Вашите слаби места Уейн Дайър Как да се освободим от самопогубващото поведение

За тях няма „герои" или „кумири". В техните очи всички хора са хора и никого не поставят по-високо от себе си по значимост. Не изискват непрекъснато да им бъде отдавана справедливост. Когато някой друг има повече привилегии от тях, смятат, че това е изгодно за него, и не виждат причина да се разстройват от това. Когато се състезават срещу някой противник, желаят той да се представи добре, а не посредствено, за да не се налага самите те да спечелят състезанието поради дисквалификация на противника. Обичат да побеждават и да успяват със собствени сили, а не да печелят благо­дарение на недостатъците на другите. Не настояват, че всички трябва да бъдат еднакво надарени, но търсят щастието вътре в себе си. Не са склонни да критикуват, нито изпитват удоволствие от нещастията на другите. Те са твърде заети да живеят, за да забелязват какво правят съседите им.

Най-характерното за хората, избавили се от слабите си места, е, че те се самоуважават. Мотивирани са от желанието да израстват и когато имат възможност, ви­наги се отнасят добре към себе си. У тях няма място за самосъжаление, само отхвърляне или само омраза. Ако ги попитате: „Харесвате ли се?", ще ви отговорят гръ­могласно „Да, разбира се)". Те наистина са редки птици. Всеки ден за тях е удоволствие. Прекарват го цялостнои изживяват пълно всички свои настоящи моменти. Не им липсват проблеми, но не изпадат в емоционалната демобилизация, до която обикновено водят проблеми­те. Критерият за психичното им здраве не е дали ще се подхлъзнат, а какво ще направят, ако се подхлъзнат. Ще останат ли на земята, хленчейки, че са паднали? Не, те ще станат, ще отупат праха от дрехите си и ще продъл­жат да живеят. Хората, които вече нямат слаби места, не гонят щастието — те живеят и щастието е тяхната отплата.

Следващият цитат от едно есе върху щастието, пуб­ликувано в сп. „Рийдърс дайджест". обобщава подхода към ефективния начин на живот, за който говорим в цялата книга:

„Нищо на света не прави щастието по-непости­жимо, отколкото опитът ни да го открием." Истори­кът Уил Дюрант описва как търсел щастие в позна­нието, но открил само разочаровие. След това по­търсил щастие в пътешествията, но открил досада; като го потърсил в богатството, открил недоразуме­ние и безпокойство. Потърсил щастие в собственото си писане и открил само умора. Един ден видял же­на, която чакала някого в малък автомобил със спя­що дете на ръце. От влака слязъл мъж, приближил се до нея, нежно я целунал, после целунал и детето съвсем леко, за да не го събуди. Семейството потег­лило с колата, а Дюрант останал зашеметен от това, че е открил истинската същност на щастието. След това се успокоил и открил, че „всяка нормална жиз­нена функция съдържа известна наслада".

Като използувате настоящите си моменти, за да по­лучите максимално задоволство, вие ще бъдете един от индивидите, освободили се от слабите си места, а не наблюдател. Тази мисъл е толкова приятна — да се ос­вободите от слабите си места. Вие можете да направите този избор още сега — стига да решите.