Валентин П. Вичев Бойният път на Никола Г. Чаталов в Балканската война 1912-1913 г



Дата22.07.2016
Размер166.36 Kb.


Валентин П.Вичев

Бойният път на Никола Г. Чаталов в Балканската война 1912-1913 г.

В памет на моя дядо и по повод 100 годишнината от Балканската война

От автора

Лето 2013

Бойният път на Никола Г. Чаталов в Балканската война 1912-1913 г.

Бъдещето е неизвестно, ненаписаните още страници на Историята са незнайни... Пред българската войска стои дългът да работи, да гради своята мощ и да е готова да изпълни достойно задачите си в утрешния ден” – редове от „История на 18 пехотен Етърски на Н. В. Цар Фердинанд I полк (1889-1939)”, София, 1939 г.



На 1 април 1889 г. с княжески Указ №11 се формира 18 пехотен Етърски полк от 2 и 3 дружини на 6 пехотен Търновски полк. Значителна е ролята на етърци във войните за национално обединение – Балканската и Междусъюзническата, както и в Първата световна война и войната срещу фашистка Германия (1944-1945).

Балканската война си поставя за задача освобождаването на земите с българско население, останали в границите на Турция. Тя е естествено продължение на Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. За участие във войната организационно 18 пехотен Етърски полк, заедно с 20 пехотен Добруджански полк, влиза в състава на 2 бригада от 5 Дунавска дивизия. Последната е в състава на Трета българска армия, командвана от ген. Радко Димитриев.

Този български генерал освен като пряк командващ на Никола Чаталов по време на Балканската война, ще изиграе и важна роля в живота му. Но за това по-късно.

Никола Г. Чаталов е роден на 07.11.1892 г. в с. Церова Кория, В. Търновско като първороден син на Георги Чаталов и Иванка Свракова. По традиция в рода, бащата на Никола е градинар – газда, който наема работници и земя в чужбина и произвежда основно пресни зеленчуци. След завършване на начално образование (4 клас) някъде в края на първото десетилетие на 20 век Никола заминава с баща си на бахча в Русия. Там вече баща му Георги и чичо му Иван от години са наели под аренда земя в района на Ставрополския край недалеч от населеното място Минеральные воды. Малкият Никола е трудолюбив и постепенно усвоява тънкостите на градинарството. Междувременно в семейството се раждат брат Атанас (1900) и сестри Злата (1904) и Мария (1906).

В 1912 г. младият Никола е точно на 20 години и баща му го изпраща през есента на 1912 г. да дойде в България и да изпълни войнския си дълг към Отечеството. Приживе (дядо Никола почина на 30.03.1977г.) той ми разказваше съвсем нецеленасочено спомени от онези години. Жалко че тогава не съм го разпитвал достатъчно настоятелно и това, което знам от него е твърде малко. Независимо о т това ще се опитам да проследя славния боен път на дядо Никола по бойните полета на Балканската война.

Никола Чаталов е призован в състава на 18ти пехотен Етърски полк в началото на есента на 1912 г. и получава длъжността „ключар на полка”. Поне според недостатъчната информация за тази длъжност в армията по онова време, това би трябвало да бъде човек, който се разпорежда с интендантското имущество на полка.

На снимката (отляво) със своя земляк Стефан Йорданов (отдясно) от с. Тантури (сега Родина), който е ключар на 20-ти пехотен Добруджански полк.

Ето и бойия път на 18-ти пехотен Етърски полк [1]

1912 година

17 септември 1912 г. – на основание чл. 145 от Закона за устройството на въоръжените сили на българското царство и съгласно решение на МС от 16.09.1912 г., в 12 ч. С Височайши царски указ № 5, регистриран под № 2163, е обявена всеобща мобилизация. В 18ти пехотен полк съобщението е получено в 18.30 ч. Командирът на полка подп. К. Антонов веднага издава заповед 18 пехотен Етърски полк да се развърне във военновременен състав и да се формират новите поделения съгласно мобилизационния план.

22 Септември 1912 г. – Личен състав на 18 пехотен Етърски полк: 55 офицери (26 действащи 29 запасни), 114 фелдфебели и подофицери (61 действащи и 53 запасни), 44 кандидат-подофицери и портупей-юнкери, 3694 ефрейтори и редници (679 действащи и 3015 запасни). Към деня на тръгването си към фронта полкът разполага с оръжие:


  • Пушки „Манликер”, обр. 1888 г. – 4005 бр.;

  • Карабини „Манликер”, обр. 1888 г. – 102 бр.;

  • Картечници „Максим”, обр. 1907 г. – 4 бр.;

  • Окопни сечива – лопатки линоманови – 2530 бр.;

Кирко-лопатки – 1070 бр.;

Брадвички – 424 бр.;



  • Свързочно имущество – телефони „Байо” – 11 бр.;

Телефонни кабели – 11 макари;

Рамки за кабели – 11 бр.;



  • Револвери – 24 бр.

  • Саби – 24 бр.,

  • Тесаци (за барабанчиците) – 32 бр.

Обозът на полка (продоволствен, патрони, санитарен, щабен, офицерски багаж, телефонен) обхваща 68 коли и 132 товара с 268 коня. Конете на полка са почти изцяло реквизирани и достигат 389 бр. (за яздене, картечни, обозни и запасни).

22 септември – 1 октомври – като първи ешалон от състава на 2 бригада, 5 Дунавска дивизия, Трета армия, 18 пехотен полк се изнася по 160 километровия маршрут В. Търново – с. Присово – Капиновски манастир – с. Йовковци – с. Яковци – с. Буйновци – с. Твърдица – с. Карасарли (Зимница) – с. Алдалиартаклар (Крушаре) – Ямбол – с. Арнауткьой (Иречеково) – с. Автаня (с. Недялско) и достига крайния пункт за съсредоточаване на войските към турската граница.

4 октомври – към 4 октомври 1912 г. вечерта главните сили на българската армия (1, 2 и 3 армия) можеха да започнат настъпление. Създадената при това групировка дава значителни преимущества на българското командване за провеждане на първите настъпателни действия в Източна Тракия, главно поради това, че турската армия все още не е завършила мобилизацията и съсредоточаването си.

1-ва армия (1, 3, 10 ПД), командвана от генерал В. Кутинчев, е групирана в района на Елхово, от двете страни на р. Тунджа и се намира на два прехода от границата.

2-ра армия (8, 9, 11 ПД, Хасковския отряд и Сборна конна бригада), командвани от ген. Иванов, е развърната в района на Харманли, Марица, Хасково.

3-та армия включва три дивизии: 4-та Преславска дивизия, 6-та Бдинска дивизия и 5-та Дунавска дивизия и Кавалерийска дивизия. 5-та Дунавска дивизия се състои от три бригади:



  • 1-ва бригада (2-ри пехотен Искърски и 5-ти пехотен Дунавски полк)

  • 2-ра бригада (18-ти пехотен Етърски и 20-ти пехотен Добруджански полк)

  • 3-та бригада (45 пехотен Чегански и 46 пехотен полк)

3-та армия, командвана от ген. Радко Димитриев е съсредоточена в района източно от Ямбол, в отстъп на 1-ва армия и се намира на два прехода от границата. Пред фронта на 3-та и 1-ва армии се намира развърнатата Кавалерийска дивизия, която прикрива границата.

Общият фронт, на който са развърнати трите български армии, достига 120 км. Намиращата се на два прехода от границата и прикрита от Кавалерийската дивизия 3-та армия, остава неизвестна за турското командване. Липсата на сведения за цяла една армия, при което българското командване възлага да изпълни главната задача, можеше да предреши изхода не само на първия етап на операциите в Източна Тракия, но и на войната. Създавайки голямо превъзходство на своя ляв фланг (3-та армия), българското командване си осигурява стратегическа изненада и притежава значителни приемущества пред турското командване.



5 октомври 1912 г. – С Височайши указ № 15 по Действащата армия, издаден в гр. Стара Загора, е оповестено състоянието на война с Турция.

  • От Главната квартира е издадена Директива № 1 за започване на военни действия срещу Турция.

  • Командващият Трета армия ген. Р. Димитриев се обръща към подчинените си войски с обща Заповед №7, издадена в гр. Стралджа.

  • 8ч. 30 мин. – 18 пехотен Етърски полк тръгва от с. Автаня (с. Недялско) към Лозенград в състав: 87 офицери и кандидат-офицери, 6 юнкери, 4 санитарни офицери, 3 чиновници, 3677 подофицери и войници, 313 коня и 68 коли.

  • 18 ч. – 18 пехотен Етърски полк пристига в с. Буюк Бунар (с. Бистрец) и се установява на бивак.

6 октомври 1912 г. – 14:00 ч. 18 пехотен Етърски полк тръгва по посока с. Буюк Бунар (с. Бистрец) – с. Сливово – с. Факия за с. Долно Алмали (с. Долно Ябълково), на 7 км от турската граница. Тук нощува и остава до обяд на следващия ден.

8 октомври 1912 г. – 3-та армия получава Директива за настъпление със закъснение. Само 20-ти пехотен Добруджански полк води бойни действия при Алмаклар.

13:00 ч. – 18-ти пехотен полк тръгва през селата Топчулар и Ковчаз за с. Алмачик като лява странична охрана на Трета армия. Следобед преминава границата.



9 октомври 1912 г. – 18ти пехотен полк заема височините източно и западно от с. Алмачик и в 13ч. 30 мин. се отправя към с. Кадъкьой. В 15 ч. 30 мин. се окопава по западните и северните склонове на Кадъкьойската височина.

10 октомври 1912г. – 18 пехотен полк настъпва и заема кота 215. 5 пехотна Дунавска дивизия настъпва към Ериклер. В района на височините северно от селото първоешелонните полкове на дивизията срещат охранителните поделения на 7-ма низамска турска дивизия. Завързват се решителни срещни боеве. Бързината при развръщането и ударът „на нож” принуждават противника още след първото съприкосновение с нашите части да отстъпи.

11 октомври 1912 г. – В състава на Трета армия 18 пехотен полк настъпва към Лозенградския укрепен пункт в походен ред по пътя с. Ахмача – с. Каракоч – Лозенград в главните сили на колоната. Артилерията открива огън срещу Лозенград. Противникът не отговаря. Разузнавателни групи донасят радостната вест, че турците са изоставили града и панически отстъпват. Генерал Р. Димитриев насочва 5-та пехотна Дунавска дивизия (18-ти пехотен полк е в състава на 2-ра бригада) към града със задача да премине през него и очисти останалите съпротиви.

Противниковата съпротива в и около града се оказва слаба и скоро българските части и подразделения я сломяват и навлизат в града. Тук те са посрещнати от специална делегация начело с митрополита и първенците на Лозенград, които се явили при ген. Р. Димитриев и му поднесли блюдо с ключ, символизиращ ключа на крепостта. Противникът се оттегля на втората си защитна линия между Люлебургас и Бунархисар. В 18:30 ч 18 пехотен полк спира южно от Лозенград при с. Караагдер на бивак. Така завършва Лозенградското срещно сражение.



12 октомври 1912 г. – След получаване на допълнителни разузнавателни сведения се изяснява, че 3-та армия е водила боеве с главните турски сили, а не с авангардите им. Командващият генерал Р. Димитриев решава да започне преследване на основните сили към Бабаески, да го овладее, а ако е възможно, да овладее и Люлебургас. В Лозенград оставя 5-та пехотна дивизия като втори ешалон. По заповед на командира на бригадата 18 пехотен полк се премества на бивак при форт Скопо, източно от Лозенград.

За развитие на операцията ген. Р. Димитриев използва Кавалерийската дивизия, 4 пехотна дивизия, съвместно с 2-ра бригада на 6-та пехотна дивизия и 6-та пехотна дивизия, които на 12.10. настъпват в указаните рубежи след сблъсквания с разпръснатите части на турските корпуси.



13 октомври 1912 г. – 3-та армия се подготвя да нанесе решителния удар на десния фланг на противника по линията Бабаески – Люлебургас.

14 октомври 1912 г. – 06:00 ч. Започва настъплението на 18 пехотен полк към Бунархисар.

15 октомври 1912 г. – Продължава настъплението в посока Бунархисар – Виза, като дружините достигат до с. Соуджак, с. Чонгора, с. Пурали, с. Дуванджи.

16 октомври – 20 октомври 1912 г. – Рано сутринта българската артилерия открива огън по противника. Бойците от 18 пехотен Етърски полк и 20 пехотен Добруджански полк първи тръгнали в атака. Тук за първи път в публикациите се споменава конкретно участието на 18 пехотен Етърски полк в тежки, кръвопроливни боеве по линията Бунархисар – Люлебургас. Заедно с 20 пехотен Добруджански полк с удар „на нож” те овладяват Соуджанските височини. За възвръщането им противникът провел решителна атака със силите на 3-ти турски корпус. 2-ра бригада (където е и 18 пехотен полк) на 5-та пехотна Дунавска дивизия изпада в тежко положение. Върху нея пада натискът на противника. Това наложило командирът на дивизията да въведе и останалите бригади.

С решителното настъпление и удар „на нож” полковете на 1-ва бригада на 5-та пехотна Дунавска дивизия отхвърлили противника, овладели височините в района на с. Чонгора, преминали Соудакдере и излезли към Дуванджи.

От 18-ти пехотен полк особено се отличават 6 рота на подпоручик Ат. Стефанов, 5 рота на кап. Н. Радков, 3 рота на кандидат-офицера Гъргаричев. Редник Н. Мухов от 6 рота пленява турското знаме.

21-22 октомври 1912 г. – 18 пехотен полк по заповед се разквартирува в гр. Бунархисар.

23 октомври 1912 г. 09.00 ч. 18 пехотен полк потегля към Чаталджа в главните сили на колоната, по пътя Бунархисар – разв. Менжерет – гр. Сарай – гр. Странджа . с. Тюрк – с. Софас.

30 октомври 1912 г. – След обед 18 пехотен полк се установява на бивак при с. Софас – последния пункт на съсредоточаване към Чаталджанската позиция. Наред с другите части на Трета армия страшна холерна епидемия обхваща и 18 пехотен полк.

4-5 ноември 1912 г. – Това са дните, в които 1-ва и 3-та армия под командването на ген. Кутинчев и ген . Р. Димитриев подготвят и провеждат Чаталдженската операция, в съответсвие с необоснованите амбиции на Цар Фердинанд за овладяване на Цариград. Двете армии бяха изтощени от близо 120 км преход при изключително трудни атмосферни условия, недостатъчно снабдяване с храни и провизии, при чузовищни размери на холерна епидемия. Военната история описва подробно тази операция, която не може да бъде записана (въпреки героизма и устрема на войските при непосредствената атака) в златните страници на военните ни победи.

18 пехотен полк не взема непосредствено участие в боевете при Чаталджа, понеже получава заповед да подпомогне 3-та Балканска дивизия при с.Тарфа, 11 Сливенски и 24 Черноморски полк при с. Лазаркьой. Вечерта на 5 ноември предвид тежките загуби , командващият обединените Първа и Трета армии ген.Р.Димитриев, дава заповед за прекратяване на бойните действия срещу Чаталджанската укрепена линия. Частите трябва да се оттеглят на позициите , от които са започнали атаката.



6 ноември 1912 18 пех.полк се оттегля през нощта и към 7:00 часа заема и остава на стария си бивак югоизточно от с.Тарфа.

8 – 24 ноември 1912 - полкът се премества на нов, по-хигиеничен бивак, на 1 км северозападно от с.Гарфа. Командването полага големи грижи за ограничаване на холерата.

14 ноември 1912 – прекратени са военните действия.

20 ноември 1912 – подписано е примирието.

26 – 30 ноември 1912 – по решение на Главното командване 18 пех. Етърски полк се оттегля и настанява на зимни квартири в гр.Сарай.

10 - 21 декември 1912 – полкът работи по укрепването на главната – Синеклийска позиция в участъка при с. Домус дамлар. Нощува в с. Мандра.

22 – 23 декември 1912 - полкът напуска с.Мандра и пристига в гр.Сарай (маршрут : Сая – Еникьой – Бенарджи – Голям Манук)

23 декември 1912 – 18 януари 1913 – 18 пех.полк остава на на бивак в гр.Сарай до подновяване на бойните действия с Турция.

1913 година

6 януари 1913 – Богоявление. Отслужен е Велик Водосвет в църквата на гр.Сарай, на който присъстват всички офицери и една сборна дружина от полка.

10 януари 1913 – В Турция е извършен държавен преврат. На власт идват младотурците, начело с Енвер бей. Те са за продължаване на войната.

16 януари 1913 – Младотурското правителство прекъсва преговорите и военните действия са подновени.

19 – 21 януари 1913 – С пълен личен състав и боеготов 18 пех. полк извършва двудневен поход през с.Бунарча и с.Саите и се разполага на бивак зад позицията при Домус дамлар.

2 февруари 1913 – По заповед на командира на бригадата 1 и 2 дружини, картечната рота, музикантската команда и всички коли са прибрани на квартири в с. Сая поради студената тежка зима.На бивака и за охрана на позицията остават 3 и 4 дружини и телефоннота команда.

28 февруари – 1 март 1913 – 18 пех. полк излиза на Чаталджанската линия – първа линия – и получава заповед да смени 8 пех.Приморски полк на позицията при с.Чифликкьой.

5 – 21 март 1913 – 18 пех полк води боеве при с.Софас и с.Тарфа с турския 22 пех. полк, снабден с 4 оръдия и 4 картечници.

13 март 1913 след обед. Новината за падането на Одрин се посреща с мощно “ УРА” по всички позиции и биваци.

22 – 31 март 1913 – Пред фронта на полка се водят слаби престрелки и прелитания на отделни турски самолети.

31 март 1913 – След обед се получава нареждане да се избягват престрелките по предната линия поради започналите преговори за прекратяване на бойните действия.

1 април 1913 – Започват преговорите за мир в Лондон.Сключено е второ примирие за прекратяване на военните действия.Войнициге посрещат с радост съобщението за него.

18 май 1913 – В 18 пех. полк се получава съобщение за подписания на 17 май мирен договор между Балканския съюз и Турция.

22 май 1913 – Поради опасност от война със съюзниците полкът получава заповед да се приготви за прехвърляне на западната граница.

23 май 1913 – След отслужване на молебен полкът се отправя в поход към гр.Мидия на черноморския бряг. Маршрут Белград – Странджа – Сулган бахче.

25 май 1913 – Достигат гр.Мидия. Офицерите и войниците са натоварени на руския кораб “ Атон ” и на австрийския “ Барон Бек “, а багажът, кухните и боеприпасите – на българския кораб “ Кирил” и в 19:00 часа отплават за Варна.Вероятно Никола Чаталов е пътувал с този параход.

26 май 1913 – сутринта . Варненското население тържествено посреща 18 пех. Егърски полк. Същата вечер, формиран в два ешалона, полкът потегля към сръбската граница.В началото 5 пех. Дунавска дивизия влиза в състава на Първа българска армия на ген. лейтенант Кутинчев. Първа армия е получила задача да действа в долината на р. Тимок.

28 май 1913 – Към 21:00 ч. 18 пех.полк пристига в гр.Фердинанд ( сега Монтана ) и се разполага на бивак северно от града. Там остава и на следващия ден.

30 май – 15 юни 1913 – Полкът се установява на бивак при с.Долна Вареница.

2 юни 1913 - 510 офицери и 2419 войници са освободени за 20 дни да помогнат на близките си след страшното земетресение в търновския край. Няма сведения дали Никола Чаталов е бил включен в тази група.

15 – 19 юни 1913 – В намален състав ( 44 офицери и 1028 войници ) 18 пех. полк тръгва на поход към сръбската граница ( маршрут : Видище – Смолянци – Белотинци – Георгич – Вълковци – Прауджа – Брусарци)

16 юни 1913 – Започват военните действия от Междусъюзническата война.

20 – 21 юни 1913 – На два ешалона 18 пех. Егърски полк е превозен от гара Брусарци до гара Сливница, като се разполага на бивак западно от селото до връх Козяк.

22 юни 1913 – Полкът тръгва в поход Сливница – Гълъбовци – Брезник и в 18:00 часа се разполага на бивак югозападно от с. Конско.

24 юни 1913 – Полкът води боеве срещу сръбската армияв района на Дъсчен кладенец, Мирославци, върховете Тумба, Църни връх и Чука.

25- 16 юни 1913 – Полкът е преместен в района на Босилеград за спиране настъплението на сърбите.

30 юни 1913 – 18 пех.полк води боеве при селата Бубренци и Извор, Кюстендилско.

1 – 2 юли 1913 – Полкът заема височините северозападно от Босилеград и северозападно от с. Киселица. Под командването на подп. Бончев полкът води тежки боеве за височината Белут, вр. Китка.

2 юли 1913 – 04 : 00 ч. сутринта полкът започва ново настъпление и заема вр. Св.Илия и вр. Чука и напредва към Милевска планина.

3 юли 1913 – Към 7:30 ч. всички подразделения на полка излизат на Милевска планина.

7 – 8 юли 1913 – са боевете за Милевска планина, Остринка, Царица, Плоча, Бубреджик, Чука, Кървав връх, Цветков гроб.

9 – 11 юли 1913 – Водят се боеве със сръбските части при Букова глава, на Панжин гроб и Шоин рид.

11 - 16 юли 1913 – Боеве за Панжин гроб, Марчева махала, връх Стретер, Бобик, Костин рид, Арнаутски преслап.

18 юли 1913 – 7:30 ч. Получава се съобщение за прекратяване на военните действия от 13:00 ч. в продължение на 5 дни.

28 юли 1913 – 15:00 ч. Получено е известие за подписания Букурещки мирен договор.

30 юли 1913 – В с. Стойчевци командирът на полка прочита заповедта на Главнокомадващия Н.В. Цар Фердинад І за прекратявяне на войната.

2 – 5 август 1913 – Полкът е извозен в 4 ешалона от Сливница до Стара Загора, където става демобилизацията. Уволнени са всички войници от запаса. ( задържани са 34,35,36 и 37 набори). Останалите са извозени до В.Търново с три ешалона.

През септември 1913 г. полкът преминава към мирновременна организация.

По всяка вероятност непосредствено преди уволнението е направена и последната снимка на Никола Чаталов във военна униформа.

По негови изявления приживе, той не желае да участва повече в подобна човешка касапница , каквато е войната. През есента на 1913 г. той отново заминава при баща си на градината в Минеральные воды – Русия, Северен Кавказ.

И тук ще направим обещаното отклонение, свързващо съдбата на Никола Чаталов с тази на ген.Радко Димитриев.



По време на Междусъюзническата война ген.Радко Димитриев е комадващ Трета българска армия. По-късно е назначен за помощник – главнокомандващ на Действащата армия. С прибързана заповед за отстъпление от Беласица на 24 юни 1913 г.той поставя под заплаха тила на войските, сражаващи се срещу сърбите на река Брегалница.За да се противопостави на гръцкото настъпление, на 25 юни 1913 г. спира операцията на Първа армия срещу Пирот и нарежда прехвърлянето и в Македония. Това негово решение се тълкува като пропуск за решителен успех срещу сърбите.

След Междусъюзническата война Радко Димитриев е изпратен като пълномощен министър в Русия. В началото на Първата световна война се връща на служба в руската армия като командир на 8-и армейски корпус , в състава на 8-а руска армия, действаща в Галиция. През 1914 г.му е поверено командването на 3-а руска армия. През май 1915 г. войските му са разгромени и отстъпват северните Карпати. През март 1916 г.му е поверена 12-а армия в Прибалтика.С нея през лятото на 1916 г. и последвалата зима той провежда кръвопролитни, но безрезултатни офанзиви срещу германците на запад от Рига. През 1917 г. е снет от армейско командване и зачислен в резерва. Заболява тежко и заминава на лечение в Северен Кавказ, където Царят Николай ІІ му предоставя солидна пенсия и вила.

През есента на 1914 г. Никола се прибира с баща си в Церова кория. Предстои му едно от най-важните събития в живота му – сватбата. В неделя , на 30 ноември 1914 г., в църквата “Св.Йоан Предтеча” в с. Церова кория се провежда венчалния обряд между Никола Г.Чаталов и Стефана Добрева Кокошкова.



През 1915 г. Никола е с баща си отново на бахчата в Минеральные воды. Техният труд се възнаграждава с добра реколта зеленчуци, които те продават на пазарите в кавказките курортни градове Пятигорск, Кисловодск, Есентуки. Все повече се разраства работата на бахчата.Старите долапи за поливане са заменени с голям нафтов мотор с помпа. Кроят се хубави планове за бъдещето, но съдбата на гурбетчията изменя на Георги Чаталов – бащата на Никола. През зимата на 1915 г. на 7 декември той се разболява от пневмония и на 10 декември почива. На гърба на снимката с ковчега на баща си Никола пише: “ 1915 г. - 7 декември се разболя;10 декември го погребахме- Това е моят баща на 45 години; Георги Николов Чаталов остана завинаги в Русия – Кавказ, станция Минеральные воды; роден 1870 г- в с.Церова кория”.

След смъртта на баща си, макар и съкрушен от скръб по него, Никола поема ръководството на бахчата. Упоритият му характер и помощта на роднините му , му помагат да се справи с всички трудности много добре. Освен за семейството си той поема грижата за издръжката на майка си и на невръстните си брат Атанас и сестри Мария и Злата. Работата му на бахчата продължава да се развива твърде успешно. За това свидетелстват много снимки и разкази за онова време.

И този път много сериозни събития променят хода на бъдещето на семейството и на света. Избухва революцията от октомври 1917 г. в Русия. Започва Гражданската война.

Докато беше жив дядо Никола разказваше с любов и преклонение за своя армейски командващ от Балканската война 1912 г. генерал Радко Димитриев.Тези негови спомени бяха обвързани и със съдбата на генерала-русофил след края на Балканската война.

През 1917 г. дядо Никола разбира , че генералът е в Северен Кавказ и го посещава във вилата му. Разказваше как след това Р.Димитриев често му гостувал на бахчата и като българи и сподвижници от Балканската война са общували. Имайки предвид голямата разлика във възрастта ( Р.Димитриев е роден на 24.09.1859г.), дядо Никола разказваше за тези срещи с особено уважение. През пролетта на 1918г. Северен Кавказ се оказва в огъня на Гражданската война. В началото на есента на 1918 г. Северен Кавказ е обхванат от вълна на “червен” терор. По това време , един ден генералът идва специално при дядо Никола на бахчата и буквално му казва: “Никола, скоро тук ще има голяма резня ( клане). Ликвидирай всичко и се прибирай завинаги в България”.

Гражданската война на Кавказ е в разгара си. Няма гаранция за живота. Всеки ден носи неизвестност, особено за българите, за които се е смятало , че имат много пари. Време за чакане няма. С риск за живота, преминал през най-различни опасности, Никола ликвидира бахчата, разплаща се с работниците и напуска завинаги Северен Кавказ.Оставя голяма част от имуществото и пълна със стока бахча, успява да се добере на конска двуколка до Одеса и оттам в България.

Генерал Радко Димитриев – героят от Балканската война – на 3(18) октомври 1918 г. е убит от специалните части (ЧК) на Червената армия.

Литература:


  1. 18 пехотен Етърски на Н. В. цар Фердинанд I полк в дати и събития (1889-1944) / Нешка Пулова, Йордан Пулов . - В. Търново : Пик, 1997.

2. Кратка военна история на България 681-1945, Военно издателство,1977, Сф.


3. Балканката война 1912-1913 г. ДВИ, 1961.

4.http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%BE_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2

Аз, Валентин Петров Вичев, възстанових този боен път и написах тези страници в памет на моя дядо Никола Георгиев Чаталов, за слава на българското войнство и българския народ и по повод 100 годишнината от Балканската и Междусъюзническата войни за обединението на милото ни Отечество.

Лето 2013






Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница