„Ний” – Христо Смирненски 1. Основна тема в творчеството на Смирненски:
Смирненски е поет на болката и гнева на обезправениете, възторжен изразител на революционния порив по справедливост.
2. Основен мотив в творбата:
- носи новото светоусещане за множеството, което заявява своите искания, недоволство и решимост за борба;
- мотивът за „тълпите” като истински носител на новото /Ние – а не Аз/;
- НИЙ /1л.мн.ч./ - визира целостта и потенциалната енергия на една хомогенна общност;
3. Двойственият, ценностно разполовен лирически свят на стихотворението „Ний”
- лирическият свят в творбата е двумоделен и контрастен; в него животът властва над човека от социалните низини и го обрича на перманентна агония;
- НО бъдещето ще преобърне тази парадигма и ще направи страдалеца творец на своята съдба;
- в творбата човекът е деперсонализиран, представен като неделима част от множеството, от тълпата;
- ТЪЛПАТА е видяна като велика и градивна сила, страдаща в настоящето, но призвана да съгради хармонията на бъдещето;
- срещу обединеното „ний” стои подразбиращото се „те” – на онези, които имат властта и благата и които са желаните и щастливи деца на „майката земя”;
- паратекстът гради представата за двойственост на света: „ние – те”, „мащеха -
майка”, „тъма – лъчи”, „смърт – живот”;
4. Представата за „майката земя”, изградена от стихотворението
- първото двустишие въвежда основното противопоставяне в текста – между майката земя и нейните отхвърлени деца;
- мотивът за родината майка има трайно присъствие в литературната ни традиция:
Възраждането – идеализира и сакрализира родното пространство и го вижда като „земен рай”, цялостно и единно, въпреки робството.
Модерната поезия – достига до прозрението, че родината не е извън, а вътре в Аза, неделима част от неговия духовен мир.
Пролетарската лирика – раздвоява образа на родното; изконната представа за земята кърмилница е разколебана.
- родината майка е чужда, далечна, апатична към съдбата на своите бедни деца - лишила ги от топлина и обич, за тях тя се превръща в мащеха;
- животът на „бедните деца на майката земя” е видян като мъчително изтляване и угасване, като кръговрат на нищетата:
„и в шеметния кръг на земния си път,
жадувайки лъчи, угасваме в тъма…”
5. Смислови опозиции в стихотворението:
а/ антитезата „лъчи – тъма” противопоставя изконната жажда на човека да бъде щастлив в един светъл и хармоничен свят и обречеността му да агонизира сред руините на разпадащото се битие;
- Смирненски насочва към социалните основания за трагичното съществуване –светът е устроен несправедливо;
- светът е очертан чрез поредица от знаци на потиснатото, робско битие на социалните аутсайдери – „бич”, „хомот”, „робския закон на жълтия метал”;
б/ оксиморонът „ бледни смъртници – родени за живот” е най-яркият словесен адекват на безсмислието на живота, на неговата несправедливост и обреченост;
- раждането и животът не само преминават под сянката на смъртта, но и ежеминутно се сливат с нея; така съществуването на човека от социалното дъно е видяно като мъчително и безперспективно, една всекидневна агония сред ада на мизерията и нищетата.
в/ творците на блага – лишени от пълноценен живот /ІV строфа/;
- онези, които творят благата и създават Живота, са лишени от блага; те са деца на неизменната нужда, свързана асоциативно с отказаната кърмеща гръд на „майката земя”
6. Метафорични и символни образи в творбата
- на мрачното и обречено човешко битие ІІІ-та строфа противопоставя идеята за величието и мощта на множеството /гласът на болката се трансформира в пророчески глас, в който звучи колективната сила и енергия на съзиданието/:
Огнени вълни – огънят като разрушителна стихия, но и като пречистваща съзидателна енергия.
Керванът – поставя в нов идеологически контекст старозаветния библейски мотив за пътуването на юдеите към Обетованата земя.
Така онеправданите са видени като могъща сила, която сътворява Историята.
7. Библейските мотиви за Обетованата земя и Страшния съд
- последните две строфи са отворени към бъдещето и градят оптимистичната визия за разрушително-съзидателния Апокалипсис;
Страшният съд – онагледен чрез образа на урагана, в чийто гръм „преплитат се ведно омраза и любов”. Картината на предстоящата революция е озвучена от буреносен тътен и чертае параметрите на един грандиозен Апокалипсис, който ще изпепели,за да съгради. Пресътворение на света по законите на справедливостта.
8. Трансформираният образ на родината майка в края на стихотворението
- родината мащеха е призована да се обнови в пламъците на революцията, да изживее нравствен катарзис и „потъпкала греха, отърсила срама” да се трансформира в майка кърмилница за родните си деца;
- така земята ще се върне към изначалния си образ на съкровеност и топлота;
- финалният възглас „И ние сме деца на майката земя!”оповестява възстановената справедливост и затваря композиционната рамка.
„Тук и сега” –горчивото прозрение на множеството бедни и онеправдани за тяхното сиротство.
„Утре” – ще тържествува справедливостта.
Тази закономерна метаморфоза от ний-жертвите през ний-творците до ний-победителите е представена поетически чрез метафорите „стенещи вълни” – „огнени вълни” – „възбунени вълни”.