Срязаха гумите на шефа на Спешната помощ в Сандански

"Неприоритетни" студенти излязоха на протест срещу политиките на Кунева

Студенти по медицина, фармация и дентална медицина протестираха вчера следобед в София и още четири града в страната. Те настояха за равен достъп до европейските стипендии, които обаче според нова политика на Министерството на образованието и науката ще се насочат само към т. нар. приоритетни професионални направления математика, информатика, инженерни и педагогически науки. Останалите ще могат да получават само стипендии за специални постижения и отличие, отпускани от университетите.

Представители на студентите по медицина и фармация се срещнаха вчера с вицепремиера и министър на образованието Меглена Кунева, но не успяха да стигнат до компромис. "Това, което се разбрахме след час и половина разговор, е да се върви към промяна. Да се създаде работна група, която да обмисля промяната на постановление 90, което разглежда студентските стипендии", каза след това министърът, цитирана от 6ТВ. В работната група ще има представители на Министерството на образованието, на финансите, на Съвета на ректорите и на студентските съвети.

"Европейските средства трябва да се явяват допълваща политика, а в случая те се явяваха заместваща политика", каза пред "Хоризонт" Яна Вангелова - председател на Националното представителство на студентските съвети. Според Вангелова получаването на европейските стипендии е пряко свързано и с получаването на национални такива.

"По линия на държавния бюджет към момента ние нямаме стипендия, която да се предоставя само на база на успех да е достъпна за всички студенти, независимо дали се обучават в държавен или частен университет. Да, в предния програмен период, по ОП "Развитие на човешките ресурси", пред студентските стипендии със стипендията за успех се явяваше такава заместваща политика. От там идва и проблемът в момента", категорична беше тя.

МОН, подреди си приоритетите

Студентите по медицина, фармация и дентална медицина вече няма да получават евростипендии, защото средствата ще ice пренасочат към т. нар. приоритетни професионални направления. Сред тях спадат инженерните науки, математика и още 30 специалности.

Изключително демотивиращо е за един млад човек, ориентирал се към определено направление, да бъде обявен за "неприоритетен". Точно обратното е при "приоритетния". Възможно е това да е опит за разделение между самите студенти. Може пък и корабокрушенците от острова МОН да са взели присърце желанието на бизнеса за подготовка на повече инженери. Все пак, наистина, това са кадри, от които има голям недостиг не само у нас, но и в световен мащаб, а и са доста добре платени. Нещо, което не можем да кажем за специалистите в сферата на медицината. Цели области у нас нямат кардиолози, онколози. В същото време сме на първо място по смъртност от сърдечносъдови заболявания и на второ по онкологични заболявания в Европа, а лекарите ни емигрират заради ниските заплати, проблемите със специализациите и зачестилите случаи на насилие. А сега, когато ги обявиха и за "неприоритетни", съвсем няма какво да ги спре да избягат от България, държава членка на ЕС, в която в XXI век има селища без нито един лекар.

От Здравното министерство се напъват за реформи, защото здравето било приоритет. Говори се за подобряване на болничната инфраструктура, Спешната помощ, детското здравеопазване и здравеопазването въобще. Сега виждаме присъщото за българската политика явление -единият не знае какво прави другият. И така МОН и "Мадам Йес" поставят тези, които трябва да се грижат за здравето на българина, в графа "неприоритетни".

МОН, подреди си приоритетите!

1 200 000 българи с високо кръвно

Всеки пети българин страда от хипертония, а заболяването засяга не само сърцето, но и бъбреците, мозъка и очите. Основно поразената възраст е над 60 години. Но все повече от хората с високо кръвно вече са в млада и средна възраст. В България над 1 200 000 души ползват от антихипертензивни лекарствени средства, съобщи БНР. Според председателя на българското нефрологично дружество проф. Емил Паскалев хипертонията се превръща в пандемия и броят на пациентите нараства непрекъснато. По думите му броят им многократно надвишава този на диабетиците. Лекарите смятат, че хипертонията се е появила у пациента средно около 3 години, преди той да започне прием на лекарства. Хората с наднормено тегло също са много уязвими към хипертония, дори в по-млада възраст.