ГЛАВА II
Първата любов
Вашата самооценка не може да бъде потвърдена от другите. Ценен сте. защото вие казвате, че е така. Ако чакате другите да определят вашата стойност, това ще е цената ви в очите на другите.
Вие може би имате социално заболяване, което няма да мине само от една инжекция. Напълно възможно е да сте заразен със сепсиса на ниската самооценка и в този случай единственият познат лек е голяма доза самолюбие. Като много други хора в нашето общество обаче и вие може би сте закърмен с мисълта, че да обичате себе си е погрешно. „Мисли за другите", ни съветва обществото. „Обичай ближния си", повелява църквата. И никой не се сеща да каже „Обичай себе си", а вие ще трябва да се научите точно на това, ако искате да постигнете щастие в сегашния момент.
Като дете са ви учили, че да обичаш себе си — нещо естествено за вас тогава, — означава да си егоист и високомерен. Привикнали сте да поставяте другите над себе си, да мислите първо за другите, тъй като това показва, че сте „добър човек". Привикнали сте да се само-обезличавате и сте били възпитаван със съвети като „давай играчките си на братовчедите си". Това, че те са вашите съкровища, имуществото, което цените, или че мама и тате може да не дават своите големи играчки на другите, е било без значение. Възможно е дори да са ви казвали, че искат да „ви виждат, но да не ви чуват" и че „би трябвало да си знаете мястото".
Децата естествено се мислят за красиви и ужасно важни, но в периода на юношеството посланията на обществото вече пускат корените си. Неувереността в себе си властвува с пълна сила и с течение на годините непрекъснато се подкрепя. В края на краищата не е редно да обичате самия себе си. Какво ще си помислят другите за вас? Намеците са деликатни и не са зложелателни, но въпреки това слагат юзда на индивида. Като се започне от родителите и близките в семейството и се стигне до училището и приятелите — детето научава всички обществени условности, които са критерии в света на възрастните. Помежду си децата никога не спазват тези условности, освен когато искат да доставят удоволствие на възрастните. „Винаги казвай „моля" и „благодаря", покланяй се, ставай от мястото си, когато в стаята влезе възрастен човек, искай разрешение да станеш от масата, понасяй безкрайното щипане по бузите и гладене по главата." Посланието е ясно: важни са възрастните, децата не се броят. Значими са другите, ти си незначителен. Не вярвай на собствената си преценка — е бил първият извод, последван от пълен комплект подкрепления, минаващи под рубриката „учтивост". Тези правила, маскирани под думите „добро възпитание", са ви помогнали да интернализирате преценките на другите хора за сметка на своите собствени ценности. Не е изненадващо, че същите съмнения и дефиниции се запазват в юно-: шеството. По какъв начин пречи тази себенеувереност? Като създава затруднения в една важна сфера, каквато е обичта към другите. Способността ви да давате обич на другите е пряко свързана със силата на обичта вй към вас самия.
ЛЮБОВ: ОПИТ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Думата любов има толкова определения, колкото са хората, които ги дават. Да разгледаме следната дефини-ция: способността и готовността да позволите на тези, на които държите, да бъдат такива, каквито са си избрали, без да настоявате да се съобразяват с вас. Дефиницията може да е добра, но факт е, че твърде малко хора могат да я възприемат за себе си. Как можете да се издигнете дотам, че да можете да оставите другите да бъдат такива, каквито си изберат, без да настоявате да задоволяват вашите очаквания? Много просто. Като се обичате. Като чувствувате, че сте важен, ценен и красив. Осъзнаете ли веднъж колко сте добър, няма да е необходимо другите да дават подкрепление на ценността или достойнствата ви, като съобразяват поведението си с вашите изисквания. Ако сте уверен в себе си, нито ще желаете, нито ще ви е необходимо другите да бъдат като вас. Първо, вие сте неповторим. Второ, това би ги лишило от тяхната неповторимост, а у тях вие обичате точно тези качества, които ги правят особени и отделни. Нещата започват да идват по местата си. Вие свиквате да обичате себе си и изведнъж осъзнавате, че можете да обичате другите, да бъдете щедър и услужлив към другите, като първо сте щедър и услужлив към себе си. Тогава в щедростта и в услужливостта ви няма да има скрита умисъл. Не го правите, за да получите благодарност или изгода, а заради неподправеното удоволствие, което изпитвате, когато помагате някому или обичате някого.
Ако страдате от ниска самооценка и не обичате себе си, то тогава не е възможно да давате. Как можете да давате обич, ако сте нищожество? Какво би струвала вашата любов? Ако не можете да давате обич, то вие не можете и да получавате обич. Та каква цена ще има любовта, ако се дари на човек без стойност. Всичко, свързано с влюбеността, с даването и получаването на обич, започва от „его", което е изцяло обичано.
Да вземем случая с Ноа, мъж на средна възраст, който претендира, че нежно обича жена си и децата си. За да им покаже чувствата си, той им купува скъпи подаръци, води ги на луксозни курорти и когато е в командировка, не пропуска да завърши писмата си с „Целувам ви". При все това Ноа не можел да каже на жена си или на децата си, че ги обича. Не можел да го каже и на родителите си, към които бил извънредно привързан. Ноа желаел да изрече думите; те непрекъснато били в ума му, но всеки път, когато се опитвал да каже „Обичам те", не излизало нищо.
В съзнанието на Ноа думите „Обичам те" означават, че той сам се поставя на прицел. Ако каже „Обичам те", някой трябва да отговори „И аз те обичам, Ноа)". Признанието му в любов трябва да бъде посрещнато с утвърждаване на неговата самооценка. Да изрече тези думи, за Ноа е твърде голям риск, тъй като може да не получи отговор и тогава самооценката му ще бъде поставена под съмнение. От друга страна, ако Ноа би могъл да изходи от предпоставката, че е достоен за обич, не би изпитвал никакви затруднения да каже „Обичам те". Ако не получи желаното „И аз те обичам, Ноа", тогава би разбрал, че това няма нищо общо със самооценката му, тъй като тя е била непокътната още преди да направи признанието си. Дали го обича или не в отговор на неговата любов, това би било проблем на жена му или на който и да е друг, когото Ноа обича в момента. Той би могъл да желае нечия любов, но това не би било от основно значение за самооценката му.
Вие можете да поставите на преоценка всички свои чувства за самия вас, като изхождате от способността си да обичате. Помнете, че никога и при никакви обстоятелства да мразиш себе си не е по-здравословно от това да се обичаш. Дори да сте се държали по начин,които не харесвате, омразата ви към вас самия само ще ви обезсили и ще ви навреди. Вместо да се ненавиждате, развийте положителни чувства. Поучете се от грешката си и си дайте дума да не я повтаряте, но не я свързвайте със самооценката си.
Ето същността на любовта, насочена към вас самия и към другите. Никога не смесвайте самооценката си (която е нещо дадено) с поведението си или с поведението на другите към вас. Повтарям, това никак не е лесно. Посланията на обществото имат господствуваща сила. „Ти си лошо момче" вместо „Държиш се лошо". „Мама не те харесва, когато се държиш така" вместо „Мама не харесва начина, по който се държиш". Изводите, които може да сте направили от тези думи, са: „Тя не ме харесва, сигурно съм нищожество" вместо „Тя не ме харесва. Това е нейно мнение и тъй като не го одобрявам, аз пак съм важен." Във „Възли" Р. Д. Ланг обобщава процеса на интернализиране на мислите на другите и отъждествяванего им с цената, която един човек има в собствените си очи:
Моята майка ме обича.
Хубаво ми е.
Хубаво ми е, защото тя ме обича.
Моята майка не ме обича.
Не ми е хубаво.
Не ми е хубаво, защото тя не ме обича.
Аз съм лош/лоша, защото се чувствувам лош/лоша.
Аз съм лош/лоша, защото съм лош/лоша.
Аз съм лош/лоша, защото тя не ме обича.
Тя не ме обича, защото съм лош/лоша.
Навиците на мислене от детството не се изкореняват лесно. Представата за собственото ви Аз може да продьлжи да зависи от начина, по които ви възприемат другите. Вярно е, че първоначалните си автопортрети сте заучили от мненията на възрастните, но не е вярно, че винаги трябва да ги носите със себе си. Да, трудно е да се хвърлят тези стари окови и да се почистят незарас-налите белези, но да се запазят оковите е още по-трудно, като се имат предвид последствията. С тренировки на ума можете да направите редица избори в посока към самолюбието, които ще ви изненадат.
Какви са хората, които са щастливи в любовта? Са-мопогубват ли се с поведението си? Никога. Крият ли се в ъгъла с наведена глава? Съвсем не. Умението да давате и получавате обич започва вкъщи, от вас. От твърдото ви решение да сложите край на всички видове поведение, произтичащи от ниска самооценка, които сте превърнали в начин на живот.
СВИКНЕТЕ ДА СЕ ПРИЕМАТЕ
Най-напред трябва да скъсате с мита, че имате една-единствена Аз-концепция и че тя е или само положителна, или само отрицателна. Вие имате голям брой Аз-образи, които всеки момент се менят. Ако ви попитат: „Харесвате ли се?", вие може би ще струпате всички отрицателни мнения за себе си и ще отговорите „Не". Разграничаването на специфичните зони на нехаресване ще ви даде определени цели, за чието постигане можете да положите усилия.
Вие имате определени чувства за себе си във физическо, интелектуално, социално и емоционално отношение. Имате мнение за способностите си в областта на музиката, спорта, изкуството, техниката, писането и така нататък. Автопортретите ви са толкова многобройни, колкото и заниманията ви, а във всички форми на поведение сте неизменно ВИЕ, човекът, когото приема-те или отхвърляте. Цената, която имате в собствените си очи — тази благосклонна, вездесъща сянка, консултантът ви за лично щастие и само осъществяван е, — трябва да е независима от самооценките ви. Вие съществувате. Вие сте човек. Това е всичко, от което имате нужда. Вие определяте цената си и не е необходимо да давате обяснения никому. Вашата ценност е даденост, която няма нищо общо с поведението и чувствата. Можете да не харесвате поведението си в даден момент, но това няма нищо общо със самооценката ви. Можете да изберете винаги да бъдете ценен в своите очи и да се заемете с промяната на своите самооценки.
ОБИЧАЙТЕ ТЯЛОТО СИ
Всичко започва от вашето физическо Аз. Харесвате ли тялото си? Ако отговорите с не, опитайте се да го разложите на съставните му части. Направете списък на белезите, срещу които имате възражения. Започнете отгоре: косата, челото, очите, клепачите, бузите. Харесвате ли устата си, носа си, зъбите си и врата си? А ръцете, пръстите, гърдите и корема? Направете дълъг списък. Включете и вътрешните си органи. Бъбреците, далака, артериите и бедрените кости. Сега се прехвърлете към скритите части на тялото си: ушния охлюв, ушната .раковина, надбъбречните жлези и мъжеца. Нужен ви е извънредно дълъг списък, за да се разгледате подробно. Не можете да кажете, че имате хубаво тяло, защото вие сте вашето тяло, и да не го харесвате, означава да не се приемате като човешко същество.
Може би имате някои физически особености, които не харесвате. Ако те са части от тялото ви, които могат да бъдат променени, поставете си за цел да ги промените. Ако коремът ви е твърде голям, или не харесвате цвета на косата си, можете да ги разглеждате като резултати от избор в по-ранен настоящ момент и да направите нов избор в настоящия момент. Тези части, които не одобрявате и които не могат да се променят (твърде дълги крака, твърде тесни очи, твърде малки или твърде големи гърди), могат да бъдат разгледани в нова светлина. Не може да се каже, че дадена част от тялото е твърде някаква и че дългите крака са по-добри или по-лоши от наличието или отсъствието на коса. Всъщност вие сте заели определението на съвременното общество за красота. Не оставяйте другите да ви диктуват кое трябва да бъде привлекателно за вас. Вземете решение да харесвате физическото си Аз и признайте, че то е ценно и привлекателно за вас, като по този начин ще отхвърлите сравненията и мненията на другите. Вие можете да решите кое е приятно и да оставите в миналото си неприемането на самия себе си.
Вие сте човешко същество. Човешките същества отделят определени миризми, издават определени звуци и имат определено количество коса. Обществото на производители на стоки обаче излъчва определени послания относно физическото състояние на човека. То казва: „Срамувайте се от тези човешки особености. Овладейте поведението на маскировка — особено ако маскирате истинското си Аз с наш продукт. Не се приемайте. Крийте своето Аз.
Не можете да гледате един час телевизия, без да получите това послание. Рекламите, които всекидневно ви засипват, ви внушават, че трябва да ненавиждате миризмата на устата, мишниците, краката, кожата и дори половите си органи. „Започнете да употребявате нашето изделие и отново ще се почувствувате истински и естествени." Сякаш не сте естествен, какъвто сте, а трябва да излъчвате козметични аромати, за да се харесвате повече. И вие обезмирисявате всяка кухина с подходящ дезодорант, защото не приемате част от себе си, която имат всички човешки същества.
Един 32-годишен мъж на име Франк се е научил да отхвърля всички свои телесни функции, като ги заклеймява като отвратителни неща, за които не може да се говори. Франк поддържа маниакална чистота на тялото си до такава степен, че му е неприятно, когато се поти, и от жена си и децата си очаква същото поведение на безукорна чистота. Той се втурва в банята, за да вземе душ и да се избави от всякакви неприятни миризми, след като е косил трева или е играл тенис. Освен това не може да се люби с жена си, ако и двамата не вземат душ преди и след половия акт. Не може да понася нормалните си телесни миризми и не може да живее с човек, който е по-склонен да приема себе си. Франк пръска банята си с ароматизатор, използува множество козметични продукти, за да поддържа приятна миризма, и се опасява, че няма да го харесат, ако стане естествен и започне да мирише на човек. Той се е научил да отхвърля естествените си телесни функции и миризми. Възприел е атитюди, отразяващи самоотхвърляне, като се смущава или се извинява, когато остави тялото си да бъде естествено. Но да си човек, означава да имаш различни естествени миризми, а този, който се е заел да развива обич към себе си и самоприемане, не се дразни от естественото си Аз. Ако Франк бъде напълно искрен по отношение на себе си и ако заличи заучените послания на самоотхвърлянето, би могъл дори да признае, че изпитва удоволствие от тялото си и от всички миризми, които то отделя. Ако не желае да споделя тези миризми с другите хора, той поне би могъл да ги приема в себе си, да си каже, че всъщност ги харесва, и да не изпитва срам, когато е с други хора.
Да се приемете, означава да харесвате цялото си физическо Аз и да отхвърляте наложената от обществото необходимост от приличие или да търпите тялото си, когато то има друго, а не козметично поведение. Това не означава, че трябва да тръгнете да се показвате, а, че можете да се научите да извличате удоволствие от собственото си Аз.
Много жени приемат наложените от обществото норми за приличие и се държат така, както се очаква от тях, когато става въпрос за собствените им тела. Бръснете краката и мишниците си, слагайте си дезодорант навсякъде, парфюмирайте тялото си с чужди аромати, ароматизирайте устата си, гримирайте очите си, устните, бузите, слагайте възглавнички в сутиена си, пръскайте половите си органи с подходящ букет и ползувайте изкуствени нокти. Импликацията е, че във вашето естествено и съвсем човешко Аз има нещо неприятно и можете да станете привлекателен само като станете изкуствен. Най-тъжното е, че крайният продукт е лъжливо Аз и то заема мястото на естественото ви Аз, което ви съпътствува през по-голямата част от живота. Подтикват ви да отхвърлите това красиво Аз. Поведението на рекламните агенти е обяснимо, тъй като ще получат печалба, като продадат продуктите си. По-необяснимо е, че вие купувате тези продукти и с това избирате да отхвърлите реалното си Аз. Вие можете да престанете да криете красивото и естественото си Аз. И ако изберете да ползувате някакви козметични средства, то няма да е, защото не харесвате това, което маскирате, а защото търсите нови усещания или само осъществяван е. Не е лесно да бъдем честни към себе си в това отношение и е нужно време, за да се научим да различаваме това, което ни доставя удоволствие, от онова, което според рекламите трябва да ни доставя удоволствие.
ИЗБОР НА ПО-ПОЛОЖИТЕЛНИ АЗ-ОБРАЗИ
Подобен избор можете да направите и по отношение на всички свои Аз-образи. Можете да решите да мислите за себе си като за интелигентен човек, като приложите собствените си стандарти към самия себе си. Всъщност толкова по-интелигентен сте, колкото по-щастлив успявате да се направите. Ако не сте добър в някоя област като алгебрата, правописа или писането на теми, това е просто естественият резултат от избора, който сте правили до този момент. Ако решите да отделите достатъчно време за упражнения в която и да е от тези три дисциплини, несъмнено ще постигнете по-голямо съвършенство. Ако смятате, че не сте високоинтелигентен, спомнете си какво казахме за интелигентността в глава I. Ако се подценявате, то е, защото сте „купили" тази идея и сравнявате себе си с другите по отношение на някои променливи, свързани с училището.
Колкото и странно да ви се струва, вие можете да изберете да бъдете толкова умен, колкото пожелаете. Научните наклонности всъщност са функция на времето, а не някакво вродено качество. Подкрепа на това схващане може да се открие в нормите за стандартизираните тестове за постижение в отделните класове. Тези норми показват, че резултатите, които получават отличните ученици в даден клас, мнозинството от учениците постигат в по-горен клас. По-нови изследвания посочват, че макар в края на краищата повечето ученици да Овладяват всяка изучавана дисциплина, някои овладяват изучаваните предмети много по-рано от други. Въпреки това етикетът „посредствен" или дори „изоставащ" често се прикрепя към онези, които по-бавно овладяват някакво умение. Ето какво пише по този въпрос
Джон Каръл в статията си „Модел на ученето в училище", публикувана в „Тийчърс колидж рекорд":
„Научната наклонност е количеството време, необходимо на учащия се, за да овладее една учебна задача. Импликацията в тази формулировка е допускането, че ако разполагат с достатъчно време, всички ученици биха овладели дадена учебна задача".
Ако разполагате с достатъчно време и положите достатъчно усилия, вие бихте могли — стига да решите — да овладеете всяка наука. Вие обаче не правите този избор, и то съвсем основателно. Защо да влагате такъв вид енергия на сегашния момент в решаването на неясни задачи или в заучаването на нещо, което не ви интересува? Много по-висши са целите да бъдете щастлив, да живеете ефективно и да обичате. Въпросът е, че интелигентността не е качество, което се наследява или което идва като подарък отнякъде. Един човек е толкова интелигентен, колкото реши да бъде. Да не харесвате степента на интелигентност, която сте си избрали, означава, че се самопрезирате, а това може да има вредни последствия в живота ви.
Така, както можете да избирате автопортретите си, можете да избирате и всички свои фотографии, заложени в мозъка ви. Вие притежавате такива социални умения, каквито изберете да притежавате. Ако не одобрявате социалното си поведение, можете да вземете мерки и да го промените, без да го смесвате със самооценката си. По същия начин вашите артистични, технически, спортни, музикални и други способности до голяма степен са резултат от избор и не би трябвало да се смесват с вашата ценност. В глава IV се разглеждат подробно самоописанията и причините, поради които човек ги е избрал. Предходната глава също изяснява, че вашият емоционален живот е сбор от собствените ви избори в различни случаи. Да приемате у себе си това, което вярвате, че е подходящо за вас, е нещо, за което още сега можете да вземете решение. Чудесно начинание е да се заемете да поправите нещата, които не са ви по мярка, и няма причина да изберете да се чувствувате недостоен само защото има у вас неща, които ще коригирате.
Нехаресването на себе си може да приема различни форми и вие може би демонстрирате някакъв вид поведение, с което се самоподценявате. Ето някои от често срещаните форми на поведение, които влизат в категорията на самоналоженото вето.
— Отбивате комплиментите, насочени към вас. („А, тази вехтория"... „Не съм чак толкова умен/умна, просто имах късмет може би"...)
— Измисляте извинения за добрия си външен вид. („Заслугата е на фризьорката ми, тя може да направи от жабата принцеса"... „Повярвайте ми, всичко е в гардероба"... „Зеленото е любимият ми цвят"...)
— Приписвате заслуга на други хора, докато" тя всъщност е ваша. („Слава богу, че Майкъл е насреща, без него нищо не струвам"... „Мари свърши всичко, аз само стоях и гледах"...)
— В разговор се позовавате на мненията и чувствата на други хора. („Мъжът ми казва"... „Майка ми смята"... „Джордж винаги ми казва, че"...)
— Подлагате мненията си на чужда преценка. („Нали така, мили/мила?"... „Аз това казах, нали Марта?" ...„Питайте мъжа ми, той ще ви каже"...)
— Отказвате да поръчате нещо, което желаете, не защото не можете да си го позволите (въпреки че можете да изтъкнете това като причина), но защото смятате, че не го заслужавате.
— Не стигате до оргазъм.
— Въздържате се да купите нещо за себе си, тъй като смятате, че трябва да го купите за някой друг, макар че жертвата ви не е необходима. Или не си купувате нещата, които бихте желали да притежавате, защото не ги заслужавате.
— Избягвате глезотии от рода на цветята, виното или каквото и да е друго — въпреки че ги обичате, — защото това е пръскане на пари.
— В стая, пълна с хора, някой извиква „Ей, глупчо", и вие се обръщате към гласа.
— Използувате умалителни имена за себе си (и позволявате на другите да ги използуват), които всъщност са пренебрежителни, например глупчо, сладур или бебче (за възрастен човек), зъбльо, късък, шишко или гола тиква.
— Ваш приятел или вашият любим ви подарява украшение. Веднага през главата ви минава следната мисъл: „Сигурно вкъщи има цяло чекмедже с украшения за други девойки."
— Някой ви казва, че изглеждате добре. В ума ви блесва: „Или си сляп, или искаш да ми направиш удоволствие."
— Някой ви извежда на ресторант или на театър. А вие си мислите: „Винаги така се почва, но колко ли ще продължи, след като разбере какво представлявам всъщност?"
— Приятелка приема да дойде на среща с вас, а вие смятате, че го прави като благодеяние.
Преди време лекувах млада жена, която беше привлекателна и очевидно много търсена от мъжете. Шърли обаче твърдеше, че всички нейни връзки завършват неуспешно и макар винаги да бе искала да се омъжи, тази възможност досега не й се бе удала. Когато се посъветва с психотерапевт, се оказа, че тя несъзнателно е разрушавала всяко свое познанство. Ако млад мъж й кажел, че държи на нея или че я обича, Шърли веднага си помисляла: „Казва го само защото знае, че точно това искам да чуя." Шърли винаги търсела довод, с който да оспори ценността си. Тя не изпитвала обич към себе си и затова отхвърляла опитите на другите да я обичат. Не вярвала, че някой може да я намира привлекателна. Защо? Защото не вярвала, че изобщо заслужавала да бъде обичана. И така с безкрайния низ от откази тя затвърждавала представата си, че е недостойна за обич.
Много от изброените в горния списък точки може да изглеждат маловажни, но въпреки това те са миниинди-катори на самоотхвърлянето. Ако не искате да пилеете пари за себе си или се жертвувате заради другиго — и често избирате кюфтета вместо агнешки пържоли, — то е, защото смятате, че не заслужавате нещо по-добро. Може би са ви учили, че учтивостта изисква да оспорвате комплиментите или че наистина не сте привлекателен. Това са уроците, които сте научили, и в резултат поведението на самоотричане е станало ваша втора природа. В разговорите и във всекидневното поведение могат да се открият безброй примери на поведение на самоотхвърляне. С всяка своя проява на самоподценя-ване вие подкрепяте стария кошмар, наложен ви от другите, а намалявате възможностите си за какъвто и да е вид любов в живота си независимо дали към самия себе си или към другите. Вие сте твърде ценен, за да си губите времето, като се само подценяват е.
ПРИЕМАЙТЕ СЕ, БЕЗ ДА СЕ ОПЛАКВАТЕ
Да се обичате, означава да се приемате като достоен човек, тъй като вие сте избрали да бъде така. Приемане на себе си означава и отсъствие на оплакване. Пълноценно функциониращите хора никога не се оплакват, поточно не се оплакват, че камъните са твърди, че небето е облачно или че ледът е студен. Приемането означава да не се оплакваш, а щастието — да не се оплакваш от нещата, които не могат да се променят. Оплакването е спасение за онези, които нямат увереност в себе си. Като споделяте с другите какво не харесвате у себе си, недоволството ви остава, тъй като хората не могат да направят нищо друго, освен да оспорят думите ви, но в такъв случай вие няма да им повярвате. Както оплакването пред другите не води до нищо, така безполезно е и да допускате другите да ви потискат със собствения си товар от самоокайване и мъка. На това безполезно и неприятно поведение може да бъде сложен край с простия въпрос: „Защо ми разказваш всичко това?" или „Мога ли с нещо да ти помогна в случая?" Ако същите въпроси зададете на самия себе си, ще осъзнаете, че да се оплаквате, е истинска глупост. Пропиляно време, което бихте могли да използувате, за да овладеете някои средства да обичате себе си, като безсловесно самовъз-хваляване, или за да помогнете на друг да се самоосъществи.
В два случая оплакването се приема най-зле от околните: 1)Когато казвате някому, че сте уморен. 2) Когато казвате някому, че не се чувствувате добре. Ако сте уморен, можете да постъпите по няколко възможни начина, но да се оплаквате дори само на един човек, макар и обичан от вас, означава да го обиждате. А и умората ви не ще намалее. Същото се отнася и до оплакването „не се чувствувам добре".
Тук не става въпрос да не споделяте с другите как се чувствувате, когато те могат по някакъв начин да ви помогнат. Въпросът е да не се оплаквате на хора, които не могат да направят нищо друго, освен да изслушат вайкането ви. Освен това, ако действително полагате усилия, за да нарасне самоуважението ви, и ако изпитвате някаква болка или неудобство, ще предпочетете сам да се справите, вместо да се облягате на някого и да споделяте товара си с него.
Да се оплаквате от себе си, е безполезна дейност, която ви пречи да живеете ефективно. Оплакването насърчава самосъжалението и разсейва усилията ви да давате и получавате обич. Освен това стеснява възможностите ви за по-успешни любовни връзки и за по-активно социално общуване. Като се оплаквате, може да получите известно внимание, но то ще е такова, че ще хвърли сянка върху щастието ви.
Способнос гта да се приемате, без да се оплаквате, е свързана с познаване на процесите на самоуважението и оплакването, които взаимно се изключват. Ако истински обичате себе си, оплакването ви пред хора, които с нищо не могат да ви помогнат, става абсолютно неоснователно. Ако забележите у себе си (и у другите) неща, които не харесвате, вместо да се оплаквате от тях, Можете да вземете енергични мерки и да ги коригирате.
Следващия път, когато се съберете с четири или повече семейства, можете да изпробвате това просто упражнение. Отбелязвайте си каква част от разговора се посвещава на оплаквания — от себе си, от другите, от събития, от цените, от времето и така нататък. След като свърши празненството и гостите се разотидат, се запитайте: „Колко от всички оплаквания тази вечер доведоха до нещо?" „Грижа ли го е някой за всичко, за което се вайкахме тази вечер?" И когато отново решите да се оплачете, спомнете си за тази безполезна вечер.
САМОУВАЖЕНИЕ И САМОВЛЮБЕНОСТ
Може би смятате, че всички тези разсъждения за самоуважението стигат до форма на неприятно поведение, сродно с егоманията. Нищо не би могло да бъде по-далеч от истината. Самоуважението няма нищо общо с поведението, при което човек непрекъснато изтъква колко е чудесен. Това не е самоуважение, а по-скоро опит да се спечели вниманието и одобрението на другите чрез „биене в гърдите". Това поведение е толкова невротично, колкото и поведението на човека, изпълнен със само-презрение. Поведението на самоизтъкване е мотивирано от другите, от опита да се спечели тяхното одобрение. То означава, че индивидът се преценява въз основа на това, как другите го възприемат. Ако не се преценяваше по този начин, той не би изпитвал потребност да ги убеждава. Самоуважението означава, че обичате самия себе си. То не изисква обичта на другите. Не е необходимо да се убеждават другите. Достатъчно е да се приемате, а това няма нищо общо с мненията на другите.
КАКВО ПЕЧЕЛИТЕ, КОГАТО НЕ ОБИЧАТЕ СЕБЕ СИ?
Защо някои хора избират да не се обичат? Какво печелят с това? Макар и това да не е чиста печалба, тя все пак съществува и може да бъде разгледана. Същността в овладяването на умението да бъдете ефективен е именно в това — да разберете защо поддържате поведение, което ви разстройва. Всички видове поведение имат причина, а пътят за премахване на всяко самопогубва-що поведение е осеян с „грапавини" — погрешни представи за собствените ви мотиви. Осъзнаете ли веднъж причината на своето озлоблени е и механизмите, чрез които го поддържате, вие ще можете да атакувате тези форми на поведение. Ако не разберете самия себе си, старите постъпки ще продължат да се повтарят.
Защо сте решили да поддържате поведение на само-отхвърляне, колкото и незначително да ви се струва? Може би просто ви е по-лесно да приемате това, което другите ви казват, вместо сам да мислите. Но съществуват и други печалби. Ако сте избрали да не се обичате и се отнасяте към себе си като към незначителен човек, като поставяте другите по-високо от себе си, то вие:
— Ще имате готово извинение за това, че не получавате никаква обич в живота си, а именно че просто не заслужавате на обичта ви да се отвръща с обич. Извинението е невротичната печалба.
— Ще можете да избягвате всякакви рискове, свързани с установяването на любовни връзки с други хора, и по този начин ще отстраните всяка възможност изобщо някога да ви отхвърлят или да не ви одобрят.
— Ще откриете, че ви е по-лесно да останете такъв, какъвто сте. Тъй като не заслужавате, няма смисъл да опитвате да бъдете по-добър или по-щастлив. Печалбата ви ще остане същата.
— Ще спечелите силно състрадание, внимание и дори одобрение от страна на другите, а това компенсира риска от ангажирането ви с любовни връзки. Така състраданието и вниманието стават вашите награди, които ви деформират.
— Ще имате много удобни изкупителни жертви, които да обвинявате за собственото си нещастие. Можете да се оплаквате и няма да има нужда да вземате никакви мерки.
— Ще можете да запълвате настоящите си моменти с минидепресии и ще избягвате поведение, което би ви помогнало да се промените. Самосъжалението ще ви сочи пътя за бягство.
— Ще се върнете в детството си и ще бъдете „добро дете", като проявявате остатъци от детските реакции и следователно доставяте удоволствие на „големите". За вас връщането назад е по-безопасно от риска.
— Ще можете да затвърдите поведението си на зависимост от другите, като им придавате по-голямо значение, отколкото придавате на самия себе си. Този „опорен стълб" е печалба, макар че ви наранява.
— Ще сте неспособен да ръководите сам живота си и да живеете така, както изберете, просто защото няма да чувствувате, че заслужавате щастието, за което жадувате.
Това са елементите на механизмите, поддържащи презрението ви към самия себе си. Това са причините, поради които избирате да се придържате към стария си начин на мислене и държане. Ясно е като бял ден, че е много по-лесно, т. е. по-безопасно, да се сгромолясате, отколкото да се опитате да се вдигнете. Помнете обаче, че единственото доказателство за живот е развитието. Да откажете да се развивате като човек, който обича себе си, е равносилно на смърт. Въоръжен с тези прозрения за собственото си поведение, можете да започнете някои мисловни и физически упражения, за да ускорите развитието на своето самоуважение.
НЯКОИ ПРОСТИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА ПОСТИГАНЕ НА САМОУВАЖЕНИЕ
Упражняването в самоуважение започва с мисълта. Трябва да се научите да управлявате мислите си. Това изисква голяма доза осъзнаване на настоящия момент в случаите, когато се самоподценявате. Ако съумеете да се улавяте в моментите, когато проявявате такова отношение към себе си, можете да започнете да се преборвате с мисълта, залегнала в основата на поведението ви.
Установявате, че току-що сте изрекли нещо от рода на „Не съм чак толкова умен/умна, просто имах късмет да ми пишат отлична оценка на този тест". В главата ви веднага трябва да звънне звънчето: „Току-що го направих. Държах се като човек, който се мрази. Но сега го съзнавам и следващия път ще си попреча да кажа това, което повтарям цял живот." Стратегията ви ще е да се поправите на глас с нещо подобно: „Казах, че имах късмет, но всъщност късметът няма нищо общо. Получих оценката, защото я заслужих." Малка крачка към самоуважението, но тя показва, че осъзнавате само-подценяването си в сегашния момент и решавате да действувате по различен начин. Преди имахте навик. Сега съзнавате, че желаете да бъдете различен, и сте избрали това да стане. Все едно, че се учите да шофирате. В края на краищата ще формирате нов навик, който няма да изисква да мислите непрекъснато. Скоро естествено ще възприемете различни форми на такова поведение, което е признак на самоуважение.
Сега, когато умът ви вече работи за вас, а не срещу вас, на хоризонта се задават вълнуващи дейности, свързани с обичта ви към вас самия. Ето някои от тези форми на поведение, които можете да разширявате, като развивате висока само оценка, основаваща се върху собствената ви ценност.
— Подберете нови начини за отговор на опитите на другите да подхождат към вас с обич или уважение. Вместо да погледнете скептично на някой жест на обич, отговорете с „Благодаря ти" или „Щастлив съм, че мислиш така".
— Ако изпитвате истинска обич към някого, направо кажете „Обичам те" и докато осмисляте получените реакции, „се потупайте по гърба" за смелостта.
— Когато сте на ресторант, поръчайте си нещо, което действително ви се яде, независимо от цената му. Почерпете се, защото го заслужавате. Започнете да си купувате неща, които бихте предпочели при всяко положение, включително когато сте в магазин за хранителни стоки. Поддайте се на изкушението да си купите любим предмет, защото го заслужавате. Не се лишавайте от нищо, освен ако това е абсолютно наложително — а то рядко е толкова наложително.
— След измерителен ден и обилно ядене починете за малко или потичайте из парка, дори да имате страшно много работа. Това ще ви помогне да се почувствувате значително по-добре.
— Започнете да се занимавате с дейност, която ще ви бъде приятна. Може би отлагате това от години, защото имате толкова много отговорности, че просто не ви остава време. Като изберете да се обичате и като започнете да си позволявате нещата в живота, които харесвате, хората, на които служите, ще свикнат сами да се грижат за себе си. А вие ще откриете, че не изпитвате неприязън към тях. Ще им служите, защото така сте избрали, а не защото сте задължен.
— Преодолейте ревността, като осъзнаете, че с нея се самоподценявате. Като се сравнявате с другите и смятате, че сте по-малко обичан, вие правите другите да изглеждат по-важни от вас. Измервате собствените си достойнства по достойнствата на другите. Напомняйте си, че (1) един човек винаги може да избере друг човек, без това да има някакво значение за вас, и (2) от това, дали някой, на когото държите, ще ви избере, или не, не зависи утвърждаването на собствената ви само оценка. Ако постъпвате така, вие сте осъден на вечна неувере-ност в себе си поради несигурността какви ще бъдат чувствата на даден човек всеки ден и всеки час. Ако той /тя избере някоя/някой друг — а не вас, това ще има отражение върху другия, не върху вас. Като се упражнявате в самоуважение, всички обстоятелства, при които по-рано сте проявявали ревност, ще се променят. Толкова силно ще повярвате в себе си, че няма да имате нужда от обичта и одобрението на другите, за да определяте само оценката си.
— Активността, насочена към развитие на самоуважение, може да включи и ново отношение към собственото тяло — например ще започнете да си избирате вкусни храни, да се стараете да намалите наднорменото си тегло (което, освен че показва самоотхвърляне, може да е опасно за здравето), ще започнете редовно да се разхождате или да карате велосипед, ще избирате здравословни упражнения, ще излизате сред природата и ще се наслаждавате на чистия въздух, защото това е приятно, изобщо ще поддържате тялото си здраво и привлекателно. При условие, че вие желаете да бъдете здрав. Защо? Защото сте човек със значение и се отнасяте към себе си като към такъв човек. Всеки изцяло пропилян ден, прекаран между стените на дома ви в бездействие или в досадни занимания, е подкрепа на враждебността ви към вас самия. Освен ако не предпочитате да стоите затворен, защото в този случай вие сте направили своя избор.
— Можете да започнете да се отнасяте към себе си с повече обич, що се отнася до секса. Заставайте гол/гола пред огледалото и си казвайте, че сте много привлекателен/привлекателна. Можете да докосвате тялото си. Изследвайте го със сетивата си, като карате кожата си да настръхва от удоволствие. В отношенията си със своята партньорка или партньор също можете да изберете сексуално самоосъществяване, вместо да поставяте удоволствието на партньора си над своето собствено удоволствие. Удоволствие можете да доставяте само като изберете удовлетворение и за себе си. Можете да забавите протичането на половия акт, като с думи и действия научите любимата/любимия си какво харесвате. Сам можете да изберете оргазма. Можете да си помогнете да изпитате върховното физическо удовлетворение, като повярвате, че го заслужавате, а след това потънете във вълнуващото преживяване на проверката. Защо? Защото го заслужавате.
— Можете да престанете да приравнявате изпълнението си в която и да е задача със самооценката си. Можете да загубите работата си или да не успеете в някое начинание. Можете да не одобрявате начина, по който сте изпълнили една или друга задача. Това не означава обаче, че нямате стойност. Трябва да знаете, че имате стойност независимо от постиженията си. Ако нямате това съзнание, непрекъснато ще смесвате себе си с дейностите, които са извън вас. Еднакво абсурдно е да поставяте самооценката си в зависимост от някакво външно постижение и да я обвързвате с мнението, което страничен човек има за вас. Премахнете ли това смесване, вие ще можете да се заемете с най-различни начинания и общата ви оценка — която може да представлява интерес за вас — по никакъв начин няма да определя доколко ценен сте като човек.
Такива и подобни са постъпките на онези, които се обичат. Тези постъпки често ще противоречат на уроците, които сте научили, докато сте се самоподценявали. Някога вие сте били въплъщение на самоуважение. Като дете инстинктивно сте усещали, че сте ценен.
Сега да се върнем към въпросите от увода на книга:
— Можете ли да се приемате, без да се оплаквате?
— Можете ли винаги да се обичате?
— Можете ли да давате и да приемате обич?
Това са проблемите, над които трябва да работите. Да си поставите за цел да обичате най-красивия, най-вълнуващия, най-достойния човек в света — вас самия.
Сподели с приятели: |