В. Велев, К. Вутова сбалипб «Проф. Ив. Киров» еад, му- софия



Дата18.07.2017
Размер56.05 Kb.
ТРИХИНЕЛОЗА
В. Велев, К. Вутова

СБАЛИПБ «Проф. Ив. Киров» - ЕАД, МУ- София


Трихинелозата е тежко протичащо заболяване, характеризиращо се с висок фебрилитет, силни мускулни болки до степен на обездвижване, и оток по лицето, понякога и крайниците. Причинява се от малък живораждащ нематод от род Trichinella, открит в британска болница през 1835 г. от студента по медицина Джеймс Паджет. По време на аутопсия на 51-годишен мъж, починал от туберкулоза, той забелязал особения кафеникав цвят на диафрагмата му. С помощта на зоолога Оуен, разгледали пробата под микроскоп. На него Оуен за пръв път видял паразита и му дал името заради характерната му спирална форма. Познати са 11 вида от този паразит, но за сега у нас са описани два – Т. spiralis и Т. britovi.

Трихинелозата е разпространена в целия свят, като в Европа през последните 20 г. по-често се среща в Румъния, България, Сърбия, Хърватска, Франция и други страни в които съществуват трайни огнища. Природните огнища у нас са главно в планинските райони. Резервоарите най-често са хищници като лисиците, чакалите, язовците, белките и гризачите. Последните имат важна роля при предаването на трихинелната инвазия и в поддържането на природни и синантропни огнища в определени райони. Заразата се предава между месоядните животни и гризачите, като понякога дивите или домашни свине изяждат заразени мишки или плъхове и това най-често въвлича човек в епизоотичната верига (Фиг.1).

Трихинелите се развиват и паразитират в над 66 вида животни - бозайници вкл. гризачи (мишка, плъх), птици и други месоядни, влечуги. Заразяването при човек става най-често при консумиране на недобре термично обработено свинско домашно или диво месо, колбаси, суджуци и др. контаминирани с мускулни ларви. Ларвите атакуват основно добре кръвоснабдените мускули – диафрагма, междуребрени, очни, дъвкателни.


фиг. 1 Жизнен цикъл на трихинелозата (CDC-USA, 2001 г.)


За трихинелозата е характерна природна огнищност и има епидемичен характер (взривове), но се регистрират и спорадични (единични) случаи. В България ежегодно се регистрират както малки семейни, така и по-големи епидемични взривове.

В нашата страна заболяемостта в последните години е висока, поради неспазване на основни правила от хората, отглеждащи домашни прасета и поради факта, че не се извършва качествена трихинелоскопия на месото.

Най-често като източник на инвазиране на хора се явява опаразитено месо от домашни и диви прасета, и по-рядко от мечка, кон и др. като например язовец. След 1994 г. се отбелязва тенденция за нарастване на инвазираните домашни свине, като само през 2003-2006 са регистрирани 28 епидемични взрива и 31 спорадични случаи, което се свързва с повишената консумация на свинско месо, без ветеринарно-медицински контрол (1,2).
Клинична картина
Тежестта на клиничното протичане е в пряка зависимост от количеството на погълнатите трихинели, честотата на консумация и имунния статус на заразените. При децата симптоматиката е по-бедна, което обикновено се обяснява с по-малкото количество консумирано месо. При лека степен на инвазия, болестта преминава безсимптомно или с незначителни мускулни болки, субфебрилитет и гастро-интестинален дискомфорт, който е по-рядък при деца в сравнение с възрастни. Инкубационният период е определен експериментално на средно 5 – 20 дни. Първите оплаквания са свързани с т. нар. чревна фаза на паразитозата – на фона на повишена температура, безапетитие и отпадналост, се явява различен по интензитет диариен синдром, гадене, рядко повръщане или коремни болки. При средните и тежки форми патогномонични симптоми са: фебрилитетът, периорбитални отоци (основно по клепачите), инекция на конюнктивите, мускулни болки, задължителни са високата еозинофилия с левкоцитоза (Фиг.2). Понякога се появяват бързопреходни обриви с разнообразна локализация. Температурата обикновено е тип континуа, като към десетия ден достига около 39-400 С и пикът съвпада с началото на силните мускулни болки. Появата на оток по крайниците и торса е лош прогностичен белег и обикновено е свързан с висока степен на инвазия.

Мускулните болки може да са генерализирани, засегнати са силно дъвкателните и очните мускули, наблюдават се трудно преглъщане, афония, светлобоязън и диплопия. При тежките случаи, мускулните болки са извънредно силни, болният може да е обездвижен. Усложненията най-често са токсоалергичен миокардит, бронхопневмония, менингоенцефалит и при тях прогнозата е лоша, а смъртността може да надхвърли 35-40 %.



Фиг.2 Инекция на конюнктивите при дете с трихинелоза (L. Astudillo, 2001 г.)
В перифррната кръв еозинофилия се появява към 5-7 ден, като в тежките случаи клетките са около и над 60 %, може да се запази персистираща еозинофилия около 4-5 месеца след преболедуването. Съчетана е с левкоцитоза, високо СУЕ и увеличени ензимни фракции (креатинин-фосфокиназа и нерядко чернодробни трансаминази) (1-6).

Диагностика
Данните от анамнезата за консумиране на термично необработено свинско или дивечово месо, домашни колбаси и прочие, са важен факт. Специфични диагностични методи са серологичните – реакция пасвна хемаглутнация (РПХА), ензимо-сорбентен имунотест (ELISA), които се позитивират след 3-та – 4-та седмица и антитела могат да се откриват години след преболедуването. Мускулната биопсия не се прилага у нас поради несигурността на този инвазивен метод. При наличност на част от консумираното месо се прилагат методите трихинелоскопия и ензимен метод за търсене на ларви. Тези методи са задължителни за всеки глиган или домашно прасе, преди консумацията им, с профилактична цел (2,7).
Диференциална диагноза
Трихинелозата често се открива късно, тъй като е с разнообразна и неспецифична симптоматика. Може да протече с клинична картина, имитираща редица заболявания.

Грип ( мускулните болки и фебрилитета не са съпроводени с оточен синдром и еозинофилия); ревматологични заболявания (отдиференцират се чрез липсата на висока еозинофилия и негативни имунологични тестове за трихинелоза), превалират оплакванията със системен характер; остър гломерулонефрит (анамненстични данни за прекарана стрептококова инфекция (тонзилит), сутрешните периорбитални отоци много бързо се последват от такива по долните крайници и лумбалната област, което е нехарактерно за трихинелоза. При паразитозата пациента е склонен към хипотония, а при гломерулонефрита, към хипертония, не се позитивират серологията и мускулните ензими и задължително има протеинурия. Менингит и менингоенцефалит (липсват анамненстичните данни за консумация на съмнително месо, отоците са нехарактерни, светлобоязънта ако е налице е слаба, липсва вратна ригидност, повръщане, нехарактерни са мускулните болки по цялото тяло и еозинофилията. Лумбалната пунцкия е средство на диагностичен избор) (1-5).


Лечение:
Етиологичната терапия се провежда с бензимидазоловите препарати Albendazole (Zentel) –10-15 mg/kg т/м за 14 дни, по-рядко с Mebendazol (Vermox). При тежките случаи се налага и прилагане на Метилпреднизолон, антипиретици, аналгетици и инфузии на глюкозно-солеви разтвори. При съмнение за трихинелоза, терапията не трябва задължително да се започва с кортикостероид, който макар да намалява временно субективните оплаквания на пациента, замаскира клиничната картина и лабораторните резултати, и води до по-трудно диагностициране и по-дълго лечение, вероятно поради по-бавното елиминиране на възрастните паразити от червата. Необходимо е да се осигури достъп на болния до специалист паразитолог и хоспитализация. Болният се диспансеризира за срок от 5 години, като се извършват серологични изследвания два пъти годишно (1,2,5).

Библиография





  1. Вучев Д., Станчева Д. Трихинелоза при хората в пазарджишка област. Обща медицина 6, 2004(1), 42-46.

  2. Курдова Р., Иванова М., Йорданова Д. и съавт. Паразитни зоонози при хората. Изд. НЦЗПБ 2008 г., 50-87.

  3. Чакърова Б. Семейна спорадемия от трихинелоза с един смъртен случай. Bulg meditsina 2004; 2, с. 24–25

  4. Kurdova-Mintcheva R., D. Jordanova, M. Ivanova. Human trichinellosis in Bulgaria—Epidemiological situation and trends. Veterinary Parasitology 159 (2009) 316–319.

  5. Neghina R, Neghina AM, Marincu I, Iacobiciu I. Trichinellosis in Children and Adults: A 10-Year Comparative Study in Western Romania; Pediatr Infect Dis J. 2010 Nov 18.

  6. Petkova S, Mihov L, Vutova K, et. al. Epidemiological and clinical patterns of trichinellosis in Bulgaria from 1995 to 2002.Parasite. 2008 Mar;15(1):86-8.

  7. Sun GG , Wang ZQ , Liu CY , et al. Early serodiagnosis of trichinellosis by ELISA using excretory-secretory antigens of Trichinella spiralis adult worms. Parasit Vectors. 2015 Sep 23.


Публикувано в сп. Практическа педиатрия, 2011 г.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница