Валутен курс Разработил: Проверил



Дата26.09.2018
Размер216.78 Kb.
#82631
Икономически университет-Варна

Финансово-счетоводен факултет



по

МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ


на тема:

Валутен курс

Разработил: Проверил:

…………………………………… Ст.Ас. Hевена Станчева



Курс: Трети

Специалност:СК

Група: 4

Фак. ………….

Варна


2010г.

Увод:


Всяка валута е национална парична единицана конкретна държава. В рамките на националната територия всяка страна използва своята собствена валута, но при заплащане на внос от чужбина или превод на пари отвън собствената валута трябва да се превърне в съответната чужда валута.Това става с помощта на валутния курс. Той играе изключително важна роля в международната търговия и инвестиции.

Валутният курс е приложим при взаимния обмен на една валута в друга при движението на стоките, услугите и капиталите зад граница и разплащанията между страните във връзка с икономическите и други форми на общуване между тях. Чрез него се трансформират цените на продуктите на продуктите на дадена страна, изразени в собствената и валута,в парични единици на други страни.

Валутният курс е от изключително голямо значение за една национална икономика, туй като той е показателят, отразяващ конкурентната позицияна вътрешното производство спрямо чуждото.

Настоящата разработка има за цел да представи същността на валутния курс; факторите, от които той се определя; начините на обявяването и управлението му, изразено в различните видове валутно-курсови режими.

План:


  1. Същност и функции на валутния курс

  2. Равновесен курс

  3. Фактори, формиращи валутните курсове

  4. Теорията „паритет на покупателната сила”

  5. Котиране на валутите

  6. Видове сделки и курсове на валутния пазар

  7. Валутно - курсови режими

Същност на валутния курс

Валутният курс съществува едновременно като абстрактна икономическа категория и като конкретна практическа величина, отнасяща се за всяка отделна парична единица.

Като икономическа категория валутният курс изразява съпоставянето, съизмерването на валутите (национални или международни) помежду им, което се базира на определени обективни или субективни условия и фактори.В икономическата литература и в ежедневната практика се определя като цената на валутата на една страна,изразена в паричните единици на друга страна.

За основни функции на валутния курс се приемат уравновесяването на макро-икономическите пропорции, пренасянето на необходимата информация и ефективното разпределение на ресурсите.

Може да се направи разграничение между номинален валутен курс, ефективен валутен курс и реален ефективен валутен курс.

Номинален курс е този, който се определя под влиянието на търсенето и предлагането на валутния пазар в даден момент. Това е пазарният курс между две валути на определена дата. Промяната на този курс (поскъпяването на едната, обезценяването на другата валута) не означава все още, че страната става повече или по-малко конкурентноспособна на международните пазари.

Ефективният валутен курс е средният курс на дадена валута към кошница от валути (например валутите на главните търговски партньори на дадена страна). Този курс се нарича още индекс, който усреднява билатерални валутни курсове.

Прецизността на оценката,на обобщаващата представа за общата тенденция в промяната на курсовете на дадена валута предполага надеждно съставяне на валутната кошница. В нея всяка валута е със съответно тегло, детерминирано от:


  • От относителния дял на страната в международната търговия

  • От дела на съответната основна международна валута в плащанията на страната към чуждестранните партньори.

Ефективният валутен курс е също номинален курс. Ако той се коригира с промените в цените или националните разходи в сравнение с тези в чужбина, се получава реален ефективен курс. Той може да се разглежда като индекс на относителните цени, т.е. националните цени, сравнени със средната величина на цените на група страни.

Реалният ефективен курс, прилаган от Международния валутен фонд, служи като инструмент за анализ на международната икономика.

Валутният курс,подобно на всяка друга цена, е наложен от пазарния характер на икономическите отношения, но най-вече от общуването между нациите в търговско икономическите, политическите, туристическите и др. форми в условията на различни парични национални единици у отделните народи.

Равновесен курс

За всяка чуждестранна валута обект на търгуване на даден национален или международен пазар се формира съотношение между нейното търсене и предлагане. По-голямото търсене на валутата в сравнение с предлагането и повишава нейната „цена”, и обратното- превишаващото предлагане на валутата понижава нейната цена.

Тези съотношения същевременно определят и противоположните зависимости: повишаването на курса на дадена валута увеличава нейното предлагане, а понижаването и – намалява обема на предлагането на валутата на пазара.

Посочените принципни зависимости се илюстрират чрез моделите на търсенето и предлагането.


  • Пазарна крива на търсенето на валута:


Кривата на търсенето на валута е с отрицателен наклон ,което отразява обратната зависимост между изменението на валутния курс и търсенето на една валута.

Банките, ако желаят да увеличат продажбите си на валута,трябва да предложат по-нисък курс, и обратно, при желание за по- големи покупки, ще очакват по- висок курс.

По-високият курс на чуждата валута (което от гледна точка на местната е по-нисък местен курс) прави чуждите стоки и услуги, финансови активи по–скъпо струващи за местните лица и предизвиква при равни други условия спад в реално изражение на търсенето им от тях. Ограничаването на търсенето (продуктово и пр.) се съпътства и от ограничаване на търсенето на чужда валута. В случая на по- нисък курс на чуждата валута настъпва поевтиняване на чуждите стоки, услуги или финансови активи за местните лица, откъдето в реално изражение нараства търсенето им от тях,което кореспондира с нарастването на чужда валута.





  • Пазарна крива на предлагането на валута:



Кривата на предлагането е с положителен наклон,което изразява пропорционалната зависимост между изменението на валутния курс и предлагането на една валута.

При по-висок курс на чуждата валута местните стоки поевтиняват за чужденците.Обемът на тяхното търсене в реално изражение расте.Това се свързва с растящото предлагане на чужда валута, за да се придобие местната, необходима за закупуване на местни стоки и др. При по-нисък курс на чуждата валута следва намаление на търсенето на местни продукти в реално изражение. Намаленото им търсене от чужди граждани обяснява намаленото предлагане на собствената им валута.



  • Курс на равновесието при режим на свободноколебаещи се курсове:

При режим на свободноколебаещи се курсове валутният курс се постига като резултат от взаимодействието на търсенето и предлагането на валута. Курсът, уравновесяващ търсенето и предлагането на валутата, е равновесен валутен курс. Равновесието се нарушава под въздействието на различни фактори, но след време търсенето и предлагането на съответната валута се синхронизират, равновесният курс се възстановява, но вече на друго ниво.

От схемата се вижда,че „равновесния курс” е точката на пресичането между кривата на търсенето и кривата на предлагането. Над точката “P” е излишното предлагане на валута,а под нея е излишното (неудовлетвореното) търсене на съответната валута. Това означава, че над „равновесната точка” предлагането на валута по тези цени не намира купувачи, и обратно,търсенето на валута по цени над „равновесната точка” не намира продавачи (предлагащи валута).

Фактори,формиращи валутните курсове

През последните десетилетия все по-разнообразни фактори се намесват при определяне на „ценността” на валутите.Това се дължи предимно на обстоятелството,че се разширява кръгът на международните икономически взаимоотношения,разнообразяването на техните обекти.

Ето някои от тези фактори, които влияят и коригират паритета на покупателните сили на валутите:



  • Вътрешна обезценка на валутите (действителна и очаквана);

  • Капиталовите операции, т.е. движението на дългосрочните капитали;

  • Търговски, валутни и други ограничения;

  • Промените в ценовите пропорции и съотношения между съответните страни;

  • Извършването на спекулативни операции на валутния пазар;

  • Интервенции на официални институции (банки) на валутния пазар;

Обикновено връзката между относителния паритет на покупателната сила на валутите и динамиката на валутните курсове е слабо изразена. Подобна зависимост се очертава само в дългосрочен план, обикновено над 5 годишен период.

Върху покупателната сила на валутите се отразява и тяхната обезценка. Тя се изразява предимно в темпа на инфлацията в сравняваните страни. Зависимостта тук е в посоката от инфлационно обезценяване към промени в покупателната сила и промени във валутния курс.

Практическо влияние върху курсовото съотношение оказва не абсолютният размер на инфлацията, а инфлационният диференциал. Той изразява разликите в инфлационните промени в съпоставяните страни.

Съществен фактор, който указва влияние върху курсовите съотношения на сравняваните валути, е състоянието на платежния баланс. Общото състояние на статиите по платежния баланс, както и крайното му салдо, показват непосредственото влияние върху цената на валутата на съответната страна. Това е следствие на обстоятелството, че едно или друго състояние на платежния баланс показват промените в търсенето и предлагането на националната парична единица на международния пазар. От своя страна тези промени водят и до колебания на валутния курс около обективната основа, която го е формирала.

Върху валутните курсове по-осезаемо влияние имат не само салдата на тези баланси (предимно текущата сметка), а и динамиката на промените на салдата на платежните баланси (например нарастването на активното салдо или намаляването на пасивното салдо влияе непосредствено върху валутния курс). Съществено влияние оказват статиите,отразяващи движението на капиталите и заемите (капиталовата сметка), т.е. това, което определя „инвестиционното търсене” на валутите. Определящ фактор за инвестиционното търсене и предлагане на валутите е равнището на лихвените проценти по депозитите. Тази зависимост е особено силна в нашето съвремие, т.е. в условията на „плаващите” валутни курсове. Връзките между лихвените проценти и промените в „цената” на валутите е особено подчертана при краткосрочните фактори за формиране на курсовете и донякъде - при средносрочните им величини. Разглежданата връзка между лихвения процент и валутния курс не е пряка и не действа автоматично. Тя се проявява по косвен път чрез съответното въздействие на лихвените проценти на валутните пазари, което от своя страна рефлектира върху прилива и отлива на капитали, и оттук – върху съответните валутни курсове. Тази зависимост е приета да се определя като „паритет на лихвените проценти”.

По принцип лихвеният диференциал оказва влияние на операциите на капиталовите и валутните пазари. Промените рефлектират по косвен път върху равнището на курса на съответните национални валути. Когато на валутните пазари се формира тенденция към понижаване на курса на националната валута, това стимулира нейните притежатели да продават на пазара, обменяйки тази валута за по- стабилна. Това засилва пазарния натиск върху съответните валути. Ефектът за първата валута ще бъде тенденция за още по- засилено обезценяване, а за втората повишаване на нейната „цена”. Тук дори не отчитаме вероятността за оказване на чисто спекулативен натиск върху валутите от определени участници на валутния пазар, което също е допустимо на някои пазари.

В условията на съвременната международна валутна система връзката между паритета на покупателната сила и „цена” на националните валути е по - силно изразена за тези от тях, които не се използват като основни валути за плащания на международния пазар (т.е., за които няма глобално търсене и предлагане). Противоположно на това, за „свободно използваемите” валути търсенето и предлагането им на международния пазар (като валути за международни плащания) означава, че техният курс не се обвързва толкова с паритета на покупателната им сила, колкото с конкретното им търсене и предлагане на съответните пазари.Нещо повече: може да се създаде ситуация, при която покупателната сила на валутата да спада, а нейният курс да се покачва в резултат на повишеното и търсене като валута за международни плащания.

Определящо значение за курса на валутата на международния пазар има степента на доверие към нея. По-голямото доверие означава стабилен и по-висок курс на съответната валута. Освен това доверието към „свободно използваемата” валута обикновено има реална основа (икономика, растеж, участие в международната търговия и др.).

Фактор, който има отражение върху валутния курс, е и държавното регулиране – неговото съществуване или отсъствие,степен и обхват, готовността за поддръжка на собствената валута и пр. Всичко това се отразява върху позициите на дадена валута на пазара и оттук – върху нейната цена.

Върху курса на лева оказват влияние както фундаменталните фактори, така и редица специфични за ситуацията фактори (в условията на прехода към пазарна икономика). Главните сред тях са: състоянието на икономиката; състоянието на платежния баланс и неговите съставни части (текуща сметка, капиталова сметка); инфлацията и инфлационните очаквания; продължителното съществуване на лихвен диференциал между левовите и валутните депозити; сезонните колебания в търсенето и предлагането на валута; интервенциите на централната банка на валутния пазар; спекулативните операции на някои участници на валутния пазар и икономическата и политическата нестабилност в страната и пр. Върху динамиката на курса на лева оказва влияние и движението на „цените”на основните валути на международния пазар. Това влияние се предава чрез курса на долара към лева.

Разгледаните фактори,според характера на влиянието им и въздействието върху курса на валутите, могат да бъдат систематизирани в три групи:


  • Дългосрочни (базисни) фактори

  • Средносрочни (пазарни) фактори

  • Краткосрочни фактори

Към базисните (фундаменталните) фактори се отнасят: величината и нарастването на брутния национален продукт; участието на страната в световната икономика; производителността на труда; стоковото и другото обезпечаване на валутите. Тези фактори се променят бавно, поради което определят общото и трайно положение на съответната валута на световния валутен пазар. Най-общо те изразяват икономическата мощ на страната и характеризират опората на съответната валута.

Следващата група фактори – пазарните - действат в средносрочен план. Тук се отнасят: състоянието на текущия платежен баланс (текуща сметка), салдото на баланса на движението на капиталите (капиталова сметка),относителното равнище на лихвените проценти (лихвен диференциал); темпът на нарастване на цените и пр. Тези фактори са свързани с платежния баланс на страната и определят позициите на световната валута през годишния период.

Последната група фактори-краткосрочните - имат предимно психологически характер (без да изключваме икономическите им характеристики). Те са свързани и произтичат от непосредствената ежедневна практика на валутните пазари. Поради това тези фактори оказват пряко влияние при конкретното формиране на цените на валутата. Към тях обикновено се отнасят: интервенциите на централната банка на валутния пазар; мнението на експертите относно конкретното състояние на валутите и прогнозите за очакваното им развитие, както и всички други въздействия върху нагласата на клиентите да купуват и да продават валута (спекулативни, дезинформационни и пр.). Тези фактори въздействат върху ежедневното поведение на участниците на валутния пазар и формират ново съотношение между търсенето и предлагането на валутата. Така влияят за формирането на нов валутен курс. Тези нови „цени” обаче запазват своето равнище обикновено за кратко време - в рамките на няколко дни.

Паритет на покупателната сила

В най-синтезиран вид величината на покупателната сила на парите може да се дефинира като количеството стоково-материални ценности и услуги, които могат да бъдат закупени, респективно платени с една парична единица. С нея се измерва в количествени параметри съотношението, в което се осъществява размяната между стоките и услугите от една страна, и от друга парите като всеобщ еквивалент.

От значение за определянето на величината на покупателната сила са:



  • Динамиката на цените на стоките и услугите, която може да се определи с индекса на покупателната сила;

  • Равнището на доходите и преди всичко на реалните доходи на населението.

Теорията за „паритета на покупателната сила” на парите е създадена от Густав Касел през 1918г.

Под „паритет на покупателната сила” се разбира съотношението между националните валути, изчислено според покупателната им сила по отношение на цените на стоките и услугите на съответните национални пазари.

Тази теория на Г. Касел обвързва валутния курс с паритета на покупателната сила на сравняваните национални валути, т.е. в основата на курса на валутите се посочва паритета на тяхната покупателна сила.

На основата на тази теория в преобладаващата част от литературните източници,паритетът на покупателната сила се приема като един от елементите, влияещи върху формирането на курса на валутите.

Могат да се използват няколко показателя за изчисляване на паритета на покупателната сила на парите:


  • Абсолютен паритет на покупателната сила

  • Относителен паритет на покупателната сила

Абсолютният паритет на покупателната сила на парите е съотношението между две валути на база тяхната покупателна сила, изчислена спрямо набор от цени на стоки и услуги.

За изчисляване на относителния паритет на покупателната сила на парите се изхожда от паритета за даден базисен период, който се коригира с темпа на инфлацията за сравняваните страни.

Паритетът на покупателната сила на валутите обаче е само най-общата основа за сравняване на ценността на валутите. Такъв показател може да има влияние върху валутния курс, ако се има предвид сравнително дълъг период. В такъв случай той може да се използва за разкриване на тенденциите в развитието на съответните курсове на валутите.

Разглежданият паритет на валутите може да буде реална основа за определяне на курсовото съотношение, при положение, че международните плащания са свързани единствено с цените на стоките и услугите.

В съвременната теория за курсообразуването теорията за паритета не се пренебрегва (използва се при интерпретирането на дългосрочните аспекти на курсовете). При все това тя се оценява като неадекватна за условията на плаване на курсовете, доколкото не дава подходящо обяснение на курсовото движение и стойности.
Котиране на валутите

Борсовият произход на валутния пазар е определил особеностите на начина, по който се обявява и използва валутният курс. Това е т. нар. котиране, поради което обявените от банките „цени” се наричат котировка. По принцип банките дават котировки (обявяват цената) на валутата при искане на клиента. Обявената котировка означава твърдо задължение на банката да купи или продаде валутата по обявения от нея курс.

Поначало посредническата роля на банките на валутния пазар предполага, че за да покрият своите разходи и да получат нормален доход, банките купуват валутата по курс, който е по- нисък от този, по-който я продават. Тъй като операциите, които извършва банката са две, то и котировките са две – котировка за операции купува, т.е.”курс купува”, и котировка за операции продажби, т.е. „курс продава”.

Разликата между двете котировки се нарича „марж”(спред), а средната им аритметична – „среден курс”. В информационните източници котировките се посочват с изрично уточнение коя величина за коя котировка се отнася. Ако е посочена само една величина, прието е да се счита,че това е котировка „продава”. Липсата на една от котировките (курс купува или курс продава) се възприема като информация, че банката или сарафът не извършват операции с валута в съответната посока. Понеже курсът на две валути е количествено отношение между тях (цената на едната, изразена в единици от другата), то практиката познава два начина на неговото изразяване.



  • Прякото котиране е практика, която е по- широко приложима, традиционна. При него курсът за единица (1,10,100,1000) чужда валутасе изразява в определено количество местни пари. У нас е приложимо прякото котиране, примерно:

1EUR = 1,94 BGN - курс купува

1EUR = 1,95BGN - курс продава

В случая валутата, която се оценява, се приема за постоянна величина – това е чуждата валута. Променливо е количеството на валутите в дясната страна на равен-ството, тя служи като материал за изразяване на ценността на чуждата валута.


  • Косвено котиране. Същите котировки могат да бъдат изразени и с реципрочни величини, т.е. курсът на чуждата валута в този случай се изразява непряко чрез „цената” на местните пари в чуждестранна валута. Например:

1BGN = 0,5155 EUR - курс купува

1BGN = 0,5128 EUR - курс продава

Във валутната практика има място „фиксингът” – процедура, чрез която се определят курсовете като се съпоставят обемите и цените на търсената и предла-ганата валута. Приложими са две системи на фиксинга, които са известни като активен и пасивен фиксинг.

Отличителното за системата на активния фиксинг е, че курсът е с равнище, което в най – висока степен покрива офертите за покупка и продажба на валута и е в резултат от обобщените в определен час на деня заявки за покупки и продажби. Това е и курсът, по който се извършват сделките с валута,т.е. курсът на реалните сделки.

При системата на пасивния фиксинг се изхожда от средноаритметичните величини на предлаганите на валутния пазар курсове на съответните валути. Изчислението на средната величина изключва предложенията с най - висок и най- нисък курс. Получената от него цена (курс) служи само за статистически, счетоводни, митнически и др. подобни цели.

У нас фиксинга на БНБ през 90-те години наподобява системата на пасивния фиксинг, наричана в практиката японска система за изчисляване на фиксинга.Централният курс (фиксингът) не е курс, който е задължителен за банките и другите участници на валутния пазар при сделките им със съответните валути.Така на практика фиксираната цена не е цена за извършването на реални валутни сделки (т.е. за покупко-продажба).

В практиката е приложим и т. нар. „крос курс”. Той се използва по отношение на валути, които са по-малко известни на валутните пазари, сравнително по – рядко се котират. Характерно е, че курсът на двете валутисе определя като всяка една от тях поотделно се съпоставя с трета валута, която е приета за базисна. Обикновено тя е свободно използваема (долар, лира, евро и пр.)

Видове сделки и курсове на валутния пазар

На валутните пазари в тях се извършват различни по видове сделки.

Преобладаващата маса валутни сделки са курсовите, или „спот операции”. При тях договорената валута се доставя и заплаща незабавно, което означава до два работни дни след сключването на сделката.

Освен с незабавна доставка банките предлагат на клиентите и сделки, при които валутата се доставя и заплаща след договорен срок. Това са сделки „форуърд”.Основният мотив за сключването на такива операции от страна на клиентите, е осигуряването на бъдеща покупка или продажба по предварително определен курс. Форуърдният договор предпазва инвеститора от риск при нежелана промяна на курса. Но той от своя страна крие риск от промяна на курса в обратната посока.

При положение, че курсът форуърд е по-висок от курса спот, разликата се нарича премия (репорт), а когато курсът форуърд е по-нисък от курса спот, разликата е известна като дисконт (депорт, отбив).

Комбинирането на касова с обратна форуърдна операция е третият тип сделки, който банките предлагат на своите клиенти и които сами сключват помежду си на валутния пазар. Известни с наименованието „суап” тези сделки представляват покупка спот на дадена валута и едновременната и продажба форуърд или обратно – продажба спот с едновреманна покупка форуърд. Особеното при суаповият курс е, че се дава само размерът на премията в т. нар. базисни точки. Всяка базисна точка е 1/100 от процента. Дисконтът също се изразява в базисни точки.

Валутно - курсови режими

Най-общо валутният режим обхваща нормативно определените правила за търговия с валута на територията на страната.Двете крайни положения на валутния режим са свободната пазарна търговия и административният валутен обмен.

Административният тип валутен режим е характерен за условията на затворен валутен пазар и максимални валутни ограничения, когато държавата поема непосредствено организацията и самото провеждане на валутната търговия. Валутният курс (определен непосредствено от оторизиран държавен орган) остава константна величина за относително дълго време, при различните видове международни сделки се прилагат различни величини на валутни курсове (налице е множественост на валутните курсове).

Пазарният тип валутно – курсов режим е характерен за икономическата среда, в която съществува в някаква степен свободна покупко-продажба на валутите .Особеното тук е ,че държавната активност се ограничава само до косвеното контролиране на валутната търговия, т.е. до валутните интервенции, целящи да въздействат на съотношението търсене – предлагане, съответно на курса.


  • Система на фиксиран валутен курс

Системата на фиксираните валутни курсове е свързана с издаването на съвременната международна валутна система (с решенията на конференцията на Бреън Уудс), когато се прие първия устав на Международния валутен фонд. Според тези решения всяка страна-членка поема задължението да поддържа курса на националната си валута в границите на +/- 1% спрямо определения доларов паритет. Страните официално обявяват курс на своята валута и го декларират пред МВФ. Ако пазарният курс на местната валута спрямо долара превиши допустимите граници (интервенционните точки), то официалните валутни власти се налага да приемат интервенции на пазара, за да приберат курса в рамките на допустимите отклонения.

Характерна особеност на системата на официалния валутен курс е, че много често този курс се допълва от други „официални” курсове. Така възниква цяла система от множество официални валутни курсове, които се прилагат за различни видове сделки или за различни субекти. Това е системата на „множественост” на валутните курсове. Много често тази система, прилагана заедно със строги валутни ограничения, води до появата на „неофициален” или „черен” валутен пазар. На такъв пазар обикновено се формира силно занижен курс на собствената национална валута по отношение на търсените чуждестранни валути.

Без съществени сътресения системата на фиксираните паритети функционира до средата на 50-те години. Причините за това са:


  • Относително високото равнище на заетост в развитите индустриални държави.

  • Приблизително еднаквите темпове на инфлация.

  • Готовност да се акумулират долари у централните банки (доларов глад) и за регулация с други средства на възникналите неравновесия в текущия баланс, а не чрез промени на валутния курс.

По - късно системата на международни икономически и търговски отношения налагат премахването на системата на фиксирани валутни курсове (1973г.) и преминаване към плаващи валутни курсове.


  • Система на „плаващи” валутни курсове

Системата на „плаващите” валутни курсове възниква стихийно в началото на 70-те години като противодействие на невъзможността страните да поддържат изкуствените граници на колебание на пазарния курс около официално определения. В международната практика тази система бе официално въведена с решенията на временния комитет на МВФ от 1976г. (Кингстън,Ямайка). Тези решения влязоха в сила след ратифицирането им през 1978г.

Главното условие за функциониране на системата на променливите („плаващи”) валутни курсове, е отказът на страните да регулират курсовете на националните си парични единици на съответните пазари. Това различие от системата на фиксираните курсове обаче е доста условно, що се отнася до механизма за функциониране на системата. Дори при въведена система на „плаване” на валутите, страните няма да допуснат отклонения, които да надхвърлят нормалните граници, заплашващи функционирането на валутния пазар или на цялата парична система.

В условията на плаващите курсове основна величина е пазарният валутен курс. Този курс не се определя по административен път, а се формира на пазара според съотношението между търсенето и предлагането на валутите.

Главните характерни черти и особености на системата на плаващите курсове могат да се изразят в следното:



  • Допуска се свободно изменение на пазарните курсове;

  • Няма единен международен център, спрямо който да се съпоставят измененията на курсовете на националните валути;

  • Липсата на такъв задължителен център дава възможност отделните двустранни курсове да се изменят в противоположна посока и различни размери;

  • „плаването” като величина на отклонение също подлежи на регулиране (предимно от официални органи).

Пазарният курс може да бъде наблюдаван в няколко разновидности: номинален, ефективен и реален курс.

В съвремието има множество от валутни режими.Познати са валути, които регулируемо плават, валути,които независимо плават.Факт е ,че валутите на индустриално развитите страни и главно доларът плават поотделно или съвместно една спрямо друга. Това е режим, които се прилага в страни с пазарна икономика спрямо валути, които обслужват по голяма част от международната търговия, използват се широко при операции на капиталовите пазари, обект са на покупко-продажби на валутните борси.Друг е въпросът, че относителната ефективност на различните режими на валутния курс е различна, че според икономистите – теоретициима почти единство по въпроса, че плаващите курсове са заредени с много по-голям валутен риск в сравнение с режима на фиксирания валутен курс.

Днес разграничението между свободно колебаещите се и управляваноплаващи валутни курсове едва ли има практически смисъл, доколкото няма държава, която напълно да се е отказала от регулирането на валутния пазар.

Заключение

Значимостта на валутният курс в световната икономика е безспорна.Той не само ,че позволява осъществяването на сделки между различните национални икономики, но и служи като показател за степента на развитието на икономиката на една страна.В съвременната обстановка осъществяването на международните икономически отношения е немислимо без наличието на съизмеримост между валутите.

Съществува футуристична визия, според която на основата на осъществяваната глобализация националните валути постепенно ще се редуцират до една единствена световна валута или световни пари като се предлага дори и тяхното наименование – „феникс”.

В подкрепа на тази теза може да се изтъкне,че вече много държави (над 30) са се отказали от своите национални валути и са възприели такива на силни държави.Говори се че е възможно дори Канада да замени своя долар с американския.

Освен това най-развитата регионална интеграционна система – ЕС ,възприе и предложи от 2009 г. Обща или колективна валута – евро, вероятно подобна стъпка ще предприемат и други аналогични на ЕС образувания.

Триумфът на Европейският съюз и еврото продължава.Очаква се след непродългително време да се ратифицира и легитимира изработената Европейска конституция и Европа да се изгради не само като валутно икономическа, но и като политическа общност.

Очевидно е,че се оформя тенденция към регионализиране и глобализиране на парите –националните парични единици се трансформират в регионални и вероятно се върви към силно редуциране на зоните за предлагане на пари до няколко,а в последствие до единна световна валута.

Използвана литература:





  • Рядко Рядков ,Величко Адамов,Андрей Захариев – „Валути и валутни системи”

  • Светослав Масларов – „Валута и международни финанси”

  • Иван Илиев, Атанас Атанасов,Георги Маринов, Веселина Димитрова – „Международниикономически отношения”

  • Йосиф Аврамов, Деян Попов – „Теория и история на парите и кредита”

  • Милети Младенов – „Пари, банки,кредит”

  • Велчо Стоянов – „Парите и смъртта на запада през призмата на глобализацията”

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница