Вапцаровата визия за изкуството а/ смисълът на изкуството



Дата24.10.2018
Размер20.28 Kb.
#96705
Кино” – Никола Вапцаров


  1. Вапцаровата визия за изкуството


а/ смисълът на изкуството

  • авторът категорично отхвърля онова изкуство, което е „захаросано”, превзето и не пресъздава ежедневната човешка драма – борбата за хляб;

  • посвещава творби на същността и функциите на изкуството;


б/ ролята на изкуството в живота на човека

  • смята, че изкуството трябва да бъде отражение на живота;




  1. Стихотворението „Кино”


а/ основен конфликт


б/ основен проблем

  • поставен е проблемът за най-популярното и достъпно изкуство – киното /младо, но развиващо се интензивно/;

  • естетическата природа на изкуството се сблъсква с комерсализацията – превръща киното в пазарен продукт, лишен от истинска художествена стойност;

  • поетът е потресен от контраста между лазурната любов на сладникавия, булеварден филмов герой и мъчителната любов на обикновения човек; бездна отделя филмовия човек от реалния живот;


в/ Вапцаровата идея за изкуството

  • поетът смята, че изкуството трябва да бъде човешко, животът „такъв, какъвто е – тежък, душен, мъчителен”;

  • верен на естетическите си позиции, той създава поезия, в която е разкрита драмата на обикновения човек;

  • Вапцаров протестира срещу онова изкуство, което е гавра със страданието на хората;




  1. Структура на творбата - съдържа две контрастни части:


а/ първа част

  • Азът имитира „баналния” мелодраматичен разказ и го снизява чрез ирония;

  • героите – богати, красиви, „лъскави” са далеч от обикновения човек, стискащ с изпотена длан монета от 10 лева /конникът на Крум/;

  • чуждостта – внушена чрез имената – Джон, Грета;

  • дори природата е пределно изрядна;

  • любовта е повърхностна – подчинява се на плътски нагони;

  • цялата идилия, която внушава и еротика, и нежност, е прекъсната от едно „Стига!”;


б/ втората част

  • картина на ежедневното тягостно съществуване;

  • градът – с „бетонните комини”, въздухът – „пара и смрад”;

  • обикновеният човек е с отнето право да диша волно и свободно;


в/ отношението на лирическия герой

  • повелителната форма „Стига!” и реторичните въпроси изразяват накипелия протест на Аза;

  • Азът говори от името на мнозинството, което с ума си и труда си създава настоящето и гради бъдещето;

  • противопоставянето между фалшивия и истинския свят е дадено чрез промяна в поетическия език - авторът използва огрубена разговорна реч;

  • финалът представя категоричното твърдение на автора, че изкуството е измамно и не отразява живота








Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница