Варненски свободен универсиет
Изтегляне 349 Kb.
|
|
ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИЕТ Черноризец Храбър УНК Обществени науки Психология Организационна психология Удовлетвореност от труда изследване на проблема в една фирма Изготвил: Проверил: Зорницa Петрова Тоткова доц. д-р В.Стоянов Пети курс,задочно обучение Фак.номер 04152037 Увод Удовлетвореността от труда е най-често изследваната нагласа, за която се смята, че детерминира поведението на хората в труда. В хронологичен план изследванията на удовлетвореността предшестват тези на привързаността към организацията. Обикновено се допуска, че привързаност и ангажираност може да се създаде само ако съществува удовлетвореност. Единствено удовлетворените от работата си хора са в състояние да влагат повече усилия, да се обвържат с организацията и да имат желание да останат в нея. Значимостта на удовлетвореността от труда като детерминанта на трудовото поведение, наличието на дълга изследователска традиция в тази област и установените закономерности във формирането на удовлетвореност дават основание да се смята, че нейното анализиране е от съществено значение за разбирането на привързаността към организацията. Удовлетвореността от трудовата дейност е сложен и многостранен психичен феномен, който е в центьра на многобройни теоретични и емпирични изследвания през последните десетилетия. Насоките на анализ най-често се отнасят до установяване на субективните и обективните фактори за удовлетвореност. Удовлетвореността се въвежда като показател за качеството на живота, за адаптацията към труда и за ефективността на индивида, групата и организацията. Същевременно, анализирайки удовлетвореността от труда и нейното въздействие върху поведението на личността в трудовата и извън трудовата сфера, явно или неявно се подчертава регулативната й роля. Удовлетвореността се изразява в положително емоционално преживяване и е основа за формиране на устойчиво ценностно отношение към груда и именно поради това тя детерминира трудовата дейност. В най-общи линии теоретичните насоки, очертани в американската психологическа литература по отношение ня удовлетворепостта, се състоят от три главни компонента: човешки възможности, отношения, и възнаграждения. Възможностите и способностите на индивидите са предпоставка за изпълнение на работата поради това, колкото по-способна и компетентна е дадена личност, толкова по-висока се очаква да бъде нейната удовлевореност от труда. Наред с това социалните взаимоотношения в процеса на работа са другият съществен източник на удовлетвореност, тъй като личността се стреми да задоволи значимите си потребности от признание, афилиация и уважение от страна на другите. Възнагражденията, които хората получават за своето изпълнение, също са източник за удовлетвореност или неудовлетвореност според степента, в която те са адекватни и отговарят на вложените усилия. Както се вижда, удовлетвореността възниква тогава, когато са задоволени три големи групи потребности или мотиви на личността — икономическите, социалните и свързаните с личностното израстване и развитие. Възгледите за мотивацията за труд отразяват най-общо начините, по които се разбира удовлетвореността и се определят факторите за нейното повишаване. Хронологически първият възглед се отнася до икономическите мотиви на личността и до удовлетвореността, която произтича главно от заплащането и от условията на работа. Типичен в това отношение е възгледът на Фредерик Тейлър за т. нар. “икономически човек”, който би постигнал удовлетвореност в труда, ако му се предоставят добри условия на работа и високо заплащане, т.е. решаващо значение за удовлетвореността имат възнагражденията. Детерминиращата роля на удовлетвореността в трудовата дейност би се разкрила по-пълно именно чрез определянето й като специфична нагласа, субективно отношение към труд с когнитивно-оценъчен и емоционален компонент. Удовлетвореността се проявява чрез емоционално преживяване, но всяко преживяване е във връзка със знанието — “както знанието не е представено в съзнанието в чист вид (то e преплетено с многообразни личностни мотивационни моменти, разкриващи се в преживяването), така и всяко преживяване включва в себе си като необходим, но подчинен момент знанието”. Доказателство за регулиращото въздействие на удовлетвореността върху трудовата дейност са многобройните опити да се установят зависимости с проявите на личността в труда. Липсата на строго изведени закономерности в отношението на удовлетвореността с продуктивността, текучеството и отсъствията от работа навежда на мисълта, че удовлетвореността — неудовлетвореността е сложно структуриран феномен, който изпълнява разнообразни функции като регулатор на процеса и резултата от труда. Пълното разбиране на механизмите, чрез които удовлетвореността регулира поведението на личността, е възможно само ако трудът се разложи на съставящите го елементи или аспекти и те се анализират. Основните аспекти на труда, които допринасят за високата удовлетвореност, се включват в пет групи: • самия труд • заплащането • повишенията и израстването в кариерата • отношенията с колегите • отношението с ръководството Изтегляне 349 Kb. Сподели с приятели:
|