"Валутният борд фактор на икономическия растеж"

на Илина Стоянова Лилова на тема:

хабилитиран по специалност: 05.02.10. ("Световно стопанство

Дисертацията е в общ обем от 214 маш. стр., от които 189 стр. основен текст и включва: съдържание, увод, три глави, заключение, списък на таблици, графики, фигури и библиография.

Списъкът на ползваната литература съдържа общо 225 заглавия (133 на английски и 92 на български).

Актуалността и значимостта (теоретическа и практическа) на изследваната проблематика, които не подлежат на съмнение, са много добре обосновани.

Ясно и точно са формулирани научната цел и конкретните задачи на изследването.

Основната теза на дисертацията е следната. Валутният борд оказва значително влияние върху икономическия растеж. Въвеждането на валутен борд се отразява положително на растежа на вътрешния сектор, но има разнопосочно влияние върху елементите на външния сектор. Общото влияние върху краткосрочния растеж на БВП е положително. При пряко сравнение с държави, които използват система на централна банка, държавите във валутен борд ги превъзхождат по скоростта и стабилността на икономическия си растеж в периоди, в които няма външни шокове. В периоди, в които има външни шокове, държавите с централна банка се адаптират значително по-добре от държавите, използващи системата на валутен борд.

Както е известно, подобна теза е, в известна степен, дискусионна, нещо, което би могло да се оцени и като относителна слабост и като достойнство на разработката. Склонен съм да оценя смелостта на дисертантката да формулира и да се опита аргументирано да защити такава теза по-скоро положително.

В направения по-нататък анализ докторантката показва, че много добре познава изследваната проблематика, а също и голяма част от наличната литература, както у нас, така и в чужбина и основните научни достижения в тази специфична област, че е способна да анализира критично и обективно съществуващите теории, модели и тези, както и да формулира достатъчно ясно и аргументирано да отстоява свое мнение и позиция. Това естествено налага и безспорния извод, че тя е в състояние да провежда самостоятелно научно изследване, да интерпретира правилно (при това - добросъвестно, а не - преднамерено) получените резултати и да ги систематизира, оформи и представи достатъчно ясно, точно и логично.

Подлагайки на емпирична проверка (а заедно с това - и конкретизирайки и прецизирайки, когато това се налага) своята основна теза, авторката е извършила огромна по обем (а и по изследователска тежест и сложност) работа, свързана с набирането, систематизирането и целенасочената обработка и интерпретация на богата статистическа информация.

Естествено, невинаги емпиричните свидетелства подкрепят достатъчно категорично нейната теза. Заслужава да се отбележи, обаче, че и в тези случаи докторантката, по правило, не изневерява на принципите на научната добросъвестност, както и на обективността и балансираността при интерпретирането на резултатите от изследването.

Като резултат, би могло да се приеме, че докторантката успешно, като цяло, успява да защити формулираната още в началото основна теза, като същевременно е внесла, където това се е оказало необходимо, съответните (частични) доуточнявания, конкретизации и корекции.

Основните научни приноси на рецензираната докторска дисертация според мен, се заключават в следното.

Направен е успешен, като цяло, опит за адаптация на известните трансмисионни механизми (кейнсиански, неокейнсиански и монетарен) към условията на механизма на валутен борд, като са анализирани особеностите на тяхното функциониране при система на централна банка и при валутен борд. Подробно са изследвани ефектите от въвеждането на валутен борд, както върху всеки отделен компонент на растежа - потребителски разходи, инвестиции от частния сектор, държавни разходи, нетен експорт, така и като краен резултат върху темпа на икономически растеж, измерен чрез реалната динамика на БВП. За целта предварително конструираните от докторантката теоретични механизми на очаквани взаимодействия и ефекти са подложени на емпирична проверка с използване на данни, характеризиращи динамиката на реалния сектор на икономиката в три държави, прилагащи (или - доскоро прилагали) механизма на валутен борд - България, Хонг Конг и Аржентина. Значителен принос на докторантката е, също така, направеният сравнителен анализ на развитието на отделните елементи на икономическия растеж, както и на динамиката и качеството на икономическия растеж в държави с валутен борд и в такива с класическа централна банка; сравнението е направено по избрани двойки страни, а именно: Хонг Конг и Сингапур, Аржентина и Бразилия, България и Румъния.

Като цяло, приносите на дисертантката биха могли да се отнесат към категорията научни приноси, които представляват обогатяване, конкретизиране и актуализиране на съществуващите знания, а, частично - и към тези, които представляват по същество адаптиране и приложение на известни научни постижения (теории, методи и подходи) за сравнителен анализ на динамиката на реалния сектор на икономиката в специфичните (и все още - не напълно и недостатъчно задълбочено изследвани) условия на функциониране на механизма на валутен борд.

Към докторантката биха могли да се отправят и редица критични бележки, което, според мен, е напълно обяснимо (и дори неизбежно), с оглед на сложността и дискусионността на избраната тема. По-съществените от тях, накратко, се свеждат до следното.

На първо място, самата формулировка на основната теза на дисертацията, (дадена в автореферата и в увода на дисертацията) според мен е, леко пресилена. Така например, на стр.5 и 6 в автореферата се твърди, че "въвеждането на валутен борд се отразява положително на растежа на вътрешния сектор" и, същевременно - че влиянието върху елементите на външния сектор е разнопосочно, т.е. - противоречиво, както и че "общото влияние върху краткосрочния растеж на БВП е положително".

Какво именно е дискусионното и дори - леко съмнително в така формулираната теза?

Първо, добре известно е, както от теорията, така и от практиката на държави, прилагали, и/или прилагащи този механизъм, че валутният борд е определено рестриктивна система. Основната цел, която се преследва с неговото въвеждане е да се стабилизира националната парична единица и финансовата система на страната, като цяло, а не непосредствено - стимулирането на икономическия растеж. Едва след постигането на финансова стабилност би могло да се очаква възстановяване на икономическия растеж, въпреки че относителната финансова стабилност е само едно от необходимите условия за реализиране на икономически растеж. Така че, (поне в краткосрочен аспект) въвеждането на валутен борд има по-скоро (повече, или по-малко) ограничителен (задържащ) ефект върху икономическия растеж и върху елементите на вътрешностимулирания растеж - нещо, което обективно и добросъвестно е отразено в самата разработка, тъй като е неизбежен извод от анализа на наличните факти. Що се отнася до влиянието в средносрочен и дългосрочен аспект, то всъщност е доста противоречиво, недостатъчно определено и зависещо от редица други условия и фактори. Какви са по-конкретно аргументите, върху които се основава подобно съждение?

Наистина, в средносрочен аспект вътрешното потребление се увеличава, в резултат на нарастването на номиналните и реални доходи на населението. От друга страна, обаче, както показват данните от официалните статистически източници, в т.ч. - за България, това покачване е с доста "умерени" (за да не кажем - твърде ниски) темпове. Например, равнището на реалните доходи у нас все още е около това от 1995 г. и значително под това от 1990 година. През последните няколко години бяхме изпреварени по този показател и от Румъния. С достатъчна степен на сигурност би могло да се твърди дори, че вътрешното потребление би следвало неизбежно да започне да се повишава от неестествено ниските си равнища в началото на 90-те години и особено - в началото на кризисната 1997 год., независимо от функциониращата в страната парична система.

Ефектът върху държавните (правителствените) разходи, както правилно се отчита от докторантката, е отрицателен и в средносрочен аспект. Това обстоятелство, обаче, се отчита като благоприятно от гледна точка на "качеството" на растежа. По мое мнение, такава оценка е в значителна степен пресилена, тъй като стопанският опит на редица, както високо развити, така и развиващи се държави (в т.ч. - и на България) свидетелства, че в редица случаи (при определени условия) именно инвестициите от страна на държавата (на първо място - в инфраструктурата), както и крупните държавни поръчки, са оказвали съществен положителен ефект върху икономическия растеж на съответната страна, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Изводът за положителното въздействие на валутния борд върху обема на инвестициите на частния сектор ("бизнеса") в средносрочен аспект може да се оцени като правилен и добре обоснован. Този благоприятен ефект е определено по-силно изразен по отношение на чуждестранните преки (донякъде - и портфейлни) инвестиции. Може би, обаче, и тук е уместно да се направи уговорката, че (особено в страни в "преход", каквато е и България) силното нарастване на обема на преките чуждестранни инвестиции се дължи не само на съществено понижената степен на различните видове риск (главно поради стабилизиращия ефект на валутния борд), но и на либерализацията на вноса и износа на капитали, както и на процесите на приватизация.

Разглеждането на чуждестранните инвестиции като отделен (самостоятелен) елемент, може би донякъде е оправдано, но трябва да се има предвид, че всъщност те са включени в общата сума на инвестициите на частния сектор в съответната страна.

Във всеки случай ролята и значението на чуждестранните (преки) инвестиции за икономическия растеж на дадена страна не би трябвало да се преувеличават, тъй като техният ефект (особено в дългосрочен аспект), в крайна сметка е резултат от много и различни фактори.

Като цяло с тези и някои други (не толкова съществени) уговорки и уточнения би могла да се приеме за доказана тезата на докторантката за положително въздействие на валутния борд върху растежа на вътрешния сектор, но не - върху всеки от неговите елементи, т.е. - като се изключат правителствените разходи.

Що се отнася до нетния експорт (на стоки и нефакторни услуги), направеният категоричен извод за негативното въздействие на валутния борд (и в частност - на фиксирания номинален курс на националната валута) е добре аргументиран и безспорен. Може би и тук научната прецизност и добросъвестност налагат да се направи уговорката, че нарастването на дефицита в търговския баланс може да се дължи и на редица други фактори, като например, възобновяването на икономическия растеж, което (поне - в първоначалния стадий) води до увеличаване вноса на инвестиционни стоки, както и на суровини, горива, материали и т.н., а, също така, на рязката либерализация на външнотърговския режим при слаба експортна конкурентоспособност, вследствие на ниско техническо и технологическо равнище, ниска производителност на труда и т.н. Независимо от това, анализът на наличните данни (практически за всички държави с валутен борд, в т.ч. - и България) показва, че винаги въвеждането на валутен борд води до силно влошаване на търговския баланс на страната, т.е. - до съкращаване на обема на нетния експорт, главно в резултат на реалното поскъпване на националната валута.

Що се отнася до дългосрочния ефект на валутния борд върху икономическия растеж, става въпрос предимно (ако не изцяло) за теоретично обосновани предположения, тъй като практически в нито една съвременна държава валутният борд не е функционирал непрекъснато достатъчно дълго време, за да може да се направи емпирична проверка. За това, логично, докторантката прави опити по същество да прогнозира какъв (или поне - в каква посока) би следвало да бъде очакваният ефект. Като цяло, в това отношение преобладава оптимистичният тон, който, в общи линии, е добре аргументиран от теоретична гледна точка, но, обективно, все още, не може да бъде емпирично доказан.

В крайна сметка, общият извод, така, както е формулиран в Заключението (на стр.186), а именно: "Общото влияние на въвеждането на валутен борд върху ръста е положително", би трябвало да се приеме, в известна степен, условно, тъй като, според мен, не се подкрепя достатъчно категорично от приведените данни.

Не трябва да се забравя и обстоятелството, че сред държавите, регистрирали и регистриращи най-високи темпове на икономическия растеж (в т.ч. - и от групата на развиващи се страни) почти няма такава, прилагаща механизъм на валутен борд.

Тук бих си позволил да изкажа и някои собствени виждания, не напълно съвпадащи с предположенията на докторантката. По принцип валутният борд е екзотична, твърде рядко прилагана в практиката (при това - само от развиващи се страни) система. В този смисъл, не е съвсем оправдано и нейното разглеждане като равностойна алтернатива на "класическата" система на централна банка. Още повече, че системите с ЦБ могат да се различават (понякога съществено) помежду си. В някои страни ЦБ е (почти) напълно автономна (независима от правителството), в други нейната автономност е относителна (т.е. - повече, или по-малко ограничена), в трети - тя е орган (институция) на изпълнителната власт.

Необосновано е и противопоставянето на валутния борд и централната банка според прилагания режим на валутен курс. Режим на фиксиран курс на националната валута са прилагали (и прилагат) и много от държавите (в миналото - всички), които никога не са въвеждали валутен борд; при това съвсем не са малко случаите на запазване на стабилен (непроменлив) номинален курс на националната валута за доста продължителни периоди.

Проявлението на ефекта на валутния борд върху икономическия растеж в дългосрочен аспект зависи и от вероятността от възникване на финансова криза. В този смисъл, заслужава да се отбележи верният (доказан и по емпиричен път) извод на дисертантката, че "в периоди, в които има външни шокове, държавите с централна банка се справят значително по-добре от държавите, използващи системата на валутен борд". Според мен, има немалко основания да се очаква, че рано, или късно (т.е. в дългосрочен аспект - почти сигурно), всяка съвременна държава (вкл. - и такава, прилагаща механизъм на валутен борд) неминуемо ще изпита сериозен външен (или вътрешен) шок, т.е. - ще попадне под въздействието на някакъв вид финансова криза, предизвикана от вътрешни и/или външни причини и фактори, което най-вероятно ще доведе до крах на системата на валутен борд, или до нейна съществена модификация. Като имаме предвид, че съвременната финансова система (в национален, регионален и глобален мащаб) е построена върху основата на кредита и става все по-откъсната, все по-малко свързана с реалната икономика, вероятността за възникване на такива периодични финансови кризи е твърде висока. Подобен извод може да се направи и въз основа на анализ на състоянието и развитието на финансовите пазари от началото на 20 век до наши дни. Впрочем, именно сега светът преживява най-острата финансова (и икономическа) криза от времето на "Великата депресия".

Към докторантката биха могли да се отправят и редица по-конкретни критични бележки.

По-долу накратко ще бъдат представени по-съществените от тях.

Първата се отнася до някои частични структурни неудачи. Като цяло, работата е сполучливо и логично структурирана, но все пак, според мен, са налице известни недостатъци в това отношение. Например, заглавието на &1 на I глава до известна степен се дублира със заглавието на II глава (в по-малка степен това се отнася до тяхното съдържание); I глава би могла да бъде и по-удачно структурирана; въпросите, свързани с методологията на изследването би следвало да намерят своето място в увода, а не - като въвеждащи параграфи на II и III глави. По мое мнение, също така, логично би било първо да се изяснят основните понятия, свързани с различията и взаимната връзка между реална икономика (реален сектор) и парична икономика (финансов сектор), с икономическия растеж, основните показатели за неговото измерване, след това да се обяснят същността и принципите на функциониране на механизма на валутен борд и, на тази основа - неговото влияние върху икономическия растеж.

Втората ми конкретна бележка се отнася до не съвсем точното формулиране на някои от основните отличителни характеристики на механизма на валутен борд в сравнение със системата с ЦБ и по-точно:

- "свободна конвертируемост на валутата" - режим на свободна конвертируемост на националните си валути прилагат практически всички развити страни, както и някои от развиващите се държави; специфичното за механизма на валутен борд е това, че централната банка (емисионният институт) е задължена да обменя емитираните от нея парични знаци в национална валута срещу резервната валута, нещо, което представлява далечна аналогия с един от основните принципи на златния стандарт;

- "наличието на резерви" - всяка една централна банка разполага с резерви в чуждестранна валута, а, също така, и емитираните от нея парични знаци (банкноти и монети), които са част от нейните пасиви, са напълно покрити от сумата на активите (на ЦБ); специфичното при система на валутен борд е това, че паричната база (mо) трябва задължително да има пълно покритие от резервите в чуждестранна валута;

- "паричната система на валутен борд създава ясни и точни правила за управление на паричната маса" - системите с централна банка също функционират въз основа на ясни, точни и подробни правила; тази отлика може би е валидна по-скоро за някои развиващи се страни, както и за държави в преход.

Биха могли да се отправят и някои частични забележки относно избора на страните с валутен борд, които се изследват, както и на страните за сравнение (без валутен борд). Общо взето, докторантката достатъчно подробно и логично аргументира своя избор, но все пак възникват някои въпроси, като напр.: защо не се изследват (примерно - вместо Хонг Конг) страни с валутен борд, като Литва (и/или) Естония в сравнение (евентуално) с Латвия.

При сравнителния анализ на моделите и особеностите на икономическия растеж в развитите и в развиващите се страни правилно е отбелязано, че развиващите се държави (с, общо взето, малки изключения) разчитат в значителна степен на приток на чуждестранни капитали. Не трябва да се забравя обаче, че и редица индустриално развити държави са разчитали и/или разчитат на значителен нето-внос на капитали (финансови ресурси) от чужбина. Добре известно е, например, че страната, най-крупен нето-длъжник в съвременния свят, са САЩ. Известно е, също така, че в продължителни периоди посоката на движение на нетните финансови потоци в глобален мащаб е от развиващите се към развитите страни.

Прави впечатление, че на редица места се изразява отрицателно отношение към ролята, значението и дейността на държавата в съвременната икономика, и в частност - към регулирането на икономиката (в частност - на финансовата сфера) държавните инвестиции, преразпределителните процеси и т.н. Според мен, такава позиция (макар и застъпвана спорадично и само по някои отделни, конкретни въпроси и поводи) не е достатъчно обоснована и продуктивна.

Накрая ще се спра накратко на някои бележки от техническо естество.

Добре би било, според мен, работата да има единна номерация; не е съвсем уместно приложенията да имат друга номерация.

На редица места в текста се срещат недостатъчно ясни и/или несполучливо формулирани изрази, не съвсем уместно употребени термини, чуждици (които могат да се заместят с подходящи български думи), както и (макар и сравнително рядко) и чисто езикови, стилови и други подобни пропуски, някои от които са резултат (очевидно) на чисто технически грешки.

Известно недоумение буди обстоятелството, че подзаглавието (в скоби) на дисертационния труд е формулирано по различен начин в автореферата и на заглавната страница на самия труд.

Естествено, тези критични бележки (някои от които следва да се приемат просто като изказване и аргументиране на различни от тези на докторантката мнения, позиции и оценки по отделни въпроси) не са в състояние съществено да накърнят безспорните достойнства на рецензирания дисертационен труд, които бяха изтъкнати по-горе. Категорично може да се твърди, че той отговаря напълно на критериите и изискванията за докторска дисертация за присъждане на образователната и научна степен "доктор".

Справката за приносите, в общи линии, реално и обективно представя действителните научни приноси на докторантката.

Рефератът (в общ обем от 29 стр.) е разработен в съответствие с нормативните изисквания и дава адекватна представа за съдържанието на дисертационния труд, както и за научните приноси на докторантката.

Докторантката е представила достатъчно (по брой и обем) свои научни публикации, свързани с темата на докторантската дисертация, а именно 2 доклада, изнесени на научни конференции, състояли се в България и 2 статии в български специализирани периодични издания.

Информационната карта (АИС "Сирена") е надлежно попълнена и подписана.

Заявявам, че не познавам лично докторантката и нямам съвместни публикации с нея.
В заключение, имайки предвид всичко изложено дотук, с достатъчно висока степен на убеденост, предлагам на уважаемия Специализиран научен съвет по икономически теории и международни икономически отношения при ВАК да присъди на ИЛИНА СТОЯНОВА ЛИЛОВА образователната и научна степен "доктор".

София, . Рецензент: . . . . . . . . . . . . . .

06.06.2009 г.

(В. Царевски)