Пик на варицела през 2016 г., боледуват и възрастни

Пик на варицела през 2016 г., боледуват и възрастни

През 2016-а има пик на варицела и скарлатина, сочат данните на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

От началото на годината досега са отчетени с над 4120 болни повече в сравнение със същия период на 2015 г. Общо случаите на шарката са 15 580, а само за последната седмица - 826, със 191 повече от предходната.

"Има увеличена заболеваемост през тази година. Боледуват и възрастни, които не са прекарали варицела като деца. При тях заболяването протича с много силен обрив, включително и по лигавиците", каза проф. Тодор Кантарджиев, директор на НЦЗПБ и национален консултант по микробиология.

Много е важно варицелата да бъде разпозната веднага, за да започне правилно лечение, допълни той. При възрастните вирусът на варицелата се проявява и като херпес зостер. Това е кожна инфекция, която протича много болезнено, тъй като се засягат нервните окончания, свързани със сетивността.

В област Стара Загора през миналата седмица са регистрирани 71 нови случая на варицела, съобщиха в понеделник от Регионалната здравна инспекция. "В това няма нищо тревожно", коментира пред "24 часа" началникът на отдел "Противоепидемиологичен контрол" д-р Светлана Петрова. Предишната седмица болните били 44-ма. Варицелата е много заразна - една от причините за бързото разпространение в детски заведения.

От 9 до 15 май в Старозагорска област са регистрирани 86 случая на заразни заболявания, казаха още от РЗИ. Сред тях ентероколитите са 9. Епидемиолозите напомнят, че е нужна стриктна лична хигиена.

"Пфайзер" купува за 5,2 млрд. "Анакор"

Фармацевтичният гигант "Пфайзер" купува американската компания "Анакор" за 5,2 млрд. долара, съобщи Ройтерс. Според агенцията сделката се прави, за да може "Пфайзер" да получи достъп до експериментално лекарство за лечение на екзема.

Американските власти трябва да вземат решение за разрешаване на лекарството на 7 януари 2017 г. Оценката е, че продажбите му може да стигнат годишно до 2 млрд. долара, тъй като ще се използва от 18 млн. и 25 млн. души в САЩ.

Болни лежат на 30-годишни скъсани дюшеци

"От 30 г. дюшеците в пловдивската общинска болница "Св. Мина" не са сменяни. Всички стаи в кардиологията бяха боядисани преди няколко години с пари, събрани от лекари. В същото време е отчетен ремонт за 14 000 лв. със средства на болницата, а такъв не е имало." Това заяви шефът на отделението д-р Цветан Деведжиев.

Според него предишните ръководства на болницата са я източвали, което я довело до финансов колапс.

"Имахме двама контрольори, които получаваха заплати от по 1400 лева, но не знаем какво са вършили и как са си заработвали възнагражденията", каза д-р Деведжиев. Зам.-кметът Розалия Петков обаче обясни, че общината е получавала редовно отчети за тежкото финансово състояние на болницата.

Новият управител д-р Галина Карауланова каза, че "Св. Мина" е започнала да трупа дългове още от 2013 г. В момента те са близо 3 млн. лева. С гласуваните от общинския съвет 1 млн. лева ще започне покриване на задълженията. Здравното заведение има запори от НАП, банка и фирми доставчици. Двайсет кредитори са завели дела в съда.

С промяна в постановление: Вдигат парите за студентски стипендии

Парите за студентски стипендии може да бъдат увеличени. Това стана ясно по време на разговор между министъра на образованието Меглена Кунева и студентските съвети. Студентите протестираха, тъй като евростипендиите са насочени само към конкретни приоритетни професионални направления, което лишава от бонуси медици и прависти. Възможно е обаче те да бъдат компенсирани с отпускането на повече или по-големи стипендии от държавни бюджет.

Решението е да се създаде работна група за промяна в постановлението за определяне на размера на студентските стипендии. Така може да бъдат дадени възможности на университетите, които имат по-голям остатък в бюджетите си, сами да учредяват и раздават стипендии по свои критерии. Кунева даде като пример в това отношение медицинските университети, които редовно имат такъв преходен остатък. Тя посочи, че ще бъде дадена възможност 10% от тези пари да бъдат отделяни за стипендии.

Министър Кунева обяви по време на срещата, че е фалшива информацията за оттеглянето на държавата от финансирането на студентите по медицина. Напротив, най-много бюджетни средства отиват за издръжката на тази специалност. Данните на министерството показват, че държавата дава около 7600 лв. за издръжката на един студент по медицина през 2016 г., по стоматология - 8100 лв, фармация - 7400 лв. За сравнение - обучението за бъдещите юристи излиза около 1200 лв., на инженери от 1500 до 2000 лв. Доста по-ниска е издръжката за икономисти, административно управление и туризъм - около 700 лв. на студент. Общият бюджет за 2016 г. само за издръжката на всички студенти по медицина, фармация и стоматология възлиза на близо 60 млн. лв. Докато за икономисти, административно управление и туризъм е два пъти по-малко - около 33 млн. лв.

Бизнесът все по-остро поставя въпроса с финансирането на медицинските университети и субсидирането на кадри, които след това бягат в чужбина. Така излиза, че държавата субсидира работна ръка за външните пазари. Голяма част от инженерите също заминават в чужбина, но данните показват, че заминаващите медици са два пъти повече.

Лекар патриот издържа 2 месеца в БГ болница

Лекар патриот, който напусна високоплатената си работа в Германия, за да се завърне в България, издържа едва два месеца работа в родна болница. Доцент Марин Генчев, който беше началник на Клиниката по неврохирургия в болница "Света Анна", напуска потресен. Той твърди, че лекари се държат нечовешки с пациенти, оперират без нужда, за да има оборот. Болни са връзвани за леглата, въпреки че са в съзнание след излизане от упойка, разказа пред bTV доц. Генчев. От болница "Света Анна" казаха пред "Стандарт", че ще пуснат жалба до Българския лекарски съюз "във връзка с неверните твърдения на доцент Генчев за лошо отношение към пациентите".

„Лекарите да оперират, без да е нужно, е един световен феномен", каза докторът. "Това е може би и една от причините защо исках да имам собствена клиника. Просто защото по цял свят движеща сила стават все повече финансовите резултати и все по-малко резултатите, които показваме като лекари. Това е нещо, което на мен ми е пречело и което съм искал да променя и това може би е било основната причина да искам да съм началник на клиника", твърди доцентът. Според него се случили три неща в болница "Св. Анна", които направили промяната абсолютно невъзможна. "Първото нещо, което е - бяха ми отнети всички възможности да контролирам назначаването и израстването на персонала. Могат да бъдат назначавани хора без мое знание и одобрение, могат да бъдат повишавани хора в длъжност без мое знание и одобрение и това означава, че аз практически нямам никакъв контрол над персонала.

Второто нещо - бе ми отнето правото да вземам крайното решение за това как един пациент ще се лекува. Като началник клиника вие имате право да кажете, особено в спорни ситуации: "Ние ще направим това". Две седмици преди да напусна, беше назначен ръководител на клиниката, аз бях началник, той беше методичен ръководител на клиниката, и при първото ни общо посещение при пациент бяхме на различно мнение и тогава разбрах, че няма как това да продължи по този начин", казва доцент Генчев. Третото нещо, което преляло чашата на търпението му, било нечовешко отношение от страна на лекари към пациенти. Той разказа как е намерил 65-годишна жена с мозъчна операция да лежи в пълно съзнание вързана. "Тя ме молеше да я отвържа. Опитах се да накарам персонала да я отвърже и те дълго време ми отказваха. Аз водих може би един час битка с тях, докато това се случи.", казва докторът. По думите му едва ли връзването е било с медицинска цел при пациент с ясно съзнание, който иска да бъде развързан. "В Германия, ако влезете в едно такова отделение, вие не виждате нито един пациент вързан”, допълни доцентът. "Връзването на пациенти очевидно е практика, което мен много ме натоварваше. Стигна се до там, че аз до такава степен се притесних, че престанах да си оперирам пациентите в клиниката, ходих по частни болници да оперирам мои пациенти. Тогава разбрах, че всичко се обезсмисля - как може аз като началник клиника да искам да оперирам пациенти в една частна структура. Звучи като губене на време". Лекарят споделя още, че екипът, с който е работил в болница "Св. Анна", е бил страхотен. Според него проблемът е в организацията, няма ред. "Всичко се свежда до това. За парите, които даваме, можем да получим по-добро здравеопазване. Премиерът най-вероятно е прав, че изтичат някъде пари", коментира доцентът.

Доц. Генчев каза, че ще остане да работи в България, ще развива частната си практика, където вече никой не може да му каже какво ще прави.

***

Доцент Марин Генчев има брат близнак - архитект Христо Генчев, който е работил във Великобритания и Австрия, а сега има проектантска фирма тук. Архитектът е завършил техническия университет във Варна, но е работил в чужбина. Негово проектантско бюро за фасади и външни конструкции стои зад проектирането на сградите на музея на БМВ в Мюнхен, международния изложбен център в Абу Даби, разширението на Британския музей, олимпийското село в Лондон, библиотеката на Виенския университет по икономика и бизнес, фирмата му беше избрана да направи нов проект за стъкления купол, който бе поставен на Ларгото между Президентството и Министерския съвет в София.

Крушката си има опашка, родолюбието - също. Тази българска поговорка важи с пълна сила за близнаците Генчеви и по майчина, и по бащина линия. Баща им архитект Христо Генчев е един от най-изявените урбанисти, изследователи и учени у нас. 81-годишният габровец е доктор на техническите науки с диплома от университета в Грац. В зората на демокрацията, през 1992 г., дори е бил кандидат за вицепрезидент на България в екип с Димитър Попов. Една от причините за неуспеха му вероятно е, че никога през живота си не е членувал в политическа партия. Баща му е лекар, а майка му - учителка, родена и израснала във Виена. Там се запознали. След като завършва образованието си в Италия, на връщане баща му се отбива в столицата на Австрия и се вижда с дама, с която са си кореспондирали. Пламва романтична любов. Семейството се премества в София, когато синът им Христо трябва да се запише в гимназията. После започва да следва архитектура, прави докторска дисертация в Грац и оттам тръгва кариерата му. На разкопките на източната порта на Сердика се запознава с Елена Петрова, за която се омъжва. Тя завършва архитектура в София, учи реставрация в Рим и история в София. Дядото на съпругата на арх. Генчев-старши - арх. Елена Петрова-Генчева, по бащина линия е известният столичен хирург Асен Петров. На 3 юли 1895 г. той оказва първа помощ на ранения на 100 метра от къщата му в София министър-председател Стефан Стамболов. Лекарят е завършил гимназия в прочутия тогава лицей "Свети Сава" в Букурещ и медицина в Монпелие. По-късно специализира хирургия в Париж и Виена. Д-р Петров се завръща в България и в продължение на 25 г. ръководи хирургичното отделение на Александров ската болница.