ТРИХИНЕЛОЗА
В. Велев, К. Вутова
СБАЛИПБ «Проф. Ив. Киров» - ЕАД, МУ- София
Трихинелозата е тежко протичащо заболяване, характеризиращо се с висок фебрилитет, силни мускулни болки до степен на обездвижване, и оток по лицето, понякога и крайниците. Причинява се от малък живораждащ нематод от род Trichinella, открит в британска болница през 1835 г. от студента по медицина Джеймс Паджет. По време на аутопсия на 51-годишен мъж, починал от туберкулоза, той забелязал особения кафеникав цвят на диафрагмата му. С помощта на зоолога Оуен, разгледали пробата под микроскоп. На него Оуен за пръв път видял паразита и му дал името заради характерната му спирална форма. Познати са 11 вида от този паразит, но за сега у нас са описани два – Т. spiralis и Т. britovi.
Трихинелозата е разпространена в целия свят, като в Европа през последните 20 г. по-често се среща в Румъния, България, Сърбия, Хърватска, Франция и други страни в които съществуват трайни огнища. Природните огнища у нас са главно в планинските райони. Резервоарите най-често са хищници като лисиците, чакалите, язовците, белките и гризачите. Последните имат важна роля при предаването на трихинелната инвазия и в поддържането на природни и синантропни огнища в определени райони. Заразата се предава между месоядните животни и гризачите, като понякога дивите или домашни свине изяждат заразени мишки или плъхове и това най-често въвлича човек в епизоотичната верига (Фиг.1).
Трихинелите се развиват и паразитират в над 66 вида животни - бозайници вкл. гризачи (мишка, плъх), птици и други месоядни, влечуги. Заразяването при човек става най-често при консумиране на недобре термично обработено свинско домашно или диво месо, колбаси, суджуци и др. контаминирани с мускулни ларви. Ларвите атакуват основно добре кръвоснабдените мускули – диафрагма, междуребрени, очни, дъвкателни.
фиг. 1 Жизнен цикъл на трихинелозата (CDC-USA, 2001 г.)
За трихинелозата е характерна природна огнищност и има епидемичен характер (взривове), но се регистрират и спорадични (единични) случаи. В България ежегодно се регистрират както малки семейни, така и по-големи епидемични взривове.
В нашата страна заболяемостта в последните години е висока, поради неспазване на основни правила от хората, отглеждащи домашни прасета и поради факта, че не се извършва качествена трихинелоскопия на месото.
Най-често като източник на инвазиране на хора се явява опаразитено месо от домашни и диви прасета, и по-рядко от мечка, кон и др. като например язовец. След 1994 г. се отбелязва тенденция за нарастване на инвазираните домашни свине, като само през 2003-2006 са регистрирани 28 епидемични взрива и 31 спорадични случаи, което се свързва с повишената консумация на свинско месо, без ветеринарно-медицински контрол (1,2).
Клинична картина
Тежестта на клиничното протичане е в пряка зависимост от количеството на погълнатите трихинели, честотата на консумация и имунния статус на заразените. При децата симптоматиката е по-бедна, което обикновено се обяснява с по-малкото количество консумирано месо. При лека степен на инвазия, болестта преминава безсимптомно или с незначителни мускулни болки, субфебрилитет и гастро-интестинален дискомфорт, който е по-рядък при деца в сравнение с възрастни. Инкубационният период е определен експериментално на средно 5 – 20 дни. Първите оплаквания са свързани с т. нар. чревна фаза на паразитозата – на фона на повишена температура, безапетитие и отпадналост, се явява различен по интензитет диариен синдром, гадене, рядко повръщане или коремни болки. При средните и тежки форми патогномонични симптоми са: фебрилитетът, периорбитални отоци (основно по клепачите), инекция на конюнктивите, мускулни болки, задължителни са високата еозинофилия с левкоцитоза (Фиг.2). Понякога се появяват бързопреходни обриви с разнообразна локализация. Температурата обикновено е тип континуа, като към десетия ден достига около 39-400 С и пикът съвпада с началото на силните мускулни болки. Появата на оток по крайниците и торса е лош прогностичен белег и обикновено е свързан с висока степен на инвазия.
Мускулните болки може да са генерализирани, засегнати са силно дъвкателните и очните мускули, наблюдават се трудно преглъщане, афония, светлобоязън и диплопия. При тежките случаи, мускулните болки са извънредно силни, болният може да е обездвижен. Усложненията най-често са токсоалергичен миокардит, бронхопневмония, менингоенцефалит и при тях прогнозата е лоша, а смъртността може да надхвърли 35-40 %.
Фиг.2 Инекция на конюнктивите при дете с трихинелоза (L. Astudillo, 2001 г.)
В перифррната кръв еозинофилия се появява към 5-7 ден, като в тежките случаи клетките са около и над 60 %, може да се запази персистираща еозинофилия около 4-5 месеца след преболедуването. Съчетана е с левкоцитоза, високо СУЕ и увеличени ензимни фракции (креатинин-фосфокиназа и нерядко чернодробни трансаминази) (1-6).
Диагностика
Данните от анамнезата за консумиране на термично необработено свинско или дивечово месо, домашни колбаси и прочие, са важен факт. Специфични диагностични методи са серологичните – реакция пасвна хемаглутнация (РПХА), ензимо-сорбентен имунотест (ELISA), които се позитивират след 3-та – 4-та седмица и антитела могат да се откриват години след преболедуването. Мускулната биопсия не се прилага у нас поради несигурността на този инвазивен метод. При наличност на част от консумираното месо се прилагат методите трихинелоскопия и ензимен метод за търсене на ларви. Тези методи са задължителни за всеки глиган или домашно прасе, преди консумацията им, с профилактична цел (2,7).
Диференциална диагноза
Трихинелозата често се открива късно, тъй като е с разнообразна и неспецифична симптоматика. Може да протече с клинична картина, имитираща редица заболявания.
Грип ( мускулните болки и фебрилитета не са съпроводени с оточен синдром и еозинофилия); ревматологични заболявания (отдиференцират се чрез липсата на висока еозинофилия и негативни имунологични тестове за трихинелоза), превалират оплакванията със системен характер; остър гломерулонефрит (анамненстични данни за прекарана стрептококова инфекция (тонзилит), сутрешните периорбитални отоци много бързо се последват от такива по долните крайници и лумбалната област, което е нехарактерно за трихинелоза. При паразитозата пациента е склонен към хипотония, а при гломерулонефрита, към хипертония, не се позитивират серологията и мускулните ензими и задължително има протеинурия. Менингит и менингоенцефалит (липсват анамненстичните данни за консумация на съмнително месо, отоците са нехарактерни, светлобоязънта ако е налице е слаба, липсва вратна ригидност, повръщане, нехарактерни са мускулните болки по цялото тяло и еозинофилията. Лумбалната пунцкия е средство на диагностичен избор) (1-5).
Лечение:
Етиологичната терапия се провежда с бензимидазоловите препарати Albendazole (Zentel) –10-15 mg/kg т/м за 14 дни, по-рядко с Mebendazol (Vermox). При тежките случаи се налага и прилагане на Метилпреднизолон, антипиретици, аналгетици и инфузии на глюкозно-солеви разтвори. При съмнение за трихинелоза, терапията не трябва задължително да се започва с кортикостероид, който макар да намалява временно субективните оплаквания на пациента, замаскира клиничната картина и лабораторните резултати, и води до по-трудно диагностициране и по-дълго лечение, вероятно поради по-бавното елиминиране на възрастните паразити от червата. Необходимо е да се осигури достъп на болния до специалист паразитолог и хоспитализация. Болният се диспансеризира за срок от 5 години, като се извършват серологични изследвания два пъти годишно (1,2,5).
Библиография
-
Вучев Д., Станчева Д. Трихинелоза при хората в пазарджишка област. Обща медицина 6, 2004(1), 42-46.
-
Курдова Р., Иванова М., Йорданова Д. и съавт. Паразитни зоонози при хората. Изд. НЦЗПБ 2008 г., 50-87.
-
Чакърова Б. Семейна спорадемия от трихинелоза с един смъртен случай. Bulg meditsina 2004; 2, с. 24–25
-
Kurdova-Mintcheva R., D. Jordanova, M. Ivanova. Human trichinellosis in Bulgaria—Epidemiological situation and trends. Veterinary Parasitology 159 (2009) 316–319.
-
Neghina R, Neghina AM, Marincu I, Iacobiciu I. Trichinellosis in Children and Adults: A 10-Year Comparative Study in Western Romania; Pediatr Infect Dis J. 2010 Nov 18.
-
Petkova S, Mihov L, Vutova K, et. al. Epidemiological and clinical patterns of trichinellosis in Bulgaria from 1995 to 2002.Parasite. 2008 Mar;15(1):86-8.
-
Sun GG , Wang ZQ , Liu CY , et al. Early serodiagnosis of trichinellosis by ELISA using excretory-secretory antigens of Trichinella spiralis adult worms. Parasit Vectors. 2015 Sep 23.
Публикувано в сп. Практическа педиатрия, 2011 г.
Сподели с приятели: |