В забисимост от времето визитацията е ежедневна и периодична



Дата11.01.2018
Размер110.31 Kb.
Визитация

Визитацията е посещение и преглед на болните от лекар с активната помощ и съдействие на МС. Това е основна дейност в общия комплекс на лечебно диагностичната работа.

В забисимост от времето визитацията е ежедневна и периодична.

Ежедневната визитация е сутрешната - между 8 и 10 часа, следобедната -между 16 и 18 часа и вечерната - между 20 и 22 часа. времето за визитация зависи от естеството и характера на работата 6 лечебното заведение. То е определено от болничния ре&им и правилника за вътрешния ред.

в забисимост от целта визитацията е лечебна, хигиенна и административ­на.

С оглед на персонала, който участва в нея, тя е: визитация на лекуващия лекар и сестра, визитация на дежурния лекар и дежурната сестра и глабна визи-тация - под ръкободството на завезкдащ отделението с лекарите и средния медицински персонал на отделението.

Сутрешната бизитация се провежда от лекубаишя лекар и сестрата. На нея се извършва основен преглед на болния. лекуващият лекар анализира състо­янието на болния бъз осноба на прегледа, резултатите от изследванията и наб-лЬзденията (свои и на сестрата). При необходимост прави промяна на лечение­то, режима, диетата и гривите, назначава нови изследвания. Ако е нало&ител-но, превежда болния в друго отделение. Изписва оздравелите.

Следобедната бизитация се провежда от дежурния лекар и дезкурната сес­тра по отделение. Тя има за цел да се пробери състоянието на болните. Прег­лед се прави само на новопостъпилите и на болни, в чието състояние е настъпи­ла промяна, като се дават необходимите назначения.

вечерната бизитация се извършва със същата цел от дежурния лекар и де-журната сестра. Обръща се внимание на осигуряване спокойствието и сън. При необходимост се прави преглед и се дават допълнителни назначения.

Хигиенна бизитация се провежда ежедневно от старшата сестра в присъс­твието на секторната сестра и санитар, преди сутрешната визитация. Стар­шата сестра прави преценка на санитарно-хцгиенното състояние на болните, на болничните стаи и другите помещения в отделението. Ако има пропуски, тя осигурява отстраняването им. в хигиенната визитация по преценка вземат участие лекубащият лекар или завезкдащ отделението.

Административната визитация е периодична. Тя се извършба от забезк-дащ отделението, старшата сестра, лекуващия лекар и сестра, домакина. Целта е да се провери изпълнението на администратибно-домакински мероприя­тия, свързани с осигуряване на подходяща за лечението и бита на болните обс­тановка.

Главна визитация се провежда един път седмично с участието на висшия и средния медицински персонал на отделението. Ръководи се от завеждащ отде­лението. На нея периодично присъства и главният лекар на болницата. На тази визитация задълбочено се преценяват състоянието и лечението на всеки бо­лен, като се определят основните насоки за по-нататъшното му лечение и гри-жи.

Подготовката за визитация е едно от основните ежедневни задължения на медицинската сестра, Тя осигурява условия за спокойно и за-дълбочено проти­чане на визитацията и правилната организация на по-нататъшната лечебно-диагностична работа. Състои се в подготовка на болните, болничните стаи и помещения, подготовка на самата сестра.

ПодготобЬа на болните. Преди визитация всички болни трябва да са извър­шили физиологичните си нужди, да са направили сбоя личен тоалет, да са се нахранили сами или с помощта на сестрата. Извършват се всички основни изс­ледвания: на температура, пулс, дишане, кръвно налягане, кръв, урина, дефека-ция и др. Резултатите се нанасят в температурния лист, а тези от лабора­торните, рентгеновите и други изследвания се предават на лекуващия лекар. По бреме на изпълнеше на назначенията сестрата талапично дава указания на джжаЕ* вси^и подени*. Пра започване на визитацията се спира всякакво движение на болните лсалто в стаите, та&а и 6 коридорите.

Подготовката на сестрата зависи от естеството на работата 8 болнич­ното отделение и от нгйншпе основни задължения. При всички случаи тя е длъж-на да подготви и подреди количката за визитация (фиг. 7), медицинската доку­ментация, историята на заболяването на 6се1ш болен, папката с температур­ните листове и тетрадката за визитация; на табличка - съд със стерилни шпа-тули и съд за употребените; спирт; съд с памучни тампони или марлички; ръка­вици за еднократна употреба; сантиметър; бъбрековидно легенче; апарат за измерване на артериалното налягане и лекарска слушалка; химикалка; молив; гума и др.

Допълнителната и подготовка зависи от специализираната медицинска по­мощ, която се оказва 6 отделението. Например в хирургично отделеиие може да бъде необходима количка за превръзки; 6 неврологично, кожно и др. - таблич­ка с подходящите за случая инструменти и т. н.

Преди визитация медицинската сестра трябба да намери най-подходящо вре­ме, за да съобщи на лекуващия лекар информация за настъпилите промени в състоянието на болните. Тази информация вклЪчва нейните лични наблЬдения и сведенията на сестрите от другите смени, отразени 6 рапорта или предадени й лично. Сестрата трябва да проябяба тактичност и дискретност спрямо болните. Данните не биба да се съобщабат и анализират 6 тяхно присъствие.

Провеждане на бизитация. Участие на сестрата при прегледа на болния по бреме на бизитация. визитацията трябба да започне в точно определено време, тъй като болните я очакват с нетърпение и й отдават необходимото значение. Осбен тоба навременното й лровеждане осигуряба сбоевременното изпълнение на назначенията и спазването на графика във връзка с другите бол­нични звена (аптека, лаборатория, кухня и др.).

Чрез прякото си участие във визитацията сестрата непосредствено се ос-ведомява за състоянието на болните, запознава се с цялостния лечебно-диаг-ностичен план, извършва се контрол в нейно присъстбие върху гршките за бол­ните.

Съсредоточеността и наблюдателността на сестрата по време на визита-цията осигуряват точно и пълно регистриране на лекарските назначения в тет-радката за визитация. в нея сестрата вписва датата и часа на започване и свършбане на визитацията, имената на визитиращия лекар и сестра, вида на визитацията. в съответни графи тя записва номера на стаята й леглото па болния, трите му имена, дадените назначения на лекаря (едно след друго на отделен ред), режима и диетата.

Тетрадката за визитация е важен документ, затова всички отметки и забе-лежки по нея трябва да се пишат ясно. Тя можа да послужи за финансоби, съдеб­ни и други справки, поради което е прошнуробана и прономерована. След изпис-ването на всички листове тя се предава на старшата сестра за архива на отде­лението.

Участието на сестрата при прегледа на болния по 'време на визитация се из­разява в разкрибане на леглото му, в оказване на помощ да се съблече, да заеме най-подходящото положение за извършване на преглед. След^риклЬчване на прегледа тя му помага да се облече, да заеме обичайното си положение и да се покрие със завивките.

Според заболяванията и коя част на тялото ще се преглежда, сестрата при-даба следните най-подходящи положения на болния (фиг. 8).

Хоризонтално положение. Болният ляга по гръб в леглото с леко опънати или леко сбити крака, за да се избегне силното опъбане на мускулите на корем­ната стена. Според прегледа ръцете са поставени от двете страни по дъл&и-

ната на тялото, под кръста или върху корема (гърдите). Главата се обръща на противополо^шата на лекаря страна. Това положение на болния се заема при общ преглед.

Полуседящо положение. Болният заема полуседящо положение 8 леглото с подпряна с възглавници повдигната горна част и леко сгъната под ъгъл средна и долна част, която трябба да попадне под коленните му ямки. То е подходящо за преглед на болни със заболявания на сърдечно-съдовата и дихателната систе­ма.

Седящо положение. Болният сяда 6 леглото или на стол и е леко набеден напред. Ръцете са скръстени отпред на гърдите. Отпуска мускулите на тяло­то и диша спокойно, равномерно, без да изкривява гръбначния си стълб в една или друга посока. в такова положение болният се постабя при преглед на орга­ните в гръдния кош откъм гърба, на бъбреците, както и на козката в областта на гърба, кръста и седалището. При тежко болни това положение не може да се използва.

Странично полозкение. Болният ляга на дясната или на лявата страна. Дол­ният крайник се свиба леко и се държи близо до оста на тялото, а горният се свива по-силно и се поставя върху долния. Гърбът може да се подпре с възглавни­ца

коремно положение. Болният ляга по корем с обърнато настрани лице. Ръ­цете се поставят от двете страни на тялото. Използба се при преглед на гър­ба, поясната област и седалището при тежко болни.

Гинекологично или сакро • дорзално положение. Болният ляга по гръб на гинекологичен или урологичен стол. Бедрата са сгънати силно 6 тазобедрените стави към корема, а подбедриците са на специални поставки. Това положение се използва при манипулации и преглед в областта на пикочния мехур, влагалище­то, ректума, перинеума, при раждане и др.

