Важен елемент с отражение върху винопроизводството е класифицирането на лозарските терени в България, в определени лозарски зони на базата на комплексни фактори като: географско разположение на страната, почвено-климатични условия, разположение на лозовите



Дата18.12.2018
Размер45.94 Kb.
ВИНО И СПИРТНИ НАПИТКИ

ДОГОВОРЕНОСТИ

Поради спецификата на сектор ”Вино” преговорите с ЕС бяха насочени към утвърждаване на българските вина и спиртни напитки на европейския пазар, при договаряне на максимални възможности за увеличаване на лозарския потенциал.

Важен елемент с отражение върху винопроизводството е класифицирането на лозарските терени в България, в определени лозарски зони на базата на комплексни фактори като: географско разположение на страната, почвено-климатични условия, разположение на лозовите насаждения, валежни суми, естествено съдържание на захари и киселини в мъстта, алкохолното съдържание на виното и други. Класификацията включва зони А, В, СІа, СІв, СІІ, СІІІа,СІІІв, като най-северните територии са класифицирани в лозарска зона А, а най-южните в лозарска зона СІІІ.

За отделните зони се определят различни изисквания относно разрешените енологични практики.
ЕС разделя територията на България на две лозарски зони:

СІІ: Северен лозарски регион ”Дунавска равнина”, Източен лозарски регион ”Черноморски регион” и Подбалкански регион ”Долината на розите”

СІІІа –останалата част от страната (Югозападен регион “Долината на Струма” и Южен регион ”Тракийска низина”)
При неблагоприятни климaтични условия, страните-членки могат да разрешат за лозарски зона CII, увеличение в границите на 2 об.% на естественото алкохолно съдържание на прясно грозде, гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, ново вино в процес на ферментация, вино годно за производство на трапезно вино и трапезно вино , ако тяхното минимално естествено алкохолно съдържание е 8.5 об.%. Посредством това увеличение, в никакъв случай не се допуска увеличение на общото алкохолно съдържание с повече от 13% vol.За лозарска зона CIIIa тези проценти са съответно 2 об.%, 9 об.%, 13,5 об.%.

В лозарски зони СІІ и СІІІа, прясно грозде, гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, ново вино в процес на ферментация и вино могат да бъдат предмет на подкисляване и откисляване в съответните граници, съобразно европейските регламентите.


Европейското законодателство забранява обогатяването на вина със захар, освен в случай на доказана традиционна практика по силата на национално законодателство, действащо преди 8 май 1970 година.


В процеса на преговорите България представи доказателства за традиционност от началото на миналия век и ЕС потвърждава, че обогатяването на вина със захар може да продължи да се практикува и след присъединяването.

ЕС отпуска на България нови права за засаждане, които да бъдат включени в Националния резерв в размер на 1.5% от общата лозарска площ на страната към датата на присъединяване.



Европейското законодателство въвежда генерална забрана за ново засаждане на лозя в ЕС до края на 2010 година. Новите права за засаждане отпуснати на България и трябва да бъдат усвоени в рамките на 5 годишен период, след което се погасяват.


ЕС приема искането на България за възможност за превод на информацията посочена на етикетите на продуктите с произход България на един или няколко от официалните езици на Общността.

Поради уникалността на българската азбука, с цел европейския потребител да може лесно да разбере съдържанието на етикета, се разрешава превод на един или няколко от официалните езици на ЕС. Правото на превод на задължителните елементи при етикетирането и допълнителните елементи се отнася както за качествените вина, така и за искрящите и пенливи вина.



Българската страна иска включване в Европейското законодателство на всички традиционни наименования и допълнителни традиционни наименования включени в Споразумението между ЕС и България за взаимно признаване, защита и контрол на наименованията. Предоставена е подробна информация за значението и определението на тези наименования в българското законодателство. С оглед защита на тези наименования и термини в законодателството на Общността, всички критерии при етикетирането на вината трябва да бъдат спазени.

България иска признаване на наименованието “Розенталер” като допълнително специфично традиционно наименование и неговото включване в европейското законодателство и в същото време запазване на географското наименование “Розова долина”.

Наименованието “Розенталер” се използва в България за обозначаване на вина, които се произвеждат на цялата територия на страната, докато географското наименование “Розова долина” се използва за обозначаване на български вина произведени в този лозарски регион.
По силата на двустранно споразумение за взаимно признаване на наименованията на вина и спиртни напитки, подписано между България и ЕС, наименованието Розенталер, което съответства в превод на немски на географското наименование “Розова долина” може да бъде използвано като допълнително специфично традиционно наименование до 31 декември 2006 година.

ЕС подчертава, че признаването и защитата на традиционно наименование каквото е Розенталер е въпрос, който следва да бъде отнесен към Управителния комитет по виното. Ако наименованието “Розенталер” бъде защитено като допълнително специфично традиционно наименование, то трябва да се използва само за български вина, произведени извън лозарски регион “Розова долина” и да се избегнат всички неясноти в този аспект.


Виното “Пелин”, е включено в европейското законодателство като ароматизирана напитка на винена основа.
България предяви искане наименованията ”ракия” и “мастика” да бъдат признати като традиционни. България също така поиска в преговорите наименованията “винена спиртна напитка” и “джиброва спиртна напитка” да бъдат заменени с наименованието “ракия” изключително за спиртна напитка произведена в България и “анасонова спиртна напитка” да бъде заменена с наименованието “мастика” за спиртна напитка произведена в България по специална технология.

Отговорът от ЕС е че изключителна защита не е приемлива, защото тези наименования за означаване на спиртни напитки се използват и в други страни. Словения е заявила, че произвежда ракия, а Гърция-мастика. На тази база ЕС определи искането на България за неприемливо.

Българска страна предостави информацията за характера и производствените стандарти на спиртни напитки и връзката със заявения географски произход, в резултат на което ЕС вписва в съответните Приложения наименованията на 13 български ракии с географско указание – 9 наименования на гроздови ракии и 4 плодови ракии.
ПРЕДСТОЯЩИ АНГАЖИМЕНТИ
Пълно хармонизиране на българското с европейското законодателство. В позицията за преговори България е заявила, че ще прилага изцяло европейското законодателство в сектора след присъединяване, като всички елементи , които са в противоречие с европейските регламенти ще отпаднат.
Въвеждане на задължителната дестилация на вторични продукти от винификация.

Изграждане на Национален резерв от права за засаждане.



Изграждане на лозарски регистър в България.
Каталог: doc -> aktualno
aktualno -> Споразумения и договорености в търговията със селскостопански стоки
aktualno -> Плодове и зеленчуци
aktualno -> Физически блок
aktualno -> Министерство на земеделието и продоволствието
aktualno -> Основни елементи на Общата организация на пазара в сектора
aktualno -> Регламент на Съвета 1208/1981 относно класификацията на кланичните трупове. Частно и публично складиране (интервенция): частно складиране
aktualno -> Обща политика в рибарството на Европейския Съюз


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница