Валери Димитров: Големите пари в политиката раждат капитализъм на приятелските кръгове От Светлана Тарашоева
Изтегляне 48.97 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- По-рационално ли изразходват бюджетите си централната и местните власти отпреди четири години
- Какъв е ефектът от одитите на Сметната палата, обръщат ли ведомствата внимание на вашите констатации или предписанията ви остават само на хартия
- Какъв процент от одитите на палатата откриват нарушения, които се пращат в прокуратурата, както се случи с пътния фонд И колко наказателни производства са образувани по ваши сигнали
- Казахте неотдавна, че държавата се проваля във функциите си на доставчик на законност, защо
- Как оценявате промените, които се правят в закона за финансиране на политическите партии
- Това ли е начинът да се разкъсат партийните обръчи от фирми
| Валери Димитров: Големите пари в политиката
раждат капитализъм на приятелските кръгове От Светлана Тарашоева 
Фотограф: Асен Тонев Валери Димитров е доктор по право, бивш председател на парламентарната икономическа комисия и член на бюджетната от НДСВ. Преди четири години беше избран за председател на Сметната палата. С него разговаряме за контрола върху парите на данъкоплатците на фона на многобройните нарушения при усвояването на евросредствата в България, открити от органите на Европейската комисия. По-рационално ли изразходват бюджетите си централната и местните власти отпреди четири години? - Като цяло през последните години се забелязва явен стремеж бюджетирането да стане програмно, т.е. да се залага постигането на определени резултати при осъществяването на политиките на съответните институции и средствата да се предоставят именно за тяхното постигане. Политиките на министерствата, прилагащи програмното бюджетиране, са конкретизирани в програми, които се финансират. По този начин ясно може да бъде проследена мисията на съответната институция - защо тя е създадена и защо й се предоставят средства. Все още програмното начало не се е разгърнало напълно, в незавършена форма е. Но да се надяваме, че когато този процес завърши, изпълнението на бюджета ще е на много по-високо ниво. В края на миналата година беше публикувано едно изследване на Института за пазарна икономика на базата на одити именно на Сметната палата. Според него през последните 10 години администрацията е похарчила над 20 млрд. лв. за неефективни политики. В кои звена безрезултатното харчене на бюджетни средства е най-много и къде трябва да се затегне контролът? - При старото бюджетиране пари се предоставяха, без да се иска постигане на някакви конкретни цели. Това е проблемът - че липсата на политика, насочена към програмни цели, води до финансиране на неефективни и неефикасни разходи. Ние съвсем скоро ще предложим промени в закона за счетоводството, с които ще задължим всички бюджетни организации да направят публични годишните си финансови отчети. Така медиите и гражданите ще могат да следят за какво се харчат парите им. През миналата година Европейската комисия откри сериозни нарушения в усвояването на еврофондовете. Как Сметната палата като контролен орган гарантира, че парите на българските данъкоплатци са защитени от корупционни схеми и злоупотреби? - Сметната палата не може всичко да гарантира. Тя може да открие нередности, недобри практики и да препоръча отстраняването им, за да се подобри управлението на публичните средства. Но управленската отговорност е върху този, който оперативно осъществява съответните политики и програми, който взема решенията за разпореждане със средствата на данъкоплатците. Ние във всеки доклад се произнасяме за т.нар. системи за финансово управление и контрол, които, най-просто казано, показват качеството на оперативния мениджмънт на публичните средства. Проверяваме и системите за вътрешен одит. Това са все гаранции, че средствата ще се харчат законосъобразно и по-ефективно. Но пълни гаранции няма, разбира се. В края на краищата и Европейската сметна палата доскоро отказваше да завери точността, законността и правомерността на отчетите на Европейската общност. Сметната палата упражнява последващ контрол. Ние може да открием много нередности, да дадем много препоръки и го правим. Но именно оперативно управляващите си носят отговорността за всички лоши практики при усвояването на еврофондовете.
В момента извършваме два одита, възложени ни от парламента - одит на системите на управление на структурните и на Кохезионния фонд на Европейския съюз и одит на системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния стратегически план за рибарство и аквакултури. Проверяваме дали всички тези системи, разпръснати в 8 министерства, действат като единен механизъм, който осигурява ефективно усвояване на европейските средства. През февруари ще оповестим резултатите от този одит. Какъв процент от одитите на палатата откриват нарушения, които се пращат в прокуратурата, както се случи с пътния фонд? И колко наказателни производства са образувани по ваши сигнали? - Сметната палата не е разследваща институция, целта й не е да открива престъпления, но когато се натъкне на такива данни, изпраща материали в прокуратурата. Затова сравнително рядко имаме доклади, по които изпращаме материали в прокуратурата, средно около 7-8 пъти годишно. Законът не ни позволява да ги оповестяваме, докато прокуратурата не се произнесе. В последните месеци Сметната палата откри сериозни нарушения в управлението на държавни имоти - в Министерството на отбраната и в някои от посолствата ни. Има ли и други държавни или общински структури с подобни нарушения? - Ние констатирахме лоши практики при една цяла поредица от одити на седем министерства и 18 общини. Насочихме се към по-рискови сделки - апорти на търговски дружества и замени. Установихме лоши практики в рамките на закона, а не преки нарушения. Въпросът е, че самите закони съдържаха недостатъци, поради което предложихме на парламента да се направят промени в законите за държавната и общинската собственост, така че в тях да има по-детайлна уредба на тези сделки. Някои от предложенията бяха приети. Казахте неотдавна, че държавата се проваля във функциите си на доставчик на законност, защо? - Това е лично мое мнение. Основните най-присъщи функции на държавата според мен са законността, опазването на обществения ред, борбата с престъпността, правосъдието. Не се разбира значимостта на тези функции, поставя се ударението върху други и всъщност се оказва, че държавата не концентрира ресурс в най-важните области. Например всеки министър на вътрешните работи се сблъсква с липсата на достатъчно средства. Трябва да се съсредоточи общественото внимание върху реформата в правораздавателната и полицейската функция на държавата. Защото е налице усещане за липса на защитеност срещу престъпни посегателства и липса на законност и неадекватна защита. Необходимо е да се насочат много повече усилия и ресурси в тези сфери. Как оценявате промените, които се правят в закона за финансиране на политическите партии? - С повишаване на държавната субсидия партиите се поставят в зависимост от публичните средства и от данъкоплатеца, а не от специални лобистки интереси. Убеден съм, че така се намалява рискът от превръщането им в техен заложник, често в ущърб на интересите на всички останали. Това ли е начинът да се разкъсат партийните обръчи от фирми? - Ако са добре финансирани легално, законно и прозрачно, рисковете от определени обвързаности с бизнес интереси са по-малко. Ако погледнем френското законодателство в това отношение, ще видим, че там изрично е изведен принципът, че големите пари нямат място в политиката. Между политиката и икономиката има ясно очертана граница, дори китайска стена. Когато големите пари нахлуят в политиката, както убедително се изразяват експертите от австрийската икономическа школа, става капитализъм на приятелските кръгове. Каталог: files -> bg bg -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г bg -> Интервю партии още плащат наем от 10 ст на квадратен метър bg -> Закон за публичните финанси Глава първа общи положения чл. (1) Този закон урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси и включва: обхвата на публичните финанси bg -> Закон за експортното застраховане (Обн., Дв, бр. 61 от 29. 05. 1998 г.; изм и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 92 от 15. 10. 2004 г.) Глава първа общи разпоредби bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на изпълнението на ефективността и ефикасността на дейността на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол като институция за осъщeствяване на вътрешен одит на публичните средства bg -> Съдържание представяне на интосай 4 bg -> Указания за финансов одит bg -> Закон за Националния дарителски фонд "13 века България" bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на дейността на Националния дарителски фонд "13 века България" за периода от 01. 05. 2005 г до 31. 12. 2006 г Изтегляне 48.97 Kb. Сподели с приятели:
|