Поло&ение на Тренд елен бург. Болният заема хоризонтално положение вър­ху легло, кушетка, гинекологичен стол, превързоч-на или операционна маса. Чрез приспособления леглото (столът, масата) се повдигат откъм краката на бол­ния така, че тялото заема силно наклонено положение. Специални подпори при-държат .коленете и раменете на болния от хлъзгане. Ръцете се поставят от двете страни на тялото. Под главата на болния не се слага възглавница. Това положение се придава при извършаане на гинекологични и някои урологични опе-

рации, при болни с големи кръвоизливи, в колапсш състояния и др.

колянно - лаЬътно положение. Болният коленичи на леалото или кушетка-та с леко разтворени колене. Бедрата образуват праб ъгъл с подбедриците. Ръцете се сгъват в предмишниците, подпират се върху леглото или се поста­вят кръстосани под главата (опрени в лакътните стави), за да поемат върху себе си част от тежестта на тялото.

Независимо от заетото положение, на болния трябба да се дабат указания за неговото поведение по време на прегледа със спокоен тон, за да не се притес­нява. Например как да диша - дълбоко или спокойно, кога и как да кашля, да брои, да отпусне коремната си стена и т. н. Сестрата е длъжна да научи по подходящ и деликатен начин болните по време на прегледа да не кихат, кашлят, дишат и говорят в лицето на лекаря и сестрата. Те трябва да обръщат главата си встра­ни и при необходимост да слагат на устата и носа си кърпа или ръката си.

Докато лекарят преглежда, сестрата наблЪдава внимателно израза на ли­цето и реакциите на болния. Тя трябва да бъде съобразителна и да напусне за малко стаята, ако болният желае да сподели нещо само с лекаря,

След приклЬчване на визитацията сестрата поднася на визитиращия лекар тетрадката за проверка и подпис.

Извеждане на визитация се нарича изпълнението на лекарските назначения според установения ред в отделението.

Най-напред сестрата изпълнява спешните назначения (изписване на кръв, из-викване на консултант по спешност, прилагане на лекарства по спешност)

в последователен ред тя извършва следните задачи, свързани с визитация­та:

предава на старшата сестра сведение за диетите на своите болни заявки-


те за храна по избор;

изписва назначените лекарства и предава лекарствената табела в аптека-


та по установен ред;

нанася промени в лекарствените картончета; за новоназначените лекарс-


тва написва картонче;

вписва назначенията в таблото за манипулации;

запланува болните за изследвания и попълва фишове за някои от тях;

запланува неспешни консултации;

урежда изписването на болните и ги изпраща лично;

урежда пребеждането на сбои болни в друго отделение, като ги придружаба


и лично предава на старшата сестра;

предава по рапорт болни, на които трябва да се избърши подготовка за


изследване, назначения, които продължават и през другите смени, наблЬдешя
и грижи за тежко болните и т. н.;

Изпълнените назначения сестрата отмята 6 тетрадката със съответния знак без да зачерква, за да може да се направи проберка.

в някои здравни заведения се правят опити за промяна 6 начина на извежда-нето на визитацията с цел да се пести времето на сестрата. Не се води тет-радка за визитация. Работи се по картонната система. всички назначения, бе-лежки за изследбания, лекарстбената табела и картончетата се пишат по вре­ме на визитация. С това се избягва повторното писане на назначенията, но се изисква диференциране по часоб график на задачите на вдяка сестра и най-строг контрол за изпълнението им от старшата сестра.
ПРЕДАвАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДЕжУРСТвО. РАПОРТ НА МЕДИЦИНСкАТА СЕСТРА

Предаването и приемането на дежурстбо в лечебно-профилактичните забе-дения с денонощен работен графит (стационар, поликлиника и др.) е важно за-дължение на медицинската сестра, чрез което се осигуряба приемствеността при лечението на болните.

Работният ден във всяко отделение на стационара започва с приемането на дежурството и забършва с неговото предаване. Дежурната сестра докладва писмено пред сестрите от сутрешната смяна как болните са прекарали нощ­та, какви промени са настъпили в състоянието им, взетите мерки, извършени­те назначения, направената подготовка за изследвания, необходимостта от допълнителни грижи и наблюдения на тежкоболните. Предава медикаменти-те, като обръща внимание на наркотичните и силно действащите заедно с подписаната тетрадка за техния учет и кл1очо6ете от лекарствените шкафо-8е, заредените комплекти за спешна помощ, медицинския инструментариум, апаратурата и др. Сестрата, която предава дежурството, е длъжна лично чрез обход да запознае приемащата със състоянието на всички болни, особено на тежко болните новопостъпилите, с наличността на чистото бельо, с хигиен­ното състояние на болничните стаи и другите помещения. констатираните побреди и нередности от техническо естество се вписват на отделен лист, който се изпраща 6 административно-стопанския сектор или се съобщават по телефона (в зависимост от възприетия вътрешен ред).

Приемащата сестра от момента на приключбане на предаването дежурст-вото носи отговорност за изпълнението на всички свои задължения и не ги ос­тавя за следващата смяна. При необходимост сестрите си оказват взаимна помощ. Ако се наложи, остават и след работно време за да довършат задачите си. Никоя сестра няма право да напусне отделението, докато не е дошла смяна­та и не е предала дежурството. Ако констатира, че е допусната грешка 6 рабо­тата на предишната смяна или самата тя сгреши, длъжна е незабавно да съоб­щи на старшата сестра, на лекубащия или дежурния лекар.

Старшата сестра сутрин присъства при предаване и приемане на дежурст-вото. Тя даба възможност на сестрите от дбете смени да разискват въпроси, свързани с грижите за болните, да изказбат мнения и предложения. Нейната задача е да организира правилно труда на сестрите според техния опит и те-жестта на различните сектори, да степенува по значимост грижите за болни­те, да контролира навременното извършване на лекарските назначения, да изис-ква от санитарите поддържане на висока хигиена във всички болнични помеще­ния, да осигуряба отстраняване на повредите от техническия персонал и т. н.

При завършване на всяка работна смяна дежурството се предаба чрез пис­мен и устен доклад, наречен рапорт. Така сестрите от сутрешната смяна пре­дават дежурството на следобедната, а следобедната - на нощната. в зависи­мост от дежурстбото има дневен и нощен рапорт.

Дневният рапорт се пише от следобедната дежурна сестра. в него тя отра­зява данните от сутрешната смяна, от следобедната визитация и своите лич­ни набл!одения. Рапортът трябва да бъде написан ясно и точно, кратко и да съдържа състоянието на тежко болните, на новоприетите, на тези, в чието

състояние е настъпила промяна. Посочват се болните за активно наблюдение, извършените допълнителни назначения, каквито следва да се направят и кога (час), кои болни и по какъв начин трябба да бъдат подготвени за изследвания през следващия ден, на кого се събира диуреза и т. н.

Нощният рапорт е отговор на дневния. Пише се от нощната дежурна сест­ра. Той трябва да отразява изпълнението на дневния рапорт състоянието на болните, оставени за наблюдение, допълнителните назначения на дежурния ле-кар и др.

За стационара дневният и нощният рапорт е основен документ, чрез който 8 писмена форма се предава и приема работата на сестрите от съответните смени. Пише се ясно и четливо, без поправки и зачерквания, 6 прошнурована тетрадка, с номерирани страници. всяка изписана рапортна тетрадка се съх­ранява от старшата сестра за определено време, тъй като може да послужи за справки от различен характер.

Основните части на двата рапорта са еднакви. Те са четири:

Първата част отразява точно движението на болните през дежурството. вписват се броят на болните при започване на смяната, броят на постъпили­те, изписаните, преведените, починалите и накрая броят на болните в момен­та на предаване на дежурството.

втората част се означава "подготовЬа на болни за изследвания". в нея се вписва точно какво, кога и на кой болен (поименно) трябва да се избърши, за да бъде подготвен за назначеното изследване (лабораторно, рентгеново, специал­но и т.н.).

Третата, най-съществената част отразява състоянието и назначенията на болните, предадени за наблюдение. Сестрата вписва трите им имена с диаг­нозата, номера на стаята и на леглото, промените в тяхното състояние или на други болни, назначенията, които са извършени или трябба да се избършат. Отбелязват се и болните с висока температура, повръщане и др. Освен това в рапорта сестрата уведомява навреме ли е получена и раздадена храната, какви са отзивите на болните за нейното количество и качество, кои болни и по какви причини са отказали да се хранят и т. н.



в четвъртата част се вписват броят и състоянието на инвентара и инс­трументариума. Със забележка се отбелязват евентуални нарушения на вът­решния ред, болничния режим, трудовата дисциплина, произшествия. Накрая рапортът завършва с имената на дежурния екип (лекар, сестра, санитар) и под­писите на предалата и приелата сестра.






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница