Вашите слаби места Уейн Дайър Как да се освободим от самопогубващото поведение



страница3/13
Дата31.12.2017
Размер2.7 Mb.
#38264
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13
ГЛАВА II

Първата любов

Вашата самооценка не може да бъде потвърдена от другите. Ценен сте. защото вие казвате, че е така. Ако чакате другите да определят вашата стойност, това ще е цената ви в очите на другите.

Вие може би имате социално заболяване, което няма да мине само от една инжекция. Напълно възможно е да сте заразен със сепсиса на ниската самооценка и в този случай единственият познат лек е голяма доза са­молюбие. Като много други хора в нашето общество обаче и вие може би сте закърмен с мисълта, че да обичате себе си е погрешно. „Мисли за другите", ни съветва обществото. „Обичай ближния си", повелява църквата. И никой не се сеща да каже „Обичай себе си", а вие ще трябва да се научите точно на това, ако искате да постигнете щастие в сегашния момент.

Като дете са ви учили, че да обичаш себе си — нещо естествено за вас тогава, — означава да си егоист и ви­сокомерен. Привикнали сте да поставяте другите над се­бе си, да мислите първо за другите, тъй като това показ­ва, че сте „добър човек". Привикнали сте да се само-обезличавате и сте били възпитаван със съвети като „да­вай играчките си на братовчедите си". Това, че те са вашите съкровища, имуществото, което цените, или че мама и тате може да не дават своите големи играчки на другите, е било без значение. Възможно е дори да са ви казвали, че искат да „ви виждат, но да не ви чуват" и че „би трябвало да си знаете мястото".

Децата естествено се мислят за красиви и ужасно важни, но в периода на юношеството посланията на об­ществото вече пускат корените си. Неувереността в себе си властвува с пълна сила и с течение на годините непре­къснато се подкрепя. В края на краищата не е редно да обичате самия себе си. Какво ще си помислят другите за вас? Намеците са деликатни и не са зложелателни, но въпреки това слагат юзда на индивида. Като се започне от родителите и близките в семейството и се стигне до училището и приятелите — детето научава всички об­ществени условности, които са критерии в света на въз­растните. Помежду си децата никога не спазват тези ус­ловности, освен когато искат да доставят удоволствие на възрастните. „Винаги казвай „моля" и „благодаря", покланяй се, ставай от мястото си, когато в стаята влезе възрастен човек, искай разрешение да станеш от масата, понасяй безкрайното щипане по бузите и гладене по главата." Посланието е ясно: важни са възрастните, де­цата не се броят. Значими са другите, ти си незначите­лен. Не вярвай на собствената си преценка — е бил пър­вият извод, последван от пълен комплект подкрепления, минаващи под рубриката „учтивост". Тези правила, ма­скирани под думите „добро възпитание", са ви помогна­ли да интернализирате преценките на другите хора за сметка на своите собствени ценности. Не е изненадва­що, че същите съмнения и дефиниции се запазват в юно-: шеството. По какъв начин пречи тази себенеувереност? Като създава затруднения в една важна сфера, каквато е обичта към другите. Способността ви да давате обич на другите е пряко свързана със силата на обичта вй към вас самия.



ЛЮБОВ: ОПИТ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Думата любов има толкова определения, колкото са хората, които ги дават. Да разгледаме следната дефини-ция: способността и готовността да позволите на тези, на които държите, да бъдат такива, каквито са си из­брали, без да настоявате да се съобразяват с вас. Дефи­ницията може да е добра, но факт е, че твърде малко хора могат да я възприемат за себе си. Как можете да се издигнете дотам, че да можете да оставите другите да бъдат такива, каквито си изберат, без да настоявате да задоволяват вашите очаквания? Много просто. Като се обичате. Като чувствувате, че сте важен, ценен и кра­сив. Осъзнаете ли веднъж колко сте добър, няма да е необходимо другите да дават подкрепление на ценност­та или достойнствата ви, като съобразяват поведението си с вашите изисквания. Ако сте уверен в себе си, нито ще желаете, нито ще ви е необходимо другите да бъдат като вас. Първо, вие сте неповторим. Второ, това би ги лишило от тяхната неповторимост, а у тях вие обичате точно тези качества, които ги правят особени и отделни. Нещата започват да идват по местата си. Вие свиквате да обичате себе си и изведнъж осъзнавате, че можете да обичате другите, да бъдете щедър и услужлив към другите, като първо сте щедър и услужлив към себе си. Тогава в щедростта и в услужливостта ви няма да има скрита умисъл. Не го правите, за да получите благодар­ност или изгода, а заради неподправеното удоволствие, което изпитвате, когато помагате някому или обичате някого.

Ако страдате от ниска самооценка и не обичате себе си, то тогава не е възможно да давате. Как можете да давате обич, ако сте нищожество? Какво би струвала вашата любов? Ако не можете да давате обич, то вие не можете и да получавате обич. Та каква цена ще има любовта, ако се дари на човек без стойност. Всичко, свързано с влюбеността, с даването и получаването на обич, започва от „его", което е изцяло обичано.

Да вземем случая с Ноа, мъж на средна възраст, кой­то претендира, че нежно обича жена си и децата си. За да им покаже чувствата си, той им купува скъпи подаръ­ци, води ги на луксозни курорти и когато е в команди­ровка, не пропуска да завърши писмата си с „Целувам ви". При все това Ноа не можел да каже на жена си или на децата си, че ги обича. Не можел да го каже и на родителите си, към които бил извънредно привързан. Ноа желаел да изрече думите; те непрекъснато били в ума му, но всеки път, когато се опитвал да каже „Обичам те", не излизало нищо.

В съзнанието на Ноа думите „Обичам те" означават, че той сам се поставя на прицел. Ако каже „Обичам те", някой трябва да отговори „И аз те обичам, Ноа)". При­знанието му в любов трябва да бъде посрещнато с ут­върждаване на неговата самооценка. Да изрече тези ду­ми, за Ноа е твърде голям риск, тъй като може да не получи отговор и тогава самооценката му ще бъде по­ставена под съмнение. От друга страна, ако Ноа би мо­гъл да изходи от предпоставката, че е достоен за обич, не би изпитвал никакви затруднения да каже „Обичам те". Ако не получи желаното „И аз те обичам, Ноа", тогава би разбрал, че това няма нищо общо със само­оценката му, тъй като тя е била непокътната още преди да направи признанието си. Дали го обича или не в от­говор на неговата любов, това би било проблем на жена му или на който и да е друг, когото Ноа обича в момен­та. Той би могъл да желае нечия любов, но това не би било от основно значение за самооценката му.

Вие можете да поставите на преоценка всички свои чувства за самия вас, като изхождате от способността си да обичате. Помнете, че никога и при никакви об­стоятелства да мразиш себе си не е по-здравословно от това да се обичаш. Дори да сте се държали по начин,които не харесвате, омразата ви към вас самия само ще ви обезсили и ще ви навреди. Вместо да се ненавиждате, развийте положителни чувства. Поучете се от грешката си и си дайте дума да не я повтаряте, но не я свързвайте със самооценката си.

Ето същността на любовта, насочена към вас самия и към другите. Никога не смесвайте самооценката си (която е нещо дадено) с поведението си или с поведение­то на другите към вас. Повтарям, това никак не е лесно. Посланията на обществото имат господствуваща сила. „Ти си лошо момче" вместо „Държиш се лошо". „Мама не те харесва, когато се държиш така" вместо „Мама не харесва начина, по който се държиш". Изводите, които може да сте направили от тези думи, са: „Тя не ме ха­ресва, сигурно съм нищожество" вместо „Тя не ме ха­ресва. Това е нейно мнение и тъй като не го одобрявам, аз пак съм важен." Във „Възли" Р. Д. Ланг обобщава процеса на интернализиране на мислите на другите и отъждествяванего им с цената, която един човек има в собствените си очи:

Моята майка ме обича.

Хубаво ми е.

Хубаво ми е, защото тя ме обича.

Моята майка не ме обича.

Не ми е хубаво.

Не ми е хубаво, защото тя не ме обича.
Аз съм лош/лоша, защото се чувствувам лош/лоша.

Аз съм лош/лоша, защото съм лош/лоша.

Аз съм лош/лоша, защото тя не ме обича.

Тя не ме обича, защото съм лош/лоша.

Навиците на мислене от детството не се изкореняват лесно. Представата за собственото ви Аз може да продьлжи да зависи от начина, по които ви възприемат другите. Вярно е, че първоначалните си автопортрети сте заучили от мненията на възрастните, но не е вярно, че винаги трябва да ги носите със себе си. Да, трудно е да се хвърлят тези стари окови и да се почистят незарас-налите белези, но да се запазят оковите е още по-труд­но, като се имат предвид последствията. С тренировки на ума можете да направите редица избори в посока към самолюбието, които ще ви изненадат.

Какви са хората, които са щастливи в любовта? Са-мопогубват ли се с поведението си? Никога. Крият ли се в ъгъла с наведена глава? Съвсем не. Умението да давате и получавате обич започва вкъщи, от вас. От твърдото ви решение да сложите край на всички видове поведение, произтичащи от ниска самооценка, които сте превърнали в начин на живот.



СВИКНЕТЕ ДА СЕ ПРИЕМАТЕ

Най-напред трябва да скъсате с мита, че имате една-единствена Аз-концепция и че тя е или само положител­на, или само отрицателна. Вие имате голям брой Аз-образи, които всеки момент се менят. Ако ви попитат: „Харесвате ли се?", вие може би ще струпате всички от­рицателни мнения за себе си и ще отговорите „Не". Раз­граничаването на специфичните зони на нехаресване ще ви даде определени цели, за чието постигане можете да положите усилия.

Вие имате определени чувства за себе си във физиче­ско, интелектуално, социално и емоционално отноше­ние. Имате мнение за способностите си в областта на музиката, спорта, изкуството, техниката, писането и та­ка нататък. Автопортретите ви са толкова многоброй­ни, колкото и заниманията ви, а във всички форми на поведение сте неизменно ВИЕ, човекът, когото приема-те или отхвърляте. Цената, която имате в собствените си очи — тази благосклонна, вездесъща сянка, консул­тантът ви за лично щастие и само осъществяван е, — трябва да е независима от самооценките ви. Вие същест­вувате. Вие сте човек. Това е всичко, от което имате нужда. Вие определяте цената си и не е необходимо да давате обяснения никому. Вашата ценност е даденост, която няма нищо общо с поведението и чувствата. Мо­жете да не харесвате поведението си в даден момент, но това няма нищо общо със самооценката ви. Можете да изберете винаги да бъдете ценен в своите очи и да се заемете с промяната на своите самооценки.

ОБИЧАЙТЕ ТЯЛОТО СИ

Всичко започва от вашето физическо Аз. Харесвате ли тялото си? Ако отговорите с не, опитайте се да го разложите на съставните му части. Направете списък на белезите, срещу които имате възражения. Започнете от­горе: косата, челото, очите, клепачите, бузите. Харесва­те ли устата си, носа си, зъбите си и врата си? А ръцете, пръстите, гърдите и корема? Направете дълъг списък. Включете и вътрешните си органи. Бъбреците, далака, артериите и бедрените кости. Сега се прехвърлете към скритите части на тялото си: ушния охлюв, ушната .ра­ковина, надбъбречните жлези и мъжеца. Нужен ви е из­вънредно дълъг списък, за да се разгледате подробно. Не можете да кажете, че имате хубаво тяло, защото вие сте вашето тяло, и да не го харесвате, означава да не се приемате като човешко същество.

Може би имате някои физически особености, които не харесвате. Ако те са части от тялото ви, които могат да бъдат променени, поставете си за цел да ги промени­те. Ако коремът ви е твърде голям, или не харесвате цвета на косата си, можете да ги разглеждате като резултати от избор в по-ранен настоящ момент и да на­правите нов избор в настоящия момент. Тези части, които не одобрявате и които не могат да се променят (твърде дълги крака, твърде тесни очи, твърде малки или твърде големи гърди), могат да бъдат разгледани в нова светлина. Не може да се каже, че дадена част от тялото е твърде някаква и че дългите крака са по-добри или по-лоши от наличието или отсъствието на коса. Всъщност вие сте заели определението на съвременното общество за красота. Не оставяйте другите да ви дикту­ват кое трябва да бъде привлекателно за вас. Вземете решение да харесвате физическото си Аз и признайте, че то е ценно и привлекателно за вас, като по този начин ще отхвърлите сравненията и мненията на другите. Вие можете да решите кое е приятно и да оставите в мина­лото си неприемането на самия себе си.

Вие сте човешко същество. Човешките същества от­делят определени миризми, издават определени звуци и имат определено количество коса. Обществото на про­изводители на стоки обаче излъчва определени посла­ния относно физическото състояние на човека. То казва: „Срамувайте се от тези човешки особености. Овладейте поведението на маскировка — особено ако маскирате истинското си Аз с наш продукт. Не се приемайте. Крийте своето Аз.

Не можете да гледате един час телевизия, без да по­лучите това послание. Рекламите, които всекидневно ви засипват, ви внушават, че трябва да ненавиждате ми­ризмата на устата, мишниците, краката, кожата и дори половите си органи. „Започнете да употребявате нашето изделие и отново ще се почувствувате истински и естест­вени." Сякаш не сте естествен, какъвто сте, а трябва да излъчвате козметични аромати, за да се харесвате пове­че. И вие обезмирисявате всяка кухина с подходящ дезодорант, защото не приемате част от себе си, която имат всички човешки същества.

Един 32-годишен мъж на име Франк се е научил да отхвърля всички свои телесни функции, като ги заклей­мява като отвратителни неща, за които не може да се говори. Франк поддържа маниакална чистота на тялото си до такава степен, че му е неприятно, когато се поти, и от жена си и децата си очаква същото поведение на безукорна чистота. Той се втурва в банята, за да вземе душ и да се избави от всякакви неприятни миризми, след като е косил трева или е играл тенис. Освен това не може да се люби с жена си, ако и двамата не вземат душ преди и след половия акт. Не може да понася нор­малните си телесни миризми и не може да живее с човек, който е по-склонен да приема себе си. Франк пръска ба­нята си с ароматизатор, използува множество козме­тични продукти, за да поддържа приятна миризма, и се опасява, че няма да го харесат, ако стане естествен и започне да мирише на човек. Той се е научил да отхвър­ля естествените си телесни функции и миризми. Възпри­ел е атитюди, отразяващи самоотхвърляне, като се сму­щава или се извинява, когато остави тялото си да бъде естествено. Но да си човек, означава да имаш различни естествени миризми, а този, който се е заел да развива обич към себе си и самоприемане, не се дразни от ес­тественото си Аз. Ако Франк бъде напълно искрен по отношение на себе си и ако заличи заучените послания на самоотхвърлянето, би могъл дори да признае, че из­питва удоволствие от тялото си и от всички миризми, които то отделя. Ако не желае да споделя тези миризми с другите хора, той поне би могъл да ги приема в себе си, да си каже, че всъщност ги харесва, и да не изпитва срам, когато е с други хора.

Да се приемете, означава да харесвате цялото си физическо Аз и да отхвърляте наложената от обществото необходимост от приличие или да търпите тялото си, когато то има друго, а не козметично поведение. Това не означава, че трябва да тръгнете да се показвате, а, че можете да се научите да извличате удоволствие от собственото си Аз.

Много жени приемат наложените от обществото норми за приличие и се държат така, както се очаква от тях, когато става въпрос за собствените им тела. Бръс­нете краката и мишниците си, слагайте си дезодорант навсякъде, парфюмирайте тялото си с чужди аромати, ароматизирайте устата си, гримирайте очите си, устни­те, бузите, слагайте възглавнички в сутиена си, пръскай­те половите си органи с подходящ букет и ползувайте изкуствени нокти. Импликацията е, че във вашето ес­тествено и съвсем човешко Аз има нещо неприятно и можете да станете привлекателен само като станете из­куствен. Най-тъжното е, че крайният продукт е лъжливо Аз и то заема мястото на естественото ви Аз, което ви съпътствува през по-голямата част от живота. Подтик­ват ви да отхвърлите това красиво Аз. Поведението на рекламните агенти е обяснимо, тъй като ще получат пе­чалба, като продадат продуктите си. По-необяснимо е, че вие купувате тези продукти и с това избирате да от­хвърлите реалното си Аз. Вие можете да престанете да криете красивото и естественото си Аз. И ако изберете да ползувате някакви козметични средства, то няма да е, защото не харесвате това, което маскирате, а защото търсите нови усещания или само осъществяван е. Не е лесно да бъдем честни към себе си в това отношение и е нужно време, за да се научим да различаваме това, което ни доставя удоволствие, от онова, което според рекламите трябва да ни доставя удоволствие.



ИЗБОР НА ПО-ПОЛОЖИТЕЛНИ АЗ-ОБРАЗИ

Подобен избор можете да направите и по отношение на всички свои Аз-образи. Можете да решите да мисли­те за себе си като за интелигентен човек, като приложи­те собствените си стандарти към самия себе си. Всъщ­ност толкова по-интелигентен сте, колкото по-щастлив успявате да се направите. Ако не сте добър в някоя об­ласт като алгебрата, правописа или писането на теми, това е просто естественият резултат от избора, който сте правили до този момент. Ако решите да отделите достатъчно време за упражнения в която и да е от тези три дисциплини, несъмнено ще постигнете по-голямо съвършенство. Ако смятате, че не сте високоин­телигентен, спомнете си какво казахме за интелигент­ността в глава I. Ако се подценявате, то е, защото сте „купили" тази идея и сравнявате себе си с другите по отношение на някои променливи, свързани с училището.

Колкото и странно да ви се струва, вие можете да изберете да бъдете толкова умен, колкото пожелаете. Научните наклонности всъщност са функция на време­то, а не някакво вродено качество. Подкрепа на това схващане може да се открие в нормите за стандартизи­раните тестове за постижение в отделните класове. Тези норми показват, че резултатите, които получават отлич­ните ученици в даден клас, мнозинството от учениците постигат в по-горен клас. По-нови изследвания посоч­ват, че макар в края на краищата повечето ученици да Овладяват всяка изучавана дисциплина, някои овладя­ват изучаваните предмети много по-рано от други. Въ­преки това етикетът „посредствен" или дори „изоста­ващ" често се прикрепя към онези, които по-бавно овла­дяват някакво умение. Ето какво пише по този въпрос

Джон Каръл в статията си „Модел на ученето в учили­ще", публикувана в „Тийчърс колидж рекорд":

„Научната наклонност е количеството време, необ­ходимо на учащия се, за да овладее една учебна за­дача. Импликацията в тази формулировка е допу­скането, че ако разполагат с достатъчно време, всич­ки ученици биха овладели дадена учебна задача".

Ако разполагате с достатъчно време и положите до­статъчно усилия, вие бихте могли — стига да решите — да овладеете всяка наука. Вие обаче не правите този из­бор, и то съвсем основателно. Защо да влагате такъв вид енергия на сегашния момент в решаването на неяс­ни задачи или в заучаването на нещо, което не ви инте­ресува? Много по-висши са целите да бъдете щастлив, да живеете ефективно и да обичате. Въпросът е, че инте­лигентността не е качество, което се наследява или кое­то идва като подарък отнякъде. Един човек е толкова интелигентен, колкото реши да бъде. Да не харесвате степента на интелигентност, която сте си избрали, озна­чава, че се самопрезирате, а това може да има вредни последствия в живота ви.

Така, както можете да избирате автопортретите си, можете да избирате и всички свои фотографии, заложе­ни в мозъка ви. Вие притежавате такива социални уме­ния, каквито изберете да притежавате. Ако не одобрява­те социалното си поведение, можете да вземете мерки и да го промените, без да го смесвате със самооценката си. По същия начин вашите артистични, технически, спортни, музикални и други способности до голяма степен са резултат от избор и не би трябвало да се смесват с вашата ценност. В глава IV се разглеждат подробно самоописанията и причините, поради които човек ги е избрал. Предходната глава също изяснява, че вашият емоционален живот е сбор от собствените ви избори в различни случаи. Да приемате у себе си това, което вяр­вате, че е подходящо за вас, е нещо, за което още сега можете да вземете решение. Чудесно начинание е да се заемете да поправите нещата, които не са ви по мярка, и няма причина да изберете да се чувствувате недостоен само защото има у вас неща, които ще коригирате.

Нехаресването на себе си може да приема различни форми и вие може би демонстрирате някакъв вид пове­дение, с което се самоподценявате. Ето някои от често срещаните форми на поведение, които влизат в катего­рията на самоналоженото вето.

— Отбивате комплиментите, насочени към вас. („А, тази вехтория"... „Не съм чак толкова умен/умна, про­сто имах късмет може би"...)

— Измисляте извинения за добрия си външен вид. („Заслугата е на фризьорката ми, тя може да направи от жабата принцеса"... „Повярвайте ми, всичко е в гар­дероба"... „Зеленото е любимият ми цвят"...)

— Приписвате заслуга на други хора, докато" тя всъщност е ваша. („Слава богу, че Майкъл е насреща, без него нищо не струвам"... „Мари свърши всичко, аз само стоях и гледах"...)

— В разговор се позовавате на мненията и чувства­та на други хора. („Мъжът ми казва"... „Майка ми смя­та"... „Джордж винаги ми казва, че"...)

— Подлагате мненията си на чужда преценка. („На­ли така, мили/мила?"... „Аз това казах, нали Марта?" ...„Питайте мъжа ми, той ще ви каже"...)

— Отказвате да поръчате нещо, което желаете, не защото не можете да си го позволите (въпреки че може­те да изтъкнете това като причина), но защото смятате, че не го заслужавате.

— Не стигате до оргазъм.

— Въздържате се да купите нещо за себе си, тъй ка­то смятате, че трябва да го купите за някой друг, макар че жертвата ви не е необходима. Или не си купувате нещата, които бихте желали да притежавате, защото не ги заслужавате.

— Избягвате глезотии от рода на цветята, виното или каквото и да е друго — въпреки че ги обичате, — защото това е пръскане на пари.

— В стая, пълна с хора, някой извиква „Ей, глупчо", и вие се обръщате към гласа.

— Използувате умалителни имена за себе си (и по­зволявате на другите да ги използуват), които всъщност са пренебрежителни, например глупчо, сладур или бебче (за възрастен човек), зъбльо, късък, шишко или гола тиква.

— Ваш приятел или вашият любим ви подарява ук­рашение. Веднага през главата ви минава следната ми­съл: „Сигурно вкъщи има цяло чекмедже с украшения за други девойки."

— Някой ви казва, че изглеждате добре. В ума ви блесва: „Или си сляп, или искаш да ми направиш удо­волствие."

— Някой ви извежда на ресторант или на театър. А вие си мислите: „Винаги така се почва, но колко ли ще продължи, след като разбере какво представлявам всъщност?"

— Приятелка приема да дойде на среща с вас, а вие смятате, че го прави като благодеяние.

Преди време лекувах млада жена, която беше при­влекателна и очевидно много търсена от мъжете. Шърли обаче твърдеше, че всички нейни връзки завършват неуспешно и макар винаги да бе искала да се омъжи, тази възможност досега не й се бе удала. Когато се по­съветва с психотерапевт, се оказа, че тя несъзнателно е разрушавала всяко свое познанство. Ако млад мъж й кажел, че държи на нея или че я обича, Шърли веднага си помисляла: „Казва го само защото знае, че точно това искам да чуя." Шърли винаги търсела довод, с кой­то да оспори ценността си. Тя не изпитвала обич към себе си и затова отхвърляла опитите на другите да я обичат. Не вярвала, че някой може да я намира привле­кателна. Защо? Защото не вярвала, че изобщо заслужа­вала да бъде обичана. И така с безкрайния низ от откази тя затвърждавала представата си, че е недостойна за обич.

Много от изброените в горния списък точки може да изглеждат маловажни, но въпреки това те са миниинди-катори на самоотхвърлянето. Ако не искате да пилеете пари за себе си или се жертвувате заради другиго — и често избирате кюфтета вместо агнешки пържоли, — то е, защото смятате, че не заслужавате нещо по-добро. Може би са ви учили, че учтивостта изисква да оспорва­те комплиментите или че наистина не сте привлекате­лен. Това са уроците, които сте научили, и в резултат поведението на самоотричане е станало ваша втора природа. В разговорите и във всекидневното поведение могат да се открият безброй примери на поведение на самоотхвърляне. С всяка своя проява на самоподценя-ване вие подкрепяте стария кошмар, наложен ви от дру­гите, а намалявате възможностите си за какъвто и да е вид любов в живота си независимо дали към самия себе си или към другите. Вие сте твърде ценен, за да си губи­те времето, като се само подценяват е.

ПРИЕМАЙТЕ СЕ, БЕЗ ДА СЕ ОПЛАКВАТЕ

Да се обичате, означава да се приемате като достоен човек, тъй като вие сте избрали да бъде така. Приемане на себе си означава и отсъствие на оплакване. Пълно­ценно функциониращите хора никога не се оплакват, по­точно не се оплакват, че камъните са твърди, че небето е облачно или че ледът е студен. Приемането означава да не се оплакваш, а щастието — да не се оплакваш от нещата, които не могат да се променят. Оплакването е спасение за онези, които нямат увереност в себе си. Ка­то споделяте с другите какво не харесвате у себе си, не­доволството ви остава, тъй като хората не могат да на­правят нищо друго, освен да оспорят думите ви, но в такъв случай вие няма да им повярвате. Както оплаква­нето пред другите не води до нищо, така безполезно е и да допускате другите да ви потискат със собствения си товар от самоокайване и мъка. На това безполезно и неприятно поведение може да бъде сложен край с про­стия въпрос: „Защо ми разказваш всичко това?" или „Мога ли с нещо да ти помогна в случая?" Ако същите въпроси зададете на самия себе си, ще осъзнаете, че да се оплаквате, е истинска глупост. Пропиляно време, кое­то бихте могли да използувате, за да овладеете някои средства да обичате себе си, като безсловесно самовъз-хваляване, или за да помогнете на друг да се самоосъществи.

В два случая оплакването се приема най-зле от окол­ните: 1)Когато казвате някому, че сте уморен. 2) Когато казвате някому, че не се чувствувате добре. Ако сте умо­рен, можете да постъпите по няколко възможни начина, но да се оплаквате дори само на един човек, макар и обичан от вас, означава да го обиждате. А и умората ви не ще намалее. Същото се отнася и до оплакването „не се чувствувам добре".

Тук не става въпрос да не споделяте с другите как се чувствувате, когато те могат по някакъв начин да ви помогнат. Въпросът е да не се оплаквате на хора, които не могат да направят нищо друго, освен да изслушат вайкането ви. Освен това, ако действително полагате усилия, за да нарасне самоуважението ви, и ако изпитва­те някаква болка или неудобство, ще предпочетете сам да се справите, вместо да се облягате на някого и да споделяте товара си с него.

Да се оплаквате от себе си, е безполезна дейност, която ви пречи да живеете ефективно. Оплакването на­сърчава самосъжалението и разсейва усилията ви да да­вате и получавате обич. Освен това стеснява възмож­ностите ви за по-успешни любовни връзки и за по-ак­тивно социално общуване. Като се оплаквате, може да получите известно внимание, но то ще е такова, че ще хвърли сянка върху щастието ви.

Способнос гта да се приемате, без да се оплаквате, е свързана с познаване на процесите на самоуважението и оплакването, които взаимно се изключват. Ако истин­ски обичате себе си, оплакването ви пред хора, които с нищо не могат да ви помогнат, става абсолютно неос­нователно. Ако забележите у себе си (и у другите) неща, които не харесвате, вместо да се оплаквате от тях, Мо­жете да вземете енергични мерки и да ги коригирате.

Следващия път, когато се съберете с четири или по­вече семейства, можете да изпробвате това просто упра­жнение. Отбелязвайте си каква част от разговора се по­свещава на оплаквания — от себе си, от другите, от съ­бития, от цените, от времето и така нататък. След като свърши празненството и гостите се разотидат, се запи­тайте: „Колко от всички оплаквания тази вечер доведо­ха до нещо?" „Грижа ли го е някой за всичко, за което се вайкахме тази вечер?" И когато отново решите да се оплачете, спомнете си за тази безполезна вечер.

САМОУВАЖЕНИЕ И САМОВЛЮБЕНОСТ

Може би смятате, че всички тези разсъждения за са­моуважението стигат до форма на неприятно поведение, сродно с егоманията. Нищо не би могло да бъде по-далеч от истината. Самоуважението няма нищо общо с поведението, при което човек непрекъснато изтъква кол­ко е чудесен. Това не е самоуважение, а по-скоро опит да се спечели вниманието и одобрението на другите чрез „биене в гърдите". Това поведение е толкова невротич­но, колкото и поведението на човека, изпълнен със само-презрение. Поведението на самоизтъкване е мотивирано от другите, от опита да се спечели тяхното одобрение. То означава, че индивидът се преценява въз основа на това, как другите го възприемат. Ако не се преценяваше по този начин, той не би изпитвал потребност да ги убеждава. Самоуважението означава, че обичате самия себе си. То не изисква обичта на другите. Не е необходи­мо да се убеждават другите. Достатъчно е да се приема­те, а това няма нищо общо с мненията на другите.



КАКВО ПЕЧЕЛИТЕ, КОГАТО НЕ ОБИЧАТЕ СЕБЕ СИ?

Защо някои хора избират да не се обичат? Какво пе­челят с това? Макар и това да не е чиста печалба, тя все пак съществува и може да бъде разгледана. Същността в овладяването на умението да бъдете ефективен е имен­но в това — да разберете защо поддържате поведение, което ви разстройва. Всички видове поведение имат причина, а пътят за премахване на всяко самопогубва-що поведение е осеян с „грапавини" — погрешни пред­стави за собствените ви мотиви. Осъзнаете ли веднъж причината на своето озлоблени е и механизмите, чрез които го поддържате, вие ще можете да атакувате тези форми на поведение. Ако не разберете самия себе си, старите постъпки ще продължат да се повтарят.

Защо сте решили да поддържате поведение на само-отхвърляне, колкото и незначително да ви се струва? Може би просто ви е по-лесно да приемате това, което другите ви казват, вместо сам да мислите. Но съществу­ват и други печалби. Ако сте избрали да не се обичате и се отнасяте към себе си като към незначителен човек, като поставяте другите по-високо от себе си, то вие:

— Ще имате готово извинение за това, че не получа­вате никаква обич в живота си, а именно че просто не заслужавате на обичта ви да се отвръща с обич. Извине­нието е невротичната печалба.

— Ще можете да избягвате всякакви рискове, свър­зани с установяването на любовни връзки с други хора, и по този начин ще отстраните всяка възможност из­общо някога да ви отхвърлят или да не ви одобрят.

— Ще откриете, че ви е по-лесно да останете такъв, какъвто сте. Тъй като не заслужавате, няма смисъл да опитвате да бъдете по-добър или по-щастлив. Печалба­та ви ще остане същата.

— Ще спечелите силно състрадание, внимание и до­ри одобрение от страна на другите, а това компенсира риска от ангажирането ви с любовни връзки. Така съст­раданието и вниманието стават вашите награди, които ви деформират.

— Ще имате много удобни изкупителни жертви, които да обвинявате за собственото си нещастие. Може­те да се оплаквате и няма да има нужда да вземате ни­какви мерки.

— Ще можете да запълвате настоящите си моменти с минидепресии и ще избягвате поведение, което би ви помогнало да се промените. Самосъжалението ще ви со­чи пътя за бягство.

— Ще се върнете в детството си и ще бъдете „добро дете", като проявявате остатъци от детските реакции и следователно доставяте удоволствие на „големите". За вас връщането назад е по-безопасно от риска.

— Ще можете да затвърдите поведението си на зави­симост от другите, като им придавате по-голямо значе­ние, отколкото придавате на самия себе си. Този „опо­рен стълб" е печалба, макар че ви наранява.

— Ще сте неспособен да ръководите сам живота си и да живеете така, както изберете, просто защото няма да чувствувате, че заслужавате щастието, за което жаду­вате.

Това са елементите на механизмите, поддържащи презрението ви към самия себе си. Това са причините, поради които избирате да се придържате към стария си начин на мислене и държане. Ясно е като бял ден, че е много по-лесно, т. е. по-безопасно, да се сгромолясате, отколкото да се опитате да се вдигнете. Помнете обаче, че единственото доказателство за живот е развитието. Да откажете да се развивате като човек, който обича себе си, е равносилно на смърт. Въоръжен с тези прозре­ния за собственото си поведение, можете да започнете някои мисловни и физически упражения, за да ускорите развитието на своето самоуважение.

НЯКОИ ПРОСТИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА ПОСТИГАНЕ НА САМОУВАЖЕНИЕ

Упражняването в самоуважение започва с мисълта. Трябва да се научите да управлявате мислите си. Това изисква голяма доза осъзнаване на настоящия момент в случаите, когато се самоподценявате. Ако съумеете да се улавяте в моментите, когато проявявате такова отно­шение към себе си, можете да започнете да се преборва­те с мисълта, залегнала в основата на поведението ви.

Установявате, че току-що сте изрекли нещо от рода на „Не съм чак толкова умен/умна, просто имах късмет да ми пишат отлична оценка на този тест". В главата ви веднага трябва да звънне звънчето: „Току-що го на­правих. Държах се като човек, който се мрази. Но сега го съзнавам и следващия път ще си попреча да кажа това, което повтарям цял живот." Стратегията ви ще е да се поправите на глас с нещо подобно: „Казах, че имах късмет, но всъщност късметът няма нищо общо. Получих оценката, защото я заслужих." Малка крачка към самоуважението, но тя показва, че осъзнавате само-подценяването си в сегашния момент и решавате да дей­ствувате по различен начин. Преди имахте навик. Сега съзнавате, че желаете да бъдете различен, и сте избрали това да стане. Все едно, че се учите да шофирате. В края на краищата ще формирате нов навик, който няма да изисква да мислите непрекъснато. Скоро естествено ще възприемете различни форми на такова поведение, кое­то е признак на самоуважение.

Сега, когато умът ви вече работи за вас, а не срещу вас, на хоризонта се задават вълнуващи дейности, свър­зани с обичта ви към вас самия. Ето някои от тези фор­ми на поведение, които можете да разширявате, като развивате висока само оценка, основаваща се върху собствената ви ценност.

— Подберете нови начини за отговор на опитите на другите да подхождат към вас с обич или уважение. Вместо да погледнете скептично на някой жест на обич, отговорете с „Благодаря ти" или „Щастлив съм, че мис­лиш така".

— Ако изпитвате истинска обич към някого, направо кажете „Обичам те" и докато осмисляте получените реакции, „се потупайте по гърба" за смелостта.

— Когато сте на ресторант, поръчайте си нещо, кое­то действително ви се яде, независимо от цената му. По­черпете се, защото го заслужавате. Започнете да си ку­пувате неща, които бихте предпочели при всяко положе­ние, включително когато сте в магазин за хранителни стоки. Поддайте се на изкушението да си купите любим предмет, защото го заслужавате. Не се лишавайте от нищо, освен ако това е абсолютно наложително — а то рядко е толкова наложително.

— След измерителен ден и обилно ядене починете за малко или потичайте из парка, дори да имате страш­но много работа. Това ще ви помогне да се почувству­вате значително по-добре.

— Започнете да се занимавате с дейност, която ще ви бъде приятна. Може би отлагате това от години, за­щото имате толкова много отговорности, че просто не ви остава време. Като изберете да се обичате и като започнете да си позволявате нещата в живота, които ха­ресвате, хората, на които служите, ще свикнат сами да се грижат за себе си. А вие ще откриете, че не изпитвате неприязън към тях. Ще им служите, защото така сте из­брали, а не защото сте задължен.

— Преодолейте ревността, като осъзнаете, че с нея се самоподценявате. Като се сравнявате с другите и смя­тате, че сте по-малко обичан, вие правите другите да изглеждат по-важни от вас. Измервате собствените си достойнства по достойнствата на другите. Напомняйте си, че (1) един човек винаги може да избере друг човек, без това да има някакво значение за вас, и (2) от това, дали някой, на когото държите, ще ви избере, или не, не зависи утвърждаването на собствената ви само оценка. Ако постъпвате така, вие сте осъден на вечна неувере-ност в себе си поради несигурността какви ще бъдат чувствата на даден човек всеки ден и всеки час. Ако той /тя избере някоя/някой друг — а не вас, това ще има отражение върху другия, не върху вас. Като се упражня­вате в самоуважение, всички обстоятелства, при които по-рано сте проявявали ревност, ще се променят. Толко­ва силно ще повярвате в себе си, че няма да имате нужда от обичта и одобрението на другите, за да определяте само оценката си.

— Активността, насочена към развитие на самоува­жение, може да включи и ново отношение към собстве­ното тяло — например ще започнете да си избирате вкусни храни, да се стараете да намалите наднорменото си тегло (което, освен че показва самоотхвърляне, може да е опасно за здравето), ще започнете редовно да се разхождате или да карате велосипед, ще избирате здра­вословни упражнения, ще излизате сред природата и ще се наслаждавате на чистия въздух, защото това е прият­но, изобщо ще поддържате тялото си здраво и привле­кателно. При условие, че вие желаете да бъдете здрав. Защо? Защото сте човек със значение и се отнасяте към себе си като към такъв човек. Всеки изцяло пропилян ден, прекаран между стените на дома ви в бездействие или в досадни занимания, е подкрепа на враждебността ви към вас самия. Освен ако не предпочитате да стоите затворен, защото в този случай вие сте направили своя избор.

— Можете да започнете да се отнасяте към себе си с повече обич, що се отнася до секса. Заставайте гол/го­ла пред огледалото и си казвайте, че сте много привле­кателен/привлекателна. Можете да докосвате тялото си. Изследвайте го със сетивата си, като карате кожата си да настръхва от удоволствие. В отношенията си със своята партньорка или партньор също можете да изберете сексуално самоосъществяване, вместо да поставяте удоволствието на партньора си над своето собствено удоволствие. Удоволствие можете да доставяте само като изберете удовлетворение и за себе си. Можете да забавите протичането на половия акт, като с думи и действия научите любимата/любимия си какво харесва­те. Сам можете да изберете оргазма. Можете да си по­могнете да изпитате върховното физическо удовлетво­рение, като повярвате, че го заслужавате, а след това потънете във вълнуващото преживяване на проверката. Защо? Защото го заслужавате.

— Можете да престанете да приравнявате изпълне­нието си в която и да е задача със самооценката си. Мо­жете да загубите работата си или да не успеете в някое начинание. Можете да не одобрявате начина, по който сте изпълнили една или друга задача. Това не означава обаче, че нямате стойност. Трябва да знаете, че имате стойност независимо от постиженията си. Ако нямате това съзнание, непрекъснато ще смесвате себе си с дей­ностите, които са извън вас. Еднакво абсурдно е да по­ставяте самооценката си в зависимост от някакво вън­шно постижение и да я обвързвате с мнението, което страничен човек има за вас. Премахнете ли това смесва­не, вие ще можете да се заемете с най-различни начина­ния и общата ви оценка — която може да представлява интерес за вас — по никакъв начин няма да определя доколко ценен сте като човек.

Такива и подобни са постъпките на онези, които се обичат. Тези постъпки често ще противоречат на уроци­те, които сте научили, докато сте се самоподценявали. Някога вие сте били въплъщение на самоуважение. Като дете инстинктивно сте усещали, че сте ценен.

Сега да се върнем към въпросите от увода на книга:

— Можете ли да се приемате, без да се оплаквате?

— Можете ли винаги да се обичате?

— Можете ли да давате и да приемате обич?

Това са проблемите, над които трябва да работите. Да си поставите за цел да обичате най-красивия, най-вълнуващия, най-достойния човек в света — вас самия.


Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница