конференцията ще е кръгла маса под наслов “Актуални проблеми на съвременния български правопис”.



Дарик Радио, 26 ноември 2009 г.

Обсъждат промените на правописа в ПУ
14 университета и образователни институции от страната и Европа ще вземат участие в тазгодишната научна среща „Паисиеви четения", която ще се проведе днес и утре в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Част от темите, които ще бъдат обсъдени, са променящият се правопис, най-честите грешки при използване на книжовния език в медийното пространство, ролята на интернет и форумите.

Свои разработки ще покажат представители на Института за български език „Проф. д-р Любомир Андрейчин" към БАН, Университет по хранителни технологии - Пловдив, Софийски университет „Св. Климент Охридски", Югозападен университет „Неофит Рилски", Университет „Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас и Медицински университет - Варна. Гостуват учени и изследователи от университета „Гази" в Анкара, Чехия и Прага.



По време на „Паисиевите четения" утре ще се проведе и кръгла маса на тема „Име и общество", на който пленарен доклад за прабългарските имена ще представи зам.-министърът на културата д-р Тодор Чобанов.
Каталог: media -> 2009
media -> Curriculum vitae Georgi Merdzhanov
media -> Отчет на разходите за държавно подпомагане на филмовата индустрия по бюджета на иа "нфц" за 2010 г
media -> Организират четвърта Национална експертна среща
media -> До районен прокурор гр. Казанлък м о л б а
media -> Програма „Околна среда 2007-2013г. Bg161PO005/10 11/03/19
media -> Музеят за история на София открива изложбата "Среща с египетски жрец" в новата си сграда
2009 -> По оп „Околна среда” ще бъдат финансирани 16 договора за опазване на биологичното разнообразие


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница