Ванга – ясновидката Красимира Стоянова


„Не е трябвало да си правиш операция. Нали този недъг не ти пречеше да ходиш. Ако Бог ни постави и рога, ще си ги носим.”



страница7/16
Дата23.07.2016
Размер3.42 Mb.
#2413
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16
„Не е трябвало да си правиш операция. Нали този недъг не ти пречеше да ходиш. Ако Бог ни постави и рога, ще си ги носим.”

Млад човек с шипове в стъпалата и почти осакатял от тях пита Ванга за лек.

Ванга: “Вземи една стара бакърена чиния, нагрей я върху печката, вземи една вълнена кърпа и я натопи в бензин. Постави я върху топлата чиния и стъпи върху нея. Стой, докато чинията изстине. Повтори процедурата четири пъти.”
Но тогава, след смъртта на мъжа й, в когото Ванга е чувствала някаква опора, тя не можеше вече да се справи с хилядите хора, които стояха пред вратата й, викаха, молеха, чакаха, плачеха и искаха по нещо да им каже. Един ден даже бяха бутнали дворната ограда и прегазили и самата нея. Едва се оправи тогава. След тази случка тя разговаря със сестра си, майка ми Любка, и с баща ми Стоян и те решиха да се преместим да живеем в Петрич, за да сме близо до нея, и колкото е възможно да й помагаме. Току-що си бяхме построили нова къща в Сандански, но я изоставихме и отидохме в Петрич. Това беше през 1966 година.

Да чуем и един разказ на баща ми, Стоян Гайгуров:

За Ванга се говореше в моето семейство още през 1942 година. Майка ми и баща ми дълбоко я уважаваха и често се допитваха до нея по различни въпроси. Удивителното е, че тя е знаела за мене, без да ме е виждала (когато е идвала у нас, бях войник), и че е видяла предварително, че ще се оженя за нейната сестра.

Може да се каже, че тя ежедневно присъства в нашия живот не само като роднина, но и като феномен. Все не мога да си обясня как тя още при раждането на трите ми деца предсказа живота им и всичко се случва според казаното от нея.

На голямата ми дъщеря предсказа, че ще учи йероглифи и ще се занимава с чужди езици. Когато порасна, тя кандидатства българска филология, но я приеха турска и наистина учеше йероглифи и чужди езици. На малката ми дъщеря Анна предсказа, че ще стане много добра лекарка, а тя до завършването на средното си образование учеше музика и свиреше много добре на пиано. Не зная как реши, но в последния момент кандидатства медицина и сега наистина е добра лекарка и много си обича професията. На сина ми Димитър предсказа, че ще бъде сръчен техник, и той наистина е такъв.

Мнозина, които са скептично настроени към нейната дарба, смятат и до днес, че Ванга си има посредници, чрез които предварително събира сведения за хората, които я посещават. Това, разбира се, не е вярно и е невъзможно, тъй като при нея пристигат хиляди съвършено непознати хора от всички краища на света. При това тя говори за новородени и за още неродени деца, вижда и разговаря с хора, починали преди 100, 200 и повече години, за които дори и най-близките не си спомнят, знае какво лекарство или каква билка да посочи на тежко болен човек и той да оздравява, след като медицината със своята хилядолетна практика се е оказала безсилна.

Ванга наистина не можеше да се справя с тълпите хора, които я обграждаха от всички страни денонощно, и потърси помощ и закрила от държавата. Тези, които я изслушаха, оцениха нейната дарба. На 3 октомври 1967 година Ванга премина, както се казва, „на държавна работа”. Назначиха хора, които да въдворяват ред пред вратата й и да се грижат за почивката и спокойствието й. Създаде се специална служба към общинския съвет, която да записва по дати всички желаещи. С две думи, най-после Ванга бе официално призната и както споменах в началото, стана обект и на научно изследване от Института по сугестология и парапсихология, ръководен тогава от д-р Георги Лозанов.
М. Д. - гр. Русе

През 1968 година посетих Ванга два пъти. Излязох от стаята й удивена, по-точно - потресена. Всичко, което исках да зная, тя ми го каза. В стаята работеха някакви магнетофони, имаше апаратури. Председателят и секретарят на общинския съвет ме заведоха пред някаква медицинска комисия да ме разпитат. Те бяха около 30 души, облечени в бели престилки. Бяха насядали около една голяма маса. Това бяха лекари, психолози, невролози и други специалисти.

След една година получих две писма от Института по сугестология да попълня изпратените ми от тях формуляри и да отговоря на въпросите кое от казаното от Ванга се е сбъднало. Отговорих с удоволствие, защото всичко, което тя по-рано ми каза, се сбъдна абсолютно точно.

За съжаление тази сериозна научна работа постепенно заглъхна и от многобройните материали нищо не бе публикувано. Поне жадните за информация хора искаха да прочетат нещо по-достоверно за Ванга, защото се ширеха най-невероятни слухове, и може би точно на този интерес откликна вестник „Поглед” през 1966 година, когато излезе с материал за Ванга.

Статията се казваше „Парапсихологията... и Ванга” от Емил Христов и в нея наред с интервюто с д-р Лозанов се правеше сериозен опит да се обясни явлението. Това бе единствената публикация тогава. През това време обаче в чужбина излязоха и продължават да излизат различни материали за Ванга. Тя е популярна в много страни, за това красноречиво говорят и многобройните писма от чужбина, които продължаваме да получаваме и сега.

Още през 1970 година в САЩ излезе книга за паранормалните способности на хора в социалистическите страни, издания на IMРАСТ (ЮНЕСКО). Заглавието й е: „Psychic Discoveries Behind the Iron Curtain”.

Авторите в първата глава, озаглавена „Ванга Димитрова -българският оракул”, правят опити чрез описание на случаи от дейността на Ванга и интервюта с посетители и специалисти да обяснят това явление и поставят интересни за обсъждане проблеми.

В края на главата, която е около 30 страници, се оказва, че когато книгата излезе, това ще бъде вероятно най-задълбочената и най-творческата студия, която някога е правена на жив пророк.


АЗ СЪМ ВРАТА ЗА ТЯХ”
Най-удивителната проява на ясновидството на Ванга е контактът, който тя установява с починалите близки, роднини и познати на посетителя. По въпроса за смъртта и какво остава от човека след нея тя има други представи, които доста се различават от тези на съвременния човек. Ето един записан разговор през 1983 г., когато Ванга казва на един режисьор (П. П.):

„Нали ти казах, тялото, като умира, гние и всичко живо, като умира, гние. Но част от тялото и душата, дори не знам как да го нарека, не гние. Говорите за прераждане. Какво е това, аз не знам. Но това, което не гние от човека, според мен е така: то се развива, за да достигне едно по-висше състояние, но ние не знаем какво е то. Примерно става ето така: умираш прост, после умираш ученик, после висшист, после ставаш учен или заемаш голям пост и т. н. Ето така е висшето. Това е душата.”

Тя възприема смъртта само като физически край и според нея личността се запазва и след този фатален край.

На въпроса на един посетител защо му говори за починалата му майка и той ли я е довел с присъствието си, тя му отговори: „Не я водиш ти. Те си идват сами, защото аз съм врата за тях.”

„Щом застане пред мен човек, неговите починали близки се нареждат около него, задават ми въпроси и отговарят на въпроси, а аз съобщавам чутото от тях на живите.”

Искам да започна тази тема с един по-скорошен случай, защото дори и на мене, която съм свикнала с тези сеанси на Ванга, ми направи голямо впечатление.

Случаят е следният. Двама родители, съпругът е инженер, имат едно-единствено дете. 16-17-годишен, ученик. Още когато детето е било малко, и двамата свикнали да водят детето със себе си, а после, като поотраснало, тримата ходели навсякъде заедно. Когато детето станало юноша, и майката, и бащата твърде неохотно му разрешавали да излиза навън с приятели и да ходи само, защото все се боели, като не е край тях, да не му се случи нещо лошо. Един ден синът попитал поотделно родителите си дали му разрешават да отиде на вилата с приятели и странно как и двамата, противно на принципите си и без дори да попитат кои са тези приятели, без абсолютно никакви възражения и уговорки разрешили на момчето да излезе. И то излязло и не се върнало. Намерили младежа убит от ток край един електрически стълб.

Смазани от скръб, душевни терзания и самообвинения за това, че лично са разрешили на момчето да отиде на смърт, двамата родители един ден дойдоха при Ванга. Казахме им да носят със себе си саксия с цвете, защото скорошната смърт може да предизвика у Ванга тежко психическо състояние и даже припадък.

Когато родителите застанаха пред Ванга, тя изведнъж пребледня и извика със силен, чужд глас: „Ето ме и мен! Как е инженерът?” Бащата на свой ред пребледня и му стана лошо. Момчето имало навика, когато се връща отвън, вместо поздрав да се обръща към баща си с този шеговит въпрос. И двамата потвърдиха, че това е гласът на сина им. Гласът продължи: „Утре непременно идете при Любчо (негов приятел - б. а.) и му подарете сивите чорапи (следващият ден, 17 септември, беше религиозният празник Вяра, Надежда и Любов - б. а.). Разкажете ми как е Людмил. Получих от Ваня цветята, но и много сълзи. Не плачете толкова много, поливате ни обилно със сълзи и с тях ни цапате дрехите. После няма как да се чистим. Небето не е синьо, както вие го виждате, а бяло, много бяло. И ние сме в бяло. Искам от вас двамата, като дойдете следващия път, да направите от сребро едно сребърно украшение, нещо като колие, и да го носите със себе си, да изпишете на него буквите Б и К. Аз пак ще дойда. Аз пак ще дойда между вас, но това ще е в деветия час.”

Не им беше ясен смисълът на последното изречение, но майката, окопитила се по-бързо от всеобщото изумление и все още невярваща, намери сили да попита Ванга, като говори с неговия глас, може ли да го опише. Ванга чрез гласа каза: „Аз съм тук, аз съм този, за когото питате, и за да се уверите, ще ви кажа как ме изпратихте. Аз целият съм в сиво - сив панталон, сив пуловер. Не се чудете! Когато тръгвах и ви попитах, вие и двамата ми разрешихте да изляза. Аз бях повикан и никой не можеше да ме спре! При мене са и моят чичо (брат на бащата -б. а.), и моят дядо, водят се за ръка. След кратка пауза: „Хайде, толкова ми е разрешено да ви се обадя и да разговарям с вас.”

Ванга въздъхна дълбоко, посъживи се и каза: „Ето, той се оттегли, отлетя нависоко като снежнобяла дрешка.” И после обобщи: „Това е, всички - и вярващи, и невярващи, всички потегляме в една посока. Това е бил последният час на вашето момче и то е било повикано да си отиде.”
Ванга: „Дойде при мене една млада жена и аз веднага я попитах: „Помниш ли, че починалата ти майка имаше белег на лявото бедро”, а тя го потвърди. Попитаха ме как съм го видяла това. Много просто! Мъртвата застана пред мен. Млада, весела и засмяна жена, синеока, на главата с бяла забрадка. Беше облечена в пъстра рокля. Вдигна полите си, показа белега и ми каза: „Попитай, спомня ли си, че аз имам белег на крака от падане?” Починалата майка продължава: „Кажете на Магдалена (другата й жива дъщеря) да не идва на гробищата, защото е без коляно. (Посетителката потвърждава, че сестра й е с изкуствена капачка на коляното и й е трудно да ходи.) Кажи на дъщеря ми, че навремето, когато турците искаха да запалят нашето село Галичник, моят татко даде на бея много пари, за да спаси селото. А после решихме да направим черква и изсякохме всички черничеви дървета в селото. Пренасяхме ги до определеното за строежа място нощем, тайно. Построихме черквата. Пред нея направиха чешма с три чучура.”

Изумената дъщеря каза, че не знае такива подробности, но е ходила в Галичник и действително там не е видяла черничеви дървета и пред черквата действително има чешма с три чучура.

Ванга продължава да препредава: „Преди години моят син падна на главата си и сега е много болен.” Да, потвърждава посетителката. Брат ми има тумор в главата. Опериран е. Ванга съобщава: „Направете още една операция, но само за ваше успокоение. Няма да има резултат и брат ти скоро ще умре.”

Друг случай. Дошла е майка, чийто син войник е починал при катастрофа. Ванга пита: „Как се казваше момчето?” „Марко” - отговаря жената. „Но той ми казва, че се казва Марио.” „Да - потвърждава жената, - вкъщи му викахме Марио.” Чрез Ванга момчето съобщава кой е виновен за катастрофата и казва: „Смъртта ме предупреди още в петък и аз си заминах във вторник.” Войникът починал във вторник. Мъртвият попитал дали са му купили часовник. Майката разказала, че момчето си било загубило часовника в казармата и тя му обещала да му купи нов, но след като й съобщили за катастрофата, не купила нищо. Синът попитал защо не вижда сестра си вкъщи, а майката обяснила, че тя е завършила и живее и работи в друг град.

Петима души от София решили да отидат при Ванга, качили се на една кола и пристигнали на Рупите. Чакали доста време, но тя пожелала да приеме само единия от тях. „Извикайте да влезе Кирил” - казала тя. Наистина този човек имал най-сериозното основание да посети Ванга. Неговият син отишъл преди няколко дни на екскурзия на Витоша и не се върнал. А Ванга му казала само няколко думи: „В момента виждам сина ти как седи на една скала и нещо рисува на един лист. Повече нищо не мога да ти кажа. След два дни ще имаш новини за него.” Човекът успокоен и щастлив си тръгнал с радост, защото, казвал си той, щом Ванга го вижда, че рисува, значи е жив и ще си дойде. Решил, че това е поредната му младежка лудория. Наистина бащата получил след два дни известие за сина си, но от милицията, защото момчето било намерено мъртво под скалата. Намерил го възрастен човек, планинар, който съгледал младежа долу в дерето. Той уж седял, но бил някак си странно приведен към земята. Извикал му няколко пъти, но момчето не се обадило. Слязъл човекът долу и видял, че това всъщност е труп на младеж, целият в кръв. До него се търкалял омачкан лист хартия, на който бил нарисуван как се хвърля от скалата.
Редове от писмата.

М. К., София: “През 1970 г. брат ми Васил, тогава на 49 години, изчезна и повече от 20 дни не знаехме нищо за него. Беше главен счетоводител в СНС. Моята сестра и снаха ми отидоха при Ванга. И тя описала цялата му външност - цвета на ризата, че е с къси ръкави, че по навик гледа часовника си, но той не е на ръката му (беше го оставил вкъщи), че го вижда бос и е много нависоко в планината. Описала местността, но не е могла да каже коя е. Разбрахме после, че брат ми е загинал, като е паднал от Черната скала в Рила, на една от терасите й. Тя бе видяла и неговата агония, защото беше казала: „Виждам го бос, лежи на земята - и след кратко мълчание... - не е умрял.” Като казах това на следователя, той се стресна и каза: „Да, той беше бос, обувките му бяха встрани от него и не е умрял веднага.” Но Ванга беше изпратила снаха ми със следните думи: „Върви си, невесто, властта ще ти съобщи.” И наистина след два дни дойде милиционер в къщата на снаха ми да каже, че са го намерили. Не е ли това чудо?!”

И. Л., София: “Не е нужно, Ванга, да ви припомням всички думи, които получиха пълно потвърждение след срещата ми с вас. Но не мога да забравя вълнението, което ме обхвана, когато вие ме повикахте отвън по име и когато застанах пред вас. Казахте ми: „Ето, починалият ти баща дойде, тук е пред тебе и идва много отдалече.” Чрез вас баща ми разказа и ми припомни удивителни неща от живота на нашето семейство и неговото бъдеще. Вие ми казахте: „Баща ти е недоволен, пита защо си му продал къщата, която е застроена върху място, подарено му от Александър Стамболийски?” Наистина се вцепених, защото, наистина този факт отдавна съм го забравил и не съм смятал, че това е вече толкова важно. Съжалих, че така съм огорчил баща си, но вълнението от тази невероятна среща ще запазя за цял живот.”

Ванга казва: „В скоро време хората ще започнат да срещат своите покойници по улиците” (1989).

Невероятната Вангина способност да общува с мъртвите направила много силно впечатление и на нашия известен литературен критик Здравко Петров. В броя си от 24-30 юли 1975 г. списание „София нюз” публикува неговия много интересен материал, озаглавен „Пророкуваща българка”.
Предлагаме разказа му със съкращения:

„До есента на 1972 година аз отдавах малко значение на факта, че една жива пророчица живее в малкия град Петрич до гръцката граница и привлича вниманието на българите. От ранна утрин до късна вечер се трупат хора пред вратите й. Тя казва къде се намират изчезнали хора, разкрива криминални случаи, поставя медицински диагнози, разкрива следите на миналото. Най-учудващото в нейния дар е, че тя разкрива настоящето и се впуска в бъдещето. Прави своите предсказания без фатална последователност. Опитът я е научил да внимава в своите предсказания. Освен това не всичко, което е възможно, става реалност. Ако употребим Хегеловия термин „разпръсната реалност”, използван, за да се обясни вероятността като философска категория, то това е, което съществува във Вангиния случай. Тя казва някои неща с учудваща точност.

На „сеанс”, на който присъствах в нейния дом, бях свидетел как тя поиска часовника на един от своите „пациенти” (обикновено посетителите при нея носят бучка захар), за да го попипа.

Той се учуди, че тя иска такъв предмет. А тя му отвърна със следните думи: „Дай ми часовника си, аз не държа него, а мозъка ти.”

...По една случайност отидох в град Петрич за кратка почивка. Останах там няколко дни. Моето запознанство с тази 60-годишна жена от народа, надарена с дар за пророкуване и с чувство за хумор, стана най-забележителната случка в живота ми.

Всъщност аз нямах намерение да се подлагам на никакви сеанси. Изглежда, Ванга бе усетила това мое състояние през първите часове на престоя ми в Петрич, защото после беше казала на мой приятел, адвокат: „Той дойде с чувството да не му казвам нищо, ама аз му казах.” След което се засмяла със своя характерен смях.

Най-интересната част от тази история започва сега.

Приятелят, който ме запозна с Ванга, имаше кола и предложи следобеда да се разходим извън града. Наближихме село Самуилово, край което има запазени стени от крепостта на цар Самуил, обект на археологически изследвания и реставрация. В колата бях мълчалив и размених с моя приятел само няколко думи. За кратко време се изкачихме на крепостта и започнахме да разглеждаме разкопките. Ванга не можеше да сподели удоволствието от гледката и остана в колата със сестра си. Те разговаряха помежду си. Аз се разхождах по поляната. По едно време, когато бях на 7-8 метра от нея, Ванга започна да говори. Явно, че думите се отнасяха до мен. Тя ме стъписа с първата фраза: „Баща ти Петър е тук.” И аз застанах като Хамлет пред духа на баща си. Какво можех да кажа? Баща ми беше умрял преди 15 години. Ванга започна да говори за него с такива подробности, че аз се вкамених. Не помня как съм се чувствал тогава, но според хората, които бяха с мен, съм бил много възбуден и смъртноблед. Тя няколко пъти повтори, че баща ми стои пред нея, въпреки че и до ден днешен не зная в каква проекция го е виждала: в миналото, настоящето или бъдещето; тя дори показа към него с ръката си. Очевидно получаваше сведения за един домашен свят, отдавна забравен дори от мен. За нея времето не съществуваше като минало, настояще и бъдеще, но като някакъв еднороден поток. Поне моето впечатление е такова.

Между другото тя ми каза, че баща ми говори за Цветница, че аз съм имал име на цвете, че името ми било или Цвятко, или Здравко. Аз потвърдих, че името ми е Здравко. След това каза, че баща ми говорел турски. Той беше адвокат по професия, но беше работил и като преподавател по политическа икономия и гражданско право в турската гимназия в Шумен преди 9 септември 1944 година.

След това Ванга започна да говори за моите чичовци. Наименува двама от тях. За моя трети чичо, който загина при трагични обстоятелства, аз сам й казах. Смъртта му беше твърде тайнствена. Тя каза, че предателство лежи в дъното на неговото убийство. Друго нещо, което ме учуди, бе, че ме попита кой е Матей в нашата фамилия. Казах й, че това е името на моя дядо. Бях петгодишен, когато го погребаха в един януарски ден. Оттогава са изминали 40 години. Че тя знае името му, ме изуми.

След като се завърнах от Петрич в София и разказах на приятелите си за моето изумление, някой от тях ме попита дали по това време не съм мислел за дядо си. Казах им: невъзможно. Аз рядко споменавам името му в София, тъй като имам само няколко роднини, на които бих могъл да говоря за него. Даже най-добрите ми приятели не знаят името му. Тя го окачестви като добър човек. Това отговаря напълно на истината, знаех го от мои роднини.

Ванга говори много за моите роднини, около 10-15 минути. Говори за моята племенница, която е направила погрешен избор при влизането си в университета. Спомена по-дребни ежедневни подробности, например, че съм купил дефектен радиатор. След това ме посъветва да излизам повече на слънце заради здравето си (истина е, че аз не обичам много слънцето), в противен случай, каза тя, ще ходиш с бастун. Тя каза: „Нека слънцето да бъде твоят бог.” След това ми каза, че имам две висши образования („две глави”, както тя се изрази), присъстващите добавиха, че съм специализирал в Москва. Тя ме попита какво значи това.

След това започна да разказва, че вижда войниците на Самуил, наредени пред нея, войниците на този трагичен български цар, които, знаем от историята, били ослепени. Попита ме кой ги е ослепил, каква е националността му. Аз се смутих, в този момент паметта ми беше изневерила и аз бях забравил напълно неговата царска династия. После мой приятел ме попита как съм могъл да забравя произхода на Василий, след като съм така добре запознат с византийската история. Навярно съм бил слисан от това, че Ванга е в състояние да вижда толкова назад в нашето историческо минало.

При други обстоятелства Ванга ме попита какви хора са били византийците. Тя разказваше, че когато била в черквата в град Мелник, чула гласове, които казвали: „Ние сме византийци.” Тя вижда хора, облечени в сърма, и останки от римски бани под повърхността на земята. Няколко видни византийци действително са били отдалечени от Византия в миналото и изпратени в Мелник. Тя говори и за други исторически личности.

Разисквахме върху нейния дар да вижда в миналото и бъдещето. През цялото време между нас се водеше необикновен разговор. Ванга започна да говори за Смъртта. Всички гледахме втренчено неподвижното й лице. Очевидно тя имаше видения. Разказа няколко случая, при които бе усетила Смъртта. Разказа ни за собствения си съпруг, на когото бе видяла точния час на смъртта. След това ни разказа за един ден, когато варели сладко от сливи вън на двора и Смъртта „прошумяла” сред дърветата. Всичко това ми прозвуча като балада. Тя говореше за Смъртта като за жена с красиви разпуснати коси. Имах чувството, че стоя срещу поет, а не срещу ясновидка.”

Смъртта... Тази страшна и от никого нежелана гостенка, която прекъсва нишката на живота ни. Но според Ванга това е проекция на нашето „аз” в някакви други, непонятни нам засега измерения.


Един ден при Ванга дойде млада жена от София. Ванга изведнъж се обърна към нея, попита я: „Къде е твоят приятел?”, а жената й отговори, че е мъртъв, защото се е удавил преди няколко години. Ванга го описа, като каза, че вижда мъртвия като жив и разговаря с него, даже той й задава въпроси: „Ето го, той застана пред мене, висок, мургав, има бенка на бузата и малък дефект в говора.” Жената потвърждаваше. Ванга: „И ми казва: никой не е виновен за моята смърт. Сам паднах във водата. Уплаших се много, защото не мога да плувам... И сърцето ми се пръсна. Пречупих се през кръста на две... Пита къде е часовникът му и други дребни неща (вещи). Реди имена и пита за разни приятели и роднини... Съветва приятелката си да се омъжи след време и я уверява, че изборът й ще бъде добър.”
...Испански учен, професор, разказва на Ванга колко добра и загрижена за него е била приживе неговата майка, но през целия си живот е била много бедна. Ванга го прекъсва и казва: „Чакай, аз ще ти разкажа как беше... На смъртното си легло тя ти каза: „Нямам какво друго да ти оставя, но ще ти дам един мой стар семеен пръстен. И понеже ще останеш сам - нека той ти помага и да те напътства в живота!”

Изумен, професорът потвърдил, че е било точно така. „Е, добре - попитала го Ванга, - какво стана с този пръстен?” Испанецът обяснил, че когато вече станал учен и известен, един ден отишъл извън града на почивка, пръстенът се изхлузил от пръста на ръката му и паднал в реката. Той гледал, търсил, но не можал да го намери.

Какво си направил, човече? Ти си прекъснал връзката с майка си!

Смутеният учен признал, че понякога такава мисъл му е минавала през главата, защото след загубата на пръстена много често не му вървяло в нищо, но той като учен материалист прогонвал тази мисъл от главата си...


Преди години по време на наводнение в Скопие родители загубили единственото си дете. Логично решили, че детето се е удавило. Отишли при Ванга да я попитат. А Ванга (случаят ми е разказан от самата нея) им казала: „Няма да плачете, защото дотук му бяха дните. Детето наистина не е между живите. Но не търсите трупа му където трябва. Той е по-надолу, след големия завой на реката. Има големи дървета и тялото се е оплело в коренищата. От единия край му се подава ръчичката. Сега да ида - веднага ще го намеря къде е. Ето, виждам го като живо. То ми казва: „Ела, ще те заведа точно на мястото.”

След време близки на семейството дошли при Ванга и й съобщили, че трупът на детето е намерен точно на мястото, където тя е посочила.


Такива случаи има хиляди, но тук не е възможно да ги опишем всичките, пък и темата не е много приятна.

Но Ванга не се движи само в царството на мъртвите. Тя обхваща и смъртта, и възраждането на цели градове. Например Мелник. „Тук - казва Ванга - всяка тревичка, всяко камъче, всяка педя земя е светиня. На това място идвам с удоволствие и най-добре си почивам. Зареждам се със сила, с енергия и с вдъхновение. Присядам на някой камък и искам така да си помълча. Никой да не ме смущава. Всичко, което ме заобикаля, ми говори - и камъните, и развалините, и сипеите... Градът ми разказва своята история от отдавна отминали времена: виждам отдавна починали хора, разрушени храмове и домове отпреди хиляди години.

Един ден пак бяхме дошли със сестра ми Люба, а тя водеше със себе си първото си внуче, шестмесечно бебе. Изведнъж като че ли душата му ми каза: „Виждаш ли, сестро, Мелник. И ти си като него.” Разстроих се много и после дълго плаках.

Защо като Мелник? Дали пуста и самотна като него или с древна история като тази на града? Не знам. И до ден днешен не мога да го разгадая.”


В началото на 70-те години Ванга имаше силно желание да ходи всеки ден в Мелник и там да приема многобройните си посетители, защото смяташе, че там получава много вдъхновение за дарбата си и ще вижда и разказва много интересни неща. Но такава дейност в толкова малко градче е свързана с много проблеми около организацията на нейната работа и желанието й не беше удовлетворено. Жалко наистина, защото кой знае какво още щяхме да чуем от нейните уста!
И още един интересен случай:

През 1983 година режисьорът П. П. сподели с Ванга, че има голямо желание и отдавна се готви да направи филм за Орфей. Ванга му каза, че няма да успее, защото позицията му спрямо този легендарен певец е неправилна. Тя каза (разговорът е записан на магнетофонна лента и се намира у мен):

- Дарбата на Орфей не идва от небето, а от земята. Той

слага ухо на земята и пее. И дивите животни стоят и го слушат, но не разбират. Орфей е земен. Той е свирил и на върбово лис то, и на върбово дръвче, и с кора от бряст, и с кора от бука и дъб. Лежал е на земята и самата земя му е звучала. Орфей пее със земята.

Където ходи, с всичките дървета свири и птичките му пеят, и небето му дава, и пише по земята, и както минава, си го чете и пак пее.

- Добре - към режисьора, - ти дрипав пишеш ли го, виждаш ли го?... За мене Орфей е така: той е със скъсани дрешки, много окаяно дете... После минава като необръснат момък, неподстриган, с големи нокти... И все си пее. Всички гласове му ги дава земята.

- Не знам защо след него върви Самуил...

- Аз, като изпадам в транс, тия неща ги виждам, но никой

не ми е задавал такива въпроси и на мен това не ми е било интересно. Но като седя така, сама си мисля: „Боже, какво ли не е имало по света!”

Но с най-голямо удоволствие Ванга си говори с цветята. Тя ги възприема като живи същества и е обичайно сутрин съвсем рано да я види човек как обикаля богатата си цветна градина в дома си в Петрич. Или в местността Рупите как се спира пред всяко цвете, как го гали, полива и как нещо си шепне. Казва, че и цветята й разказват много неща.

И тук става нещо много необяснимо... Ако отидете при Ванга и съвсем наскоро е починал някакъв ваш близък, от съприкосновението с тази скорошна смърт на нея й прилошава и може даже да припадне. Тогава винаги казва: „Защо не носите саксия с цвете? Тази информация за мъртвия, която несъзнателно извиквате с присъствието си, се отвежда към цветята и те ме спасяват от тези състояния.” Не обича букети, казва: „Все едно че това са отрязани ръчички на деца, цветето трябва да е живо.”

Сестра й Любка си припомня, че в една такава сутрин Ванга й казала да излезе при хората отвън и да доведе при нея една жена, казала й името и че е цветарка от София. На въпроса на сестра си откъде знае, че отвън има цветарка, Ванга й отговорила: „Ето тези „обички” току-що ми казаха. Тя идва да ме пита за разхайтения си син. Извикай я, ще й кажа!”

По темата за цветята тя дълго време разговаря и със съветския писател Леонид Леонов през 1980 година. Каза, че му завижда за голямата градина; знае, че той също така умее да разговаря с тях и те го вдъхновяват и му помагат да пише книгите си. Укори го, че е подарил голям филодендрон, който е стоял в къщата му, на техния съюз на писателите. Каза му веднага да си набави друг, защото и от това растение той е получавал голямо творческо вдъхновение.

Пак за цветя и билки Ванга разговаря и с известния художник и общественик от Индия Святослав Рьорих. На въпроса му за билките Ванга му каза: „Това е една друга, голяма тема за разговор. Светът е започнал с билките и с билките ще свърши. Но билките от дадена страна лекуват само хората, които живеят в нея. Така е определено. Всеки да се лекува със своите си билки.”

Лечебна дейност

Наистина темата за човешкото здраве, за диагнозата и лечението на различните болести заема голямо място в дейността на Ванга. Тя смята, че почти всички болести могат да се лекуват с билки. Твърди, че България е благословена страна, защото и у нас има много лечебни растения. Тя е убедена, че не е далече денят, когато човечеството ще се избави от страшната болест рак, защото ще бъде открито лекарство против него. Тя казва: „Ще дойде ден и ракът ще бъде окован в железни вериги!” На молбата ни да разтълкува какво означава това, е отговорила, че лекарството, което ще лекува хората от тази болест, трябва да съдържа желязото, защото този елемент в човешкия организъм намалявал. Според нея в бъдеще ще бъде открито и друго лекарство, което е много необходимо за възстановяване на човешкото здраве. То ще се приготовлява от хормоните на кон, куче и костенурка. На въпроса ни защо от тези животни, е отговорила: конят е силен, кучето е издръжливо, а костенурката - дълголетна.

При лечения с билки най-много препоръчва хората да се поливат с вода, в която са сварени билките, защото лечебното им действие най-добре прониквало през кожата на тялото.

Ванга никога не противоречи на официалната медицина и признава нейните успехи във всички области. В този смисъл различните препоръки, които предлага за лечение, по-скоро подпомагат, отколкото отричат традиционните методи за лечение. Но тя смята, че прекаленото вземане на лекарства е вредно, защото те затварят вратата, през която да влезе природата чрез билките и да възстанови нарушеното равновесие в заболелия човешки организъм.

Радва се на откритията в областта на медицината и смята, че е правилно преоткриването на иглотерапията. Но ето какво е казала съвсем наскоро на посетил я лекар, който се занимава с иглолечение:

Ванга: „Лечението с игли е правилно, но за да има успехи, трябва да работите не с метални, а с глинени игли, така както са го правили в древността. И тези игли да ги нагрявате на жар, а не с електричество, защото и в човека има електричество, по този начин вие го засилвате, а това пречи да се въздейства правилно на определените места.”

Лекарят й възразил, че това означава връщане назад, а Ванга му отговорила:

- Ами да, всичко се връща назад, огледай се около теб!

Бихме ли могли от цялата й лечебна дейност да извлечем

някои по-общи съвети за всичко?

Да, бихме могли, въпреки че билките и лечението, които препоръчва на отделни хора, макар и за едно и също заболяване, са различни, защото Ванга смята, че всеки организъм е, толкова индивидуален, че изисква конкретно лечение. И така...

И т. н., и т. н.


Доста любопитни случаи описва брат ми, Димитър Гайгуров. Предавам целия му разказ:

- Аз съм ежедневно край моята леля и съм имал възможност да наблюдавам различни нейни състояния и поведение, да присъствам на нейни сеанси. Искам да разкажа едно невероятно мое преживяване с нея в началото на май 1988 година.

Три дни преди това леля ми мълча, беше унесена и не искаше да разговаря с никого и никой с нищо да не я притеснява. На четвъртия ден ме повика при себе си и ми каза да седна до нея. Известно време седяхме така и мълчахме. Изведнъж тя се обърна към мен с непознат глас, от който ме побиха тръпки, и каза: „Аз съм духът на Жана д'Арк и идвам много отдалече. Тръгнала съм за Анадола, защото там сега се лее много кръв и аз отивам да помогна да настъпи мир.” Настъпи кратка пауза и след това гласът й поде отново: „Вие в нищо не обвинявайте тази душа, защото тя не е от вас, тя не е от никой. Има свидетел. Това е твоята родителница (сестра й Любка - б. а.), която я носеше в корито, когато беше на смъртно легло. Тогава в един миг душата й излезе и в нея се всели друга и тя се съвзе, за да продължи земния си живот. Тя не ви е роднина и не може да ви разпознава.” Отново настъпи кратка пауза и след малко чух: „Тя трябва да отиде в „Нотр Дам” да постои в бдение една нощ, защото чрез нея ще ви се разкрият големи тайни за света и за нея в частност.

Ванга не можа да отиде в Париж и сега по повод на отдавнашното си желание каза: „Когато трябваше, не ми разрешиха да отида в „Нотр Дам” и вече тези думи си остават в тайна.” Запитана от французойка дали тя не е Жана д'Арк, Ванга отговори: „А, не, тя е Жана д'Арк за своето време, аз съм Ванга за своето време.

Настъпи продължителна тишина. Леля ми бавно идваше на себе си, силната бледност на лицето й започна да изчезва, но през целия ден остана вяла и омърлушена. Какво беше това чудо, въобще не мога да си обясня. Питал съм, кои сте вие, какви сте? Отговаряли са: Ние сме духове. Идваме от изток и сме облечени в бели дрехи. Изпратени сме тук. Но тук не е хубаво. Много искаме да се върнем отново там, на изток, там, откъдето изгрява слънцето, защото там е много, много красиво.
Запомнил съм и други странни случаи с Ванга, особено що се отнася до методите й на лечение.

...Късно една нощ вкъщи дойде моят приятел Б. П. от село Коларово. Водеха го неговите братя. Приятелят ми внезапно беше полудял и грабнал брадвата да коли близките си. Беше много силен и буен, затова братята му го бяга овързали с въжета, а той беше неузнаваем Отидох, събудих леля си посред нощ и я попитах какво да правим. Тя каза: „Купете нова стомна, напълнете я с вода от реката обратно на течението и с тази вода от стомната полейте три пъти болния. После хвърлете стомната назад да се счупи, без да се обръщате!

Мислех да предложа на моите познати да отложим лечението за сутринта, но видях, че положението е неудържимо, затова - срам не срам - отидох и събудих грънчаря, който живееше близо до нас и правеше стомни; човекът, макар и много озадачен от среднощното ми посещение, ни даде нужния съд.

Реката в Петрич минава през центъра на града, а нашият блок е на по-високия бряг. Отидохме пред нас, слязохме в реката и изпълнихме всичко, както беше казала леля ми. Благодарен бях за този късен час, защото „свещенодействието” ни в реката би се сторило подозрително всекиму. Но по-важното е, че приятелят ми се отпусна от водата, през нощта спал, а на другия ден се събудил като нормален човек.


Друг случай.

Дойде при Ванга млад човек, багерист, който одраскал коляното си, когато отводнявали някакво блато. Оттогава кракът му започнал да отича, да гноясва и лекарите казали, че трябва да се ампутира. Но съветът на моята леля беше друг - да намерят една жаба, по възможност от мястото, където е пострадал човекът, да я одерат и да залепят кожата й на болното място. Изпълнил човекът нарежданията на леля ми, спал след това непробудно две денонощия, докато преди това изобщо не можел да заспи, а обикновено взимал големи дози приспивателно. Когато се събудил, превръзката му била паднала и на нея имало бяло жило (като цирей), дълго около 10 сантиметра. Само след седмица раната му зарасна и кракът му беше спасен.

Учудих се много на това лекарство, но после прочетох в едно природонаучно списание, че в кожата на жабата са открили такива вещества, че ако жаба бъде ухапана и от най-отровната змия, не може да умре, защото тези вещества неутрализират отровата.

Преди време в рамото на лявата си ръка почувствах остра болка, която често вечер не ми даваше да заспя. Ходих на лекар и той ми каза, че това е шип, а лечението е трудно и доста продължително.

Един ден помолих леля да ми каже какво да правя. И тя ме посъветва да взема 2 пакетчета тамян, да го счукам на прах и да го разбъркам с 50 грама ябълков оцет. После да намажа сместа на вълнен парцал и да налагам болното място три вечери поред. Оттогава болката ми изчезна

- Мой приятел от Петрич имаше същата болка, но на него Ванга му каза друго лекарство: да натопи вълнен парцал в бензин, да го постави на болното място, а отгоре да слага нагорещена медна чинийка - топлината й да може да се понася - и да направи три сеанса. И на него болката му изчезна.

- М. Т. от Петрич имала брадавица на ръката си, която й пречела при работа, и един ден тя безразсъдно я разчоплила.

Само след седмица по цялото й тяло започнали да излизат брадавици. Леля ми посъветва жената да намери билката ралица, да я стрие на прах и с нея да посипе и натрие първата появила се брадавица. След това всички брадавици изчезнаха.

- К. Б. имаше от дълги години вътрешни хемороиди и не

можеше да се излекува. Ванга му каза да намери билката бял

имел, която расте на бор (това е интересно паразитно растение, чиито семена се захващат за кората на различни дървета и само там се развиват; попаднали на земята, семената загиват). После да натроши клечки от растението, да ги слага в чаена чаша с вода и сутрин да изпива водата. Хемороидите изчезнаха.

- А. П. от Сандански оздравя от диабет в начална форма от следното Вангино лекарство: шушулки от зрял боб, около три килограма, които той донесе при нея. Тя ги подържа малко в ръцете си, а после му каза да вари тези шушулки и да пие от отварата по 1 чаена чаша сутрин на гладно.

И т. н., и т. н.
Сестра й Любка има едва ли не цяла енциклопедия от различни случаи, излекувани от Ванга, както и някои нейни съвети. Ето няколко от тях:

Ходете боси през лятото, съветва Ванга. Не прекъсвайте връзката си със земята. Пускайте децата голи и боси през лятото. Нека се цапат, да играят навсякъде, за да се защитят после от всички болести през зимата. Храната им да бъде повече течна. Не наказвайте децата със суха храна.

- Освен къпането задължително всяка вечер трябва да се

мият краката.

Често с Ванга си устройваме „часове по ботаника”. Аз я водя по поляните в Рупите и я слушам, а тя като учител търпеливо ми обяснява. Не знам как и какво „вижда”, но ми посочва даже с пръст накъде и какво да погледна: „Тази тревичка до тебе знаеш ли коя е?” Зная - казвам. „Ето, плодовете на тази тревичка са отлична храна за анемични деца, а това голямо растение с трите листа, който го отглежда в къщата си, вечер сънува кошмари, особено когато то цъфти. Ето, всички те ми говорят! Това цвете с цветове като камбанки е донесено от страна, където има много размирици. Сега усещам и миризмата на кервиза. И той е лекарство против ревматизъм. Нека от него да има салата на трапезата на всеки дом. А джодженът е против стомашно разстройство. Тревата, която расте покрай канала, е чудесно лекарство за деца, които се напикават. А тази, на която сега сме стъпили, е лек срещу трудно зарастващи рани... Говорят ми растенията, но те са много и аз успявам да запомня малко...”

- Излекува млад лекар от упорити обриви, като му каза 20 дни да пие отвара от семе на фий.



Каталог: books -> disk
disk -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
disk -> Книга 1 пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
disk -> Хомеопатия за всички д-р Атанас Гълъбов
disk -> Предговор
disk -> Джеймс Редфийлд Следващата стъпка в еволюцията на личността
disk -> Дмт – молекулата на духа рик Страсман
disk -> Световната конспирация срещу здравето д-р Атанас Гълъбов
disk -> Лечители през времето Брайън Л. Уейс въведение
disk -> -
disk -> Дао трите Съкровища Том 1 Въведение


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница